"Детето е невъзпитано."
Първите седем, майка ти не те ли научи и тъй нататък.
Замислям се каква всъщност ни е ролята и какво значи майката "да възпитава". Всяко поколение, всяко десетилетие дори, си има отделни критерии. Ето няколко смисъла, които съм си извела, макар че така и не знам какво имат предвид хората, като говорят за възпитанието на децата.
1. Имам роля да науча/накарам/принудя/зомбирам детето да увеличи контрола над импулсите си и да се държи човешки в максимален набор от ситуации. "Да не ме срами" е основен девиз. Вече по-рядко се вижда строгост, когато детето прояви леко до средно непослушание, така че в 21 век тази роля е отслабена. За мен е адски неприятна, защото си познавам децата и знам кога ще се подчинят и кога няма да се държат идеално. Някои хора обаче очакват детето да се държи идеално при всякакви условия. От такива хора ме избива студена пот и дори ми минава мисълта, че "децата ме срамят".
2. Да възпитам в смисъл да предам култура - това си става несъзнателно и автоматично. Разбира се, може да се опитваш да налееш култура насила, да гониш амбиции и да произведеш всестранно до странно развита личност.
3. Трети смисъл на "ролята на майката е да възпитава" - земи тия деца и да не ги виждам, нито да ги чувам, ти им стягай редиците.
Та така, кое е за вас възпитание - и кое са допустимите отклонения. Има ли разлика за момчета/момичета, към кои сте по-критични? Колко неподчинение допускате и кое е всъщност това, което се разбира под "възпитание"? Има ли такова нещо, или е просто клише и мрънкане на някой с изтънели нерви, който дори малко не търпи деца?