С приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето, светът даде важно обещание преди 30 години – заедно да направим всичко, за да защитим и утвърдим правото на тези след нас да живеят, растат, учат и да достигнат пълния си потенциал.
Въпреки сериозните промени на национално ниво, децата с увреждания в България продължават да са една от най-изолираните и невидими групи в обществото.

Как можем да променим това?

Най-лесно би било, ако сменим всеобщото разбиране и отношението си. Децата с увреждания не са медицински случаи, нито повод за благотворителност, вдъхновена от чувство на вина. Множеството бариери и стереотипи продължават да им пречат да се радват на пълните си права. Те ограничават възможностите им да развият пълния си потенциал и стопират професионалната им реализация и пълноценно участие във всички сфери на живота.

Изключително важна е и подкрепата за родителите и хората, полагащи грижи за деца с увреждания. Трябва да се създадат повече възможности за психологически консултации и придобиване на умения, за получаването на надеждна информация за грижите, социалните и санаториални услуги и други.



Смята се, че децата с увреждания в България са около 32 000, въпреки че няма пълни данни за точния им брой в страната. През учебната 2018-2019 година 22 035 деца с увреждания и специални потребности посещават училища и детски градини. Необходими са повече инвестиции в професионалното развитие на учителите чрез повишаване на уменията им да зачитат многообразието и да оказват нужната подкрепа в процеса на обучение. Много от децата не получават и достъп до адаптирани учебни материали, за да могат активно и пълноценно да участват в заниманията на класа.


На 20 ноември 2019 г., точно 30 години от приемането на Конвенция за правата на детето,
УНИЦЕФ, заедно с Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения, организира национален форум, посветен на младите хора с увреждания
.

Последна редакция: пн, 02 дек 2019, 10:18 от Редактор***