Пубертетът при момчетата - тема 6

  • 37 118
  • 770
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 313
И аз съм майка на младеж, който плавно(или не чак толкова плавно) влиза в пубертета. Той е от децата, които обикновено все са "Не" и много философства за правата си и почти никак за задълженията си и може би затова не усещам драстична разлика в поведението. По принцип съм сравнително спокойна и търпяща, но понякога не ми издържат нервите и викам и се карам, наказвам. Голям проблем и при нас е компютъра и смартфона. Мисля да мине на телефон с копчета в учебно време поне, защото иначе само се мотка и разсейва.

# 16
  • Пловдив
  • Мнения: 184
Моят 15-годишен младеж на моменти ми изглежда наистина пораснал "на акъл", разсъждава почти като голям, и в следващия момент - бам, пак избухне с някоя глупост Rolling Eyes Забрани при нас не действат, не подобряват ситуацията, само говорене и търпение. С голямо нежелание започна училище, смята, че си губи времето там, не, че нещо полезно е правил през ваканцията Wink Не го карам за нищо насила, ако има желание за нещо го поощрявам. Единствено за английския съм супер упорита и, макар понякога да ми мрънка, съм му казала, че това е нещо, което трябва да се доведе до край, т.е. да си вземе сертификатите за владеене на езика, има още 2 години, ще изтрае, пък и се справя отлично и не му е чак толкова зле, просто му е по-добре да се размотава. Като излезе в петък след училище с приятели и се прибира в 10 вечерта, викам: "Добре, де, какво ще ти стане, ако се прибереш малко по-рано?!" - не можело, трябвало до дупка да се използва това време, което има да прекара навън Flushed

# 17
  • Мнения: 6 348
15-годишният почна да получава проблясъци чат-пат. Пу-пу както се казва, дано се кротне и стегне стабилно. Сега в 10 клас всичко му е много важно и доста определящо за по-натам, не дава вид да го осъзнава, но май нещо от напоителните разговори му е влязло в главата. А дано. Училището  е с репутация на много трудно, постоянно отпадат деца, пълна мистерия ми е как успя да мине 9 клас.
Малкият пък скочи с двата крака в пубертета. Изведнъж ми смениха слънчевото дете. Дишам и медитирам, че гледам и щерката натам е тръгнала.

# 18
  • На морето!
  • Мнения: 5 726
Аз пък на моя син си му казвам като стане непоносим, разбира се и когато влезе в добра фаза му казвам, че е супер. Но и май с всяка изминала година очакванията ми намаляват. Да влезе там в някоя езикова, да няма проблем с другите деца, да подбира свестни деца за приятели, да тренира и да не ме лъже безсрамно много ... Ей такива "рандъм неща", както би казал той. От високите амбиции и мечтите за гениалното дете, което с усмивка и английско възпитание спасява света от климатичната криза ме излекуваха десетки скандали, разговори, училищни драми, мръсни чорапи из цялата къща и скъсани на първо носене маратонки за 200лв.

# 19
  • Мнения: 4 122
Rapariga  по кое време се стопиха мечтите, че аз още ги имам в началото на 6 Rolling Eyes

# 20
  • Мнения: 1 978
Rapariga, и аз така...да не отглеждаме едно и също дете...ама моето пък вече влезе в заветното школо.

# 21
  • Мнения: 4 494
Лейди, благодаря за новата тема Hug Ще си я напълним с полезности Heart
Момичета, гледайте по-отгоре на нещата, аз така правя и имам голяма успеваемост Satisfied
Онзи ден хората навън се разхождат с якета и ботуши, а моето момче седи на една маса по къс ръкав и къси гащи (от тези най-тънките за бягане)! Качих го да се преоблече съвсем спокойно и дискретно - да не гледат другите пубери, ама пуберска душа не трае - спретна ми скандал пред блока Cold Sweat Изръмжах само веднъж да се качва с мен нагоре, повече не му трябваше (познава ме много добре - щях да му тръсна един бой пред хората като нищо Scream ) и като се качихме ела да видиш: заблъска с юмруци в стената, че нямало да го пусна да слезе обратно пред блока. Позна - заради това не го пуснах да слезе, но по-лошото е, че блъска в стена с драна мазилка и си разкървави ръката доста зле. Стискам зъби, мълча и не се обаждам за раната, колкото и да ми е мъчно. Сам е решил как да реагира и трябва да си понесе последствията, но пак ми стана мъчно - боля го доста и кръв тече.. Като му мина хормоналната криза всичко си дойде на мястото. Даже ми се извинява и сам предложи да му видя ръката. Добро ми е детенцето, но ей такива тестостеронови кризички му вадят душата.

# 22
  • Пловдив
  • Мнения: 580
Да си похваля чедото, че ми напира отвътре!
Детето спечели бронзов медал на четворка скул на Държавния отборен шампионат по академично гребане. Много, много съм горда! Heartbeat
А той е страшно щастлив, макар че като му се зарадвах след като се прибра, коментарът беше: "Ъ, ами дааа!" И до там. Satisfied
Ама като гледам на снимките как се е изпъчил гордо на почетната стълбичка...

# 23
  • Мнения: 2
Момичета, здравейте! И аз при вас... с доста свито гърло. Добро ми е момчето, става скоро на 15, да е жив и здрав, но пубертетът не прощава на никого. При нас проблемът е, че аз го гледам сама и това отдалечаване, което се случва сега, ме убива... Не е постоянно - имаме хубави дни и вечери, в които говорим, правим неща заедно, но има периоди (като сега), когато го усещам като бавно убийство. Вкъщи - само мълчание, само и единствено на телефона... Да ме разкъсваха парче по парче, орган по орган, нямаше да боли толкова Sad Само до преди година и половина вечеряхме заедно, гледахме заедно филми, идваше с мен тук-там.
В същото време приятелки, които имат поотраснали деца, ме уверяват, че сега привидно се откъсваме един от друг, защото децата имат нужда да опитат сами, да изградят самостоятелност, характер, самочувствие, а всъщност продължават да имат нужда от нас и връзката не може да бъде скъсана. Дали е така? Може да ви звучи прекалено драматично, но аз не знам за какво да живея, ако с детето ми не сме близки....
От една година ходя на психотерапия, защото това порастване и всичките промени наистина ме удариха в най-слабото място (да, аз съм от прекалено чувствителните, уви), а и в комбинация с това, че съм сама, периодът ми е леко труден Simple Smile На терапията получавам помощ, но усещам, че имам нужда да споделям с хора в идентично положение. Надявам се, че взаимно и най-вече с помощта на нашите мъдри и прекрасни деца ще пораснем и ще бъдем щастливи и свързани завинаги!
Та това беше моето "здравейте"! Simple Smile

# 24
  • Мнения: 4 494
katjushka, браво на детето! Да е здраво и щастливо, дълго да те радва!

mama_na_teen, приемай нещата каквито са в момента и в никакъв случай не приемай нищо лично! Те така си правят - ръмжат, говорят глупости, не говорят, обиждат без да искат, прекаляват... От възрастта си е. Аз понякога го питам в такива моменти (като изръси някоя тъпотия от сорта "по-добре да не се прибираш, че да мога да правя каквото си искам") как си представя живота, ако наистина не се прибера и в повечето случаи ми отговаря с просълзяване в очите.. Не е като да не ни обичат, просто им пречим да си "цъкат" на телефоните, или да гледат телевизия до припадък, или да оглушеят от силната музика, или да се натъпчат само с шоколад, щото другото не става за ядене Joy Все такива майчински неща. Аз се старая да го оставям да прави каквото е решил в по-голямата част от времето. Ако ми трябва помощ го моля за нея, точно както бих помолила някой друг и не ми отказва, като разбира се старая да правя същото и спрямо него. Ще мине, период е, а ти не си го слагай на сърце чак толкова. Не си сгрешила във възпитанието му и не си ти причината, това си е от възрастта.

# 25
  • Мнения: 622
Момичета, здравейте! И аз при вас... с доста свито гърло. Добро ми е момчето, става скоро на 15, да е жив и здрав, но пубертетът не прощава на никого. При нас проблемът е, че аз го гледам сама и това отдалечаване, което се случва сега, ме убива... Не е постоянно - имаме хубави дни и вечери, в които говорим, правим неща заедно, но има периоди (като сега), когато го усещам като бавно убийство. Вкъщи - само мълчание, само и единствено на телефона... Да ме разкъсваха парче по парче, орган по орган, нямаше да боли толкова Sad Само до преди година и половина вечеряхме заедно, гледахме заедно филми, идваше с мен тук-там.
В същото време приятелки, които имат поотраснали деца, ме уверяват, че сега привидно се откъсваме един от друг, защото децата имат нужда да опитат сами, да изградят самостоятелност, характер, самочувствие, а всъщност продължават да имат нужда от нас и връзката не може да бъде скъсана. Дали е така? Може да ви звучи прекалено драматично, но аз не знам за какво да живея, ако с детето ми не сме близки....
От една година ходя на психотерапия, защото това порастване и всичките промени наистина ме удариха в най-слабото място (да, аз съм от прекалено чувствителните, уви), а и в комбинация с това, че съм сама, периодът ми е леко труден Simple Smile На терапията получавам помощ, но усещам, че имам нужда да споделям с хора в идентично положение. Надявам се, че взаимно и най-вече с помощта на нашите мъдри и прекрасни деца ще пораснем и ще бъдем щастливи и свързани завинаги!
Та това беше моето "здравейте"! Simple Smile
Нали знаеш притча та за истинската майка! Съгласила се е да загуби сина, но да го запази жив! И ние трябва да приемем, че порастват и не ни принадлежат. Не се превръщайте в бариера и бреме. Децата не са наши спътници... И моят мълчи с дни, но аз съм щастлива 😊, че го има и знам, че ме обича, така както може. Радвайте се на мълчаливото присъствие

# 26
  • Мнения: 6 348
Най-доброто, което можем да направим за децата си сега (15-16), е да ги пуснем да летят сами, но и да сме наблизо,  ако поискат да им помогнем.

В посока децата ни да са самостоятелни и оцеляващи работим съвсем съзнателно от детскоградинската им възраст.

# 27
  • Мнения: 622
https://m.facebook.com/poezia37/photos/a.408408109208665/581821285200679/?type=3       💖 и  ние сме порасвали и сме поемали сами..

# 28
  • Мнения: 2
Благодаря ви, момичета! Знам всичко това, съзнавам го отлично, но само не знам как да го превъзмогна.. Това май вече си е за друга тема Simple Smile Или по-скоро за мен самата. И никой не може да ми помогне.

# 29
  • Мнения: 15 221
mama_na_teen - трябва да намериш начин да превъзмогнеш чувствата си. Той е момче, което скоро ще стане мъж. Ако не го пуснеш да порасне с времето ще го обсебиш и това ще му попречи един ден да има нормална връзка и семейство. Много добре те разбирам - чувстваш се самотна, имаш само него и когато той се отчуждава те боли. Но това са твои страхове и не бива да ги прехвърляш на него, защото това само ще му вреди в бъдеще. Има теми тук за самотни родители - запиши се, потърси помощ и подкрепа от други майки. Хубаво е, че ходиш и на терапия. Направи това, което е нужно, защото момчетата все някога трябва да се откъснат от майките си. Повярвай ми - казвам ти го от личен опит. Няма да разказвам, защото историята изобщо не е по темата, но да знаеш, че заради подобно мислене на една майка, една снаха пропиля живота си в очакване мъжа й да се промени, а две внучета нямаха нормално детство и бяха принудени да пораснат преди да им е дошло времето. Ако мога да ти помогна, с радост ще го направя. Успех ти желая и добре дошла в темата Simple Smile

Последна редакция: пт, 27 сеп 2019, 21:17 от Lady Cassiopeia Duval

Общи условия

Активация на акаунт