Всяко чудо за три дена.....но нека този път да не се водим от тази максима и да подадем ръка на семейството на загиналата ни съфорумка на 27.01, край с. Долни Богров. Това семейство получи такъв жесток удар от съдбата, че не може да се съвземе. Днес влезнах в Дир-а и прочетох това:

"Малко новини [re: surfline] 
Автор cchery (G'n'R forever) 
Публикувано 20.03.08 14:29   
 


Днес се чух с Юрий и той самият каза, че просто не знае какво точно да ни напише и затова не е пускал пост. Тодор е малко по-добре, но има все още затруднения с говора. Проблемът му може да се окаже и по-сериозен отколкото се е смятало. Утре ще имат нови хистологични резултати. Те търсят и второ мнение, както и са се насочили и към лечение, което ако го приложат ще струва по 600 лв на тримесечие. Позволих си да кажа, че сме насреща да помогнем отново финансово. Просто се налага. Аз моля и някое от момичетата от бгмама, ако влиза тук, нека да даде линк към поста ми или да преразкаже просто за какво става въпрос на мамите в техния форум, т.к. те са доста голяма сила и ще помогнат със сигурност в този момент.

Децата са добре и почти възстановени физически. Васи е тръгнал вече на училище. На него и на Вики са свалени гипсовете, но ги понаболяват още счупените кости. Вики има някакъв проблем, че крачето му за момента е криво, но са казали, че до 2-3 години ще се оправи. Момчетата са ходили на гроба на мама след 40-те и там емоцията им вече се е отприщила. Юрий не можа да опише колко много са плакали, най-вече Васко. Както той се изрази, може би точно в този момент вече са осъзнали какво се е случило. В момента обаче са спокойни, но изявяват желание да ходят "при мама", т.е. на гроба............ Друго няма, но то и това е достатъчно за да му стане тежко на човек."

Не са добри новините.......

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=budeshtimaiki&Number=1948642309&page=1&view=collapsed&sb=5

 

Горките дечица  !

Тодор е опериран вече, но не са изрязали целия тумор, защото е бил много голям (по-голям от лимон, поне такова е било сравнението на докторите) и разклонен. Доколкото знам опериран е от най-добрите неврохирурзи в страната проф.д-р Бусарски и проф.д-р Романски от Александровска болница. Направиха му хистологични изследвания и тумора уж  беше доброкачествен, но нещо явно е станало и се налага нови хистологични изследвания. 

Да, много са добри, доколкото знам от сестра ми, важна е хистологията, за да се определи най-адекватното лечение, дори да се наложи химио или лъче терапия. Дано да е доброкачествено образуванието, надявам се. Ако мога да помогна, пратете ми на лични, някой от близките, дано лекарите да могат да помогнат, дано нещата да са лечими, това е важното!!!

Можем ли да пращаме средства по сметка? По коя?

Когато прочетох поста на Юрий, ми стана много мъчно за дечицата. Следя съседната тема и останах с впечатлението че Тодор иска да не ги безпокоим за известно време. Но ако наистина имат нужда от нас, нека Юрий да каже с какво бихме били полезни.

Много точно ти е впечатлението. Да не изпадам в подробности.

Знам че ти ги познаваш лично и щом го пишеш е така. В друга подобна тема същото написа и Дива ирландска пешеходка. В такъв случай няма смисъл от подобни теми, инициативи и така нататък, натрапената помощ, не е помощ.

Не искам да наранявам ничии чувства, най вече на Тодор и семейството му... Преди няколко дни той ми се обади, звучеше добре (доколкото е възможно в неговата ситуация) има леки речеви проблеми, но това е разбираемо... Това, което искам да ви кажа е, че семейството е отказало помощ от психолог за децата, а доколкото разбрах от Тодор, също и предписаната му химио или лъче терапия. След ЯМР - то му беше записан час (от началото на Април) за да избегне бюрократичните спънки в системата и да бъде облекчен откъм финансови ...злоупотреби, но той е решил да не предприема този начин на лечение ( по причини известни на него и семейството предполагам). Не мога да отговоря как и защо, това си е негово решение...

явно никой няма да го каже, е нека аз да съм опърничавата..

Мъжете не са като нас, разбират и гордостта и отговорността различно, понякога  да приемат помощ е равносилно на това да се признаят за неспособни, за пораженци... абе... знаете за какво говоря...

Опитвам се да се поставя на мястото на Тодор и направо паника ме хваща. Истината е че към днешна дата, нищо и никой няма да може да убеди него самия че вината не е негова.
 Колкото и да не е така и колкото и да е застрашен и пострадал и той самия, колкото и това да е и неговата най-голяма загуба.

Нашата помощ може би е за него като нестихващо потвърждаване че той не може да се погрижи за децата си.  Може би болката от тази мисъл е непоносима за него. Едва ли който и да е мъж след преживяното ще е готов да приеме и да се съгласи с една такава "истина".
 А докато вярва и се бори, докато не се е предал може да му е несъвместимо да приема подаяния. Аз пък вярвам че тй ще се възстанови и ще съумее да даде на децата си най-доброто от себе си, цялата любов, която е имало между тях преди. Децата от това имат нужда, иначе и 2 и 200 няма да стигат.
Възможно е именно чувството на слабост и вина, които вероятно изпитва да превръщат в неговите очи  нашата помощ в ножове, които се забиват в сърцето. Хепи мама, нейните деца и съпруг са близки до сърцето на мнозина, познаваме ги от това което тя е споделила за тях. Но може би за съпругът й сме някак чужди.Просто защото не ни е познавал, не сме били приятели преди трагедията.

Много ми е болно, сигурно има хора които са се позасегнали от показаното от него отношение,  надявам се да не е така а ако е да имат душевната щедрост да разберат. И да не се отказват а да намерим начин да помагаме без да нараняваме. Макар че и аз не знам как...