Дълго се чудех дали да пусна тази тема, но мисля че трябва - защото това е едно от уврежданията, които са все по-често срещани и така ще се включат още майки.
Моят Гого е с поставена диагноза ДЦП. Всъщност доста дълго беше без диагноза, защото лекарите се колебаеха какво точно му е. В болницата на д-р Чавдаров беше с ЦКС 3 степен, но там след 1г и половина се счита, че на детето вече трябва да се постави диагноза. Тогава започна чуденето, защото Гого не е с типично ДЦП. В Александровска болница го водеха с малформативен синдром, което на практика не значи нищо конкретно. Решихме да му направим ядрено-магнитен резонанс. Откриха му атрофия в темпоралния дял на мозъка и киста там. Въз основа на това изследвана и "находката" в мозъка му - поставиха диагнозата ДЦП.
В момента Гого ходи, макар и тромаво. Пробва се да говори, макар по свой начин. Опитва се да повтаря всяка дума. Обича да контактува с нас и търси начини за това. Продължава работата с психолог и логопед - всеки ден и не се знае до кога.
Всъщност по-скоро диагнозата му е диспраксия - ама не ме карайте да обяснявам що е то, че ще се оплета. Имза проблеми със сензитивността - трудно възприема новите неща като снега, маскирани хора, фризьора. Има неща, които го ужасяват и други на които много се радва.
Не знам дали помогнах, но се надявам да се включат още майки, които знаят повече. Това е само началото. То и ДЦП.то е една безкрайна тема и има много спорове по нея.


Консултира д-р Иван Чавдаров,дм,маг.икон.-представяне

Детска церебрална парализа
Детската церебрална парализа е последица от въздействия върху главния мозък на детето по време на вътреутробния живот /облъчване с йонизиращи лъчи, инфекция/, родова травма /налагане на форцепс, увиване на пъпната връв около врата, прекаран енцефалит, мозъчна травма./ При всички тези случаи се установява и мозъчен кръвоизлив с последващо образуване на мозъчни кисти.

У кърмачетата се наблюдават вяли движения, сученето е затруднено. След третия месец се установяват контрактури на пръстите на ръцете и спазъм на мускулите на вътрешната страна на бедрата. Детето закъснява със сядането, изправянето и прохождането.

Болестта се изявява напълно в следкърмаческата възраст, с прогресивно засягане на нервно-мускулната система и траен мускулен спазъм, като ръцете са свити в лактите и китките, а пръстите са свити към дланите. Бедрата са сгънати и завъртяни навътре, стъпалата се превити надолу /конско стъпало/. Мускулатурата е напрегната. При опит крайникът да се постави в нормално положение мускулният спазъм се засилва. Походката е крайно затруднена. Стъпването е на пръсти, със сгънати бедра и с триене на колената едно в друго. Всички движения са бавни и некоординирани. Лицето е безизразно и гримасничи. Говорът е затруднен.

Съществува и болестна форма, при която заболяването протича с непроизволни, некоординирани движения, главно на ръцете. Нерядко равновесието е разстроено, мускулният тонус е понижен и болните залитат при ходене. Често спастичната парализа засяга само отделни мускулни групи или само един крайник.

Лечението е продължително и се състои в извършване на системни гимнастически упражнения, физикални процедури, масажи, носене на изправителни ортопедични апарати. По показание се предприема ортопедична пластично-реконструктивна коригираща операция.

Профилактиката се състои в грижливо и внимателно-щадящо износване на бременността, квалифицирано водене на раждането с избягване на родова травма, особено в областта на главата на новороденото.

Тогава,когато рехабилитацията не дава резултат,може да се намеси хирурга.Това обикновено се налага когато на детето му трябва малко за да проходи или за подобряване на походката.Моето дете ходи на пръсти и има тежко изразено плоскостъпие,което от своя страна обръща още повече колената навътре при ходене.
Операциите се правят за да се преодолее спастичността на мускулите,които възпрепятстват или затрудняват ходенето.Все още не сме се решили на такава стъпка,но се консултирахме с д-р Янакиев,който е ортопед.Той има 18годишна дъщеря с ДЦП,по-слабо изразена от нашата.Не съм го питала дали е оперирал дъщеря си,но ако при нас друго не помогне може би ще се обърна към него.Той ни показа видео на детенце,което преди операцията ходеше много лошо и само с поддръжка,а след нея можеше да ходи само.Виж този сайт  http://www.biberonbg.com/specialisti/dcp.htm

Дъщеря ми е на 3г. и 5м. с диагноза ДЦП-квадрипареза. Роди се в клинична смърт, недоносена, със секцио, поради отлепване на плацентата. Била е около 4 мин. без кислород. Правихме лазертерапия 2г. и половина. Трудно мога да обясня какъв е ефекта, защото неможе да бъде направено сравнение какво би било, ако не бяхме провели тази терапия. Споделям личните си впечатления. Чрез лазерните лъчи се влияе на метаболизма на клетките. Първо се прави пулсова диагностика, с която се установява къде в организма има понижена енергия и след това се въздейства с различни лъчи, в зависимост от мястото. Лечението е комплексно- например,ако има проблем в усвояването на хранителните в-ва, всички органи, включително и мозъка, не се снабдяват с "качествена" кръв и съответно не функционират правилно. Трудно ми е да го обясня и ако има интерес ще помоля някой от центъра за лазертерапия да даде по-подробно обяснение. Аз разчитам на интуицията си, защото отдавна установих, че в нашия случай традиционната медицина неможе да помогне. Детето ми определено се повлия добре. Започнахме, когато беше на 6м. Неможеше да усвоява храната-плачеше непрекъснато, независимо дали е гладна или нахранена, спеше по 5-6 часа в денонощието. Постепенно започна да се храни и спи по-добре,да се усмихва и да проявява по-голям интерес към околния свят, укрепна имунната и система, зъбките поникнаха без проблеми, няма контрактури, не е получавала епилептични припадъци. Резултатите са много бавни и трябва да се въоръжите с огромно търпение. Виждах много деца с различни диагнози, които имат подобрение.

Не съм забелязала Мария да е станала по-нервна след процедурите, напротив огладняваше и  и се доспиваше още докато бяхме там. Малко лекари знаят за какво става въпрос. Тук се работи с така наречените "меки лазери", които са с ниска честота. Доц. Арнаудова е защитила дисертация на тази тема и прилага това лечение повече от 20 години. Трудно се работи с деца, които немогат да стоят кротко, но със сигурност колкото по-рано се започне, толкова по-добре.

Ето повече за лазерната терапия:
http://www.lasertherapy-bular.com/fs.html?bl

Аз за разлика от Русева ще изкажа точно обратното мнение за лазер терапията на тази измислена доцентка Арнаудова, която има единствената цел да прави колкото се може повече пари. Моят опит е отпреди почти 10 години при нея.Даже се очудвам че тя още практикува. Синът ми е с ДЦП също. Водих го при нея мисля че беше около 6 месеца. Резултатът от лазер терапията беше епилепсия. В последтсвие неврологът при когото водех синът ми за епилепсията ми каза че аз не съм първта жертва на тази докторка и детето ми не е пострадало толкова много както други деца. Той ми каза така, дете което има мозъчно увреждане е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ да му се работи главата с лазер. Натоварването на мозъчните клетки е огромно. И така приключихме с Арнаудова. Междудругото като заведох синът ми за първи път при нея не ми поиска никакви документи и епикризи за заболяването и още тогава ми се стори съмнителна. Направо му назначи терапия по часове, та доколкото си спомням и сама ме караше да ч правя с лазера, нямам думи просто. Не си водете децата при нея, това е моето мнение.

Аз също споделих моето, а за платежоспособният контингент не ми се спори.За детето си кой ли не бил дал пари, та къде по-добър контингент от това.

аз съм ходила на иглотерапия - простете ако бъркам, но май това е подобно на акопунктурата - ходих преди 10г при иглотерапевтката на бай Тошо - беше специализирала още на времето в Кита /май/
моето впечатление е, че това помага за момента, но действието бързо отминава....
И пак - сорри ако не е по темата