" Дребните случайности понякога се оказват съдбовни " - "Институтът" - Стивън Кинг
- Публикувана: 24 юли 2019, 11:34 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2021, 14:13 ч.
Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 7
"Нищо не може да даде на детето по-силно усещане за обич, радост и щастие, отколкото да бъде обичано от майка, която обича себе си."
Изкуството да обичаш - Е. Форм
Изкуството да обичаш - Е. Форм
Качих се в самолета от Копенхаген, решена никога повече да не видя лицето му. Бях на същото мнение по време на целия полет, докато наблюдавах как разминаваме всеки
пухкав облак по пътя ни. Бяха като спомените. Красиви и също толкова далечни и недостижими. Ако се пресегнеш да
ги докоснеш, макар забраната на разсъдъка ти – ще полетиш. Мислех за него в черно! Любимият му цвят. Любимият ми цвят. Оф, любимият НИ цвят!!! Опитвах да боядисвам с четката на съзнанието си всеки светъл и розов спомен с него. А те не бяха малко, бяха хиляди, но имах цели четири часа полет да ги преобразя всичките. И бях успяла! До
момента, в който не кацнах на летището и не осъзнах, че за първи път откакто го познавам няма да му позвъня, че съм стигнала някъде успешно. Тази мисъл ме убоде като ост-
рие, толкова силно и болезнено, че не забелязах махащата ми с ръце от вълнение майка, към която лениво се приближавах с куфарите. Не му звъни, Мелани! Той има нов живот, ти също!
Тази мисловна „еуфория“ изтрая 40 часа. На 41-вия вече чувах гласа му в слушалката. На 43-тия стоях с най-рошавите си къдрици и най-любимите му обувки на едно
кръстовище, дебнеща колите наоколо като котка рояк гълъби... Мамка му!
Светофарът примигна и блесна в червено. Сякаш да ме предупреди, да ме махне оттам, да ме осъзнае. Беше ясното послание на Господ, че правех поредната си грешка. Той
беше като сборник с грехове, а аз не спирах да ги отмятам един по един.
"любоВ с главно В"
❤
пухкав облак по пътя ни. Бяха като спомените. Красиви и също толкова далечни и недостижими. Ако се пресегнеш да
ги докоснеш, макар забраната на разсъдъка ти – ще полетиш. Мислех за него в черно! Любимият му цвят. Любимият ми цвят. Оф, любимият НИ цвят!!! Опитвах да боядисвам с четката на съзнанието си всеки светъл и розов спомен с него. А те не бяха малко, бяха хиляди, но имах цели четири часа полет да ги преобразя всичките. И бях успяла! До
момента, в който не кацнах на летището и не осъзнах, че за първи път откакто го познавам няма да му позвъня, че съм стигнала някъде успешно. Тази мисъл ме убоде като ост-
рие, толкова силно и болезнено, че не забелязах махащата ми с ръце от вълнение майка, към която лениво се приближавах с куфарите. Не му звъни, Мелани! Той има нов живот, ти също!
Тази мисловна „еуфория“ изтрая 40 часа. На 41-вия вече чувах гласа му в слушалката. На 43-тия стоях с най-рошавите си къдрици и най-любимите му обувки на едно
кръстовище, дебнеща колите наоколо като котка рояк гълъби... Мамка му!
Светофарът примигна и блесна в червено. Сякаш да ме предупреди, да ме махне оттам, да ме осъзнае. Беше ясното послание на Господ, че правех поредната си грешка. Той
беше като сборник с грехове, а аз не спирах да ги отмятам един по един.
"любоВ с главно В"
❤
Истината е като лъв. Няма нужда да го защитаваш. Пусни го на свобода, той ще защити себе си. - Св. Августин
"Недейте казва лоши думи на раздяла.
Съберете цялото си мъжество
и всичката си нежност,
и бъдете внимателни като в началото."
Стефан Цанев
Съберете цялото си мъжество
и всичката си нежност,
и бъдете внимателни като в началото."
Стефан Цанев
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Хорхе Букай
Хорхе Букай
"Знаем много още преди да сме се родили. Без да сме видели белия свят, сме научили за него толкова много и важни неща, че даже сме нагласили организма и психиката си за това, което ни чака отвън. Това знание е натрупано от сигналите, подадени от външната среда. Посредникът в общуването с нея е майката. С емоциите, преживяванията си, с това на какъв език говори и какво яде тя поне отчасти „програмира" живота на детето си. "
Д. Чембърлейн - Децата помнят раждането
Д. Чембърлейн - Децата помнят раждането
Момиче!
Знаеш ли какво трябва да направиш, когато светът ти се руши?
Да обуеш обувки на ток!
Дааа, онези в прашната кутия, в дъното на шкафа ти. Забравените.
После ... онази черна секси рокля.
Помниш ли я? Мисля, че още ти стои страхотно!
О, да не забравяме и очната линия ... тези очи трябва да се подчертаят, така, че погледът ти да личи поне от километър!
После, знаеш ли какво?
Излизаш! В цялата тази бъркотия. Стъпваш смело върху останките от мечтите си. Правѝ го уверено!
Стъпвай смело, момиче!
Дори да познаваш тези руини. Всяка малка ... Стъпвай смело! Нека те, не познаят теб!
Върви, без да премигнеш, когато около теб, огнени, се разбиват в земята последните късчета надежда. Нека е шумно! Така звучи болката.
Стъпвай, момиче.
С онази, твоята уверена походка.
Нека е епично. Нека е апокалиптично. Твое е. Виж го.
И дори, някъде между всички останки да видиш сърцето си ... не се навеждай! Ще започнеш да пълзиш.
Недей да пълзиш, момиче!
Върви с вдигната глава.
Вярвай ми, вярвай,
някой,
някога
няма да се уплаши.
Да крачи с теб.
Да бяга с теб.
Дори да стъпваш по жарава.
Ще изболи с теб болките ти.
Ще те научи да ги разбереш.
Да ги живееш.
Крачи смело, момиче!
И бъди търпелива.
Ще те докосват ръце, но не спирай.
Не спирай, момиче, докато не усетиш как някой стисва дланите ти ... и не пуска.
Чак тогава спри.
И прегърни.
И ще видиш, ще видиш,
момиче,
как в огньовете ще цъфнат рози.
Как ще завали със ситни, топли капки.
Как сред пепелта растат треви.
Как светът ти е достатъчно красив, за да стъпиш по него, боса.
Ariadna
"И ти ще се влюбиш."
Ева Колева
Не го гледай в очите - правИ се на важна. Вирни си носа, качвай се на токчетата и гледай през хората, покрай които минаваш. Направо, ако питаш мен, подминавай ги все едно не са хора, а гари.
Винаги, когато понечи да ти се усмихне или да те поздрави, отмествай отегчения си, силно гримиран поглед.
Интересувай се само от себе си. Не го забелязвай. Демонстрирай лъскавата си визия, модерната си кола, високоинтелигентния си нрав - подчертавай ги със засукани фрази и липса на диалект. Покажи класа!
Никога не позволявай да те изпращат до вратата на автомобила ти, кажи, че някакъв си порой няма да те стопи.
Настоявай, че можеш и сама - че нямаш нужда от кавалер, че сервиза е гаранционен, че имаш бивши колеги архитекти, които ще ти препоръчат на-баба-ти-хвърчилото, и управляваш целия си шибан свят сама.
Стой изправена.
Слагай хиалурон.
Тренирай като ненормална.
Трий си спиралата. И внимавай да не ти паднат миглите.
Запиши второ висше.
Научи чужд език.
Прави се, че си повече мъж от мъжете.
Прибирай се капнала.
Плачи безутешно.
На никого не казвай, че те е страх.
Че мразиш самотата си.
Че нещо ти липсва.
И ти ще си намериш майстора, не бой се.
Накрая, застанала пред някоя локва, търсеща обецата, която си изгубила, виж, че чифт очи внимателно оглеждат локвата заедно с теб.
Подават ти обецата.
"Ето - Намерих я."
Ето - намерил те е.
Вдигни глава.
"Щрак."
Нататък всички го знаете.
Той е - същият.
Не, не бъркаш. Виждала си го някъде...
Виждала си го от нивото на вирнатия си нос. От висотата на отегчения си поглед.
От ръста на егото си.
Сега го гледаш в очите и, мамка му, не знаеш какво става.
А то става точно за 15 секунди. После си като ням. Хората престават да са гари, виждаш ги. Ти преставаш да си влак. Слизаш на земята. Става ти студено.
Падаш.
Всеки-път-като-те-погледне-падаш - защото любовта те изравнява до човек. ❤️
Вече не си повече от останалите.
Вече си като всички.
Страх те е.
Залагаш всичкото си его.
Даваш се.
Казах ли ти - и ти ще ми кацнеш.
И ти ще се влюбиш.
Любовта не е полет. Приземяване е.
Знаеш ли какво трябва да направиш, когато светът ти се руши?
Да обуеш обувки на ток!
Дааа, онези в прашната кутия, в дъното на шкафа ти. Забравените.
После ... онази черна секси рокля.
Помниш ли я? Мисля, че още ти стои страхотно!
О, да не забравяме и очната линия ... тези очи трябва да се подчертаят, така, че погледът ти да личи поне от километър!
После, знаеш ли какво?
Излизаш! В цялата тази бъркотия. Стъпваш смело върху останките от мечтите си. Правѝ го уверено!
Стъпвай смело, момиче!
Дори да познаваш тези руини. Всяка малка ... Стъпвай смело! Нека те, не познаят теб!
Върви, без да премигнеш, когато около теб, огнени, се разбиват в земята последните късчета надежда. Нека е шумно! Така звучи болката.
Стъпвай, момиче.
С онази, твоята уверена походка.
Нека е епично. Нека е апокалиптично. Твое е. Виж го.
И дори, някъде между всички останки да видиш сърцето си ... не се навеждай! Ще започнеш да пълзиш.
Недей да пълзиш, момиче!
Върви с вдигната глава.
Вярвай ми, вярвай,
някой,
някога
няма да се уплаши.
Да крачи с теб.
Да бяга с теб.
Дори да стъпваш по жарава.
Ще изболи с теб болките ти.
Ще те научи да ги разбереш.
Да ги живееш.
Крачи смело, момиче!
И бъди търпелива.
Ще те докосват ръце, но не спирай.
Не спирай, момиче, докато не усетиш как някой стисва дланите ти ... и не пуска.
Чак тогава спри.
И прегърни.
И ще видиш, ще видиш,
момиче,
как в огньовете ще цъфнат рози.
Как ще завали със ситни, топли капки.
Как сред пепелта растат треви.
Как светът ти е достатъчно красив, за да стъпиш по него, боса.
Ariadna
"И ти ще се влюбиш."
Ева Колева
Не го гледай в очите - правИ се на важна. Вирни си носа, качвай се на токчетата и гледай през хората, покрай които минаваш. Направо, ако питаш мен, подминавай ги все едно не са хора, а гари.
Винаги, когато понечи да ти се усмихне или да те поздрави, отмествай отегчения си, силно гримиран поглед.
Интересувай се само от себе си. Не го забелязвай. Демонстрирай лъскавата си визия, модерната си кола, високоинтелигентния си нрав - подчертавай ги със засукани фрази и липса на диалект. Покажи класа!
Никога не позволявай да те изпращат до вратата на автомобила ти, кажи, че някакъв си порой няма да те стопи.
Настоявай, че можеш и сама - че нямаш нужда от кавалер, че сервиза е гаранционен, че имаш бивши колеги архитекти, които ще ти препоръчат на-баба-ти-хвърчилото, и управляваш целия си шибан свят сама.
Стой изправена.
Слагай хиалурон.
Тренирай като ненормална.
Трий си спиралата. И внимавай да не ти паднат миглите.
Запиши второ висше.
Научи чужд език.
Прави се, че си повече мъж от мъжете.
Прибирай се капнала.
Плачи безутешно.
На никого не казвай, че те е страх.
Че мразиш самотата си.
Че нещо ти липсва.
И ти ще си намериш майстора, не бой се.
Накрая, застанала пред някоя локва, търсеща обецата, която си изгубила, виж, че чифт очи внимателно оглеждат локвата заедно с теб.
Подават ти обецата.
"Ето - Намерих я."
Ето - намерил те е.
Вдигни глава.
"Щрак."
Нататък всички го знаете.
Той е - същият.
Не, не бъркаш. Виждала си го някъде...
Виждала си го от нивото на вирнатия си нос. От висотата на отегчения си поглед.
От ръста на егото си.
Сега го гледаш в очите и, мамка му, не знаеш какво става.
А то става точно за 15 секунди. После си като ням. Хората престават да са гари, виждаш ги. Ти преставаш да си влак. Слизаш на земята. Става ти студено.
Падаш.
Всеки-път-като-те-погледне-падаш - защото любовта те изравнява до човек. ❤️
Вече не си повече от останалите.
Вече си като всички.
Страх те е.
Залагаш всичкото си его.
Даваш се.
Казах ли ти - и ти ще ми кацнеш.
И ти ще се влюбиш.
Любовта не е полет. Приземяване е.
Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...
Кристина Филипова
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...
Кристина Филипова
Невероятна част от форума, радвам се, че я открих.
Включвам се с един от най-любимите ми откъси от Бесове на Ф.Достоевски.
— Обичате ли децата?
— Обичам — отвърна Кирилов, твърде впрочем равнодушно.
— Ще рече, и живота обичате?
— Да, и живота обичам, защо?
— Ами решили сте да се застрелвате.
— Е, та какво? Защо всичко в кюпа? Животът е едно, това е друго. Живот има, а смърт изобщо няма.
— Почнали сте да вярвате в бъдещия вечен живот?
— Не, не в бъдещия вечен, а в тукашния вечен. Има един миг, вие стигате до мига, в който времето внезапно спира и почва вечното.
— Надявате се да стигнете до тоя миг?
— Да.
— Това едва ли е възможно в наше време — също без всякаква ирония, бавно и някак замислено отвърна Николай Всеволодович. — В Апокалипсиса ангелът се кълне, че вече няма да има време.
— Знам. Това там е много вярно; ясно и точно. Когато човекът достигне щастието, няма да има вече време, защото не е нужно. Много вярна мисъл.
— Къде ще го дянат?
— Никъде няма да го дянат. Времето не е предмет, а идея. Ще угасне в ума.
Включвам се с един от най-любимите ми откъси от Бесове на Ф.Достоевски.
— Обичате ли децата?
— Обичам — отвърна Кирилов, твърде впрочем равнодушно.
— Ще рече, и живота обичате?
— Да, и живота обичам, защо?
— Ами решили сте да се застрелвате.
— Е, та какво? Защо всичко в кюпа? Животът е едно, това е друго. Живот има, а смърт изобщо няма.
— Почнали сте да вярвате в бъдещия вечен живот?
— Не, не в бъдещия вечен, а в тукашния вечен. Има един миг, вие стигате до мига, в който времето внезапно спира и почва вечното.
— Надявате се да стигнете до тоя миг?
— Да.
— Това едва ли е възможно в наше време — също без всякаква ирония, бавно и някак замислено отвърна Николай Всеволодович. — В Апокалипсиса ангелът се кълне, че вече няма да има време.
— Знам. Това там е много вярно; ясно и точно. Когато човекът достигне щастието, няма да има вече време, защото не е нужно. Много вярна мисъл.
— Къде ще го дянат?
— Никъде няма да го дянат. Времето не е предмет, а идея. Ще угасне в ума.