Ключови потребности на раждащата жена

КЛЮЧОВИ ПОТРЕБНОСТИ НА РАЖДАЩАТА ЖЕНА

Автор: Мишел Оден

Да разгледаме раждащата жена от гледна точка на физиологията. Най-активната част от нейния организъм по време на раждането са хипоталамус и хипофиза. Това са еволюционно най-древните части на нейния мозък. Всички хормони, които регулират протичането на раждането, се отделят именно от тези жлези. Известно е, че ако в процеса на раждането или във всеки друг епизод на сексуалния живот на човека възниква затормозяване, неговият източник трябва да се търси в “новия мозък” – онази част на мозъка, която при човека е исключително развита и която често се нарича “мозък на интелекта” или “мислещ мозък”. По-правилното му название е нова кора или неокортекс.

Ако искаме да открием какво е необходимо на всяка една жена по време на раждането, пътят към отговора е – да разберем и да обясним това, което е добре известно на акушерките и на майките, които имат опит на раждане без медицинска намеса. Когато жената ражда предоставена на самата себе си, без медикаменти, тогава по време на раждането настъпва момент, в който тя се стреми да се откъсне от околния свят, сякаш се отправя на “друга планета”. Тя си позволява неща, за които не би помислила във всекидневния си живот, например, да вика или да псува. Тя може да заема най-неочаквани пози, да издава нетипични звуци. Всичко това, показва, че контролът от страна на неокортекса е понижен. Намаляването на активността на неокортекса е изключително важен аспект от физиологията на раждането от практическа гледна точка. От това следва изводът, че раждащата жена трябва преди всичко да бъде предпазена от излишно стимулиране на неокортекса. И така, просто правило:

ДА СЕ ИЗБЯГВА СТИМУЛИРАНЕТО НА НЕОКОРТЕКСА!

За да се използва правилото на практика, трябва да си изясним какво подразбира то. Да разгледаме общоизвестните фактори, способни да възбуждат човешкия неокортекс и да се опитаме да ги избегнем:

-   Езикът, и особено рационалният език. Когато общуваме с помощта на думи, неокортексът анализира това, което ние възприемаме. Оттук – едно от най-важните качества на добрата акушерка: умение да бъде сдържана и да не говори много, особено да не задава въпроси, които изискват точен отговор. Да си представим, че раждането е навлязло в активния си период и жената вече е там, “на другата планета”. Тя си позволява да вика, да прави неща, които преди са били немислими за нея. Тя е забравила всичко, на което са я учили, за което е чела в книгите, тя е изгубила представа за времето – и изведнъж я питат в колко часа е пишкала за последен път. Типичен пример за мощна стимулация на неокортекса! Това изглежда толкова просто. Но колко ли време ще трябва да мине преди акушерките отново да осъзнаят тази истина: трябва да се помага колкото се може по-мълчаливо!

-   Светлината също притежава свойството да стимулира неокортекса. Специалистите по електроенцефалография (изследване целящо записването на електрическата активност на мозъка – бел.прев) знаят, че при стимулация на зрителните реакции се наблюдава повишаване на активността на главния мозък. Обичаен начин да се намали активността на мисловната дейност и да се помогне на човека да заспи е да се затворят щорите и да се изключи светлината. Това означава, че от гледна точка на физиологията, неярката светлина ще облекчи процеса на раждането. И отново – ще се наложи още дълго време да убеждаваме някои лекари, че това е толкова сериозно. Интересно е, че жена, която вече е “на другата планета”, независимо от волята си заема онова положение, което ще я предпази от излишни зрителни дразнители. Например, застава на колене и лакти, сякаш се моли. Тази разпространена поза при раждане не само облекчава болките в кръста – тя дава и други положителни ефекти: отстранява един от източниците на страдание на плода – притискане на важни кръвоносни съдове около гръбначния му стълб, а също помага за обръщането на главичката му.

-   Усещане на жената, че я наблюдават, също стимулира неокортекса. Физиологичните реакции на присъствието на наблюдаващ са подробно изследвани от учените. Всички знаем, че ние се чувстваме различно, когато знаем, че ни наблюдават. С други думи интимната обстановка, усамотение (privacy) – е фактор, способстващ за намаляването на контрола от страна на неокортекса. Интересно е, че всички бозайници – а при тях неокортекса е по-малко развит от нашия – се стремят да раждат далеч от чуждите погледи. Видовете, които водят активен нощен живот (например, плъхове) раждат предимно през деня, а животните, които са активни през деня (например, конете) – през нощта. Дивите кози отиват в най-недостъпните планински райони за тази цел. При нашите близки роднини шимпанзетата, женските напускат стадото по време на раждането. И така, една от ключовите потребности на раждащата жена е да се усамоти, да не я вижда никой. По този начин за нея е съществена разликата между акушерка, която стои пред нея и непрекъснато внимателно я наблюдава, и сдържаното поведение на друга, която тихо стои отстрани. Точно заради това следва да се избягва използването на всеки апарат, който жената може да възприеме като инструмент за наблюдение, било то видеокамера или прибор за електронен мониторинг на плода.

-   Опасност. Всяка ситуация, свързана с отделянето на хормони от групата на адреналина, стимулира дейността на неокортекса и сдържа процеса на раждане. Когато възниква опасност, на млекопитаещите се им се налага да бъдат бдителни и внимателни. В контекста на нашата тема това означава, че по време на раждането жената изпитва нужда да се чувства в безопасност . Тази ключова потребност обяснява факта, че във всички времена жените са се стремили да раждат близо до собствената си майка или някой, който може да я замести. Това като правило е опитна жена с опит на майка или баба... Акушерката по своята природа олицетворява образа на майката. В идеалния случай – майката е прототип на човек, до когото се чувстваме в безопасност, който няма да ни разглежда или критикува.

Няколко “ако...”

Ако бяхме осъзнали ключовите потребности на раждащата жена преди половин век, когато се е разпространила съвременната техника на цезарово сечение, тогава историята на родоразрешението, несъмнено би тръгнала по друг път. И “акушерството в изпълнение на акушерки” би се ползвало с уважение. Акушерките не биха изчезнали – напълно, както е станало в някои страни или почти напълно, където са загубили своята същност и самостоятелност, превръщайки се в заложници на медицинските схеми. Сравнявайки страните, градовете и болниците, е лесно да отгатнем какъв е процента на цезарови сечения – достатъчно е да знаем съотношението между акушер-гинеколозите и акушерките. В страните, където акушер-гинеколозите са много повече от акушерките, последните са изгубили своята независимост, а количеството на цезарови сечения е огромно. Така стоят нещата в много държави, толкова различни една от друга – Бразилия, Китай, Южна Корея, Тайван, южна Италия, Турция и Гърция.

Ако бяхме разбрали какви са ключовите потребности на раждащата жена, сега нямаше да наблюдаваме второ и трето поколение, родени при интензивна лекарска намеса. Има статистически данни за това, че в определена степен способността благополучно да роди дете се предава от майка на дъщеря. В САЩ е направено проучване на данните за всички жени родили в щата Юта през 1947-57 гг. И след това родилите в същия щат през 1970-91 гг. Ето какво показва изследването: ако на жената е било направено цезарово сечение по причина “отсъствие на прогрес на родовата дейност”, тогава вероятността за това, че и на дъщеря й ще й се наложи да ражда чрез операция нараства шест пъти. Излиза, че с идването на епохата на “индустриализация на раждането” способността за благополучно родоразрешение е започнала постепенно да намалява?

Ако бяхме усвоили ключовите потребности на раждащата жена, историята на раждането не би познала “ерата на електрониката”. Тогава лекарите не биха се решили в началото на 70-те да записват в постоянен режим ритъма на сърцебиенето на плода и интензивността на маточните контракции с помощта на електронни прибори. Лекарите биха разбрали: когато някой постоянно следи телесните функции на жената и тя знае за това, този факт сам по себе си е достатъчен за да възбуди неокортекса, а това заплашва раждането да стане по-дълго, по-трудно, а значи и по-опасно, така че все повече раждания ще протичат с помощта на хирург. Интересен факт: когато започва ерата на електрониката, учените провеждат изследвания, показващи, че единственият устойчив и статистически значим ефект на електронния мониторинг е увеличаването на броя на цезарови сечения.

Ако, благодарение на правилното разбиране на процеса на раждането, бяхме избегнали ерата на електрониката, възможно е, че не би възникнал натрапчивият страх от съдебни последици. През 1970-те г. много лекари, не без участието на пресата, распространяват идеята за това, че новите електронни методи за наблюдение позволяват да се ражда “без риск” – сякаш спонтанният процес на раждането е подобен на полета на самолет, който може лесно да се следи и надеждно да се управлява! От това убеждение следва, че причината за всеки нещастен случай – смърт, инвалидност – е нечия грешка или пропуск , а значи трябва да се търси виновен. Общественността не можа да разбере навреме, че епидемията на съдебни искове, не доведе до нищо друго, освен атмосфера на страх в болниците и родилните домове. А точно страхът е това, което прави раждането трудно и опасно.

Ако преди няколко десетилетия си бяхме задали правилните въпроси, сега нямаше да сме попаднали в рамките на стабилно вкоренни заблуди. Ако, например, бяхме осъзнали, колко е важно да осигурим на раждащата жена условия, при които нейният адреналин се запазва на минимално равнище колкото се може по-дълго, тогава бихме си представили, че присъствие при раждането на мъж, неокортекса на който отделя хормони на стресс, може да увеличи риска. Но ето, че се появява ново течение: бащите присъстват при раждането. Всички горещо го подкрепят, и днес вече никой не би се осмелил да обърне внимание на това, че неговият бум е съвпаднал по време с рязкото увеличаване на броя на цезарови сечения.

Просто практическо правило

Тъй като неразбирането на физиологични процеси пряко или косвено води до нарастване на броя цезарови сечения, ще предложа просто правило, което ще помогне да се изясни, в какво се състоят ключовите потребности на жената по време на раждането. То може да се изрази само с една фраза: по време на контракциите, напъните и раждането на бебето, следва да се устрани всичко присъщо за човека и да се удовлетворят потребности, присъщи на млекопитаещите.
Да се устрани всичко, което е присъщо на човека – това означава преди всичко да се освободим от бремето на вкоренените убеждения (тясно свързани с ритуалите). В продължение на хилядолетия те са се намесвали във физиологичните процеси във всички известни културни общности (не е исключено, обаче, че в определени моменти на човешката история това е давало еволюционно предимство). От това правило следва, че трябва да се сведе до минимум активността на неокортекса – отдела на главния мозък, мощното развитие на който ни отличава от животните. Пак оттук следва, че езикът – още една специфична функция на човека – трябва да се използва колкото се може по-малко.
Всяко млекопитаещо се стреми да бъде далеч от чуждите погледи, в момента, в който ражда потомството си. За раждащата жена това е също толкова важна потребност.
Освен това е необходимо да се удовлетвори нейната потребност да се чувства в безопасност: когато женската на млекопитаещото в джунглата усеща близостта на хищник, процесът на раждането се прекратява за известно време. Забележително е, че жена, скрита от опасност и чуждите погледи, често ражда в пози, присъщи на млекопитаещите, например, на четири крака.
Често казват, че раждането на деца трябва да бъде хуманизирано, то ест да стане по-човешко. Но всъщност, ако искаме да намалим процента на цезарови сечения, на първо място трябва максимално да го доближим до раждането при млекопитаещите. В определен смисъл раждането трябва да бъде дехуманизирано.

Преведе Duol от “Цезарово сечение: безопасен изход или заплаха за бъдещето”