Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 31

Ми пишат, той и той сяда да пише...въпросът е, че с него трябва да се работи с картинки, да се учи език, да е в спокойна среда, индивидуални занимания. Там не мисля, че това се случва с приоритет и да наместват нещата спрямо него там приоритет ще са винаги нормалните деца и той губи от това.  Пък и самото училище се напълни с доста маргинални прослойки и мен лично ме дразни и това като човек ходещ там всеки ден.

smileme, а къде според вас детето ще получи по-добри грижи?

Спарки този период ще отмине, само изчакай още една година, ще махнете и памперс. И ние сме били така. 🙂😁🙂

Ама ние дори не знаем какво му е на това дете.... то вече всяко второ се тръшка и истерясва. Твърде много телевизии, интернети, технологии и всеки е 30% луд в наше време. Отделно детето идва от Франция, едва ли ще се адаптира толкова бързо в новата обстановка, не чух нищо за бащата? Майката живяла с бабата.... я представете е останал във Франция и на детето му липсва? Куп неща могат да бъдат, не ми е работа и да ги обсъждам като се сетя, че за тях пише трети човек, който изобщо не е родител на детето и ми става неприятно от този факт.

Здравейте!
Нова съм в групата. Детето ми е на годинка, родено месец по-рано. През тази година покри всички показатели за развитие, ходи, бърбори, прави доста неща (боц, чао, имитация на животни), но само когато благоволи.

Прочетох тук, че правилото е да се гледа не какво може, а какво НЕ може, затова ще споделя притеснения.
С две думи интересът му е към предмети, а не към хора. Взаимодейства с мен, обикновено когато лежи, отговаря на мимики, усмивки, бърборене. Когато пея, “мие” ръцете на Хей, ръчички, върти глава на Шаро тръска глава, например, НО дотам!

Почне ли играта, всичко приключва. Това Дай, Ела, Върни се, Виж са празни думи. Не се обръща, когато по повикаш. Единствено, ако името е придружено с нещо, което го интересува, примерно познат звук на играчка, тогава. Играчките се хвърлят на общо основание - това е играта с тях. Примерно камиончето не се вози и бута, а се обръща, разглежда, пипат се частите, които се движат и се захвърля. Фиксация няма. Кубчета едно върху друго е мираж - кулата директно се събаря.

Да обобщя - поведението не е на самовглъбеност, по-скоро Не ме занимавайте, имам си по-интересни занимания. А аз не съм партньор в игрите, а препятствие. Не съм правила експерименти, но имам чувството, че няма да забележи, ако няма човек в стаята.

Въпросът ми е защо диагностицирането става едва след втората година, като симптомите и сега са налице? Какво се очаква да се случи през тая година - тая припряност да отмине, да започне да играе с нас, да ни отразява?

Не знам какво да мисля 😞 Надявам се да е просто инат, но и не искам да си заравям главата в пясъка...
Здраве на всички!

Мак, аз имам дете не на година, а на година и почти осем месеца. Не дава при "дай", не казва звуци на животни, въпреки че му ги повтарям отдавна и вероятно ги знае (баща му казва, че го е чувал при вида на пате или жаба да каже съответния звук, но на пряк въпрос никой досега не е успял да го накара). Понеже имам и по-голямо дете с диагностициран аутизъм и умерено към тежко умствено изоставане, мога да ти кажа какво прави малкият, което не правеше големият: сочи, интересува се от животни, обръща се към човека, чието име споменеш. Да, вероятно ще кажеш, и формално е  така: засега не е ясно дали и малкият - не дай си боже!!!!! - не е аутист в по-лека форма, само че имам и дъщеря на пет години, която е напълно в норма, но при навършване на една година нито говореше, нито сочеше (за кубчета и камиончета не си спомням вече, но сигурно и с тях не е било като по книжките, защото тогава бях много притеснена). Изчакай. Възрастта една година, която се сочи в книжките за разни умения, е ориентировъчен, а не краен срок.  "Децата се развиват различно" не е само общ лаф за успокоение. Разбира се, всичко има граници, но за възраст една година не виждам нещо притеснително при твоето дете.

Да се появят евентуално уменията, които липсват, така че да стане ясно, че всъщност не става дума за аутизъм.

Много е малко.... напълно нормално е да има интерес към всичко, та то е залято от инфо това бебе. Твърде рано е за каквито и да било генерализации. И аз съм с бебок на 7 месеца... амии доста различен е от брат си, макар че и брат му освен неидването на говора сякаш не виждах други признаци. Маниите дойдоха доста по-късно чак след 3 тата година. Нито е въртял гуми, все мен търсеше досадника и пак не се оказа....нормален та. Бебето обаче гукаааа много повече и по-рано от него, повече звуци и срички някакви издава,  Сяда и пълзи с месец по-рано и много малко плаче, големия беше доста по-ревлив. Играе с всичко и всичко му е интересно. Ама не пляснах нито една ваксина и вярвам, че ако нещо го спаси то това мое решение ще е.....При нас на генетика всичко чисто излезе и аз все така си мисля, че шибана ваксина осра пейзажа.

Мак, чети приказки, играй на Куку с него и някакви интерактивни игри, примерно да лети на краката ти нагоре надолу.

Мак, и също така не слушай приказките, че тези неща били от ваксини!
Лично мнение.

В специалното училище на моят щурчо има обаче малки деца с аутизъм, които сочат и аз си мислех, че сочи ли едно дете всичко е нормално, ама ето на, гледам примерно, сочат нещо даже и питат, но не спират да си въртят главите наляво и надясно.

Твърдо съм за специалното училище, особено в чужбина, учат много на самостоятелност там, а при нашите деца това е най- важното, за азбуката  има време, може и без нея, ако е оправен не ми пука.

Maк, много си наблюдателна и много добре си се ориентирала какво да гледаш. Майката винаги усеща интуитивно, когато нещо не е наред, въпреки че останалите си мислят че само се вживяваш. Мое лично мнение и впечатление (а и от специалисти съм го чувала), че в никоя възраст на детето НЕ Е номално то да не се интересува от човешки контакт. Другото много притеснително е детето да не се обръща на името си, това е нещо което не контролираш съзнателно или по настроение, а следва да е изцяло инстинктивно като да си затвориш очите когато си ги наплискваш с вода. Важен признак за разстройствата от спектъра е липсата на реципрочност още от ранна детска възраст като липсата на споделено внимание и споделена емоция с възрастния (или който и да е насреща). Точно така се показват дефицитите в социо-комуникативната област, което е основата на проблема и последващите дефицити в говор, разбиране, поведенчески проблеми и др.
На 1 год детето е много малко , но от 18 до 24 мес. възраст е напълно възможно да бъде диагностицирано от добър специалист или най-малкото да бъде под наблюдение за известен период , за да се изяснят нещата

Дороти, нейното всъщност според мен се интересува:

Магдена, моето и много повече от това правеше на тази възраст, нооо......съм в темата при вас, нали.....
То за това е наречено спектър

Катрал , със специално училище, където да се работи индивидуално с детето ти , няма как да сбъркаш. За жалост тук това е мираж, има ресурсно подпомагане по 2- 3 часа в училище и това е , майката трява да работи с детето вкъщи и да си го разкарва по терапевти допълнително по 2-3 пъти седмично, а на теб това ще ти е спестено. Освен това, когато той достигне връстниците си в норма, винаги може да го преместиш в нормално училище пак

Да, интересува се, но когато няма друг “дразнител”.

Мак, на 1 годинка моята малка дъщеря се интересуваше изключително много от хората, постоянно следеше възрастните с поглед, усмихваше се, подражаваше, обръщаше се винаги, когато й се говори или я повикаме по име. На същата възраст голямата ми дъщеря беше много трудно и неуправляемо дете и ако трябваше да позная коя от двете ще е в спектъра, със сигурност бих посочила нея. Но след 2 години действителността беше коренно различна. От социалното поведение на малката нямаше и помен, а каката на 3 вече беше едно прекрасно дете. До 4 г. навакса и с говора. Много е динамично детското развитие в тази възраст и затова нито някой се наема, нито има смисъл да се поставя диагноза. Но като се върна назад и при малката имаше ранни признаци, но от друго естество. Сензорните й проблеми са били видими още преди годинката, но не сме им обърнали внимание. И в един момент е започнал регреса.

Спарки, значи нашите деца имат много сходно развитие. Аз даже съм си забранила да гледам клипчета от 10-12-14 мес. възраст на детето си, защото не бих издържала. Моят син можеше и правеше толкова много неща, говореше и имаше обръщения и страхотен очен контакт, дори съм се изумявала как толкова малък може да изпълни двустепенна поръчка без повтаряне. Всичко това започна да изчезва след 18 мес. възраст, все едно някой започна да му изтрива персоналността, но реално и преди това е имало маркери , макар и едва забележими, които чак сега си навързвам. При нас също имаше проблеми със сензориката, а аз съм си мислела , че това е защото е малък и ще отмине.
Искрено се надявам, че деца, които веднъж са го имали това отново след време ще могат да си го възстановят. И Спарки, не казвай , че детето ти няма напредък щом в новата група е започнала да прави неща и да участва, вероятно това е правилната среда за нея и сега ще започне да те учудва с постижения. Искрено ви го желая! Както и напредък за всички останали дечица тук