Писане на домашни. До кой момент помагате?

  • 9 555
  • 126
  •   1
Отговори
  • Мнения: 313
Детето ми е 5ти клас и както знаете от тази година домашните са повече, няма занималня след училище и писането на Домашни, поне при нас, е по-трудно.
Помагам с домашните, доколкото смятам, че нещо не може да разбере, но често ме чака да дойда аз, за да почне с ученето и все едно чака да бъде "накаран" да ги напише. Често ме пита какво и защо неща по тях. Иска ми се да е по самостоятелен и се чудя така помагайки дали не правя мечешка услуга. Гледам да давам насоки при писане, а не наготово.
До кой клас смятате за редно да се включва един родител активно в подготовката на домашните и самите вие до кога сте го правили?

Последна редакция: чт, 24 окт 2019, 09:47 от Редактор*

# 1
  • София
  • Мнения: 28 589
Не помагам, освен ако не ме попита за нещо конкретно. Във втори клас е. Планът ми е да се научи сам да си виси на главата – дали ще се получи, не знам. Засега става.

# 2
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 286
Дъщеря ми е в четвърти клас.Не е ходила на занималня.Има режим.
Връща се от училище,обядва,има 1 час почивка.
В 14.30 започва да учи.Оставям я да пише сама.
Телевизорът задължително е изключен,телефон,таблет-прибрани.
Понякога съм в другата стая.
Ако се затрудни,идва да ме пита.
Ако не-пише домашните сама.
Не и вися на главата.
Обикновено приключва до 16-16.30.
И тогава излизаме ,има време и да играе.

# 3
  • София
  • Мнения: 62 595
Разберете се, че не може да те чака да си дойдеш и тогава да започва да учи. Въпросът е със самоорганизацията, доколкото разбирам до тази година е бил на занималня и не му се е налагало да се самоорганизира. Налага се да започнете упражнението по самостоятелност в пети клас, а ще е трудно. Разбирате се по програмата за следващия ден, по кои предмети и кои домашни ще е правил сам след училище и кои са му трудни и може да се наложи помощ. Но задължително да прочита сам уроците и да задава въпроси, а не "какво не разбра? - нищо не разбрах." Ще има и съпротива, и снижаване на успеха, но вече вие вкъщи решавате дали ще работите по самостоятелността след училище или ще си бутате така до гимназия. Детето още не може да осъзнае, че няма кой да го ръчка.

# 4
  • Мнения: 313
Проблемът е точно със самоорганизацията. Не изпитва кой знае какви трудности с материала, понякога по скоро пита, за да му потвърди някой дали е вярно.
Вариантът да го бутаме така до гимназията не е нещото, което искам. Досега давах насоки, обяснявах и "намилах" как да се организира. Обмислям да го оставя за известно време сам, дори с риск да ходи с ненаписани домашни, но се чудя дали няма да стане по зле положението.

# 5
  • София
  • Мнения: 62 595
Дай му още малко време, сега и без това идват някакви почивни дни покрай изборите. Не му намилай, той ще започне да се усеща, особено когато установи, че има интересни работи за правене вечер.

# 6
  • София
  • Мнения: 38 521
Възможно е да стане малко по-зле. Да донесе някоя забележка Без домашно.
Но наказанията също учат на отговорност. По-добре сега да си научи урока, отколкото да се издъни в 7 клас.

# 7
  • Мнения: 12 034
1. Детето не се справя само - изпитва трудности, не му е ясно какво/ как трябва да направи, не разбира материала?
2. Неуверено е дали прави правилно нещата, в този смисъл има нужда от психологическа подкрепа?
3. Не успява да се концентрира само у дома? Ако досега е ходил на занималня, може да е от типа деца, които имат нужда други деца около тях да правят същото.
Когато разберете причината ще работите по отстраняване отстраняването й.
 1 Ако детето не разбира има нужда вие или друг да е до него и да обяснява. Запишете го на частна занималня, вземете човек, който да помага или вечер работете заедно.
2. Ако детето е неуверено работете в посока повишаване на самочувствието, увереността.
3. Ако има нужда от деца около себе си - запишете го на частна занималня.
Моето мнение - помага се до тогава, докато детето има нужда. Деца, които нямат нужда от помощ рано свикват да пишат самостоятелно, още в първи клас.
За протокола - едно дете в училищна възраст (трети клас) и едно предучилищна (5-годишно). Дъщеря ми ходи на занималня, но има нужда от помощ за справяне с домашните заради обучителни затруднения. Засега навлизаме в етап "Вярно, грешно, важното да е написано". Ще помагам, ако трябва и до 12 клас. Където мога, за предметите, по които не мога ще търся платена странична помощ. Това е начин да се помогне на детето да разбере и научи там, където не е успяло в час или само. За децата без обучителни затруднения, които срещат отделни трудности има консултации в училище.

Последна редакция: ср, 23 окт 2019, 22:11 от Mama Ru

# 8
  • София
  • Мнения: 62 595
Мама РУ, в случая детето не изпитва толкова затруднения с материала, колкото организационен. На занималня докога? А в гимназия какво ще правят, пак ли на занималня?

# 9
  • София
  • Мнения: 1 604
И моята дъщеря е 5ти клас...и при нас се налага да помагам...главно по математика. А и ако не съм при нея само и дай да се мотае и да седи на телефона. Трудна работа...но тепърва ще се учи...

# 10
  • София
  • Мнения: 1 173
Включвам се и аз. Моето е 4 клас, и от тази година не посещава занималня. Свършва училище в 13,20ч, обядва в стола и тогава се прибира. Докато се прибере е станало 14,30. Трудно му е с организирането. Казала съм, до 18,30 когато се прибирам да е написал всичко. Но .. понякога не си е отбелязал какво имат за домашно. И така забележките се трупат.Има дни, в които е написал всичко, има и такива, в които ме чака.
Ще следя с интерес как се случват при вас нещата??

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 5 234
Синът ми е 7 клас, и точно защото виждах на една приятелка детето - чакаше я да си дойде от работа в 18 часа, да го чака да се на играе на компютъра до 21 и да почва да му чете уроците и да ги преподава (иначе детето не учеше изобщо), та аз реших да не се занимавам по никакъв начин. Само питам за резултати от училището. Еми без домашна не е отишъл на училище, но и не учи. Просто написва домашната и това е. Нямат навици (не само той е така) да седнат, да четат урока, да го осмислят, аз лично дори си го разказвах, като бях ученик и после студент. За това им и липсва изказ и речник. Та, смятам, че средно положение - да се проверява какво е направило детето, но да не му се поставя възможност да чака наготово, е най-добре. При моята приятелка резултата е, че детето си завърши, математическа гимназия, с не лош успех, сега е студент, но понеже тя не се занимава вече, естествено, е вероятно и да не се стегне да учи. Но пък пак ще изкласи, то нещата с образованието са такива, че само човек да иска и си завършва. Факт е, че ако свикнат да им смеляш материала, просто после не се захващат сами. По-лесно им е. Моят съвет е да се остави, дори и с риск да отиде без домашна, ще свикне, иначе ще трябва до висшето да се занимавате.

# 12
  • София
  • Мнения: 62 595
Нямат навици, защото няма кой да ги създаде, децата нямат възможност да си ги създадат. Какво се случва в занималнята? Родителят изпраща детето там, първо защото няма кой да го гледа и изисква детето да се прибере с написани домашни. Много често очакванията са, и практиката често е, учителките от занималнята да вземат от учителката в чулище домашното. Децата пръста си не мръдват сами да пишат, защото няма нужда - родителят автоматично ще каже "учителката защо не е взела домашното от класната?", а не "ти защо не си внимавал какво дава класната за домашно?". После в занималнята има деца в първи клас и в четвърти клас, всяко с неговия си материал - учителката на кого по-напред да обърне внимание? Нейната задача е да изпрати детето с написано домашно. А ако едно дете не иска да пише и да чете насила ли да го кара? И с какъв мотив да го кара - с мотива, че после родителят ще е недоволен "учителката нали затова е там - да го накара да пише и да учи, аз за какво го изпращам". Но пак и дума няма към детето "Защо не пишеш и не четеш в занималнята?". И ето второ потвърждение за детето, че няма нужда да си мърда пръста - има там едни трима възрастни - учителката в училище, учителката в занималнята и мама/тати, които нещо се разбират помежду си и да се оправят, аз нямам нищо общо.

# 13
  • Мнения: 8 952
Напълно нормално.
Всички сме така в темата за петокласниците.

Моята дъщеря миналата година в четвърти клас умишлено я оставих сама да се подготвя, за да свикне да се организира. И беше свикнала. Но сега всичко наново. Просто предметите са други, материалът вече е доста по-труден.
В пети клас се минава през един такъв адаптационен период.

До скоро помагах усилено.
Сякаш напоследък, да не казвам голяма дума, започна да влиза в релси.

# 14
  • София
  • Мнения: 38 521
Всичко е различно в 5 клас. Дъщеря ми от 1 до 4 имаше много добра класна и ги беше научила да си пишат домашните. Обаче в 5 клас, докато свикне с новите учители, новите предмети, новите домашни, започващият пубертет... беше ужас!
Мамо, мамо, мамоооо. Дай ми химикалка. Ама не тази, тази е гадна. Не, и тази не става. Няма пък да пишааа. Не може да се пише с тази химикалка в тази тетрадка. Трябва друга.Confounded

# 15
  • София
  • Мнения: 62 595
Аз съм с две ръце за помагането по материала, наложително де да се побутват и организационно, но всеки възрастен много добре усеща къде е границата на самостоятелността. Пети клас е изпитание за всички.

# 16
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 286
При нас класната първо пише на дъската какво е домашното .
Някои деца снимат с телефоните си.
Който не носи телефон си го записва в тефтерчето.
После класната публикува домашното във фб групата на класа.
Там го виждат и учителките от занималнята.
И всеки родител може да види.

За разказвателните предмети-ако детето е свикнало да чете,тогава има и по-богат речник и му е по-лесно да разказва.Както и да напише преразказ.
За математиката-повече упражнения ,ако има затруднения трябва да се помага.

# 17
  • София
  • Мнения: 2 177
Моята дъщеря е в 4-ти клас и все още е на занималня, но при тях занималнята е задължителна. Домашните през уикендите си ги пише сама, но за разказвателните предмети чака на мен - да й кажа кое да научи, да й разкажа и прочие и се опасявам, че й е твърде удобно така. Аз лично с нетърпение чакам да започне да се прибира на обяд и да започне сама да отговаря за подготовката си за утрешния учебен ден.

# 18
  • София
  • Мнения: 62 595
Орхид, трябва да ги научим на техника на отсяване на важното от неважното, те трудно сами се сещат, много възрастни така и не го научават цял живот. Учим ги известно време, най-често в четвърти и началото на пети клас и после се оправят сами. Също и за разказването допълнително - полезно е за тях, няма откъде да им дойде по магичен път в главите. В началните класове и в началото на пети клас бях като правописен, фразеологичен и тълковен речник и уикипедия едновременно, защото дори да ги пратя да търсят в гугъл, толкова много информация щеше да им излезе, че да се изгубят. Няма как да натрупат всичко самостоятелно, ние трябва да им помагаме, което не означава, че не се научават на самоорганизация.

# 19
  • Sofia
  • Мнения: 310
Дъщеря ми е 5 клас. Имат занималня в училище, от 14-16ч. Всяка вечер има за дописване. Успява в занималнята да напише нещо, но са сборна група от няколко класа. Карам я да е по-организирана и да пише в занималнята по по-трудните предмети - математика и български. Вечер пишем на два етапа - докато приготвям вечерята приходящо помагам, после вечеряме и давам 1ч почивка и след това продължаваме. Най-често пишем по английски и чете уроците по география, история и чп и пишем домашни по тях. Понякога пишем до 22.30, понякога до 23.30. Два пъти в седмицата ходи на народни танци и времето съвсем не достига. Ще помагам докато има нужда. Ползвам частен учител по математика за индивидуална помощ /много й е трудно/ в събота, двоен час. Аз мога да решавам задачите и да помагам, но съм по-нервна и нямам търпението, което се изисква да повтаряш и потретваш. Неделя е свободен откъм учебен процес. Все пак главата трябва да си почива Simple Smile

# 20
  • Мнения: 15 592
При всяко дете си е различно. Моят син е 7-ми клас. А това е най-важния клас. За мен това е границата за помощ. След това в гимназията вече трябва да се оправят сами. Аз лично помагам само по определени предмети - история и география. Много са му трудни и тежки тези два предмета, затова помагам. По физика и химия помогнах само с първите 1 - 2 урока, за да схване за какво иде реч - сега вече сам си се оправя, а аз само изпитвам. Ако има някакъв въпрос ме пита, аз обяснявам и продължава. Учи за около 15 минути. По БЕЛ само следя как вървят нещата - ако има въпроси разбира се помагам. Математиката и английския са му е песен - там изобщо не се занимавам. С домашните от курсовете по БЕЛ и математика изобщо не се занимавам. Само проверявам дали са написани достатъчно четливо, за да не му ги върнат заради грознописа му. Нямам търпение да мине този ужасен 7-ми клас и от там нататък да се оправя.

А относно 5-ти клас - ами този клас си е истинско предизвикателство за децата и определено мисля, че е добре родителя да им подаде ръка, ако нещо някъде не им е ясно. Защото във всеки следващ клас се надгражда и, ако нещо не е научено добре, в следващите класове става още по-трудно. Не виждам нищо лошо, ако детето иска да попита нещо, да може да го направи и да има кой да му го обясни на разбираем език. Че учебниците уж трябваше да са написани на такъв език, ама ей на - не са.

Последна редакция: чт, 24 окт 2019, 21:28 от Lady Cassiopeia Duval

# 21
  • Мнения: 5 924
До средата на 5 клас наглеждах,следях, отговарях на въпроси и изисквах. Втория срок той се опъна да е сам. И в 6 клас сам. И изведнъж в 7 се оказа, че има пропуски, въпреки отличните и тук там много добри оценки. И сега сам видя зора и ме търси с въпроси или да изпитвам по нещо. Наваксва пропуски. Та зависи от детето, но смятам, че надзор какво знае и какво не, е нужен. И помощ когато трябва.

Последна редакция: чт, 24 окт 2019, 21:32 от W

# 22
  • Мнения: 13
Според мен,колкото по-рано се оставят децата самостоятелно(не става дума за 1 или 2 клас, а нагоре) ,толкова по-добре. Така свиват с "големите" домашни и със Самотоятелността. Мен ме оставиха сама да се справям още в 3ти клас ,но когато виждаха,че не разбирам ми обръщаха внимание и сядаха с мен. Изключително важно е децата да са наясно,че мама и тати няма да им пишат ежедневно домашните, а да свикват сами Simple Smile

# 23
  • Мнения: 28 509
Честно казано ще помагаме докато има нужда! Purple Heart Деца са ни..... До шести клас плътно следях домашните, понякога препитвах по разказвателните за другия ден, решавахме с моя помощ задачи по математика, проверявах преразказите за правописни грешки.
В гимназията също съм помагала, баба ни също, не разбираше химията, трудна ѝ беше и биологията. Но успя да научи добре и двата предмета, макар и с повече усилия! Вече сме студенти, не помагам хич. Joy Защото моята майка писа есе за Сенека в първи курс като бях студентка. Вкъщи всички са свикнали, че се учи много, цялата рода са отличници.... макар след години да нямаме особена полза от това! Blush

# 24
  • София
  • Мнения: 28 589
Как така сте студенти, а детето ви е минало 6-и клас?

# 25
  • Мнения: 2 333
Същите петокласни драми и у нас.
Сега отчитам негативите от занималнята до четвърти клас.
До онзи ден помагах в писането на домашните, но в един момент се усетих, че като се върна от работа / изморена и изнервена /, детето ме чака "да ме пита" за някои задачи или нещо по БЕЛ. Е, ама от ден на ден въпросите стават все повече, а елементарни неща са написани грешно, сякаш да се отбие номера. Нали мама вечерта ще ги провери? За какво да се напъва детето, като ще му посоча грешките... А досега не е правило така. В понеделник пише домашни за сряда, без да е написало тези за вторник. Или учи по предмет, който е за четвъртък. Обяснявам каква е системата на учене, но ефект няма. Не знам какво му става на това дете и дали няма нужда от лекарска помощ.
Обясних му, че вече няма да помагам за уроци или домашни. Дали е забравило, че има такива, дали са верни или грешни - не ме интересува. Трябва да свикне да се оправя. Само. И да си носи последствията от това.
От началото на годината досега стигнахме до етапа аз да питам дали си е прибрало еди - кой си учебник или тетрадка. И всеки ден по нещо е забравило. Понякога се обръща към мен и ме укорява, че не съм го подсетила.
Резултата от моята "помощ"  са вече две четворки, две петици, на фона на другите шестици.
Най - вероятно ниските оценки ще продължат да се увеличават, но ще поема риска. Очевидно, че правя мечешка услуга на детето си.
Между другото, родителите на отличниците в класа му, дори не знаят какви домашни имат децата им.
И малко встрани от темата и не съвсем: може ли някой да ми обясни идеята на метода с почерпката в сладкарница при ниска оценка?

# 26
  • Мнения: 12 034
Ами този метод е за случайна ниска оценка при можеща и амбициозно дете. Един вид успокоение. Детето така и така преживява ниската оценка като провал, като край на света. Разочаровано е от себе си и преживява, че разочарова и родителите си. Така родителят показва на детето, че то е по-важното от оценката, че на всеки може да се случи по ред причини и не е толкова страшно, разсейва го от негативните мисли...

# 27
  • Мнения: 8 952
Не мога да го схвана този метод с почерпката аз!
Може би е за родители, които по принцип се карат за лоши оценки.

Вкъщи никога не съм се карала за оценки.
Просто обяснявам, че лошата оценка не е краят на света и означава, че ученето не е било достатъчно и трябва да се наблегне повече.
А в училище има деца, които и сега в пети клас продължават да реват със сълзи при лоша оценка. Предполагам, че се страхуват да не им се карат вкъщи.

Миналата година, когато все още продължавах да взимам дъщеря ми от училище, на няколко пъти се е случвало нейни "приятелки" да ме посрещнат с думите "пък Симона днес има четворка по еди какво си". И оставаха видимо шокирани като им отговорех с "Добре". Те явно си представяха, че някакви драми трябва да последват.

anra, подобно е положението и при нас.
От миналата година учи сама, уж с цел да свикне да се подготвя. И беше свикнала. Но явно наистина им е труден прехода в пети клас, защото от началото на годината не успява да се организира, остава за вечерта недописани домашни, пише се до 21ч. А сутрин ставаме в 6:20. След като в продължение на седмици обяснявах, че настоявам домашните да са написани до края на моя работен ден, най-сетне дъщеря ми започна да се организира. Мисля, че и на нея й дотегна да се занимаваме вечер и вече се опитва да е по-бърза.

# 28
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 323
Факт е, че масово отказват да пишат сами. Винаги ще се намери нещо по-интересно от домашните и уроците. Царе са на отлагането.

Докато му висите на главата, то смята, че писането на домашни е по-важно за вас, отколкото за него. Не е във ваш интерес да се затвърждават подобни нагласи. Дойде ли време за оспорване на родителския авторитет, най-лесно му е да ви парира със занемаряване на ученето.   

# 29
  • Мнения: 10 428
В 8 клас още помагам... Но вече ме търси главно преди контролна/класна да обясня нещо конкретно или да го препитам по даден план за преговор... Изпитвам и думи по език.
Решаваме и задачи по м-ка и физика. На мен ми кеф Simple Smile

# 30
  • Мнения: 8 808
Аз съм учител по БЕЛ. До ІV клас сина ми имаше много добра учителка. Въпреки отличната й работа, всеки ден като се прибирах, го проверявах какво е написал и научил.По БЕЛ работеше само с мен.
Никога не съм разчитала само на училището по БЕЛ и мат. Добре постъпих.
По тези 2 предмета трябва да се работи до завършване на основно образование с детето. На вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата.
Знам, че е тежко. Всеки си решава какво да жертва.

# 31
  • Мнения: 28 509

Знам, че е тежко. Всеки си решава какво да жертва.
Да, трудно е да се пожертва вечерното спокойствие, но си заслужава.... и в крайна сметка това не продължава вечно, ученическите години се изнизват бързо...! А насреща си имаш пораснало, умно и добре образовано дете.

# 32
  • Мнения: 2 333
По БЕЛ работеше само с мен.
Никога не съм разчитала само на училището по БЕЛ и мат. Добре постъпих.
По тези 2 предмета трябва да се работи до завършване на основно образование с детето. На вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата.
А какво да правят тези родители, които не са учители? Те нямат шансове да дообразоват детето си качествено, както би го направила майка, която е преподавател.
Смущаващо е, че учител не разчита на работата на колегите си. Дано не се приеме като заяждане, но всички знаем и непрекъснато се говори за това, че повечето учители не дават всичко от себе си в преподаването в училище. По тази причина се налага мама, баба или татко да помагат у дома или се дават пари за частни уроци.
Съжалявам за изместването от темата.
Аз показвам недоволството си от ниска оценка, защото преди това многократно съм подчертала, че е необходимо да се положи труд. Ако съм видяла, че детето се размотава и блуждае над учебника, вместо да се стегне и просто да научи материала, няма начин да поощря подобно поведение. В повечето случаи по - ниската оценка е резултат именно от това, а не от някакви непредвидени синуации - неразположение, емоция и т.н.
Между другото, такова е поведението и на доста възрастни.

# 33
  • Мнения: 10 428
Аз не съм учител.
Но бях ученичка.
И помня, с много малко поглед върху материала, всичко с подробности.
Всъщност сефте ми се наложи да попрочета сега за вектори по м-ка, до 7 клас ми беше сякаш вчера бях на у-ще Simple Smile)

# 34
  • Мнения: 28 509
По БЕЛ работеше само с мен.
Никога не съм разчитала само на училището по БЕЛ и мат. Добре постъпих.
По тези 2 предмета трябва да се работи до завършване на основно образование с детето. На вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата.
А какво да правят тези родители, които не са учители? Те нямат шансове да дообразоват детето си качествено, както би го направила майка, която е преподавател.
Смущаващо е, че учител не разчита на работата на колегите си. Дано не се приеме като заяждане, но всички знаем и непрекъснато се говори за това, че повечето учители не дават всичко от себе си в преподаването в училище. По тази причина се налага мама, баба или татко да помагат у дома или се дават пари за частни уроци.
Има истина и в това, но не са само учителите....доста професии не дават вече всичко от себе си....просто хората, образованието, възпитанието и всичко вече е различно....
Има начини да се помогне даже и по предметите, които не са специалности на родителите! Не е редно да е така, но времената са такива...!

# 35
  • Мнения: 2 124
До кой клас смятате за редно да се включва един родител активно в подготовката на домашните и самите вие до кога сте го правили?

В първи клас преглеждах какво са учили, занимавах я допълнително за затвърждаване на вече преподадения материал, понякога правехме диктовки, карала съм я да прави преписи. За домашни не се е налагало да помагам, а и ходеше на занималня към училище (поради логистични причини, иначе бих я оставила да се справя сама), където учителката достатъчно наблягаше на самостоятелността.
От втори клас пътува сама до училище и съответно се подготвя сама - в рамките на час и половина.

Работата по самоорганизацията според мен трябва да се свърши в първи, най-късно втори клас. Предметите са ала-бала, реално трябва само да се научат да четат, пишат и смятат (ако не могат - при дъщеря ми само писането беше ново).

В по-горните класове съм помагала по английски, а също така я подготвях за състезанията по математика.
Винаги е знаела, че съм насреща за въпроси - и досега - без оглед на предмета (повечето неща опират до обща култура, за всичко останало има интернет).
От четвърти клас нататък нейна тетрадка не съм отваряла, нито й следя уроците, ориентирам се какво учат по контролните, които ми носи за подпис. Ако ще й обръщам внимание на нещо, то е извън текстовете в учебника, тъй като и по литература, и по история и т.н. има много по-интересни неща и "пикантирии" от учебния материал (напр. откъде Алеко има афинитет към саркастични и осмиващи текстове и др. подобни).

Аз вече съм била ученичка, сега е неин ред. Това писане на домашни с детето не го разбирам.
В момента е 7-ми клас. Учи пак в рамките на час и половина, събота и неделя тетрадка и учебник не отваря.

Неин трик, който използва при разказвателните предмети - прочита урока на глас, като прави аудиозапис, след това го прослушва многократно, като в това време си оправя стаята, сресва се и т.н.

Последна редакция: пт, 25 окт 2019, 23:24 от speranzza

# 36
  • Мнения: 12 034
И на мен майка ми ми висеше на главата само в първи клас и то не целия, но имах силна памет и бях много изпълнителна и не се е налагало кой знае какъв контрол или помощ. По литература ми помагаше докъм четвърти клас, когато трябваше да пиша съчинение. Много трудно захапвах началото, после се оправях сама. Някъде в четвърти клас започнах сама да се справям и там. В началния курс още ми показа просто тройно правило по математика и това беше цялата й помощ по предмета. Нужда от допълнителна помощ имах чак в гимназията и то по физика, химия, немски, малко по матиматика,. За съжаление разбиранията на родителите ми бяха такива, че не я получих. Съответно и резултатите не ми бяха добри, но няма как само да изискваш, без да подкрепиш, когато виждаш, че някой не се справя сам. За сега само първото ми дете е в училище. Вероятно ще се налага още дълго да помагам и ще помагам докато има нужда. Ще видим как ще е с малкия, който има още две години детство, докато стане първокласник.

# 37
  • София
  • Мнения: 62 595
"Не съм учител" е оправдание. Материалът до четвърти-пети клас не е чудо невиждано, че да не е по силите на един възрастен, образован родител да се справи. Ама, учителите не давали достатъчно - дори учителите, които дават достатъчно са ограничени от системата. Децата първо са наши и после на учителите/системата. Учители всякакви, но личното дете остава ненаучено, защото "не съм учител". Или "забравил съм материала". Ми, хубаво, като не си учител и си забравил материала си стой така, детето ще мине и замине през системата и готово! Понякога човек научава или си припомня доста интересни неща, докато гледа уроците на децата си.

Хубаво аудиозапис, обаче пропускате нещо важно - при четенето от учебника човек може да се върне няколко пъти и да прочете части от текста, за да разбере някои нюанси, да си намести логиката. Само слушане, ако ще по сто пъти да е, не върши много работа, освен ако не връща записа по няколко пъти на някои места. Сигурно си била студентка, знаеш каква е разликата между това преподавател да си изрецитира лекцията и после да задълбаеш с четенето в учебника. Ученето на нещо не е само слушане, има смисъл от четенето заради схващането на подробности.

# 38
  • Мнения: 12 034
Андариел, права си, че материалът до 4-5 клас не е сложен. Всеки образован трябва с лекота да си припомни поне до 7-8 клас, но има една подробност - ние може и да знаем материала, но да не можем да го обясним за дете 1-2 клас разбираемо. Майка ми се опита да ме научи да чета преди първи клас. Познавах буквите, да и тя е със средно. Ама не можахме да се разберем с това сливане. Аз си мисля, че сричкувам, а тя се нерви, че съм Ъкала. Нито тя можеше да ми го обясни, нито аз да я разбера. И хвърлих буквара. В клас много бързо схванах нещата и бях от първите, които започнаха да четат и то гладко. Има си тънкости в преподаването. Отделно, че като хвана някои учебници нещата ми се виждат твърде неразбираемо за мен поднесени. Да знаеш нещо и да можеш да го обясниш достъпно са две различни неща.

Последна редакция: сб, 26 окт 2019, 08:58 от Mama Ru

# 39
  • София
  • Мнения: 62 595
Вярно е, не всеки може да обясни, но може да следи материала и да помогне организационно и с мотивацията, което дори понякога е по-важно, отколкото самото обясняване на материала. Ако някое домашно не е ясно може да каже на детето да отиде и да пита учителката. Да, повечето учители хич не се кефят деца да отидат да питат, обаче това им е част от работата - да обяснят, особено щом детето е проявило инициатива да пита. Обаче питането не е "нищо не разбрах", а "не разбрах точно това от задачата", което показва, че детето се е помъчило да се справи.  Като цяло според мен трябва да научим децата си да не се страхуват и да не се срамуват да питат, да не гледат на учителите само като на проверяващи и изпитващи, а като на хора, на които първо работата им е да обяснят.  Това е преодоляване и на някакви вътрешни граници на децата, поемане на риск "да разсърдят учителката", но са важни неща. Винаги си личи кога е положено усилие.

не че с майка ти не сте се разбрали, тя просто не е знаела, че преди първи клас все още трудно сливат децата и трябва повече търпение. Според мен най-големият родителски проблем при помагането не е неразбирането и неумението да се обясни, а липсата на търпение.

# 40
  • Мнения: 5 924
Помните ли Автобиография на Бранислав Нушич? Обяснението на функциониране на слънчевата система? Преди дни действах по подобен начин. Чете младежът /4 клас/ текст на глас.Минава думи "пирует" и "реверанс" и продължава. Знаеш ли какво значи? Не знам. А са чели в клас. И реверанс му направих, като му обясних разликата с поклон, и срам не срам и пирует показах. Не че е кой знае колко важно това точно, но смятам, че е нужно да се следи материала и да се обяснява неразбраното. Кой колкото може. Учителите и да искат, не могат да огреят навсякъде.

# 41
  • София
  • Мнения: 62 595
Ха, точно! Изиграваш го, което доста често е голямо забавление и прави ученето по-приятно.

# 42
  • Мнения: 5 924
Къде е истината, не зная. Навремето като питах баща ми за нещо, ми връчваше речник или енциклопедия. Да се науча да търся. Не че не можеше да ми обясни. За думи и термини става дума.

# 43
  • Мнения: 2 333
Къде е истината, не зная. Навремето като питах баща ми за нещо, ми връчваше речник или енциклопедия. Да се науча да търся. Не че не можеше да ми обясни. За думи и термини става дума.

Така правя и аз. Дори съм купила един правоговорен и правописен речник, който си е личен за детето. Всъщност той непрекъснато се подмята по бюрото, в хола и къде ли не. Въобще не се прибира. С мъжа ми също често прибягваме до него, защото е по - съкратен, а и често спорим за някое ударение, чуто по телевизията от водещи на разни предавания.

Андариел, прави си, че материалът до 4-5 клас не е сложен. Всеки образован трябва с лекота да си припомни поне до 7-8 клас, но има една подробност - ние може и да знаем материала, но да не можем да го обясним за дете 1-2 клас разбираемо. Майка ми се опита да ме научи да чета преди първи клас. Познавах буквите, да и тя е със средно. Ама не можахме да се разберем с това сливане. Аз си мисля, че сричкувам, а тя се нерви, че съм Ъкала. Нито тя можеше да ми го обясни, нито аз да я разбера. И хвърлих буквара. В клас много бързо схванах нещата и бях от първите, които започнаха да четат и то гладко. Има си тънкости в преподаването. Отделно, че като хвана някои учебници нещата ми се виждат твърде неразбираемо за мен поднесени. Да знаеш нещо и да можеш да го обясниш достъпно са две различни неща.

Точно това имам предвид.
Не се оправдавам.

# 44
  • Мнения: 8 808
Вижте, не знам дали си давате сметка за един много важен момент от работата на учителя. Работиш според общото ниво на класа, не според нивото на най-добрите. Масата трябва да разбира какво обясняваш и се налага понякога да говориш съвсем посредствено, както и да пропускаш някои неща. Не го казвам за оправдание на колегите, които работят през пръсти. Някои са просто мързеливи, но други нямат избор. Знаейки тези неща, си вършех сама работата, за да нямам проблеми по-късно.

Пп Да, до ІV клас материалът е лесен. После не толкова.Но някаква основа като има, все на нещо може да се опре детето, ако  има амбиции.Работете си с децата поне до ІV клас.Който има желание.

# 45
  • Мнения: 5 924
Вярно. Навремето се чудех къде да запиша дъщеря си - в новото квартално училище, където щеше да е удобно, или в централно. Не съм от София. Моя приятелка учителка ми каза, че в нейния клас има 3-4 "умни" деца и ще не ще работи на по-ниско ниво. Умни е условно употребено. А в централното децата са подбрани с амбициозни родители и се работи на по-високо ниво. А учителите са еднакви-пак условно.

# 46
  • София
  • Мнения: 38 521
Сега децата в начален етап се записват по адрес, така че няма възможност за избор.
По темата - все пак трябва да има наблюдение и проверка. Оня ден малкият е пропуснал две задачи от мързел.

# 47
  • Мнения: 28 509
И аз съм за следене, проверяване и ако е нужна помощ на децата. Понякога в клас е обяснено, но точно нашето не е разбрало, или се е разсеяло....деца са все пак, ние да не би от първия път да разбираме всичко в тоя живот....успокоително е, когато знаеш, че можеш да протегнеш ръка и мама ще помогне! Но не мама да пише домашни, а ти да мързелуваш...заедно, двамата, по пътя на знанието! Simple Smile

# 48
  • София
  • Мнения: 38 521
Дъщерята все още се опитва да ми изкопчи готови отговори по английски. Аз пък й прилагам учителски хватки.

# 49
  • Мнения: 28 509
Ха, ха, при нас е вече обратното, аз уча език, щерката понякога помага...!

# 50
  • София
  • Мнения: 62 595
Има моменти с ученето и домашните, когато децата не че не могат да проверят в речника, а проверяват нас доколко сме готови да им помогнем. Търсят сигурност, особено когато им е напечено. Ние също търсим сигурност в някой колега, когато нещо не ни е съвсем ясно или не сме сигурни дали сме във вярната посока и понякога този колега наготово ни дава отговорите, друг път ни повтаря по три-четири пъти.
Също така сухата материя в речника изпуска културни, психолингвистични и други елементи, които живият човек ще каже - с интонация, с пример, със закачка или съвсем абсурдно противопоставяне с нещо друго, за да се запомни казаното. Затова искаме жив човек, а не образователен робот. На живия човек може да зададе въпроса "защо така", а на речника не може.

# 51
  • Мнения: 5 924
И вярно и не. Да питаш е по-лесно и по-бързо. Не съм съгласна за всичко да се пита.

# 52
  • София
  • Мнения: 38 521
В езиковите упражнения почти винаги има контекст за подсказка. Ама кой да чете...

# 53
  • София
  • Мнения: 62 595
Питат всичко до един момент, защото им става досадно да питат и имат натрупана основа.

# 54
  • Мнения: 5 924
Писането ми беше по въпроса дали да питат или да ползват речник.

# 55
  • Мнения: 2 124
Хубаво аудиозапис, обаче пропускате нещо важно - при четенето от учебника човек може да се върне няколко пъти и да прочете части от текста, за да разбере някои нюанси, да си намести логиката. Само слушане, ако ще по сто пъти да е, не върши много работа, освен ако не връща записа по няколко пъти на някои места. Сигурно си била студентка, знаеш каква е разликата между това преподавател да си изрецитира лекцията и после да задълбаеш с четенето в учебника. Ученето на нещо не е само слушане, има смисъл от четенето заради схващането на подробности.

Като човек със зрителна памет, който обича да си подчертава, оцветява важните места в текста и т.н. съм склонна да се съглася с теб, НО дъщеря ми е със слухова памет и до 6-ти клас дори не учеше в общоразпространения вариант на зубрене на текста - достатъчно беше слушането в час и  изслушването на съученика по чин, докато си разказва урока в междучасието.
Аз навремето си правех таблици с най-важните неща напр. по история и биология, сега ги продават по книжарниците в готов вид. Според мен обаче процесът на систематизане е по-важен от самите сухи факти.

Друг въпрос е, че да си изпееш урока и да го забравиш след 2 дена за мен не е учене, но докото в училище се пишат шестици за зубрене, ще продължава да е така.

Дори от гледането на комедийни сериали дъщеря ми успява да извлича информация, която да ползва по аналог в училище дори на контролни.
Не мога, а и не искам да се бъркам в нейния маниер на учене.

П.П. В университета учебници нямахме - карахме само на записки. Ако не си присъствал, нищо няма да вденеш, отделно, че всички теоретични изпити бяха устни и на немски.

# 56
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако отсега минат основно на слушане и гледане, започва да страда четенето с разбиране, особено когато се случи по-голям обем информация с по-високо сложност. Систематизирането става с четене, не само със слушане, затова хората не представят нещата само слухово, а и винаги има някакви схеми или текст на екрана.

По-добре първо да питат преди речника, дори за правописния, защото родителят може да каже "тук няма правило, просто тази дума се пише така", но може и да каже "това РАЗ е РАЗ, защото идва от раЗ-кажа, РАЗ-меря...".

# 57
  • Мнения: 7 987
Дъщеря ми е в първи клас. Ходи на занималня и не знам дали някой и помага там с писането на домашните. Кагато има да дописва вкъщи, се оправя сама. Ако нещо не разбира, ме пита, но се случва рядко.

# 58
  • Мнения: 13 811
Синът ми е шести клас. Всяка година си казвам че помагането е за последно и сака година си оставам с надеждата. Той не ходи никога не е ходил на занималня. Проблемните ситуации са:
1. Математика. В клас решават 2-3 задачи, за домашно 10-15. Често си мисли че е разбрал нещо , но се оказва че греши. В училище никой не проверява домашното. Съответно се налага помощ с затруднение и проверка.
2. История - любим предмет му е обаче имаме една учебна тетрадка и миналата година беше същата, където въпросите, задания са на моменти трудни и за мен. Примерно - дадени десет снимки ( барелеф, бюст, рисунка ) кой е това, от което време ,с какво се характеризира. От тях 2-3 са от урока. Останалите не може да ги разпознае. Налага се ровя аз понеже съм все пак с повече опит и обща култура. Често в ФБ групата на родителите се чува зов за помощ - кой е този на барелефа. Е не става без родител.
3. ЧП  един карашик от химия физика и биология -  има си неща които не разбира идва да пита. По-  добре да се изясни своевременно отколкото на текущия тест да се окаже че има неразбран материал.
4. Бел пишат за домашно ,едни преразкази , едни анализи  - никой не ги чете, не ги поправя, не им обеснява как да приложат на практика наученото. Правят някакво контролно което проверява нивото им но до там . Съответно държа ръката си на пулса и на БЕЛ - по- добре сега и аз отколкото в седмИ клас, като приближи матурата да се щураме между учители и курсове.

# 59
  • Мнения: 313
Засега нямаме особен напредък. Той няма кой знае какъв проблем с материала. Помагам му като нещо не е ясно, но повечето пъти при малко повече напън от негова страна и ще се справи. Организирането му е по-голям проблем. Чака ме често вечер да пита или направо чак тогава започва и то, ако го подсетя.
Като че ли не разбира, че е основно негово задължение.

# 60
  • Мнения: 2 124
Синът ми е шести клас.

Синът Ви явно не внимава в час, щом има пропуски и затруднения по толкова много  предмети. Едва ли по всички дисциплини учителите не могат да преподават разбираемо.
Не чакайте да дойде седми клас и положението да стане неспасяемо. По история така или иначе се тъпче един и същи материал от трети клас насам, но другите разказвателни се разделят и нивото им на трудност се вдига.
По всички предмети има консултации - да ги посещава. А в интернет и сам може да търси.

В класа на дъщеря ми имаха масови затруднения с математиката в пети клас и набедиха за виновна учителката - свикнали до четвърти клас да ги дондуркат, а и все пак материалът се "усложнява". От шести клас са с друга учителка. Една идея им е по-спокойно оттогава. Тази година са седми клас при тази новата, предстоят матури, а тя открито си заяви, че работи за четворка. Нямала време да обърне внимание на силните ученици. Ами мен четворка като ниво не ме удовлетворява!
Според дъщеря ми им обясняват като на малоумни.

# 61
  • Мнения: 13 811
Синът ми е шести клас.

Синът Ви явно не внимава в час, щом има пропуски и затруднения по толкова много  предмети. Едва ли по всички дисциплини учителите не могат да преподават разбираемо.
До сега синът ми е нямал петица за срока/ годината  по нещо, вкл и матурите след 4 клас. Може би това, в светлината на горенаписаното,  обяснява доста за това което правят учителите в клас,  а родители по принуда вкъщи. Ненапразно в бг мама се вихрят много теми за понижаването на качеството на българското образование.

# 62
  • Мнения: 2 124
Качеството на образованието е безспорно занижено, като това се прави с умисъл.
За съжаление оценките не могат да бъдат отправна точка за знания и успеваемост.

Когато аз бях 7-ми клас ни сложиха нова учителка по БЕЛ, която по принцип беше гимназиална преподавателка. При нея летвата беше много висока. На първото контролно масови тройки, аз - четворка. Никога преди това не бях имала четворка, още повече по литература - писането ми се удава. С адски много труд изкарах 6 за първия срок, но втория ми писа 5.
"Искам да си знаете реалните оценки, а не като отидете да кандидатствате да се разочаровате от резултата!"
С големи уговорки и поне три допълнителни писмени работи ми остави 6 за годината, за да не ми прецака бала. На изпита изкарах над 5, така че ме беше подценила.
Имах приятелка, която се явява на изпит по английски за ВУЗ с нагласата, че е отлично подготвена - 5 години само шестици беше получавала, а я скъсаха.
Аз също си мислех, че знам немски, като отидох да уча в ЕГ, но се оказа, че учителката ни по немски дори не е можела да чете правилно...

При момчетата като цяло концентрацията е по-трудна, дори при някои посещаването на занималня пречи вместо да помага - все нещо да не изпуснат, а накрая домашното ненаписано.

Не знам дали децата ви учат на шумови източници и доколко това им пречи или помага. Аз не обичам да има шум дори когато работя, но в офиса се налага да го търпя. Дъщеря ми пък не можела на тихо, така че учи на музика или друг шумов фон.

# 63
  • Мнения: 28 509
Синът ми е шести клас.

Синът Ви явно не внимава в час, щом има пропуски и затруднения по толкова много  предмети. Едва ли по всички дисциплини учителите не могат да преподават разбираемо.
До сега синът ми е нямал петица за срока/ годината  по нещо, вкл и матурите след 4 клас. Може би това, в светлината на горенаписаното,  обяснява доста за това което правят учителите в клас,  а родители по принуда вкъщи. Ненапразно в бг мама се вихрят много теми за понижаването на качеството на българското образование.
Безспорно качеството на образованието е занижено и то не много, а драстично много. Знам аз как съм учила и изкарвала шестици в Математическата гимназия, знам как изкарваше шестици дъщеря ми в езиковата. Истината е, че докато са малки децата не могат да внимават непрекъснато, и няма какво да ги обвиняваме, колкото и да е добър учителя нормално е детето да се разсейва понякога, да не разбере нещо, не всички деца схващат еднакво бързо, така, че няма какво да се чудим, всеки си знае детето, какви цели иска да постигне и всеки ще учи с него до когато прецени!

# 64
  • Мнения: 7 923
Не помагам. Може би общо десетина пъти съм помагала за двете ми деца.
Филолог съм - безкрайно търпелива с чуждите деца, но тенджера под налягане спрямо моите собствени Grinning
Затова се научиха сами да се справят.
Дъщеря ми среща проблеми по математика и физика, 9 клас е. Синът също леко закъса с математиката, но за мое щастие вторият им баща е с математическа мисъл и инженерно образование, така че хващам него да помага. Снощи опитах да проверя задача, решена за допълнителна подготовка от сина ми (4 клас) - направих нещата по най-трудния начин, с четворно смятане, а задачата всъщност била логическа и мъжът ми я реши без нито една сметка за десет секунди. Вярно, че и двамата стигнахме до верния отговор, но на мен просто ми липсва математическото мислене.

# 65
  • София
  • Мнения: 38 521
Малкият се справя добре, само понякога трябва да му прочета и разясня условието на задачата.
Помагам повече на голямата. Английски, български, литература, история, химия, биология, испански...свят ми се вие.

# 66
  • Мнения: 5 924
Аз съм върл противник на тестовете. Моите внуци не могат да разказват добре. Изпитвам ги, когато е нужно, а реакцията е "питай ме". Като питам-знаят. Ама не искам да питам, искам да разказват. Аз и майка им не знаем що е тест-нито в гимназията, нито в университета. Та борбата е да разказват. И следим кое е разбрано, кое не е в училище. И се  обяснява.

# 67
  • Мнения: 12 034
Тази вечер реших задача за трети клас (геометрия) с ... Питагоровата теорема и помощта на калкулатор за √... . Гледах, пулих се и в 21+ часа това беше единственото решение, до което стигнах.
Знам, че нещо не догледах някъде, ама къде?

# 68
  • Мнения: 2 124
Тази вечер реших задача за трети клас (геометрия) с ... Питагоровата теорема и помощта на калкулатор за √... . Гледах, пулих се и в 21+ часа това беше единственото решение, до което стигнах.
Знам, че нещо не догледах някъде, ама къде?

Питагоровата теорема се учи в 6-ти клас, едва ли това е решението на задача за 3-ти клас.
На математическите състезания за малките се дават и задачи от висша математика например, но способите за решаване са различни.

Може да пуснеш задачата в математеските теми, ще те ориентират 🙂

Последна редакция: пн, 18 ное 2019, 23:59 от speranzza

# 69
  • Мнения: 12 034
Знам. Просто блокирах и не виждах решение. И понеже ме гложди, че нещо не е както трябва току-що изрових от чантата  помагалото и проверих. Аз не съм прочела както трябва условието и вместо средна отсечка съм начертала диагонали и съм смятала обиколката на получените триъгълници. А при зададени две страни на правоъгълник няма друго решение.
Та толкова за помощта ми след 21 часа. Ама детето само и толкова не беше решило, т.е нищо от домашното.

# 70
  • Мнения: 10 428
Каква средна отсечка в 3 клас...
Виж им урока в час какво са учили, обикновено и решението се крие някъде там.

# 71
  • Мнения: 12 034
Оправих се. Имаха правоъгълник със зададени страни. Задачата беше, че в средата на АВ и СД има точки, които се свързват. Да се изчисли обиколката на полечаните фигури. Ама аз не бях в състояние да мисля и не асимилирах, а направих диагонали и така се образуваха триъгълници. И понеже ме чоплеше, че нещо не е наред. Станах да чета пак задачата.
Да помагаме с домашните се налага, ама след 21 часа, когато има и други проблеми, които те затормозяват ... За съжаление детето не се справя само.

# 72
  • Мнения: 3 488
Синът ми е в 6-ти клас и се подготвя сам.
Уикендите евентуално решава допълнително задачи по математика, за форма и настроение.
Никой не ми е висял на главата, сама учех. Ама ха, де....

# 73
  • Мнения: X
С големия до тази година - 8-ми клас. Избирателно, оттук-оттам помагах. С малката мисля да е до по-рано, но тя е доста по-оправна и амбициозна. От детето си зависи много, гледам сте започнали да обобщавате на едро.

# 74
  • Мнения: 313
При нас до момента няма подобрение откъм самоорганизация. Разчита някой да го кара да учи и да го подбутва. От втория срок ще е втора смяна и ще седи съвсем самостоятелно сутрин сам вкъщи и ще видим как ще се самоорганизира.

# 75
  • София
  • Мнения: 38 521
Голямата е претрупана с учене. 9 клас. Тотално скапана система. Така просто нищо няма да научат.

Малкия веднага разбра умножението. Обаче защо от сега им дават 7.8?

# 76
  • Мнения: 10 428
Голямата е претрупана с учене. 9 клас. Тотално скапана система. Така просто нищо няма да научат.

Малкия веднага разбра умножението. Обаче защо от сега им дават 7.8?

Ако 8 клас са уличи само математика, БЕЛ и език... нормално е да наваксват. В езиковите така Simple Smile
МС е в МГ, професионална паралелка - ем учат си всички предмети на куп, ама така се разпределят 8-9 клас, иначе всичко в 9ти отива.

(скоба) Едно време пак така учихме (ЕГ съм аз) - ми натоварено, нормално... До 2 сутринта съм писала думи, че имахме по 100 на ден - ама никой не ми е казал, че ми е натоварено ... Сега като им дадат 10 думи, ау натоварено.
Сега са толкова облекчени откъм изпитване - пуснат им някой тест, айде оценка - ем нас ни пукаха да преразказваме уроци с по 10 урока назад, че на дъската решавай задачи, че на лист, всеки час се изпитваше на случайни начала по всички предмети. Сегаааа им се казва, па да се подготвили, пък точно върху кои уроци, ама колко въпроса... ми Simple Smile Не им е трудно (от моя гледна точка, като знам как ни гърчиха буквално), ама никак...


Умножението го разбра дъщеря ми в ПГ - беше й много интересно - ама ги помни до *3 Simple Smile .. лятото ще я учим цялата (сега е 1 клас). Нормално е да им дават и 9.9 - таблицата не се учи като буквите 1 по 1 - общо взето наведнъж, наизуст - и с практиката се запомня.

Последна редакция: чт, 09 яну 2020, 05:52 от duhi_puhi

# 77
  • Мнения: 119
Ученик в 9 клас съм, и имам едно просто питане...
Защо е задължително да се изчуава толкова задълбочено всеки един предмет?!
Какъв е смисълът от толкова много подробности по всеки един предмет?
Обзалагам се, че след 3 години повече от половината деветокласници няма да помнят какво са учили.

# 78
  • София
  • Мнения: 62 595
Вярно е, че прекаляват със заълбаването, но е по-добре д се учи, отколкото да се претупа или да не се учи. В момента не оценяваш колко е важно, че имате толкова учене, но то ви отваря вратите към университетите и трупате знания и култура. Дори да го забравите след няколко месеца, това знание и най вече начин на мислене ще ви остане.

# 79
  • Мнения: 5 924
Нещо не е наред с изучавания материал. Наблюдавам внука си, 7 клас. Отличен и повече от отличен е с английския и химията. Много добре е с математика, физика и БЕЛ. Но историята и географията с огромния им обем от имена, градове, дати и цифри го затрудняват. И какво става-вместо да задълбава и разширява знанията си по предметите, които му "вървят", той употребява голяма част от времето си, за да учи, де факто да назубря, материала по история и география.

# 80
  • Мнения: 313
Зубренето на имена и дати е само част от предметитие по История и География и то по-малко интересната. Ако преподавателите наблягат на събитията и случките и причините и последствията от тях, предметите ще са по-полезни и интригуващи за децата(а и не само). Материалът е сухо представен и не грабва.

Ученик в 9 клас съм, и имам едно просто питане...
Защо е задължително да се изчуава толкова задълбочено всеки един предмет?!
Какъв е смисълът от толкова много подробности по всеки един предмет?
Обзалагам се, че след 3 години повече от половината деветокласници няма да помнят какво са учили.
Един ученик ще забрави информацията по История, друг по Химия, трети по Физика. А на други точно тази информация ще им служи цял живот. Има смисъл на тези години да се информирате, учите, а впоследствие всеки да се профилира там, където го влече. Това е за училищата с по-общ профил. В училища, където още от 8-ми клас е ясно деца с каква насоченост ще излязат, не се "натиска" толкова по всичко.

# 81
  • Русе
  • Мнения: 11 920
В училища, където още от 8-ми клас е ясно деца с каква насоченост ще излязат, не се "натиска" толкова по всичко.
 Зависи от преподавателя. Не училището и насочеността са определящи, а нивото на учениците. Училища, в които се влиза с най-нисък бал е ясно, че не може да се изисква кой знае какво, защото никой няма да обърне внимание.
За тези с високите балове - зависи от преподавателя, а не от насочеността.
В езикова гимназия има преподаватели по математика, които изискват здраво и се получава среден успех под 4 при учещи и старателни деца.
Миналата година , в 9 клас - езикова гимназия имаха преподавател по история, който се хвалеше че е написал над половината двойки в гимназията. Твърдеше ,че не изисква факти а разбиране на процесите. Всъщност им даваше едни планове, по които да се готвят и се оказа, че иска имена, за които едвам намирахме информация в интернета и святкаше двойки масово.В нито едно контролно не видях въпрос, който отразяваше някакво разбиране.
Проектите, които даваше бяха много интересни, обаче там пък искаше много сероизни проучвания и разбор на материала. Така че като видях как се справи сам първия срок, и не говоря само за оценката, а и за това, че всъщност нищо не разбра от темата, втория срок му помагах при селекцията на материала и изводите. - Темите,по които се готви бяха - Афганистан, Перестройка, Покушението над папата.

# 82
  • София
  • Мнения: 38 521
На мен историята и литературата в 9 клас са ми интересни и не намирам, че задълбават. Даже Наполеон го минаха на тъгъдък и не разбраха защо се е издънил в Русия.
Обаче физиката ме уби! Изчисляване с формули на КПД на ДВГ! Кому е нужно?

# 83
  • Мнения: 2 124

Проектите, които даваше бяха много интересни, обаче там пък искаше много сероизни проучвания и разбор на материала. Така че като видях как се справи сам първия срок, и не говоря само за оценката, а и за това, че всъщност нищо не разбра от темата, втория срок му помагах при селекцията на материала и изводите. - Темите,по които се готви бяха - Афганистан, Перестройка, Покушението над папата.

Едно време нямаше интернет и пак си подготвяхме рефератите за отличен. И аз съм писала за Горбачов, но не помня точно как беше зададена темата.
Не може да се очаква всичко да става с едно кликване.

И ако няма да задълбаваме, тогава образованието трябва да бъде до 8-ми клас - основни положения в математиката, общ поглед над българската литература и оттук-оттам по другите предмети.

Процесът на забравяне е обвързан с начина на запаметяване - да, няма как да помниш всичката информация, но не е и нужно тя да влиза като суха материя. Важни са причинно-следствените връзки, а когато става дума за имена и цифри, е тренинг за мозъка и създаване на нови мозъчни връзки.
Аз помня стихотворения на руски, които съм учила в 3-ти клас, не че ще ми влязат в уботреба 🙃

# 84
  • София
  • Мнения: 38 521
Аз помня "Бородино". Оказа се, че имало връзка с Наполеон.
По Ауто Мотор унд шпорт един сладур току-що обясни формулите. Пак не ги разбрах! 😁 Питам мм /инженер механик все пак/ - и той не ги знае.

# 85
  • Мнения: 467
Имам четвъртокласник и съм помагала с домашни не повече от 5 пъти от първи клас до момента и то при конкретни въпроси. Засега се представя добре според оценките, които му пишат. Дори и когато отсъства при болест, има грижа сам да разбере от съученик какво трябва да учи и си го учи.

# 86
  • София
  • Мнения: 62 595
Вижте, казвам го съвсем добронамерено - няма нищо лошо и срамно да се помага на децата с домашните. Дори е по-добре родителите да помагат, отколкото да им е по-важно да стоят социалножелателно пред околните, нещо от сорта "щом не помагам, значи моето е умно, аз съм умна, училището е добро, всички сме супер". Учителите в занималнята  и в клас не могат да обърнат внимание на всяко дете така, както един родител ще го направи за същите петнайсет минути индивидуална работа. Помагането на децата не отменя тяхното задължение сами да се постараят. Каквото един родител направи и обогати в предучилищна и начална училищна възраст, това остава от пубертета нататък като основа. Затова не се скъпете в помощта, обогатявайте речника, знанията на децата, мисленето им, ако искате да вървят напред и това важи И за кръглите отличници.

# 87
  • Мнения: 5 924
Абсолютно съгласна. Навремето имах колежка, която се гордееше, че не помага, т. е. нейното се справя. "Ти твоите професорки ще ги правиш!", защото аз следях и помагах
 при нужда.
Не са професорки, но ги приеха в специалности, в които под 5,5 не приемаха, а нейната не успя.
Сега гледам внуците-сам, сам, а като го попиташ нещо по-подробно-не знае, учителката не казала, пък той не пита. Обяснявала съм що е реверанс и пирует и дори съм правила. Въртях топки край лампа в стил Бранислав Нушич, за да обясня слънчевата система. Вчера /учат Опълченците на Шипка/учи наизуст и не знае що е "недавно". Ами като съм учила руски-обяснявам.
Та може и да се справят сами, но поглед върху материала и препитване от време на време е наложително, според мен.

# 88
  • Мнения: 467
Вижте, казвам го съвсем добронамерено - няма нищо лошо и срамно да се помага на децата с домашните. Дори е по-добре родителите да помагат, отколкото да им е по-важно да стоят социалножелателно пред околните, нещо от сорта "щом не помагам, значи моето е умно, аз съм умна, училището е добро, всички сме супер". Учителите в занималнята  и в клас не могат да обърнат внимание на всяко дете така, както един родител ще го направи за същите петнайсет минути индивидуална работа. Помагането на децата не отменя тяхното задължение сами да се постараят. Каквото един родител направи и обогати в предучилищна и начална училищна възраст, това остава от пубертета нататък като основа. Затова не се скъпете в помощта, обогатявайте речника, знанията на децата, мисленето им, ако искате да вървят напред и това важи И за кръглите отличници.
Ако имате предвид мен, обогатяване на речника и общата култура на децата не се припокриват с помагане/писане на домашни с родителя.  Това е базата,  с която се предполага, че децата се справят сами. Родителят може да отдели много повече от 15 минути в разговори, с които  да обогати знанията на децата си, но не смятам, че писането на домашни с тях им помага, ако е системно.
    Децата са любознателни по принцип и научават много нови неща, задавайки въпроси в различни ситуации. Ако има кой да им отговаря изчерпателно и информирано разбира се, а не с отговори "друг път ще ти обясня" и после да им пишем домашните.

Последна редакция: сб, 25 яну 2020, 13:05 от wixi

# 89
  • София
  • Мнения: 62 595
Основна част от времето на децата е заета с писане на домашни, а доста често написването на едно домашно не е просто писане на домашно, а е нужно разбиране. Това, което разбирам под помагане с домашните е не само да се напляска задачата, а да се попита детето какво е разбрало и да се дообяснят нещата по материала. Това е обогатяване, което се получава на база дадения материал от училище. Така или иначе повечето родители разчитат на възрастен да помага с домашните, като най често това е учител в занималнята, частен учител или член на семейството, но повечето деца не пишат самостоятелно всичко и не са самостоятелнои. Учителката в занималнята я отдели 15 минути на дете, я не, ако са 20 деца с нея, и то 15 минути сумарно за деня, а не по 15 минути на предмет. Детето може да напише домашното самостоятелно като напише това, което може, а което не може да потърси помощ, която помощ не означава даване на готов отговор (а понякога е даване на готов отговор, защото е напълно вероятно и се случва очакването към детето като ниво на знания и стратегии за справяне да не отговарят на реалността и детето просто няма откъде да има знанието, необходимо за справяне с това домашно за шестица). Сега някой може да каже, че искам винаги всичко да е за шестица и поощрявам зубренето. Няма такова нещо, просто за мен едно дете с нормално ниво на развитие и при достатъчно работа с него, спокойно може да се движи между петица и шестица.

Разчитането на любознателността на децата е измамно. То е все едно да очакваш студент в първи курс да пита. Ами, няма да пита, поне докато не натрупа доста знания, защото той самият няма на каква основа да зададе смислен въпрос, защото към момента е некомпетентен. Едно дете може никога да не попита нещо, защото не се е замисляло, а не се е самисляло, защото не знае, че има нещо там, за което да се замисли. На много деца знанията им са повърхностно-фрагментарни, затова трябва отвън да бъдат провокирани.

Последна редакция: сб, 25 яну 2020, 13:14 от Andariel

# 90
  • Мнения: 5 924
Включвам се пак във вашия диалог. Говорила съм с учителка, която ме отказа да запиша детето си в тяхното училище-имала 3-4 "умни" деца и ще не ще работила на по-ниско ниво, а "умните" били ощетени от това. И тя твърдеше, че под умни има предвид деца с отговорни и амбициозни родители.

# 91
  • Мнения: 12 034
Аз пък искам да попитам нещичко за трети клас. Носи щерката домашни в атласа. Едното беше на бяла карта само с очертани граници да се обозначат резервати и туристически обекти. Тръгнах от презумпцията, че трябва да го има в учебника и тя не го е погледнала/ намерила и ... ами намирам само за един резерват.
Сега гледам домашни за второто българско царство. Трябва да очертават граници и да пишат години, да маркират маршрути на походи... Това самостоятелно в трети клас? Хора, имам се за човек с добра обща култура особено по българска история, ама не мога и аз да се справя без ровене по справочници. За мен подобен тип домашни са минимум за ниво гимназия.

# 92
  • Мнения: 13 811
Аз пък искам да попитам нещичко за трети клас. Носи щерката домашни в атласа. Едното беше на бяла карта само с очертани граници да се обозначат резервати и туристически обекти. Тръгнах от презумпцията, че трябва да го има в учебника и тя не го е погледнала/ намерила и ... ами намирам само за един резерват.
Сега гледам домашни за второто българско царство. Трябва да очертават граници и да пишат години, да маркират маршрути на походи... Това самостоятелно в трети клас? Хора, имам се за човек с добра обща култура особено по българска история, ама не мога и аз да се справя без ровене по справочници. За мен подобен тип домашни са минимум за ниво гимназия.
Така е , по- нататък и по други предмети. Често в атлас, учебна тетрадка има задачи които изискват допълнителна работа на ученика с някаква информация която не присъства в учебника ( често с участие на родител ) . Писах аз по- нагоре в същата тази тема , че ни се случваше по ЧО  до пети клас а понастоящем често по история , география и ЧП ( пети и шести клас ) но ми казаха също тук в тази тема, че детето не внимавало в клас затова не можело да го направи. Еми не съм съгласна. Верно че да кажем учебникът е на едно издателство а УТ , атлас на друго , но щом учителя ги е препоръчал значи смята че  някой въобще ( деца, родители,деца И родители ) ще се справят някак. Детето ми поне се научи как да търси в Гугъл, как да отсява важното от маловажното което е много полезно защото преди го правех аз  и как да не преписва дума в дума, каквото има в Уики или някъде другаде а да го пише със свои думи.

# 93
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
В тази връзка да попитам - използвате ли “Уча се”?
Ако да, намирате ли ползи, улеснява ли децата?

# 94
  • Мнения: 313
Ползва го и намира сайта за интересен. Често има допълнителна информация, която е поднесена по забавен начин. Казвал ми е, че и в часовете понякога им го пускат.

# 95
  • Мнения: 8 536
В тази връзка да попитам - използвате ли “Уча се”?
Ако да, намирате ли ползи, улеснява ли децата?
Зависи от детето.

# 96
  • Мнения: 2 124
Аз преди време гледах едно демо по български език, имаше некоректно поднесена информация - едва ли не изкараха, че глагол и сказуемо са синоними, което не е така.
Писах им, взеха да увъртат.
Това подвежда децата.
Не мога да се доверя 100 % на поднасяната там информация.
И по някой от чуждите езици гледах, не бях ентусиазирана.

Относно написаното от _re_ge:
Точно това е важното - детето да може да борави с информация, да извлича същественото, да я синтезира, да я препредава. Не може всичко да е в готов вид и без никакво усилие. И усилието трябва да идва от детето, а не от родителя. Родителят насочва, показва, но не да учи паралелно.

# 97
  • Мнения: 13 811
Ние го ползваме вече пета година. За мен особена ценност са тестовете. И това, че там често разказват неща , които ги няма в учебника. Има уроци за които не го е ползвал, примерно математика, но за разказвателните виждам че му полезно. Обаче никак не ми харесва това постоянно покачване на цената от 80 лева преди 4 години вече е 180. Това прави грубо покачване с 25 лева годишно . С новата такса от 180 лева  за учебна година ще ме извиняват но очаквам голям отлив. Който има пари записва детето си на частен учител , не му трябва " уча се " . То трябваше да бъде масов продукткъм общия ползвател , но вече не е. Мисля че за хората от малките градове в момента е излишен лукс. , Преди можеш да си кажеш - тези 80 -90 лева къде не съм ги дал. Но сега различно. Последното покачване е от 140 на 180 това за 40 лева на 140 което е около 29% покачване за две години.

Последна редакция: сб, 25 яну 2020, 20:07 от _re_ge

# 98
  • Мнения: 2 333
Вече няколко години сме абонати на "Уча се", но май ще спра да плащам. Детето основно ползва тестовете, но доста често към някакъв урок липсва такъв.
Е, за тези пари дето ги искат / цените скочиха / няма смисъл - тестове колкото искаш по други сайтове. Освен това мисля, че са доста лесни - в сайта шестица, а на теста в училище - петица.

# 99
  • София
  • Мнения: 62 595
Започнаха да се лакомят, направиха голяма рекламна кампания и разчитат на това, че правят съдържанието лесносмилаемо и хората ще предпочетат да плащат, вместо да се главоболят.

# 100
  • Мнения: 13 811
Започнаха да се лакомят, направиха голяма рекламна кампания и разчитат на това, че правят съдържанието лесносмилаемо и хората ще предпочетат да плащат, вместо да се главоболят.

Смея да предложа че няма да им излязат сметките.

# 101
  • София
  • Мнения: 38 521
Ние имаме абонамент, обаче децата някак не искат да го ползват. Не знам защо, не им харесва. Малкия си пуска клипове на Слави/влогъра/  - те са му по-интересни.

# 102
  • Мнения: 8 229
Две години имах абонамент към Уча се. Големият, понастоящем седми клас, така и не хареса сайта, нито уроците, нито упражненията и не го е ползвал. Малкият правеше тестовете в трети и четвърти клас. Уроците гледаше рядко, защото не му допадаха. Сега е пети клас и не поднових абонамента. Ползвахме го до към края на ноември. Реално с малко неща му беше полезен. Ако не бяха постоянните повишения на цената, може би щях да подновява абонамента, поне преди контролни да прави някой и друг тест, но сега не виждам смисъл. За тия пари един куп допълнителни помагала мога да купя.

# 103
  • Мнения: 4 405
За тия пари един куп допълнителни помагала мога да купя.
По-точно няма накъде.

И моята девойка  не одобрява уроците им  по езици(немски и английски ) сравнявайки ги с  частните уроци на елитни столични преподаватели.
  По математика категорично предпочита моите обяснения + сборници.
Ползва разказвателните ,защото и ''пестели време'', а тя бърза да свърши за да  си хване прочетната книга.
Ако училището е нормално столично , дори без да е елитно няма смисъл.
Би било полезно за училищата в изолирани райони и малки населени места, където липсата на квалифицирани преподаватели е особено остра, обаче при новите такси се боя ,че няма да е по силите на много родители за съжаление.

# 104
  • Мнения: 24 467
Винаги децата ми са правили домашните си сами. Когато са готови, чак тогава проверявам и обяснявам грешки, давам препоръки и т.н. И го правя винаги, когато ме помолят за помощ. Ако ще и 12-ти клас да са.

# 105
  • sofia
  • Мнения: 419
Ще помагаме да края.

# 106
  • Мнения: 7 923
Сега вероятно ще се наложи да помагам. Може би ще му е трудно с дистанционното обучение, не знам. Още не съм направила регистрацията му във виртуалната класна стая.

# 107
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 383
Все още помагам по математика, химия и български език. По всичко друго преглеждам домашни, проекти, препитвам. Ако някой предмет закуца, веднага ще наблегнем на него. По български обяснявам граматиката, по литература само препитвам и проверявам преразказите, защото сме двуезично семейство с първи другият език . По математика понякога има затруднения, а сега с дистанционното обучение, виждам че химичката си изпява урока за 15 минути на бързи обороти и ги мята в дълбокото. По всичко друго се справя сам.
П.п седми клас. Ще помагам докато мога и се налага.

# 108
  • Мнения: 111
Здравейте да се запиша и аз. Помагам на синът ми ,който е в 7 клас още от началото до сега. Незнам дали греша ,но като видя колко им е сложен вече материала немога да го оставя сам. Особенно сега при това обучение. Има учители които са отговорни и въпреки краткия час дават всичко от себе си да им изяснят уроците, но има и такива които само "преподават". И няма как да не съм до сина си

# 109
  • Мнения: 13 811
Не само материалът е сложен ами и ужасно написан в учебниците. Сега, с тази самоподготовка при нас по разказвателните, това особено проличава. Лошото е че учителите пишат - при затруднение пишете, звънете ще ви обясня всичко. Но простата истина е, че когато не знаеш или не разбираш нещо, ти не ги осъзнаваш. Мислиш че всичко е елементарно и ти е кристално. Как да знаеш че не знаеш като всъщност си учил. Аз почнах да му давам тестове ( има в Интернет за всяка възраст и тема). Така много добре се изявяват пропуските а от там обеснявам защото има неща които наистина е малък да разбере и запомни от самостоятелен прочит. Шести клас е за сведение. Ако беше седми щях да помагам много повече. Често чета - не ми е работата да му помагам. А каква всъщност е по- важната работа за която да се пазя като родител. В основата само и именно  мен, като родител, ме интересува детето ми да няма пропуски. Никой друг не е заинтересован наистина - - ни мон ни учителите.

# 110
  • София
  • Мнения: 62 595
Според мен врътваме кръгчето пак по същия начин, по който се е въртяло винаги, но сега нещата съвсем лъснаха. При равни други условия (приемаме, че учителите са свестни и се стараят)
- винаги, при всички обстоятелства там, където е пипнал родител, баба/дядо и всякакви други допълнителни часове, били те с учител или друг специалист,
 детето дърпа и има много по-стабилни знания с разбиране.

Нашите учебници не са направени така (за разлика от доста чужбински), че детето да седве и да прочете урока и да  го разбере и да има минимални неразбрани неща. Добрата новина е, че когато помагаме на децата си, и при сегашните обстоятелства каквото чувам, е че на доста места родителите обучават децата си, създаваме една солидна база от знания и формиране на критичен начин на мислене, така да го кажа философски и научен, и всичко това накуп ще им служи цял живот. Вярно, неблагодарна работа е, не се вижда към момента, но си заслужава.

# 111
  • Мнения: 24 467
Не само материалът е сложен ами и ужасно написан в учебниците. Сега, с тази самоподготовка при нас по разказвателните, това особено проличава. Лошото е че учителите пишат - при затруднение пишете, звънете ще ви обясня всичко. Но простата истина е, че когато не знаеш или не разбираш нещо, ти не ги осъзнаваш. Мислиш че всичко е елементарно и ти е кристално. Как да знаеш че не знаеш като всъщност си учил. Аз почнах да му давам тестове ( има в Интернет за всяка възраст и тема). Така много добре се изявяват пропуските а от там обеснявам защото има неща които наистина е малък да разбере и запомни от самостоятелен прочит. Шести клас е за сведение. Ако беше седми щях да помагам много повече. Често чета - не ми е работата да му помагам. А каква всъщност е по- важната работа за която да се пазя като родител. В основата само и именно  мен, като родител, ме интересува детето ми да няма пропуски. Никой друг не е заинтересован наистина - - ни мон ни учителите.

Затова е добре детето да решава тестове по дадения предмет. Тогава се вижда какво не му е ясно. Моят, когато решава, сам се уваля. Въпросите след урока са също за самопроверка. За жалост нашите учебници по разказвателните са много ниско качество и няма отговори и упътвания. Та там проверката е с учител. Но пак ако човек опита да отговори, може да му блеснат неясните моменти и да пита.
А ако учителят работи, сам им пуска теми за проверка на знанията и проверява резултатите. Оценката не е целта, целта е точно това - да се установят пропуските и неяснотите.  
Важно е винаги първо дете да си реши само всичко. Родителят има функцията да провери /ако може/, да обясни /ако може/, но това е последващ контрол. За жалост повечето родители обективно не могат. Де от липса на време, де от липса на знания и възможности.

Последна редакция: пт, 10 апр 2020, 16:49 от Judy

# 112
  • София
  • Мнения: 62 595
Добре, че някой прокара тестовете, та да станат любимо средство за проверка! Решаването на тестове е само една техника, която е със спорен резултат относно разбирането. Разбирането се "тества" с обсъждане, анализ, задаване на "отворени" въпроси. Обаче е трудно и времеемко, затова навремето се изпитваха максимум по 3 човека на час, а сега толкова много оценки трябва да имат децата, че основният начин станаха тестовете. А за качеството на тестовете дори не ми се говори - всеки си решава и си прави тестове както му дойде, нищо че има цяла наука за това как се правят тестове и как се доказва валидност на тестовете.
Ученето с разбиране е най-сериозният проблем в образованието ни, то и не само нашето образование, а на масовото образование. Затова качественото учене е скъпо начинание от всяка гледна точка - време, качества, труд, пари.

# 113
  • Мнения: 5 924
Върл противник съм на тестовете, с изключение може би на тези по математика. Аз не знам що е тест-ни в училище, ни в университета. Дъщеря ми също. Но синът и сега....
И в резултат не могат да разказват, повечето. Тестът с малко обща култура, малко метод на изключване и ето много добър резултат. Но я го накарай да разкаже нещо без подсказки а/ б/ в/ г /.
Добавям, че съм съгласна с по-горния пост.

# 114
  • София
  • Мнения: 62 595
Тестът е стратегия. Стратегията е половината успех. През половината време уча децата на стратегии за справяне, за поддържане на активното внимание, и другата половина на конкретни знания от определена област и формулиране на свързано обяснение.

# 115
  • Мнения: 13 811
Проблемът е в това се четенето с разбиране почва да куца още от първи клас. Децата са свикнали да им се налива с фунията с главата. Книгата става архаизъм. Е кажете как тогава децата да учат по учебник като са свикнали по друг начин да набавят информацията.
А за учебниците не мога да коментирам безпристрастно. Наложи ми се сега да попрочета историята. Днеска паднах от смях. Учат Англия в средновековието. Създаване на парламента. Пише черно на бяло - " хартата " дала възможност да се освободи църквата. Детето пише в домашното - хората освободили църквата. Питам го как станало това . Той отговаря - не са написали в учебника но вероятно е имало някаква битка. Wink

# 116
  • София
  • Мнения: 62 595
Много подходящ пример даваш. Виж как общото знание прави възможно "грешното прочитане" на думи и оттам как нагласяме прочетеното към вече наученото. Сякаш  недовиждаме.
Да, четенето с разбиране е сериозен проблем според мен, все по-често го срещам, включително при отличници. С цялото бомбардиране с визуални и слухови стимули започват да не могат да се концентрират дълго върху четенето и разшифроването на прочетеното.  Най-много се ядосвам, когато карат децата да четат за норматив, включително когато им се определи "всеки ден трябва да четете по 5 или 10 страници. Ужас, това го правят и учители, и родители, а децата просто ги прочитат на вентилатор, за да изпълнят задачата. разбиране нула.

# 117
  • Мнения: 5 924
Е, как да не объркаш дума, която не знаеш и не са ти обяснили.
В текст за 4 клас, четен в клас, имаше дума реверанс, пирует и още нещо от този род.
Знаеш ли какво значи? Не знам.
Обяснявам разликата между поклон и реверанс, че ги направих. Пирует също. Та се сетих за Бранислав Нушич. Не че не съм се въртяла с топки около лампата и аз! Stuck Out Tongue Winking Eye

# 118
  • Мнения: 8 536
През половината време уча децата на стратегии за справяне, за поддържане на активното внимание...

Може ли да споделиш техниките за поддържане на активно внимание ? Ще бъдат от голяма полза за дъщеря ми .

# 119
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 383
Нашите имат тестове с "продължете изречението", редовно по химия, физика, биология, география. Така няма подсказка и ако не си чел с разбиране, загиваш. По математика също не им дава тестове, решават задачи и толкова. Дори по физическо им праща филми с правилата на баскетбола, волейбола и др. и правят контролни.

# 120
  • Мнения: 24 467
Моят отговор не бе изобщо свързан с приложимостта и качеството на тестовете, ясно е дадено в цитата по отношение на какво точно се взима отношение, а с това, че в момент, като този, те са начин детето да разбере какво не знае. Защото седейки си само вкъщи и четейки урок, то няма как да разбере дали го схваща и докъде.
Когато детето решава задачи по мат. ще схване по-лесно този проблем, но по разказвателните предмети /за тях бе цитатът/ няма как да се самопровери. Разказването въобще не го обсъждам в този контекст. Повдигането на въпроса е в конкретна връзка с казуса самообучение на децата в ДО и липсата на усещане за неразбиране на материята. Няма да седнат да си саморазказват, нито пък някой учител дистанционно ще ги слуша и ще ги коригира. Да не говорим, че човек може да преразкаже текст, който също не разбира - чисто механично. Дете може да изпапагалства един урок по химия, примерно, но да не може да отговори на ни един от логическите въпроси към него или да реши задача. Ако не му се дадат задачи и то не може после да провери отговорите, едва ли ще е наясно, че всъщност не разбира.
Но пак напомням, не бе в това въпросът.
/Решение на математическа задача без разписване не признавам./
Затова, лично за мен, при настоящата форма ДО, е крайно недостатъчно да се даде урок - независимо дали ще се разказва от учителя на живо, ще се пусне презентация или детето ще бъде препратено да го изслуша някъде. Ако след това няма форма за изпитване върху материала, неясноти и обърквания само ще се трупат. Точно, защото детето няма коректив. Затова е важно да се спуснат задачи и някой да ги провери - навреме и адекватно, с разяснения по грешките. Понеже това е трудно да се прави всеки път с амнайсет ученика по няколко класа, тестуването с готови отговори е добро. То дава насока на детето. Моят човек след такива тестове му идват точно въпроси, даже си пише на учителите в тези платформи. Но това няма как да се случи само с прочитането или изслушването на урок. В каквато насока беше постът, по повод на който се включих.
Сега ако не му се учи, нищо няма да мупомогне - ще си отмине. Но тук друг беше въпросът.

Последна редакция: пт, 10 апр 2020, 16:58 от Judy

# 121
  • София
  • Мнения: 62 595
Не оспорвам това, което си написала. Развих въпроса с тестовете, защото все повече ми се налага да оправям пораженията, които прилагането на тестове причинява.

# 122
  • Мнения: 5 924
Май съм чела без разбиране! В контекста на ДО тестът е добър начин на проверка. Но в този случай майката/бабата, бащата/ е по-добър. Ако може.

# 123
  • София
  • Мнения: 62 595
По-скоро е достъпен и по-лесен начин на проверка. Действа се по целесъобразност.

# 124
  • Мнения: 24 467
Май съм чела без разбиране! В контекста на ДО тестът е добър начин на проверка. Но в този случай майката/бабата, бащата/ е по-добър. Ако може.

Затова поясних, защото май стана объркване.
Настоящата ситуация е доста трудна, всъщност е просто различна и за нея важат други правила и други методи са по-работещи. Но това се "напипва" в крачка - и от децата, и от учителите.
Примерно по химия съм доволна - жената дава урока, иска им да си направят план, да решат задачите след него и да заснемат и изпратят отговорите, като им дава и нейни тестове и задачи по същата материя, които децата изпращат. Много е полезно - лично го видях няколко пъти. Докато решава, детето само си вижда какво не знае и започва да търси из урока и предходните и да мисли. А ако има нещо грешно или невярно, учителката връща отговор с персонално обяснение.
По БЕЛ е подобно - пускат се задачи по граматика и литература, децата пращат и жената връща отговор с персонална резолюция. Ако, обаче, учителят не контактува по този начин, то е по-добре поне едни тестове с възможности за сверка да има. Изключвам по литература и разписването по математика, там си се иска активен учител. Но понеже обсъждахме разказвателните в настоящия момент - тестовете са си работещи в тази връзка.
Не говоря и за това колко е вярно и как се пишат оценки . То оценките у нас по училищата са мижи да те лажем и са несравними между отделните училища и класове. Обсъждаме от гл. т. на целта разбиране и научаване, както бе поставен въпросът. Аз няма да седна никога да решавам тест на детето. Винаги то си го прави само. Точно с тази идея - да си види проблемите само. Защото утре ще го изпитат устно или на контролно, където няма ни учебник, ни тетрадка, нито някой ще му помогне и ако не е разбрало - дупка. Ако са много дупките - после наваксване няма.
Далеч не всеки тест се оценява, няма и смисъл. Цели се проверка и самопроверка.
Дано го обясних разбрано. Който работи с ученици сега, по време на ДО, най-вероятно ще ме разбере по-лесно.

Последна редакция: пт, 10 апр 2020, 18:55 от Judy

# 125
  • Мнения: 2 124
Между рецензия и резолюция има съществена разлика.

# 126
  • Мнения: 24 467
Има.
Скрит текст:
Макар че, смятам, стана ясно: в случая обсъждаме писмена работа на дете и взето отношение към нея от страна на учител.
Когато на писмената работа е поставен кратък текст от учител, даващ насоки за изпълнението на даден тип задача и оценка /не е задължително тя да е цифрова/ е по-различно от разбора на вече изпълнената задача. Понякога е едното, понякога - другото, понякога - и двете. Последното съчетание е най-добро. 
Идеята, без да издребняваме, е на детето да му стане ясно какво е свършило и как занапред трябва да изпълнява определени задачи.
По интересно и полезно е все пак да продължим по съществото.

Последна редакция: сб, 11 апр 2020, 21:49 от Judy

Общи условия

Активация на акаунт