Аз никога не съм си представяла, че може да ми се прииска да имам трето, но животът и ситуациите, в които се намираме, често ни променят мирогледа. Докато правехме опити за второ, си бях казала, че забременявам, раждам и приключвам с този "женски" ангажимент. Но когато бях бременна с второто някъде в 7мия месец, нещо ми стана и ми се прииска да имам още едно. И нали знаете, когато се прокрадне някоя мисъл, тя лека полека узрява. На мъжът ми любимото му е да е баща, така че той би се съгласил и на още две. Финансово можем да си позволим още едно, така че това не е основен фактор при нас. Притеснява ме по-скоро, че съвсем няма да ни остава време за нищо, ще ни бъде доста натоварено ежедневието, ще има моменти на тотално изнервяне и т.н. Първите години ме притесняват и колкото и лесни да са в някои отношения бебетата, недоспиването не ми се отразява никак добре и понякога откачам. Отделно, кърмените бебета доста време са си лепнати за нас за един период от време и личното ни време е силно ограничено. Каката я кърмих 1 година, сега малкия е на 8 месеца и още го кърмя, та и третото ще искам да си го кърмя. Удобно е кърменето, но в един момент дотежава. Още една бременност определено едва ще я издържа, не ми е приятен този период. Но се замислям, че притесненията ми основно са свързани с първите години от отглеждането на дете, които бързо отминават. Може би по-важно е някой ден, като се обърна назад, да знам, че съм отгледала три деца, да се радвам на успехите и любовта им. За мен да имаш деца е най-смисленото нещо в живота. Откакто съм с две, душата ми се напълни. Знам, че ако са три, ще е още по-хубаво. Засега, обаче, още се колебая, защото често се чудя дали не си надценявам възможностите. Да, на фона на цял живот, няколко години повече с бебета и малки деца не са нищо, но нали все пак, трябва да преминем през тях. Ако имаме трето, не ми се иска да е с много голяма разлика от другите две, така че това допълнително би ни затруднило. Както каза някой по-назад, наистина трябва да си малко луд да искаш повече деца. Ние с ММ май сме от тези лудите, а до скоро се имахме за нормални и смятахме, че трябва да сме стандартно семейство с две деца. Ще видим дали ще се решим. Сега второто е още бебе и, може би, като ми размине малко бебешкия период, ще се реша.
Те нямат повече пари или къщи от нас, но раждат и не изчезват като етнос. А при нас е радост, ако се роди едно дете в семейството. Изчисляваме колко ще ни струва, къде ще го гледаме. Как ще работи и т.н... Знам, че българите сме отговорни родители, които много рядко си занемаряват децата, но въпреки всичко се радвам като видя жени с повече от едно дете и да не мисли само за материалната част на нещата.
Успех!