Сложи си стикер млад шофьор. Поне като изгасваш на светофарите по малко ще ти псуват.Карай си внимателно.Ще има хора които нарочно ще ти натискат защото си млад шофьор. И много не се панирай ако спреш и не можеш да тръгнеш веднага натисни копчето за аварийните светлини.Който бърза ще те заобиколи.
- Публикувана: 7 апр. 2018, 23:01 ч.
- Последно мнение: 22 дек. 2021, 06:44 ч.
Имам кола. Имам книжка. А сега?
Преди две години изкарах книжка. От една седмица имам кола. Карам из квартала, но ме е страх да изляза на булеварда.
Преди курса никой не ме е учил да карам. Уча се сега сама.
Опитах след курса два-три пъти друг да ме учи. Като ми се развикаше и блокирах. Сама се справям по-добре.
Има ли друг човек в колата, разчитам на него. Затова не виждам смисъл от допълнителни часове.
Карам всеки ден по малко. Преди да се кача, треперя. Сляза ли - пак. Седя пред нея, гледам я, пуша и се чудя защо ми е.
Още не съм я разучила. Първите пъти карах на дълги светлини вместо на фарове. Оставях лоста на свободно положение, трябвало на първа скорост да е. И на ръчна карах.
Вече почти не гасне, започнах и скоростите да сменям, стигнах до трета. Завой на трета не става.
Разчитам на обясненията на колеги защото около мен никой не разбира.
Скоро ще трябва да стигна до бензиностанция. Отсега ми се изправя косата. Как ще стигна? А и не мога да си сипя бензин - не знам как.
И на автомивка трябва да ходя.
Не знам как да вдигна предния капак. Не намирам палче под него - така ми обясняваха.
Ще сложа табелка Млад шофьор за да не ме псуват много. В друга тема ме посъветваха да не слагам защото ще ми правят сечено.
Още не чувствам колата моя.
Как да преодолея страха от булеварда?
И още въпроси ще имам ...
Преди курса никой не ме е учил да карам. Уча се сега сама.
Опитах след курса два-три пъти друг да ме учи. Като ми се развикаше и блокирах. Сама се справям по-добре.
Има ли друг човек в колата, разчитам на него. Затова не виждам смисъл от допълнителни часове.
Карам всеки ден по малко. Преди да се кача, треперя. Сляза ли - пак. Седя пред нея, гледам я, пуша и се чудя защо ми е.
Още не съм я разучила. Първите пъти карах на дълги светлини вместо на фарове. Оставях лоста на свободно положение, трябвало на първа скорост да е. И на ръчна карах.
Вече почти не гасне, започнах и скоростите да сменям, стигнах до трета. Завой на трета не става.
Разчитам на обясненията на колеги защото около мен никой не разбира.
Скоро ще трябва да стигна до бензиностанция. Отсега ми се изправя косата. Как ще стигна? А и не мога да си сипя бензин - не знам как.
И на автомивка трябва да ходя.
Не знам как да вдигна предния капак. Не намирам палче под него - така ми обясняваха.
Ще сложа табелка Млад шофьор за да не ме псуват много. В друга тема ме посъветваха да не слагам защото ще ми правят сечено.
Още не чувствам колата моя.
Как да преодолея страха от булеварда?
И още въпроси ще имам ...
Ще следя темата. Синът ми стана шофьор миналата година по това време. Същият като авторката. Сега е значително по-добре, кара сам из града навсякъде, паркира, но не е ходил на бензиностанция, а да я оправи, ако нещо загасне...не вярвам. Разчита на баща си да му я поддържа. Не знам докога така, а е мъж, без кола абсурт. Аз не съм шофьор и непрекъснато се ядосвам по този повод, вечно съм зависима от друг.
И аз се. Предвид, че няколко пъти вече се жалвам от жени-'шАфьорки', направо ми се изправят косите като чета какви 'шофьори' кръстосват по улиците... Съжалявам, че съм рязка, но винаги съм се чудила кой и защо е решил, че жените имат умения да карат кола... Ами, нямат. И от 'самолет' мога да позная дали мъж или жена е на волана, личи от километри.
Ама какви перфектни шофьори се разписаха със съвети! Аз пък й казвам браво, че задава въпроси, че иска да се научи и че осъзнава отговорността да седнеш зад волана.
10 години ми трябваха, за да се престраша и да започна да карам. Мъжът ми се опита да ми припомни това-онова, но е безкрайно нервен и ме напрягаше допълнително. За това пък свекърът се оказа търпелив, обстоятелствен, дори кошмарното тръгване на наклон ми се вижда приказка вече. Човекът си изтърпя и десетте изгасяния на колата, но не се отказа. Аз също! После и завои, извънградски, тесни участъци. Въобще най-важното е да си намериш спокоен човек, който да ти обясни всичко. И по таблото, и под капака, и за самото шофиране, защото си има тънкости.
С времето така свикнах с колата, че стресът изчезна, доставяше ми удоволствие да шофирам и да си слушам музика. И на бензиностанция ходя сама, на годишен технически преглед, на автомивка. Не е страшно да помолиш за помощ и обяснения, страшно е да си повярваш и да седнеш и да караш, без да си запознат с елементарни неща.
Сега живеем в държава, където автомобилите са с обратен волан. Пускам се до близкия мол и супермаркет, до училището на децата. Осъзнавам, че от есента ще ми предстои и да опозная тоя луд град и се плаша. Всичко ми е наопаки, дори и предимството. Но ще свикна.
10 години ми трябваха, за да се престраша и да започна да карам. Мъжът ми се опита да ми припомни това-онова, но е безкрайно нервен и ме напрягаше допълнително. За това пък свекърът се оказа търпелив, обстоятелствен, дори кошмарното тръгване на наклон ми се вижда приказка вече. Човекът си изтърпя и десетте изгасяния на колата, но не се отказа. Аз също! После и завои, извънградски, тесни участъци. Въобще най-важното е да си намериш спокоен човек, който да ти обясни всичко. И по таблото, и под капака, и за самото шофиране, защото си има тънкости.
С времето така свикнах с колата, че стресът изчезна, доставяше ми удоволствие да шофирам и да си слушам музика. И на бензиностанция ходя сама, на годишен технически преглед, на автомивка. Не е страшно да помолиш за помощ и обяснения, страшно е да си повярваш и да седнеш и да караш, без да си запознат с елементарни неща.
Сега живеем в държава, където автомобилите са с обратен волан. Пускам се до близкия мол и супермаркет, до училището на децата. Осъзнавам, че от есента ще ми предстои и да опозная тоя луд град и се плаша. Всичко ми е наопаки, дори и предимството. Но ще свикна.
И аз съм в кюпа 
Моята история- Книжка от 2013г. Веднага след това имах кола, която карах по малко с мъжа ми. После забременях и след като в 5ти месец леко я одрах и се разстроих, реших докато родя да не карам. Родих и мъжът ми реши,че трябва да подмени моята кола с по-голяма- резултатът ауди А6 комби, поне е автоматик. Колата ми е огромна. Подкарвах с него, ходих даже до едно село извън София. Пускала съм се и сама, но по познати маршрути. Сега пак съм бременна и да си призная не смея много да карам. След раждането ще се местим в къща в Драгалевци и за там пък ще се сдобия с джип. Пак свикване, пак грамада. Надеждата ми е ,че просто ще трябва да карам.Там друг избор няма да имам с две деца и всичко ще ми е далечко.
Моят съвет е да караш. Да не спираш! Даже от мен получаваш адмирации, че всеки ден се стараеш да се качваш на колата. Това е начинът.
Аз всеки ден се старая да си намирам оправдания колата ми да е паркирана в гаража. Дори на градски транспорт си се возя
Ако има кой да развозваш - действай. Предлагай на приятели да ги караш до някъде, където имат работа за вършене. Само с каране ще преодолееш страховете си и ще натрупаш опит. Никой не се е родил научен
Моята история- Книжка от 2013г. Веднага след това имах кола, която карах по малко с мъжа ми. После забременях и след като в 5ти месец леко я одрах и се разстроих, реших докато родя да не карам. Родих и мъжът ми реши,че трябва да подмени моята кола с по-голяма- резултатът ауди А6 комби, поне е автоматик. Колата ми е огромна. Подкарвах с него, ходих даже до едно село извън София. Пускала съм се и сама, но по познати маршрути. Сега пак съм бременна и да си призная не смея много да карам. След раждането ще се местим в къща в Драгалевци и за там пък ще се сдобия с джип. Пак свикване, пак грамада. Надеждата ми е ,че просто ще трябва да карам.Там друг избор няма да имам с две деца и всичко ще ми е далечко. Моят съвет е да караш. Да не спираш! Даже от мен получаваш адмирации, че всеки ден се стараеш да се качваш на колата. Това е начинът.
Аз всеки ден се старая да си намирам оправдания колата ми да е паркирана в гаража. Дори на градски транспорт си се возя Ако има кой да развозваш - действай. Предлагай на приятели да ги караш до някъде, където имат работа за вършене. Само с каране ще преодолееш страховете си и ще натрупаш опит. Никой не се е родил научен
Хаха, по скоро ще и помогнете ако и разкажете всеки какъв е бил в началото, аз също си купих кола една година и половина след като изкарах книжка и бях забравил абсолютно всичко...
Спомням си че ми светеше първия ден през цялото време на таблото лампичката за спусната ръчна скорост, не е проблем но като не е отпусната докрай и свети, обаждах се на човека от който бях купил колата и той се смая, кара ме да съм бил наливал спирачна течност и др. такива, изобщо не преположи че някой може да кара с спусната ръчна....
Спомням си че ми светеше първия ден през цялото време на таблото лампичката за спусната ръчна скорост, не е проблем но като не е отпусната докрай и свети, обаждах се на човека от който бях купил колата и той се смая, кара ме да съм бил наливал спирачна течност и др. такива, изобщо не преположи че някой може да кара с спусната ръчна....
Аз също съм карала със спусната ръчна, добре че друг шофьор ми каза, чудейки се аз защо ми пушат гумите, в началото изобщо не обръщах внимание примерно на повишени градуси. В началото си натисках спирачката докато съм на скорост и съответно колата гаснеше /примерно хваща ме светофар, имам достатъчно път до него, карам на свободна и после само спирачка/.
Аз като взех книжка нямах никакви страхове, пътувах из непознати градове, не ме притесняваше нищо. Но и тогава нямаше много коли и имаше много места за паркиране. По-късно, когато карах с мъжа ми все се разтрепервах, понеже постоянно ми правеше забележки. Най-добре ми е да карам сама, и да сгреша някъде /карала съм насрещно в еднопосочна улица, в обратната посока на кръгово 
/ само аз си знам. С ръчна и аз съм карала като момиче, подпушиха ми гумите. За голям град според мен е най-добре да се покара нощем /когато няма движение/ да се опознаят улиците, после няма да има проблеми, знаеш ли накъде да караш.
/ само аз си знам. С ръчна и аз съм карала като момиче, подпушиха ми гумите. За голям град според мен е най-добре да се покара нощем /когато няма движение/ да се опознаят улиците, после няма да има проблеми, знаеш ли накъде да караш. 
Подобен проблем имам,карах курсовете на 18 г. Ииии малко по-късно разбрах,че инструктора ми е бил ужасен. Никога не ми показа как се кара назад,как се паркира примерно... Няколко години по-късно,приятели ми даваха да карам техните коли по малко. Никога не ме е било страх. Докато не се родиха децата... Е,честно ви казвам умирам от страх да се кача. А децата в колата ли са просто абсурд. Мъжа ми е спокоен човек,обеснява,показва,казва,не повишава тон изобщо. Обичах да карам и той да е до мен. Но...уви,вече ми треперят мартинките. Не знам какво е това чудо,обикалям с таксита когато се налага.. Ужасно е,а още по-лошото е че като не карам с години и забравям елементарни неща... Не знам как да се престраша и да се кача да карам,било то сама или децата да заведа някъде.
На курсовете изобщо, ама изобщо не ми се показа паркиране /2004 г./ Карах по някакви улици, по които се знаеше, че ще е изпитът и това е. Инструкторът само казваше - първа, втора, трета, съединител, спирачка и т.н.
Като взех книжка карах два-три пъти, веднъж ми загасна колата на светофар и се отказах да карам. И така до миналата година.
Сега карам, но автоматик - препоръчвам го. Колата не гасне, не тръгва назад по наклон, лесно се управлява от млад шофьор /поне не мислиш за скорости/.
Като взех книжка карах два-три пъти, веднъж ми загасна колата на светофар и се отказах да карам. И така до миналата година.
Сега карам, но автоматик - препоръчвам го. Колата не гасне, не тръгва назад по наклон, лесно се управлява от млад шофьор /поне не мислиш за скорости/.
Ако чак толкова изпитваш затруднение със скорости по добре вземи АВТОМАТИК..няма да му мислиш толкова. Тя в главата ти стана каша - на коя скорост да си в завой..обороти..бензини а -у.. Я дишай ! Кажи си първо -" Щом другите могат- и аз мога". Повярвай ,че щом всички могат - и ти го можеш. И пак ти препоръчвам автоматик, за да свикнеш със движение,знаци и трафик. Няма как да мислиш за 10 неща наведнъж. Така просто палиш, нръгваш и караш . Успех!
Преди три години изкарах книжка и си казах, че веднага ще седна да карам, въпреки че ме е страх и то не само по малките улички, а навсякъде в София.
Зареждането не го мисли, паркираш на колонката и казваш на служителя за колко и какво гориво да ти зареди, те се оправят чудесно.
На първа само тръгваш, завой на втора, а с времето няма да ги мислиш предавките.
Номерът е да не спираш да караш, нещата стават с практика.
А който много те притеснява, да слиза, не ти трябват хора, които да те напрягат, щом и без това те е страх.
Зареждането не го мисли, паркираш на колонката и казваш на служителя за колко и какво гориво да ти зареди, те се оправят чудесно.
На първа само тръгваш, завой на втора, а с времето няма да ги мислиш предавките.
Номерът е да не спираш да караш, нещата стават с практика.
А който много те притеснява, да слиза, не ти трябват хора, които да те напрягат, щом и без това те е страх.