Любов❤️

Моите всичките "любови" бяха несподелени. За пеперудите говоря. Сега над 30 гледам практично на нещата и да не строя въздушни кули. Важното е да се разбираме, да имаме сходни виждания и да ни е приятно един с друг. И да можем да разчитаме един на друг. Естествено и сексуално да си допадаме.

Ще те изядат с парцалите за правопис, пунктуация и заради факта, че сигурно има поне 5 такива теми.
Моята първа любов беше много глупава история, която предпочитам да забравя.

Аз искам да чуя втория въпрос.
Иначе, моята първа любов беше в трети клас.

Моята първа любов беше Владко в трети клас. Пръскахме се с водни пистолети и се биехме.

Гого, в седми клас. Аз бях влюбна в него, а той в мен не. На 28 г от завършването ми призна, че бил отчаяно влюбен в мен, но не посмял. И затова тръгнал с друга..

Имаше едно момче от село, много го харесвах, но първата ми любов беше "тариката" на групата в детската градина. Беше голям сладур и само той имаше цветна калъфка за възглавницата. После имаше едно момче от блока, ритахме и тичахме по цял ден заедно, но никога нищо не е ставало, не сме си били гадженца.

Един съученик в 3-ти клас. Само че аз му бях на него първата любов, а не той на мен. Постоянно ме гледаше с влажен и влюбен телешки поглед, а аз умирах от срам. След училище вървеше след мен почти до нас, но така и никога не ме заговори. А аз само исках да се разкара, защото го намирах за дебел и грозен.

Първата ми любов беше в гимназията с година по-голям от мен съученик. Грабна ме със свежото си чувство за хумор. Което го правеше популярен сред съученичките му и това още повече ме надъхваше да го накарам да ме хареса. Мятах му белтъци и свенливи усмивки сума ти време, но той все се правеше, че не ме забелязва. Един ден се озовахме заедно в трамвая, той каза смутено: "Здрасти" и млъкна. Аз също млъкнах и така в неловко мълчание изминахме разстоянието от Иван Вазов до Лъвов мост. Когато слязох от трамвая, въздухът на облекчение, който си поех имаше вече различен вкус и така свърши тази любов

Първата си любов не помня, защото съм била на около 2 месеца , но майка ми и баща ми все се сещаха да ми разказват за него. Та, аз съм била в пелени, а съседското момче Владо - на 7 години. Толкова се влюбил в мен, че непрекъснато мрънкал на техните да ходят да помолят лелята и чичото от съседната къща да им дадат бебето.
И веднъж баща му се провикнал през оградата към баща ми дали ще ме даде, че синът му непрекъснато го врънка. Баща ми рекъл: давам я, но само ако взема жигулата(те имали нова жигула, тогава супер модерна кола) .
И малкия Владко веднага се развикал: идвай, идвай да вземеш колата и донасяй бебето!
Та, замалко да ме вземе, ако баща му не се опънал за колата. Не му се давала на човека, че бил чакал много години да му дойде реда

Първата ми любов според мойте приятелки беше грозен. Ноо аз не бях на такова мнение. Когато се запознах с него при първи зрителен контакт имах усещането, че очите му са много дълбоки и в тях гори някакъв огън. Смея да кажа, че и той ме харесваше, но обстоятелствата бяха против нас. После съм го виждала вече като 40-годишен мъж и очите му вече не изглеждаха така - бяха някакси безизразни, студени. Тъжно ми стана...
А, да. Малко променях маршрута си за училище, за да го срещам по пътя към неговото. Знаех, че някакви момчета му се подиграват в училище и веднъж такава групичка мина край нас. Помня как смаяно се спогледаха, че го виждат с момиче, пък аз тогава никак не изглеждах зле - висока, слаба, с къса пола и дълга коса. Застанах близо до него и се радвах, че този път подигравчиите ще си глътнат подигравките...
Разхождали сме се заедно, писали домашни, но с това си и останахме.

Винаги ще си спомням с усмивка за първата си любов. Дори съвсем наскоро го добавих във фейсбук и му писах, защото просто ми беше интересно как е и какво се случва с него. Запазили сме си уважение.
Аз бях на 15, той на 17. Тренирахме заедно и след една тренировка ме покани да излезем, той взе за кураж съотборник, а аз две приятелки. На следващата ни среща бяхме сами и последв първата ми истинска целувка, а колко се срамувах, леееле. Много мили спомени.
Цяла година бяхме заедно, минахме през какви ли не щуротии, беше си истинска, чиста любов.

Моята беше в предучилище! Казваше се Маргарита! Баща и беше военен и бяха на квартира до нас. После се прибраха в Свищов! От тогава минаха 39г. Често се сещам за нея но никога не съм правил опит да я потърся. Сега сина ми следва там и още по често си мисля за нея! Там ли е,добре ли е ,има ли си свое семейство(здраво)! Маргарита Янкова ама фамилията не знам!

Моята първа любов беше Яворчо от детската градина. Всички бяха наясно с чувствата ни. Плановете ни бяха да избягаме заедно в София с москвича на баща му, да се оженим и да имаме 10 деца. Даже бяхме събрали 2 лв за тази цел. Уви, нещата не се развиха по плана. Госпожата ни взе парите и ни изклюкари на бабите ни. Голяма веселба падна, де.

Сайта тийн проблем да не са го затворили? Какво общо има темата за детски флирт със семейните отношения какъвто е разделът тук? Не, че има къде на друго нясто да си сложиш темата де /евентуално в клюкарника, ама все тая/, тук все още няма раздел тийн драми и трепети. Като за начало покрай пИпИрудите, вземи прочети и някое букварче.

Първа любов ми беше едно момче, с което се запознах по време на лятна почивка след 4ти клас. Две розови седмици и - край, защото толкова време беше почивката. Но през цялото време само въздишахме един по друг, гледахме да сме заедно и никой не се престраши за хващане на ръка и още по-малко пък целувка.
Първата целувка ми беше доста години по-късно с момче, по което хлътнах жестоко, а за него бях просто бройка както се оказа по-късно. Олигавих го целия при първата целувка, защото идея нямах как точно да се целувам и не знам как не ме заряза. После ме научи да се целувам. И първият сексуален акт ми беше с него. Към днешна дата се чудя какво съм открила в повърхностно момче като него, но на онзи ми акъл ...

Аз бях на 14, той на 13. Срамежливиии...
По-отворени кака и батко ни взеха тогава. Срещнахме се след 15 години, вече разведени и с деца. Още бяхме влюбени, та се събрахме. Живяхме заедно 10 години, имаме чудесна дъщеря. В крайна сметка май първата ми любов беше истинската.
Чудесна тема, хубаво е да се усетиш пак млад и влюбен, благодаря!

Като малка бях мнооого влюбчива, все харесвах някого. Първата ми любов (несподелена) беше в един съученик от гимназията. Три години въздишах по него, а той дори не говореше с мен. А първата ми целувка беше в седми клас с кварталния плейбой (също на 13). Дори тогава знаех, че е обречена кауза и не си го слагах на сърце.

Първа любов в един висок рус младеж, който играеше баскетбол. Била съм на 13. Странното е, че дори не си спомням първото му име, защото всички му казваха на фамилия. Нито аз съм общувала с него, нито той с мен. Навярно за него не съм съществувала.
Първата целувка -  тука вече е още по-странно. Бях на 26 /двадесет и шест/. Беше много невероятно. Не можех да повярвам, че някой наистина е пожелал да ме целуне. Все пак на 26 вече бях решила, че ще си я карам на платонични едностранни и несподелени влюбвания. То не че в тази целувка и всичко, което се случи тогава имаше някаква любов от страна на този, който ми я даде.
Сега съм на 37. Влюбена. Смешна в очите на приятели, познати и т.н. Защото влюбването ми е като историите, които хората на пример тук пишат, че са изживели на 15-17. Но за мен това е влюбването -  оглупяване, и страх, и възторг и всичко. Ако ги няма, значи не е истинско влюбване.

И защо с такова закъснение всичко при вас ? Предполагам не сте били в кома досега и сте се събудили на 37 г ?

Първото закъснение така се случи. Не съм била, не бях и може би не съм привлекателна за момчетата, мъжете.
После на 28 имах връзка, която доведе и до брак и до раждането на дъщеря ми.
Тази година се разведох и сега се влюбих пак.
Това влюбване е странна история.

Еее, то нещата няма как да се случват по часовник. Пухи, ама защо се подценяваш? Я горе главата!

ОК съм!
В такава тема се виждам през някаква средна нормалност на ситуациите. Т.е., че не попадам в нея.
Какво от това обаче?
Причините навярно са повече от едната, която изтъкнах.
Резултатите са, че нещата са просто в някакъв вид, който приемаме.

За първи път се влюбих на 13 г. в едно момче от съседния блок. Играеше баскетбол в едно от училищата в квартала, а аз и три мои приятелки го следяхме в продължение на година 😂. Накрая една по-отворена моя съученичка се запозна с него и му каза, че го харесваме. Той се чудеше коя да избере и накрая предложи на мен да станем гаджета. Аз се изплаших и отказах, казах, че не го харесвам. 😂 Той беше с огромно самочувствие, до днес помня какво ми каза: "не е възможно, мен всички ме харесват" (така си беше😄). Плаках една вечер, на следващия ден го бях забравила.
На 14г. си харесах едно момче, което беше наполовина българин и не живееше в България, а идваше лятото на гости при баба си. Пращахме си имейли почти всеки ден. Бях на 15г. когато изкарахме две седмици като гаджета. С него беше първата ми целувка. След като си тръгна от България ми изневери докато аз си правех планове как ще си събера пари и ще му отида на гости. Много зле го приех. Той пропадна жестоко - купони, наркотици, всяка вечер различни жени. След една година аз вече си имах нов приятел (14г.по-късно  все още сме заедно), а той беше спрял да се друса след като за малко не се уби. Останахме си приятели. Бях на 20 и няколко години когато ми каза, че винаги е имал чувства към мен и продължава да ми го напомня през известно време, но късно се сети. След него срещнах прекрасно момче и вече няма връщане назад. 🙂

Първото ми "влюбване" е било някъде около 3-4 годишна възраст в познат на родителите ми, дори му бях шаферка на сватбата. Това не помня, но родителите ми ми разказват как съм оревала сватбата да не се жени за въпросната жена. Нямам идея какво се е въртяло в детската ми глава.

Малко след това срещнах следващата си любов и там не стоеше въпроса дали ще има друга или не:) Бяхме в една група в детската градина и горкия нямаше никакъв шанс за друг социален контакт освен с мен. По цял ден го врънках да играем на принц и принцеса и той да ми предлага брак. След доста години, работейки по един проект се събрахме с екипа и си говорихме на тази тема за детските любови. Разказах им за моя "принц" и спонтанно казах и двете му имена. В този момент един колега подскочи и нахилен каза "Ами аз го познавам, съсед ми е". Идваше ми да се разтоваря във въздуха:)

Благодаря на всички ви, че споделяте историите си🙂

Бях на 6 години. Имаше едно момче Иван в предучилищната. Ще го запомня с моряшката блуза. Беше със сини очи и руса коса.
После в 4-ти клас бях влюбена в едно момче от моя клас. Смея да кажа, че той също в мен, тъй като седяхме на един чин и постоянно ме пощипваше по краката, закачаше ме и ох, толкова хубаво ми стана само като си спомня
Малки бяхме и нищо не се получи разбира се. След 7-ми клас заминах да уча и в друг град, но винаги съм се интересувала какво става с него чрез бивши съученици. Преди няколко месеца се добавихме във фейсбук и видях, че тъкмо се е оженил и жена му беше бременна в месеца в който бях и аз. Много интелигентен и същевременно и много интересен мъж, тъй като не е като "масовките". В момента е един от най-добрите детски хирурзи в България. Никога няма да ми стане безразличен.

Първата целувка... май не помня. Не ще да е била достатъчно интересна (или свързана с любов или пеперуди, по-скоро изследователска).
Първото фелацио помня. нищо общо с любовта нямаше.
Първият коитус... също не помня.
Първото влюбване... била съм на 6, мъжът... не помня тогава как е изглеждал (дъщеря му беше малко по-малка от мен), помня го (визуално) от много по-късно.
Обаче... свиреше на китара и пееше... Беше... вълшебно!
Най-вълшебното лято в живота ми, и като допълнение - живо пеене.
Е, с годините установих, че на мъж с басово (този, първоизточникът, си е баритон) пеене нищо не мога да откажа - и така докато се събрах с ММ (който има баритонов тембър и изобщо не пее).

Първата ми любов ... Още го помня - две скорпита! Бях луда по него... Целуваше се като бог!

Здравейте.Смятате ли,че е вярна мисълта-"Не може да мислиш за някого ако и той не мисли за теб"?

Не.

От 8г не съм спряла да мисля за един човек,с който не можем да бъдем заедно .Веднъж ,беше отдавна , му цитирах същата мисъл на Дънов и го попитах,вярна ли е според него.Отговорът му беше - да.
Та в моя случай се оказа вярна.

Невинаги е вярно, иначе нямаше да има несподелени чувства.

Не, категорично ! Ние нямаме власт над чуждите мисли, нито те над нашите. Е, може и да се сещаш за някого от миналото, понякога.

Вярна е. Но не буквално. Иска четене с разбиране.

Аз бих казала, че е вярна само, когато хората са заедно.

Мисълта води до действия,а действията до реципрочност.Така че в един момент се разбира има ли споделеност или не по действията на другия.Естествено е и че контакта е задължителен.В този смисъл може би е вярна мисълта.
В крайна сметка никъде не е казано ,ако обичаш или си влюбен в някой ,то и той те обича или е влюбен в теб.

Именно. Ако не срещаш интерес, то и ти ще спреш да мислиш за този Някого. Дори и да живеете заедно, дори и да сте в официална връзка, малко по малко ще изчезне от мислите ти, така го разбирам аз.

Точно така,твоите действия предизвикват ответни действия,което означава,че има предизвикана мисъл и в другия.
Мисъл без действие се превръща в натрапчива мисъл и може да доведе до циклофрения.

Обратното,
ОКР болните имат натрапчиви мисли за някого, без отсреща да им отвръщат със същото.

Нали и аз това написах.Това са само натрапчиви,еднопосочни мисли

Първата любов беше като бях на 6г, много го харесвах. Даже бях писала писмо на майка ми, че не мога да й го кажа лично, да й опиша колко съм влюбена и колко много го обичам и искам да се омъжа за него😀. И той ме харесваше, но чак много влюбен да е бил, като мен, едва ли 🙄. Бяхме гаджета, не сме се целували, просто се държахме за ръце. Сега сме си приятели във фейса, след толкова много години. А по същото време едно момче беше влюбен в мен, всички бяхме приятели, една компания, та едвам си разпределяхме гаджетата 😀, та него го харесваха всички момиче, а той харесваше мен, обаче аз него не 😀. Като цяло беше доста забавно,но и невинно. Не сме вършели глупости. Хубави години си бяха. А, Първата целувка не помня с кой и кога, явно не е била впечатляваща 😜.

Възможно е, но може и да го привличаш да мисли за теб. С мислите си човек привлича нещата да се случват.

Моята първа любов беше много отдавна... Повече ме вълнува настоящата

Да. Безумното влюбване от пръв поглед е взаимно.

Не помня в кого съм се влюбвала в ранните тийн години. От 13 до 15г се влюбвах непрекъснато. Първата ми целувка беше с белгиец на моя възраст докато бяхме на почивка с майка, баба и дядо. Той беше с майка си, пастрока и брат си. Висок, светлорус, със сини очи. Писахме си известно време и даже ходих да го видя в родния му Гент.

Първото безумно влюбване ме удари направо в корема. В София, преди 35 години. Отидох у съсед да взема касета с музика. За младите - касетата се слагаше в касетофон за да се слуша. Там, на масата беше седнал млад мъж,от когото ми се подкосиха краката. Висок, слаб, с дълги мускулести бедра, супер широки рамене, дълга коса и нос като клюн. Съседът ни запозна и в хода на разговора стана ясно, че момчето си има приятелка. Направо ми потънаха гемиите. Съседът забеляза, че между нас нещо се случва и предложи приятелят му да дойде да вземе касетата обратно като я запиша. Останах до 23.30ч, а на другият ден бях на училище. Чаках 2 седмици, но той не идваше. Върнах касетата и съседът ме уведоми, че въпросният ще се жени за приятелката си.

След около месец го срещам с моя позната, която живееше в съседен блок. Поканих ги у нас и започнахме да се срещаме всеки ден. Тя ми каза, че са се разделили и в момента е сам. Носил ме е на ръце из града, но даже не опита да ме целуне. Срещите ни продължиха около година и той тръгна с друга.

След 2 десетилетия майка му ми каза, че е бил много влюбен в мене. Вече беше покойник.

Това влюбване и неизживяната любов ме държаха 10 години.

Първата любов с пеперуди в стомаха ми беше след като навърших 50.Е, късно ,но по-добре отколкото никога!
Първият път -ами нищо особено ,но помня точната дата!Да умреш от смях!Да си призная помня и първата френска любов-след това ме беше страх ,да не разберат нашите!Нищо друго,нито кеф нито нищо.Ама,времена...