Малко фантастично ми се струва да се сравнява раждането с оргазъм, но........не отричам  нещо което не познавам, знае ли човек.
Лично аз не само, че не стигнах до оргазъм при раждането, ами и сигурно година след това не знаех какво е оргазъм когато правех секс.

 Аз не прочетох статията, защото незнам английски, но ще си позволя да коментирам.. Според мен авторката сранява раждането с оргазъм, не защото чувството е съвсем същото, а защото и двете са неповторими, несаравними, дълбоко и абсолютно интимни и натурални. Необясними. Същото бих казала за своето раждане. Болеше ме много, раждах без упойка. От началото на първите болки които започнаха и от 1-вия см. разкритие и бяха на 10 минути, до края на раждането минаха 18 часа и половина.  След раждането се чувствах велико и напълно удовлетворено от самата себе си. Чувствах се горда и безумно щастлива. Незнам дали това са сходни с оргазма емоции, тъй като оргазма не се свързва с болка, но и в двете ситуации бих използвала същите думи. Най-силната болка от контракциите бих нарекла в буквалния смисъл на думата сладка. Нямам предвид клиширани ситуации и изрази от рода на :" когато го видиш и забравяш болката". Забравях я на момента, радвах и се и хем исках хем неисках да свършва....в смисъл, никога вече няма да съм така близо до малкия.Исках да запазя момента и да можех някак си за секунда поне да мога да дам от тази болка на съпруга си например, за да усети как живота се ражда. За да разбере, че по-велико нещо няма !  Незнам как съм могла да мисля за всички тези неща тогава, или сега ги осъзнавам. Нещо неописуемо велико се случваше и се радвам, че дори и в този момент съм го приемала така.
Както го обясних, си е чист оргазъм:) И след раждането и след оргазма си уморен и ти се доспива:)

П.П  Това  е и една от причините да съм против упойката при раждане.
Държа да отбележа, че ме боля наистина много и всичко се проточи много дълго... и няма да крия че в началото докато привикна към болката исках дори секцио:) Как ми е минало през ум се чудя. Не съжалявам за нищо.
 

На мен ми се вижда доста интересно, но аз почти не вярвам. Като родя ще кажа повече по въпроса.Сега ще взема да си навивам, че раждането е като оргазъм...

хубаво си го обяснила, ама не, не казва това авторката - в началото и нея я боли ужасно, но нещо се обръща в главата й и болката изчезва, идва другото... удоволствието е физическо, интензивно. Нямам възможност сега да превеждам, а и е дългичка статията, но ако има интерес, мога да преведа тези дни ключовите моменти, а ако и други се включат, ще я сглобим, за да я прочеат всички.

ами има нещо подобно  като изживяване,но то е след фазата на изгонване,чустваш се фантастично,едно такова ти е лекичко идва ти да полетиш,чустваш се  като царица абе несравнимо е,разбира се моето раждане беше като по учебник надявам се и на второ такова,пожелавам го и на вас .Аз също ще бъда благодарна за превод

Отнесени от вятъра...............   

Какъв оргазъм по време на раждане?Ако тва е оргазъм, то тази жена нещо не е наред, а и щом и харесва поставям и диагноза МАЗОХИСТКА 

Интересно е написано. За моите раждания мога да кажа, че определено са били почти без болка - особено с второто много точно се усещаше как нещата действат като съвършен съгласуван механизъм и когато намериш начина да не им пречиш, а да им помагаш, усещането е изумително и интересно и доста далеч от болка - усилие, но не и болка. За съжаление точно крайния момент, когато се усеща излизането на бебето, нямах възможност да го изживея по такъв начин заради болничните практики, които развалиха синхрона и направиха нещата болезнени и неприятни поради неподходящата поза. Не съм убедена, че щеше да е оргазмено преживяване - не съм чак толкова навътре в духовните практики, чакрите и прочее (това го казвам в най-добрия смисъл, не като подигравка - като човек вече на по-разумна възраст ми е ясно, че има най-различни нива както на физически, така и на духовни постижения), но щеше да е интересно и със сигурност незабравимо А екстаза след самото раждане действително е невероятен
Но има и неща, с които не съм съгласна въобще - примерно паралела с животните.

Изобщо не мисля, че при животните нещата се определят от удоволствие или болка - а чисто и просто от много силен инстинкт (за размножаване). А вече като ти дойде раждането до... главата, да речем - няма къде да избягаш.

Поздравявам те за казаното..........много, много добре си  описала ситуацията .Браво!