Ами те са различни видове. На онова, което в долната част е от платнени ресни или ленти, съм чувала да му казват и "конци".
- Публикувана: 17 юни 2023, 19:42 ч.
- Последно мнение: 26 май 2024, 18:23 ч.
Думи, които "излизат" от употреба
Ясно, ето че научих нещо ново.
На гъбата с дръжка ние всъщи ѝ викаме гъба, на парцала с ленти - парцал. Стремим се да не използваме англицизми или русизми в нашата къща. Виж - с турцизмите няма как -дълбоко са навлезли в нашия език. Все пак ние не сме средното семейство, в къщи има 2 бивши учители; 3 души смe афинитет с към историята и хуманитарните дисциплини; и отделно имаме една млада народна певица
На гъбата с дръжка ние всъщи ѝ викаме гъба, на парцала с ленти - парцал. Стремим се да не използваме англицизми или русизми в нашата къща. Виж - с турцизмите няма как -дълбоко са навлезли в нашия език. Все пак ние не сме средното семейство, в къщи има 2 бивши учители; 3 души смe афинитет с към историята и хуманитарните дисциплини; и отделно имаме една млада народна певица
Пачавра не иде ли от пача?
Пачавра означава мръсен парцал. Станало е нарицателно, но не идва от пача.
Аз наричам моп онова нещо, което можеш да изстискаш в кофата.
Стирка съм чувала в габровския край, там от позната съм чувала и конци за онова, което аз наричам моп.
Парцал е онова, което подлагам на пода, за да не се намокри или изцапа.
Какъв богат език в областта на почистването и поддръжката на дома
И в къщи използвахме такова нещо. Но майка ми често лазеше с парцал в ръка, да избърше качествено навсякъде.
Стирка съм чувала в габровския край, там от позната съм чувала и конци за онова, което аз наричам моп.
Парцал е онова, което подлагам на пода, за да не се намокри или изцапа.
Какъв богат език в областта на почистването и поддръжката на дома
Няма как да има българска дума, защото това чудесО сравнително отскоро е на пазара и сме си възприели чуждиците, с които е навлязло. Баба ми едно време бършеше пода с едно дървено приспособление, много наподобяващо като конструкция моповете за обиране на влага, но на долната хоризонтална част увиваше парцал, който се мокреше и изстикваше. Майка ми така и не го възприе този начин за удобен и си миеше пода с парцал в ръка, както прави и до ден днешен. Според нея тези мопове не можели да "бръкнат" навсякъде и били отбий-номер.
За да не съм спам ще добавя една дума
Кесе/спарче. Става дума за вид шхурка, под формата на кесия. Плат, с дупка в средата. Пъхате си ръката в него и търкате кирта по тялото. Не помня дали кесе бе в Кърджали, а спарче в Пловдив или обратното
П.С-. питах баща ми как е било в Кърджали
в Кърджали е изтривалка, в Пловдив - спарче, а в Кюстендил - кесе
Кесе/спарче. Става дума за вид шхурка, под формата на кесия. Плат, с дупка в средата. Пъхате си ръката в него и търкате кирта по тялото. Не помня дали кесе бе в Кърджали, а спарче в Пловдив или обратното
П.С-. питах баща ми как е било в Кърджали
в Кърджали е изтривалка, в Пловдив - спарче, а в Кюстендил - кесе
Аз безуспешно търсех кесе за майка ми. Каквито и гъби и ексфолианти да й давам, тя си иска кесето. От София сме и вкъщи винаги се е казвало кесе.
Аз мислех, че моп е само онова с гъбата да подсушаване, а това с конците си е парцал за под.
А на запеканка къде е удариението според вас? Масово го чувам запекАнка и ми е странно.
Аз мислех, че моп е само онова с гъбата да подсушаване, а това с конците си е парцал за под.
А на запеканка къде е удариението според вас? Масово го чувам запекАнка и ми е странно.
И като казах кесе се сетих една хубава дума - кеся.
Баба (Тишаново, Бобошево, Кюстендил)ми я използва - в смисъл на човек който виси на едно място и чака нещо или някого. Обикновено я използва за безсмислено висене на едно място.
Кеси си той там и стои. Какво правиш бе?
Аз също от баща (Кърджали) ми ги знам за принцеси. Странджанки чух на късни години и не знам дали не е локално. Принцесите които той прави обаче са модифицирани - отгоре слагаме и нарязан домат.
На кулинарна тема - през сръбския език навлязоха две думи
Плескавица - кюфте с кашкавал
и вешАлица - хубаво бело месо, филе. Ял съм в СРМ-то. Някъде го споменат и като вЕшалица, но по-често го чувам вешАлица. Не е много разпростаренено по българските ресторанти, но вече го виждам да се появява.
https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=%D0%B2%D0%B5% … gHhlsFT-M&vssid=l
Баба (Тишаново, Бобошево, Кюстендил)ми я използва - в смисъл на човек който виси на едно място и чака нещо или някого. Обикновено я използва за безсмислено висене на едно място.
Кеси си той там и стои. Какво правиш бе?
Аз също от баща (Кърджали) ми ги знам за принцеси. Странджанки чух на късни години и не знам дали не е локално. Принцесите които той прави обаче са модифицирани - отгоре слагаме и нарязан домат.
На кулинарна тема - през сръбския език навлязоха две думи
Плескавица - кюфте с кашкавал
и вешАлица - хубаво бело месо, филе. Ял съм в СРМ-то. Някъде го споменат и като вЕшалица, но по-често го чувам вешАлица. Не е много разпростаренено по българските ресторанти, но вече го виждам да се появява.
https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=%D0%B2%D0%B5% … gHhlsFT-M&vssid=l
Снощи в Стани богат имаше въпрос коя от думите не е професия: чапкънин, чобанин, сарафин и още една дума имаше, която сега не се сещам. Играеше млад мъж, извика си и жокер. Не знаеха какво означават думите. Явно излизат от употреба и не се използват често, щом са непознати. В крайна сметка успя да отговори, след два жокера.
Препоръчани теми