Говоря за такива неща като естественото раждане, кърменето на поискване, привързаното родителството, минималната употреба на лекарствени продукти (вкл. ваксини) и т.н., които макар и много естествени, са все още нетрадиционни (поне в Бг). Знам, че може да се поспори върху точната дефиниция на "естествени" и "нетрадиционни", но мисля, че става ясно за какви иде реч, а и не това е целта на темата.

Та искам да попитам привържениците на такива "маймунски" концепции няколко неща:
- Кое допринесе най-много при сформирането на възгледите ви - семейството, случайни обстоятелства, възникнали проблеми, приятели с подобни възгледи?
- В много отношения ли сте "нетрадиционни" (т.е. вървят ли различните идеи "ръка за ръка")?
- Говорите ли често за възгледите си или споделяте само, ако изрично ви попитат?
- Опитвали ли сте по-настойчиво да убедите някого в правотата на вашите възгледи (ако да - имали ли сте успех) или обратно, вярвате, че единственият шанс е човек сам да "измине пътя"?

При мен почти всичко е изстрадано. Тежко първо раждане доведе до интерес към наистина естествено раждане. Вероятността да трябва да отбия бебето си на 1 месец - интерес към кърменето на поискване. Здравословни проблеми на децата - интерес към нетрадиционната медицина (тук единствено имах малко предварителна подготовка благодарение на един учител по биология от гимназията). Само на концепцията за привързаното родителство не попаднах заради проблем, а покрай темите за кърменето.

Допреди да родя, нищо ми нямаше (както казват близките ми ) - знаех, че раждането боли много, че се кърми докато майката има кърма (2-3 месеца най-често) под строг режим, че детето се възпитава с желязна дисциплина (никога в родителското легло, оставя се да си поплаче да му се развиват дробчетата, на годинка е готово за ясла и т.н.). Знаех наизуст имунизационния календар, вкл. всички пожелателни ваксини, които бях решила да купя.........

Повечето ми приятели, познати и роднини, знаят за възгледите ми, но май никой не е проявил по-специален интерес, нито пък аз съм била особено настойчива.

Вие сте.

И аз съм от "естествените". Нямам много време за подробен отговор, но накратко - изстраданите уроци за раждането и кърменето, които получих в родилния дом; и после, както казваш, нещата се навързаха "ръка за ръка", до голяма степен под влияние на форума и определени потребители със сходни на моите виждания...

Родих  нормално - всичко стана много бързо и без болка, иначе си бях приготвила апарат ТЕНС за болките, но така и не го използвах!
Възгледите ми се сформираха от това, че още много преди да реша да имам деца се интересувах от здравословен начин на живот, лекуване без лекарства и т.н. за което допринесоха най-вече близките ми тогава-майка ми , баща ми, сестра ми!Това беше преди много години.Сега вече се интересувам сама и дори много често стигаме до спорове, защото нещата се променят и не винаги хората около мен са съгласни с тях, но тяхна си работа!
В много неща съм от нетрадиционните и този ми начин на мислене често ми пречи, но пък съм сигурна в обежденията си!
Споделям ги , често!
Зависи от човека срещу мен дали ще го убеждавам или не, понякога е успешно понякога не!

Предисторията: родила нормално и с много положителна нагласа за това (борих се против секциото, което ми се "полагаше" със зъби и нокти и успях); кърмя успешно въпреки доста трудните неща, с които се сблъсках първите месеци; ползвам хомеопатия (но ваксини слагам); винаги се старая да имам тесен контакт с дъщеря си, без да я третирам като част от мен, без това да ме притеснява, че ще я разглезя или кой знае какво...; до 2 години спяхме в едно легло с нея, сега също понякога спя с нея с огромно удоволствие.

По същество:
- чак "изстрадано" не бих го нарекла...имам малко по-различно отношение към нещата по принцип, не съм склонна към драматизиране и преиграване на чувствата, поради което малко по-рационално приемам и такива емоционални неща. Исках да родя нормално - просто направих всичко по силите си, за да го постигна и успях; имах много позитивно и вълнуващо раждане, в което почти всичко протече точно както го исках. Смятах да кърмя - леко напук на лекарката правих точно това, защото просто е естественото нещо, което да се прави.
Просто такава е настройката ми за гледане на деца - по-естествена, по-близка до натуралните неща, които идват отвътре и по инстинкт. Чета книги по разни въпроси за отглеждане и възпитание с интерес, но ако не 'звучи' вярно с вътрешната ми нагласа - няма да го направя.

- В много... не знам. Освен отглеждане на деца и отношение към света по принцип има ли друго  А и не знам доколко това "нетрадиционно" е такова капитално различие и дали всъщност на някой му прави впечатление, че мислим различно и правим нещата не по един и същи начин.

- Да, говоря често поради естеството на 'извънкласната' работа, която върша; надявам се силно да не натрапвам възгледите си, защото отдавна научих, че няма единствен правилен начин - правилни начини има много, моят е само един от всичките и не задължително най-добрият. С охота обяснявам как мисля, но ако видя, че за отсрещния не е интересно или много драматично ни се разминават възгледите - сменям темата, защото това е ненужно - ще е същото, ако на мен ми начукват канчето кое е 'вярно' и кое - не...

- Опитвала съм настойчиво дотолкова, доколкото ми се е налагало/искало да докажа гледната си точка (в дискусия, примерно). Старая се даже и тогава да не налагам моя възглед - както казах, няма единствен правилен начин. Общо взето се ползвам с успех. Не вярвам, че единственият начин е 'да се измине пътя' - слава Богу, много хора са достатъчно 'отворени' за идеи и не държат непременно да ги научат по неприятния начин. За много хора е достатъчно казаното от друг/прочетеното да зазвъни на същата честота, на каквато са вътрешно настроени самите те (независимо осъзнато или не), за да им се стори логично и 'правилно'.

Здравей,
много се радвам, че си пуснала темата. Ще я следя с интерес. Предстои ми раждане. И аз също искам всичко да стане по  естествен път и смятам, че природата си знае работа.

    Подкрепям твоето решение "всичко да стане естествено".
    Родих съвсем скоро.Директно казах на моята лекарка,че искам абсолютно естествено раждане,тя се опъна в началото,но после каза:"ДА!НЕ ПРЕЧЕТЕ НА ЖЕНАТА ДА РАЖДА!"
За съжаление не мога да се похваля,че родих 100% естествено(наложи се в последен момент да ме сложат на система с  окситицин,губеха се тонове на бебето и трябваше да се ускори доста забавеното ми раждане),но поне избегнах упойка и епизиотомия."Благодарение" на по-дългите ми мъки родилните пътища са успели да се отворят и почти нямах разкъсвания,само една малка цепнатинка.
     Да,имах дълго раждане,но пък,след това бях свежа като краставичка в сравнение с други родилки,ползвали  екстри на модерното(безболезненото) раждане.
     
   

Предполагам, че и аз влизам в тази група. 
Аз съм родена по естествен начин, кърмена, гледана от майка си на чисто място, с чисти продукти, която не готвеше традиционна българска манджа (пържено, запръжки и яхния) и не съм боледувала. Предполагам, че това ми е повлияло най-много. И до ден днешен взимам лекарство (каквото и да е) само в краен случай.
Предпочетох естествено раждане, второто също ще бъде такова (ако всичко е наред, разбира се).  Категорично съм "за" кърменето.
От няколко години насам естественото взе, че стана модно и според мен се прекалява. Затова не следвам сляпо всяко появило се течение, а внимателно премислям нещата и най-вече се осланям на инстинктите си.
Например, много подозрително ми е т.нар. привързано родителство. Това за мен е другата крайност на доскоро смятаното за правилно да си дадеш детето за отглеждане на няколко месеца. В отглеждането и възпитанието на децата се стремя да налучкам "златната среда".

Бях чела доста и според мен бях готова за майчинството, но никой не може да бъде напълно подготвен за това.Раждах нормално, защото повече от всичко на света исках да го изживея, дъщеря ми се обърна с главата надолу още в 7-мия месец и всички лекари казваха "Много добре сложена си, ще родиш като слънчице" /никога няма да го забравя/. После закърмих детето си още на 2-рия ден и разбира се, че кърмех на поискване, но така или иначе въпреки, че малката ми висеше с часове на гърдите и сучеше, в 4-тия месец кранчето секна - изведнъж, така и не разбрах защо. Никога не съм оставяла дъщеря ми да плаче просто защото не мога да я оставя, мъчно ми е и искам да си я взема.Отскоро спи между нас в леглото ни след 5 часа сутринта, много ни е приятно да се гушкаме тримата, не бих го заменила за нищо на света.Преди просто не е изявявала желание, спеше си перфектно и в нейното легло.Мисля, че всичко си е до вътрешно усещане на майката.Както го чувствам така го правя, действам както ми подсказва сърцето /така да се каже  /. Правя и много грешки, даже ужасно много, но детето ми помага да ги поправям. Но определено не мога да бъда майка по учебник   
Поздрави!    

- Кое допринесе най-много при сформирането на възгледите ви - семейството, случайни обстоятелства, възникнали проблеми, приятели с подобни възгледи?
- В много отношения ли сте "нетрадиционни" (т.е. вървят ли различните идеи "ръка за ръка")?
- Говорите ли често за възгледите си или споделяте само, ако изрично ви попитат?
- Опитвали ли сте по-настойчиво да убедите някого в правотата на вашите възгледи (ако да - имали ли сте успех) или обратно, вярвате, че единственият шанс е човек сам да "измине пътя"?


За сформиране на възгледите ми допринесе най-вече семейството - фен съм на народната медицина, разни "отвлечени" идеи и учения, спазвам привързаното родителство, въпреки че доскоро не бях чувала за него, кърмя на поискване, за съжаление обаче не родих по естествен път, за което съжалявам, като цяло слушам винаги сърцето си по отношение на отглеждането на дъщеря ми - разни хорски приказки, съвети и педиатрични школи не ме интересуват.
Говоря за въгледите си ,ако ме питат, преди се мъчех да ги втълпя на  някои близки, но не успявах и това много ме натъжаваше, както и все още ми иде да ревна като гледам някои хора как отглеждат и възпитават децата си. Опитвала съм по-настойчиво да убеждавам, когато съм сигурна в правотата си, но пак не съм успявала, абсолютно вярвам, че човек трябва сам да се опари за да стигне до някои изводи.