Необходимото Ви законодателство и образци на документи

  • 138 874
  • 39
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 655
СЕМЕЕН КОДЕКС
Обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., изм. и доп., бр. 11 от 7.02.1992 г., попр., бр. 15 от 21.02.1992 г., изм. и доп., бр. 63 от 15.07.2003 г., доп. ДВ. бр.84 от 23 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.42 от 17 Май 2005г.
 

ВЪВЕДЕНИЕ
(Отм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.)
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
ПРЕДМЕТ
Чл. 1. Семейният кодекс урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване; настойничество и попечителство.
ЦЕЛИ
Чл. 2. (Изм., - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Целите на този кодекс са: закрила и укрепване на семейството; всестранна защита на децата и възпитаването им; развитие на взаимопомощ, привързаност и уважение между всички членове на семейството и възпитаването им в чувство на отговорност пред семейството и обществото; защита на правата и интересите на поставените под настойничество и попечителство.
ПРИНЦИПИ
Чл. 3. Семейните отношения се уреждат съобразно следните принципи: закрила на брака и семейството от държавата и обществото; равноправие на мъжа и жената; доброволност и трайност на брачния съюз като основа на семейството; всестранна защита на децата; равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца; зачитане на личността; грижа и подкрепа между членовете на семейството.
ФУНКЦИИ НА СЕМЕЙСТВОТО
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Основни функции на семейството са: раждане, отглеждане и възпитаване на децата; осигуряване на възможности за развитие на способностите на всички членове на семейството, както и на условия за изпълнение на трудовите и обществените им задължения; създаване в семейството на отношения, основани на уважение, привързаност, дружба, общи усилия и взаимна отговорност за неговото развитие; полагане на грижи и подпомагане морално и материално на възрастните, болните и нетрудоспособните членове на семейството.
ЗАКРИЛА НА СЕМЕЙСТВОТО
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Обществото и държавата осигуряват условия за развитие на семейството, насърчават раждаемостта, защищават и поощряват майчинството и подпомагат родителите в отглеждането и възпитаването на децата. Те полагат грижи за подготовката на младите хора за брачен живот.
Глава втора
СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК
ГРАЖДАНСКИ БРАК
Чл. 6. (1) Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака.
(2) Религиозен обред може да се извърши само след сключването на граждански брак. Този обред няма правно действие.
СЪГЛАСИЕ НА ВСТЪПВАЩИТЕ В БРАК
Чл. 7. Бракът се сключва по взаимно съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.
ДОКУМЕНТИ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Желаещите да встъпят в брак заявяват това в общината. Всеки от тях представя декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак, установени в чл. 12 и 13, и медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 13, ал. 1, точки 2 и 3.
МЯСТО ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА БРАКА
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Бракът се сключва публично и тържествено в общината.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Когато някой от встъпващите в брак поради уважителни причини не може да се яви в общината, по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние бракът може да бъде сключен и на друго място.
РЕД НА СКЛЮЧВАНЕ НА БРАКА
Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Бракът се сключва не по-рано от тридесет дни от заявяването в общината. С разрешение на длъжностното лице по гражданското състояние брак може да се сключи и по-рано, ако важни причини налагат това.
(2) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на страните, представените от тях декларации и медицински свидетелства. Ако няма пречка за встъпване в брак, длъжностното лице по гражданското състояние запитва страните дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след утвърдителен отговор съставя акт за сключване на брак, който се подписва от страните, от двама свидетели и от него.
(3) Бракът се счита за сключен с подписването на акта от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние.
ФАМИЛНО ИМЕ НА СЪПРУЗИТЕ
Чл. 11. При съставянето на акта за сключване на брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или взема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се вземе или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото.
ВЪЗРАСТ ЗА ВСТЪПВАНЕ В БРАК
Чл. 12. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.
(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и са от различни райони, разрешението се дава от председателя на районния съд по местожителството на единия от встъпващите в брак по техен избор. Председателят изслушва непълнолетния, неговите родители или неговия попечител. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.
(3) Непълнолетният с встъпването в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съд по местоживеенето му.
ПРЕЧКИ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК
Чл. 13. (1) Не може да сключи брак лице:
1. което е свързано с друг брак;
2. което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;
3. което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея.
(2) Не могат да сключват брак помежду си:
1. роднини по права линия;
2. братя и сестри, техните деца и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;
3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри.
Глава трета
ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
РАВЕНСТВО МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
Чл. 14. Съпрузите имат равни права и задължения в брака.
ВЗАИМНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
Чл. 15. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност.
СЪВМЕСТНО ЖИВЕЕНЕ НА СЪПРУЗИТЕ
Чл. 16. Съпрузите живеят съвместно освен ако важни причини налагат да живеят разделено.
СВОБОДА ПРИ ИЗБОР НА ПРОФЕСИЯ
Чл. 17. Всеки съпруг има свобода при избор на професия.
ГРИЖА ЗА СЕМЕЙСТВОТО
Чл. 18. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитаването и издръжката на децата.
СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ
Чл. 19. (1) Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.
(2) Съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството.
(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.
ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО
Чл. 20. (1) Вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност.
(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на професия.
ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО
Чл. 21. (1) Лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20, ал. 1 или с друго лично имущество, придобито преди брака.
(2) Когато вещите, правата върху вещи и паричните влогове са придобити отчасти с лично имущество по предходната алинея, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
УПРАВЛЕНИЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ С ОБЩИ ИМУЩЕСТВА
Чл. 22. (1) Съпрузите имат равни права на владение, ползуване, разпореждане и управление върху общите вещи и права върху вещи. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената общност. Действия на управление относно общите вещи и права върху вещи може да извършва всеки от съпрузите.
(2) Разпореждането с общи движими и недвижими вещи и права върху тях се извършва съвместно от двамата съпрузи.
(3) Разпореждане с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред.
(4) Разпореждане с обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, няма сила за този съпруг, ако третото лице е знаело или според обстоятелствата е могло да знае, че липсва съгласието на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ се прилага предходната алинея.
(5) С влога се разпорежда съпругът, на чието име е открит. Когато действията на разпореждане застрашават интересите на семейството или на другия съпруг, по негово искане съдът може да постанови тези действия да се извършват по общо съгласие на двамата съпрузи.
РАЗПОРЕЖДАНЕ СЪС СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ - ЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ
Чл. 23. Когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. Ако липсва съгласие, разпореждането може да се извърши с разрешение от районния съд само ако се установи, че не е във вреда на децата и семейството.
РАЗПОРЕЖДАНЕ С ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО
Чл. 24. Всеки от съпрузите може да се разпорежда с личното си имущество спрямо трети лица и спрямо другия съпруг.
РАЗХОДИ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА СЕМЕЙСТВОТО
Чл. 25. (1) Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи.
(2) За задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВЕНАТА ОБЩНОСТ
Чл. 26. (1) Имуществената общност се прекратява със смъртта на единия съпруг, при развод или при унищожаване на брака.
(2) Имуществената общност може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това.
(3) Принудителното изпълнение върху отделни вещи, които са съпружеска общност, за личен дълг на единия от съпрузите прекратява общността върху тези вещи.
ДЯЛОВЕ НА СЪПРУЗИТЕ
Чл. 27. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.
ОПРЕДЕЛЯНЕ ПО-ГОЛЯМ ДЯЛ НА СЪПРУГА
Чл. 28. (1) При прекратяване на имуществената общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото се предоставят за отглеждане и възпитаване ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.
(2) Съпругът, на когото са предоставени за отглеждане и възпитаване ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, които са предназначени за тяхното отглеждане и възпитаване.
(3) При прекратяване на общността поради развод или по реда на чл. 26, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.
ПОЛУЧАВАНЕ НА ДЯЛ ОТ ЛИЧНОТО ИМУЩЕСТВО
Чл. 29. При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия и от вземанията на другия съпруг, придобити през време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.
СРОК ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКОВЕТЕ
Чл. 30. Исковете по чл. 28, ал. 3 и чл. 29 могат да се предявяват до изтичане на една година от прекратяването на брака или на имуществената общност, а по чл. 28, ал. 1 и 2 - от влизане в сила на решението за родителските права.
Глава четвърта
ПРОИЗХОД
ПРОИЗХОД ОТ МАЙКАТА
Чл. 31. (1) Произходът от майката се определя от раждането. Това важи и когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена.
(2) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.
(3) Като страна по делото се призовават и съпругът на майката, съпругът на другото лице, което оспорва произхода, и във всички случаи детето.
ПРОИЗХОД ОТ БАЩАТА
Чл. 32. (1) Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.
(2) Ако детето е родено, преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита съпругът на майката от новия брак.
(3) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1 и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт - от датата на предполагаемата смърт.
ОСПОРВАНЕ НА БАЩИНСТВО
Чл. 33. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от раждането.
(3) В случая на чл. 32, ал. 2, ако оспорването от страна на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се счита първият съпруг, който може да предяви иск за оспорване на бащинството до изтичане на една година от узнаването на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.
(4) Не се допуска оспорване на бащинство, когато майката с писмено съгласие на съпруга си, дадено пред управителя на съответното заведение, е оплодена изкуствено или е родила дете, заченато с генетичен материал от друга жена.
СТРАНИ ПО ИСКОВЕТЕ ЗА ОСПОРВАНЕ НА БАЩИНСТВО
Чл. 34. При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът, а когато бащинството се оспорва от втория съпруг, призовава се като страна и първият съпруг.
ПРИПОЗНАВАНЕ
Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
ФОРМА НА ПРИПОЗНАВАНЕТО
Чл. 36. (1) (Предишен текст на чл. 36 - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на заведението, в което се е родило детето.
(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е пълнолетно, и на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от извършването му.
ОСПОРВАНЕ НА ПРИПОЗНАВАНЕТО ОТ ДРУГИЯ РОДИТЕЛ И ОТ ДЕТЕТО
Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Родителят или детето може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в 3-месечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
(2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаването на съобщението да предяви иск за установяване на произход.
(3) Ако при припознаването детето не е навършило пълнолетие, то може да го оспори до изтичането на три години от навършване на пълнолетието или от узнаване на припознаването, ако това узнаване е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.
ОСПОРВАНЕ НА ПРИПОЗНАВАНЕТО ОТ ТРЕТИ ЛИЦА
Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Извън случаите по предходния член припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което има правен интерес, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването. Припознаването може да бъде оспорено и от Агенцията за социално подпомагане, както и от прокурора.
УНИЩОЖАВАНЕ НА ПРИПОЗНАВАНЕТО
Чл. 39. Припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, при заплашване - в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност - в едногодишен срок от придобиване на дееспособността.
ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗХОД ОТ МАЙКАТА
Чл. 40. Произходът от майката може да се търси с иск, предявен от детето, от майката или от бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се считал за баща на детето съгласно чл. 32.
ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗХОД ОТ БАЩАТА
Чл. 41. Произходът от бащата може да се търси с иск, предявен от детето до изтичане на три години от навършване на пълнолетието, и от майката - в тригодишен срок от раждането на детето. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.
РОДИТЕЛСКИ ПРАВА ПРИ УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗХОД ПО ИСКОВ РЕД
Чл. 42. Когато съдът уважи исковете по чл. 40 и 41, той служебно постановява мерките за упражняване на родителските права и определя личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 106.
ПРЕЧКИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗХОД
Чл. 43. Иск за търсене произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акт за раждане, с предположението по чл. 32 или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени.
ИСКОВЕ ОТ И СРЕЩУ НАСЛЕДНИЦИТЕ
Чл. 44. (1) Наследниците нямат право да предявяват исковете, предвидени в тази глава, но те могат да продължат делото по предявения от наследодателя им иск.
(2) Когато бащата или майката са починали, искът за установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните наследници.
СРОКОВЕ
Чл. 45. Сроковете по тази глава се прилагат служебно и не подлежат на спиране и прекъсване.
Глава пета
РОДСТВО
РОДСТВО ПО ПРАВА И СЪРЕБРЕНА ЛИНИЯ
Чл. 46. (1) Родство по права линия е връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото.
(2) Родство по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото.
СТЕПЕНИ НА РОДСТВО
Чл. 47. (1) Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията.
(2) Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина.
СВАТОВСТВО
Чл. 48. (1) Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както на другия съпруг, така и на неговите роднини.
(2) В линията и степента, в които едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг.
(3) Степента на родството по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя, като се съберат степените на родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини.
(4) Съпругите на двама братя или съпрузите на две сестри са роднини по сватовство във втора степен.
(5) Родството по сватовство има правно значение само в предвидените от закона случаи.
Глава шеста
ОСИНОВЯВАНЕ
ВЪЗРАСТ НА ОСИНОВЯВАНИЯ
Чл. 49. Може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години.
ОСИНОВЯВАЩ
Чл. 50. Може да осиновява само дееспособно лице, което не е лишено от родителски права.
РАЗЛИКА ВЪВ ВЪЗРАСТТА
Чл. 51. Осиновяващият трябва да е най-малко с петнадесет години по-възрастен от осиновявания. Разлика във възрастта не се изисква, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг. Когато осиновяването се извършва едновременно или последователно от двама съпрузи и за единия от тях разликата във възрастта е налице, не се изисква такава разлика за другия съпруг.
ЗАБРАНА ЗА ОСИНОВЯВАНЕ МЕЖДУ РОДНИНИ
Чл. 52. (1) Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри.
(2) Дядото и бабата или един от тях могат да осиновят свой внук само когато той е роден извън брак или когато са починали двамата или единият от родителите му. Съдът изслушва и другите дядо и баба на осиновявания.
(3) При искане за осиновяване на внук от дядото и бабата и по майчина, и по бащина линия съдът решава въпроса с оглед интересите на детето.
ЗАБРАНА ЗА ОСИНОВЯВАНЕ ОТ ДВЕ ЛИЦА
Чл. 53. (1) Никой не може да бъде осиновен едновременно от две лица освен ако те са съпрузи.
(2) Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Тази забрана не се прилага по отношение на съпруга на осиновителя.
ПРЕДИМСТВО ПРИ РОДСТВЕНА ВРЪЗКА
Чл. 53а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Близнаци се осиновяват заедно.
УСЛОВИЯ ЗА ПЪЛНО ОСИНОВЯВАНЕ
Чл. 53б. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Пълно осиновяване се допуска само между осиновяващ и осиновяван, вписани в регистрите, определени в този кодекс.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг и при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях.
РЕГИСТЪР НА ДЕЦА ЗА ПЪЛНО ОСИНОВЯВАНЕ
Чл. 53в. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.
(2) Регистърът съдържа информация за:
1. личните данни на детето;
2. здравословното състояние и проведените медицински изследвания на детето, както и за специалните му нужди;
3. наличието или липсата на съгласие за пълно осиновяване, дадено от родителите;
4. личните данни на родителите и другите членове на семейството, както и данни за здравословното им състояние;
5. контактите на детето с родителите и другите членове на семейството;
6. специализираните институции, приемните семейства или другите лица, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него;
7. причините за извършеното настаняване;
8. други важни обстоятелства от значение за осиновяването.
(3) Условията и редът за водене и съхраняване на регистъра се определят с наредба на министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика.
ВПИСВАНЕ В РЕГИСТЪРА
Чл. 53г. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) За дете, настанено в специализирана институция с дадено съгласие от родителите му за пълно осиновяване или чиито родители са неизвестни, ръководителят на специализираната институция в 3-дневен срок от настаняването му уведомява писмено съответната регионална дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра.
(2) За дете, настанено в приемно семейство или при други лица с дадено съгласие от родителите му за пълно осиновяване или чиито родители са неизвестни, директорът на дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на детето уведомява писмено в 3-дневен срок от настаняването съответната регионална дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра.
(3) Извън случаите по ал. 1 дете, отглеждано в специализирана институция, което не е потърсено шест месеца след изтичането на срока, за който е настанено, може да бъде вписано в регистъра с решение на районния съд по местонахождението на специализираната институция. Ръководителят на специализираната институция уведомява писмено в 3-дневен срок за това съответната регионална дирекция за социално подпомагане или съответния районен прокурор.
(4) Извън случаите по ал. 1 - 3 дете, чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права, може да бъде вписано в регистъра с решение на районния съд по постоянния адрес на детето. Настойникът, съответно попечителят, уведомява писмено за това съответната регионална дирекция за социално подпомагане или съответния районен прокурор.
(5) Дете, което не е настанено в специализирана институция, в приемно семейство или при други лица, може да бъде осиновено при условията на пълно осиновяване, след като по искане на родителите бъде вписано в регистъра с решение на районния съд по постоянния адрес на детето. Молбата се подава чрез регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния адрес на детето. Към молбата се прилага писмено съгласие за осиновяване.
(6) Уведомленията по ал. 1-4 и молбата по ал. 5 съдържат информацията, посочена в чл. 53в, ал. 2.
(7) В случаите по ал. 1-5 уведомлението, съответно сезирането на съда, може да се извършва и от прокурора.
ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД СЪДА ЗА ВПИСВАНЕ В РЕГИСТЪРА
Чл. 53д. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Производството пред съда започва по предложение на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане или по искане на прокурора, направени в 14-дневен срок от уведомлението, както и по молба на родителите на детето.
(2) Предложението, искането и молбата по ал. 1 съдържат информацията, посочена в чл. 53в, ал. 2.
(3) В производството по ал. 1 участват прокурорът, родителите, съответно настойникът или попечителят, детето, ако е навършило 14 години, както и представител на регионалната дирекция за социално подпомагане.
(4) Решението може да бъде обжалвано от лицата по ал. 3 пред окръжния съд. Решението на окръжния съд е окончателно.
ОТБЕЛЯЗВАНИЯ И ЗАЛИЧАВАНИЯ В РЕГИСТЪРА
Чл. 53е. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) При изменение на обстоятелствата се извършва отбелязване в регистъра.
(2) Заличаване в регистъра се извършва при:
1. допуснато осиновяване;
2. навършване на пълнолетие;
3. установяване на произхода на детето;
4. оттегляне на предварително даденото от родителите съгласие за осиновяване;
5. възстановяване на родителските права;
6. смърт на детето.
(3) Отбелязването и заличаването се извършват със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане при спазване изискванията на чл. 53в.
СЪГЛАСИЕ ЗА ОСИНОВЯВАНЕ
Чл. 54. (1) За осиновяването е необходимо съгласието на:
1. осиновяващия;
2. родителите на осиновявания;
3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;
4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години.
(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Съгласието на майката по ал. 1, т. 2 може да бъде дадено най-рано четиринадесет дни след раждането.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Родителите на осиновявания дават съгласие и в случаите, когато са непълнолетни.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Съгласието на лицата по ал. 1, т. 2 и 3 не се изисква, ако те са малолетни, поставени под запрещение или ако постоянният им адрес е неизвестен.
(5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Дирекция "Социално подпомагане" разяснява на лицата по ал. 1 последиците от допускането на осиновяването преди даване на съгласие от тях.
(6) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Лицата по ал. 1 представят писмена декларация с нотариално заверен подпис, че даденото от тях съгласие не е обвързано с материална облага.
МНЕНИЕ ЗА ОСИНОВЯВАНЕ
Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Осиновяваният се изслушва от съда при условията и по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето.
(2) Мнение за осиновяването дават:
1. настойникът или попечителят;
2. родителите, ако са малолетни, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права;
3. съпрузите, ако са поставени под ограничено запрещение.
ФОРМА НА СЪГЛАСИЕТО И НА МНЕНИЕТО
Чл. 56. (1) Съгласието на осиновявания трябва да бъде дадено лично пред съда.
(2) Съгласието на осиновяващия, на родителите на осиновявания и на съпрузите на осиновяващия и осиновявания, както и мнението на родителите и съпрузите, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, и на настойника или попечителя могат да бъдат дадени пред съда лично или писмено с нотариално заверен подпис или чрез особен пълномощник. Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери това за необходимо.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Писменото съгласие в случаите на пълно осиновяване се дава във форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието.
ОТТЕГЛЯНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНО ДАДЕНОТО СЪГЛАСИЕ
Чл. 56а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Родителят може да оттегли пред дирекция "Социално подпомагане" предварително даденото си съгласие за пълно осиновяване писмено с нотариално заверен подпис до започване на производството по осиновяване пред съда. За оттеглянето се прилагат съответно изискванията на чл. 54, ал. 6 и чл. 56, ал. 3.
ОСИНОВЯВАНЕ БЕЗ СЪГЛАСИЕ НА РОДИТЕЛЯ
Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) По изключение осиновяване се допуска и когато родителят не е съгласен, ако той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато той е оставил детето за отглеждане в специализирана институция и не го е потърсил в шестмесечен срок от деня, когато е трябвало да го вземе.
(3) В случаите по предходните алинеи родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.
РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВПИСВАНЕ В РЕГИСТЪРА НА ОСИНОВЯВАЩИ ЗА ПЪЛНО ОСИНОВЯВАНЕ
Чл. 57а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Лице, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава писмено заявление до дирекция "Социално подпомагане" по постоянния си адрес за получаване на разрешение за вписване в регистъра.
(2) Дирекция "Социално подпомагане" извършва социално проучване на лицето по ал. 1 за годността му да осинови дете.
(3) Проучването се извършва в срок до три месеца от подаване на заявлението и съдържа информация за:
1. личните данни на осиновяващия;
2. здравословното състояние на осиновяващия;
3. семейството на осиновяващия;
4. личните данни на членовете на семейството му, както и данни за здравословното им състояние;
5. икономическото и социалното положение на осиновяващия;
6. мотивите за осиновяването;
7. други обстоятелства от значение за осиновяването.
(4) За резултатите от проучването се изготвя доклад, въз основа на който директорът на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от представянето му издава разрешение на лицето по ал. 1.
(5) Отказът за издаване на разрешение може да се обжалва при условията и по реда на Закона за административното производство.
(6) Разрешението се издава за срок две години. При промяна на обстоятелства от значение за издаване на разрешението лицето, което желае да осинови дете, е длъжно да информира дирекция "Социално подпомагане". Ако промяната е от съществено значение, се извършва ново социално проучване и разрешението може да се прекрати по преценка на органа по ал. 4.
(7) Условията и редът за извършване на социалното проучване, както и условията и редът за издаване и прекратяване на разрешението за вписване в регистъра се уреждат с наредбата по чл. 53в, ал. 3.
РЕГИСТЪР НА ОСИНОВЯВАЩИ ЗА ПЪЛНО ОСИНОВЯВАНЕ
Чл. 57б. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване.
(2) Лице, получило разрешение от дирекция "Социално подпомагане", служебно се вписва в регистъра на съответната регионална дирекция за социално подпомагане, а по негово искане - и в регистрите на други регионални дирекции.
(3) В регистъра се вписват номерът и датата на издаденото разрешение, както и информацията по чл. 57а, ал. 3.
(4) Условията и редът за водене и съхраняване на регистрите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 53в, ал. 3.
СЪВЕТ ПО ОСИНОВЯВАНЕ
Чл. 57в. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Към всяка регионална дирекция за социално подпомагане се създава Съвет по осиновяване.
(2) Съветът по осиновяване се състои от председател - директорът на съответната регионална дирекция за социално подпомагане, и членове - ръководителят на съответната специализирана институция, юрист, определен от областния управител, лекар, определен от териториалния орган по здравеопазване, педагог, определен от регионалния инспекторат по образование, и психолог, определен от дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на детето.
(3) Съветът по осиновяване определя за всяко дете от регистъра в регионалната дирекция за социално подпомагане подходящ осиновяващ съобразно поредността на вписването му в регистъра, неговите качества, дали не е бил определян за подходящ осиновяващ на друго дете и не е подал в срок молба за осиновяване, както и другите обстоятелства от значение за осиновяването.
(4) Регионалната дирекция за социално подпомагане писмено уведомява определеното по ал. 3 лице за детето и неговите данни, както и за условията, при които може да осъществи личен контакт с него със съдействието на съответната дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на детето.
(5) Регионалната дирекция за социално подпомагане уведомява писмено съответната специализирана институция, приемно семейство или лицата, които се грижат за детето, както и дирекцията "Социално подпомагане" за необходимостта от подпомагане на осиновяващия при осъществяване на личния контакт.
(6) В срок един месец от получаване на уведомлението осиновяващият, който желае да осинови детето, подава молба за осиновяване пред съда чрез регионалната дирекция за социално подпомагане.
(7) Регионалната дирекция за социално подпомагане изпраща на съда молбата за осиновяване заедно с цялата преписка в тридневен срок от получаването й и уведомява за това регионалните дирекции, в чиито регистри е вписан осиновяващият.
(Sunglasses В случай че определеното лице откаже предложението или не подаде молба за осиновяване в срока по ал. 6, Съветът по осиновяване в 14-дневен срок определя друг подходящ осиновяващ за детето. Отказът или неподаването на молба се отбелязва в регистрите, в които е вписан осиновяващият.
(9) Ако в шестмесечен срок от вписването на детето в регистъра са определени поне трима осиновяващи и нито един от тях не е подал молба за осиновяването му или за него не е определен подходящ осиновяващ, и детето отговаря на изискването по чл. 136, ал. 2, съветът уведомява Съвета по международни осиновявания при Министерството на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ чужденец. Това обстоятелство се отбелязва в регистъра на децата за пълно осиновяване.
(10) Министърът на правосъдието, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката и министърът на труда и социалната политика издават правилник за дейността на съвета по ал. 1.
ОТБЕЛЯЗВАНИЯ И ЗАЛИЧАВАНИЯ В РЕГИСТЪРА
Чл. 57г. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) При изменение на обстоятелствата, вписани в регистъра, осиновяващият е длъжен да уведоми регионалната дирекция за социално подпомагане.
(2) В случаите по ал. 1 или служебно, регионалната дирекция за социално подпомагане може да поиска ново социално проучване.
(3) При изменение на вписаните обстоятелства се извършва отбелязване в регистъра.
(4) Заличаване в регистъра се извършва по искане на осиновяващия, както и когато е отпаднала годността му за осиновяване.
(5) Отбелязването и заличаването се извършват по реда на чл. 57б.
ПОДСЪДНОСТ
Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Молбата за осиновяване се разглежда от окръжния съд по местонахождението на регионалната дирекция за социално подпомагане, в чийто регистър е вписано детето, в 14-дневен срок от постъпването й.
РЕШЕНИЕ ПО ИСКАНЕТО ЗА ОСИНОВЯВАНЕ
Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Окръжният съд разглежда молбата за осиновяване в съдебно заседание при закрити врати и се произнася с решение, след като изслуша заключението на прокурора. Решението се обявява в съдебно заседание и след влизането му в сила се изпраща служебно на общината по постоянния адрес на осиновителите, а когато са чужденци - на Столична община.
(2) Осиновяването се допуска само ако е в интерес на осиновявания.
ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Решението по чл. 59, ал. 1 може да се обжалва от прокурора и от лицата по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 4 пред апелативния съд в 7-дневен срок от обявяване на решението в съдебно заседание.
(2) В 14-дневен срок от постъпване на жалбата съдът в съдебно заседание при закрити врати се произнася с решение, което е окончателно.
ПЪЛНО ОСИНОВЯВАНЕ
Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Осиновяването е задължително пълно, когато осиновяваният е:
1. дете на неизвестни родители;
2. оставен в специализирана институция с предварително дадено съгласие от родителите за пълно осиновяване;
3. оставен в специализирана институция и не е потърсен в шестмесечен срок от датата, на която е трябвало да бъде взето.
(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) В случаите по ал. 1 между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини - от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Същите последици настъпват и когато лицата по чл. 54, ал. 1 дадат съгласие за това, без пълното осиновяване да е задължително. Пречките за сключване на брак поради родство по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 не отпадат.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Актът се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, кметството или района по постоянния адрес на осиновителя.
НЕПЪЛНО ОСИНОВЯВАНЕ
Чл. 62. Извън случаите по предходния член осиновяването е непълно и от него възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя, от друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. При това осиновяване родителските права и задължения преминават върху осиновителя, а рождените родители не наследяват осиновения.
ОСИНОВЯВАНЕ ОТ СЪПРУГ НА РОДИТЕЛ
Чл. 63. При осиновяване по чл. 61 и 62 на дете от съпруг на родител правата и задълженията между този родител и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга, се запазват.
СЪДЕЙСТВИЕ И НАБЛЮДЕНИЕ СЛЕД ОСИНОВЯВАНЕТО
Чл. 63а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на осиновителя в срок до две години от допускане на осиновяването наблюдава отглеждането на детето и спазването на неговите права и законни интереси.
(2) За наблюдението се изготвят годишни доклади, които се предоставят на регионалната дирекция за социално подпомагане.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ОСИНОВЯВАНЕТО
Чл. 64. (1) Осиновяването се прекратява от съда:
1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) при унищожаемост поради нарушение на чл. 49, чл. 50, чл. 51, чл. 52, ал. 1 и 2, чл. 53, чл. 53г, алинеи 1 до 5, чл. 54, ал. 1, точки 1, 2 и 4 и алинеи 2, 3 и 5;
2. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения, когато двамата са дееспособни в случаите на непълно осиновяване;
3. при тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.
(2) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл. 54, ал. 1, точки 1, 2 и 4 може да се предяви в едногодишен срок, който тече за осиновителя и родителите на осиновения от узнаването, а за осиновения - от навършване на пълнолетие.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Извън случаите на предходната алинея прекратяване на осиновяването по ал. 1, точка 1 могат да поискат осиновителят, осиновеният и родителите на осиновения, а по ал. 1, точка 3 - осиновителят и осиновеният. Ако е засегнат обществен интерес, прекратяване на осиновяването може да поиска и прокурорът. В случаите на международно осиновяване прекратяване на осиновяването може да поиска и министърът на правосъдието.
(4) Участието на прокурор по делата за прекратяване на осиновяването по ал. 1, точки 1 и 3 е задължително.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ОСИНОВЯВАНЕТО ПРИ СМЪРТ НА ОСИНОВИТЕЛЯ
Чл. 65. (1) При осиновяване по чл. 61 съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, на неговите родители, на настойника, на попечителя или на прокурора, ако единственият или двамата осиновители са починали и това се налага от интересите на осиновения.
(2) При осиновяване по чл. 62, ако единственият или двамата осиновители починат, осиновяването се счита за прекратено, но осиновеният наследява осиновителя.
ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ДЕЛОТО ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ОСИНОВИТЕЛЯ
Чл. 66. Когато смъртта на осиновителя или на осиновения настъпи в течение на процеса за прекратяване на осиновяването по чл. 64, ал. 1, точки 1 и 3, делото може да бъде продължено от наследниците или от прокурора. Ако съдът уважи иска, виновният преживял осиновител или осиновен не наследява починалия.
ДЕЙСТВИЕ НА ПРЕКРАТЯВАНЕТО
Чл. 67. Действието на осиновяването престава с прекратяването му.
ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ
Чл. 67а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Агенцията за социално подпомагане и Министерство на правосъдието предприемат необходимите организационни и технически мерки за защита на личните данни във водените от тях регистри, съобразно изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация, и да допускат до работа с такива данни само лица, подписали декларация за опазване на тайната.
(2) Длъжностните лица пазят в тайна данните за децата и осиновяващите, които са им станали известни при и по повод изпълнението на задълженията им.
ПРАВО НА ИНФОРМАЦИЯ
Чл. 67б. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Осиновителите или навършилият пълнолетие осиновен, могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врати, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение.
(2) Решението на окръжния съд може да се обжалва по общия ред от лицата по ал. 1.
ЗАБРАНА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ
Чл. 67в. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Забранява се извършването на търговска дейност във връзка с осиновяването.
Глава седма
ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И ДЕЦА
ГРИЖИ НА РОДИТЕЛИТЕ ЗА ДЕЦАТА
Чл. 68. (1) Родителите са длъжни да се грижат за децата си и да ги подготвят за обществено полезна дейност.
(2) Вторият баща и втората майка са длъжни да съдействуват на родителя при изпълнението на тези задължения.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЕЦАТА КЪМ РОДИТЕЛИТЕ
Чл. 69. (1) Децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат. Същото задължение имат децата към втория си баща и втората си майка.
(2) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни, нетрудоспособни или болни родители.
ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ВНУЦИ И ДЯДО И БАБА
Чл. 70. (1) Внуците са длъжни да уважават своите баба и дядо и да им помагат.
(2) Дядото и бабата имат право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. Ако се пречи на поддържането на личните отношения, районният съд по местожителството на внуците по искане на дядото и бабата определя мерки за лични отношения с тях освен ако това не е в интерес на децата.
МЕСТОЖИВЕЕНЕ НА ДЕЦАТА
Чл. 71. (1) Ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. При отклонение от това задължение по искане на родителите районният съд по местоживеенето им, след като изслуша детето, ако е навършило десет години, издава заповед за връщането му при родителите. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Заповедта се изпълнява по административен ред.
(2) Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд по местопребиваването на децата, след като бъдат изслушани, ако са навършили десет години. Решението може да се обжалва по общия ред.
УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Чл. 72. Родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите и ако е необходимо, на детето. Решението може да се обжалва по общия ред.
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО И ПОПЕЧИТЕЛСКО СЪДЕЙСТВИЕ
Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес.
(2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза.
(3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3.
ОГРАНИЧАВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
Чл. 74. (1) Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето, районният съд служебно или по искане на другия родител или на прокурора взема съответни мерки в интерес на детето, като при нужда го настанява в подходящо място.
(2) Такива мерки се вземат и когато родителят поради продължителна физическа или душевна болест или поради продължително отсъствие или други обективни причини не е в състояние да упражнява родителските си права.
ЛИШАВАНЕ ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
Чл. 75. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права:
1. при особено тежки случаи по предходния член;
2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка;
3. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) когато е оставил детето за отглеждане в специализирана институция и не го е потърсил в 6-месечен срок от деня, в който е трябвало да го вземе.
(2) Производството за лишаване от родителски права се образува служебно от районния съд или по искане на другия родител или на прокурора. Делото се разглежда по исков ред с участие на съдебни заседатели.
(3) По делото задължително се изслушват прокурорът и родителят, чието лишаване от права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини.
МЕРКИ ОТНОСНО ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Чл. 76. Във всички случаи на ограничаване или лишаване от родителски права съдът определя и мерките относно личните отношения между родителите и децата.
ПРОМЯНА НА МЕРКИТЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
Чл. 77. (1) При изменение на обстоятелствата съдът може да измени мерките по чл. 74, 75 и 76.
(2) Родителят може да поиска от съда да възстанови родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях.
ВПИСВАНЕ
Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) В случаите на чл. 75 и 77 съдът съобщава служебно на общината по местожителството на родителя за съответно вписване на лишаването от родителски права или на последвалото им възстановяване.
Глава осма
ИЗДРЪЖКА
ПРАВО НА ИЗДРЪЖКА
Чл. 79. Право на издръжка има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си.
РЕД НА ЛИЦАТА, КОИТО ДЪЛЖАТ ИЗДРЪЖКА
Чл. 80. (1) Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред:
1. от съпруг или бивш съпруг;
2. от деца;
3. от родители;
4. от внуци и правнуци;
5. от братя и сестри;
6. от дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
(2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.
(3) Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно с лихвата.
РЕД НА ЛИЦАТА, КОИТО ИМАТ ПРАВО НА ИЗДРЪЖКА
Чл. 81. Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред:
1. на деца, съпруг или бивш съпруг;
2. на родители;
3. на внуци и правнуци;
4. на братя и сестри;
5. на дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.
ИЗДРЪЖКА НА ДЕЦА ОТ РОДИТЕЛИ
Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) (1) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
(2) Родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение.
(3) Издръжката по предходната алинея се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите.
ИЗДРЪЖКА НА БИВШ СЪПРУГ
Чл. 83. (1) Право на издръжка има само невиновният за развода съпруг.
(2) Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-голям срок. Съдът може да продължи тези срокове, ако получаващият издръжката бивш съпруг е в особено тежко състояние, а другият може да я дава без особени затруднения.
(3) Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак.
РАЗМЕР НА ИЗДРЪЖКАТА
Чл. 84. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
РАЗМЕР НА ИЗДРЪЖКАТА НА НЕНАВЪРШИЛИ ПЪЛНОЛЕТИЕ ДЕЦА
Чл. 85. (1) Размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя в граници, установени от Министерския съвет.
(2) Съдът може да определи издръжка под установения минимален размер, когато:
1. детето се намира на държавна издръжка;
2. други важни обстоятелства налагат това.
(3) Съдът може да определи издръжка над установения максимален размер, когато трябва да бъдат задоволени изключителни нужди на детето и родителят може да я дава без особени затруднения.
ИЗМЕНЕНИЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗДРЪЖКАТА
Чл. 86. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена.
ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ
Чл. 87. Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска.
ОТКАЗ ОТ ИЗДРЪЖКА
Чл. 88. Отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен.
ПЛАЩАНЕ НА ПАРИЧНАТА ИЗДРЪЖКА
Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законна лихва.
ЗАБРАНА ЗА ПРИХВАЩАНЕ
Чл. 90. Не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка.
ИЗГУБВАНЕ НА ПРАВОТО НА ИЗДРЪЖКА
Чл. 91. (1) Не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ.
(2) Предходната разпоредба не се прилага за издръжка на деца до навършване на шестнадесетгодишна възраст.
(3) Лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа децата си. Лишеният от родителски права поради виновно поведение не може да иска издръжка от децата си.
ИЗПЛАЩАНЕ НА ПРИСЪДЕНА ИЗДРЪЖКА ОТ ДЪРЖАВАТА
Чл. 92. Когато задълженото лице не дава присъдената издръжка, тя се плаща от държавата за негова сметка при условия и по ред, определени с наредба, издадена от Министерския съвет.
ПОЕМАНЕ НА ИЗДРЪЖКАТА ОТ ДЪРЖАВАТА
Чл. 93. Държавата по реда на общественото подпомагане поема грижата за нуждаещия се, когато няма задължени лица по чл. 80 или те нямат възможност да дават издръжка.
Глава девета
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА
ОСНОВАНИЯ
Чл. 94. Бракът се прекратява:
1. със смъртта на единия от съпрузите;
2. с унищожаването на брака;
3. с развод.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА ПРИ ОБЯВЕНА СМЪРТ
Чл. 95. (1) Когато смъртта на някой от съпрузите е обявена от съда, бракът се прекратява с влизане на решението в сила.
(2) Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, прекратеният брак не се възстановява.
ОСНОВАНИЯ ЗА УНИЩОЖАВАНЕ НА БРАКА
Чл. 96. (1) Бракът се унищожава когато:
1. при сключването му са били нарушени чл. 12 и 13;
2. встъпващият в брак е бил принуден да го сключи чрез заплашване с тежка и предстояща опасност за неговия или на негови близки живот, здраве или чест.
(2) Никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда.
ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК ЗА УНИЩОЖАВАНЕ НА БРАКА
Чл. 97. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:
1. при нарушаване на чл. 12 - само от непълнолетния съпруг, не по-късно от шест месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна;
2. в случая на чл. 96, ал. 1, точка 2 - само от заплашения съпруг, не по-късно от една година от сключването на брака;
3. в случая на чл. 13, ал. 1, точка 1 - от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак;
4. в случаите на чл. 13, ал. 1, точки 2 и 3 и ал. 2 - от всеки от съпрузите и от прокурора.
(2) Искът по чл. 13, ал. 1, точка 2 може да се предяви не по-късно от шест месеца от оздравяването или от отменянето на запрещението.
(3) При нарушение на чл. 13, ал. 1, точка 3 бракът не може да бъде унищожен, ако болният съпруг е оздравял.
(4) Прокурорът може да поиска да се установи наличието на основание за унищожаване на брака, сключен в нарушение на чл. 13, ал. 1, точка 1, и след смъртта на единия от съпрузите.
(5) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано сключеният брак е прекратен.
ПОСЛЕДИЦИ ОТ УНИЩОЖАВАНЕТО НА БРАКА
Чл. 98. (1) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.
(2) Заченатите или родените през време на унищожения брак деца се считат за брачни и за тях важи предположението за бащинство по чл. 32.
РАЗВОД ПОРАДИ РАСЗТРОЙСТВО НА БРАКА
Чл. 99. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
(2) С решението за допускане на развода съдът служебно се произнася и относно вината за разстройството на брака освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите.
(3) Съдът не се произнася относно вината за разстройството на брака, ако съпрузите заявят това и изложат своето споразумение, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползуването на семейното жилище, издръжката между тях и фамилното име.
(4) Развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът.
РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
Чл. 100. (1) При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.
(2) Искане за развод по взаимно съгласие не може да се предяви, преди да са изтекли три години от сключването на брака.
СПОРАЗУМЕНИЕ НА СЪПРУЗИТЕ ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
Чл. 101. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат своето споразумение относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползуването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Споразумението се утвърждава от съда, след като той провери дали са защитени интересите на децата.
(2) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за изправяне на недостатъците на споразумението. Когато в дадения срок недостатъците не бъдат отстранени, съдът отхвърля искането за развод.
(3) Искове относно упражняването на родителските права и издръжката на децата след прекратяване на брака по взаимно съгласие се допускат при изменение на обстоятелствата.
ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ДЕЛОТО ЗА РАЗВОД ОТ НАСЛЕДНИЦИТЕ
Чл. 102. (1) Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те обаче могат да продължат процеса, за да установят основателността на предявения иск, ако той се основава на виновното поведение на преживелия съпруг.
(2) Съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака.
ФАМИЛНО ИМЕ СЛЕД РАЗВОДА
Чл. 103. (1) След развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг, ако последният е съгласен.
(2) Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да продължи да носи същото име.
(3) При изменение на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име.
ОТПАДАНЕ НА НАСЛЕДЯВАНЕТО И НА РАЗПОРЕЖДАНИЯТА В СЛУЧАЙ НА СМЪРТ
Чл. 104. След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Същите последици настъпват и когато основателността на иска за развод е установена след смъртта на ищеца.
ОТМЯНА НА ДАРЕНИЯТА
Чл. 105. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) След развода даренията на имущества със значителна стойност, направени във връзка или през време на брака на единия съпруг от другия съпруг или от негови близки, могат да бъдат отменени освен ако отмяната противоречи на морала.
(2) Искът по предходната алинея може да се предяви до изтичане на една година от развода.
РОДИТЕЛСКИ ПРАВА СЛЕД РАЗВОДА
Чл. 106. (1) При допускането на развода съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
(2) Съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Тези права не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг, ако това ще се отрази отрицателно на отглеждането и възпитанието на децата.
(3) Съдът изслушва родителите и децата,ако са навършили четиринадесет години. Ако е уместно, той изслушва и децата, навършили десет години, както и близки на семейството.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) По изключение, ако интересите на децата налагат, съдът може да постанови те да живеят при дядо, баба други роднини или близки, с тяхно съгласие, в приемно семейство или в специализирана институция.
(5) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ СЛЕД РАЗВОДА
Чл. 107. (1) При допускане на развода съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема пред вид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
(2) Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на виновния съпруг, съдът може да предостави ползуването на невиновния съпруг само за определен срок.
(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползуването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
(4) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за определен срок.
(5) Ползуването на семейното жилище по ал. 2-4 се прекратява и преди изтичането на срока, ако ползуващият сключи нов брак.
(6) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползуването на семейното жилище.
УВЕДОМЯВАНЕ ЗА ПОВЕДЕНИЕТО НА ВИНОВНИЯ СЪПРУГ
Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.).
Глава десета
НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПОПЕЧИТЕЛСТВО
УСЛОВИЯ ЗА УЧРЕДЯВАНЕ
Чл. 109. (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Настойничество се учредява над малолетни (деца - ненавършили четиринадесет години), родителите на които са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Попечителство се учредява над непълнолетни (деца, от четиринадесет до осемнадесет години), родителите на които са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права, а също и над лица, поставени под ограничено запрещение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Длъжностни лица, обществени организации и граждани, на които стане известно, че е необходимо учредяване на настойничество или на попечителство над някое лице, са длъжни незабавно да уведомят общината по местожителството или местопребиваването на лицето.
ОРГАН ПО НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПО ПОПЕЧИТЕЛСТВО
Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Орган по настойничество и по попечителство е кметът на общината или определено от него длъжностно лице.
НАСТОЙНИЧЕСКИ СЪВЕТ
Чл. 111. (1) Органът по настойничество и по попечителство по местожителството на лицето назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на малолетния или поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси. Те образуват настойнически съвет.
(2) При възможност в състава на настойническия съвет се включват и лица с педагогическа подготовка.
НАЗНАЧАВАНЕ НА ПОПЕЧИТЕЛ
Чл. 112. Органът по настойничество и по попечителство назначава попечител и заместник-попечител измежду роднините и близките на непълнолетния или поставения под ограничено запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси.
ПРОМЕНИ В НАСТОЙНИЧЕСКИЯ СЪВЕТ И ПОПЕЧИТЕЛИТЕ
Чл. 113. (1) Органът по настойничество и по попечителство може по всяко време да направи промени в настойническия съвет и попечителите, когато интересите на малолетния, непълнолетния или поставения под запрещение изискват това, когато задълженията по настойничеството или по попечителството не се изпълняват или когато изпълнението им е крайно обременително поради старост, болест, служебни задължения и др.
(2) Преди да се произнесе относно променит

Последна редакция: вт, 10 юни 2008, 22:52 от Stun

# 1
  • Мнения: 2 655
ЗАКОН
за семейни помощи за деца

(Обн., ДВ, бр. 32 от 29.03.2002 г. - в сила от 01.04.2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 06.08.2004 г.)
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (Изм., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Този закон урежда условията за придобиване правото на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца и реда за тяхното предоставяне.
Чл. 2. (Изм., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Семейните помощи по този закон са:
1. еднократна помощ при бременност;
2. еднократна помощ при раждане на дете;
3. месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст;
4. месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година;
5. целеви помощи за ученици.
Чл. 3. Право на семейни помощи за деца имат:
1. (нова, ДВ, бр. 69 от 2004 г.) бременните жени - български граждани;
2. (предишна т. 1, ДВ, бр. 69 от 2004 г.) семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната;
3. (предишна т. 2, ДВ, бр. 69 от 2004 г.) семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната;
4. (предишна т. 3, ДВ, бр. 69 от 2004 г.) семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
5. (предишна т. 4, изм., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Чл. 4. (Изм. и доп., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Право на семейни помощи по чл. 2, т. 1, 3, 4 и 5 имат семействата и бременните жени със средномесечен доход на член от семейството за предходните 6 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, освен в случаите по чл. 7, ал. 2.
Чл. 5. Семейните помощи за деца по този закон се финансират със средства от републиканския бюджет.
Глава втора
СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ПРИ БРЕМЕННОСТ, РАЖДАНЕ И ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЦА
(Доп., на загл., ДВ, бр. 69 от 06.08.2004 г.)
Чл. 5а. (Нов, ДВ, бр. 69 от 2004 г. – в сила от 01.07.2004 г.)
(1) Бременните жени, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, имат право на еднократна помощ при бременност в размер на 150 лв., когато нямат право на обезщетение за бременност и раждане по реда на Кодекса за социално осигуряване и живеят постоянно в страната.
(2) Когато бременната жена е осигурена за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, но не получава обезщетение за бременност и раждане, поради това че няма необходимия осигурителен стаж по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, еднократната помощ се изплаща в размер, определен пропорционално на броя на дните от началото на отпуска за бременност и раждане до придобиването на необходимия осигурителен стаж по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, но за не повече от 45 дни.
(3) Еднократната помощ при бременност се изплаща за периода от 45 дни преди определения термин за раждане.
Чл. 6. (1) Майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца.
(2) Помощта по ал. 1 е в размер, както следва:
1. за първо, за второ и за трето дете - по 200 лв.;
2. за четвърто и за всяко следващо дете - по 100 лв.
(3) При раждане на близнаци, един от които е трето дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете-близнак в размера за трето дете.
(4) При определяне поредността на децата се вземат предвид само родените от майката деца, които са живи в момента на раждането.
(5) Помощта по ал. 1 се изплаща на майката, а при невъзможност да я получи - на друг законен представител на детето.
(6) Ако до навършване на 2-годишна възраст на детето се установят трайни увреждания над 50 на сто, на майката се изплаща допълнителна еднократна помощ в размер 100 лв.
Чл. 7. (1) (Изм., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст се изплащат на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, при условие, че детето:
1. не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца;
2. (изм., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;
3. живее постоянно в страната.
(2) При условията на ал. 1, т. 1 - 3 месечната помощ за деца, настанени за отглеждане в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда от чл. 26 от Закона за закрила на детето, се изплаща независимо от дохода на семейството.
(3) (Нова, ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Месечната помощ по ал. 2 се изплаща и след 18-годишна възраст до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, ако настанените продължават да живеят в семейството.
(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Размерът на помощите по ал. 1 се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(5) (Нова, ДВ, бр. 69 от 2004 г.) При условията на ал. 1, т. 1 и 3, ал. 2 и 3 след навършване на 18-годишна възраст месечните помощи се изплащат, ако лицето продължава да учи и редовно посещава училище, до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст.
(6) (Предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) При условията на ал.1, т. 1 и 3 месечната помощ за дете с трайно увреждане, установено от компетентните здравни органи, се изплаща независимо от дохода на семейството в двоен размер на помощта, определена по реда на ал. 4.
Чл. 8. (1) Месечни помощи за отглеждане на дете до една година в размер 100 лв. се изплащат на майката (осиновителката), чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, при условие, че:
1. майката (осиновителката) не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за задължително обществено осигуряване;;
2. детето не е настанено за отглеждане в специализирана институция за деца на пълна държавна издръжка;
3. детето живее постоянно в страната.
(2) При условията на ал.1 месечна помощ за отглеждане на дете се изплаща и на самотния баща-осиновител.
(3) При условията на ал.1, т. 1 - 3 месечни помощи за отглеждане на дете с трайни увреждания в размер 100 лв. се изплащат до навършване на 2-годишна възраст на детето, независимо от дохода на семейството.
(4) (Нова, ДВ, бр. 69 от 2004 г. – в сила от 01.07.2004 г.) Когато майката (осиновителката) е осигурена за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, но не получава обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, поради това че няма необходимия осигурителен стаж по чл. 48а и чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване, тя има право на месечна помощ за отглеждане на дете при условията и по реда на този закон за времето до придобиване на необходимия осигурителен стаж.
(5) (Нова, ДВ, бр. 69 от 2004 г. – в сила от 01.07.2004 г.)) Когато майката (осиновителката) придобие право на обезщетение по чл. 48а и чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване преди изтичането на съответния календарен месец, помощта по ал. 4 за този месец се изплаща в размер, определен пропорционално на броя на дните от началото на месеца до датата на придобиване на необходимия осигурителен стаж.
(6) (Нова, ДВ, бр. 69 от 2004 г. – в сила от 01.07.2004 г.) При условията на ал. 1 - 5 месечната помощ за отглеждане на дете се изплаща и на семействата на роднини и близки и приемни семейства за деца, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, независимо от дохода на семейството.
(7) (Нова, ДВ, бр. 69 от 2004 г. – в сила от 01.07.2004 г.) Помощта по ал. 6 се изплаща, при условие че никой от членовете на семейството, при което е настанено детето, не получава обезщетение по реда на чл. 53, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Чл. 9. (1) Помощите по чл. 7 и 8 се изплащат през месеца, следващ месеца, за който се дължат на майката (осиновителя/осиновителката).
(2) С изричното писмено съгласие на майката помощи могат да се получават от бащата.
(3) При невъзможност на майката (осиновителя/осиновителката) да получава помощите, те се изплащат на законния представител или попечител на детето.
(4) Месечните помощи за деца с разведени родители се изплащат на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.
(5) (Доп., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Месечните помощи по чл. 7 и чл. 8 за деца, настанени за отглеждане в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, се изплащат на лицата, при които е настанено детето.
Чл. 10. (1) (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Семейните помощи за деца се отпускат от дирекция “Социално подпомагане” въз основа на молба-декларация по образец за всяка отделна помощ, утвърден от министъра на труда и социалната политика. Образците се обнародват в "Държавен вестник".
(2) След изтичане на 6 месеца от отпускането на месечните помощи по чл. 7 и 8 се подава нова молба-декларация.
(3) (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция “Социално подпомагане”.
(4) Отказът за отпускане на парична помощ за деца се мотивира.
(5) (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Заповедта за отпускане или отказ на парична помощ за деца се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в 7-дневен срок от постановяването му.
(6) (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Заповедта по ал. 5 може да бъде обжалвано по реда на Закона за административното производство..
(7) Редът за отпускане и изплащане на семейните помощи се урежда с правилника за прилагане на този закон.
Чл. 10а. (Нов, ДВ, бр. 69 от 2004 г. – в сила от 01.01.2005 г.)
(1) На семействата, чиито деца са записани в първи клас на държавно или общинско училище, се отпуска еднократна целева помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година.
(2) Помощта по ал. 1 се отпуска, при условие че доходът на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4.
(3) Целевите помощи за учениците могат да се отпускат и в натура по преценка на дирекциите “Социално подпомагане” със съдействието на училищните ръководства.
(4) При условията на ал. 1 - 3 еднократната целева помощ се изплаща и на семействата на роднини и близки и приемни семейства за деца, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, независимо от дохода на семейството.
(5) Размерът на еднократната целева помощ се определя ежегодно с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика за съответната година.
(6) Помощта се възстановява, ако детето не постъпи в училище.
Чл. 11. (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Органите на данъчната администрация, Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и другите държавни органи са длъжни да представят при поискване информация на дирекциите “Социално подпомагане” за доходите на лицата в 14-дневен срок.
Чл. 12. Вземанията по този закон се погасяват в срок, както следва:
1. три години - за еднократните помощи при раждане на дете, считано от края на месеца, през който е родено детето;
2. три месеца - за месечните помощи за деца до 18-годишна възраст, считано от края на месеца, за който се отнасят;
3. три месеца - за месечните помощи за отглеждане на дете до 1 година, считано от края на месеца, за който се отнасят;
4. (нова, ДВ, бр. 69 от 2004 г.) три месеца - за еднократната помощ при бременност, считано от определения термин за раждане;
5. (нова, ДВ, бр. 69 от 2004 г.) три месеца - за еднократната целева помощ за ученици, записани в първи клас, считано от датата на записването.
Чл. 13. Върху вземанията за семейни помощи по този закон не се дължат данъци и такси и не могат да бъдат правени удръжки, освен за:
1. надвзети средства за семейни помощи в резултат на счетоводно-техническа грешка;
2. недобросъвестно получени суми.
Чл. 14. Недължимо изплатените семейни помощи по този закон, когато са получени недобросъвестно, подлежат на връщане със законната лихва. Те се събират по реда за събиране на държавните вземания.
Глава трета
КОНТРОЛ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 15. (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Контролът по прилагането на този закон се осъществява от инспектората към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане”.
Чл. 16. (1) Длъжностните лица, нарушили разпоредбите на този закон, се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.
(2) Нарушението е повторно, когато е извършено до една година от влизането в сила на акта, с който нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
(3) (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 и 2 се съставят от длъжностни лица от инспектората към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане”.
(4) Наказателните постановления се издават от министъра на труда и социалната политика или от упълномощено от него длъжностно лице.
(5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. (Изм., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) "Семейството" включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак).
2. (Изм., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) "Доход" са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за облагане доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на месечните добавки за деца с трайни увреждания, изплащани по реда на чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, добавката за чужда помощ на инвалидите по чл. 103 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, както и помощите, получени по този закон.
3. "Осигурени" са лицата, които се осигуряват по реда на дял първи от Кодекса за задължително обществено осигуряване..
4. "Специализирани институции за отглеждане на деца на пълна държавна издръжка" са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса.
5. "Самотен баща-осиновител" е лице, което при осиновяване на детето не се намира в граждански брак.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. (1) До 1 януари 2004 г. еднократните помощи при раждане на дете се изплащат от:
1. териториалните поделения на Националния осигурителен институт - чрез осигурителя на осигурения родител; когато и двамата родители са осигурени, помощта се изплаща на майката;
2. териториалните поделения на Националния осигурителен институт - за пенсионерите и самоосигуряващите се лица; когато и двамата родители са пенсионери или самоосигуряващи се, помощта се изплаща на майката;
3. (изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) дирекция “Социално подпомагане” - когато и двамата родители не са осигурени.
(2) До 1 януари 2004 г. месечните помощи за дете до навършване на 18 години се изплащат от:
1. териториалните поделения на Националния осигурителен институт - чрез осигурителя на осигурения родител; когато и двамата родители са осигурени, помощта се изплаща на майката;
2. териториалните поделения на Националния осигурителен институт - за пенсионерите и самоосигуряващите се лица; когато и двамата родители са пенсионери или самоосигуряващи се, помощта се изплаща на майката;
3. учебните заведения - на родителите, учащи се в средните и висшите училища и в колежите - редовна форма на обучение; когато и двамата родители са учащи се, помощта се изплаща на майката;
4. (изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) дирекциите “Социално подпомагане”- за деца, на които двамата родители не са осигурени, и за деца, настанени за отглеждане при роднини, близки или в приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 - 3 помощите се изплащат след представяне на документите по чл. 10, ал. 1.
§ 3. (1) (Изм., ДВ, бр. 112 от 2003 г.) Контролът върху изплатените помощи по § 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 и 2 за периода до 1 януари 2004 г. се осъществява от органите на Националния осигурителен институт, а за помощите по § 2, ал. 2, т. 3 - от органите на Министерството на образованието и науката, които установяват нарушенията.
(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от упълномощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актовете.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания..
§ 3а. (Нов, ДВ, бр. 112 от 2003 г.) Неизплатените месечни помощи за дете до навършване на 18 години и еднократните помощи при раждане на дете по реда на § 2, ал. 1, т. 1 и 2, и ал. 2, т. 1, 2 и 3 за периода до 1 януари 2004 г. се изплащат от дирекциите “Социално подпомагане”. Помощите могат да бъдат поискани в срок една година, считано от края на месеца, за който се отнасят.
§ 4. Осигурителите ежегодно представят отчет за изплатените суми по чл. 2 на съответните териториални поделения на Националния осигурителен институт.
§ 5. Този закон отменя Указа за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 15 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1968 г., бр. 63 от 1973 г., бр. 17 от 1974 г., бр. 3 и 21 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 36 и 93 от 1979 г., бр. 4 от 1981 г., бр. 73 от 1982 г., бр. 51 от 1984 г., бр. 36 и 87 от 1988 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 88 от 1993 г. и бр. 1 от 2002 г.).
§ 6. (1) Средномесечният доход по чл. 4 за 2002 г. е 150 лв.
(2) Размерът на месечните помощи за дете до навършване на 18 години по чл. 7, ал. 1 за 2002 г. е 15 лв.
§ 7. Произтичащите от този закон промени в размера на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г. целеви субсидии за социални помощи на отделните общини се утвърждават от министъра на финансите по предложение на министъра на труда и социалната политика по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет..
§ 8. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, който приема правилник за прилагането му в срок до три месеца от влизането в сила на закона.
§ 9. Законът влиза в сила от 1 април 2002 г.
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 20 март 2002 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца
(Обн., ДВ, бр. 69 от 06.08.2004 г.)
....................................
....................................
Преходни и заключителни разпоредби
§ 13. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52 и 53 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 48а се изменя така:
“Право на обезщетение при бременност и раждане
Чл. 48а. Осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица.”
2. Член 52а се изменя така:
“Право на обезщетение при отглеждане на малко дете
Чл. 52а. Осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица.”
3. В чл. 53:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Обезщетението по ал. 1 се изплаща и на лицата, които ползват отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.” 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите “по ал. 1 и 2” се заменят с “по ал. 1, 2 и 3”.
§ 14. В § 87 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; изм., бр. 74 и 119 от 2002 г.) ал. 2 се изменя така:
“(2) За времето от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. за осигурителен стаж се зачитат периодите на временна неработоспособност и бременност и раждане, през които е получавано парично обезщетение, върху което са дължими или внесени осигурителни вноски по ал. 1, както и времето на отпуск за бременност и раждане, през което не се получава парично обезщетение.”
§ 15. Параграфи 6, 8, 13 и 14 влизат в сила от 1 юли 2004 г., а § 10 влиза в сила от 1 януари 2005 г.
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 1 юли 2004 г. и на 30 юли 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
 
 
Председател на Народното събрание: Огнян Герджиков

# 2
  • Мнения: 2 655
ЗАКОН ЗА НАСЛЕДСТВОТО
Обнародван, ДВ, бр. 22 от 29 януари 1949 г., попр., бр. 41 от 1949 г., изм., бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 21 и 104 от 1996 г., доп., бр. 117 от 1997 г., изм. доп. ДВ бр. 96 от .99 г., изм. ДВ бр. 34 от 2000 г.
 
Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия.
Чл. 2. (1) Не може да наследява нито по закон, нито по завещание:
а) който не е заченат при откриване на наследството и
б) който е роден неспособен да живее.
2) До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.
Чл. 3. Не може да наследява като недостоен:
а) който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано;
б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с  лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;
в) който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.
Чл. 4. (1) Недостойният може да наследява, ако наследодателят го е признал изрично за достоен чрез акт с нотариално заверено съдържание или чрез завещание.
(2) Недостойният, в полза на когото наследодателят е направил завещание, като е знаел причината за недостойнствота, без изрично да го е признал за достоен, наследява само в границите на завещанието.
 
Глава втора
НАСЛЕДСТВО ПО ЗАКОН
Чл. 5. (1) Децата на починалия наследяват по равни части.
(2) Като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) При осиновяване по чл. 62 от Семейния кодекс осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиноввителя.
Чл. 6. Когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват по равно родителите или оня от тях, който е жив.
Чл. 7. Ако починалият е оставил само възходящи от втора или по-горна степен, наследяват по равно най-близките от тях по степен.
Чл. 8. (1) Когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части.
(2) Когато починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи вьв втора или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета.
(3) В случаите на предходните алинеи еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.
(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.
Чл. 9. (1) Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи , той получава една трета от наследството в първия случай и половината във втория.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Ако няма други наследници по предходната алинея, съпругът получава цялото наследство.
Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Когато  към  открито наследство се възстановява собственост върху имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца.
Чл. 10. (1) Низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените.
(2) Починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци.
(3) Наследяването в тези случаи става по коляно.
(4) Заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно да наследи същия.
Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 117 от 1997 г.) Когато няколко лица са починали и не може да се установи последователността, в която е настъпила смъртта на всеки от тях, се счита, че по-възрастният е починал преди по-младия.
Чл. 11. (Изм. доп. ДВ бр. 96 от '99 г.) Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират .
Чл. 12. (1) Наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина, а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин - и земеделския инвентар на наследодателя.
(2) Сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.
 
Глава трета
НАСЛЕДСТВО ПО ЗАВЕЩАНИЕ
1. ОБЩИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ
Чл. 13. Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество.
(Ал. 2 - отм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.)
(2) (предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част (чл. 29).
Чл. 15. Две или повече лица не могат да завещават с един и същи акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.
Чл. 16. (1) Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени.
(2) Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.
Чл. 17. (1) Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие или тежест.
(2) Общо завещателно разпореждане, направено под краен срок се смята за завет на плодоползуване върху цялото наследство или върху съответния дял; началният срок се смята за неписан.
Чл. 18. Всеки заинтересован може да иска изпълнение на наложените със завещанието тежести. Неизпълнението на същите не влече след себе си унищожаването на завещателното разпореждане.
Чл. 19. (1) Заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството.
(2) Действителен е заветът на определено количество от родово определени вещи, макар в имуществото на завещателя да не е имало такива вещи при откриване на наследството.
Чл. 20. Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя.
Чл. 21. (1) Завещателят може да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, в случай че наследникът или заветникът почине преди него или се откаже от наследството или от завета, или е недостоен да наследява.
(2) Но той не може да задължи наследника да запази и да предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото от него наследство на трето лице.
Чл. 22. (1) Наследникът по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството.
(2) Разпоредбите на чл. 48-54 се прилагат и за заветите.
 
2. ФОРМА НА ЗАВЕЩАНИЕТО
Чл. 23. Завещанието може да бъде нотариално или саморъчно.
Чл. 24. (1) Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. За съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 474, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс.
(3) Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието.
Чл. 25. (1) Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
(2) Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър.
Чл. 26. (1) Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя.
(2) За връщане на завещанието се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса.
Чл. 27. (1) Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.
(2) Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.
(3) Нотариусът обявява завещанието като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от същите лица.
(4) Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариуса (чл. 25, ал. 2), горните разпоредби се изпълняват от онзи нотариус, у когото се намира завещанието.
 
3. ЗАПАЗЕНА ЧАСТ И РАЗПОЛАГАЕМА ЧАСТ
Чл. 28. (1) Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
(2) Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.
Чл. 29. (1) Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.
(2) Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
(3) Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
 
4. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ
Чл. 30. (1) Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
(2) Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.
Чл. 31. За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Чл. 32. Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници освен ако завещателят е разпоредил другояче.
Чл. 33. Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.
Чл. 34. Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, постъпва се по реда на чл. 32-33.
Чл. 35. (1) Когато наследодателят е завещал плодоползуване или пожизнена рента, доходът, съответно размерът на който надминава дохода от разполагаемата част, наследниците с право на запазена част, които получават голата собственост имат изборно право или да изпълнят завещателното разпореждане, или да изоставят пълната собственост върху такава част от наследствения имот, която се равнява на разполагаемата част.
(2) Същото изборно право наследниците имат и когато наследодателят е завещал гола собственост върху имоти, доходът от които надвишава дохода от разполагаемата част.
(3) Решението да се изпълни завещателното разпореждане може да бъде взето само със съгласието на всички засегнати наследници без този, в чиято полза то е направено.
(4) Същите правила се прилагат и когато плодоползуването, рентата или голата собственост са учредени с акт на дарение.
Чл. 36. (1) Когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.
(2) Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.
(3) Заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай - от датата на исковата молба.
Чл. 37. (1) Отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари.
(2) Същото важи за земеделски и превозни машини от значителна стойност.
(3) Исковете трябва да се предявяват, като се почне от последното отчуждение и се върви последователно към предшествуващите.
 
5. ОТМЕНЯВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕТО
Чл. 38. Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.
Чл. 39. Последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите.
Чл. 40. Завещанието, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато последващото завещание не произведе действие поради това, че установеният наследник или заветник умре преди завещателя или се окаже недостоен, или се отрече от наследството или от завета.
Чл. 41. (1) Отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието.
(2) Същото важи и когато завещателят преработи или промени завещаната вещ така, че тя да изгуби предишната си форма и предназначение.
 
6. НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ЗАВЕЩАНИЕТО
Чл. 42. Завещателното разпореждане е нищожно:
а) когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;
б) когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1 и
в) когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е било направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.
Чл. 43. (1) Завещателното разпореждане е унищожаемо:
а) когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, и
б) когато е направено поради грешка, насилие или измама.
(2) Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.
Чл. 44. (1) Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството.
(2) Ако узнаването предшествува откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриването.
(3) Възражението за унищожаемостта не е ограничено със срок.
 
7. ИЗПЪЛНИТЕЛ НА ЗАВЕЩАНИЯТА
Чл. 45. (1) Завещателят може да възложи на едно или повече дееспособни лица да изпълнят завещателните му разпореждания.
(2) По искане на всеки заинтересован районният съдия по мястото, където е открито наследството, може да определи срок за приемането на назначението, след изтичането на който, ако назначението не бъде прието, се счита, че назначеният се е отказал.
Чл. 46. (1) Изпълнителят на завещанието трябва да състави опис на наследственото имущество, след като покани наследниците и заветниците да присъствуват при описа.
(2) Той влиза във владението на наследственото имущество и го управлява, доколкото тия действия са необходими за изпълнение на завещателните разпореждания.
(3) Същият не може да отчуждава имотите на наследството освен при нужда и с разрешение на районния съдия, който се произнася, след като изслуша наследниците.
Чл. 47. Районният съдия може да освободи от длъжност изпълнителя на завещанието, ако той проявява небрежност, неспособност или действия, които са несъвместими с нужното доверие.
 
Глава четвърта
ПРИЕМАНЕ И ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО
Чл. 48. Наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството.
Чл. 49. (1) Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, в този случай приемането се вписва в особена за това книга.
(2) Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.
Чл. 50. (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.)
Чл. 51. (1) По искане на всеки заинтересован районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.
(2) Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
(3) Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1.
Чл. 52. Отказът от наследство става по реда, указан в чл. 49, ал. 1; той се вписва по същия ред.
Чл. 53. Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.
Чл. 54. (1) Приемането и отказът, направени под условие, за срок или за част от наследството, са недействителни.
(2) Приемането или отказът не могат да се оспорват поради погрешка.
Чл. 55. Когато след приемането на наследството се открие завещание, което не е било известно, наследникът не е длъжен да удовлетвори заветите по него извън стойността на наследството или ако те накърняват неговата запазена част. В тези случаи наследникът може да иска намаляването и на заветите по други завещания.
Чл. 56. (1) Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.
(2) Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа.
Чл. 57. Когато наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство само ако приеме и наследството на своя наследодател; той може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния.
Чл. 58. До приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им.
Чл. 59. (1) Когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото имущество, районният съдия, служебно или по искане на заинтересованите, назначава управител на наследството.
(2) Управителят трябва да направи опис на наследственото имущество. Той предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. За изпълнение на наследствените задължения; на заветите и за продажба на наследствените имоти той трябва да иска разрешение от районния съдия.
Чл. 60. (1) Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
(2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.
Чл. 61 (1) Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането се вписва по реда на чл. 49, ал. 1.
(2) Недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.
Чл. 62. Приемането по опис от един от наследниците ползува останалите, но то не лишава последните от правото да приемат наследството направо или да се откажат от него.
Чл. 63. Описът се извършва по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 64. Наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа, иначе губи изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис.
Чл. 65. (1) Наследникът, който е приел наследството по опис, управлява наследствените имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи. Той не може да отчуждава недвижимите имущества до пет години от приемането, а движимите - до три години освен с разрешение на районния съдия, в противен случай отговаря за задълженията на наследодателя неограничено.
(2) Наследникът дължи на кредиторите и заветниците сметка за управлението.
Чл. 66. (1) Когато наследството е прието по опис, всеки кредитор или заветник може да поиска районният съдия да определи реда и начина, по който наследникът ще плаща на кредиторите и заветниците. В случай, че това не е направено, наследникът, който е приел наследството по опис, плаща на кредиторите и заветниците по реда, по който те предявяват пред него правата си.
(2) Кредиторите, които предявяват правата си, след като активът на наследството е изчерпан, имат обратен иск срещу заветниците. Искът трябва да бъде предявен в срок от три години от последното плащане.
Чл. 67. (1) (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949г.) Кредиторите на наследството и заветниците могат в тримесечен срок от приемането му да искат отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника.
(2) (Изм. ДВ бр. 34 от 2000 г.) Това отделяне се извършва за недвижимите имоти чрез вписване в партидите на недвижимите имоти на наследодателя по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, а за движимостите - чрез молба до районния съдия, която се вписва по реда на чл. 49, ал. 1.
(3) Кредиторите на наследството и заветниците, които са искали отделянето, се предпочитат пред тия, които не са го поискали. Когато отделянето е поискано от кредиторите и заветниците, предпочитание имат първите.
Чл. 68. Заветът на определена вещ се намалява съответно, когато останалото наследствено имущество не е достатъчно за изплащане на наследствените задължения.
 
Глава пета
ДЕЛБА НА НАСЛЕДСТВОТО
Чл. 69. (1) Наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя.
(2) Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.
(3) Наследникът - земеделец-стопанин, който живее във или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти.
Чл. 70. ( Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949г.)Преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду тях. Ако той не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го искат, получават в своя дял част от наследствените имущества, равна на дължимото по стойност, а ако е възможно - и по вид.
Чл. 71. (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.)
Чл. 72. При съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3 декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по-малки от 1 декар.
Чл. 73. (1) Всеки сьнаследник съобразно своята наследствена част дължи обезпечение на сънаследника, който по причина, предшествуваща делбата, е съдебно отстранен от полученото в дял имущество.
(2) Това обезпечение не се дължи, когато то е изключено с особена уговорка в акта за делбата или когато сънаследникът по своя вина е претърпял съдебно отстранение.
Чл. 74. (1) Делбата не може да бъде оспорвана поради погрешка, освен когато при извършването й някой от сънаследниците е увреден с повече от 1/4 от стойността на дела му.
(2) Искът не може да бъде предявен след изтичането на 1 година от извършването на делбата.
(3) Унищожението не се допуска ако преди постановяване на решението от последната съдебна инстанция делът на увредения бъде допълнен в пари или натура от останалите сънаследници.
Чл. 75. (1) Когато при извършването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя допълнително.
(2) Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.
Чл. 76. Актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.
Чл. 77. ( Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949г.)(1) Наследодателят може приживе да раздели имотите си между своите наследници, като включи в делбата и запазената част.
(2) Тази делба трябва да бъде извършена с акт за дарение или завещание.
Чл. 78. (1) Делбата, в която наследодателят не е включил някой от наследниците с право на запазена част, е недействителна.
(2) Сънаследник, който с делбата е увреден в своята запазена част, може да иска възстановяването й от другите сънаследници. Когато делбата е направена с акт за дарение, тя може да бъде оспорена по реда на чл. 74.
Чл. 79. Ако в делбата не са включени всички имоти, които наследодателят е притежавал по време на своята смърт, неподелените имоти се делят съгласно закона, доколкото наследодателят не е разпоредил другояче.
Чл. 80. При делбата приживе чрез завещание се прилага правилото на чл. 69, ал. 3.
 
Глава шеста
ДАРЕНИЕ
Чл. 81-88. (Отменени - ДВ, бр. 275 от 1950 г.)
 
ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 89. (1) По наследства, открити след 16 октомври 1944 г., до влизането на този закон в сила наследственият дял на низходящите и на съпругата се определя съгласно разпоредбите на този закон.
(2) Извършените по такива наследства съдебни делби, по които разделителният протокол е влязъл в законна сила, както и доброволните делби остават в сила. Но заинтересованите наследници могат да искат изравняване на наследствените дялове в пари.
Чл. 90. (1) Завещанията, направени до влизането на този закон в сила във формите, предвидени в досега действуващия Закон за наследството, запазват силата си.
(2) Разпорежданията на чл. 14 се прилагат и относно завещанията, направени преди влизането на този закон в сила, ако наследството е открито след това.
Чл. 90а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1992 г., обявявен за противоконституционен в частта, в която е предвидено, че завещание, съставено след включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собствеността върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, няма действие за тези имоти, РКС № 4/96 - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) Завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти.
Чл. 91. Давностният срок по чл. 50, считан от деня на влизането на този закон в сила, се прилага и за наследства, открити преди тази дата.
Чл. 91а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) При наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона.
Чл. 92. Срокът по чл. 56 започва да тече от влизането на този закон в сила за наследства, открити по-рано.
Чл. 93. Настоящият закон влиза в сила в срок от три месеца от публикуването му в Държавен вестник.
 
ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЛЕДСТВОТО
(ДВ, БР. 60 ОТ 1992 Г.)
§ 9. Отмяната на срока за приемане на наследството по отменения чл. 50 се отнася както за откритите преди влизане на този закон в сила наследства, по които в срока не е направено възражение за изтекла давност, така и относно имотите, собствеността върху които се възстановява.

# 3
  • Мнения: 2 655
НАРЕДБА № 5 от 30.05.2003 г.
за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление

Издадена от министъра на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 53 от 10.06.2003 г., в сила от 10.06.2003 г., изм. и доп., бр. 32 от 20.04.2004 г., изм., бр. 35 от 22.04.2005 г., изм. и доп., бр. 70 от 26.08.2005 г., доп., бр. 89 от 8.11.2005 г., в сила от 1.11.2005 г.
кн. 7/2003 г., стр. 575; кн. 5/2004 г., стр. 255; кн. 5/2005 г., стр. 620
т. 11, р. 2, № 460а

   Раздел I
   Общи разпоредби
   Чл. 1.  (1) С тази наредба се определят условията и редът за отпускане на целеви помощи за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон.
   (2) Целевите помощи за отопление се диференцират в зависимост от вида на ползваното отопление:
   1.  за електроенергия;
   2.  за топлоенергия;
   3.  за твърдо гориво:
   а) въглища и брикети;
   б) дърва;
   4.  (нова - ДВ, бр. 70 от 2005 г.) за природен газ.
   Чл. 2.  (1) Право на целеви помощи за отопление имат лицата и семействата, чийто доход е по-нисък от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията на чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).
   (2) Основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет.
   (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2004 г., изм., бр. 35 от 2005 г.) Диференцираният минимален доход за отопление се определя, както следва:
   1.  за лице, живеещо само - 160 на сто от гарантирания минимален доход (ГМД);
   2.  за лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто, живеещо само - 190 на сто от ГМД;
   3.  за дете сирак - 150 на сто от ГМД;
   4.  (доп. - ДВ, бр. 70 от 2005 г.) за самотен родител с дете до 18-годишна възраст, а ако учи - до придобиване на средно или професионално образование, но не повече от 20-годишна възраст - 190 на сто от ГМД;
   5.  за всеки един от съвместно живеещи съпрузи - 110 на сто от ГМД;
   6.  (изм. - ДВ, бр. 70 от 2005 г.) за дете от 0- до 18-годишна възраст, а ако учи - до придобиване на средно или професионално образование, но не повече от 20-годишна възраст - 120 на сто от ГМД;
   7.  за дете с трайно увреждане - 150 на сто от ГМД;
   8.  за лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство - 154 на сто от ГМД;
   9.  за бременни жени 45 дни преди раждане - 140 на сто от ГМД;
   10.  за родител, полагащ грижи за дете до 3-годишна възраст - 140 на сто от ГМД;
   11.  за лице на възраст над 70 години - 140 на сто от ГМД;
   12.  за лице на възраст над 65 години, живеещо само - 210 на сто от ГМД;
   13.  за лице на възраст над 75 години, живеещо само - 220 на сто от ГМД;
   14.  за лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто - 140 на сто от ГМД;
   15.  за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто - 170 на сто от ГМД;
   16.  за лице с трайно намалена работоспособност 90 и над 90 на сто - 210 на сто от ГМД.
   (4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2005 г.) При наличие на повече от едно основание за определяне на процент по ал. 3 се прилага процентът с по-висок размер.
   Чл. 3.  (1) Месечният размер на целевата помощ за отопление с електроенергия и топлоенергия се определя на база левовата равностойност на 450 кВтч електроенергия, от които 300 кВтч дневна и 150 кВтч нощна електроенергия, по действащи цени на електроенергията в началото на отоплителния сезон.
   (2) Размерът на целевата помощ за отопление с твърдо гориво се определя на база левовата равностойност на 1,2 т брикети за целия отоплителен сезон, при усреднена за страната крайна продажна цена.
   (3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2005 г.) Месечният размер на целевата помощ с природен газ се определя на база левовата равностойност на 50 куб. м газ при усреднена за страната крайна продажна цена.
   (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 70 от 2005 г.) Размерът на целевите помощи за отопление по ал. 1, 2 и 3 се определя със заповеди на министъра на труда и социалната политика, съгласувани с министъра на финансите и министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
   Чл. 4.  (1) Целевите помощи за отопление се предоставят в натура.
   (2) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2004 г.) При възникнали затруднения в снабдяването на правоимащите лица и семейства, заявили отопление с дърва, дирекции "Социално подпомагане" ги насочват към снабдяване с друг вид твърдо гориво (въглища или брикети).
   (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 32 от 2004 г.) В случаите, при които е налице затруднение в снабдяването с твърдо гориво, директорът на дирекция "Социално подпомагане", по изключение, може да отпуска помощта за отопление в пари.
   Чл. 5.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2004 г.) Лицата и семействата подават молба-декларация по образец съгласно приложението в дирекции "Социално подпомагане" по постоянен адрес, в която декларират вида на ползваното отопление.
   (2) В срок до 20 дни от подаване на молбата социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по чл. 27, ал. 1 ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ.
   (3) На основание на социалния доклад директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава заповед за отпускане или отказ на помощта.
   (4) Заповедта по ал. 3 се съобщава в 7-дневен срок от издаването й и може да бъде обжалвана пред директора на регионалната дирекция за социално подпомагане по реда на Закона за административното производство.
   Раздел II
   Целеви помощи за отопление с електроенергия, топлоенергия
     и природен газ
     (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 2005 г.)
   Чл. 6.  (1) (Предишен текст на чл. 6 - ДВ, бр. 70 от 2005 г.) Лицата и семействата, които се отопляват с електроенергия или топлоенергия и чийто доход за предходния месец е по-нисък от диференцирания минимален доход за отопление, имат право на месечна целева помощ в размер на действително отчетения разход по измервателни уреди, но не повече от размера, определен в чл. 3, ал. 1.
   (2) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2005 г.) Лицата и семействата, които се отопляват с природен газ и чийто доход за предходния месец е по-нисък от диференцирания минимален доход за отопление, имат право на месечна целева помощ в размер действително отчетения разход по уредите за търговско мерене, но не повече от размера, определен в чл. 3, ал. 3.
   Чл. 7.  За лицата и семействата, които се отопляват с електроенергия, целевата помощ се превежда ежемесечно по списък от дирекциите "Социално подпомагане" на съответните електроразпределителни дружества.
   Чл. 8.  (1) За лицата и семействата, които се отопляват с топлоенергия, целевата помощ се превежда авансово ежемесечно в максимален размер на съответните топлофикационни дружества.
   (2) Неусвоените средства за месечни целеви помощи за отопление с топлоенергия се възстановяват от съответните топлофикационни дружества на дирекциите "Социално подпомагане" след окончателното годишно отчитане на средствата за търговско измерване от фирмите за топлинно счетоводство, но не по-късно от 30 октомври текущата година.
   Чл. 8а.  (Нов - ДВ, бр. 70 от 2005 г.) (1) За лицата и семействата, които се отопляват с природен газ, целевата помощ се превежда ежемесечно по списък от дирекциите "Социално подпомагане" на съответните газоразпределителни дружества.
   (2) За лицата и семействата, които се отопляват с природен газ, целевата помощ се превежда авансово ежемесечно в максимален размер на съответните газоразпределителни дружества.
   (3) Неусвоените средства за целеви помощи за отопление с природен газ се възстановяват от съответните газоразпределителни дружества на дирекциите "Социално подпомагане" след окончателно отчитане на уредите за търговско мерене след приключване на отоплителния сезон, но не по-късно от 30 октомври текущата година.
   Чл. 9.  (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2005 г.) Когато едно жилище се обитава от повече от едно лице или семейство и електроенергията, топлоенергията и природният газ се отчитат на общ измервателен уред или се начисляват на обща партида, размерът на помощта на правоимащите лица и семейства се осигурява по сметката на титуляря.
   Чл. 10.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2005 г.) Молби-декларации за отопление с електроенергия, топлоенергия и природен газ се подават в дирекции "Социално подпомагане" от 1 ноември до 31 март.
   (2) Целевите помощи за отопление се отпускат от първо число на месеца на подаване на молбата-декларация и се изплащат най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска помощта.
   Раздел III
   Целеви помощи за отопление с твърдо гориво
   Чл. 11.  (1) На лицата и семействата, които се отопляват с твърдо гориво, целевата помощ за отопление се предоставя авансово и еднократно за целия отоплителен сезон.
   (2) Помощта по ал. 1 се предоставя при условие, че средномесечният доход на лицата и семействата за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък от диференцирания минимален доход за отопление.
   Чл. 12.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2004 г.) Молби-декларации за отопление с твърдо гориво се подават в дирекциите "Социално подпомагане" от 15 май до 31 август.
   (2) Срокът по ал. 1 може да бъде удължен до 30 септември при констатирани проблеми от социален, семеен, битов или здравен характер.
   Чл. 13.  (1) Заповедта, с която се отпуска помощта, се издава в два еднообразни екземпляра.
   (2) Екземпляр от заповедта се подпечатва с печата на съответната дирекция "Социално подпомагане" и се връчва на правоимащото лице срещу подпис.
   (3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2004 г.) Правоимащото лице представя заповедта на избран от него търговец на твърдо гориво в срок не по-късно от 31 декември на текущата година.
   (4) Търговците на твърдо гориво осигуряват снабдяването с твърдо гориво на правоимащите лица до 31 декември.
   Чл. 14.  (1) Дирекциите "Социално подпомагане" представят списъците на правоимащите лица и семейства, подали молби-декларации за отопление с дърва, на съответните държавни лесничейства и държавни дивечовъдни станции ежемесечно, до 30-о число.
   (2) Количествата дърва за огрев по представените списъци и условията за осигуряването им се съобразяват с възможностите на лесоустройствения проект на държавното лесничейство и/или държавната дивечовъдна станция.
   Чл. 15.  (1) При предоставянето на твърдото гориво търговецът на твърдо гориво издава фактура с включен данък върху добавената стойност.
   (2) Фактурата се издава на името на правоимащото лице и се подписва от него при получаването на твърдото гориво.
   (3) Във фактурата задължително се вписва и номерът на заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" за отпускане на помощта.
   (4) На правоимащото лице се предоставя оригиналът на фактурата.
   Чл. 16.  (1) Търговецът на твърдо гориво изпраща в съответната дирекция "Социално подпомагане" заявка за превеждане на сумите по издадените фактури до 5-о число на месеца, следващ този, през който е предоставено твърдото гориво.
   (2) Към заявката по ал. 1 се прилагат:
   1.  опис на издадените фактури;
   2.  екземпляр от издадените фактури.
   Чл. 17.  Дирекция "Социално подпомагане" извършва проверка на представения опис и изготвя обобщена справка за заявените средства и заявка за 20 % от сумата, която изпраща в Агенцията за социално подпомагане до 10-о число на месеца, през който са получени заявките по чл. 16.
   Чл. 18.  Агенцията за социално подпомагане превежда заявените от дирекция "Социално подпомагане" средства в 5-дневен срок от получаване на заявката.
   Чл. 19.  Дирекция "Социално подпомагане" превежда на търговците на твърдо гориво сумите по чл. 17 по банков път в 3-дневен срок от получаването им.
   Чл. 20.  Неразплатените суми към 31 декември се погасяват до 28 февруари следващата година.
   Чл. 21.  (1) Лицата и семействата, получили дърва за огрев по реда на чл. 57, ал. 9 от Закона за горите чрез търговец, получават целева помощ за отопление с дърва в размера по чл. 3, ал. 2 въз основа на представен разходооправдателен документ.
   (2) Лицата и семействата, получили дърва за огрев по реда на чл. 57, ал. 9 от Закона за горите, когато са ги добили самостоятелно, получават друг вид целева помощ за отопление.
   Раздел IV
   Административнонаказателни разпоредби
   Чл. 22.  (1) При нарушение разпоредбите на наредбата на физическите лица се налагат глоби съгласно чл. 31 от Закона за административните нарушения и наказания.
   (2) При повторно нарушение по ал. 1 на физическото лице се налага глоба в максимален размер, предвиден в чл. 31 от Закона за административните нарушения и наказания.
   Чл. 23.  (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от инспектората към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
   (2) Наказателните постановления за налагане на глоба се издават от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или от упълномощено от него длъжностно лице.
   (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

   ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
   § 1.  При прилагане на наредбата се спазва § 1 от допълнителната разпоредба на ППЗСП.
   § 2.  "Отоплителен сезон" е периодът от 1 ноември до 31 март.
   § 3.  "Търговец на твърдо гориво" е всеки търговец, който извършва продажби на дребно на твърдо гориво на територията на страната.
   § 3а.  (Нов - ДВ, бр. 70 от 2005 г.) "Газоразпределителни дружества" са дружества с издадена от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране лицензия за разпределение на природен газ на територията на страната.
   § 4.  "Брикети" са всички видове брикети, включително екобрикети.
   § 5.  (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2005 г.) "Диференциран минимален доход за отопление" е индивидуалната граница за достъп до целеви помощи за отопление за всяко лице съобразно възрастта, семейното положение и здравословното състояние, определена по реда на чл. 2, ал. 3.
   ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
   § 6.  За отоплителен сезон 2003 - 2004 г. молбите-декларации се подават от влизането на наредбата в сила.
   § 6а.  (Нов - ДВ, бр. 89 от 2005 г.) За отоплителен сезон 2005 - 2006 г. размерът на целевата помощ за отопление с топлоенергия по чл. 3, ал. 1 за лицата и семействата, които ползват топлоенергия от "Топлофикация - Русе" - ЕАД, "Топлофикация - Казанлък" - ЕАД и "Топлофикация - Ловеч" - ЕАД, се определя съобразно пределните цени на топлинната енергия, произвеждана от тези дружества.
   § 7.  Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в "Държавен вестник".
   § 8.  Наредбата се издава на основание чл. 12, ал. 4 от Закона за социално подпомагане.

# 4
  • Мнения: 2 655
ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ АСПЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ОТВЛИЧАНЕ НА ДЕЦА
(Ратифицирана със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 21 февруари 2003 г. - ДВ,бр.20 от 2003 г. В сила от 1 август 2003 г.)

(обн.,ДВ,бр.82 от 16 септември 2003 г.)

Държавите, подписали тази конвенция,
твърдо убедени, че интересите на децата са от първостепенно значение при упражняването на родителските права,
в желанието си да гарантират международноправна защита на децата от вредните последици на незаконното им прехвърляне или задържане и да установят процедури, осигуряващи тяхното незабавно връщане в държавата на обичайното им местопребиваване, а също така да гарантират защита на правото на лични отношения,
решиха за тази цел да сключат конвенция и се споразумяха за следното:

Глава I
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА КОНВЕНЦИЯТА

Член 1

Тази конвенция има за цел:
а) да осигури незабавното връщане на децата, прехвърлени незаконно или задържани в някоя от договарящите държави; и
b) да гарантира ефективното спазване на законите, свързани с упражняването на родителските права и правото на лични отношения, на една договаряща държава от другите договарящи държави.

Член 2

Договарящите държави предприемат всички необходими мерки, за да осигурят осъществяването на целите на тази конвенция на своя територия. За тази цел те прилагат възможно най-бързото производство.

Член 3

Прехвърлянето или задържането на дете се счита за незаконно, когато:
а) е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му; и
b) по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.
Правото на упражняване на родителски права, посочено в т."а" по-горе, може да произтича по силата на закон или по силата на съдебно или административно решение, или по силата на действащо споразумение съгласно законодателството на тази държава.

Член 4

Конвенцията се прилага по отношение на всяко дете, което е имало обичайно местопребиваване в договаряща държава непосредствено преди да бъде нарушено правото на упражняване на родителски права или правото на лични отношения. Конвенцията престава да се прилага, след като детето навърши 16-годишна възраст.

Член 5

За целите на тази конвенция:
а) "право на упражняване на родителски права" включва правата, свързани с грижите за личността на детето и по-конкретно с правото да се определя местопребиваването му;
b) "право на лични отношения" включва правото да се отведе детето за определен период от време на място, различно от мястото на неговото обичайно местопребиваване.

Глава II
ЦЕНТРАЛНИ ОРГАНИ

Член 6

Всяка договаряща държава посочва централен орган, който изпълнява предвидените в тази конвенция задължения.
Федералните държави, държавите с повече от една правна система или държавите, в които има автономни териториални единици, могат да посочат повече от един централен орган, както и да уточнят териториалния обхват на неговите правомощия. Когато една държава е посочила повече от един централен орган, тя следва да определи централния орган, до който се изпращат молбите с цел да бъдат препратени към компетентния централен орган на тази държава.

Член 7

Централните органи си сътрудничат помежду си и съдействат за сътрудничеството между компетентните органи в съответната държава за осигуряване на незабавното връщане на децата и за постигане на другите цели на конвенцията.
По-конкретно, директно или чрез посредничество, те предприемат всички необходими мерки:
а) да установят местонахождението на детето, което е незаконно прехвърлено или задържано;
b) да предотвратят настъпването на по-нататъшни опасности за детето или вреди за заинтересованите страни, като определят или способстват за определяне на привременни мерки;
c) да осигурят доброволното връщане на детето или да улеснят извънсъдебното уреждане на спора;
d) да обменят, ако е необходимо, информация относно социалния статус на детето;
е) да предоставят информация от общ характер относно законодателството на своята държава във връзка с приложението на конвенцията;
f) да започнат или да улеснят започването на съдебно или административно производство с цел да се осъществи връщането на детето и при възможност - да организират или да осигурят ефективното упражняване на правото на лични отношения;
g) да предоставят или да улеснят предоставянето на правна помощ или консултации, включително участието на адвокат или юридически съветник, когато обстоятелствата налагат това;
h) да осигурят необходимите и подходящи административни мерки за обезпечаване безопасното връщане на детето;
i) да обменят информация помежду си за действието на тази конвенция и доколкото е възможно, да отстраняват всички пречки по прилагането й.

Глава III
ВРЪЩАНЕ НА ДЕЦАТА

Член 8

Всяко лице, институция или организация, която твърди, че едно дете е прехвърлено или задържано в нарушение на правото за упражняване на родителски права, може да подаде молба до централния орган на държавата по обичайното местопребиваване на детето или до централния орган на всяка друга договаряща държава за съдействие за осигуряване връщането на детето.
Молбата трябва да съдържа:
а) информация относно самоличността на молителя, на детето и на лицето, за което се твърди, че е прехвърлило или задържало детето;
b) по възможност - рождената дата на детето;
с) основанията, въз основа на които молителят предявява искане за връщане на детето;
d) цялата налична информация за предполагаемото местонахождение на детето и за самоличността на лицето, при което се предполага, че се намира детето.
Молбата може да бъде придружена или допълнена със:
e) заверено копие от всяко свързано със случая решение или споразумение;
f) удостоверение или заверена декларация, издадени от централния орган или от друг компетентен орган на държавата, в която детето има обичайно местопребиваване, или от друго компетентно лице относно законодателството на държавата в тази област;
g) всеки друг свързан със случая документ.

Член 9

Ако централният орган, който получи молба по чл. 8, има основания да счита, че детето се намира в друга договаряща държава, той незабавно препраща молбата директно на централния орган на тази договаряща държава и информира за това молещия централен орган или според случая молителя.

Член 10

Централният орган на държавата, в която се намира детето, взема или способства да бъдат взети всички необходими мерки за осигуряване на доброволното връщане на детето.

Член 11

Съдебните или административните органи на договарящите държави следва да действат бързо в процедурата по връщането на детето.
Ако сезираният съдебен или административен орган не постанови решение в срок от шест седмици от датата на подаване на молбата, молителят или централният орган на замолената държава по своя собствена инициатива или по искане на централния орган на молещата държава имат правото да поискат да им бъдат съобщени причините за забавянето. Ако централният орган на замолената държава получи отговор, той го изпраща на централния орган на молещата държава или според случая - на молителя.

Член 12

Когато детето е било незаконно прехвърлено или задържано по смисъла на чл.3 и от датата на подаване на молбата пред съдебния или административния орган на договарящата държава, в която се намира детето, е изтекъл период от време, по-малък от една година от датата на незаконното прехвърляне или задържане, съответният орган разпорежда незабавното връщане на детето.
Съдебният или административният орган, дори ако е сезиран след изтичане на периода от една година, посочен в предходната алинея, следва да разпореди връщането на детето, освен ако не се установи, че то се е приспособило към новата си среда.
Когато съдебният или административният орган на замолената държава има основание да счита, че детето е било отведено в друга държава, той може да спре производството или да отхвърли молбата за връщане на детето.

Член 13

Независимо от разпоредбите на предходния член съдебният или административният орган на замолената държава не е задължен да разпореди връщането на детето, ако лицето, институцията или организацията, които се противопоставят на неговото връщане, установят, че:
a) лицето, институцията или организацията, натоварени с грижата за детето, не са упражнявали ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането или са дали своето съгласие, или впоследствие са приели прехвърлянето или задържането; или 
b) съществува сериозна опасност връщането на детето, да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация.
Съдебният или административният орган може също да откаже да разпореди връщането на детето ако установи, че детето се противопоставя на връщането и е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.
При преценка на обстоятелствата, посочени в този член, съдебните или административните органи следва да вземат под внимание информацията за социалното положение на детето, предоставена от централния орган или от друг компетентен орган по обичайното местопребиваване на детето.

Член 14

При преценяване за това, дали е налице незаконно прехвърляне или задържане по смисъла на чл. 3, съдебният или административният орган на замолената държава може да се позове директно на правото на държавата на обичайното местопребиваване на детето и на съдебни или административни решения, независимо дали са официално признати в тази държава, без да се прилага специална процедура за установяване на това право или за признаване на чуждестранните съдебни решения, които би следвало да се приложат.

Член 15

Съдебните или административните органи на договарящата държава могат, преди да разпоредят връщането на детето, да поискат от молителя да представи решение или друг документ, издаден от органите на държавата на обичайното местопребиваване на детето, удостоверяващ, че прехвърлянето или задържането е било незаконно по смисъла на чл. 3 от конвенцията, доколкото такова решение или документ могат да бъдат получени в тази държава. Централните органи на договарящите държави, доколкото това практически е възможно, оказват съдействие на молителите за издаването на такова решение или на друг удостоверяващ документ.

Член 16

След получаване на съобщението за незаконно прехвърляне или задържане на детето по смисъла на чл.3, съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето е било прехвърлено или в която е било задържано, не разглеждат по същество правото на упражняване на родителските права, освен ако се установи, че детето не следва да бъде върнато по силата на тази конвенция или че не е подадена молба в разумен срок след получаване на съобщението.

Член 17

Единствено фактът, че е постановено решение относно упражняването на родителските права или че това решение подлежи на признаване в замолената държава, не е основание за отказ за връщане на детето по силата на тази конвенция, но при прилагането на конвенцията съдебните или административните органи на замолената държава могат да вземат под внимание мотивите за това решение.

Член 18

Разпоредбите на тази глава не ограничават правомощията на съдебния или административния орган да разпоредят връщането на детето по всяко време.

Член 19

Решение за връщането на детето, постановено по силата на тази конвенция, не засяга по същество правото на упражняване на родителските права.

Член 20

Връщането на детето съгласно разпоредбите на чл. 12 може да бъде отказано, ако това противоречи на основните принципи на замолената държава в областта на защитата на правата на човека и основните свободи.

Глава IV
ПРАВО НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ

Член 21

Молба за съдействие по организирането или закрилата на ефективно упражняване на правото на лични отношения може да бъде подадена до централния орган на договаряща държава по същия ред, по който се подава и молба за връщане на дете.
Централните органи са задължени да оказват съдействието по чл.7, за осигуряване на безпрепятствено упражняване на правото на лични отношения и изпълнението на всички условия, необходими за упражняването на това право. Централният орган предприема необходимите мерки да отстрани, доколкото е възможно, всички пречки за упражняването на това право.
Централните органи, пряко или чрез посредници, могат да започнат или да съдействат за започването на процедура за организиране или за защита на правото на лични отношения и за спазване на условията, при които това право следва да бъде упражнявано.

Глава V
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 22

Не могат да бъдат искани никакви обезпечения, гаранции или депозити, в каквато и да е форма, за гарантиране плащането на разходите и разноските по съдебните или административните производства, попадащи в приложното поле на конвенцията.

Член 23

За целите на тази конвенция не се изисква легализация или друга подобна формална процедура.

Член 24

Всяка молба, съобщение или друг документ трябва да бъдат изпратени до централния орган на замолената държава на езика, на който са съставени, придружени с превод на официалния език или на един от официалните езици на замолената държава, или ако такъв превод е трудно да бъде направен, с превод на френски или английски език.
Всяка договарящата държава, правейки резерва по чл. 42, може да се противопостави срещу използването на френски или на английски език, но не и на двата езика, във всяка молба, съобщение или друг документ, изпратен до нейния централен орган.

Член 25

Гражданите на една договаряща държава и лицата, които имат обичайно местопребиваване в тази държава, имат право да ползват правна помощ и консултации по всички въпроси, свързани с прилагането на тази конвенция във всяка друга договаряща държава, при същите условия, както ако са граждани на тази държава или имат обичайно местопребиваване в нея.

Член 26

Всеки централен орган поема разходите си по прилагането на тази конвенция.
Централният орган и другите държавни органи на договарящите държави не налагат такси по молбите, подадени по тази конвенция. По-конкретно те могат да не изискват молителят да заплаща разходите и разноските по производството или според случая разходите и разноските за участието на адвокат. При все това те могат да изискат заплащането на разходите, които са възникнали или които ще възникнат при действията, свързани с връщането на детето.
Договаряща държава може обаче, правейки резерва по чл. 42, да декларира, че не се задължава да поема разходите по предходната алинея, възникнали от участието на адвокат или правен съветник, или по съдебното производство над размера, който може да бъде покрит от системата й за оказване на съдебна и правна помощ.
При разпореждане за връщане на детето или за възстановяване на нарушено право на лични отношения по тази конвенция съдебният или административният орган може, когато това е необходимо, да присъди заплащане от лицето, прехвърлило или задържало детето или което възпрепятства упражняването на правото му на лични отношения, на всички необходими разходи, направени от молителя или за негова сметка, включително пътните разходи, разходите за процесуално представителство на молителя и за връщането на детето, както и всички разходи или разноски за установяване местонахождението на детето.

Член 27

Когато е очевидно, че условията, изисквани от тази конвенция, не са изпълнени или че молбата не е добре обоснована, централният орган не е задължен да приеме молбата. В такъв случай той незабавно уведомява молителя или при необходимост централния орган, чрез който е изпратена молбата, за причините за неприемането й.

Член 28

Централният орган може да изиска молбата да бъде придружена с писмено пълномощно, което да го овластява да действа за сметка на молителя, или да определи представител, който да действа от името на молителя.

Член 29

Тази конвенция не изключва възможността лице, институция или орган, който счита, че има нарушение на упражняването на родителските права или на правото на лични отношения по смисъла на чл.3 или 21, да се обърне директно към съдебните или административните органи на договарящата държава съобразно или не с разпоредбите на тази конвенция.

Член 30

Всяка молба, подадена до централния орган или директно до съдебните или административните органи на договаряща държава в съответствие с изискванията на тази конвенция, заедно с приложените към нея документи и сведения или такива предоставени от централния орган се приемат от съдебните или административните органи на договарящите държави.

Член 31

По отношение на държава, в която има две или повече правни системи, които се прилагат в различни териториални единици в областта на родителските права:
а) всяко позоваване на обичайно местопребиваване в тази държава се тълкува като позоваване на обичайно местопребиваване в териториална единица на тази държава;
b) всяко позоваване на правото на обичайното местопребиваване се тълкува като позоваване на действащото законодателство в териториалната единица на тази държава, където детето има обичайно местопребиваване.

Член 32

По отношение на държава, в която в областта на упражняването на родителските права действат две или повече правни системи, които се прилагат към различен кръг лица, всяко позоваване на законодателството на тази държава се тълкува като позоваване на правната система, определена съгласно законодателството на тази държава.

Член 33

Държава, в различните териториални единици на която действат собствени правни разпоредби относно упражняване на родителските права, не е задължена да прилага тази конвенция в случаите, в които и държава с унифицирана правна система не би била задължена да я прилага.

Член 34

Тази конвенция има приоритет пред Конвенцията от 5 октомври 1961 г. относно компетентността на органите и приложимия закон в областта на защита на малолетните за държави, страни и по двете конвенции. От друга страна, тази конвенция не ограничава приложението на друг международен акт между държавата по произход и замолената държава или на други закони на замолената държава, които имат за цел да се осъществи връщането на детето, което е прехвърлено или задържано незаконно, или да се организира упражняването на правото на лични отношения.

Член 35

Тази конвенция се прилага между договарящите държави само по отношение на незаконно прехвърляне или задържане, извършени след нейното влизане в сила за тези държави.
Когато е направена декларация по чл.39 или 40, позоваването на предходната алинея от договаряща държава ще се счита, че се отнася за териториална единица или единици, по отношение на които се прилага тази конвенция.

Член 36

Никоя разпоредба от тази конвенция не е пречка две или повече договарящи държави с цел да намалят ограниченията по отношение на връщането на детето да постигнат договореност да не прилагат помежду си разпоредбите на конвенцията, които могат да съдържат такива ограничения.

Глава VI
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 37

Конвенцията е открита за подписване от държавите, които са били членки на Хагската конференция по международно частно право по време на Четиринадесетата й сесия.
Тя подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване и документите за ратификацията, приемането или утвърждаването се депозират в Министерството на външните работи на Кралство Холандия.

Член 38

Всяка друга държава може да се присъедини към тази конвенция.

Документът за присъединяване се депозира в Министерството на външните работи на Кралство Холандия.
Конвенцията влиза в сила за присъединилата се държава на първия ден, следващ изтичането на третия календарен месец след депозирането на нейния документ за присъединяване.
Присъединяването поражда действие само в отношенията между присъединяващата се държава и договарящите държави, които направят декларация, че приемат присъединяването й. Такава декларация се прави също и от всички държави членки, ратифицирали, приели или утвърдили конвенцията след присъединяването. Декларацията се депозира в Министерството на външните работи на Кралство Холандия. То изпраща по дипломатически път заверено копие до всяка договаряща държава.
Конвенцията влиза в сила между присъединилата се държава и държавата, направила декларация, че приема присъединяването, на първия ден от третия календарен месец след депозирането на декларацията за приемането.

Член 39

Всяка държава може по време на подписването, ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването да декларира, че конвенцията ще се прилага на всички територии, които тя представлява в международните отношения, или само на една или няколко от тях. Декларацията поражда действие от момента на влизане на конвенцията в сила за тази държава.

Декларацията, както и всяко последващо разширение на териториалния обхват се съобщават писмено на Министерството на външните работи на Кралство Холандия.

Член 40

Ако договаряща държава има две или повече териториални единици, в които се прилагат различни правни системи по въпросите, регламентирани от тази конвенция, може по време на подписването, ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването да декларира, че конвенцията ще се прилага върху всички териториални единици или само върху една или върху няколко от тях и може да измени по всяко време тази декларация, като направи нова декларация.
За всяка такава декларация се уведомява с нота Министерството на външните работи на Кралство Холандия и в нея се посочват изрично териториалните единици, в които се прилага конвенцията.

Член 41

Когато договаряща държава има държавна система, в която изпълнителните, съдебните и законодателните правомощия са разпределени между централните и други органи на тази държава, подписването, ратификацията, приемането или утвърждаването, или присъединяването към конвенцията, както и декларация, направена по чл. 40, няма да породят никакви последици за вътрешното разпределение на правомощията в тази държава.

Член 42

Всяка договаряща държава може не по-късно от момента на ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването или от момента на декларацията по чл.39 или 40 да направи резерва по чл.24 или по чл.26, ал.3 или и по двата текста. Не се допускат никакви други резерви.
Всяка държава може по всяко време да оттегли направена от нея резерва. За оттеглянето се уведомява с нота Министерството на външните работи на Кралство Холандия
Действието на резервите се прекратява на първия ден от третия календарен месец след уведомлението с нота по предходната алинея.

Член 43

Конвенцията влиза в сила на първия ден от третия календарен месец след депозирането на третия документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване съгласно чл.37 и 38.
Впоследствие конвенцията влиза в сила:
1. за всяка държава, която я ратифицира, приема, утвърждава или се присъединява към нея впоследствие - на първия ден от третия календарен месец след депозирането на документите й за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване;
2. за всяка територия или териториална единица, по отношение на която действието на конвенцията е било разширено съгласно чл.39 и 40 - на първия ден от третия календарен месец след уведомяването с нота, посочено в тези членове.

Член 44

Тази конвенция остава в сила за срок от пет години от датата на влизането й в сила съгласно чл.43, ал.1, включително и за държавите, които са я ратифицирали, приели, утвърдили или са се присъединили впоследствие към нея.
Действието на конвенцията се продължава мълчаливо за нов петгодишен срок, освен ако не бъде денонсирана.
За всяко денонсиране се уведомява с нота Министерството на външните работи на Кралство Холандия най-малко шест месеца преди изтичането на петгодишния срок. Денонсирането може да бъде ограничено до някои територии или териториални единици, в които се прилага конвенцията.
Денонсирането поражда действие само по отношение на държавата, изпратила уведомление с нота за това. Конвенцията остава в сила за другите договарящи държави.

Член 45

Министерството на външните работи на Кралство Холандия уведомява с ноти държавите - членки на Конференцията, и държавите, присъединили се съгласно разпоредбите на чл.38, за:
1. подписванията, ратификациите, приеманията и утвърждаванията, посочени в чл.37;
2. присъединяванията, посочени в чл.38;
3. датата, на която тази конвенция влиза в сила съгласно разпоредбите на чл.43;
4. разширенията на териториалния обхват, посочени в чл.39;
5. декларациите, посочени в чл.38 и 40;
6. резервите, посочени в чл.24 и чл.26, ал.3, и оттеглянето на резервите, посочено в чл.42;
7. денонсирането, посочено в чл.44.
В уверение на което, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.
Съставена в Хага на 25 октомври 1980 г. на френски и английски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на правителството на Кралство Холандия, и заверено копие от него ще бъде предадено по дипломатически път на всяка държава, която е била членка на Хагската конференция по международно частно право на Четиринадесетата й сесия.

# 5
  • Мнения: 624
НАРЕДБА
за изплащане от държавата на присъдена издръжка
(приета ПМС № 288 от 10 декември 2002 г. на МС/обн. ДВ бр. 117/2002 г.)
 
Чл. 1. Държавата чрез общините изплаща издръжката, когато тя е присъдена с влязло в сила съдебно решение в полза на български гражданин и не се изплаща редовно от длъжника по образуваното изпълнително дело.
Чл. 2. (1) Счита се, че издръжката не се изплаща редовно, когато по изпълнителното дело не постъпват суми за пълния размер на две и повече месечни вноски, въпреки че е наложен запор върху трудовото възнаграждение или друго вземане и че са предприети изпълнителни действия върху имуществото на длъжника.
(2) Съдия-изпълнителят съставя констативен протокол, когато установи, че длъжникът:
1. не работи и не притежава имущество, върху което да се насочи изпълнението;
2. е с неизвестен адрес в страната или в чужбина или, макар и с известен адрес, се намира в държава, където съдебното решение не може да се изпълни;
3. е военнослужещ на наборна военна служба;
4. изтърпява наказание лишаване от свобода.
Чл. 3. (1) Общината изплаща неизплатената издръжка по писмено искане на взискателя. Искането се подава чрез съдия-изпълнителя, в чийто район е изпълнителното дело, и в него взискателят декларира за кои месеци не е получил издръжка.
(2) Съдия-изпълнителят изпраща искането по ал. 1 на общината по постоянния адрес на длъжника в 10-дневен срок от постъпването му. Когато адресът на длъжника в страната или в чужбина е неизвестен, искането се изпраща по постоянния адрес на взискателя.
(3) Към искането се прилагат препис от протокола по чл. 2, ал. 2 и справка от съдия-изпълнителя, в която се посочват:
1. трите имена и адресите на длъжника и взискателя;
2. месечният размер на присъдената издръжка;
3. времето, за което не е изплатена издръжката;
4. изпълнителните действия, които са предприети по делото.
Чл. 4. (1) Издръжката се изплаща от общината, като сумата се превежда всеки месец направо на взискателя.
(2) Издръжката се изплаща в пълния размер, определен със съдебното решение.
Чл. 5. (1) Платената от държавата издръжка е за сметка на неизправния длъжник. Той е задължен да я възстанови заедно със законната лихва. Събирането на сумата се извършва от съдия-изпълнителя въз основа на издадения срещу длъжника изпълнителен лист, като събраните суми се внасят по бюджета на съответната община, която ги е изплатила.
(2) Длъжникът не възстановява изплатената за негова сметка от държавата издръжка за периода, в който е бил военнослужещ на наборна военна служба.
(3) Невъзможността изплатените средства да се възстановят на държавата не е основание да се отказва изплащането на присъдената издръжка.
Чл. 6. Когато задълженото лице започне да изплаща редовно издръжката или тя редовно се събира по принудителен ред, съдия-изпълнителят съобщава на общината да прекрати превеждането на сумите.
Чл. 7. (1) Сумите за изплащане на издръжка по реда на наредбата се осигуряват ежегодно в общодържавните разходи на централния бюджет.
(2) Средствата по ал. 1 се предоставят на общините въз основа на действително извършените разходи по реда, определян от Министерския съвет, за изпълнението на държавния бюджет за съответната година.
 
Заключителни разпоредби
§ 1. Наредбата се приема на основание чл. 92 от Семейния кодекс.
§ 2. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на правосъдието и на министъра на финансите.
§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2003 г.

# 6
  • Мнения: 624
КОНВЕНЦИЯ ЗА КОМПЕТЕНТНОСТТА, ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО, ПРИЗНАВАНЕТО, ИЗПЪЛНЕНИЕТО И СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ВЪВ ВРЪЗКА С РОДИТЕЛСКАТА ОТГОВОРНОСТ И МЕРКИТЕ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА (Ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание на 18 януари 2006 г. - ДВ, б...
Обн. ДВ. бр.15 от 16 Февруари 2007г.
Страните, подписали тази конвенция,
имайки предвид нуждата от подобряване закрилата на децата в отношенията с международен характер,

желаейки да избегнат стълкновенията между техните правни системи в материята на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на мерките за закрила на децата,

напомняйки значимостта на международното сътрудничество за закрилата на децата,

потвърждавайки първостепенното значение на висшия интерес на детето,

отбелязвайки, че Конвенцията от 5 октомври 1961 г. относно компетентността на органите и приложимото право в областта на закрилата на непълнолетните се нуждае от ревизия,

желаейки да установят общи разпоредби в съответствие с Конвенцията на Обединените нации за правата на детето от 20 ноември 1989 г.,

се споразумяха за приемането на следните разпоредби:

 

Глава първа.
Приложно поле на конвенцията
 
Член 1
1. Целите на тази конвенция са:

а. да определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила личността или имуществото на детето;

b. да определи приложимото право, което следва да се прилага от тези органи при упражняване на тяхната компетентност;

c. да определи приложимото право при родителската отговорност;

d. да осигури признаването и изпълнението на мерките за закрила във всички договарящи държави;

e. да установи необходимото сътрудничество между органите на договарящите държави за постигане целите на конвенцията.

2. За целите на тази конвенция терминът "родителска отговорност" включва родителска власт или всяка друга аналогична властова връзка, която определя правата, правомощията и отговорностите на родителите, настойниците или другите законни представители по отношение личността или имуществото на детето.

 

Член 2
Конвенцията се прилага спрямо деца от момента на раждането им до навършване на 18 години.

 

Член 3
Мерките, посочени в член 1, могат по-специално да се отнасят до:

а. предоставяне, упражняване, лишаване или ограничаване на родителската отговорност, както и нейното делегиране;

b. правото на упражняване на родителските права, включително права, отнасящи се до грижата за личността на детето и по-специално правото на определяне на неговото местопребиваване, както и правото на лични отношения, включително правото на отвеждане на детето за определен период на място, различно от обичайното му местопребиваване;

c. настойничество, попечителство или други сходни институти;

d. определянето и функциите на лицето или органа, натоварени да се грижат за личността или имуществото на детето, да го представляват или да го подпомагат;

e. настаняването на детето в приемно семейство или институция или осигуряване на грижи за детето чрез kafala или друг подобен институт;

f. надзор от страна на държавните органи за грижите за детето, полагани от лицето, на което е поверено детето;

g . управлението, запазването или разпореждането с имуществото на детето.

 

Член 4
Конвенцията не се прилага за:

а. установяването или оспорването на произхода;

b. решението за осиновяване, подготвителните мерки, както и унищожаването и прекратяването на осиновяването;

c. имената на детето;

d. еманципацията;

e. задълженията за издръжка;

f. тръста или наследяването;

g. социалното осигуряване;

h. мерките от общ характер по въпросите на образованието или здравето;

i. мерките, взети във връзка с престъпления, извършени от деца;

j. решения за правото на убежище и в областта на емиграцията.

 

Глава втора.
Компетентност
 
Член 5
1. Съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето.

2. По силата на чл. 7, в случай на промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга договаряща държава, компетентност имат органите на държавата, в която е новото обичайно местопребиваване на детето.

 

 
Член 6
1. При деца бежанци и деца, които са изселени в друга държава поради безредици в тяхната собствена държава, органите на договарящата държава, на територията на която се намират децата в резултат на тяхното изселване, имат компетентността, посочена в ал. 1 на чл. 5.

2. Разпоредбите на предходната алинея са приложими също и за деца, чието обичайно местопребиваване не може да бъде установено.

 

 
Член 7
1. В случай на незаконно прехвърляне или задържане на детето органите на договаряща държава, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането, запазват своята компетентност до момента, когато детето придобие обичайно местопребиваване в друга държава, и

а. всяко лице, институция или друг орган, на който е предоставено правото на упражняване на родителски права, са изразили съгласие с прехвърлянето или задържането, или

b. детето е пребивавало в тази друга държава най-малко една година, след като лицето, институцията или органът, имащи право да упражняват родителски права, узнаят или е трябвало да узнаят за местонахождението на детето и в този период никаква молба за неговото връщане не е подадена и разгледана и детето се е интегрирало в новата си среда.

2. Прехвърлянето или задържането на детето трябва да се счита за незаконно, когато:

а. то е в нарушение на правото на упражняване на родителските права, предоставени на лице, институция или всеки друг орган, самостоятелно или съвместно, съгласно законодателството на държавата, в която детето е имало обичайното си местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането; и

b. към момента на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано, самостоятелно или съвместно, или е щяло да бъде упражнено, ако тези събития не са настъпили.

Правото на упражняване на родителски права, посочено в буква "а", може да произтича от закона, от съдебно или административно решение или от споразумение, което е в сила според правото на тази държава.

3. Докато органите, посочени в ал. 1, запазват своята компетентност, органите на договарящата държава, в която е прехвърлено детето или в която то е задържано, могат да вземат само такива спешни мерки по силата на чл. 11, каквито са необходими за закрила на личността или имуществото на детето.

 

 
Член 8
1. По изключение, ако органът на договарящата държава, който има компетентност по чл. 5 или 6, счита, че органът на друга договаряща държава би имал повече възможности в конкретния случай да прецени как най-добре да се защитят интересите на детето, може:

- да замоли орган пряко или с помощта на централния орган на своята държава да приеме компетентността относно мерките за закрила, каквито счита за необходими, или

- да отложи да се произнесе и да покани страните по него да подадат такава молба пред органа на другата държава.

2. Договарящите държави, чиито органи могат да бъдат замолени при условията, предвидени в предходната алинея, са:

а. държавата, чийто гражданин е детето;

b. държавата, в която се намира имуществото на детето;

c. държавата, чиито органи са сезирани с молба за развод или за фактическа раздяла на родителите на детето или унищожаване на техния брак;

d. държавата, с която детето има тясна връзка.

3. Органите могат да разменят мнения.

4. Замоленият или сезираният орган съгласно ал. 1 може да приеме компетентността, предоставена от органа, имащ компетентност по силата на чл. 5 или 6, ако той прецени, че това би било във висш интерес на детето.

 

 
Член 9
1. Ако органите на договарящите държави, посочени в чл. 8, ал. 2, сметнат, че имат повече възможности в конкретния случай да съобразят как най-добре да се защити висшият интерес на детето, то те могат:

- да замолят компетентния орган на договарящата държава, в която е обичайното местопребиваване на детето пряко или посредством централния й орган, да им се позволи да упражняват компетентност за вземане на мерките за закрила, каквито те считат за необходими, или

- да поканят страните по делото да представят такава молба пред органа на договарящата държава, в която е обичайното местопребиваване на детето.

2. Органите могат да разменят мнения.

3. Органът, който инициира подаването на молбата, може да упражнява своята компетентност на мястото на органа на договарящата държава, в която е обичайното местопребиваване на детето, само ако последният е приел молбата.

 

 
Член 10
1. Без да се нарушават разпоредбите на членове от 5 до 9, органите на дадена договаряща държава при упражняването на своята компетентност при разглеждане на молби за развод или фактическа раздяла на родителите на дете, което има постоянно местопребиваване в друга договаряща държава, или за унищожаване на техния брак, могат, ако законът на държавата допуска това, да вземат мерки, насочени към закрила на личността или имуществото на детето, ако:

а. в момента на започването на производството поне един от родителите на детето има обичайно местопребиваване в тази държава и единият от тях има родителската отговорност към детето, и

b. компетентността на тези органи да вземат такива мерки е приета от родителите, както и от всяко друго лице, на което е възложена родителската отговорност към детето, и това е в съответствие на висшия интерес на детето.

2. Компетентността, предвидена в ал. 1, за вземане на мерки за закрила на детето се прекратява веднага с влизане в сила на решението, уважаващо или отхвърлящо молбата за развод, фактическата раздяла или унищожаването на брака или ако процесът е прекратен на друго основание.

 

 
Член 11
1. Във всички спешни случаи органите на всяка договаряща държава, на чиято територия се намира детето или неговото имущество, са компетентни да вземат необходими мерки за закрила.

2. Мерките, взети по силата на ал. 1, по отношение на дете, което има обичайно местопребиваване в договаряща държава, преустановяват своето действие веднага щом компетентните органи, които имат компетентност по силата на членове от 5 до 9, вземат необходимите според случая мерки.

3. Мерките, взети по силата на ал. 1, по отношение на дете, което има обичайно местопребиваване в недоговаряща държава, преустановяват своето действие във всяка договаряща държава веднага щом необходимите според случая мерки, взети от органите на друга държава, са признати в съответната договаряща държава.

 

Член 12
1. С изключение на случаите по чл. 7 органите на договаряща държава, на чиято територия се намира детето или неговото имущество, са компетентни да вземат мерки за закрила личността или имуществото на детето, които имат временен характер и се прилагат на територията на тази държава, доколкото такива мерки не са несъвместими с мерките, вече предприети от органите, на основание членове от 5 до 10.

2. Мерките, взети по силата на предходната алинея, по отношение на дете, което има обичайно местопребиваване в договаряща държава, преустановяват своето действие веднага щом компетентните по силата на членове от 5 до 10 органи са се произнесли по отношение на мерките за закрила, които могат да се постановят според случая.

3. Взетите на основание ал. 1 мерки по отношение на дете, което има обичайно местопребиваване в недоговаряща държава, преустановяват своето действие в договарящата държава, в която са взети веднага щом мерките, постановени според случая от органите на друга държава, се признаят във въпросната договаряща държава.

 

Член 13
1. Органите на договаряща държава, които на основание членове от 5 до 10 са компетентни да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето, трябва да се въздържат от постановяването им, ако по време на започване на производството са поискани съответстващи мерки от органите на друга договаряща държава, притежаваща също компетентност на основание членове от 5 до 10, които все още са в процес на разглеждане.

2. Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, ако органите, пред които първоначално е подадена молбата за мерки, са се отказали от своята компетентност.

 

Член 14
Мерките по членове от 5 до 10 остават в сила, дори ако след промяна на условията е отпаднало основанието за компетентността на органите, които са ги взели, докато съответните компетентни органи по конвенцията не са ги променили, заменили или прекратили.

 

Глава трета.
Приложимо право
Член 15
1. При упражняването на своята компетентност според разпоредбите на глава II органите на договарящите държави прилагат собственото си право.

2. От друга страна, доколкото закрилата на личността или имуществото на детето изисква това, в изключителни случаи те могат да прилагат или да вземат предвид закона на друга държава, с която конкретният случай е тясно свързан.

3. Ако детето промени обичайното си местопребиваване в друга договаряща държава, правото на тази друга държава определя от момента на настъпилата промяна условията за прилагане на мерките, приети в държавата на предходното обичайно местопребиваване.

 

 
Член 16
1. Възникването и прекратяването на родителската отговорност по силата на закон, без намесата на съдебен или административен орган, се определя от правото на държавата по обичайното местопребиваване на детето.

2. Възникването и прекратяването на родителската отговорност по силата на споразумение или едностранен акт, без намесата на съдебен или административен орган, се определя от правото на държавата на обичайното местопребиваване на детето към момента на влизане в сила на споразумението или едностранния акт.

3. Родителската отговорност, която е възникнала в съответствие с правото на държавата, в която детето има обичайно местопребиваване, продължава да е в сила и след промяна на това обичайно местопребиваване в друга държава.

4. Ако обичайното местопребиваване на детето се промени, възникването на родителската отговорност по силата на закон на лице, на което не е била вече възложена, се определя от правото на държавата, в която е новото обичайно местопребиваване на детето.

 

Член 17
Упражняването на родителската отговорност се определя от правото на държавата по обичайното местопребиваване на детето. Ако обичайното местопребиваване на детето се промени, упражняването се определя от правото на държавата на новото обичайно местопребиваване на детето.

 

Член 18
Родителската отговорност, посочена в чл. 16, може да бъде прекратена или условията за нейното упражняване променени посредством мерки, взети с оглед прилагането на тази конвенция.

 

Член 19
1. Валидността на сделка, сключена между трето лице и лице, което е имало право да действа като законен представител на детето съгласно правото на държавата, в която е сключена сделката, не може да бъде оспорвана и третото лице не може да бъде подведено под отговорност поради единственото основание, че лицето не е имало право да действа като законен представител на детето според приложимото право, посочено от разпоредбите на тази глава, освен ако третите лица са знаели или е трябвало да знаят, че родителската отговорност се определя от това право.

2. Предходната алинея е приложима само ако сделката е сключена между лица, намиращи се на територията на една и съща държава.

 

Член 20
Разпоредбите на тази глава са приложими и когато се отнася за право на недоговаряща държава.

 

Член 21
1. В тази глава терминът "право" означава законодателството, което е в сила в дадена държава с изключение на стълкновителните норми.

2. От друга страна, ако приложимото право по чл. 16 е това на една недоговаряща държава и ако стълкновителните норми на тази държава посочват като приложимо правото на друга недоговаряща държава, приложимо е именно правото на втората. Ако правото на тази друга недоговаряща държава не е приложимо, приложимо право е това, което е посочено в чл. 16.

 

Член 22
Приложимото право, определено като такова от разпоредбите на тази глава, може да не се приложи само ако това прилагане би било в очевидно противоречие с обществения ред и като се има предвид висшия интерес на детето.

 

Глава четвърта.
Признаване и изпълнение
 
Член 23
1. Взетите от органите на договаряща държава мерки се признават по силата на закона във всички други договарящи държави.

2. Признаване може да бъде отказано:

а. ако мярката е била взета от орган, чиято компетентност не е произтичала от едно от основанията, посочени в глава II;

b. ако мярката е била взета в рамките на съдебен или административен процес, без на детето да е била предоставена възможност да бъде изслушано, в нарушение с основните принципи на замолената държава, освен ако не се е касаело за спешен случай;

с. по молба на всяко лице, което твърди, че ако мярката бъде предприета, тя ще наруши неговата родителска отговорност, без на това лице да се даде възможност да бъде изслушано, освен ако не се е касаело за спешен случай;

d. ако такова признаване е в очевидно противоречие с обществения ред в замолената държава, имайки предвид висшия интерес на детето;

е. ако мярката е несъвместима с по-късно взета мярка в недоговаряща държава, в която детето има обичайно местопребиваване, когато по-късната мярка подлежи на признаване в замолената държава;

f. ако не е спазена процедурата, предвидена в чл. 33.

 

Член 24
Без да се нарушава чл. 23, ал. 1, всяко заинтересувано лице може да подаде молба до компетентните органи на договаряща държава да се произнесат относно признаване или непризнаване на мярка, взета в друга договаряща държава. Процедурата се определя от правото на замолената държава.

 

Член 25
Органът на замолената държава е обвързан с установените факти, въз основа на които органът на държавата, в която е взета мярката, е обосновал своята компетентност.

 

Член 26
1. Ако мерки, взети в една договаряща държава и подлежащи на изпълнение в нея, трябва да бъдат изпълнени в друга държава, при молба от заинтересувано лице те се обявяват за изпълняеми или регистрирани с цел изпълнение в тази държава в съответствие с предвидената в законодателството й процедура.

2. Всяка договаряща държава прилага проста и бърза процедура за обявяване на мерките за изпълняеми или регистрирани с цел изпълнение.

3. Обявяването на мерките за изпълняеми или регистрирани с цел изпълнение може да бъде отказано само по една от причините, посочени в чл. 23, ал. 2.

 

Член 27
Преразглеждане по същество на взетата мярка не се прави от органа на замолената държава, освен ако това не е необходимо за прилагането на разпоредбите в предходните членове.

 

Член 28
Мерките, взети в една договаряща държава и обявени за изпълняеми или регистрирани с цел изпълнение в друга договаряща държава, се изпълняват в последната държава, както, ако са взети от нейните органи. Изпълнението се осъществява в съответствие с правото на замолената държава предвид висшия интерес на детето.

 

Глава пета.
Сътрудничество
 
Член 29
1. Всяка договаряща държава определя централен орган, който да бъде натоварен със задълженията, произтичащи от конвенцията за договарящата страна.

2. Федералните държави, държавите с повече от една правна система или държавите, които имат автономни териториални единици, са свободни да посочат повече от един централен орган и да определят териториалния или персоналния обхват на техните функции. Когато държава е посочила повече от един централен орган, тя определя централния орган, до когото може да се изпращат съобщения, за да бъдат предадени на подходящия централен орган в държавата.

 

Член 30
1. Централните органи си сътрудничат помежду си и насърчават сътрудничеството между компетентните органи в техните държави за постигане на целите на конвенцията.

2. Във връзка с прилагането на конвенцията те вземат подходящи мерки за осигуряване на информация относно законодателството и институциите в техните държави във връзка със закрилата на децата.

 

Член 31
Централният орган на договарящата държава директно или посредством публични или други органи предприема подходящи мерки за:

а. да улесни обмена на информация и да предложи помощта, предвидена в чл. 8 и 9 и в тази глава;

b. да улесни чрез посредничество доброволното разрешаване на въпросите, свързани със защитата на личността или имуществото на детето, в случаи, за които конвенцията е приложима;

c. да предостави по молба на компетентен орган от друга договаряща държава помощ при разкриване местонахождението на дете, когато изглежда, че детето се намира на територията на замолената държава и има нужда от защита.

 

Член 32
По мотивирана молба на централния орган или друг компетентен орган в договаряща държава, с която детето има близка връзка, централният орган на договарящата държава, в която детето има обичайното си местопребиваване, или директно, или чрез обществени или други органи следва:

а. да предостави доклад за положението на детето;

b. да изиска от компетентния орган на своята държава да проучи необходимостта от вземане на мерки за закрила на личността или имуществото на детето.

 

 
Член 33
1. Ако орган, който има компетентност по силата на членове от 5 до 10, възнамерява да настани детето в приемно семейство или в институция, или на грижите на kafala или на аналогичен институт, и ако такова настаняване на детето или осигуряване на грижи трябва да се осъществи в друга договаряща държава, този орган предварително се консултира с централния орган или с друг компетентен орган на тази държава. За целта той изпраща доклад за детето заедно с причините, налагащи предлаганото настаняване на детето в институция или приемно семейство.

2. Решението за настаняване или за осигуряване на грижи може да се вземе в молещата държава само ако централният орган или друг компетентен орган на замолената държава е одобрил настаняването или осигуряването на грижи, имайки предвид висшия интерес на детето.

 

 
Член 34
1. Когато е предвидено да бъде взета мярка за закрила, компетентните органи по конвенцията, ако положението на детето налага това, могат да отправят молба до всеки орган на друга договаряща държава, който притежава нужната за защитата на детето информация, да им я предостави.

2. Всяка договаряща държава може да декларира, че молбите по ал. 1 се предават само чрез нейния централен орган.

 

Член 35
1. Компетентните органи на договарящата държава могат да отправят молба до органите на друга договаряща държава за помощ при изпълнението на взети по силата на тази конвенция мерки за закрила, особено за осигуряване на ефективно упражняване на правото на лични отношения с детето, както и на правото за поддържане на редовни и директни контакти.

2. Органите на договарящата държава, в която детето няма обичайно местопребиваване, могат по молба на родител, който живее в тази държава и който желае да получи или да запази правото си на лични отношения с детето, да съберат сведения или доказателства и да се произнесат относно това, дали този родител е подходящ, за да има право на лични отношения и при какви условия може да се осъществи това право. Орган, който е компетентен на основание членове от 5 до 10 да се произнесе относно правото на лични отношения с детето, трябва преди да се произнесе, да обсъди и вземе предвид тези сведения, доказателства и заключения.

3. Орган, който е компетентен на основание членове от 5 до 10 да се произнесе за правото на лични отношения, може да спре процедурата до приключване на процедурата, предвидена в ал. 2, по-специално, ако той е сезиран с молба за промяна или отнемане на право на лични отношения, получени в държавата на предишното обичайно местопребиваване на детето.

4. Нищо в този член не възпрепятства орган, имащ компетентност на основание членове от 5 до 10, да вземе временни мерки в очакване на произнасянето по молбата, отправена по ал. 2.

 

Член 36
В случай че детето е изложено на сериозна опасност, компетентните органи на договарящата държава, в която са взети мерките за закрила на детето или се обмислят такива, ако са уведомени, че местопребиваването на детето е променено или че детето се намира в друга държава, уведомяват органите на тази друга държава за съществуващата опасност и взетите или обмисляни мерки.

 

Член 37
Един орган не може да иска и да предоставя информация по тази глава, ако при предприемане на такива действия има вероятност да се постави в опасност личността или имуществото на детето или да се постави под сериозна заплаха свободата или живота на член на семейството на детето.

 

Член 38
1. Централните органи и другите обществени органи на договарящите държави поемат своите собствени разходи при прилагане на разпоредбите на тази глава, без това да възпрепятства налагането на разумни такси за предоставяне на услуги.

2. Всяка договаряща държава може да сключи споразумения с една или повече други договарящи държави относно разпределението на разходите.

 

 
Член 39
Всяка договаряща държава може да сключи споразумения с една или повече други договарящи държави за подобряване прилагането помежду им на разпоредбите на тази глава. Държавите, които са сключили подобни споразумения, предоставят копия от тях на депозитаря по конвенцията.

 

Глава шеста.
Общи разпоредби
Член 40
1. Органите на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, или на договарящата държава, в която е взета мярка за защита, могат да предадат на лицето, на което са присъдени родителски права, или на лицето, на което е поверена защитата на личността или имуществото на детето, по негова молба сертификат, удостоверяващ в какво качество това лице е оправомощено да действа и предоставените му права.

2. Качеството и правата, посочени в сертификата, се считат за неотменни за това лице, ако липсват доказателства за противното.

3. Всяка договаряща държава определя органите, компетентни да издадат сертификата.

 

Член 41
Личните данни, събрани или предадени по силата на конвенцията, се използват само за целите, за които са събрани или предоставени.

 

Член 42
Органите, на които е предоставена информация, осигуряват нейната поверителност в съответствие с правото на своята държава.

 

Член 43
Всички документи, изпратени или доставени по силата на тази конвенция, се освобождават от легализация или други аналогични формалности.

 

 
Член 44
Всяка договаряща държава може да определи органите, до които следва да бъдат изпращани молбите по чл. 8, 9 и 33.

 

Член 45
1. Определените органи по чл. 29 и 44 се съобщават на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право.

2. Декларацията, посочена в чл. 34, ал. 2, се прави пред депозитаря на конвенцията.

 

Член 46
Договаряща държава, в която се прилагат различни правни системи или групи от правила за закрила на детето и неговото имущество, не е длъжна да прилага разпоредбите на конвенцията по отношение на конфликти, касаещи единствено тези различни правни системи или групи от правила.

 

 
Член 47
По отношение на държава, в която в различни териториални единици се прилагат две или повече правни системи или законови правила във връзка с материя, разглеждана в тази конвенция:

1. под обичайно местопребиваване в тази държава се разбира обичайно местопребиваване в териториалната единица;

2. под присъствие на детето в тази държава се разбира присъствие в териториалната единица;

3. под местонахождение на имущество на детето в тази държава се разбира местонахождение на имуществото на детето в териториалната единица;

4. под държава, на която детето е гражданин, се разбира териториалната единица определена от законите на тази държава, или при отсъствие на съответни правила териториалната единица, с която детето има най-близка връзка;

5. под държава, чиито органи са сезирани с молба за развод или раздяла със съдебно решение на родителите на детето или за прекратяване на техния брак, се разбира териториалната единица, чиито органи са сезирани с подобна молба;

6. под държава, с която детето има близка връзка, се разбира териториалната единица, с която детето има такава връзка;

7. под държава, в която детето е прехвърлено или в която е задържано, се разбира съответната териториална единица, в която детето е прехвърлено или в която е задържано;

8. под органи или власти на тази държава, различни от централните органи, се разбират тези, които са овластени да действат в съответната териториална единица;

9. под закон, процедура или орган на държавата, в която е взета мярка, се разбира закон, процедура или орган на териториалната единица, в която е взета такава мярка;

10. под закон, процедура или орган на замолената държава се разбира закон, процедура или орган на териториалната единица, в която се иска признаване или изпълнение.

 

Член 48
С цел определяне на приложимото право по глава III по отношение на държава, която се състои от две или повече териториални единици, всяка от които има своя собствена правна система или група от правила по отношение на материята, покрита от тази конвенция, се прилагат следните правила:

а. ако са налице правила в тази държава, посочващи законодателството на коя териториална единица е приложимо, прилага се законодателството на тази единица;

b. при отсъствие на такива правила се прилага правото на съответната териториална единица така, както е дефинирано в чл. 47.

 

Член 49
С цел определяне на приложимото право по глава III по отношение на държава, която се състои от две или повече териториални единици, приложимо към различни категории лица във връзка с материята, покрита от тази конвенция, се прилагат следните правила:

а. ако има в сила правила в такава страна, посочващи кой измежду тези закони е приложим, приложим е именно този закон;

b. при отсъствие на такива правила се прилага правната система или групата правила, с които детето има най-тясна връзка.

 

Член 50
Тази конвенция не засяга Конвенцията от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца в отношенията между страни по двете конвенции. От друга страна, нищо не възпрепятства разпоредбите на тази конвенция да бъдат приложени с цел връщане на дете, което е било неправомерно прехвърлено или задържано, или получаване на право на лични отношения.

 

Член 51
В отношенията между договарящите държави тази конвенция заменя Конвенцията от 5 октомври 1961 г. относно правомощията на властите и приложимото законодателство по отношение защита на малолетни лица и Конвенцията за настойничеството на малолетни лица, подписана в Хага на 12 юни 1902 г., без това да засяга признаването на мерки, предприети по силата на Конвенцията от 5 октомври 1961 г., посочена по-горе.

 

Член 52
1. Конвенцията не дерогира международни договори, по които договарящите държави са страни и които съдържат разпоредби по материя, регламентирана от конвенцията, освен ако държавите - страни по такъв договор, не декларират обратното.

2. Конвенцията не засяга възможността за една или повече договарящи държави да сключат споразумения, които съдържат по отношение на деца, обичайно пребиваващи в някоя от държавите, страни по такива споразумения, разпоредби по въпроси, които се решават от тази конвенция.

3. Сключените споразумения от една или повече договарящи държави по въпроси, които са в сферата на тази конвенция, не засягат в отношенията на тези държави с други договарящи държави прилагането на разпоредбите на тази конвенция.

4. Предходните алинеи се прилагат също спрямо еднородни закони на базата на специални връзки от регионално или друго естество между съответните държави.

 

Член 53
1. Конвенцията е приложима за мерки, които са взети в дадена държава, след като конвенцията е влязла в сила за тази държава.

2. Конвенцията е приложима за признаване и изпълнение на мерки, взети след нейното влизане в сила, между държавата, в която са взети тези мерки, и замолената държава.

 

 
Член 54
1. Всяко съобщение, изпратено до централния орган или до друг орган на договаряща държава, е на оригиналния език и е придружено от превод на официалния език или на един от официалните езици на другата държава, а ако това не е възможно - с превод на френски или английски език.

2. От друга страна, договарящата държава може, като направи резерва в съответствие с член 60, да възрази срещу употребата на френски или английски език, но не и срещу двата езика.

 

 
Член 55
1. Договарящата държава може в съответствие с чл. 60:

а. да запази компетентността на своите органи за вземане на мерки, насочени към защита на имуществото на детето, намиращо се на нейна територия;

b. да запази правото си да не признае родителски права или мярка, доколкото тя е несъвместима с мярка, предприета от нейните органи във връзка с това имущество.

2. Резервата може да се ограничава до определени категории собственост.

 

Член 56
Генералният секретар на Хагската конференция по международно частно право свиква периодично Специална комисия, за да се проучи практическото действие на конвенцията.

 

Глава седма.
Заключителни разпоредби
 
Член 57
1. Конвенцията е открита за подписване от държавите, които са били членки на Хагската конференция по международно частно право по време на Осемнадесетата й сесия.

2. Тя подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване и документите за ратификацията, приемането или утвърждаването се депозират в Министерството на външните работи на Холандия, депозитар по конвенцията.

 

 
Член 58
1. Всяка друга държава може да се присъедини към Конвенцията след нейното влизане в сила в съответствие с чл. 61, ал. 1.

2. Документът за присъединяване се изпраща на депозитаря.

3. Такова присъединяване поражда действие само в отношенията между присъединяващата се държава и тези договарящи се държави, които не са направили възражение срещу нейното присъединяване през шестте месеца след получаването на известието, посочено в буква "b" на чл. 63. Такова възражение може също да бъде повдигнато от държавите по времето, когато те ратифицират, приемат или утвърждават конвенцията след присъединяване. Това възражение се довежда до знанието на депозитаря.

 

 
Член 59
1. Ако една държава има две или повече териториални единици, в които са приложими различни правни системи по отношение на въпросите, които се разглеждат от тази конвенция, тя може по време на подписването, ратифицирането, приемането, утвърждаването или присъединяването да декларира, че конвенцията се разпростира до всички нейни териториални единици или само до една или повече от тях и може да измени тази декларация по всяко време, като направи друга декларация.

2. Всяка такава декларация се довежда до знанието на депозитаря и по изричен начин определя териториалните единици, за които конвенцията е приложима.

3. Ако една държава не направи декларация по този член, конвенцията се разпростира до всички териториални единици на тази държава.

 

 
Член 60
1. Всяка договаряща държава може не по-късно от момента на ратифицирането, приемането, утвърждаването или присъединяването или по времето, когато прави декларация по смисъла на чл. 59, да направи една или и двете от резервите, предвидени в чл. 54, ал. 2 и чл. 55. Не се допускат никакви други резерви.

2. Всяка държава може по всяко време да оттегли резервата, която е направила. Оттеглянето се довежда до знанието на депозитаря.

3. Резервата прекратява действието си на първия ден от третия календарен месец след уведомлението, посочено в предходната алинея.

 

 
Член 61
1. Конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца след изтичането на трите месеца след депозирането на третия документ за ратификация, приемане или утвърждаване, посочен в чл. 57.

2. След тази дата конвенцията влиза в сила:

а. за всяка държава, ратифицирала, приела или утвърдила впоследствие конвенцията, на първия ден от месеца след изтичането на трите месеца след депозирането на нейния документ за ратификация, утвърждаване или присъединяване;

b. за всяка присъединяваща се държава - на първия ден от месеца след изтичането на трите месеца след изтичането на периода от шест месеца, предвиден в чл. 58, ал. 3;

с. за териториална единица, за която конвенцията е влязла в сила в съответствие с чл. 59 - на първия ден от месеца след изтичането на трите месеца след уведомлението, посочено в този член.

 

 
Член 62
1. Всяка държава - страна по конвенцията, може да я денонсира чрез уведомление в писмен вид, адресирано до депозитаря. Денонсирането може да бъде ограничено до определени териториални единици, за които конвенцията е приложима.

2. Денонсирането влиза в сила на първия ден от месеца след изтичането на дванадесет месеца след получаване на уведомлението от депозитаря. Ако в уведомлението е посочен по-дълъг период за влизане в сила на денонсирането, последното влиза в сила след изтичането на този по-дълъг период.

 

 
Член 63
Депозитарят уведомява страните - членки на Хагската конференция по международно частно право, и държавите, които са се присъединили в съответствие с чл. 58, за следното:

а. подписването, ратификациите, приемането и утвърждаването, посочени в чл. 57;

b. присъединяванията и направените възражения срещу присъединявания, посочени в чл. 58;

с. датата, на която конвенцията ще влезе в сила в съответствие с чл. 61;

d. декларациите, посочени в чл. 34, ал. 2 и чл. 59;

е. споразуменията, посочени в чл. 39;

f. резервите, посочени в чл. 54, ал. 2 и чл. 55, и оттеглянията, посочени в чл. 60, ал. 2;

g. денонсиранията, посочени в чл. 62.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.

Съставена в Хага на 19 октомври 1996 г. на френски и английски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на правителството на Холандия, и заверено копие от него ще бъде предадено по дипломатически път на всяка държава, която е била членка на Хагската конференция по международно частно право на Осемнадесетата й сесия.

# 7
  • Мнения: 624
ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права
Ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 26.02.2003 г. - ДВ, бр. 21 от 7.03.2003 г. Издадена от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 104 от 28.11.03.2003 г., в сила от 1.10.2003 г.
Държавите - членки на Съвета на Европа, подписали тази конвенция,

като признават, че в държавите - членки на Съвета на Европа, интересите на децата са от решаващо значение при взимането на решения за упражняване на родителските права;


като имат предвид, че предприемането на мерки за улесняване признаването и изпълнението на решенията за упражняване на родителските права ще позволи да се осигури по-добра защита на интересите на децата;


като считат, че е желателно за тази цел да се подчертае, че правото на лични отношения с родителите е нормална последица от упражняването на родителските права;


като констатират нарастващия брой на случаите, в които деца неправомерно се прехвърлят през международните граници, и срещаните трудности при намирането на решение на проблемите в такива случаи;


в желанието си да въведат подходящи норми, които да позволят възстановяването на родителските права, когато тяхното упражняване е било прекъснато;


убедени в нуждата от предприемане на подходящи мерки за тази цел в съответствие с различните потребности и обстоятелства;


в желанието си да установят правно сътрудничество между техните компетентни органи,


се споразумяха за следното:

Член 1

За целите на тази конвенция:


а. дете е лице независимо от неговото гражданство, което не е навършило шестнадесет години и няма право само да определя местопребиваването си според правото на държавата на обичайното си местопребиваване, отечественото си право или вътрешното право на замолената държава;


b. орган е всеки съдебен или административен орган;


c. решение за упражняване на родителски права е всяко решение на орган, което се отнася до грижата за личността на детето, включително правото да се определя местопребиваването му, както и правото на лични отношения с него;


d. неправомерно прехвърляне е прехвърлянето на детето през международна граница в нарушение на решение за упражняване на родителските права над него, което е постановено в договаряща държава и подлежи на изпълнение в такава държава; за неправомерно прехвърляне се счита и:


i. невръщането на дете през международна граница след изтичане на срока на упражняване на правото на лични отношения с детето или на всяко друго временно пребиваване на територия, различна от тази, където се упражняват родителските права;


ii. прехвърляне, което впоследствие е обявено за незаконно по смисъла на чл. 12 .

Глава I - Централни органи
Член 2

1. Всяка договаряща държава посочва централен орган, който изпълнява предвидените в тази конвенция функции.


2. Федералните държави и държавите с повече от една правна система могат да посочат няколко централни органа, като определят правомощията им.


3. За определените по този член централни органи се уведомява Генералният секретар на Съвета на Европа.

Член 3

1. Централните органи на договарящите държави си сътрудничат помежду си и насърчават сътрудничеството между компетентните си органи. Те са длъжни да действат с необходимата бързина.


2. За улесняване прилагането на тази конвенция централните органи на договарящите държави:


a. осигуряват предаването на искания за получаване на сведения, отправени от компетентните органи относно фактически или правни въпроси по висящи производства;


b. взаимно си предоставят при поискване сведения относно приложимото право по отношение упражняването на родителските права и промените в него;


c. взаимно се информират за възможните трудности при прилагане на тази конвенция и полагат усилия в рамките на възможното за отстраняване на пречките за прилагането й.

Член 4

1. Всеки, получил в договаряща държава решение относно упражняването на родителските права и искащ признаването или изпълнението на това решение в друга договаряща държава, може да подаде молба за тази цел до централния орган на всяка договаряща държава.


2. Към молбата се прилагат документите по чл. 13 .


3. Сезираният централен орган, ако е различен от централния орган на замолената държава, изпраща документите на този централен орган.


4. Сезираният централен орган може да откаже да се намеси, ако е очевидно, че не са спазени изискуемите от конвенцията условия.


5. Сезираният централен орган уведомява незабавно молителя за движението на молбата му.

Член 5

1. Централният орган на замолената държава предприема незабавно всички мерки, които прецени за необходими, като сезира компетентните органи, ако е необходимо, за да:


a. открие местонахождението на детето;


b. избегне накърняване интересите на детето или молителя, като вземе необходимите за това временни мерки;


c. осигури признаването или изпълнението на решението;


d. осигури предаването на детето на молителя, когато се допуска изпълнение на решението;


e. уведоми молещия орган за предприетите мерки и техните резултати.


2. Когато централният орган на замолената държава има основание да счита, че детето се намира на територията на друга договаряща държава, той изпраща документите директно и незабавно на централния орган на тази държава.


3. С изключение на разходите за репатриране всяка договаряща държава се задължава да не иска заплащане от молителя на разходите за мерките, предприети съгласно ал. 1 на този член от централния орган на тази държава, включително процесуалните такси и разноски и възнаграждението за адвокат, ако е имало такъв.


4. При отказ за признаване или изпълнение, ако централният орган на замолената държава прецени, че следва да удовлетвори молбата на молителя за образуване в тази държава на производството, този орган полага всички усилия, за да осигури представителство на молителя в процеса, при условия не по-малко благоприятни от тези, с които се ползват лицата с постоянно местопребиваване и гражданите на замолената държава, като за целта той може да сезира компетентните си органи.

Член 6

1. Освен случаите, в които заинтересуваните централни органи са уговорили друго, и в случаите на ал. 3 на този член:


a. съобщенията до централния орган на замолената държава се съставят на официалния език или на един от официалните езици на тази държава или се придружават от превод на този език;


b. независимо от това централният орган на замолената държава е длъжен да приема съобщенията, съставени на английски или френски език или придружени с превод на френски или английски език.


2. Съобщенията от централния орган на замолената държава, включително резултатите от извършените проучвания, могат да се съставят на официалния език или на един от официалните езици на тази държава или на френски или английски език.


3. Всяка договаряща държава може да изключи изцяло или частично действието на разпоредбата на ал. 1, буква "b" на този член. Когато договаряща държава е направила тази резерва, всяка друга договаряща държава може също да я прилага по отношение на тази държава.

Глава II - Признаване и изпълнение на решенията и възстановяване упражняването на родителските права
Член 7

Решенията за упражняване на родителските права, постановени в една договаряща държава, се признават и подлежат на изпълнение и във всяка друга договаряща държава, ако подлежат на изпълнение в държавата по произход на решението.

Член 8

1. В случай на неправомерно прехвърляне централният орган на замолената държава незабавно предприема необходимите мерки за връщане на детето, когато:


a. към момента на подаване на молбата в държавата, където е постановено решението, или към датата на неправомерното прехвърляне, ако то е предшестващо, детето и неговите родители са имали единствено гражданството на тази държава и обичайното местожителство на детето е било в същата държава; и


b. молбата за връщането на детето е подадена пред централен орган в срок от шест месеца от датата на неправомерното прехвърляне.


2. Ако в съответствие с правото на замолената държава изискванията на ал. 1 от този член не могат да бъдат изпълнени без намесата на съдебен орган, в съдебното производство не могат да се прилагат основанията за отказ, предвидени в тази конвенция.


3. Ако има официално одобрено от компетентен орган споразумение между лицето, което упражнява родителските права, и друго лице за предоставяне на последното на правото на лични отношения с детето и ако детето, отведено в чужбина, не е върнато в уговорения срок на лицето, което упражнява родителските права, упражняването на родителските права се възстановява съгласно ал. 1, буква "b" и ал. 2 от този член. Същото правило се прилага и по отношение на решение на компетентния орган за предоставяне на това право на лице, което няма родителски права.

Член 9

1. В случай на неправомерно прехвърляне извън случаите по чл. 8 и ако централният орган е бил сезиран в шестмесечен срок от датата на прехвърлянето, признаването и изпълнението не могат да бъдат отказани, освен:


a. когато е постановено решение в отсъствието на ответника или на неговия законен представител и на ответника не е била надлежно връчена или не е била връчена в срок, достатъчен да подготви защитата си, исковата молба или друг равностоен документ; липсата на връчване обаче не може да представлява основание за отказ за признаване или изпълнение, когато ответникът е укрил от лицето, подало исковата молба в държавата по произход, местонахождението си;


b. когато е постановено решение в отсъствието на ответника или на неговия законен представител, компетентността на органа, постановил решението, не е:


i. по обичайното местопребиваване на ответника; или


ii. по последното общо обичайно местопребиваване на родителите на детето, като поне един от родителите все още има обичайното си местопребиваване там; или


iii. по обичайното местопребиваване на детето;


c. когато решението е несъвместимо с решение относно упражняване на родителските права, което е влязло в сила в замолената страна преди прехвърлянето на детето, освен ако обичайното местопребиваване на детето е било в молещата страна през годината, предхождаща прехвърлянето му.


2. Ако не е подадена молба до централен орган, разпоредбите на ал. 1 на този член се прилагат аналогично и когато признаването и изпълнението са поискани в шестмесечен срок от неправомерното прехвърляне.


3. Чуждестранното решение не може да бъде разглеждано по същество при никакви обстоятелства.

Член 10

1. Извън случаите по чл. 8 и 9 признаване и изпълнение може да бъде отказано не само на основанията, предвидени в чл. 9 , но и на някое от следните основания:


a. ако се установи, че последиците от решението са явно несъвместими с основни принципи на правото в областта на семейството и децата в замолената държава;


b. ако се установи, че поради промяна на обстоятелствата, включваща изтекъл срок, но невключваща смяна на местопребиваване на детето вследствие на неправомерно прехвърляне, последиците от първоначалното решение вече явно не са в съответствие с интересите на детето;


c. ако към момента на започване на процедурата в държавата по произход:


i. детето е било гражданин на замолената държава или е имало обичайно местопребиваване в тази държава и такава връзка не е съществувала с държавата по произход;


ii. детето е било гражданин както на държавата по произход, така и на замолената държава и е имало обичайно местопребиваване в замолената държава;


d. ако решението е несъвместимо с решение, постановено в замолената държава или в трета държава, като същевременно е изпълняемо в замолената държава по процедура, започнала преди подаването на молбата за признаване или изпълнение, и ако отказът е в съответствие с интересите на детето.


2. В същите случаи процедурата за признаване или изпълнение може да бъде спряна на някое от следните основания:


a. ако първоначалното решение е предмет на редовно обжалване;


b. ако в замолената държава има висяща процедура, свързана с упражняването на родителските права, която е започнала, преди да започне процедурата в държавата по произход;


c. ако друго решение относно упражняване на родителските права е предмет на процедура по изпълнението или на друга процедура по признаването на това решение.

Член 11

1. Решения относно правото на лични отношения и диспозитиви на решения, свързани с упражняването на родителските права, които се отнасят до правото на лични отношения, се признават и подлежат на изпълнение при същите условия като други решения, свързани с упражняването на родителските права.


2. При всички случаи компетентният орган на замолената държава може да определя условията за осъществяване и упражняване на правото на лични отношения, като се държи сметка по-специално за ангажиментите, поети от страните по този въпрос.


3. Когато няма постановено решение относно правото на лични отношения или когато е отказано признаване или изпълнение на решението за упражняване на родителските права, централният орган на замолената държава може да поиска от нейните компетентни органи да се произнесат с решение относно правото на лични отношения по молба на лицето, претендиращо това право.

Член 12

Когато към датата на прехвърляне на дете през международна граница няма подлежащо на изпълнение решение относно родителските права, постановено в договаряща държава, разпоредбите на тази конвенция се прилагат по отношение на всяко последващо решение, постановено в договаряща държава по искане на всяко заинтересовано лице, което се отнася до упражняването на родителските права над това дете, и обявява прехвърлянето за неправомерно.

Глава III - Производство
Член 13

1. Към молбата за признаване или изпълнение в друга договаряща държава на решение, отнасящо се до упражняване на родителските права, се прилагат:


a. документ, упълномощаващ централния орган на замолената държава да действа от името на молителя или да определи друг представител за тази цел;


b. препис от решението, който удовлетворява необходимите изисквания за вярност с оригинала;


c. когато решението е постановено в отсъствието на ответника или на негов законен представител - документ, доказващ, че му е била надлежно връчена исковата молба или друг равностоен документ;


d. документ, удостоверяващ, че в съответствие с правото на държавата по произход решението е влязло в сила и подлежи на изпълнение;


e. ако е възможно, документ, посочващ вероятното местонахождение на детето в замолената държава;


f. предложения за начина, по който следва да бъде възстановено упражняването на родителските права.


2. Към посочените по-горе документи, ако е необходимо, се прилага превод в съответствие с чл. 6.

Член 14

Всяка договаряща държава прилага опростена и бърза процедура за признаване и изпълнение на решението относно упражняването на родителските права. За тази цел тя трябва да създаде условия искането за екзекватура да може да бъде депозирано с обикновена молба.

Член 15

1. Преди да постанови решение по ал. 1, буква "b" на чл. 10 , компетентният орган на замолената държава:


a. се запознава с мнението на детето, освен ако това е практически невъзможно предвид неговата възраст и способност за разбиране; и


b. може да поиска да се проведе подходящо проучване.


2. Разходите за проучванията в договаряща държава са за сметка на органите на държавата, където те се осъществяват.


3. Исканията за проучване и резултатите от тях могат да бъдат изпращани до съответния компетентен орган чрез централните органи.

Член 16

За целите на тази конвенция не се изисква легализация или друга подобна формална процедура.

Глава IV - Резерви
Член 17

1. Всяка договаряща държава може да направи резерва, че в случаите по чл. 8 и 9 или по само по един от тези членове признаване и изпълнение на решенията, свързани с упражняването на родителските права, може да бъде отказано на посочените в резервата основания, предвидени в чл. 10 .


2. Признаване и изпълнение на решения, постановени в договаряща държава, направила резерва по ал. 1 на този член, може да бъде отказано в друга договаряща държава на някое от допълнителните основания, посочени в тази резерва.

Член 18

Всяка договаряща държава може да направи резерва, че не е обвързана от разпоредбата на чл. 12 . Разпоредбите на тази конвенция не се прилагат по отношение на решенията по чл. 12 , които са постановени в договаряща държава, направила такава резерва.

Глава V - Други актове
Член 19

Тази конвенция не изключва възможността при признаване и изпълнение на едно решение да се извършва позоваване на друг международен акт, действащ между държавата по произход и замолената държава, или друга правна разпоредба на замолената държава, която не произтича от международно споразумение.

Член 20

1. Тази конвенция не засяга отношенията, които договаряща държава може да има с недоговаряща държава по силата на международен акт, който съдържа разпоредби по въпроси, уредени с тази конвенция.


2. Когато две или повече договарящи държави са уеднаквили законодателството си в областта на упражняването на родителските права или са създали специална система за признаване и изпълнение на решения в тази област или им предстои да направят това, те могат да прилагат помежду си тези закони или тази система вместо конвенцията или част от нея. За да се ползват от тази разпоредба, тези държави уведомяват за решението си Генералния секретар на Съвета на Европа. Всяка промяна или отмяна на това решение също се съобщава с писмено уведомление.

Глава VI - Заключителни разпоредби
Член 21

Тази конвенция е открита за подписване от държавите - членки на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 22

1. Тази конвенция влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата, на която три държави - членки на Съвета на Европа, са изразили съгласието си да се обвържат с конвенцията в съответствие с разпоредбите на чл. 21 .


2. За всяка държава членка, която впоследствие изрази съгласие да се обвърже с конвенцията, тя влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на депозиране на документа за ратификация, приемане или утвърждаване.

Член 23

1. След влизане в сила на тази конвенция Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да покани всяка държава, която не е членка на Съвета на Европа, да се присъедини към конвенцията с решение, взето с мнозинството по чл. 20, буква "d" на Статута и с единодушие на представителите на договарящите държави по конвенцията, които имат право да участват в заседанията на Комитета.


2. За всяка присъединила се държава конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на депозиране на документа за присъединяване при Генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 24

1. Всяка държава може при подписването или депозирането на документа за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване да посочи територията или териториите, на които се прилага тази конвенция.


2. Всяка държава може по всяко време след това чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири приложението на тази конвенция и по отношение на всяка друга територия, посочена в тази декларация. По отношение на тази територия конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на такава декларация от Генералния секретар.


3. Всяка декларация, направена в съответствие с двете предходни алинеи, по отношение на която и да е територия, посочена в тази декларация, може да бъде оттеглена чрез писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар. Оттеглянето влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от шест месеца след датата на получаване на такова уведомление от Генералния секретар.

Член 25

1. Държава, която е съставена от две или повече териториални единици и се прилагат различни правни системи в областта на упражняване на родителските права и на признаване и изпълнение на решения относно упражняването на родителски права, може да декларира при подписването или при депозирането на документа за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, че тази конвенция ще се прилага спрямо всички нейни териториални единици или една или повече от тях.


2. Такава държава може по всяко време с декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири приложното поле на тази конвенция за всяка друга териториална единица, посочена в тази декларация. По отношение на тази териториална единица конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на такава декларация от Генералния секретар.


3. Всяка декларация, направена в съответствие с двете предходни алинеи, по отношение на която и да е територия, посочена в тази декларация, може да бъде оттеглена чрез писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар. Оттеглянето влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от шест месеца след датата на получаване на такова уведомление от Генералния секретар.

Член 26

1. По отношение на държава, която има две или повече правни системи с териториално действие в областта на родителските права:


a. отнасянето към правото на обичайното местопребиваване или към националното право на лицето се тълкува като отнасяне към правната система, определена от действащите норми в тази държава, или ако няма такива норми, към правната система, с която заинтересуваното лице има най-тясна връзка;


b. отнасянето към държавата по произход или към замолената държава следва да се тълкува, според случая, за отнасяне към териториалната единица, където е постановено решението, или към териториалната единица, където се иска признаването и изпълнението на решението или се иска възстановяване упражняването на родителските права.


2. Алинея 1, буква "а" на този член се прилага също mutatis mutandis към държави, в които действат две или повече правни системи по въпросите за упражняване на родителските права, приложими по отношение на лицата.

Член 27

1. Всяка държава може при подписването или при депозирането на документа за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване да декларира, че ще се възползва от възможността да направи една или повече от резервите, предвидени в ал. 3 на чл. 6 , чл. 17 и 18 на тази конвенция. Други резерви не се допускат.


2. Всяка договаряща държава, която е направила резерва по предходната алинея, може изцяло или частично да я оттегли с писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа. Оттеглянето влиза в сила от датата на получаването на това уведомление от Генералния секретар.

Член 28

След изтичане на третата година от датата на влизане в сила на тази конвенция и по своя собствена инициатива по всяко време след този срок Генералният секретар на Съвета на Европа кани представителите на централните органи, посочени от договарящите държави, да се срещнат с цел да проучат и улеснят действието на конвенцията. Всяка държава - членка на Съвета на Европа, която не е страна по конвенцията, може да бъде представлявана от наблюдател. За работата на всяко от тези заседания се изготвя доклад, който се предоставя за сведение на Комитета на министрите към Съвета на Европа.

Член 29

1. Всяка държава може по всяко време да денонсира тази конвенция с писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа.


2. Денонсирането влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от шест месеца след датата на получаване на такова уведомление от Генералния секретар.

Член 30

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите - членки на Съвета на Европа, и всяка държава, присъединила се към тази конвенция, за:


a. всяко подписване;


b. депозирането на всеки документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване;


c. всяка дата на влизане в сила на тази конвенция в съответствие с чл. 22, 23, 24 и 25;


d. всеки друг акт, уведомление или съобщение, отнасящи се до тази конвенция.


В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.


Съставена в Люксембург на 20 май 1980 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени копия от нея на всяка държава - членка на Съвета на Европа, и на всяка държава, поканена да се присъедини към тази конвенция.

# 8
  • Мнения: 624
Ще пейсна тук някои образци ,ако модератора реши да ги оформи в по угреден вид ще се радвам за сега ги пускам един след друг Grinning

Молба за издаване на удостовение за прекратен брак

ДА СЕ ИЗДАДЕ:
      Съдия: …………….
                

                                                        ДО
                 РАЙОНЕН  СЪД – ...........................

                 М  О  Л  Б  А

                  От ……………………………………….
                                                         Гр. ………………….....ул . ……………
                  ЕГН: …………………………………….

                                                         По бр.гр.д.№......../........г. на ...р.с.

            

                              ГОСПОДИН СЪДИЯ,

   Моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение за прекратен брак по бр. Гр.д.№....../......на  районен съд......................


Прилагам вносна бележка за платена Държавна такса.

   Надявам се, че молбата ми ще бъде уважена.




                  С уважение: …………………………

………………. год.



Получих исканото удостоверение: ………………….













Молба за издаване на заверен препис от съдебно решение



ДА СЕ ИЗДАДЕ:
         Съдия: …………….

                       ДО
                       Районен  съд..............                                                          
                                                               
                                                              М О Л Б А

                        От ……………………………………….
                                                                Гр. ………………….....ул . ……………
                         ЕГН: …………………………………….




            ГОСПОДИН СЪДИЯ,

   Моля да ми бъде предоставен  заверен  препис от съдебното решение по гр.д.№........../...г .на районен съд...............


   Прилагам вносна бележка за платена държавна такса.

   Надявам се, че молбата ми ще бъде уважена.




                  С уважение: …………………………

………………. год.


Получих искания препис: ………………….














Образец на молба за теглене на парична сума от банкова сметка на непълнолетно дете
                                                          До Районен съд -

                                                          МОЛБА
                                           

                                                         От …………………………, ЕГН…………….,
                                                         /трите имена на непълнолетното лице/
                                                        живущ в                               
                                                        ……………………………………………….,
                                                       със съгласието на своите родители /попечител/ -                                   
                                                       майка ……… .............., ЕГН.............................   
                                                   
                                                       баща .............................ЕГН.............................
             
                                           
                                  Уважаеми Г-н (г-жо) районен съдия,
 
          Моля да ми бъде разрешено да изтегля сумата от ………лв. от банкова ми сметка в …………………………………………., № ………………..,
/точно наименование на банката, нейния клон и населено място/
        Същата ми е необходима за ………………………………………………...
/посочват се обстоятелства, които могат да обосноват извод за наличието на нужда и очевидна полза за непълнолетния/.
Надявам се молбата ми да бъде удовлетворена.
Приложение:
1. Документи за самоличност на непълнолетния и неговите родители /попечител/;
2. Удостоверение за раждане на молителя.
3. Влогова книжка.
4. Квитанция за внесена държавна такса по сметка на съда

Молител:……………………………
/подпис на непълнолетния/
Дал съгласие: 1…………………….
/подпис на майката, респ. попечителя/
2. ……………………./подпис на бащата /




гр. .............., ………….200..г.
                                   

Молба за образуване на изпълнително дело



                                      ДО
                                      ДЪРЖАВЕН СЪДЕБЕН
                                      ИЗПЪЛНИТЕЛ
                                      ПРИ РС ...................

                                      М О Л Б А

                                     от............................................,ЕГH......
                                     адрес:......................................... взискател

                                     против........................................,ЕГH......
                                     адрес.......................................... ..-длъжник
                                      размер на дълга...................лв

Г-Н/Г-ЖО ДЪРЖАВЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ,

Прилагам изпълнителен лист,издаден по гр.д. №-../..г.на/районен,/окръже/съд,гр...,по силата на който длъжникът......,е осъден да ми заплати сума в размер на......лв.,ведно със законната лихва от...до окончателното й изплащане,както и сума....лв.,а така също и разноски в размер на....лв.Моля,на основание чл.323 ГПК да образувате изпълнително дело срещу длъжника......... и съгласно чл.325 ГПК да изпратите на същия призовка за доброволно изпълнение.Ако в дадения от вас седемдневен срок същият не изплати дължимите от него суми,да пристъпите към принудително събиране на вземането,като наложите запор върху трудовото възнаграждение на длъжника ,което той получава от .................
 Приложение:1.изпълнителен лист

гр....... с уважение:
дата..... ...........
                             
                                ДО ЧАСТЕН СЪДЕБЕН
                                ИЗПЪЛНИТЕЛ .................с №........ в КЧСИ
                               .

                                М О Л Б А

                                от............................................,ЕГH......
                               адрес:......................................... взискател

                                против........................................,ЕГH...... ..-
                                адрес......................................................
                         
                                размер на дълга...................лв


Г-Н/Г-ЖО ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ,

Прилагам изпълнителен лист,издаден по гр.д./нохд/-../..г.на/районен,окръжен,военен/съд,гр...,по силата на който длъжникът......,е осъден да ми заплати сума в размер на......лв.,ведно със законната лихва от...до окончателното й изплащане,както и сума....лв.Моля,на основание чл.323 ГПК да образувате изпълнително дело срещу длъжника......... и съгласно чл.325 ГПК да изпратите на същия призовка за доброволно изпълнение.Ако в дадения от вас седемдневен срок същият не изплати дължимите от него суми,да пристъпите към принудително събиране на вземането, като наложите запор върху възнаграждението на длъжника което той получава от ...............
Приложение:1.изпълнителен лист
гр....... с уважение:
дата..... ...........

Молба за издаване на изпълнителен лист

ДА СЕ ИЗДАДЕ:
      Съдия: …………….
                  ДО
                  РАЙОНЕН  СЪД – ...........................

                  М  О  Л  Б  А

                  От ……………………………………….
                                                                Гр. ………………….....ул . ……………
                  ЕГН: …………………………………….

                                                                По .гр.д.№......../........г. на ...р.с.

            

                              ГОСПОДИН СЪДИЯ,

   Моля да ми бъде издаден изпълнителен лист  по  Гр.д.№....../......на  районен съд......................


Прилагам вносна бележка за платена Държавна такса.

   


                  С уважение: …………………………

………………. год.



Получихизпълнителен лист : ………………….






Изплащане на издръжка от общината





                                   ДО ДЪРЖАВЕН СЪДЕБЕН
                                   ИЗПЪЛНИТЕЛ
                                   
                                   ДО ЧАСТЕН  СЪДЕБЕН  ИЗПЪЛНИТЕЛ                                   
                                     М О Л Б А

                                     от............................................,ЕГH......
                                     адрес:......................................... взискател

                                   ПО ИЗП.Д.№.....................на СИС при РС.....


Г-Н/Г-ЖО ДЪРЖАВЕН/ЧАСТЕН/ СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ,

С решение по по гр.д. №-../..г.на/районен,/ съд, гр..........., длъжникът......,е осъден да ми заплати сума в размер на......лв. представляваща издръжка ,ведно със законната лихва до окончателното й изплащане,както и сума....лв. разноски по делото . Издаден ми беше изпълнителен лист по горецитираното дело и образувано изп. Д. №................,въпреки това от .........месеца не съм получавала издръжка ,поради .............../посочете причината /.
Предвид на това моля да предприемете необходимине действия издръжката да ми бъде изплащана по реда на НИПИО.

Гр...........дата.............                            С Уважение :




Последна редакция: чт, 26 апр 2007, 15:11 от Stun

# 9
  • София
  • Мнения: 6 477
Дона, аз да благодаря за образците. Засега няма да пиша искане за издръжка, ама ако се наложи имам от къде да видя. Мисля, че и на другите мами ще бъдат полезни тези образци.

# 10
# 11
  • Мнения: X
мерси, да сте ни живи и здрави адвокатите - използвам да благодаря и на другите съфорумки  Hug  bouquet

# 12
  • Мнения: 624
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 38 на МС от 1.07.1985 г. за установяване границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца по чл. 85, ал. 1 от Семейния кодекс и за изменение на ведомствените тарифи № 1 и № 3
Обн., ДВ, бр. 52 от 5.07.1985 г., изм., бр. 27 от 5.04.1991 г., в сила от 5.04.1991 г., бр. 60 от 16.07.1996 г., бр. 5 от 19.01.1999 г., в сила от 1.01.1999 г., бр. 117 от 17.12.2002 г., в сила от 17.12.2002 г.
Сборник закони - АПИС, кн. 6/91 г., стр. 13; кн. 8/96 г., стр. 335; кн. 2/99 г., стр. 34; кн. 1/2003 г., стр. 560 том III/91 г., стр. 451
Библиотека закони - АПИС, т. 12, р. 4, № 317
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1991 г., бр. 5 от 1999 г., бр. 117 от 2002 г.) Размерът на месечната издръжка, която родител дължи на ненавършило пълнолетие дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя в абсолютно число в границите от 30 до 80 лв.
Чл. 2. Приема приложената Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи .
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Във ведомствена тарифа № 1 за Министерството на правосъдието към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата и нотариалните служби, одобрена с Разпореждане № 501 на Министерския съвет от 1969 г. (обн., ДВ, бр. 1 от 1970 г.; изм. и доп., бр. 18 от 1979 г., бр. 71 от 1983 г. и бр. 95 от 1984 г.) се правят следните изменения:

1. Точка 3 се изменя така:


"3. По молби за разводи:


а) при завеждане на исковата молба - 20 лв;


б) след изчерпване на помирителната фаза, преди първото по делото заседание, се внася държавна такса, както следва:


при месечен доход до 200 лв. - 200 лв.;


при месечен доход от 201 до 300 лв. - 350 лв.;


при месечен доход над 300 лв. - 500 лв.;


при искови молби за разводи по взаимно съгласие - 350 лв.";


2. В т. 12 числата "1 - 9" се заменят с "1, 2 и 4 - 9" и се създават следните нови две алинеи:


"При обжалване на решението по дело за развод се внася половината от размера на платената държавна такса.


При прекратяване на делото поради помирение внесената държавна такса по т. 3, буква "б" се връща."

§ 2. (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1996 г.) .
§ 3. Отменя от 1 октомври 1985 г. тарифа № 3 за таксите в системата на Министерството на външните работи (обн., ДВ, бр. 71 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 32 и 60 от 1977 г., бр. 13 от 1978 г., бр. 65 от 1979 г. и бр. 24 от 1983 г.).
§ 4. Член 1 и параграфи 1 и 2 влизат в сила от датата на обнародването им в Държавен вестник, а чл. 2 от 1 октомври 1985 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Постановление № 48 на Министерския съвет от 27 март 1991 г. за изменение на Постановление № 38 на Министерския съвет от

1985 г. (ДВ, бр. 52 от 1985 г.) за установяване границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца по чл. 85, ал. 1 от Семейния кодекс и за изменение на ведомствените тарифи № 1 и № 3


(ДВ, бр. 27 от 1991 г.)


§ 2. В размера на минималната месечна работна заплата се включва и утвърдената от Министерския съвет компенсация.


. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 123 на Министерския съвет от 15 юни 1999 г. за изменение на нормативни актове на Министерския съвет

(ДВ, бр. 56 от 1999 г.)


. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


§ 2. В нормативните актове на Министерския съвет и в приложенията към тях, влезли в сила преди 5 юли 1999 г., всички числа в стари левове се заменят с намалени 1000 пъти числа в нови левове.


Заключителни разпоредби


§ 3. Постановлението се приема на основание § 4, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за деноминация на лева .


§ 4. Постановлението влиза в сила от 5 юли 1999 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Постановление № 288 на Министерския съвет от 10 декември 2002 г. за приемане на Наредба за изплащане от държавата на присъдена издръжка

(ДВ, бр. 117 от 2002 г., в сила от 1.01.2003 г.)


. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


§ 3. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2003 г., с изключение на § 2, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

                                                Приложение към чл. 2 чл. 2
 

                                       (Попр - ДВ, бр. 61 от 1985 г.,                                             изм., бр. 43 от 1989 г.,                                 бр. 8 от 1991 г., бр. 59 от 1991 г.,                          бр. 32 от 1992 г., отм., бр. 82 от 1992 г.)                              ТАРИФА № 3     за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата             на Министерството на външните работи
 


ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 288 на МС от 10.12.2002 г. за приемане на Наредба за изплащане от държавата на присъдена издръжка
Обн., ДВ, бр. 117 от 17.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Член единствен. Приема Наредба за изплащане от държавата на присъдена издръжка .
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Отменя се Наредбата за изплащане от държавата на присъдена издръжка , приета с Постановление № 54 на Министерския съвет от 1985 г. (обн., ДВ, бр. 75 от 1985 г.; изм., бр. 33 от 1988 г.).
§ 2. (В сила от 17.12.2002 г.) В чл. 1 от Постановление № 38 на Министерския съвет от 1985 г. за установяване границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца по чл. 85, ал. 1 от Семейния кодекс и за изменение на ведомствените тарифи № 1 и № 3 (обн., ДВ, бр. 52 от 1985 г.; изм., бр. 27 от 1991 г., бр. 60 от 1996 г. и бр. 5 от 1999 г.) думите "от 9 до 39 лв." се заменят с "от 30 до 80 лв."
§ 3. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2003 г., с изключение на § 2 , който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен

# 13
  • Мнения: 2 655
ЗАКОН
за българските документи за самоличност

 (Обн., ДВ, бр. 93 от 11.08.1998 г.; изм. с § 4 от Закона за деноминация на лева - бр. 20 от 05.03.1999 г.; изм. и доп., бр. 53 от 1999 г., бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 113 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г.; доп., бр. 45 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г.; доп., бр. 63 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2004 г., бр. 103 от 2004 г., бр. 111 от 21.12.2004 г., изм. ДВ бр. 43, доп. ДВ бр. 71, изм. ДВ 86, бр. 88, бр. 105/2005 г., бр. 30, бр. 82/2006 г.)
Глава първа
БЪЛГАРСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за издаване, ползване и съхраняване на българските документи за самоличност.
(2) (Изм. и доп., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; доп., бр. 111 от 2004 г.) Българските документи за самоличност се издават от Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на транспорта, Министерството на отбраната и Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет съобразно предоставената им компетентност по този закон.
(3) Отказът за издаването на български документи за самоличност, отнемането им и налагането на други ограничения, свързани с тяхното ползване и съхранение, се уреждат с този закон.
Чл. 2. Българските документи за самоличност са собственост на държавата.
Чл. 3. (1) (Изм., ДВ, бр. 108 от 2000 г.) Българските документи за самоличност, удостоверяват самоличността, а при необходимост - и гражданството на лицето, чрез съдържащите се в тях данни.
(2) Самоличността на гражданите на Република България може да се удостоверява и със заместващи документи, посочени в този закон.
(3) Самоличността на българските граждани може да се установява и с други документи по реда и в случаите, определени със закон.
Чл. 4. (1) Всеки български гражданин има право на документ за самоличност.
(2) Чужденец, пребиваващ на територията на Република България, има правона български документ за самоличност по реда и в случаите, определени със закон.
(3) Компетентните органи нямат право да отказват издаването, да отнемат или да задържат български документ за самоличност извън реда и случаите, определени със закон.
Чл. 5. Издаването на български документи за самоличност на непълнолетни и на поставени под ограничено запрещение лица се извършва лично, а на малолетни и на поставени под пълно запрещение лица - чрез техните законни представители.
Чл. 6. Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.
Чл. 7. (1) Гражданите, притежатели на български документи за самоличност, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване.
(2) (Изм., ДВ, бр. 108 от 2000 г.) Гражданин, намерил документ за самоличност, е длъжен да го предаде на органите на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 8. (1) Документите за самоличност се съхраняват от:
1. лицата, на чието име са издадени;
2. родителите или настойниците на малолетни лица, за които те отговарят;
3. законните представители на поставените под пълно запрещение лица;
4. длъжностните лица, упълномощени със закон.
(2) При загубване, кражба или унищожаване на български документ за самоличност лицата са длъжни в срок до 3 дни да заявят това пред най-близката служба на Министерството на вътрешните работи.
(3) (Нова, ДВ, бр. 54 от 2002 г.) Когато заявлението по ал. 2 се отнася до документ за самоличност на чужденец, търсещ или получил закрила по Закона за убежището и бежанците, съответната служба на Министерството на вътрешните работи уведомява незабавно Държавната агенция за бежанците или най-близкото й териториално поделение.
Чл. 9. (1) (Изм., ДВ, бр. 108 от 2000 г.) При промяна на името, единния граждански номер, пола, гражданството или при настъпили съществени и трайни изменения на образа лицето е длъжно да се снабди с нови документи за самоличност в срок до 30 дни.
(2) (Нова, ДВ, бр. 108 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2002 г.) При промяна на постоянния адрес личната карта, картата на постоянно пребиваващ в Република България чужденец, картата на бежанец и карта на чужденец с хуманитарен статут се подменят в срок до 30 дни.
(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 108 от 2000 г.) При издаване на нов документ за самоличност старият се връща.
Чл. 10. Българските документи за самоличност се предават на органа, който ги е издал, при:
1. смърт на притежателя;
3. установяване, че документът е нередовен;
4. отпадане на основанието за тяхното издаване или ползване.
Чл. 11. Никой няма право да дава или приема в залог, както и да използва или преотстъпва български документ за самоличност на друго лице.
Чл. 12. (1) Българските граждани, притежаващи документи за самоличност, издадени от друга държава, са задължени в срок до 60 дни от придобиването им да уведомят писмено компетентните български органи.
(2) (Изм., ДВ, бр. 108 от 2000 г.) Българските граждани, притежаващи и документи за самоличност, издадени от органите на друга държава, в отношенията си с българските държавни институции са задължени да удостоверяват самоличността си с български документи за самоличност.
Раздел II
Видове български документи за самоличност
Чл. 13. (1) На българските граждани се издават следните документи за самоличност:
1. лична карта;
2. (доп., ДВ, бр. 108 от 2000 г., бр. 29 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 111 от 2004 г.) паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност;
3. свидетелство за управление на моторно превозно средство.
(2) На българските граждани се издават и следните документи за самоличност, заместващи паспорта:
1. временен паспорт за завръщане в Република България;
2. граничен пропуск;
3. временен паспорт за окончателно напускане на Република България.
(3) (Нова, ДВ, бр. 108 от 2000 г.) Удостоверяването на самоличността на българските граждани може да става с всеки от документите по ал. 1 и 2.
Чл. 14. На пребиваващите в Република България чужденци се издават следните документи за самоличност:
1. карта на продължително пребиваващ в Република България чужденец;
2. карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец;
3. карта на бежанец;
4. (изм., ДВ, бр. 54 от 2002 г.) временно удостоверение на бежанец и временно удостоверение на бежанец в ускорено производство;
5. удостоверение за пътуване зад граница на бежанец;
6. удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство;
7. временно удостоверение за напускане на Република България;
8. временна карта на чужденец;
9. (нова, ДВ, бр. 53 от 1999 г.) удостоверение за завръщане в Република България на чужденец;
10. (нова, ДВ, бр. 54 от 2002 г.) карта на чужденец с хуманитарен статут;
11. (нова, ДВ, бр. 54 от 2002 г.) удостоверение на чужденец с временна закрила;
12. (нова, ДВ, бр. 54 от 2002 г.) удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут;
13. (нова, ДВ, бр. 29 от 2003 г.) карта на чужденец, акредитиран като служител в дипломатическо или консулско представителство или в международна организация със седалище на територията на Република България.
Чл. 15. (1) Министерството на външните работи издава на влизащите в Република България чужденци стикер с българска виза.
(2) Стикерът с българска виза е валиден едновременно с редовен документ за задгранично пътуване.
(3) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Условията и редът за полагане, анулиране, съхраняване и унищожаване на стикерите с българска виза се определят от Министерския съвет.
Раздел III
Данни в българските документи за самоличност
Чл. 16. (1) Българските документи за самоличност съдържат следните задължителни лични данни:
1. имена;
2. дата на раждане;
3. единен граждански номер (или личен номер за чужденец);
4. пол;
5. гражданство.
(2) Наименованието на данните по ал. 1 се изписват на български и английски език.
(3) (Нова, ДВ, бр. 67 от 1999 г.) Личният номер за чужденец (ЛНЧ) идентифицира еднозначно дългосрочно пребиваващите чужденци в Република България. Начинът на неговото формиране се определя от Министерския съвет.
Чл. 17. (1) За издаване на български документи за самоличност лицата подават заявление до компетентните органи.
(2) Заявлението се подписва лично в присъствието на упълномощено длъжностно лице.
Чл. 18. Заявлението за издаване на български документи за самоличност съдържа следните лични данни:
1. имена;
2. дата на раждане;
3. място на раждане;
4. пол;
5. единен граждански номер (или личен номер за чужденци);
6. гражданство;
7. променени имена;
8. псевдоним;
9. наличие на друго гражданство;
10. цвят на очите;
11. ръст;
12. особени белези;
13. постоянен адрес;
14. настоящ адрес;
15. образование;
16. професия;
17. месторабота;
18. научна степен и научно звание;
19. семейно положение;
20. телефон за връзка;
21. номер (номерата) на друг документ за самоличност, ако на лицето е издаван такъв, и на предишния документ за самоличност.
Чл. 19. (1) (Предишен текст на чл. 19, ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Имената и месторождението на българските граждани в българските документи за самоличност се изписват на български език и с английска транслитерация по правила, утвърдени с акт на Министерския съвет.
(2) (Нова, ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Имената на българските граждани в българските документи за самоличност се изписват в следния ред: фамилно име, собствено име, презиме.
(3) (Нова, ДВ, бр. 96 от 2004 г.) В българските документи за самоличност фамилното име, собственото име и презимето се изписват без съкращения, така както са изписани в представените удостоверителни документи.
Чл. 20. (1) Българските документи за самоличност са машинночитаеми.
(2) Машинночитаемата зона на българските документи за самоличност съдържа следните данни:
1. вид на документа;
2. органа, издал документа;
3. фамилия и други имена на притежателя на документа;
4. номер на документа;
5. гражданство на притежателя на документа;
6. дата на раждане на притежателя на документа;
7. пол на притежателя на документа;
8. дата на изтичане на валидността на документа;
9. единен граждански номер или личен номер на чужденец;
10. контролни цифри на данните по горните точки.
(3) Данните в машинночитаемата зона трябва да съответстват на данните във визуалната зона на документа за самоличност.
(4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат за свидетелството за управление на моторно превозно средство, което съответства на приетия от Европейския съюз унифициран образец на свидетелство за управление на моторно превозно средство.
(5) Останалите изисквания към форматите и данните в машинночитаемата зона се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 21. (1) (Доп., ДВ, бр. 54 от 2002 г.) Имената на чужденците в българските документи за самоличност се изписват по ред и брой, както са изписани в документите за задгранично пътуване, с които са влезли в Република България. Когато чужденците, търсещи или получили закрила, не притежават такива документи, имената им се изписват по реда, по който те ги посочат в подписана от тях декларация пред компетентния орган.
(2) Имената на чужденците в българските документи за самоличност се изписват и с българска транслитерация по правила, утвърдени с акт на Министерския съвет.
Чл. 22. (1) За издаването на български документи за самоличност лицата са длъжни да представят снимки, отговарящи на следните изисквания:
1. размер на снимката - 45 мм на 35 мм;
2. изобразеното на тях лице да е заснето фронтално;
3. височината на изобразеното лице от брадата до върха на главата да е между 25 мм и 35 мм.
(2) Останалите изисквания към снимките по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет.
Глава втора
ЛИЧНА КАРТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ
Раздел I
Общи положения
Чл. 23. Личната карта на българските граждани е основен идентификационен документ за самоличност, валиден на територията на Република България или на територията на друга държава съгласно международни договори.
Чл. 24. Всеки български гражданин може да притежава само една лична карта.
Чл. 25. Контролът по спазването на режима за ползване на личните карти се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи със съдействието на местната администрация.
Раздел II
Данни, съдържащи се в личната карта
Чл. 26. (1) Личната карта освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържа и данни за:
1. снимка на притежателя;
2. място на раждане;
3. ръст;
4. цвят на очите;
5. постоянен адрес;
6. подпис на притежателя;
7. номер на личната карта;
8. дата на издаване;
9. дата на изтичане на валидността;
10. органа на Министерството на вътрешните работи, издал личната карта;
11. особени белези.
(2) Заявлението за издаване на лична карта освен данните по чл. 18 съдържа и данни за:
1. родители (имена, дата на раждане, гражданство и личен номер на чужденец);
2. братя и сестри (имена, дата на раждане, гражданство и личен номер на чужденец);
3. съпруг(а) (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
4. деца до 14 години (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
5. законен представител (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
6. указ на Президента на Република България за промяна на гражданството.
Чл. 27. (1) Всеки български гражданин е длъжен да посочи избрания от него постоянен адрес.
(2) На постоянния адрес гражданинът получава официални съобщения от органите на държавната администрация и от органите на съдебната власт.
(3) Постоянният адрес на гражданите служи за:
1. записване на всички промени, свързани с гражданското състояние на лицата в регистрите на населението;
2. (изм., ДВ, бр. 108 от 2000 г., ДВ бр. 105/2005 г.) ) адрес за кореспонденция и съдебен адрес;
3. получаване на социални осигуровки и помощи;
4. оказване на безплатна медицинска помощ;
5. упражняване на избирателно право;
6. издаване на документи за самоличност и други документи, свързани с гражданското състояние на лицата;
7. друго основание, посочено в закон.
(4) Постоянният адрес може да съвпада с настоящия адрес.
Чл. 28. Българските граждани, живеещи предимно в чужбина, са длъжни да посочат в заявлението за издаване на лична карта и адрес на територията на държавата, където пребивават.
Раздел III
Издаване, подмяна и ползване на личните карти на гражданите на Република България
Чл. 29. (1) Всеки български гражданин, който живее на територията на страната, е длъжен в срок до 30 дни след навършване на 14-годишна възраст да поиска издаването на лична карта.
(2) Лицата, възстановили или придобили българско гражданство, са длъжни да поискат издаването на лична карта в срока по ал. 1 след получаване на удостоверение за това.
(3) Българските граждани, навършили 14-годишна възраст и пребиваващи в чужбина, след завръщането си в страната са длъжни в срока по ал. 1 да поискат издаването на лична карта.
Чл. 30. (1) Личните карти на българските граждани са срочни и безсрочни.
(2) Срочни лични карти се издават на лица от 14- до 18-годишна възраст със срок на валидност 4 години и на лица от 18- до 58-годишна възраст със срок на валидност 10 години. На лицата, навършили 58-годишна възраст, се издават безсрочни лични карти.
Чл. 31. Личните карти се издават и подменят от органите на Министерството на вътрешните работи по постоянния адрес на лицето след представяне на заявление и документи по гражданско състояние, издадени от местната администрация по ред, установен с акт на Министерския съвет.
Чл. 32. (1) Обявяват се за невалидни личните карти на лица:
1. загубили българско гражданство;
2. заявили, че личната им карта е изгубена, открадната или унищожена;
3. чиято лична карта е с изтекъл срок на валидност;
4. които имат промяна в личните данни;
5. променили постоянния си адрес;
6. които са починали.
(2) Невалидността се обявява от органа, издал личната карта на лицето.
Глава трета
ПАСПОРТИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ И ЗАМЕСТВАЩИ ГИ ДОКУМЕНТИ
Раздел I
Общи положения
Чл. 33. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 111 от 2004 г.) Всеки български гражданин има право да напуска страната и да се завръща в нея с паспорт, заместващ го документ или военна карта за самоличност през определените за това места.
(2) Местата за преминаване на държавната граница се определят с акт на Министерския съвет.
(3) Правото по ал. 1 не подлежи на ограничения, освен ако те са предвидени със закон и са необходими за защитата на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани.
Чл. 34. (1) Паспортът е документ за преминаване на държавната граница на Република България и за пребиваване извън страната.
(2) Паспортът е основен идентификационен документ за самоличност на българските граждани и на територията на Република България.
(3) Българските граждани, притежаващи заместващи паспорта документи, могат да удостоверят самоличността си с тях в рамките на срока, за който са издадени.
Чл. 35. (1) (Предишен текст на чл. 35, ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 29 от 2003 г.) Всеки гражданин на Република България има право само на един паспорт по чл. 38, т. 3.
(2) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.; отм., бр. 29 от 2003 г.).
(3) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.; отм., бр. 29 от 2003 г.).
Чл. 36. (1) Паспортите на българските граждани се издават със срок на валидност 5 години.
(2) Паспортите, издавани от Министерството на външните работи и от Министерството на транспорта, са със срок на валидност до 5 години.
(3) В случаите, когато паспортът е повреден, унищожен, изгубен, откраднат или страниците му са изчерпани, се издава нов паспорт.
Чл. 37. (1) Срокът на валидност на паспорта може да бъде продължен еднократно по изключение от дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.
(2) Продължаването на валидността на паспорта се извършва след съгласуване с органа, който го е издал, за срок до 6 месеца на лица, на които предстои завръщане в страната.
Раздел II
Видове паспорти и заместващи ги документи
Чл. 38. (1) (Предишен текст на чл. 38, ДВ, бр. 29 от 2003 г.) За преминаване на държавната граница и пребиваване в чужбина се издават следните видове паспорти:
1. (изм., ДВ, бр. 103 от 2004 г.) дипломатически паспорт - издава се от министъра на външните работи или от оправомощени от него длъжностни лица след извършване на проверка за наличието на законово основание за неговото издаване, на следните лица:
а) президента и вицепрезидента на Република България;
б) председателя на Народното събрание, неговите заместници и народните представители;
в) министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите и заместник-министрите, областните управители;
г) служители с дипломатически ранг в Министерството на външните работи и в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина;
д) членовете на Конституционния съд;
е) международни служители, притежавали или притежаващи дипломатически ранг, които са постъпили на работа чрез Министерството на външните работи на Република България в Организацията на обединените нации, в организации от системата на Организацията на обединените нации или в други международни правителствени организации, както и международни служители, притежавали или притежаващи дипломатически ранг, които са на работа в посочените организации на пост с категория Р-5 или по-висока по системата на Организацията на обединените нации или приравнени на тях;
ж) лица, заемащи изборни постове в международни организации с универсален или регионален характер;
з) председателя на Върховния касационен съд и неговите заместници, председателя на Върховния административен съд и неговите заместници, главния прокурор и неговите заместници, директора на Националната следствена служба и неговите заместници;
и) управителя и подуправителите на Българската народна банка, председателя на Сметната палата;
к) главния секретар на Народното събрание, главния секретар на президента на републиката, главния секретар на Министерския съвет; началниците на кабинетите на председателя на Народното събрание, президента, вицепрезидента и министър-председателя; секретарите на президента на републиката; директора на дирекция "Международни връзки и протокол" на Народното събрание, директора на дирекция "Протокол" в администрацията на президента на републиката и директора на дирекция "Протокол" на Министерския съвет;
л) началника на Генералния щаб на Българската армия;
м) ръководителите на Националната разузнавателна служба и на Националната служба за охрана, началника на служба "Военна информация";
н) служители в Националната служба за охрана и дипломатически куриери в Министерството на външните работи, когато изпълняват служебните си функции в чужбина;
о) президента и вицепрезидента на Република България, председателя на Народното събрание, министър-председателя, министъра на външните работи, членовете на Конституционния съд, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба след изтичане на пълномощията им;
п) посланици и пълномощни министри със стаж над 20 години в дипломатическата кариера, като ползването на паспорта след пенсионирането им в дипломатическата служба се осъществява при спазване разпоредбите на Виенската конвенция за дипломатическите отношения;
р) лица, чиито служебни задължения включват изпълнение на специални външнополитически задачи - по преценка на министъра на външните работи;
с) членовете на семействата на лицата по букви "а", "б", "г", "д", "е" и "з", с изключение на членовете на семействата на заместниците на председателя на Върховния касационен съд, на заместниците на председателя на Върховния административен съд, на заместниците на главния прокурор и на заместниците на директора на Националната следствена служба; членовете на семействата на министър-председателя, на заместник министър-председателите, на министъра на външните работи; членовете на семействата могат да ползват дипломатическите паспорти, когато пътуват заедно с посочените лица; това ограничение не се отнася за случаите, когато служителите по букви "г" и "е" са командировани дългосрочно в чужбина;
т) на децата на служители с дипломатически ранг на задгранична работа:
- до 25-годишна възраст, несключили брак, които продължават образованието си (средно или висше) в чужбина, или
- подлежащи на наборна военна служба - със съгласието на министъра на отбраната, се допуска издаване на дипломатически паспорт.
2. (нова, ДВ, бр. 29 от 2003 г.; доп., бр. 103 от 2004 г.) служебен паспорт - издава се от Министерството на външните работи на служителите от централната и териториалната администрация, изпълняващи служебни функции в чужбина, и на административно-техническите служители на дипломатическите и консулските представителства на Република България съгласно списък на длъжностите, определени с акт на Министерския съвет по чл. 47а. Служебни паспорти се издават и на съдиите във Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на прокурорите във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и на следователите в Националната следствена служба. Служебни паспорти се издават и на лицата, на които се възлагат конкретни външнополитически задачи - по преценка на министъра на външните работи, както и на лица по преценка за служебна целесъобразност и предложение на прекия ръководител до ръководителя на съответната институция или организация, който отправя писмено искане до дирекция "Консулски отношения" в Министерството на външните работи;
3. (предишна т. 2, ДВ, бр. 29 от 2003 г.) паспорт - издава се от Министерството на вътрешните работи на лица, които пътуват в чужбина;
4. (предишна т. 3, ДВ, бр. 29 от 2003 г.) моряшки паспорт - издава се от Държавната инспекция по корабоплаване на морски лица.
(2) (нова, ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Лицата по ал. 1, т. 2 и 4 имат право само на един паспорт от съответния вид.
Чл. 39. За преминаване на държавната граница освен паспортите по чл. 38 се издават и следните заместващи ги документи:
1. временен паспорт за завръщане в Република България - издава се от българските дипломатически и консулски представителства в чужбина на български граждани без паспорти - със срок на валидност до 6 месеца;
2. граничен пропуск - издава се от Министерството на вътрешните работи на лица съгласно международни договори със срок до една година;
3. временен паспорт за окончателно напускане на Република България - издава се от Министерството на вътрешните работи на лица, загубили българско гражданство.
Чл. 39а. (Нов, ДВ, бр. 111 от 2004 г.) За преминаване на държавната граница на Република България във връзка с изпълнение на кадровата военна служба на територията на страни - членки на НАТО и/или участници в “Партньорство за мир”, на военнослужещите от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната се издава военна карта за самоличност при условията на член III от Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили. Военната карта за самоличност се издава от Министерството на отбраната.
Чл. 40. (1) Цветовете на кориците на отделните видове паспорти са следните:
1. дипломатически паспорт - тъмносин;
2. (нова, ДВ, бр. 29 от 2003 г.) служебен паспорт - масленозелен;
3. (предишна т. 2, ДВ, бр. 29 от 2003 г.) паспорт - виненочервен (бордо);
4. (предишна т. 3, ДВ, бр. 29 от 2003 г.) моряшки паспорт - морскосин.
(2) Нюансите на цветовете на кориците на отделните видове паспорти и цветовете на кориците на заместващите ги документи се определят с акт на Министерския съвет.
(3) Върху лицевата страна на кориците на паспортите и заместващите ги документи се отпечатват:
1. гербът на Република България и текстът "Република България" на български и на английски език;
2. наименованието на съответния вид документ за самоличност на български и на английски език.
Раздел III
Данни, съдържащи се в паспортите и заместващите ги документи
Чл. 41. (1) Паспортите и заместващите ги документи освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържат:
1. снимка на притежателя, както и данни за:
2. място на раждане;
3. постоянен адрес;
4. подпис на притежателя;
5. номер на паспорта;
6. дата на издаване;
7. дата на изтичане на валидността;
8. органа, издал паспорта.
(2) Заместващите паспорта документи не съдържат постоянен адрес.
(3) Заявлението за издаване на паспорти и заместващите ги документи освен данните по чл. 18 съдържа и данни за:
1. родители (имена, дата на раждане, гражданство и личен номер на чужденец);
2. съпруг(а) (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
3. деца до 14 години (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
4. законен представител (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
5. указ на Президента на Република България за промяна на гражданството.
(4) При издаването на паспорт на лица до 14-годишна възраст не се полага подпис.
§ 5. Създава се чл. 41а:
Чл. 41а. (Нов, ДВ, бр. 111 от 2004 г.) Военната карта за самоличност освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържа и:
1. снимка на притежателя;
2. звание;
3. вид въоръжени сили;
4. подпис на притежателя;
5. номер на картата;
6. дата на издаване;
7. дата на изтичане на валидността;
8. органа, издал картата.
Чл. 42. Отделни видове паспорти и заместващи ги документи освен данните по чл. 41 могат да съдържат и:
1. данни, свързани с професионалния и социалния статус на притежателя;
2. други данни, определени с акт на Министерския съвет.
Раздел IV
Ред за издаване на паспорти и на заместващи ги документи
Чл. 43. Паспорт или заместващ го документ се издава по заявление до съответния орган, след като лицето удостовери своята самоличност.
Чл. 44. Заявлението се подава лично, а по изключение - от упълномощено лице, след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.
Чл. 45. Заявлението за издаване на паспорт на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава от техните родители, настойници или попечители.
Чл. 46. Към заявлението се прилагат:
1. документ за платена държавна такса;
2. удостоверение за раждане за лица под 18 години;
3. предишни паспорти;
4. снимки по образец.
Чл. 47. За издаване на моряшки паспорти се представят и:
1. писмо-искане от собственика или наемателя на кораба, с което се удостоверява, че лицето е назначено на длъжност, стажува или е включено в екипажа на друго основание;
2. свидетелство за правоспособност за корабните длъжности, за които се изисква правоспособност.
Чл. 47а. (Нов, ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Условията и редът за издаване на служебни паспорти се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 47б. (Нов, ДВ, бр. 111 от 2004 г.) Условията и редът за издаване на военни карти за самоличност и за обявяване на тяхната невалидност се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 48. (1) Паспортите се издават в срок до 30 дни от датата на подаване на заявлението.
(2) Когато заявлението за издаване на паспорт е подадено в консулски или дипломатически представителства в чужбина, срокът за издаване е до 90 дни.
(3) (Нова, ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Паспорт на дете, осиновено при условията на международно осиновяване, се издава в срок три дни от датата на подаване на заявлението.
Чл. 49. (1) Обявяват се за невалидни паспортите на лица:
1. загубили българско гражданство;
2. заявили, че паспортът е изгубен, откраднат или унищожен;
3. чийто паспорт е с изтекъл срок на валидност;
4. които имат промяна в личните данни, посочени в чл. 16, ал. 1;
5. които са починали.
(2) Невалидността се обявява от органа, издал паспорта.
(3) (Нова, ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Лицата, за които е отпаднало основанието за издаване на дипломатически, служебен или моряшки паспорт, са длъжни да го върнат на органа, който го е издал. Невалидността на паспортите се обявява по реда на ал. 2.
Глава четвърта
СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО
Раздел I
Общи положения
Чл. 50. (1) Българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство.
(2) (Изм., ДВ, бр. 108 от 2000 г.) Свидетелството за управление на моторно превозно средство служи като идентификационен документ за самоличност на територията на Република България.
(3) Чужденците, притежаващи българско свидетелство за управление на моторно превозно средство, удостоверяват своята самоличност с документа за задгранично пътуване, с който са влезли в Република България, или с някои от документите, предвидени в чл. 59.
Чл. 51. (1) Свидетелството за управление на моторно превозно средство се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
(2) Срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство е 10 години, а на лица с физически недостатъци - до 5 години.
Чл. 52. Чуждестранно свидетелство за управление на моторно превозно средство не може да се използва за удостоверяване на самоличността по смисъла на чл. 50, ал. 2.
Раздел II
Данни, съдържащи се в свидетелството за управление на моторно превозно средство
Чл. 53. (1) Свидетелството за управление на моторно превозно средство освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържа:
1. снимка на притежателя;
2. място на раждане;
3. наименование на населеното място от постоянния адрес;
4. подпис на притежателя;
5. номер на свидетелството;
6. дата на издаване на свидетелството;
7. място на издаване на свидетелството;
8. органа, издал свидетелството;
9. дата на изтичане на валидността на свидетелството;
10. категорията или категориите моторни превозни средства, за които е валидно свидетелството;
11. особени забележки (ограничителни условия за ползване на свидетелството).
(2) Заявлението за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство освен данните по чл. 18 съдържа и данни за:
1. родители (имена, дата на раждане, гражданство и личен номер на чужденец);
2. съпруг(а) (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец).
Чл. 54. Данните, съдържащи се в чл. 53, ал. 1, т. 3, 7 и 8, се изписват на български език и с английска транслитерация по правила, утвърдени с акт на Министерския съвет.
Глава пета
БЪЛГАРСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ, ИЗДАВАНИ НА ПРЕБИВАВАЩИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЧУЖДЕНЦИ
Раздел I
Общи положения
Чл. 55. (1) (Предишен текст на чл. 55, ДВ, бр. 54 от 2002 г.) На всеки чужденец, навършил 14 години, на когото е разрешено да пребивава в Република България за срок, по-голям от 3 месеца, се издава български документ за самоличност на пребиваващ в страната чужденец.
(2) (Нова, ДВ, бр. 54 от 2002 г.) Временното удостоверение на бежанец се издава веднага след откриването на производството за предоставяне на статут. Временно удостоверение на бежанец се издава и на чужденец, ненавършил 14 години, който не е придружаван от пълнолетен член на семейството му.
Чл. 56. Разрешенията и отказите за пребиваване в Република България на чужденци се регламентират със закон.
Чл. 57. (1) Българският документ за самоличност на чужденец е валиден на територията на Република България едновременно с националния му документ за задгранично пътуване.
(2) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2002 г.) Лица без гражданство и чужденците, търсещи или получили закрила по Закона за убежището и бежанците могат да удостоверяват самоличността си само с български документ за самоличност.
Чл. 58. (Доп., ДВ, бр. 54 от 2002 г.) Чужденец, пребиваващ на територията на Република България за срок до 3 месеца, удостоверява своята самоличност с документа за задгранично пътуване, с който е влязъл в страната, с изключение на чужденец, притежаващ временно удостоверение на бежанец.
Раздел II
Видове български документи за самоличност, издавани на пребиваващи в Република България чужденци
Чл. 59. (1) (Предишен текст на чл. 59, ДВ, бр. 53 от 1999 г.) На чужденците с разрешено пребиваване в Република България се издават следните видове български документи за самоличност:
1. карта на продължително пребиваващ в Република България чужденец - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи, със срок на валидност до една година;
2. карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи за срок, в зависимост от валидността на националния паспорт, с който лицето е влязло в Република България;
3. (изм., ДВ, бр. 54 от 2002 г.) временно удостоверение на бежанец - издава се от Държавната агенция за бежанците на чужденци, на които е открито производство по общия ред за предоставяне статут на бежанец, а временно удостоверение на бежанец в ускорено производство - от Държавната агенция за бежанците на чужденци, на които е открито ускорено производство за предоставяне статут на бежанец, със срокове, определени в Закона за убежището и бежанците;
4. (изм. и доп., ДВ, бр. 54 от 2002 г.) карта на бежанец - издава се на лица със статут на бежанец или убежище със срок на валидност до 5 години;
5. (доп., ДВ, бр. 54 от 2002 г.) удостоверение за пътуване зад граница на бежанец - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи на чужденец с предоставен статут на бежанец или убежище със срок на валидност до 5 години, но не по-голям от срока на валидност на картата на бежанец;
6. удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи на чужденци, които имат статут на лице без гражданство и разрешено постоянно пребиваване на територията на Република България;
7. временна карта на чужденец - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи на чужденци, чиито национални документи за самоличност са отнети в случаите, предвидени със закон;
8. стикер с българска виза - издава се на чужденци от дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина и служи за влизане и преминаване през страната;
9. (нова, ДВ, бр. 54 от 2002 г.) карта на чужденец с хуманитарен статут - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи на чужденец с предоставен хуманитарен статут със срок на валидност до 3 години;
10. (нова, ДВ, бр. 54 от 2002 г.) удостоверение на чужденец с временна закрила - издава се на чужденци, получили временна закрила, при условията и по реда, определени с акта за постановяване на временната закрила;
11. (нова, ДВ, бр. 54 от 2002 г.) удостоверения за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи на чужденец с предоставен хуманитарен статут със срок на валидност до 3 години, но не по-голям от срока на валидност на картата на чужденец с хуманитарен статут;
12. (нова, ДВ, бр. 29 от 2003 г.) временно удостоверение за напускане на Република България - издава се от Министерството на външните работи;
13. (нова, ДВ, бр. 29 от 2003 г.) карта на чужденец, акредитиран като служител в дипломатическо или консулско представителство или в международна организация със седалище на територията на Република България - издава се от Министерството на външните работи със срок на валидност - срока на акредитация.
(2) (Нова, ДВ, бр. 53 от 1999 г.; изм., бр. 54 от 2002 г.; доп., бр. 29 от 2003 г.) Удостоверението за завръщане в Република България на чужденец се издава от дипломатическите и консулските представителства на лице без гражданство или на чужденец с предоставена закрила в Република България, изгубил в чужбина българския си документ за самоличност, по ал. 1, т. 5, 6 и 11. Същият документ се издава и на чужденец по чл. 34, ал. 3 и чл. 58, ал. 5 от Закона за убежището и бежанците, когато не притежава валидни национални документи за пътуване.
Чл. 60. (Доп., ДВ, бр. 54 от 2002 г.) Документите, удостоверяващи самоличността на бежанци, пребиваващи на територията на Република България, се издават от Министерството на вътрешните работи, с изключение на документите по чл. 59, ал. 1, т. 3.
Чл. 60а. (Нов, ДВ, бр. 54 от 2002 г.) Срокът на удостоверението за пътуване зад граница на бежанец, както и на удостоверението за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут, може да бъде продължаван от българско дипломатическо или консулско представителство след съгласуване с Държавната агенция за бежанците.
Раздел III
Данни, съдържащи се в документите за самоличност на чужденци
Чл. 61. (1) Българските документи за самоличност на чужденци освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържат и данни за:
1. снимка на притежателя;
2. място на раждане;
3. ръст;
4. цвят на очите;
5. постоянен адрес;
6. подпис на притежателя;
7. номер на документа;
8. дата на издаване;
9. дата на изтичане на валидността;
10. органа, издал документа;
11. други данни, предвидени със закон.
(2) (Нова, ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Българските документи за самоличност на чужденци по чл. 14, т. 13 освен данните по чл. 16, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 съдържат и данни за:
1. дипломатическото или консулското представителство или международната организация, към която е акредитиран чужденецът;
2. дипломатическия ранг и/или длъжност.
(3) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; предишна ал. 2, бр. 29 от 2003 г.) Постоянният адрес се вписва в документите за самоличност на чужденци, които имат разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България или предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут.
(4) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; предишна ал. 3, бр. 29 от 2003 г.) В документите за самоличност на продължително пребиваващите в страната чужденци или на тези, които са в производство за предоставяне статут на бежанец, се вписва настоящият адрес.
Чл. 62. (1) (Предишен текст на чл. 62, ДВ, бр. 54 от 2002 г.) Български документ за самоличност на чужденец се издава по заявление до съответния орган срещу представен документ за задгранично пътуване, с който чужденецът е влязъл в страната.
(2) (Нова, ДВ, бр. 54 от 2002 г.) Предоставянето на документа по предходната алинея не се изисква от чужденец, търсещ или получил закрила, когато е влязъл в страната без документи.
Чл. 63. Заявлението за издаване на български документ за самоличност на чужденец освен данните по чл. 18 съдържа и данни за:
1. родители (имена, дата на раждане, гражданство и личен номер на чужденец);
2. братя и сестри (имена, дата на раждане, гражданство и личен номер на чужденец);
3. съпруг(а) (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец, бил(а) ли е български гражданин и от кога до кога, местопребиваване в момента);
4. деца до 14 години (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
5. законен представител (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);
6. указ на Президента на Република България за промяна на гражданството;
7. адрес в чужбина;
8. занятие в чужбина;
9. документ за задгранично пътуване (серия, номер, дата, място на издаване и срок на валидност);
10. виза (вид, номер и дата на издаване, място на издаване и срок на пребиваване, посочен във визата);
11. дата и място на влизане в Република България;
12. цел на идването в Република България;
13. основание, на което е разрешено пребиваване в Република България;
14. продължителност на пребиваването в Република България;
15. адрес в Република България (имена на собственика или ползвателя на жилището);
16. данни за учрежденията, организациите и лицата, поемащи издръжката на лицето;
17. било ли е лицето български гражданин, от кога до кога и под какви имена;
18. придружаващи го лица под 14 години, вписани в паспорта, над които лицето има родителски или настойнически права (имена, гражданство, дата на раждане, място на раждане, адреси, персонални номера);
19. данни за предишни пребивавания в Република България (кога, за какъв период, адреси);
20. други данни, предвидени със закон.
Чл. 64. Редът и начинът за издаване на документи за самоличност на чужденци се регламентират с акт на Министерския съвет.
Глава шеста
ИНФОРМАЦИОННИ ФОНДОВЕ С ДАННИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ
Раздел I
Създаване на информационните фондове и съхраняване на данни в тях
Чл. 65. (1) За издаване, ползване и съхраняване на българските документи за самоличност се създават и поддържат документални, картотечни и автоматизирани информационни фондове, съдържащи:
1. данни от документите за самоличност и заявленията за издаването им;
2. предишни значения на личните данни от документите за самоличност и заявленията за издаването им;
3. служебни (нелични) данни, свързани с документите за самоличност.
(2) При създаването на автоматизираните информационни фондове по ал. 1 може да се използват и данни от други информационни фондове, регламентирани със закон.
(3) На основата на автоматизираните информационни фондове по ал. 1 се създава Национален автоматизиран информационен фонд за българските документи за самоличност.
Чл. 66. (1) Данните за наложените мерки за държавна принуда, свързани с българските документи за самоличност, се съхраняват в отделен информационен фонд.
(2) В информационния фонд по ал. 1 се съхраняват и данни за наложени мерки за държавна принуда, свързани с документите за самоличност на чужденци или пребиваването им в Република България.
Чл. 67. Автоматизираните информационни фондове по чл. 65 и 66 се съхраняват отделно и независимо от други автоматизирани информационни фондове, освен ако в закон е предвидено друго.
Чл. 68. Технологичните изисквания към създаването и съхраняването на информационните фондове се определят с акт на Министерския съвет.
Раздел II
Използване и защити на информационните фондове
Чл. 69. (1) Ведомствата, които издават документите за самоличност, използват данните, съхранявани в информационните фондове за административно обслужване на населението.
(2) Допуска се използването на данни от информационните фондове по законоустановен ред при заплаха за националната сигурност, за разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления, както и при нарушения на обществения ред.
Чл. 70. (1) Данните от информационните фондове за българските документи за самоличност се предоставят на:
1. държавни органи и организации съобразно законоустановените им правомощия;
2. български и чуждестранни граждани, притежаващи български документи за самоличност, само ако данните не засягат трети лица;
3. български и чуждестранни юридически лица на основата на закон или с акт на съдебната власт.
(2) Предоставянето на данни на чуждестранни официални представителства в Република България се извършва чрез Министерството на външните работи съобразно ратифицираните от българската държава двустранни и многостранни международни договори.
(3) Български и чужди граждани, притежаващи български документ за самоличност, имат право да получават информация, съхранявана във фондовете с данни, свързани с българските документи за самоличност и отнасящи се до трети лица, само на основание на закон или с акт на съдебната власт.
(4) Данните по ал. 1, 2 и 3 се предоставят по ред, определен с акт на Министерския съвет.
Чл. 71. (изм. ДВ бр. 30/2006 г.) Отказът за предоставяне на информация за данни от информационните фондове, регламентирани в този закон, може да се обжалва по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 72. За защита на данните, съхранявани в информационните фондове за българските документи за самоличност от случайно или неразрешено унищожаване, както и при случайно загубване и неразрешен достъп, изменение или разпространение, се вземат специални осигурителни мерки в съответствие с Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни по ред, утвърден от Министерския съвет.
Чл. 73. (1) Органите, физическите и юридическите лица, получили данни от информационните фондове, в случай на установена неточност в тях могат да поискат тяхната корекция от органа, който им ги е предоставил.
(2) Корекция на данните по ал. 1 се извършва от органа, имащ законова компетенция за тяхната достоверност.


# 14
  • Мнения: 2 655
Глава седма
МЕРКИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА
Раздел I
Принудителни административни мерки
Чл. 74. (1) Личните карти временно се отнемат при:
1. наложена мярка за неотклонение "задържане под стража";
2. настаняване в местата за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода";
3. изтърпяване на административна мярка "задържане в поделенията на Министерството на вътрешните работи";
4. други случаи, определени в закон.
(2) Личната карта се връща на притежателя, когато отпаднат основанията за нейното отнемане.
Чл. 75. Не се разрешава напускане на страната, а паспортите и заместващите ги документи не се издават или издадените се отнемат на:
1. лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават непосредствено сигурността на Република България;
2. (отм., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; нова, бр. 45 от 2002 г.) лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават системата за защита на класифицираната информация, представляваща държавна тайна на Република България;
3. (изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г., ДВ бр. 86/2005 г.)  лица, на които е наложена забрана по чл. 68 от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите по чл. 66 от Наказателния кодекс;
4. лица, които са осъдени да плащат другиму издръжка и не са я осигурили за срока на пребиваването си в чужбина;
5. (доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; изм., бр. 29/2003 г., бр. 105/2005 г.) лицата, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква „а” и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви „а” и „б” от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
Чл. 76. Може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на:
1. лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до три години, и на осъдени за такива престъпления, до изтърпяване на наложеното им наказание;
2. лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани;
3. (изм. ДВ бр. 43/2005 г.) лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение;
4. лица, които при подаване на заявление за издаване на паспорт или други документи за преминаване на държавната граница са съобщили неверни данни, свързани с основания за отказ или с обстоятелства по загубване, открадване или унищожаване на издадения им паспорт или заместващ го документ - за срок от една година от подаване на заявлението;
5. (изм., ДВ, бр. 29 от 2003 г.) лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушения на нейното законодателство - за срок две години от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи или на документите за принудително извеждане или експулсиране, посочващи извършеното нарушение, от компетентните органи на съответната държава;
6. (изм., ДВ, бр. 29 от 2003 г.) лица, принудително изведени или експулсирани от друга държава за нарушения на режима за влизане и пребиваване - за срок две години от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи за извършеното нарушение или от датата на получаване от компетентните органи на документите за принудително извеждане или експулсиране, посочващи извършеното нарушение;
7. лица, наказвани повторно за нарушаване на българското митническо, данъчно или валутно законодателство - за срок от една година от изпълнението на последното наказание;
8. лица, които са обявили за изгубен, откраднат или физически унищожен документ за самоличност и е установено, че продължават да го използват;
9. (нова, ДВ, бр. 67 от 1999 г.) малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители.
Чл. 76а. (нов - доп. ДВ бр. 91/2005 г.) (1) Не се разрешава напускане на страната, не се издават паспорти и заместващи ги документи, а издадените се отнемат на ненавършили пълнолетие лица, за които са постъпили данни от български или чужд компетентен орган, че по време на пребиваването си в чужбина са били въвлечени или използвани за дейности по чл. 11 от Закона за закрила на детето.
(2) Мерките по ал. 1 са с цел закрила на детето и се прилагат за срок до две години от издаване на заповедта за прилагането им.
(3) По изключение, при доказани здравословни причини или други нетърпящи отлагане случаи, мерките по ал. 1 не се прилагат.
(4) Министърът на вътрешните работи, председателят на Държавната агенция за закрила на детето и министърът на външните работи издават съвместна инструкция за прилагането на мерките по ал. 1.
Чл. 77. На лицата, намиращи се извън Република България, с наложени принудителни административни мерки по чл. 75 и 76 се издава временен паспорт за завръщане в страната.
Чл. 78. (1) (Доп., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; предишен текст на чл. 78, бр. 45 от 2002 г.) Принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица да упражняват правомощията по този раздел.
(2) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Принудителната административна мярка по чл. 75, т. 2 се прилага с мотивирана заповед на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията или на ръководителите на службите за сигурност и на службите за обществен ред.
(3) (нова - доп. ДВ бр. 91/2005 г.) Мярката по чл. 76а се прилага с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи или на упълномощени от него длъжностни лица по предложение или след представяне на становище от председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
Чл. 79. (1) (Предишен текст на чл. 79, доп., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г.) Издаването на заповедите по чл. 78 и тяхното обжалване се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г.) При издаването на заповедите по чл. 75, т. 1 - 3 не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 11 от Административнопроцесуалния кодекс.
(3) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Заповедите по ал. 2 подлежат на незабавно изпълнение и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 29 от 2003 г.) Жалбата срещу заповед по ал. 1 не спира изпълнението на заповедта.
Раздел II
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 80. Наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което:
1. използва подправени или чужди документи за самоличност, ако не подлежи на по-тежко наказание;
2. отнеме, задържи без съгласие на притежателя, укрие или унищожи документ за самоличност на друго лице;
3. приеме или даде в залог или преотстъпи български документ за самоличност;
4. (отм., ДВ, бр. 108 от 2000 г.);
5. не представи документ за самоличност при поискване от компетентните длъжностни лица;
6. (отм., ДВ, бр. 108 от 2000 г.);
7. (отм., ДВ, бр. 108 от 2000 г.).
Чл. 81. (1) Наказва се с глоба от 20 до 150 лв. български гражданин, който:
1. (отм., ДВ, бр. 108 от 2000 г.);
2. не обяви пред компетентните български органи придобиването на документи за самоличност, издадени от друга държава, в определения за това срок;
3. загуби, повреди или унищожи български документ за самоличност;
4. попречи на упълномощените органи да извършат проверка за установяване на самоличността му;
5. (доп., ДВ, бр. 29 от 2003 г.) не представи документа за самоличност на органа, който го е издал, в 3-месечен срок след изтичане на неговата валидност или след отпадане на основанието за издаването му;
6. обяви неверни данни при подаване на заявление за издаване на документи за самоличност, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон;
7. използва нередовни български документи за самоличност;
8. не подмени документите си за самоличност в срок от 30 дни при промяна в имената, персоналните данни или трайни и съществени изменения на образа;
9. не направи необходимото като законен представител за снабдяване с документ за самоличност на лицето, което представлява.
(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено от чужд гражданин, глобата е до 3 000 лв.
Чл. 82. За маловажни нарушения на този закон се налага глоба по квитанция до 20 лв. от упълномощените за това длъжностни лица.
Чл. 83. (Отм., ДВ, бр. 108 от 2000 г.).
Чл. 84. (1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от компетентни длъжностни лица, упълномощени от ръководителите на ведомствата по чл. 1, ал. 2 от този закон.
(2) Въз основа на съставените актове ръководителите на ведомствата по ал. 1 или упълномощените от тях длъжностни лица издават наказателни постановления.
(3) (изм. ДВ бр. 30/2006 г.) Установяването на нарушенията и издаването на наказателните постановления се извършват по реда, определен в Закона за административните нарушения и наказания, а обжалването им - по Административнопроцесуалния кодекс.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Документ за самоличност" е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани.
2. "Нередовен документ за самоличност" е този, който:
а) не е издаден по реда на този закон и не съдържа данните, предвидени в него;
б) не е официално заверен от органа, който го е издал, или е издаден от лице или орган, които не са компетентни;
в) не позволява установяване самоличността на притежателя му по снимката;
г) има преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните;
д) има следи от подмяна на снимката, печатът е неясен или изображението на лицето на снимката не съвпада с действителния му образ;
е) е с липсващи страници или с прибавени нови не от органа, който го е издал;
ж) е с изтекъл срок на валидност.
3. "Постоянен адрес" е адресът в населено място на територията на Република България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението.
4. "Настоящ адрес" може да бъде постоянният адрес или друг адрес, на който лицето живее.
5. "Парични задължения в големи размери" са тези, които надхвърлят 5 000 лв.
6. "Трайни изменения в образа" са: възрастови изменения; изменения, предизвикани от заболявания, травми, хирургическа намеса и др., които не позволяват идентификация на лицето по снимка, направена преди настъпването им.
7. "Транслитерация" е процес на пресъздаване (трансформиране) на букви или срички от един език в писмени знаци на друг език.
8. "Морски лица" са физически лица, които изпълняват длъжности на кораб или са включени в списъка на екипажа на някакво друго основание. "Морски лица" са и физическите лица, които на брега изпълняват длъжност, свързана с корабоплаването или контрола върху него.
9. "Машинночитаемите документи за самоличност" са документи, изготвени според изискванията на Международната организация за гражданска авиация (ICAО) за машинночитаеми пътнически документи DOC 9303.
10. "Визуална зона" в документите за самоличност е зоната с лични данни за притежателя на документа, позволяваща визуалната им проверка без технически средства.
11. "Машинночитаема зона" в документите за самоличност е зоната, позволяваща визуална и оптическа знакова проверка с технически средства според изискванията ISO1073-2 на Международната организация за стандартизация, с тип на шрифта на отпечатаните данни "OCR-B".
12. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказанието, наложено за същото по вид нарушение.
13. "Лични данни" означават всяка информация относно определено физическо лице.
14. "Автоматизирана обработка" - включва следните операции, извършвани изцяло или частично чрез машини: регистриране на данни, извършване на логически или аритметически операции по отношение на тези данни, тяхното изменение, изтриване, извадки или разпространение.
15. (Нова, ДВ, бр. 103 от 2004 г.) "Членове на семействата" са съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Българските документи за самоличност се изработват съгласно препоръките на ICAO DOС 9303 в следните формати:
1. паспорт на български гражданин - формат ID-3;
2. изселнически паспорт и удостоверения за пътуване зад граница на чужденци - формат ID-3;
3. стикер с българска виза - формат А;
4. останалите български документи за самоличност - формат ID-1.
§ 3. Образците на български документи за самоличност, специалните защитни елементи, включително и изборът на материал за изработването им, се утвърждават с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи и министъра на транспорта.
§ 4. (Доп., ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Образците на заявленията за издаване на български документи за самоличност се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи и на министъра на външните работи.
§ 5. Този закон отменя:
1. Указ № 2772 за паспортите и адресната регистрация на гражданите на Република България (обн., ДВ, бр. 100 от 1980 г.; изм., бр. 11 от 1998 г.).
2. Закона за задграничните паспорти (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 38 от 1989 г., бр. 7 от 1991 г.; попр., бр. 9 от 1991 г.; изм., бр. 11 от 1998 г.).
3. Закона за моряшките паспорти (ДВ, бр. 42 от 1994 г.).
§ 6. Член 102 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г. и бр. 70 от 1998 г.) се изменя така:
"Чл. 102. (1) На всеки военнослужещ на наборна военна служба се издава военна книжка, заверена от командира или началника на поделението. В нея се отразяват длъжността и званието му, както и други данни, посочени в уставите на въоръжените сили.
(2) Документите за самоличност, издадени по реда на Закона за българските документи за самоличност, се съхраняват в поделението, където военнослужещият отбива военната си служба."
§ 7. В чл. 11 от Закона за пребиваване на чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 93 от 1972 г.; изм., бр. 36 от 1979 г., бр. 17 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 53 от 1989 г., бр. 27 от 1994 г., бр. 120 от 1997 г. и бр. 11 от 1998 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 2 изречение второ се заличава.
2. В ал. 3 изразът "удостоверение за самоличност" се заменя с "карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец".
§ 8. До влизането в сила на Закона за българските документи за самоличност се прилага действащото в момента законодателство.
§ 9. Издадените документи за самоличност по действащото законодателство са валидни и се подменят в зависимост от вида им от момента на влизането в сила на този закон, както следва:
1. (изм., ДВ, бр. 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г.) паспорт на гражданин на Република България - с лична карта на гражданин на Република България в срок до 31 декември 2001 г.;
2. (изм., ДВ, бр. 113 от 1999 г.) дипломатически паспорт, служебен паспорт, задграничен паспорт и моряшки паспорт на български гражданин - с дипломатически паспорт, паспорт и моряшки паспорт на български гражданин в срок до 31 декември 2000 г.;
3. (изм., ДВ, бр. 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство - със свидетелство за управление на моторно превозно средство по този закон в срок до 31 декември 2001 г.;
4. (изм., ДВ, бр. 113 от 1999 г.) пасаван (пътен лист) за завръщане в Република България, служебен пропуск, пътен лист за окончателно напускане на Република България на лица, освободени от българско гражданство - с временен паспорт за завръщане в Република България, граничен пропуск, временен паспорт за окончателно напускане на Република България в срок до 31 декември 2000 г.;
5. удостоверение за самоличност на чужденец, удостоверение за самоличност на бежанец, удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство, удостоверение за пътуване зад граница на бежанец - с карта на временно пребиваващ в Република България чужденец, карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец, карта на бежанец, временна карта на бежанец, удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство, удостоверение за пътуване зад граница на бежанец, удостоверение за напускане на Република България, временна карта на чужденец и стикер с българска виза в срок до две години.
§ 9а. (Нов, ДВ, бр. 108 от 2000 г.) Българските граждани, навършили 70-годишна възраст, подменят документите си за самоличност: паспорт на гражданин на Република България - с лична карта, и свидетелство за управление на моторно превозно средство, по собствено желание или при изтичане срока на валидност.
§ 9б. (Нов, ДВ, бр. 54 от 2002 г.) Всички документи за самоличност на чужденци, които са в процедура за предоставяне на бежански статут, или на бежанци, издадени до влизането в сила на Закона за убежището и бежанците, са валидни до изтичането на срока, за който са издадени.
§ 10. За издаване на български документи за самоличност и за предоставяне на данни от информационните фондове се събират такси по ред и в размер, определени с акт на Министерския съвет.
§ 11. Законът влиза в сила от 1.04.1999 г.
§ 12. (Нов, ДВ, бр. 67 от 1999 г.; отм., бр. 113 от 1999 г.).
§ 13. (Нов, ДВ, бр. 67 от 1999 г.; отм., бр. 113 от 1999 г.).
§ 14. (Нов, ДВ, бр. 67 от 1999 г.; отм., бр. 113 от 1999 г.).
§ 15. (Нов, ДВ, бр. 67 от 1999 г.; отм., бр. 113 от 1999 г.).
§ 16. (Нов, ДВ, бр. 67 от 1999 г.; отм., бр. 113 от 1999 г.).
§ 17. (Нов, ДВ, бр. 67 от 1999 г.; отм., бр. 113 от 1999 г.).
§ 18. (Нов, ДВ, бр. 67 от 1999 г.; отм., бр. 113 от 1999 г.).
§ 19. (Нов, ДВ, бр. 67 от 1999 г.; доп., бр. 29 от 2003 г.) Заявленията за издаване на дипломатически и служебен паспорт се подават в Министерството на външните работи, където се извършва сверяване на данните от тях с данните от информационните фондове на ЕСГРАОН и се заверяват служебно за "потвърдени данни". Персонализираният паспорт се получава от мястото, където е подадено съответното заявление.
§ 20. (Нов, ДВ, бр. 67 от 1999 г.) Заявленията за издаване на моряшки паспорт се подават в Министерството на транспорта, където се извършва сверяване на данните от тях с данните от информационните фондове на ЕСГРАОН и се заверяват служебно за "потвърдени данни". Персонализираният паспорт се получава от мястото, където е подадено съответното заявление.
§ 21. (Нов, ДВ, бр. 67 от 1999 г.; доп., бр. 54/2002 г., изм. доп. ДВ бр 82/2006 г.) Заявленията за издаване на документи за самоличност на чужденци и бежанци, издавани от органите на Министерството на вътрешните работи се подават в Главната дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция в Столичната дирекция на полицията или в областните дирекции "Полиция" по ред, утвърден от Министерския съвет. Персонализираният документ за самоличност се получава от мястото, където е подадено съответното заявление.
§ 22. (Нов, ДВ, бр. 67 от 1999 г.) Параграфи 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20 и 21 от преходните и заключителните разпоредби на този закон влизат в сила от 1 април 1999 г.
§ 23. (Предишен § 12, ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2002 г., изм. ДВ бр. 88/2005 г.)  Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи, на министъра на външните работи, на министъра на транспорта и председателя на Държавната агенция за бежанците.
Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 28 юли 1998 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност
(Обн., ДВ, бр. 29 от 31.03.2003 г.)
..........................................
..........................................
Преходни и заключителни разпоредби
§ 15. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, § 4, т. 1, буква "а", § 5, 6 и 14, които влизат в сила 6 месеца след обнародването му.
§ 16. Министерският съвет приема актовете по чл. 38, ал. 1, т. 2 и по чл. 47а и утвърждава образците на служебен паспорт и на заявление по реда на § 3 и 4 от преходните и заключителните разпоредби в срок 6 месеца от обнародването на закона.
 
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 20 март 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
 
Председател на Народното събрание: Йордан Соколов

Общи условия

Активация на акаунт