Знам всичко, как да подходя

  • 5 618
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5
Здравейте, имам нужда от съвет от хора с моя опит, а и не само. Знаех, че съм осиновен от малък, но не бях изпитвал желание да търся биологичните си родители. Вече съм над 30 години и имам прекрасно момиченце . От както ми се роди детето, в мен се засили желанието да открия БР, понеже в главата ми изби филм, че недай боже някой ден моето дете може би ще си играе с братовчедите или дори ще се гаджоса. Тази идея ми се породи, защото по ирония на съдбата аз съм осиновен и израсъл в един град, а жена ми е от втори град, от който са и БР (част от оскъдната информация, която ми е казала майка ми) и в момента живеем в същия град, от който са БР (съвпадение, случайност ??). Та, след като ми хрумна идеята да търся БР, след дълго и сложно търсене, най-накрая разбрах кои са те . Работата е, че никой освен мен и жена ми не знае, че съм търсил и че съм намерил. Не искам осиновителите да разбират, за да не им стане тъпо, че се интересувам (колкото и пъти да съм ги питал за някаква информация, са сменяли темата и в очите им съм виждал притеснение). Сега след като знам кои са БР, знам и че имам по-големи брат и сестра, които живеят в София (даже намерих на всички Фейсбук-а и ги видях на снимки), се чудя как да подходя. Според делото, БР съвсем осъзнато са ме дали за осиновяване. Интересното е,че не приличам на никой от тях (дори и на брат ми и сестра ми) , макар и да са вписани точно те като баща и майка. Искам да попитам за съвет от тук нататък какво да правя, след като знам всичко. Дали да се свържа с майката, с брата или сестра ми? Дали да седя встрани и да не правя нищо, за да не им наруша ритъма на живота. В мен има хиляди въпроси и като че ли ми се иска да стигна до края и да разбера всичко за кръвната си линия, главно заради детето ми. Но от друга страна се чудя да не би да е шок за тях и да не би да са искали да забравят за мен. Моля за съвет как да постъпя, понеже съм на кръстопът. Благодаря предварително Simple Smile

Последна редакция: вт, 20 авг 2019, 16:15 от cos19

# 1
  • Мнения: X
Ти не искаш да им нарушаваш начина им на живот ?!? Имаш брат и сестра.. Как пък са решили да оставят едното дете, играли са на онче бонче ли? Майка ми е осиновена, ама не съм се гаджосала с никой от децата на братята и сестрите на мама..Това са глупости.. И тя искаше да се запознае с идиотите които са я оставили и имат още 5 деца.. Не разбирам такива хора, където са 5 там са и 6 деца.. В твоя случай са 3.. Аз бих ги срещнала да им начукам канчетата, защото майка която си изоставя детето, не може да се нарече майка!

# 2
  • гр. София
  • Мнения: 443
Защото може да е дете от извънбрачна връзка. Щом е над 30 годишен, това е най - логичното обяснение.

# 3
  • София
  • Мнения: 38 199
Сложно е. Като събереш смелост, пиши или се обади да се видите на кафе. Но не очаквай нищо, защото ще се разочароваш.

# 4
  • Мнения: X
Напълно нормално е да се потърси биологичната рода, само ако има желание. И има защо. Както е написала Free Agent - да не очакваш всичко, за да не се разочароваш. Бъди спокоен, радвай се, че си здрав, че имаш семейство, няма по-хубаво и ценно от тези неща.

# 5
  • Мнения: 8 590
Според мен не трябва да се срещате с тях, ако мотивът ви е именно детето ви. По-скоро сте воден/а от любопитство.

# 6
  • Мнения: 335
Здравей!
Пиша от позицията на майка, която е осиновила детето си.
Предвид възрастта на родителите ти (надявам се ги възприемаш като такива и ползването на термина "осиновители" е само, за да е ясно за кой точно пишеш), разбирам притеснението ти да им споделиш, че си търсил и намерил, особено след като са избягвали темата. Това поколение и не само, е трудно да разбере че търсиш произход, а не родители. Това всъщност е най-големия страх на осиновителите - осиновеното им дете да не ги изостави. Ти ги познаваш най-добре и само ти знаеш отговора дали да им кажеш или не.
В моето семейство въпроса стои по друг начин - говорим открито по темата и нашия син (все още на 5 г.) знае, че е осиновен.
Отговора на въпроса дали да се срещнеш с биологичните си роднини или не, отново стои само в теб. Няма правилно и грешно, каквото и да избереш ще бъде правилно за теб. Очакванията са друго нещо - част от осиновените са повторно отхвърлени от хората, които са ги изоставили и го преживяват като втора раздяла. Други са приети, дори са очаквали да ги потърсят и изграждат добри взаимоотношения, има го и обратното. Има хора, които в началото биват отхвърлени, но в последствие приети от БР.
Ако решиш да се срещнеш с тях, съвета ми е да не тръгваш с големи очаквания. За тях най-вероятно ще е шок и първата им реакция е много възможно да не е адекватна.

Пожелавам ти скоро да отговориш на въпросите си и на база на тях да вземеш най-правилното за теб решение, а не на база на страховете си! 

# 7
  • София
  • Мнения: 10 513
Според мен, потърси контакт с брат ти и сестра ти.
Виж как ще мине с тях. После ще решиш дали и на кого да кажеш.

# 8
  • Мнения: 106
Според мен няма смисъл да се занимаваш с тях. Те са те оставили и забравили и за 30 год. никой не е искал да те намери. Изобщо не им е пукало за теб. Не знам какви са им били причините, но нищо не оправдава майка, която си е оставила детенцето.
Много ще е гадно за хората, които са те отгледали, обичали са те, радвали са се с теб, плакали са с теб, били са до теб, когато си бил болен и са ти държели косата докато повръщаш.

# 9
  • Колибите
  • Мнения: 357
Тук не знам да има човек, който да се е свързал с БР. Лично аз, като осиновителка, както сме наричани от хората и закона, ще дам пълен карт бланш детето ми да търси за себе си каквото и както иска. След като навърши 18 години.

# 10
  • Мнения: 335
Според мен няма смисъл да се занимаваш с тях. Те са те оставили и забравили и за 30 год. никой не е искал да те намери. Изобщо не им е пукало за теб. Не знам какви са им били причините, но нищо не оправдава майка, която си е оставила детенцето.
Много ще е гадно за хората, които са те отгледали, обичали са те, радвали са се с теб, плакали са с теб, били са до теб, когато си бил болен и са ти държели косата докато повръщаш.

Твърде крайно мнение за човек, който може би няма досег до темата осиновяване.
Дали са го забравили и дали не им е пукало за него, само те си знаят. Но дори така да е, никой не бива да им бъде съдник, защото никой не живее техния живот. Смисъл има, щом търсещия го иска, независимо дали ще бъде приет или отхвърлен.
Като майка, която е осиновила детето си, не само че няма да ми е гадно, но и не мога да си представя, че един ден то няма да пожелае да потърси биологичните си роднини и ще го подкрепя в решението му. Детето ми знае, че е осиновено и че не е бил в моя корем, а на друга жена. Макар все още на 5 г., вече говорим за жената, която го е родила. Задава куп въпроси, за да научи повече за миналото си и подреди живота си такъв какъвто е - къде е бил роден, дали е бил кърмен и т.н. .....

# 11
  • Мнения: 106
Гледате от страната на родители, които са осиновили дете.
Имам роднини, които са осиновене, затова се включвам в темата. След години осиновеното дете иска да знае защо е оставено, още повече в случая на автора, той има братя и сестри, които са си ги гледали и може би си задава въпроса защо пък точно него са оставили. От друга страна майката, която го е родила, може да не е искала да го оставя и в един момент да се появи той и... няма думи, с които да можеш да опишеш колко много съжаляваш, че си оставил детето си и започваш да се обвняваш може би.
Това е мое мнение, щом така е станало, така е трябвало да стане и Господ си знае работата кои родители с кои деца да събере Simple Smile

# 12
  • Мнения: 335

Имам роднини, които са осиновене, затова се включвам в темата. След години осиновеното дете иска да знае защо е оставено, още повече в случая на автора, той има братя и сестри, които са си ги гледали и може би си задава въпроса защо пък точно него са оставили. От друга страна майката, която го е родила, може да не е искала да го оставя и в един момент да се появи той и... няма думи, с които да можеш да опишеш колко много съжаляваш, че си оставил детето си и започваш да се обвняваш може би.
Това е мое мнение, щом така е станало, така е трябвало да стане и Господ си знае работата кои родители с кои деца да събере Simple Smile

С това мнение съм съгласна на 100 %, но то е доста по-различно от предишното (твърде крайно). Има разлика между това да кажеш на човек какво да прави, изтъквайки аргументи формирани на конкретен случай и това да споделиш опит, от който питащия сам да прецени риска от действията, които ще предприеме.

Цитат
Гледате от страната на родители, които са осиновили дете.

Осиновяването ме срещна с много осиновени, вече възрастни хора и с други родители, осиновили дете, както и с биологични родители. Т.е. мнението ми е формирано на базата на всичко споделено от тяхна страна и не гледам само от страната на родител, който е осиновил. Като такъв, споделих личен опит с цел да опровергая думите Ви, че за родителите-осиновители на автора би било много гадно да търси БР, без да ги познавате. Не изключвам и това, но всяка история е различна, всеки човек е различен и преживява нещата по различен начин. Няма правилно и грешно решение, както и формула за всички, особено ако се гледа само 1 история на осиновен и/или 1 история на осиновител.     

# 13
  • Мнения: 8 590
Съветвам автора да отиде на психолог (не го приемайте, сякаш това е нещо само за лудите, съсвем нормално е хората да посещават такива специалисти). Психологът ще прецени дали имаш травма от изоставянето и дали е наложително да се срещнеш с родителите, братята.
Ще ти дадат насоки как да продъжиш живота си без това да е толкова важно за теб.

# 14
  • Мнения: 106

Имам роднини, които са осиновене, затова се включвам в темата. След години осиновеното дете иска да знае защо е оставено, още повече в случая на автора, той има братя и сестри, които са си ги гледали и може би си задава въпроса защо пък точно него са оставили. От друга страна майката, която го е родила, може да не е искала да го оставя и в един момент да се появи той и... няма думи, с които да можеш да опишеш колко много съжаляваш, че си оставил детето си и започваш да се обвняваш може би.
Това е мое мнение, щом така е станало, така е трябвало да стане и Господ си знае работата кои родители с кои деца да събере Simple Smile

С това мнение съм съгласна на 100 %, но то е доста по-различно от предишното (твърде крайно). Има разлика между това да кажеш на човек какво да прави, изтъквайки аргументи формирани на конкретен случай и това да споделиш опит, от който питащия сам да прецени риска от действията, които ще предприеме.

Цитат
Гледате от страната на родители, които са осиновили дете.

Осиновяването ме срещна с много осиновени, вече възрастни хора и с други родители, осиновили дете, както и с биологични родители. Т.е. мнението ми е формирано на базата на всичко споделено от тяхна страна и не гледам само от страната на родител, който е осиновил. Като такъв, споделих личен опит с цел да опровергая думите Ви, че за родителите-осиновители на автора би било много гадно да търси БР, без да ги познавате. Не изключвам и това, но всяка история е различна, всеки човек е различен и преживява нещата по различен начин. Няма правилно и грешно решение, както и формула за всички, особено ако се гледа само 1 история на осиновен и/или 1 история на осиновител.     

Не не, аз мисля, че ще им е гадно, защото авторът е написал: "Не искам осиновителите да разбират, за да не им стане тъпо, че се интересувам (колкото и пъти да съм ги питал за някаква информация, са сменяли темата и в очите им съм виждал притеснение).
Напълно съм съгласна, че при всеки човек и случай е различен.

Общи условия

Активация на акаунт