Раждането на дете често слага край на мира и хармонията в младото семейство. Възникват множество конфликти между родителите относно грижите, храненето и възпитанието на малкото човече. От друга страна, психолозите настояват, че трябва да се направи всичко възможно, за да се премахнат разногласията между възрастните в името на хармоничното развитие и щастието на детето.
Възможен ли е консенсус между родителските възгледи и как да се постигне това?
Какви рискове крият разногласията между родителите?
За да се развива успешно едно дете, трябва да расте в стабилна среда с единни правила и ясно очертани граници. Тогава то знае какво се случва, следователно е по-спокойно, не е тревожно или агресивно. Когато обаче родителите не могат да се споразумеят помежду си, средата става нестабилна. Дори възрастният човек, ако получи две различни, често противоречащи си инструкции, ще се обърка и няма да знае какво да прави. Това важи и за малкото дете, за което родителите са абсолютен авторитет. Когато ги чуе да се карат, това повишава неговата тревожност, особено ако караниците са с повишен тон. В такава ситуация то става неспокойно, хиперактивно, агресивно и дори може да започне често да боледува.
Когато родителите не могат да се споразумеят, детето се научава как да ги манипулира. То усеща кога и къде може да получи някаква изгода за себе си и я получава, влизайки в коалиция с единия родител срещу другия или с баба си срещу майка си и баща си. Ако единият родител забрани нещо, а другият – разреши, детето избира разрешението, но при това изпитва вина, че така предава другия родител. В такава нестабилна ситуация може несъзнателно да започне да отмъщава и на двамата, като ги манипулира.
Когато мама и татко се конкурират, те взаимно подкопават авторитета си в очите на детето. То постепенно губи уважението си към тях. Същото важи и за ситуациите, в които бабата подкопава авторитета на родителите.
Къде се крият причините за разногласията между родителите?
Ако родителите не могат да се споразумеят и да бъдат единни във възгледите си за отглеждането и възпитанието на детето, причината не е в самото дете, а в семейната ситуация като цяло. Всеки от възрастните е повлиян от миналия си опит, от методите на възпитание на собствените си родители. Например майката е имала строг баща и когато нейният партньор прояви строгост към детето им, това може да събуди болезнени моменти от нейното детство. Тогава тя влиза в конфликт със съпруга си, без да осъзнава, че всъщност това е нейният конфликт със собствения ѝ баща.
Понякога детето може да се превърне в разменна монета в отношенията между родителите. Ако минават през някаква криза, ако са натрупали негативни чувства помежду си, те могат, без да го осъзнават, да започнат да си отмъщават един на друг чрез детето. Това се наблюдава много често при двойките, които са се разделили.
Друг вариант на конкурентно поведение е опитът за самоутвърждаване чрез детето: „Аз съм добрата в нашето семейство, а баща ти е лошият“ или „Майка ти постоянно ти забранява разни неща и те наказва, а аз съм разбиращият и любящ татко, който ти позволява всичко“.
Понякога родителите не могат да очертаят границите на собствените си родители и им позволяват да се намесват в процеса на възпитание. За бабите и дядовците това е начин да се почувстват необходими и значими за своите близки. Тогава детето може да се превърне в средство за манипулация между възрастните.
Не съперници, а партньори
Когато родителите усетят, че конфликтите, дължащи се на различни подходи към отглеждането и възпитанието на детето, влияят негативно на неговото развитие, това вече е първата стъпка към постигането на консенсус. В този случай, ако и двамата искат да променят поведението си, двойката има шанс да започне да се договаря. Отправна точка е разбирането, че имат обща цел – детето им да расте здраво, активно и щастливо. Тогава родителите бързо осъзнават, че споровете и конфликтите помежду им са в противоречие с тази цел и правят всичко възможно да уеднаквят изискванията си.
Семейството трябва да приеме няколко основни правила, които никога не трябва да се нарушават и всички членове на семейството трябва да са съгласни с тях. Трябва също така да има няколко гъвкави правила, които могат да бъдат преразглеждани от време на време, както и яснота за всички останали неща, които са разрешени.
Когато вземат някакво решение относно възпитанието на детето, родителите трябва да работят в екип, а не да си доказват кой е правият или кой командва вкъщи. Ето няколко съвета, които могат да подпомогнат създаването на екипен дух в семейството:
• Първо, винаги трябва да помните, че никой от родителите не мисли злото на своето дете и всеки от вас действа изключително в негов интерес. Приемете това като даденост. Така отпада нуждата да защитавате детето си един от друг.
• Във всяко семейство се случва да има разногласия. Това е нормално. И съвсем не означава, че сте лоши родители. Но никога не изяснявайте отношенията и разногласията си в присъствието на децата, особено когато причината за спора е самото дете. Ако възникне конфликтна ситуация и позицията ви се различава силно от тази на партньора, обсъдете това насаме.
• Ако вашият партньор е наказал детето ви по-сурово, отколкото считате за редно, не се карайте с него пред детето си и не се опитвайте да отмените наказанието. Подкрепете решението му пред детето, но обсъдете въпроса по-късно, когато сте сигурни, че то няма да ви чуе. Кажете на партньора си, че следващия път бихте искали той да говори с вас, преди да предприеме дисциплинарни мерки. Можете също така да обсъдите проблема и да се споразумеете за по-подходящо наказание за извършеното нарушение. Този подход не само ще попречи на детето ви да се обърква относно домашните правила, но и ще гарантира, че фокусът остава върху неговото поведение. Няма да сте толкова заети да се карате с партньора си и да забравите, че детето ви не си пише домашните например или не си ляга навреме.
Единственото изключение от това правило са наказанията, които включват физическо или емоционално насилие. Ако има опасност детето ви да бъде наранено, вие абсолютно трябва да се намесите, за да го предпазите.
• В разговора не се опитвайте да спечелите спора, а да обясните своята позиция и колко е важна тя за вас. Убедете се, че наистина са ви разбрали.
• Опитайте се да разберете позицията на другия. Изслушайте партньора си, дайте му възможност да аргументира мнението си. Само така ще можете да обсъдите положителните и отрицателните аспекти на всяко мнение и да стигнете до компромис, който да съчетае и двата подхода.
• Опитвайте се да разговаряте, а не да спорите. Обсъдете как можете да си помагате един на друг, когато има трудности във възпитанието на детето, разкажете за своите родителски надежди, желания и страхове.
• Никога не настройвайте детето против втория родител! Каквито и методи за възпитание да предлага партньорът ви, той му желае доброто и детето не бива да се съмнява в това.
Ще има моменти, когато детето ви ще потърси съчувствие по отношение на решенията, които вашият партньор е взел. Когато това се случи, не трябва да пренебрегвате чувствата му, но в същото време трябва да внимавате: избягвайте да се съгласявате с него или, още по-лошо, да се оплаквате от партньора си. Обяснете на детето, че разбирате защо се чувства наранено или разочаровано, но вие и вашият партньор трябва да направите този труден избор, защото и двамата вярвате, че това е в негов интерес – да го запази здраво и щастливо в дългосрочен план.
• Научете се да отделяте въпросите за възпитанието на детето от личните взаимоотношения с партньора. Не забравяйте, че интересите на детето са с приоритет. Не пренасяйте проблемите помежду ви в сферата на възпитанието.
• Ако имате две и повече деца, не изтъквайте свои любимци и не ги сравнявайте. Относно възпитанието всички деца трябва да са равни и еднакво любими. А родителите трябва да са еднакво справедливи към всички. Различията във възпитанието и отношението могат да доведат до разногласия не само между родителите, но и между самите деца. Често към по-малките се проявява повече нежност и загриженост, но никога не оставяйте по-големите без внимание.
Постигането на разбирателство между родителите относно принципите и методите на възпитание е много лесно, стига да осъзнаете, че имате една обща цел – да отгледате и възпитате щастливо дете. Колкото по-рано започнете да се изслушвате и разбирате един друг, толкова по-бързо ще постигнете спокойствие и хармония в решенията и действията си.
Възможен ли е консенсус между родителските възгледи и как да се постигне това?
Какви рискове крият разногласията между родителите?
За да се развива успешно едно дете, трябва да расте в стабилна среда с единни правила и ясно очертани граници. Тогава то знае какво се случва, следователно е по-спокойно, не е тревожно или агресивно. Когато обаче родителите не могат да се споразумеят помежду си, средата става нестабилна. Дори възрастният човек, ако получи две различни, често противоречащи си инструкции, ще се обърка и няма да знае какво да прави. Това важи и за малкото дете, за което родителите са абсолютен авторитет. Когато ги чуе да се карат, това повишава неговата тревожност, особено ако караниците са с повишен тон. В такава ситуация то става неспокойно, хиперактивно, агресивно и дори може да започне често да боледува.
Когато родителите не могат да се споразумеят, детето се научава как да ги манипулира. То усеща кога и къде може да получи някаква изгода за себе си и я получава, влизайки в коалиция с единия родител срещу другия или с баба си срещу майка си и баща си. Ако единият родител забрани нещо, а другият – разреши, детето избира разрешението, но при това изпитва вина, че така предава другия родител. В такава нестабилна ситуация може несъзнателно да започне да отмъщава и на двамата, като ги манипулира.
Когато мама и татко се конкурират, те взаимно подкопават авторитета си в очите на детето. То постепенно губи уважението си към тях. Същото важи и за ситуациите, в които бабата подкопава авторитета на родителите.
Къде се крият причините за разногласията между родителите?
Ако родителите не могат да се споразумеят и да бъдат единни във възгледите си за отглеждането и възпитанието на детето, причината не е в самото дете, а в семейната ситуация като цяло. Всеки от възрастните е повлиян от миналия си опит, от методите на възпитание на собствените си родители. Например майката е имала строг баща и когато нейният партньор прояви строгост към детето им, това може да събуди болезнени моменти от нейното детство. Тогава тя влиза в конфликт със съпруга си, без да осъзнава, че всъщност това е нейният конфликт със собствения ѝ баща.
Понякога детето може да се превърне в разменна монета в отношенията между родителите. Ако минават през някаква криза, ако са натрупали негативни чувства помежду си, те могат, без да го осъзнават, да започнат да си отмъщават един на друг чрез детето. Това се наблюдава много често при двойките, които са се разделили.
Друг вариант на конкурентно поведение е опитът за самоутвърждаване чрез детето: „Аз съм добрата в нашето семейство, а баща ти е лошият“ или „Майка ти постоянно ти забранява разни неща и те наказва, а аз съм разбиращият и любящ татко, който ти позволява всичко“.
Понякога родителите не могат да очертаят границите на собствените си родители и им позволяват да се намесват в процеса на възпитание. За бабите и дядовците това е начин да се почувстват необходими и значими за своите близки. Тогава детето може да се превърне в средство за манипулация между възрастните.
Не съперници, а партньори
Когато родителите усетят, че конфликтите, дължащи се на различни подходи към отглеждането и възпитанието на детето, влияят негативно на неговото развитие, това вече е първата стъпка към постигането на консенсус. В този случай, ако и двамата искат да променят поведението си, двойката има шанс да започне да се договаря. Отправна точка е разбирането, че имат обща цел – детето им да расте здраво, активно и щастливо. Тогава родителите бързо осъзнават, че споровете и конфликтите помежду им са в противоречие с тази цел и правят всичко възможно да уеднаквят изискванията си.
Семейството трябва да приеме няколко основни правила, които никога не трябва да се нарушават и всички членове на семейството трябва да са съгласни с тях. Трябва също така да има няколко гъвкави правила, които могат да бъдат преразглеждани от време на време, както и яснота за всички останали неща, които са разрешени.
Когато вземат някакво решение относно възпитанието на детето, родителите трябва да работят в екип, а не да си доказват кой е правият или кой командва вкъщи. Ето няколко съвета, които могат да подпомогнат създаването на екипен дух в семейството:
• Първо, винаги трябва да помните, че никой от родителите не мисли злото на своето дете и всеки от вас действа изключително в негов интерес. Приемете това като даденост. Така отпада нуждата да защитавате детето си един от друг.
• Във всяко семейство се случва да има разногласия. Това е нормално. И съвсем не означава, че сте лоши родители. Но никога не изяснявайте отношенията и разногласията си в присъствието на децата, особено когато причината за спора е самото дете. Ако възникне конфликтна ситуация и позицията ви се различава силно от тази на партньора, обсъдете това насаме.
• Ако вашият партньор е наказал детето ви по-сурово, отколкото считате за редно, не се карайте с него пред детето си и не се опитвайте да отмените наказанието. Подкрепете решението му пред детето, но обсъдете въпроса по-късно, когато сте сигурни, че то няма да ви чуе. Кажете на партньора си, че следващия път бихте искали той да говори с вас, преди да предприеме дисциплинарни мерки. Можете също така да обсъдите проблема и да се споразумеете за по-подходящо наказание за извършеното нарушение. Този подход не само ще попречи на детето ви да се обърква относно домашните правила, но и ще гарантира, че фокусът остава върху неговото поведение. Няма да сте толкова заети да се карате с партньора си и да забравите, че детето ви не си пише домашните например или не си ляга навреме.
Единственото изключение от това правило са наказанията, които включват физическо или емоционално насилие. Ако има опасност детето ви да бъде наранено, вие абсолютно трябва да се намесите, за да го предпазите.
• В разговора не се опитвайте да спечелите спора, а да обясните своята позиция и колко е важна тя за вас. Убедете се, че наистина са ви разбрали.
• Опитайте се да разберете позицията на другия. Изслушайте партньора си, дайте му възможност да аргументира мнението си. Само така ще можете да обсъдите положителните и отрицателните аспекти на всяко мнение и да стигнете до компромис, който да съчетае и двата подхода.
• Опитвайте се да разговаряте, а не да спорите. Обсъдете как можете да си помагате един на друг, когато има трудности във възпитанието на детето, разкажете за своите родителски надежди, желания и страхове.
• Никога не настройвайте детето против втория родител! Каквито и методи за възпитание да предлага партньорът ви, той му желае доброто и детето не бива да се съмнява в това.
Ще има моменти, когато детето ви ще потърси съчувствие по отношение на решенията, които вашият партньор е взел. Когато това се случи, не трябва да пренебрегвате чувствата му, но в същото време трябва да внимавате: избягвайте да се съгласявате с него или, още по-лошо, да се оплаквате от партньора си. Обяснете на детето, че разбирате защо се чувства наранено или разочаровано, но вие и вашият партньор трябва да направите този труден избор, защото и двамата вярвате, че това е в негов интерес – да го запази здраво и щастливо в дългосрочен план.
• Научете се да отделяте въпросите за възпитанието на детето от личните взаимоотношения с партньора. Не забравяйте, че интересите на детето са с приоритет. Не пренасяйте проблемите помежду ви в сферата на възпитанието.
• Ако имате две и повече деца, не изтъквайте свои любимци и не ги сравнявайте. Относно възпитанието всички деца трябва да са равни и еднакво любими. А родителите трябва да са еднакво справедливи към всички. Различията във възпитанието и отношението могат да доведат до разногласия не само между родителите, но и между самите деца. Често към по-малките се проявява повече нежност и загриженост, но никога не оставяйте по-големите без внимание.
Постигането на разбирателство между родителите относно принципите и методите на възпитание е много лесно, стига да осъзнаете, че имате една обща цел – да отгледате и възпитате щастливо дете. Колкото по-рано започнете да се изслушвате и разбирате един друг, толкова по-бързо ще постигнете спокойствие и хармония в решенията и действията си.