Много искам да си осиновя дете.

Здравейте и от мен относно избора на бебе не е висок но напротив детето се избира по критерий които сте подали към социалните и никой неможе да те задължи да вземеш това което ти предлагат ние лично имахме предложение за едно бебе което отказахме

Е, да взе пак има някакъв избор.

Има избор и най вече сърцето ти подсказва дали това е твоето дете на първото ни предложено бебе момченце аз усетих че това не е моето дете но на второто предложение казах това е моето дете

Като два пъти по-голяма от теб, с риск да приемеш съвета/мнението ми за заяждане, но за какво осиновяване мислиш, като самата ти все още си дете?! И не заради годините, а заради наивитета, лъхащ от написаното.
За да не съм съвсем голословна, ще ти кажа все пак, че процедурата по осиновяване е толкова тромава и сбъркана, че стабилни двойки, с отлични показатели за осиновяване срещат проблеми, какво остава за току що завършило училище девойче, живеещо с мама и тате, които му дават джобни. Другото, което е, че сигурно си мислиш, че ще ти дадат едно пухкаво, бяло бебенце и ще го гледаш като кукла. Но реалността е, че масово децата по домовете са циганчета, не си избираш ти кое да е, дори да ти дадат бебе, докато дойде фактическото взимане на детето, то вече може да е на 1,5-2г. Може да е с недъг, може да е с някакво заболяване. Това са все неща, с които не всеки би се справил чисто психически, а и финансово. Другото е, че в много случаи децата от домовете имат различно от очакваното поведение. Не всеки би проявил нужното търпение.
Въобще, сега ти е време за съвсем различни неща - да излизаш и се забавляваш с приятели, да се образоваш, да придобиеш знания и опит, професионален и житейски и чак тогава да мислиш за дете, за да има какво да му дадеш.

Глупости. Процедурата нито е толкова тромава, нито оставя "перфектни" двойки без деца. Най-малкото пък да те одобрят за бебе пък да си го вземеш след години. От момента, в който получиш писмо или обаждане за дете до срещата минават няколко дни. От този момент до вземането на решение от кандидат-родителите има максимум трийсет дни. Т.е предложението е валидно 30 дни. След този срок или кандидатът подава искова молба, че ще осинови детето или детето се предлага на друг кандидат. А от момента, в който се внесе молбата в съда до насрочване на делото по закон има 3 седмици. Допустимо е до месец да е делото, ако става въпрос за голям съд. Делата за осиновяване са приоритетни, а не по общия ред и за такива дела дори съдът не излиза ваканция, т.е и през юли и август се гледат от дежурен съдия. И точно 7 дни след това решението влиза в сила и си вземате детето. Точка.
Личен опит:
Получаване на писмо - 16.09
Първа среща (информационна) - 24.09
Подаване на документи - 24.09
Дело - 23.10.
Вземане на детето - 31.10
Възраст на детето - 3г
Писмо - 20.06
Първа среща - 4.07 (аз я отложих, че насрочената първоначално дата 24.06 не ми беше удобна)
Подаване на документи - 11.07 (заради подновяването)
Дело - 29.07
У дома - 6.08
Възраст на детето - 4м.
Какви години до фактическото вземане, какви пет лева?
Колкото до детето. Кандидатът посочва желан профил - възраст, здравословно състояние, пол, произход.
И двете предложения отговаряха на профила. Въпросът е кандидатът да знае какво иска (може да приеме), до е наясно с реалността (какви деца има и какво да очаква като здравословен статус и евентуални проблеми в развитието). Затова се прави задължително обучение преди още да е вписан като кандидат осиновител.
Домовете поголовно вече са закрити. До 2021 ще бъдат закрити и малкото останали такива (около 20 за цялата страна). Първата вълна на закрити домове беше точно на домовете за бебета и деца до 3г.
Относно децата в регистрите
 Да, около 50% са със здравословни проблеми и увреждания
Около 65-70% са на възраст над 10 години.
Около 50% са от ромски произход.
Български произход не е гаранция, че детето е от проследявана и обгрижвана бременност и е здраво. Такива деца рядко се дават за осиновяване, макар че има и такива. Факт.
Поведенческите отклонения и обучителните затруднения се срещат все по-често и сред децата, растящи в биологичното си семейство. Вече почти във всеки клас в начален курс има дете/ деца с обучителни трудности, хиперактивност или друго. Расте броят на децата с алергии и диабет.

Мама Ру, благодаря ти за поста.

Аз пак казвам, че не летя в облаците, и че нямам претенции дали ще е черно или бяло детето или дали ще е бебе или на по-голяма възраст. Не искам да се обяснявам на ненормални лелички заради какво точно го искам. Няма да ме разберете. А до колкото съветите на някои от вас благодарна съм много, точно за това писах тука. Дали ще е сега или след някоя друга годинка аз ще си осиновя дете! Това, че съм на 18 не разбирам защо ме подценявате?! Наясно съм, че с "джобните на мама и тати" не мога мене си да отгледам камоли дете. Недейте да си говорите ей така само защото не познавате даден човек.

Ами обясни с какво ще го гледаш, за да те разберат злобните лелички.
В случая ти говориш като злобна недорасла.

Здравейте момичета защо са тези обиди караници и злоба не бъдете лоши бъдете добри живота е достатъчно напрегнат а ние допълнително си създаваме напрежение спрете се осъзнайте се гледайте позитивно на нещата за да има положителни резултати

Мама Ру, къде съм написала, че "перфектни" двойки остават без деца? Писала съм, че срещат затруднения по една или друга причина. Това, че при вас нещата са се случили бързо е прекрасно, но на моя близка приятелка и приятеля й им отне 11 месеца. Детето, което взеха беше на 5м., когато стартираха, сама си сметни след 11м. на колко е било. И това не е единствен такъв случай, на който съм била пряк свидетел. Други мои близки бяха посочили, че желаят детето да е с бг произход, но това, което им дадоха си е циганче.
Не ме разбирайте грешно, самата аз съм осиновена и за мен да това, да приемеш едно изоставено дете за свое, да го обичаш, възпиташ и отгледаш е може би най-благородното нещо на света. Но това, че сте минали веднъж по този път и не сте имали затруднения, не значи, че при всеки е така.

Колкото до коментара на авторката на темата за ненормалните лелички - с него само ми затвърждаваш мнението, че ти е рано за много неща, камо ли пък за осиновяване.
Семейството, в което аз имах щастието да попадна ми даде толкова любов, топлина, домашен уют, че нито за миг не съм се чувствала не на място. Мислила съм много по темата за осиновяването и в една по-ранна възраст вярвах, че също ще осиновя един ден дете, но въпреки дадения на мен шанс, към днешна дата категорично мога да кажа, че аз не ставам за това нещо. И не, защото няма да го обичам или ще ми е трудно да го отгледам. Има едни последствия от този акт на висша доброта, с които аз не знам дали бих имала силата да се сблъскам един ден. Но това го осъзнаваш след време, не на 18...

За съжаление и аз имам позната двойка, която чакаше дълго за осиновяване. Когато най - сетне си взеха детенцето, установиха здравословни проблеми, а им бяха казали, че е напълно здраво. Това доведе до много трудности и все още ежедневието им е нелеко. Имам предвид, че човек трябва да очаква всичко и да е убеден, че е подготвен да се справи емоционално, финансово и физически, когато реши да осиновява.

Има едни последствия от този акт на висша доброта, с които аз не знам дали бих имала силата да се сблъскам един ден. Но това го осъзнаваш след време, не на 18...
[/quote]

Точно за това пиша тук, за да ми се даде правилен съвет и да знам за какво да се подготвя. Бихте ли ми казала какви са тези последствия?

Пример. Когато влезе в пубертета и реши да "отмъщава" на света, че е осиновено/изоставено. 

Нормално да е ядосано и гневно за това е хубаво преди всичко да му се обясни с израстването, че ние сме му "нова" мама, която го обича най-много от всичко и тн. Има си начини, но ако разбере само тогава е лошо.

Не обясни с какви средства ще го отглеждаш.