Боран Кузум❧Айбюке Пусат и колеги - след "Соколовият хълм"❧Навсякъде ти/Her Yerde Sen❧Т.3

Привет, пчелички!

Втори фрагман към 18-ти епизод на "Доктор-чудо":

Виждаме все по-влюбената Назлъ, все по-братски настроения Ферман, все по-сплетничещите Къвълджъм и Танжу, и все по-блестящия Али.
А накрая, като видях как Али плаче, ми се разби сърчицето...

Лу, благодаря много за инфото за двата докторски сериала!

Танер и Синем, на наградите за Звезда на годината според медиите (доколкото мернах, не съм видяла точно описание на наградите):


И Танер, разбира се, е спечелил:


Открих и видео в туитър, с Арас Булут Йинемли, който казва прекрасно "Танер, братчето ми, поздравления. Много красиво изиграваш това, че аутизмът не е болест, а е по-различно съществуване."
https://twitter.com/ezgirova/status/1216800216059392000

Много, ама много искам да подчертая тези думи на Арас, и му благодаря за тях. През ден-два се сблъсквам с хора, които обиждат на "ти кво, да не си аутист" и "тоя е много тъп, аутист", което ме отвращава. Неведнъж съм влизала и в полемики. За мен аутистите са специални хора, в момента и пиша по тази тема, не знам дали ще стигне до по-широка публика, просто наистина въпросът ме вълнува. Не, нямам близки и роднини, нито приятели с аутизъм. Просто съм се сблъсквала с деца (предимно) с аутизъм, и виждам колко прекрасни и чисти същества са, които заслужават цялото внимание и любов на света. А са постоянно сами, неразбрани, и отритнати от обществото, което не само ги пренебрегва, а и им се подиграва. (Това е и в отзвук на последните думи на Али от фрагмана: "На всички съм в тежест.") За аутизма (както и за синдрома на Даун) трябва да се говори, да се показва, да се възприема. Много жалко, че това е поредният въпрос, в който хората просто отказват да вникнат.

Съжалявам за дългия пост, който и малко се отклонява от темата ни, просто думите на Арас и фрагманът ме предизвикаха. Много лично чувствам всичко, свързано с аутизма, без да съм пряко запозната с него. Ужасно болно ми е поведението на огромна част от обществото към хората с аутизъм.

Здравейте
Поизостанах малко и с гледането, и с  писането, благодаря ви за всичко, което споделяте

Минаха премиерните вълнения на Боран, Айбюке вече е в нов хубав проект, сега остава да започнат снимките на "Saygi" Хайде да се уточним как ще наричаме сериала в темата.  Аз нямам претенции, нека кажат знаешите езика.

Днес партньорката на Боран в новия сериал /и  от "Ти си моята Родина"/ Мирай Данер е рожденичка. Борко я поздрави с една тяхна стара снимка от 2017 г., от времето на Родината



Много хубава снимка на част от екипа на "Ние сме такива" от поредното участие в предаване.



Авшар филм  пуска кратки откъсчета от "Ние сме такива". Ето едно с участието на Енгин Йозтюрк, Беррак и Боран.

Привет!
Днес  отново ще се срещнем с чудните доктори. Очаквам с голям интерес и срещата на д-р Али с малката Бетуш - великолепната малка-голяма актриса Берен.
Щастлива е Беренка с Танер аби:

И другите прекрасни лекари:
Малко тъжни, но много чаровни:



Хубава вечер и до скоро.

Борко   заедно със сериалната си кака  от "Кьосем"   Ойкю Карайел, съпругът и, актрисата Ясемин Кай Алън и певицата Гайе са на седмицата на модата в Париж.



Нашият бохем



И с другата си филмова кака в кадър от "Ние сме такива"

Добра ви вечер (нощ? ), пчелички!

Изгледах си, разбира се, серията на "Доктор-чудо". Много, много прекрасни Али и Назлъ, особено с плахите стъпки и признания, които правеха един към друг.

В този епизод не ми хареса единствено това постоянно "ще умре едната близначка", "не, ще умре другата", и после "ще живее", "ще умре" - и емоционалната въртележка на абсолютно всички, най-вече на майката на близначките.

За сметка на това обаче отново имаше много хубави моменти. Освен приказните Али и Назлъ, много ми харесаха Гюлин и Гюнеш, които показаха едно много сладко развитие в отношенията. Особено ситуацията, когато се "помириха" до асансьора, ме накара да се усмихна истински. Харесаха ми много, много и Ферман и Белиз, а и в туитър намерих гифче, в което за мен са Онур и Хазал, а не играят:



А тук пък са толкова красиви и двамата:



Много се смях на "müthiş" и как всички имитираха Ферман, начело с Али. Отново ФерАл връзката на няколко пъти - първо, когато Ферман трябваше да преувеличи обидата си от невинната имитация на Али; второ, когато Али го изуми, че е научил всичко за 3 часа, и му постави "по-трудна" задача, но с цел; и трето, когато Али се сещаше идея след идея, за да живеят двете близначки. В последното погледът на Ферман просто преливаше от гордост. Отново страхотна игра с очи и мимики от Онур Туна!

Обаче, за пореден път, това беше епизодът на Танер Йолмез. Когато Адил пускаше от телефона си записите на учителката и приятеля на брат му, начинът, по който Танер изигра емоциите на Али, който винаги се е чувствал "в тежест" на всички, особено на "съвършения" си брат, просто беше... неописуем. Сякаш буца ми заседна в гърлото докато го гледах. Даже сложих този момент на пауза, поех си дъх, и го върнах назад, да го изгледам още веднъж. Танер в тези мигове не играеше, преживяваше всяка една емоция у Али. Сякаш чувах как сърцето му се пръска на хиляди частички, и всяка една частичка казва "батко, липсваш ми, толкова ми липсваш".






Иначе, Лу, още не съм гледала последния епизод на "Хекимоулу", оставих си го за утре. Не го видях дори качен в ютюб, явно ще трябва да ровичкам из страницата на Kanal D.

Здравейте, група!
И аз изгледах последната серия на Доктора Чудо. И на мен ми беше тежичка. Някак прекалено ми дойде напрежението с близначките. Да, разбирам, искаха да развият  тамата за братските и сестринските отношения. Ясно, разбрахме. И с новата двойка сестрички, даже и с отношенията Али- Ферман.
Нещо ми направи впечатление. Танджу много емоционално реагира на  необходимостта да се спаси живота на едната близначка. Забелязахте ли и вие? Много бе рязък, много лично реагира. Възможно е да му се е налагало да прави подобен избор- не същия, но избор, от тези, които хем са невъзможни за избиране, хем няма как... Предполагам, по-нататък ще открехнат завесата. Изобщо, образът на Танджу е интересен за мен, развива се, доброто  започва все повече да проблясва у него. И отношението му към Али става все по-хубаво. Не си спомням точно, но в един момент питаше даже и Али ли няма спасителна идея, беше по повод близначките.
Новата докторка също ми допада, дано се позадържи.
Доктор Ферман е великолепен! Наистина каква игра с очи! Какво възхищение и задоволство от Али! Беше много забавен когато си наказа асистентите, аз лично се смях с това, нищо че на младежите хич не им бе смешно . С изключение на Али, естествено.
Друг акцент, който бе добре поднесен в серията- идеята, че всеки е такъв, какъвто е и или го приемаш така, или се отказваш от него.
Чакам с нетърпение развитието на крилото за бедни и бездомни. И там ще има интересни случки И се надявам на нови герои.  Признавам си, че някои от досегашните ми поомръзнаха.
Съжалявам, че сестра  Селви се позагуби в последните серии, много ми допада.
Али Вефа. Най-красивият момент от серията- когато доктор Адил му разкаваше за това колко го е ценил брат му и му пускаше записите. И аз плаках , много бе силно.
А Али и Назлъ колко бяха милички, как си признаваха стъпка по стъпка И доктор Ферман  се появи в най- неподходящия момент

Една рисунка от Туитър, интересна е, че и страховете им са показани като сенки.




Лу, направо не мога да повярвам, че няма  превод на Хекимоглу!!! Да не губим надежда обаче.


И топла, топла новина за другия филм с участие на Боран.

Вече е ясна премиерата на филма "Опияняваща любов"- на 14 август 2020 г.

https://twitter.com/lwem8/status/1218909419527974912/photo/1

Доколкото разбрах, тази вечер ще има промоция в 22 ч. турско време. Каква ще е тази промоция- вероятно фрагман. Ще ведим.

Здравейте, пчелички!

Лу, Онче, прекрасни постове!

Започвам отзад-напред.

Току-що приключих последния епизод на "Хекимоулу" и ми хареса, защото сериалът си е напрегнат и постоянно зрителят трябва да си задава въпроси и да разгадава. Неслучайно и Атеш Хекимоулу живее на 221В - точно като Шерлок Холмс на Baker Street в Лондон. Има и препратка с връзката Атеш-Орхан и Шерлок-доктор Уотсън.

Точно това е и разликата между двата докторски сериала - "Доктор-Чудо" и "Хекимоулу". Ако първият показва, покрай медицинските случаи, и много други теми и развития на героите, тук фокусът (поне засега) е само върху медицинските случаи. Точно това е и различното на "Хекимоулу" - нито един герой не е развит, почти нищо не знаем за всеки от тях (много-много откъслечно е загатнато), единствено, заедно с героите, ние разгадаваме загадките около сложните случаи в болницата и поликлиниката. А това си е нещо ново за турската дизи индустрия, определено.

Иначе, сладко епизодче. Толкова много бебета в един епизод са си явление.
Впрочем, не знам защо не се превежда "Хекимоулу", но донякъде си го обяснявам именно с това, че сериалът си е 90% медицински. Тоест, има много терминология, която си е бая трудна за превод. Аз, например, като въобще не съм наясно дотолкова с езика, току спирам серията, за да проверя кое какво е, горе-долу да съм наясно. Или някъде просто пропускам, и карам по картинки, че си е трудоемко.


Второто е това, което споменава Ончето за "Доктор-Чудо". Танжу и на мен ми е много интересен герой, Онче. Очаквах, че ще успее да привлече и Къвълджъм към "доброто дело", но засега не се получава. Иначе си права за това, че реагира бурно, и, въпреки че говори с майката на близначките за операцията, нямаше да го направи, ако Белиз не го беше заплашила. Тоест, наистина има нещо от миналото (или настоящето?) му, че така се инатеше. А и да не забравяме, че още не сме видяли съпругата му, с която се развежда. Мислех, че, покрай доктор Суат и този случай, ще се внесе малко яснота около Танжу, но не би.
И аз съжалявам, че сестра Селви се поизгуби. Много са ми мили и чисти с Адил - и заедно, и поотделно. Очаквам с нетърпение кога Али ще провокира я единия, я и двамата, и ще ги подтикне да бъдат по-решителни един с друг. Веднага пускам снимка с актьорите, която ми изгледа като "мама, тате, и аз" - а и Адил, и Селви се държат покровителски с Али, така или иначе.



За Онур, каквото и да кажа, Онче, пак ще е малко. През всичките тези години, в които съм гледала турски сериали, съм виждала какви ли не актьори. И като тийнейджърка, когато почнах да гледам, си харесвах няколко и си вярвах, че са най-прекрасните; после в студентските години си харесвах други, и твърдях, че няма по-страхотни от тях; но сега се откривам, че Онур Туна ми е фаворит към настоящия момент. Един кусур не мога да му намеря, наистина. Че и на пиано свири, че и пее, освен външната му красота и неоспоримия талант. Еееееххххх... Чакам да разгърнат и героя му и неговата история, че, след първоначалната засилка (и онази така емоционална серия, която си ми остава любима, със сцената между Али и Ферман ), нищо повече не чухме и не видяхме от сестрата на Ферман. А, иначе, ето погледите на Ферман към Али - от последния епизод, с (не)прикритата гордост в очите му:

 

И "братската" тревога в очите му, от онзи емблематичен епизод, с първото "аби":





Сега за Боран...
Ще се опитам да изчакам тази промоция/фрагман в 21ч. наше време, да видим какво е.
Иначе открих в туитър много сладко гифче с Боран и Айбюке. Дано не забравя по-нататък да го сложа в първи пост в новата тема.