Минималистичен начин на живот

Нямам нужда от минимализъм в дрехите, нужни са ми за всякакви случаи, работата ми налага по официален стил, абсурд да сложа на официална рокля спортни обувки и обратното...Не харесвам спортен стил, маратонки обувам само в планината и на почивка,...и на колелото! Ежедневно ходя с обувки или ботуши, ежедневен стил, кожени и качествени!

Аз пък много обичам да нося летни рокли с ботуши и палта.. отдолу слагам спортно термобельо . От две години се придържам към проект 333, когато носиш 33 дрехи за 3 месеца, останалите стоят прибрани и после вадиш друг сет. Първо правех това стриктно по сезони, с времето започнах да оставям летните неща в другите сезони. Аз обичам ярките цветове и леките материи и така им се радвам по-дълго. Да, и на Мари Кондо доводът да не де сменя гардероба сезонно е контролирания климат в офосите и публичните пространства.  Струваше ми се абсурдно, но с годините лека полека виждам, че е права..

За мен голяма тема в моя път в минимализма е намаляването на мебелите, вещите .. свободно пространство да, но в един момент намаляване и на пространството. Пътувам често с настаняване по AirBnB и Booking и много от ренталите, в които нощуваме, много ми харесват. Те са малки, има удобства и няма излишни неща.. обикновено са и уютни. Искам, за разлика от нормалните хора, вероятно, да живея в малко жилище. Да ми е лесно да го чистя, да знам кое къде е, да мога да си позволя да си ремонтирам и подменям това и онова по-често.. да не плащам големи сметки за отопление. Тези прескъпи хамбари от постовете по-горе не са минимализъм по моите разбирания, а едното някакъв ърбан индустриал.. другото пише, че е апартамент, а е къща - има стълби, външна врата.. и за мен е котидж с мид сенчъри, което аз изобщо не харесвам, изглежда ми като вехтошарски склад на село.. сигурно защото не харесвам мид сенчъри много-много като цяло.. но това е мое мнение Харесват ми нещата, сложени в масите като в дисплей от първата къща. Но веднага се питам кому е нужно аз нямам холна маса изобщо, даже и помощна и не ми липсва. Огледалото в трапезарията обикновено е по фън шуй - трябва да отразява масата и така подпомага материалното благоденствие в дома.

За малка къща съм съгласна и аз, така ще се огранича да трупам боклуци и ще ми е винаги подредено и чисто!
Холна маса и аз нямам, само красива помощна масичка, ако някой се отбие за кафе...гости посрещам в кухнята, с голяма маса е, но с годините предпочитам на заведение...

Защото виждаш къщите, изчистени от вещи, като за фотосесия. Това може да е вила, втори дом, къща за гости - Airbnb.
Ако живеят там, със сигурност имат дрешници, шкафове, добре организирани тавани или мазета, които да побират всичко нужно за ежедневието или за ваканциите.
Аз също мога да превърна хола и кухнята си в минималистични за деня на снимките. На следващия ден вече няма да изглеждат така. Поне една книга, тефтер и "утре да не забравя да взема това!" ще се появят на масата. Лека-полека до 3 дни, всичко, което ми трябва и съм ползвала през тези 3 дни като козметика, чаши, тостер, блендер, възглавници, завивки, несесери и чанти, ще се появи и ще зацапа минимализма.

Аз не си представя да подчиня живота си на минимализма. Обратното, че минимализъм да ми стане по- освободено. Как ли не да следвам някакви измислени системи, да въртя две рокли и да се лишаваш от неща, които ми харесват. На мен масата винаги ми е била важна, показва семейственост.  При нас е в трапезарията.

Разбира се, че минималисма не е за всеки, но хубавото му е че няма точно определени правила. Можеш да си минималист и с много дрехи в гардероба си, стига това да те прави щастлива и да се чустваш добре. Идеята е да освободиш място за наистина важните неща, за тези които наистина обичаш без да се затрушваш с излишни вещи.

Аз за себе си стигнах до заключението, че многото вещи ме натоварват и напрягат физически. Отварям гардероба си и над половината неща не съм обличала последната една година, а повечето дори не харесвам вече и се чувставам в пъти по-добре, когато ги подаря на някого, който наистина ще ги оцени. Но от друга страна си купих една голяма етажерка и ми такъв кеф да си купувам нови книги, да си ги подреждам о жанр, автор и цвят и да си ги трупам там. Е, това не ме прави по-малко минималист, а просто едното ми "носи радост", а другото не

Въпреки топлата зима, напоследък на мен ми е толкова студено и смръзнато, особено рао сутрин и вечер, когато основно се движа по улиците. Не вися по спирките, но на колата й трябва време, за да се стопли. Трябват си ми зимни дрехи.

Е, хайде сега, малко не мрънкаме ли повечко? Нашите майки или баби как са били без коли. . Аз ходя пеш, това ме държи в тонус. Обличам се добре и на студено ходя. И децата водя в студа на къси разстояния. Нито дебеланки искам да стават, нито мрънкащи, нито мързеливи. Тонус, тренировки по малко, планирам ски в планината. Смятам че движението е живот и се отразява на настроенията и качествата на личността. Отделно колите ужасно замърсяват въздуха в градовете. Само се тровим и не го ли схващаме? Та по ведро. 1ви март е близо освен това

Сезонно нося около 8 дрехи (без бельото и чорапите). Нямам повече от 1 к-т козметика накуп. Само дето в момента вкъщи имам едни физически към 5х тома художествена литература, които ми топлят душата и ми радват сърцето. Толкова останаха след последното "разчистване", т.е., подреждане по таваните. Какъв ти тук минимализъм...

И аз харесвам движението, вървянето пеша, не мога да се търкулна от колата в офиса и обратното! Лятото живея навън, връщам се от работа и айде на морето, с колелото....зимата карам кънки, но установих че с годините вече не съм така лека на леда...тежичко ми идва плъзгането! Това е причината да избягам от Сф, въпреки, че съм от там. Разбрах, че живота в по малък град ми дава свободата да ходя хлпеша на работа и да се радвам на извънофисни удоволствия...

Точно това се опитвам и аз да постигна - правилото беше "всичко на мястото си и място за всичко". Шкафове, гардероби и т.н., които обемат необходимото и нищо не стои "отвън". Вкъщи всички сме по разхвърлянето и после като съм уморена, не ми се оправя, а никой друг не се хваща, освен ако не ни идват гости, но се преборвам с този проблем постепенно, имам сериозен успех. Когато започнах, се оказа точно това - нямаме места, където да приберем всичките вещи, които имаме. Вбесявах се, когато не мога да намеря нещо, което наистина ми трябва, между нещата, без които мога да мина може би. Затова започнах пътя си към минимализма - за да се намери място да се прибира всичко, което реално се ползва, трябва да се намали това, което е в повече или седи "за всеки случай"...  Още не съм го докарала дотам, притежанията да са колкото местата за прибиране, а уж имаме доста пространство за прибиране. Спомням си, гледах едно видео за Дания, един стерилен апартамент, кухнята ми изглеждаше направо празна - абе как готви тази жена. Като отвори една плъзгаща врата - ахнах - отвътре излезе огромен килер, с всякакви неща, включително много подправки и т.н.

Това звучи добре. Аз за моите вещи съм го направила, но за съжаление живея с други лица, които не го спазват.

Това си е борба, и у нас е така с ММ. Смятам като постигна всичко за моите вещи, да оставя известно време да мине, той да продължи да се рови къде е нещото и като не го намери между натрупаните си неща, да купува ново. Но аз го дебна и съм обяснила, че вече вкъщи няма да се купуват излишни вещи, само защото не можем да намерим старите. Ако той не почне, смятам да почна с напомнянето по-настоятелно, досега нищо не съм казвала, уж гледаме да не се притесняваме взаимно.

Опитвала съм се  да въвеждам правилото за всяко нещо си има място. По същия начин не успявам да накарам да го спазват нито детето, нито мъжа ми. Виж като си взехме куче, правилото само се наложи. Докато беше малко, гризеше каквото му беше възможно да докопа. И магически всички започнаха да прибират по шкафовете Като поотрасна и спря, за мой късмет навика им се запази до някакво  степен.
Иначе за мен минимализма е да задържа само нещата, които се ползват, и които ме правят щастлива.  Отървах се бюро и красива помащна масичка, които никой вкъщи не ползваше. На мястото им сега има велоаргометър, който си ползвам с кеф всеки ден. По едно време се бях затрупала с кухненска посуда. Разчистването на пространството в кухнята ме накара да готвя с удоволствие, вместо по необходимост.

И аз започнах да подреждам и изхвърлям. ММ е труден. Иска нещата му да са там, където ги е оставил. Помни всичко къде му се намира и аз няма как да прибера и неговите неща някъде.