Публикувана: 12 дек. 2019, 10:10 ч.
Последно мнение: 18 дек. 2019, 18:03 ч.

Как взехте решението

2 823
22
1

1
2
Всички

12 дек. 2019, 10:10 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

Въпросът ми е към тези, при които разводът е по тяхна инициатива. Как решихте да се разведете? Защо? Колко време ви отне да се решите? Как казахте на половинката? Всякакви съвети ще са ми от полза.
Мисля го от няколко години, но сега вече имам мотивацията и смелостта да го направя. Не съм обаче напълно и категорично сигурна дали после няма да съжалявам. Не съм сигурна дали е правилно. Не съм сигурна дали не трябва да жертвам своето щастие и спокойствие, за да живеят децата с баща си (което не е абсолютно сигурно дали е по-добре за тях). Ей такива едни въпроси ме мъчат... newsm78

Ще съм благодарна, ако мога да почерпя от чуждия опит и успея да си подредя малко кашата в главата.

# 1 12 дек. 2019, 10:25 ч.

Мнения: 3 488

В миг

.
Не знам, аз съм много крайна, много безкомпромисна, много честна - към мен, към околните.
Не обичаш някого вече и няма нужда да го лъжеш. Деца, пари - всичко са оправдания.
Реших го, казах му, станах и си тръгнах.
Не поисках нищо, от което му олекна. А имаше какво Simple Smile

.
Много време се борех със злобата, с огорчението, с болката, с ненавистта.
Страшна борба беше и чисто финансово, но съм много горда, чак до глупост.
И оцелях, помъдрях..., дотолкова, че да сме в чудесни партньорски отношения, все пак дете имаме.
Така се прекъсват вече отровните нам отношения - брачни или приятелски. Шат и край!

# 2 12 дек. 2019, 10:32 ч.

Мнения: 39 315

Щом не си сигурна, още не си готова.
При мен продължи години. Две по точно. Накрая взех решението и ми олекна. Но знам, че бях сигурна.

# 3 12 дек. 2019, 14:11 ч.

Мнения: 2 048

Същите терзания имам и аз ! Мятам се от крайност в крайност - имам две момчета и заради тях не съм предприела тази стъпка, въпреки че вече го обсъждахме с мъжа ми . Опасява се , че ще им се отрази много тежко и ще има дългосрочни последици за тях живота без баща. Все пак баща им не е насилник и няма намесен трети човек.

# 4 12 дек. 2019, 14:24 ч.

Мнения: 3 488

Но какво значи "без баща"? Бащата преди и след развода пак е част от живота на децата си.
Причини от рода на "Детето ми ще расте без баща, ако се разведа" са пълна глупост.
Родителството не е само физическо присъствие, живот в един дом...
При появили се пукнатини и липса на обич всичко освен решението за развод са извинения, на гърба на партньора и на децата.
Повече увереност, дами Simple Smile

# 5 12 дек. 2019, 14:33 ч.

Мнения: 39 315

Че бащата на дъщеря ми сега е по баща отколкото като живееше с детето. Сега я взима един или два пъти в седмицата и то се чувства добре.

# 6 12 дек. 2019, 14:58 ч.

Мнения: 7 270

Аз се разведох, но не по моя инициатива. Доста време преди развода имахме проблеми, по- скоро аз осъзнах за какъв мъж съм се омъжила. Мислех да си тръгна. Детето беше на 3 месеца. Останах, преглътнах, дори не сме го обсъждали. След време той поиска развод и мен ме беше яд, че инициативата е негова. Затова си мисля, че една жена чувства кога е настъпил моментът, просто се страхува. За децата не винаги е лошо, когато родителите се разведат.

# 7 12 дек. 2019, 17:35 ч.

Мнения: 54 436

Ако си финансово независима, а мисля, че ти си, решението ще го вземеш по-лесно. При нас и жилището беше мое, така че не се чудих много. Когато нещата не са добре, няма нужда от мъка и терзания.
За децата не е приятно, но пък в днешно време хората се разделят и създават нови семейства много по-често и не е такава драма.

# 8 12 дек. 2019, 21:53 ч.

Мнения: 12 473

Първият път - бавно и с мъка. Втория - рязко и на секундата.
Колкото по-навреме, толкова по-добре.

# 9 12 дек. 2019, 22:22 ч.

$]|I{•------» ❼０ʘ❷_𝐎𝓖Ⓝ𝔬в «------•}I|[$

Буркина Фасо
Мнения: 13 208

Цитат на: Angel_wing в чт, 12 дек 2019, 21:53

Първият път - бавно и с мъка. Втория - рязко и на секундата.
Колкото по-навреме, толкова по-добре.

...третият път - преди да се е случило hahaha

# 10 12 дек. 2019, 22:29 ч.

Мнения: 12 473

И това го направих вече няколко пъти..))

# 11 12 дек. 2019, 23:03 ч.

Мнения: 7 270

Andel_, много си смела. Или може би е въпрос на късмет.

# 12 12 дек. 2019, 23:06 ч.

Мнения: 12 473

Никакъв късмет няма - всичко е избор. И то наш, личен.
Така че - колкото по-бързо осъзнаеш отговорността си за него, толкова по-лесно е с решенията.

# 13 13 дек. 2019, 08:53 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

Истината е, че за себе си съм напълно сигурна. Не съм, обаче, сигурна за децата кое е по-добре. А те са по-важни. Сега баща им не ги тормози, обаче и не им обръща грам внимание. Нищо не прави с тях, не си говори дори почти с тях. Обича ги, но си е такъв човек. Само физически присъства. Все си мисля, че ако живее отделно и ги вижда 1-2 пъти седмично и са само с него, без мен, ще общува повече с тях и ще им обръща повече внимание. Ама дали е така наистина?... newsm78

Но пък няма да присъства физически ежедневно. Да не говорим, че са в разгара на пубертета. Много ми е трудно да преценя кое е по-добре.

# 14 13 дек. 2019, 09:06 ч.

Мнения: 7 920

Около 6 години ми отне. Твърде много, но си тръгнах едва когато той започна да става вреден за децата.

# 15 13 дек. 2019, 09:26 ч.

Мнения: 38

Трудно, адски трудно.
Доста време трябва, много дни и нощи обмисляне.
Веднъж пукне ли се една чаша,
Няма как да се залепи.
Въпрос на време е да се разпадне.
Но и не всеки има смелост за подобно решение.
Жените домакини или домошарки, най-често нямат сила или мотивация за такава крачка.

# 16 13 дек. 2019, 09:58 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

Аз имам предостатъчно смелост и мотивация. Единствено ме е страх да не навредя на децата повече от необходимото.

# 17 13 дек. 2019, 10:33 ч.

Мнения: 7 270

Дано да вземеш по- скоро решение. Много е мъчително да смяташ плюсове и минуси месеци наред. Мисля си, че ние самите трябва да сме си най- важни. Един живот имаме.

# 18 13 дек. 2019, 22:24 ч.

Мнения: 2 124

Да растат с лош пример пред себе си на апатичен баща и съпруг изобщо не е по-малкото зло. БНД беше също (и продължава да е) емоционален инвалид и темерут - грам внимание не обръщаше на детето, нито можеше да води смислен разговор с нея.
Сега живеем отделно, неговото отношение не се променило към по-добро, но поне ние сме спокойни. А това, че аз не се нервя заради витаещото напрежение във въздуха, допринася много за това да имаме с детето чудесни отношения, въпреки че е на 13 г. Преди бях постоянно нервна и съответно често се карах с нея.

# 19 14 дек. 2019, 06:53 ч.

Мнения: 18 530

savina, това как бащата щял да е по-участващ в отглеждането след развода е възможен, но не е толкова често срещан вариант...При нас определено е обратното - бащата много се занимаваше с децата, когато бяхме заедно, а сега години наред уикендите, в които са уж при него, ги взимат и гледат бабата и дядото, той се весва късно нощем "уморен от работа" и това е.

Не знам какви са проблемите ви и какво те мотивира.

Аз съм май от най-бързо действалите - 6 месеца след появата на проблема заживях отделно с децата, а след още 1 година бяхме официално разведени. Но това е защото имахме и общ бизнес, иначе на 6-я месец щях да съм подала молбата вероятно. Обаче аз за разлика от теб не съм имала ама никакви колебания. При нас положението не се търпеше. И грам вина не изпитвам по въпроса.

Не знам как е при вас. Ако има шанс - дайте си го! Просто не знам търпи ли се положението ви и какво би могло да се поправи... Това как имаш предостатъчно мотивация, но не се развеждаш заради децата не го разбирам... аз имах 3 деца, едното малко бебе и си отнесох последствията за неподходящия ми избор на първи съпруг. Но да стоя с него "заради децата" не ми е било никога опция след разваляне на отношенията ни.

# 20 14 дек. 2019, 11:50 ч.

София
Мнения: 433

Решение за развод с официалния ми първи мъж взех много бързо, без колебание и без да се замислям за чувствата на детето. Резултатът е повече от отличен.

Съжалявам само и единствено за това, че много дълго време влачих развода покрай ей такива колебания като твоите. Прегръщам те спонтанно Heart

# 21 16 дек. 2019, 01:00 ч.

Мнения: 124

Дълго време ми изчезваха служебни пари. От 20 лв до по-големи суми.Все не знаех къде. До момента ,в който посегна на 70 лв,които дъщеря ми,тогава в първи клас, трябваше да плати някакви помагала в училище.Сутринта тя първо него попита дали ги е пипал,а той отговори " и кво толкова". Това беше всичко. Повече не ме видя. Малката вече е на 17 ,от три години дори не го е виждала.Нито пък издръжка,както и очаквах.

# 22 18 дек. 2019, 18:03 ч.

Мнения: 488

трудно .... отне ми много време да приема че шанс и бъдеще нямаме ,а този беше очеизвадно . след това не съм имала никакви колебания и чувство за вина ,знам че опитах всичко преди това и че раздялата е най добрия( и единствен) вариант.

Препоръчани теми

Нормален размер за издръжка

Издръжка със задна дата

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: