Не го интересувам

  • 6 460
  • 140
  •   1
Отговори
  • Мнения: 26
Здравейте,
Ето накратко моята история. Ожених се на 24 след 2г връзка за човека, в който бях влюбена. Бяхме студенти, но и 2мата работихме, живеехме в апартамента на майка ми и се справяхме сами . Завършихме и започнахме работа по специалностите, които имахме. Доходът ни нарасна значително и започнахме да се оглеждаме за свое жилище. Теглихме кредит и успяхме да си вземем. Родиха ни се деца и като изключим помощта от майка ми да ги гледа, когато сме на работа , а някой е болен, друга помощ не сме получавали. Техните нито са давали пари някога за нещо, нито са гледали децата , но си позволиха да дават коментари, как аз съм била лоша майка, защото съм се върнала много рано на работа - 10м като работех предимно от вкъщи или ходех за по 2-3ч. Трябвало да седя 2г в майчинство и да ги гледам , а е можело да не теглим кредит за жилището, а да жиеем в малкият апартамент на майка ми или да отидем да живеем на село. Това било причината и децата ми да са " изоставащи и със забавено развитие". ( успяха да влязат в детската градина на италианския лицей без връзки и пари под масата). Мъжът ми тогава не реагира по никакъв начин и беше притеснен дали няма баща му да вдигне кръвно, а не го притесни факта, че той обижда жена му и децата му. Аз , разбира се, преустанових всякакъв контакт с тях , но ясно осъзнах, че на мъжът ми не му пука особено на мен. След 10г брак започнах да го питам разни неща за мен , дали знае. Е, оказа се , че не знае нищо. Каква храна предпочитам, какво харесвам и какво не . Дори за рожденият ми ден не си направи труда да ми вземе нещо. Каза ми да си взема отпуск, за да мога да оправя къщата... Предложих му да си взема апартамент под наем и да се изнеса с децата , а той отвърна "ок. надявам се да идват и при мен понякога ..." Вероянтно той винаги е бил такъв , но не ми е правило такова впечатление. Искам да си запазя семейството, но вече не издържам на това безразличие и си изпускам нервите. Какво да правя? Как да го накарам да осъзнае, че ще ни загуби?

# 1
  • София
  • Мнения: 19 319
Искам да си запазя семейството, но вече не издържам на това безразличие и си изпускам нервите. Какво да правя? Как да го накарам да осъзнае, че ще ни загуби?
Ами той е наясно. Съжалявам, че ще го кажа, но не му пука особено. И защо ти ще се изнасяш, нали жилището е СИО? С 2 деца...
И аз да съм безразлична към някого, няма да се впечатля, ако ще на глава да застане заради мен

# 2
  • Мнения: 1 290
Аз, ако съм на твоя място, взимам си багажа и децата и си бия камшика.
Развод- издържка и вероятно апартамента ще ти присъдят и да го видим тогава ....

# 3
  • Мнения: 26
Децата са малки и не искам да живеят без баща . Говохме за развод с него. Каза, че ще ми помага финансово и няма да зареже децата . От повече от 2г се опитвам да останем семейство заради децата , но вече се хващам , че съм безкрайно изнервена от всичко , а това им се отразява и на децата.

# 4
  • Мнения: 8 937
Аз щях да си тръгна в момента, в който си замълчи за развитието на децата... Не бих могла да търпя подобни обиди.

# 5
  • Мнения: 8 297
Заради децата????
Ти сериозно ли? Децата от този модел ще се учат що е семейство и ти се надяваш да бъдат щастливи след това в живота? Та децата ти порастват и само след няколко години ще имат по-важни приоритети от това мама и татко да са заедно. Тогава какво оправдание ще си измислиш....

Страха ,че си се провалил е ужасен но най-вероятно бързо се преживява. Една раздяла може да е много полезна понякога. Просто се разделете за известно време, без заплахи за разводи, без скандали , без да е точно фиксирано времето. Дайте си време......и после ще го мислиш.....

# 6
  • Мнения: 26
Не съм търпяла тези обиди за децата си. Още на другият ден се консултирах с адвокат и подадох жалба в полицията срещу свекър ми за психически тормоз. Оттогава не съм ги чувала и виждала Wink

# 7
  • Мнения: 1 290
Ама ти сега искаш да те убедим, че е добре да си с него заради децата?
Няма такъв филм в моята глава.

# 8
  • Бургас
  • Мнения: 4 076
Децата са малки и не искам да живеят без баща . Говохме за развод с него. Каза, че ще ми помага финансово и няма да зареже децата . 
не разчитай на тези обещания... като се появи после някоя млада мацка, може и даже да не се сеща за децата

# 9
  • Мнения: X
Здравейте,
Скрит текст:
Ето накратко моята история. Ожених се на 24 след 2г връзка за човека, в който бях влюбена. Бяхме студенти, но и 2мата работихме, живеехме в апартамента на майка ми и се справяхме сами . Завършихме и започнахме работа по специалностите, които имахме. Доходът ни нарасна значително и започнахме да се оглеждаме за свое жилище. Теглихме кредит и успяхме да си вземем. Родиха ни се деца и като изключим помощта от майка ми да ги гледа, когато сме на работа , а някой е болен, друга помощ не сме получавали. Техните нито са давали пари някога за нещо, нито са гледали децата , но си позволиха да дават коментари, как аз съм била лоша майка, защото съм се върнала много рано на работа - 10м като работех предимно от вкъщи или ходех за по 2-3ч. Трябвало да седя 2г в майчинство и да ги гледам , а е можело да не теглим кредит за жилището, а да жиеем в малкият апартамент на майка ми или да отидем да живеем на село. Това било причината и децата ми да са " изоставащи и със забавено развитие". ( успяха да влязат в детската градина на италианския лицей без връзки и пари под масата). Мъжът ми тогава не реагира по никакъв начин и беше притеснен дали няма баща му да вдигне кръвно, а не го притесни факта, че той обижда жена му и децата му. Аз , разбира се, преустанових всякакъв контакт с тях , но ясно осъзнах, че на мъжът ми не му пука особено на мен. След 10г брак започнах да го питам разни неща за мен , дали знае. Е, оказа се , че не знае нищо. Каква храна предпочитам, какво харесвам и какво не . Дори за рожденият ми ден не си направи труда да ми вземе нещо. Каза ми да си взема отпуск, за да мога да оправя къщата... Предложих му да си взема апартамент под наем и да се изнеса с децата , а той отвърна "ок. надявам се да идват и при мен понякога ..." Вероянтно той винаги е бил такъв , но не ми е правило такова впечатление. Искам да си запазя семейството, но вече не издържам на това безразличие и си изпускам нервите. Какво да правя?
Как да го накарам да осъзнае, че ще ни загуби?
Е, на директното ти предложение да се изнесеш с децата, той се е съгласил веднага.
Защо смяташ, че не осъзнава "загубата" ви?
От твоето описание, най-вероятно ще се почувства облекчен, ако си тръгнеш....

сега дочетох...
Не съм търпяла тези обиди за децата си. Още на другият ден се консултирах с адвокат и подадох жалба в полицията срещу свекър ми за психически тормоз. Оттогава не съм ги чувала и виждала Wink
Подала си жалба срещу него, защото казал, че децата изостават в развитието си?
Това сериозно ли?
И от полицията я приеха?

След това, почвам да се чудя кой точно "не е наред"...

# 10
  • Мнения: 20 025
Малко е странно. Чак 10 години ти трябваха да забележиш, че не му пука за нищо и никого?! Множко идва. Ти си го виждала още в началото, но чак сега вече ти е писнало и си се предала. Преди това си заравяла удобно глава под одеялото, че уж да сте семейство. Не става, обаче така. Има си хора, които не стават за взаимоотношения и семейство. И явно този е такъв.
И защо с 2 деца ти да се изнасяш на квартира, не разбрах?
Господинът да си събере нужното и при мама и тате, тамън да не вдигат кръвно, пък той да си помага за децата и оттам, никой не го спира.

# 11
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 1 328
А защо ти да се изнесеш? Той да се изнесе на квартира, и да идва когато иска да ги види.

# 12
  • Мнения: 1 376
Тоя ми напомня баща ми. Същите приказки. Майка ми не се разведе и за 30 години никакво подобрение, сега го гледа болен и пак я овиква и обижда. Мен също, но аз от година не поддържам връзка с него. С такива хора оправия няма.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 36 727
Не искам децата ми да растат без баща... Типичното клише. Ми стой си тогава, изнервяй се още повече и си го изкарвай на тях. Какво значение има, нали ще растат с баща?

# 14
  • Мнения: 661
Изчерпан е...Не те обича вече, и не го интересуваш...По добре се разделяйте...По тежко,ще се чувстваш,ако останете заедно...Няма смисъл..И, не се оправдавай с децата.По добре ли,ще е да живеят в обтегната обстановка,караници,неприязън и нещастие..Ти няма, да си пълноценен родител,ако си нещастна..Оставяй го..Но, си изиквай издръжка..
А,защо ти трябва да се изнасяш...Ти си с деца..От какъв зор, той ще остане в апартамента...?

# 15
  • Мнения: 8 962
pinkyyy Добре, де - ти все пак имаш своите причини да се чудиш дали да не си тръгнеш. Чувстваш се обидена и т.н.
Мъжът ти поради какви причини би искал да се разделите? Говорили ли сте за това?

# 16
  • Мнения: 174
Съжелявам, че така са се стекли нещата във вашето семейство. Според мен мъжа ви, не е бил винаги безразличан, а се е очуждил постепенно. Като една жаба, която е вкарана в съд със студена вода, която бавничко е подгрявана ... докато не се свари жива. За мен най-важно в този случай е да се идентифицира, какъв е системния процес, довел до това очуждение. Може би, като сте били заети с работа и децата, сте спрели да прекарвате приятно време заедно ?

# 17
  • Мнения: 46 560
Децата са малки и не искам да живеят без баща...
Той грижи ли се за тях?
Има и по-лоши неща от това. Като например да вижда отношението му към семейството като цяло. Малко е странно да му кажеш, че го напускаш и да е толкова съгласен то раз...

# 18
  • Мнения: 7 406
Това с подаването на жалба много ме изненада. И този мъж остана след това с теб? И ти си очаквала, че още те обича?

# 19
  • София
  • Мнения: 24 839
Авторке, защо ми се струва, че не смееш да си признаеш, че вече не го обичаш?
И преди 10 години не е знаел какво харесваш, и сега не знае- при него промяна няма в дълбочината на интереса към личността ти.
Защо ще травмираш допълнително децата, като ги извадиш от родния им дом?
Твое право е да останеш с тях в апартамента до 18 годишната им възраст. Не си напускай жилището, а му дай срок да се изнесе.
Но, първо погледни в себе си за истинската причина да не искаш вече да си с него- ще ти бъде много по- лесно да извършиш промяната.

# 20
  • Мнения: 26
Жалбата беше към свекър ми и е за психически тормоз ( не само обидите към децата , те са само повода ) . Направих го след консултация с адвокат, тъй като родителите на мъжът ми многократно са ме заплашвали със съд за децата ми и това  беше един вид гаранция за мен при следващо дело , независимо дали бракоразводно или за родителски права.
Говорили сме многократно с мъжът ми и той винаги е твърдял , че ме обича и иска да сме семейство , но реално не си е мръдвал пръста , за да се опита да оправи нещата някакси.

# 21
  • Мнения: X
Мъжът ти не реагира ли по някакъв начин на психически тормоз и заплахите от тяхна страна със съд?

# 22
  • Мнения: 26
Не, не реагира. Не реагира и на обидите към децата ...

# 23
  • Мнения: X
Не, не реагира. Не реагира и на обидите към децата ...

Казваш му да си събира нещата и да се изнася и подаваш моментално документи за развод. Моментално. Той не те зачита за нищо. Бягай!

# 24
  • Мнения: 174
А вие какво очавате да направи като реакция ? От една му страна на конфликта е жена му + децата, а от другата майка му и баща му ! И аз на негово място бих избегнал ескалация на конфликта.

# 25
  • Мнения: X
А вие какво очавате да направи като реакция ? От една му страна на конфликта е жена му + децата, а от другата майка му и баща му ! И аз на негово място бих избегнал ескалация на конфликта.

Значи дума няма да имаш, позиция някаква? Не е просто свада при кой ще прекарат Коледа. Става дума собствените ти родители да заплашват жена ти със съд и да наричат децата ти умствено изостанали! За вас това нормално ли е!? Даже и от устата на собствения ти родител? Не, не е нормално. Би трябвало негов приоритет да са жена му и децата му, но те не са явно. А ако не я обича вече да докаже, че има доблестта и топките и да се раздели с нея, а не да седи встрани, като путьо. Съжалявам, но ми идва в повече вече това оправдаване на мъжкото бездействие в конфликт между родителите и жена му. Трябва всичко да има граници...

# 26
  • Мнения: 39 466
Колко удобно. Избягвал. Ми стой си тогава до полата на мама.

# 27
  • Мнения: 18 717
Това чии родители какво са казали/направили/дали трябва да е без абсолютно никакво значение за двойката. Никакво буквално. Всичко друго е щета. Всички истории тип - техните така казаха, а нашите колко много ни дадоха - са пълни глупости, как пък не им писна на хората...

# 28
  • Мнения: 2 496
Защо са те заплашвали със съд заради децата ти ?

# 29
  • Мнения: 46 560
А вие какво очавате да направи като реакция ? От една му страна на конфликта е жена му + децата, а от другата майка му и баща му ! И аз на негово място бих избегнал ескалация на конфликта.
Да застане срещу тях и със спокоен твърд тон да каже, че не позволява подобно отношение към семейството му. Ако продължават, избира - или мама и тати, които обиждат децата му, или семейството си. Изборът зависи от приоритетите му.

pinkyyy, казваш, че това, което те спира е, че няма да са с баща си. Не виждах отговор сега с него ли са? В смисъл грижи ли се физически за тях?

# 30
  • Мнения: 18 717
Не всеки може да озапти родителите си. Те да нямат дистанционно с копчета? Моята майка е казвала невероятни хитове пред мъжа ми. Но той знае, че тя си е такава и не ги приема като нож в сърцето. Нито ми скача после да се сражавам с нашите... Никой човек не може да е отговорен как ще се държат роднините му. Другия ако толкова лесно се обижда, да спре контакти и готово.

Наистина просто видях ситуацията от страната на това да имаш родител, който си казва каквото му хрумне. Ами янма как да го спреш Simple Smile

# 31
  • Мнения: 1 107
Пимки, живееш в първата сериозна, семейна криза, много си се самонавила. Говори с мъжа ти, виждам, че е диалогичен. Мъжете са инертни, особено при нахъсена жена. Дай го по-спокойно. Аз мисля, че имате шанс като семейство. Опитай, раздялата винаги е опция.

# 32
  • Мнения: 174
С времето човек се научава да преглъща обидите от семейството си или спира да има семейство. Явно авторката се е засилила към втората опция.

# 33
  • Мнения: 46 560
С времето човек се научава да преглъща обидите от семейството си или спира да има семейство. Явно авторката се е засилила към втората опция.
Семейството се прави от двама, когато единият си прави пас и показва, че не се интересува дали ще бъдат семейство или не, другият няма много опции.

# 34
  • Мнения: 8 937
Мъжът не е виновен за близките си, но е виновен, ако не защитава жена си и най-вече децата. Не е мъжко да позволиш на някого да заплашва и обижда.
От друга страна, постъпката с жалбата ме озадачи. Струва ми се крайна, а и говори за отдавна обмислена раздяла. Едва ли някой би очаквал да няма последствия. При тази ситуация, въпросът на Авторката как да накара съпруга си да се осъзнае за мен лично е излишен.

# 35
  • Мнения: 8 827
 Да теглим чертата - 10 години брак и деца(вероятно две) Закупено жилище, може би от 5-6 години и кредит, още се плаща. Авторката има апартаментче от майка си и сигурно там ще се върне пак.
Мъжът ли ще плаща вноските оттук нататък? Сигурно той, защото иначе не виждам как авторката ще плаща и ще живее другаде.

Значи - апартамента остава на мъжа да го изплаща, но е СИО и някой ден авторката може да си потърси дял оттам.Вероятно ще й изплати дял и ще го вземе при развода. Той ще плаща издръжка. Тя има добра заплата и ще се справи.

Не знам по каква причина, но този мъж е престанал да обича жена си, а преди това никога не я е уважавал и затова идеята за изнасянето й му идва добре дошла.Към децата сигурно изпитва вяла досада, те би трябвало още да са малки, шумни и създаващи проблеми. Възможно е да си е набелязал нещо друго даже, щом не прави опит да я задържа дори от куртоазия.

Авторке, мисля, че няма смисъл.Останалото е само агония.

# 36
  • Мнения: 11 402
A според мен мъжът ти винаги си е бил и ще бъде един емоционален пън и пълен егоист. На него не му пука ни за теб, ни за деца, ни за родители. Пука му на него да си му е добре.

Така, че ако искаш да го накараш да спре да е мекотело направи така, че НА НЕГО да не му е добре. Но честно казано не мисля, че това си заслужава загубата на време.

Моя съвет е започни да мислиш ти как и кога ще бъдеш щастлива. Остави на страна кое е за децата най-добре. Разбери ти към този мъж имаш ли още чувства и вместо да се мяташ от скрепяване на брака към развод реши какво чувстваш и какво искаш.

След като си наясно със себе си тогава обмисли как за децата и теб е най-добре да подходиш.

И хайде без героични изнасяния на квартира. Той да се изнесе и оправя.

Според мен имаш 2 варианта - оставаш в този неемоционален брак заради децата и ако имаш късмет си намираш любовник, за да ти е по-емоционално.
Или се развеждаш и ако имаш късмет намираш по-свестен човек. Твоя мъж вероятно няма да поддържа стабилна връзка с децата. 

Един личен въпрос - секс правите ли?

# 37
  • София
  • Мнения: 19 319
Децата са малки и не искам да живеят без баща . Говохме за развод с него. Каза, че ще ми помага финансово и няма да зареже децата . От повече от 2г се опитвам да останем семейство заради децата , но вече се хващам , че съм безкрайно изнервена от всичко , а това им се отразява и на децата.
Какво искаш ти и какво иска той са две различни неща.
Ти не оценяваш това, което имаш - мъж, който да не прави фасони и сцени и да не те изкарва лоша майка само защото се разделяте.
Стига с тези мантри как щели да живеят децата без баща. Има такива бащи, че по-добре без тях, не казвам, че твоят е такъв, но...
Въобще не е изключено той да чака теб за първа крачка, за да не кажат хората, че е изоставил жена с 2 деца. Аз лично съм го чувала от ММ и бях  #Crazy

# 38
  • Мнения: 26
Децата са 3 бр и са малки . Имуществото, закупено по време на брака е повече от 1 апартамент. Финансирането за това в по- голяма степен е от мъжът ми, но доходът, който аз имам не е малък и ако той е осигурил около 60% от финансирането, от мен са останалите 40% . Мога да си позволя и в момента да си закупя сама жилище , разбира се с кредит и не толкова голямо. Не съм с идеята да се развеждам, за да мога да взема 50% от всичко общо. Още съм млада, работлива съм, имам хубава професия и работа в момента . Дори за издръжка нямам претенции . Колкото иска, толкова да даде . Никога не бих ограничила виждането на децата само с това, което е постановено от съда . Реално той се грижи за тях финансово и физически , колкото може . Просто липсата на позиция  след обидите към тях , ме изкара извън равновесие . Независимо дали едно дете има някакви психически или физически проблеми ( а явно моите нямат такива и Слава Богу ) , крайно грозно и мизерно е да го обиждаш ! Крайно нелепо е и да седиш и слушаш , как някой обижда децата ти и да не смееш нищо да кажеш ...

# 39
  • Мнения: 174
и сега какво ? редно е да се врътнеш обидена и да си разтуриш семейството задади това ?

# 40
  • София
  • Мнения: 19 319
Значи, казано просто - сама се вкарваш във филми. Техните казали нещо и очакваш той да се изправи и да ги заклейми публично и ти да присъстваш. Ами добри или лоши - негови са си, сигурно намира причини да ги оправдае. Може насаме да ги е скастрил, но пред теб да не иска. Своето си е свое.
И моята майка дудне, кога права, кога - не. Като ми омръзне - я отрязвам и толкова. Нито снасям на ММ, нито той на мен какво казва свеки по мой адрес, а тя със сигурност казва.
За мен по-обезпокоително е, че той не е продумал дума да те разубеди за развода.

# 41
  • Мнения: 46 560
И според мен може да се намери решение. Но трябва да го искат и двамата.
Това е много притеснително:
Предложих му да си взема апартамент под наем и да се изнеса с децата , а той отвърна "ок. надявам се да идват и при мен понякога ..."
След 10 г. брак и 3 малки деца, бихте ли казали просто ок? Звучи сякаш го е чакал с нетърпение и всичко е нарочно, за да ѝ прелее чашата и да дойде първата крачка от нея.

# 42
  • Мнения: 26
Да, и аз си мисля , че той просто чака аз да направя 1вата крачка и така да излезе чист от ситуацията ...
Постът ми имаше за цел да чуя Вашето мнение , защото имам чувството , че вече съм напълно изперкала Simple Smile
Благодаря на всички, които се включиха !

# 43
  • Мнения: 174
Да, и аз си мисля , че той просто чака аз да направя 1вата крачка и така да излезе чист от ситуацията ...
Постът ми имаше за цел да чуя Вашето мнение , защото имам чувството , че вече съм напълно изперкала Simple Smile
Благодаря на всички, които се включиха !

Не, че нещо ... но това звучи страшно. Един вид, развалиха се нещата, сега остава само кой да поеме вината, че другия да излезе "чист от ситуацията". Това ли е най-важното ? Кой да е виновен ? Ако мъжа ти обича теб, децата, семейството си и т.н. еми и този човек има какво да губи. Говори си с него. Питах го той какво иска да, разберете се и действайте.

# 44
  • Мнения: 1 032
Мисля, че и двамата сте стигнали до това решение. Ти също не го обичаш и не искаш да си с него.
На мен ми е любопитно той как реагира когато подаде заявление в полицията за психически тормоз? Съгласува ли го с него.
Много показателно е това, че си искала това заявление да използваш за бъдещ развод, а случката, доколкото разбирам, се развива преди доста време.

Може наистина да поговорите откровено, не всичко е загубено.

# 45
  • София
  • Мнения: 24 839
Авторке, същото се отнася и за теб, за втори път ти го пиша- твоите чувства към него какви са, ама без да се криеш зад факта, че не бил наритал показнО баща си, че е говорил глупости?
Баща му е болен и зле с кръвното, нали?
И друго- когато сте имали недоразумения и различни мнения с мъжа ти, той как е реагирал?
Като с баща си или ти е вдигал скандали, крещял е, удрял е по масата и т.н.?
Питам, защото е важно- един човек не може да бъде различен като реакция в едни и същи ситуации, само защото са свързани с различни хора.

# 46
  • Мнения: 20 025
Тоя е нЕгоден. Не се мъчи с него. Мекотеляк, все разочарования те чакат занапред, ако останеш с него.
Щом с 3 деца и 10-годишен съвместен живот може да каже "ок, няма проблем, да се разделяме", значи нищо не става от него. Да не ти трепне под лъчжичката ей така, от сантимент даже, дори и да не те обича, поне към децата не е ли привързан. Бастун.

# 47
  • Мнения: 1 107
Авторке, казват, че седмата година е фатална за много от браковете, нашите фатални продължиха между осма и десета. Беше ужасно тежък период, сигурна съм и за двама ни. Всеки брак има много неща, заради които може да се сговни. Цената, обаче, добре трябва да се премисли, преди да се плати. Не е никак ниска за никоя от страните.

Личното ми мнение е, че това е периодът, в който и двете страни осъзнават, че в тая връзка не са двама, а с целите си родови фамилии. Тежестите от детството започват да излизат с пълна сина, гените и те си казват думата, рутината зверски почва да тежи, отварят се очите за недостатъци, които са трудни за преглъщане. Както ти сега си направила гениалното откритие, че той е темерут и не те познава (това абсолютно не може да е вярно за мъж, от който имаш три деца, колкото и да ти се струва достоверно), така и той е открил вероятно, че си е взел усойница, която става все по-зле с годините. И двамата има за какво да си намирате кусури и, особено, да виждате живота извън семейството като спасение. Но това не е вярно.

Така че, ако можете да си говорите - ти започвай - реви, тръшкай се, разказвай му, доверявай се, питай го. Може да ползвате и семеен терапевт, ако не стане сами. Само спри да се замонавиваш, че разводът е универсален лек. Не е.

Ето един цитат по памет от Бегбеде - "Смисълът на любовта не е да пътувате до Филипините, а да останете заедно. За жалост все повече двойки избират да пътуват."

# 48
  • Мнения: 3 251
Не мога да си го обясня. Честно!
Значи отивам аз в полицията да размятам семейните истории с тъста, който пък го привикват да дава обяснения.
Това е болен човек с високо кръвно.
И после очаквам мъжът ми да ме обича, да е влюбен и т.н. щастия с бонбонено по края.

# 49
  • Мнения: 20 025
Това, че е с високо кръвно не изключва да му хлопа дъската. Даже предразполага за първото.

# 50
  • Мнения: 3 251
И като му хлопа дъската, как точно ходенето в полицията се отразява на брака?
Защото върху хлопането няма да се отрази. Луд човек полицията не го плаши, точно защото е луд.
Лудият не мисли за последствията от действията си, но нормалният е длъжен да мисли.

# 51
  • Варна
  • Мнения: 36 727
И като е с високо кръвно дай да си разиграва коня както ще и никой да не му гъква, че да не му се вдигне още по-високо, така ли?

# 52
  • Мнения: X
Горките деца.
Мислете за тях, преди да правите дисфункционално семейство.

# 53
  • Мнения: 1 447
Щом с 3 деца и 10-годишен съвместен живот може да каже "ок, няма проблем, да се разделяме", значи нищо не става от него. Да не ти трепне под лъчжичката ей така, от сантимент даже, дори и да не те обича, поне към децата не е ли привързан. Бастун.

Подкрепям. Аз чух същото от бившия, макар и с друг нюанс.На практика той само чака ти да кажеш ОК,разделяме се, да не излиза лошия. Все тая му е и за теб,и за децата. Може да пробвате раздяла за известно време, дано се вразуми господина.

# 54
  • Мнения: 18 333
Не всеки може да озапти родителите си. Те да нямат дистанционно с копчета? Моята майка е казвала невероятни хитове пред мъжа ми. Но той знае, че тя си е такава и не ги приема като нож в сърцето. Нито ми скача после да се сражавам с нашите... Никой човек не може да е отговорен как ще се държат роднините му. Другия ако толкова лесно се обижда, да спре контакти и готово.

Наистина просто видях ситуацията от страната на това да имаш родител, който си казва каквото му хрумне. Ами янма как да го спреш Simple Smile
Много ми хареса мнението на Бианка. Подхожда толкова спокойно и разумно.

# 55
  • Мнения: 3 251
И като е с високо кръвно дай да си разиграва коня както ще и никой да не му гъква, че да не му се вдигне още по-високо, така ли?
Разбира се, че не. Но точно полицията ли трябва да се намесва ? Ако беше така нямаше да се занимават с друго.
Колко са семействата, в които свекър и свекърва се месят? За съжаление твърде много. КОлко снахи се жалват  от такива намеси в полицията. То адвокат, то  отнемане на права /от баба и дядо!/, то жалби в полицията.
Вместо кротко да им тегли по една майна и да прекъсне контакта с тях.

# 56
  • Мнения: 169
Да, и аз си мисля , че той просто чака аз да направя 1вата крачка и така да излезе чист от ситуацията ...
Постът ми имаше за цел да чуя Вашето мнение , защото имам чувството , че вече съм напълно изперкала Simple Smile
Благодаря на всички, които се включиха !

Мисля, че след като не сте сигурна какво да правите е добре да опитате първо семейна консултация.Реално вие не знаете какви са причините за поведението на мъжа ви, не се знае каква е неговата гледна точка. Поне няма да съжалявате в последствие, че не сте опитала всичко и да се чудите дали не сте сгрешила. Това е най-удачния компромисен вариант. Ще ви дадат съвет дали има смисъл да продължавате заедно.

# 57
  • Мнения: 1 107
Аз съм способна да подам жалба в полицията, срещу свекъра, дори с цената на високото му кръвно, без да си наруша семейната хармония. Виждам, че това е доста учудващо за повечето, но всъщност, аз считам, че това е каналният ред и вместо да се дърляме и обясняваме лично, институциите да си свършат работата. Не обичам да влизам в лични конфликти, така че за мен това е удачен вариант. Обаче не бих го правила, за да го използвам в съда един ден. Това и за мен е малко озадачаващо. Да не би да е имала по-дълбок смисъл тази жалба, от просто жалба за тормоз?

# 58
  • Мнения: 26
Защо решихте , че е зле с кръвното ? Човек на 55г в идеална форма ? От 10 г си седи в къщи и си почива ! Единственият му здравословен проблем е дерматологичен .

# 59
  • София
  • Мнения: 24 839
Защо решихте , че е зле с кръвното ? Човек на 55г в идеална форма ? От 10 г си седи в къщи и си почива ! Единственият му здравословен проблем е дерматологичен .
Защото ти го написа- че мъжът ти се притеснява баща му да не вдигне кръвно........

# 60
  • Мнения: 32 013
Защо се мъчиш с този не знам.
Децата няма да загубят баща си. Ако него го е грижа за тях, ще ги вижда ако иска.
Развеждате се, делите имуществото и кой откъде е.
Не си стара, има и други мъже.
Няма смисъл да живееш с човек, на който не му пука за теб.
Щом досега не си го заинтересувала, защо си мислиш, че тепърва ще успееш.

# 61
  • Мнения: 169
Не мога да си го обясня. Честно!
Значи отивам аз в полицията да размятам семейните истории с тъста, който пък го привикват да дава обяснения.
Това е болен човек с високо кръвно.
И после очаквам мъжът ми да ме обича, да е влюбен и т.н. щастия с бонбонено по края.

Постъпила е правилно, след като това е начин да се застрахова да не й вземат детето. Тъстът като болен и с висока кръвно, защо ходи да тормози хората, някой да не го кара насила?
Мъжа, ако беше мъж щеше най-малкото да им направи забележка и да ги помоли да не говорят по този начин. Никой не казва, че трябва да се кара с тях, но и да си мълчи не е особено допустимо. Няма как да знае, че в последствие свекърите и мъжа й, няма да си изпълнят заканата. Какво ги жалите толкова? Ако беше толкова болен този, колкото твърди, последното нещо, с което щеше да се занимава е да заплашва. Много грозно. С такива хора само по такъв начин трябва да се действа, те сами си го правят и ако не се реагира стават още по-нагли. Или може би авторката трябваше да си мълчи, да търпи, да се надява че мъжът й може би ще започне да я обича и да рискува да й вземат децата, защото сакън да не обиди мъжлето. Ако той я беше защитил, може би нямаше да се стигне до това. Той не поема отговорност, не мисли за емоционалното състояние на жената и децата, но тя трябва да мисли за неговото? Защо? Връзките трябва да бъдат двупосочни.

# 62
  • Мнения: 3 251
Стига с това да ѝ вземат детото.  Те съдилищата само това правят - вземат деца от майките и ги дават на бабата, на дятото или на някой извратен норвежец.

# 63
  • Мнения: 7 406
Авторката не отговори как е реагирал мъжът й на подадената жалба. Моето мнение е, че авторката отдавна обмисля развод, просто сега е станала някаква промяна и тя се е решила да предприеме нещо. Семейството се е изчерпало, въпреки трите деца.

# 64
  • Мнения: 46 560
Не мога да си го обясня. Честно!
Значи отивам аз в полицията да размятам семейните истории с тъста, който пък го привикват да дава обяснения.
Това е болен човек с високо кръвно.
И после очаквам мъжът ми да ме обича, да е влюбен и т.н. щастия с бонбонено по края.
Мъжът е бил същия и преди жалбата.

Авторката не отговори как е реагирал мъжът й на подадената жалба.
Отговори, никак не е реагирал:
Не, не реагира. Не реагира и на обидите към децата ...

# 65
  • Мнения: 18 717
Аз съм от жените, които реално са се развеждали с 3 малки деца. Знам какъв е кошмар. Според мен има и нещо друго - изброеното дотук - свекърски истории, не помнел рожден ден и подобни - абсурд да ме накара да се развеждам...все пак тия 3 деца едното сигурно е бебе - при 55 годишен свекър...младите сигурно са на по 33!

Аз не разбирам - спряла си да се виждаш със свекърите, но обидите към децата те тровят??? Знаеш ли колко би ми пукало че някой си имал забележки към децата ми. Никак. Има нещо друго, осмисли го за себе си. Кое те сбърка истински - не са многото малки камъчета, имало е и голямо, това ми е мнението.

Те те плашат, че ще ти вземат децата - могат. Това ти е проблема, не разни измислени истории. И стига си мислила как и след развод той щял да бъде идеален баща - тра-ла-ла

# 66
  • Мнения: 26
Той не е нито болен , нито има високо кръвно ! Преглежда се рутинно и не пие лекарства , не защото не иска, а защото няма нужда от такива ! Жалбата я подадох края на юли месец, тази година . Мъжът ми не реагира по никакъв начин на това ! И Да не е единствената причина едно евентуално дело , а притеснението за моята сигурност и тази на децата ми ! Какво очаквате да чакам да приложи и физическо насилие ли и аз пак да си мълча ?! И не ми пука особено дали и колко мен ще ме нарани ! Пука ми за децата ми , защото те имат нужда преди всичко от здрава майка , а не от подобни емоции. Защото тези обиди бяха в тяхно присъствие, защото 3 годишният ми син , който е по-чувствителен , се наложи после да го водя на психолог , защото се затвори в себе си и ако някой дори и малко повиши тон , той отива в ъгъла и реве! А предполагам , че на мъжът ми също не му е станало приятно от думите на баща му, но отново е оставил на мен да свърша мръсната работа и да изляза черната !

Последна редакция: чт, 12 дек 2019, 20:40 от pinkyyy

# 67
  • Мнения: 18 717
Ужасно е, но как може сама да ги водиш там??? Аз не бих стъпила, ако ще диаманти да ми дават. Къде ти е акъла?

# 68
  • Мнения: 26
Къде съм ги водила? Той дойде в домът ми неканен , седна на масата ми и започна

# 69
  • Мнения: 18 717
Е откога е това? Не знам как си го изслушала...

# 70
  • Мнения: 15 619
Избираш да си му Мъж на твоя мъж или да не си с него. И едното, и другото имат  предимствата си и недостатъците си. Мери, режи и прави.

# 71
  • София
  • Мнения: 24 839
Той не е нито болен , нито има високо кръвно ! Преглежда се рутинно и не пие лекарства , не защото не иска, а защото няма нужда от такива ! Жалбата я подадох края на юли месец, тази година . Мъжът ми не реагира по никакъв начин на това ! И Да не е единствената причина едно евентуално дело , а притеснението за моята сигурност и тази на децата ми ! Какво очаквате да чакам да приложи и физическо насилие ли и аз пак да си мълча ?! И не ми пука особено дали и колко мен ще ме нарани ! Пука ми за децата ми , защото те имат нужда преди всичко от здрава майка , а не от подобни емоции. Защото тези обиди бяха в тяхно присъствие, защото 3 годишният ми син , който е по-чувствителен , се наложи после да го водя на психолог , защото се затвори в себе си и ако някой дори и малко повиши тон , той отива в ъгъла и реве! А предполагам , че на мъжът ми също не му е станало приятно от думите на баща му, но отново е оставил на мен да свърша мръсната работа и да изляза черната !
Защо се мъчиш, не мога да разбера?
Няма да го накараш да избухне нито да те засегне по някакъв начин, за да излезе, че си в опасност.
И да имаш причина да се разведеш.
Човекът е съгласен и не се конфронтира с теб, както не го е направил, когато си пуснала жалбата.
Дано не си водила детето по психолози, че да му втълпиш че има проблем от повишаване на тон, защото в тоя живот, никой не шепне.

# 72
  • Мнения: 26
Естествено , че не съм искала да втълпявам, каквото и да е на детето. Направихме само 1 консултация и получих напътствия как да се справим с това. Жалбата е към свекърът ми и имам притеснения , че той може да пристъпи към физическо насилие , а не мъжът ми!

# 73
  • Мнения: 3 545

Те те плашат, че ще ти вземат децата - могат. Това ти е проблема, не разни измислени истории. И стига си мислила как и след развод той щял да бъде идеален баща - тра-ла-ла

Това пък защо? Защо да могат да ѝ вземат децата?

# 74
  • София
  • Мнения: 24 839
Естествено , че не съм искала да втълпявам, каквото и да е на детето. Направихме само 1 консултация и получих напътствия как да се справим с това. Жалбата е към свекърът ми и имам притеснения , че той може да пристъпи към физическо насилие , а не мъжът ми!
Е, тук пресоли манджата. Simple Smile

# 75
  • Мнения: 1 107
Аз не разбрах - търсиш съвет, как да си спасиш брака или как да излезеш от него с по-малко щети (за теб или за децта)? Съвсем се объркАх Simple SmileКазвайте ги тия работи с удивителните още в началото, че така... трудно.

# 76
  • София
  • Мнения: 971
Няма начин свекъра, който от 10 години не работи и си гледа рахата изведнъж да поиска да "вземе" децата на снахата. За да се сипят подобни заплахи, и снахата да се връзва, значи сериозно е "сгазила лука".

# 77
  • Мнения: 7 406
Много ми е неправдоподобно. Не става така в живота. Пързаляме се май, предколедно.

# 78
  • Мнения: X
Много е... съмнителна историята. Ако не е пързалка, то от прочетеното до тук :авторката има нова любов. И цялата тая "гимнастика" е, за да не се разведе по нейна вина, а да излезе "суха от водата". Или по - точно, от блатото, в което се е накиснала. Нямам идея защо, обаче от постовете й "звучи" агресор, а не жертва...

# 79
  • Down south
  • Мнения: 7 722
Много е... съмнителна историята.
Историята е странна.
 Младо семейство с три деца, млад свекър на 55, който не е болен, но от 10 години си стои у дома и явно само се чуди, как да вгорчи живота на авторката и на внуците си?
Баща, готов да остави майката и трите му деца, просто така да излязат на квартира?

# 80
  • Мнения: 18 717
Да, наистина не се връзват нещата... Иначе е ясно, че не свекъра иска внуците, а свекървата Simple Smile Мислех, че тия неща се подразбират Simple Smile

# 81
  • Варна
  • Мнения: 36 727
Аз съм озадачена. Млада жена, която си гледа децата, очевидно финансово и имотно осигурена, как ей така от нищото ще й вземат децата, че чак да я е страх да си тръгне заради това...

# 82
  • Мнения: 18 717
Може, може. Достатъчно е да се впрегне родата на мъжа й, да имат добър адвокат и да я изкарат психически  нестабилна, пияница или подобно. Никак даже не е невъзможно, ако  го имат за цел.

# 83
  • Варна
  • Мнения: 36 727
Ама на мъжа не му пука бе, Бианка. В случаите, които ти визираш, обикновено мъжа иска да вземе децата, а родата му дава гръб и може и да се получат нещата. Обаче тука онзи е пас.

# 84
  • Мнения: 26
Родителите на мъжът ми си имат и други внуци от сестра му , за които свекър ми се грижи , тъй като свекърва ми още работи . Естествено те винаги са били превилегировани до степен , че на празниците на моите деца , свекърва ми е обикаляла моите гости да се хвали и да показва внучка си по доста грозен и натраплив начин . Дори на прощапулника дойде с отделна почерпка , но за внучка си .  За моите деца са взимали дрехи от а Лидл ( имат финансова възможност ) , а за другите си внуци - на Майорал. Последният път изпратиха разопакована играчка - вероятно 2ра ръка след внучка им . За последно мъжът ми ги беше измолил да гледат 2те големи деца , когато родих . Те ги върнаха болни , хранене с абсолютни боклуци и после свекърва ми ми обясни как тя ми била отгледала децата и добре , че са те иначе аз и майка ми изобщо не сме ги развивали . Трябва да отбележа , че за повече от 2 дни не са ги гледали и това се е случвало изключително рядко - на 2-3 месеца 1 уикенд .

# 85
  • Мнения: 18 717
Мъжът може да иска да удари рамо на родителите си, а не че му се гледат реално хлапетата. И още мнооого ситуации има, за които хора, не били в нещо подобно, не се и сещат. Особено ако голямото дете е момче, в селските представи това е "наследника на рода" и трябва "техен хляб да яде", разбирай на мъжката рода. И стават едни циркове... хеле пък ако майката реши някога си да има нов мъж, леле мале

pinkyy ама много си вгледана в тия свекъри. Хайде спри се и мисли за себе си само. Какво толкова са ти влезли в акъла не знам.

# 86
  • Мнения: 26
И 3те ми деца са момчета . За любовник нямам нито време , нито желание . С мъжът ми работим в 1 сграда и дори и да не искаме постоянно се засичаме , защото имаме обикаляне по етажите . Реално аз след работа нямам физическо време да отида някъде сама, а и бързам да се прибера , за да мога да си оправя къщата и занимавам с децата , които всеки ден от 4 нататък са на някакви уроци ( големите ) . Мъжът ми е с нерегламентирано работно време и се връща по-късно , т.е само аз мога да ги заведа . Нямам обслужващ персонал, нито бавачки , нито чистачки, нито готвачки . Предполагам можете да си представите обема пране за едно 5чл семейство с 3 малки деца , както и факта , че никой вкъщи не яде притоплено вчерашно ядене . Децата ми никога не са били на детска кухня или на готови пюрета. Аз съм се грижила да има домашна прясно сготвена храна. Тъй че в цялото това ежедневие , ако намеря някакво свободно време ( което се случва мн рядко ) , го инвестирам в прочит на хубава книга .

# 87
  • Мнения: 18 717
Да ти кажа честно, не знам как си жива още. Че и говориш за гледане на три деца сама с лекота (и то момчета!). Аз винаги съм имала гледачка, а в периода, в който гледах децата сама и домашна помощница. Готвенето обичайно не ми тежи, но когато бях в кофти период, децата ядяха готова храна и не ме е срам от това. Естествено, работила съм здраво, за да се справям. Но не ми е и хрумвало едновременно да работя, да чистя, готвя, тичам да водя всички деца по уроци, да уча с тях и т.н. Че то и робот да си, ще се гътнеш.

# 88
  • Мнения: X
На мен историята ми звучи все по-....странно, меко казано.
Хора на 33-34 години, с добра работа и хубави доходи, купен НЕ само 1 апартамент-значи още недвижими покупки, но пък авторката се гърби сама с три деца, работа и къща....Децата на 2-3 месеца биват оставяни на свекъра, от който авторката се страхува и допуска физически тормоз.
Ако мен ме е страх от някого, чисто физически, дори няма да "помирише" детето ми, камо ли да му го оставям без надзор.
Цялата сага е като съшита с бели конци...Съжалявам, но все повече НЕ вярвам и на дума на авторката.
Продължавам да смятам-с или без любовник наличен, че тя си е наумила да се разведе на всяка цена и всичките й действия са продиктувани от целта да излезе с минимум загуби от този брак.Особено финансови.

# 89
  • Мнения: 1 290
Аз имам скромния брой от 2 деца, но ми е интересно как автораката успява да ги вземе след 4 часа, да ги води по уроци и двете /предполагам за София става въпрос/ при трафика и да успее да сготви топла домашна храна зсяка вечер. Чисто физически сигурно е отрила начин за телепортиране и връщане назад във времето.

# 90
  • Мнения: 26
Никога не съм оставя децата за 2-3 месеца на никой! Моля четете внимателно! Големите деца са оставяни максимално за 1 уикенд на свекъвите на 2-3месеца , когато бяха на 2+ години. Аз бях бременна , правехме ремонт, местихме се и да нямаше как да смогнем! Никога не ми е тежало да си гледам къщата и децата сама! Имахме бавачка за 1 месец точно в този период и в крайна сметка я изгонихме , защото не си вършеше добре работа. Осъзнах, че няма как чужд човек да се грижи за децата по-добре от майка или отдадена баба ( в този момент майка ми много ми помогна ) . Подготовката за кандидатстване в детската градина е била единствено вкъщи с мен ! Улеснена съм от гледна точка на работата - не работя уикенди и празници , а през седмицата съм от 8 до 14ч , като мога да я върша и от вкъщи . Това ми позволява да смогна с готвене, чистене и пране , както и с разкарването на децата по уроци след детска градина

# 91
  • Мнения: 7 406
Ама ти направо си свръхчовек, авторке. Пораснала съм достатъчно и знам, че такива няма. Фантазирай си на воля, щом това ти помага!

# 92
  • Мнения: 21 581
Авторке, звучиш ужасно изнервена, да не кажа по-силна дума, но то е съвсем естествено, при ежедневието, което описа. На мен то ми се струва абсолютно невъзможно. Ако не преувеличаваш, може би е време да помислиш малко за себе си. Никой няма да ти даде тиквен медал, че децата ти не ядат претоплена манджа, нито пък на тях ще им стане нещо, ако не блъскаш като луда. Напротив.

Предполагам, че от това ти състояние ти идват всичките проблеми, а и да не е така, както вече казах, помисли за себе си.

ПП. Тоя свекър, като не работи, значи поне деца гледа така ли... И нещо е много млад, сина му на колко е...

# 93
  • Мнения: 1 290
Евала ти правя! За 4 часов работен ден изкарваш почти колкото мъжа ти с 8 часов!

# 94
  • Мнения: X
Авторке, а секса как е, има ли го?

# 95
  • Мнения: 26
Целта на постът ми беше да получа странично мнение, за което благодаря на всички! Решението за себе си съм го взела! Родих на 30 с ясната идея децата ми да бъдат финансово обезпечени! Скъсала съм се да уча ( една от най-тежките специалности ) , скъсала съм се да работя преди децата и единствената ми цел е била да мога да имам повече финансова и физическа свобода, когато имам семейство! Исках да дам едно стабилно семейство на децата си! Вероятно мъжът ми винаги е бил такъв , но аз по някаква причина не съм го забелязала... Не аз какво искам , а децата ми са на 1во място ! Опитвам се да реше кое ще е най- добре за тях ! Затова Ви питах !

# 96
  • Мнения: 20 025
За тях ще е добре да имат една стабилна семейна среда. Без скандали, без истерии. НО и да усещат, че има спойка между мама и тате, че се грижат един за друг, обичат се. Бездушна и студена среда в семейството лично за мен е вредна. Създава в децата подсъзнателни модели и не е задължително, но има вариант като големи да имат проблем с емоции, взаимоотношения, връзки.

# 97
  • Мнения: 18 717
Вземи бъди по-ларж и не бъди максималистка. Няма как и работата да е работа, и къщата да свети, и децата да ядат кордон бльо от раждането до пълнолетието си.
Тая работа на 6 часа наистина трябва да е златна, щом се каниш с нея да гледаш сама 3 деца...

Не знам какво да ти кажа, с така описания мъж аз не бих се развела. Но бих пробвала да си пооправим отношенията и ако не върви - тогава вече ще му мисля.

# 98
  • Мнения: 21 581
Според мен имаш нужда първо от почивка, за да ти се избистрят нещата и тогава от вземане на радикални решения.
Съвсем добронамерена съм, но доста от нещата ми изглеждат неясни...

# 99
  • Мнения: X
Никога не съм оставя децата за 2-3 месеца на никой! Моля четете внимателно!
Скрит текст:
Големите деца са оставяни максимално за 1 уикенд на свекъвите на 2-3месеца , когато бяха на 2+ години. Аз бях бременна , правехме ремонт, местихме се и да нямаше как да смогнем! Никога не ми е тежало да си гледам къщата и децата сама! Имахме бавачка за 1 месец точно в този период и в крайна сметка я изгонихме , защото не си вършеше добре работа. Осъзнах, че няма как чужд човек да се грижи за децата по-добре от майка или отдадена баба ( в този момент майка ми много ми помогна ) . Подготовката за кандидатстване в детската градина е била единствено вкъщи с мен ! Улеснена съм от гледна точка на работата - не работя уикенди и празници , а през седмицата съм от 8 до 14ч , като мога да я върша и от вкъщи . Това ми позволява да смогна с готвене, чистене и пране , както и с разкарването на децата по уроци след детска градина
Аз чета, ти НЕ четеш....
Скрит текст:
На мен историята ми звучи все по-....странно, меко казано.
Хора на 33-34 години, с добра работа и хубави доходи, купен НЕ само 1 апартамент-значи още недвижими покупки, но пък авторката се гърби сама с три деца, работа и къща....
Децата на 2-3 месеца биват оставяни на свекъра, от който авторката се страхува и допуска физически тормоз.
Скрит текст:
Ако мен ме е страх от някого, чисто физически, дори няма да "помирише" детето ми, камо ли да му го оставям без надзор.
Цялата сага е като съшита с бели конци...Съжалявам, но все повече НЕ вярвам и на дума на авторката.
Продължавам да смятам-с или без любовник наличен, че тя си е наумила да се разведе на всяка цена и всичките й действия са продиктувани от целта да излезе с минимум загуби от този брак.Особено финансови.
Написала съм "...на 2-3 месеца са ооставяни...", а не "...оставяни са ЗА 2-3 месеца...".
А това, как си родила на 30, т.е., за три години-ТРИ деца, + описаното ежедневие...
Последно, кога роди първото?
Че аз нещо вече съвсем се объркАх в "превода"....

# 100
  • софия
  • Мнения: 4 180
Децата имат нужда от двама родители , които да им осигуряват стабилна и спокойна среда. Когато не можете да им го осигурите оставайки заедно смятам че е по-добре да се разделите и да им го осигурявате поотделно. Ако децата гледат, че родителите им са заедно , но нещастни...не мисля, че това ще доведе до нещо по-добро. А и след като не си щастлива с мъжа си според мен не трябва да прекарваш живота си с него. Дори заради децата. Това разбира се си е мое мнение, всеки сам за себе си решава кое е най-добро. Но децата не са глупави-усещат когато родителите им са нещастби, макар и заедно.

# 101
  • Мнения: 6 367
Въпреки многото неясноти по отношение на възраста на децата, авторката, свекъра и тн
(10 год брак, родила на 30, а пък се събрали на 24) което предполага съмнение, бих казала че авторката и мъжът й имат нужда от почивка.
Психическа и физическа, по сами или двойка, но без деца.
Мъжа според мен би приел всяко решение на жената, защото тя в момента изглежда лабилна, а според мен той иска тя да е добре.
Това че той не знае какво харесва или не, не е показател за отношението му-хората се променят, емоционалното натоварване и стреса помагат човек да изтрива някои неща от мозъка си.
Мисля че авторката е в тотален burnout и трябва да помисли за лична и семейна консултация преди да подхожда остро и с бутонките към развод.
За свекъра и отношението към другото внуче- ами авторке, приеми го- те си имат предпочитания и ти не можеш да ги промениш.
След като нямате и близък контакт, не виждам защо те дразни това.
Всъщност виждам-изнервена си от всичко. Вгледай се във ВАШЕТО семейство и не се занимавай с тях.

# 102
  • Мнения: 18 717
И къде да идат децата, докато родителите им почиват?

# 103
  • Мнения: 6 367
Майка й нали помага?
Не ги е обидила, няма ограничителна заповед, мъжа й не я е натирил, нито е подавал жалби - значи може да се включи и да помогне.

# 104
  • Мнения: 1 463
Не мога да разбера от кого се оплаква авторката. От свекърите или от апатичният си мъж?!
Първо, нормално или не, много хора по някакви неясни, за мен причини, винаги имат сантимент към едното дете, в случая сестрата на мъжа ти и нейните деца. Странно е, но съм го наблюдавала. Също така много съвременни баби и дядовци не помагат с внуците. Не е драма. Не знам защо това ти боде очите.
Въпросът е, как скед 10г и 3 деца мъжът ти не те познава и не застава зад теб, виждайки неприятното отношение на родителите му. Та даже ти подаваш жалби и той не реагира 🤔
Това последното не може да се случи ако мъжът ти е зад гърба ти и държи на семейството си. Според мен, си живяла като щраус в пясъка с някакъв непознат бастун.
Ако толкова искаш съвет. Ми, щом вярваш в еднорози, че апатичният съпруг ще си гледа дечинята след развод, за който няма против, развеждай се. Аз дори и без 3 бройки деца не бих стояла с подобно мекотело в съжителство.

# 105
  • Мнения: 21 581
И къде да идат децата, докато родителите им почиват?

Аз нямах предвид да почиват заедно. Авторката има нужда от почивка от тая въртележка.

# 106
  • Мнения: 6 367
И къде да идат децата, докато родителите им почиват?

Аз нямах предвид да почиват заедно. Авторката има нужда от почивка от тая въртележка.
Ставаше дума за моето предложение.
Според мен мъжа просто е оставил нещата на самотек, НО има какво да каже по темата ако излязат извън обичайната си лудница с 3 малки деца.
Естествено могат и поотделно, особено полезно за авторката, но мисля че тя достатъчно е загребала в тия мисли, и няма да може да се извади без чужда помощ.

# 107
  • Мнения: 3 138
Ограничи контактите със свекърите, не ги пускай в дома си. Не допускай да се срещат с децата, щом им влияят толкова зле. С мъжа ти може да пробвате marriage counseling. А ако решиш да се разведеш, консултация с адвокат най напред, и да 50/50 подялба, не 60/40. Също с децата ти трябва да останеш в жилището, а той да се изнесе.

# 108
  • София
  • Мнения: 24 839
Мъжът й е съгласен на всичко, което би било озадачаващо, освен ако не е вдигнал ръце от цялата параноя, която тресе авторката.
Че, тя директно обвини свекървата, как нарочно разболяла децата и, като им давала да ядат боклуци, за разлика от другите внуци, които гледала "качествено".
Като прибавим изцепката с жалбата до полицията и приказките как я било страх от физическо посегателство от страна на свекъра и как е водила детето на психолог, щото се било стресирало от разговор на висок тон, тия 2 години на изнервеност, явно са в състояние да го докарат до накарат да се почувства облекчен от предложението й за раздяла.
За нея е кофти- след като обяви и него за враг, колко ли близки ще й останат?

# 109
  • Мнения: 162
Забелязвам  тенденция едни и същи дами да коментират този тип теми (нищо лично, на мен също са ми интересни и се включвам понякога) , но някакси всеки съвет на всяка тема е : какво правиш при тоя? Напускай го, развеждай се.И това от жени, които са с 1-2-3 развода ми звучи като “ никой не мога да изтърпя и при най-малкото искам развод..”
 Това че жената е пуснала темата, не я прави “невинна”, а него “виновен”.. тя си изразява нейната гледна точка. Има жени (и аз до някъде), които много обичаме да си изкривяваме реалността. В главата ми се случват многобройни процеси, и все съм във “филм”, докато не го изясня със заподозряното лице. Това не означава, че е лош човек.
Но не виждам причина за развод. Как 10 години ще “търпиш” един човек, после се оказва, че не сте се познавали и за капак за най-малкото - развод.През тези 10 години не е ли имало по-трудни моменти, защо тогава не е настъпил развода? Една дама беше писала, че м/у 7-10 години от брака били най-трудни. Ако искаш да направиш най-доброто за децата си, първо помисли обичаш ли мъжа си, кое толкова те дразни в него, че развода ще го разреши, и би ли била наистина щастлива сама без него плюс децата.
Всичко беше без лоши чувства към авторката.

Последна редакция: пт, 13 дек 2019, 16:29 от 131824

# 110
  • София
  • Мнения: 19 319
За мен 10 години са точно преломния момент, ако човек не е от решителните, каквато съм аз. А с 3 деца - ами понякога не ти остава време от битовизми да мислиш за абстрактни неща.
Или наистина 7-мата година е критична, а останалите 2-3 са докато се начудиш да си тръгнеш или не.
Има значение и обстоятелствата - аз съм живяла 7 години с ММ като гаджета и тогава е далече по-лесно да навъртиш 10 години в относителни мир и любов.

Последна редакция: пт, 13 дек 2019, 16:53 от Cuckoo

# 111
  • Мнения: 18 717
Е точно аз, която съм минала през развод, казах, че не бих се развела в този случай най-вероятно. Но не сме на хората в къщата и не знаем истинското положение все пак.

# 112
  • Мнения: 162
Е, имаше още в началото 5-6 мнения, може би, да го напуска.. и ми направи впечатление, че навсякъде такъв акъл се дава. То е ясно, че ако не й изнася на жената, няма да стои. Може би и на повечето “модерни” жени. Но такива сценарии, не харесала нещо - раздяла, развод вече са напълнили джобовете на всички адвокати.

# 113
  • Мнения: 18 717
Разбира се, че не е така. Хората се развеждат, когато положението е просто нетърпимо. Иначе пишат по форумите, оплакват се, мрънкат, но си седят женени Simple Smile

# 114
  • София
  • Мнения: 19 319
Ами тя всъщност пита как да го накара да се загрижи за семейството. Чувства не се набиват насила, те не са... Embarassed бииип
След като предупреждението за развод не го е стреснало, сигурно е обмислял възможността, но жената да е инициатор. Сигурно чувства и вина, че вече са му безразлични

# 115
  • Мнения: 21 581
Тука вече аз не разбрах какво реално се случва, защо е толкова опасен свекъра - може и да е, знам ли - и дали наистина мъжът е толкова инертен към нещата в семейството.

# 116
  • Мнения: 169
Няма начин свекъра, който от 10 години не работи и си гледа рахата изведнъж да поиска да "вземе" децата на снахата. За да се сипят подобни заплахи, и снахата да се връзва, значи сериозно е "сгазила лука".

# 117
  • Мнения: 1 447

 Как 10 години ще “търпиш” един човек, после се оказва, че не сте се познавали и за капак за най-малкото - развод.През тези 10 години не е ли имало по-трудни моменти, защо тогава не е настъпил развода?

Оказва се, да, и още как.
В случая нейния директно казва, че му е все тая дали ще се разделят. Той е с единия крак извън семейството вече, така или иначе. Стигнал е до решение, че е ок с това да се разделят.И към децата е едно небрежно загрижен...Това е най-сериозния проблем.

# 118
  • Мнения: 21 581
А на колко са всъщност децата?

# 119
  • Мнения: 1 463
Аве, какви критични 7 години ги говрите някои. Аз още на 3-4 месец ми става ясно кой какви ветрове го веят.
То пък да се правиш на будала години ми се струва не махохизъм, а напрово невероятна човешка тъпота. Дори и силни чувства не оправдавам стоенето в подобна връзка. Сега кажете за деца и съвсем ще ми се изясани картинката на пряко зависими от глупост и родителска невменяеамост простотия.
От опит. Деца с щастливи родители, въреки липсата на едният е по-качество от двама актьори в някаква сбъркана картина на непонасаящи се родители.

# 120
  • София
  • Мнения: 24 839
То, тай- лесно е да почнеш да не понасяш другия- няма значение поради каква глупост.
Най- често е защото не искаш да разбереш, че не всичко що хвърчи се яде.
И че семейния живот не е безкраен карнавал с цветя и рози.

# 121
  • София
  • Мнения: 35 205
То, тай- лесно е да почнеш да не понасяш другия- няма значение поради каква глупост.
Най- често е защото не искаш да разбереш, че не всичко що хвърчи се яде.
И че семейния живот не е безкраен карнавал с цветя и рози.
Най-лесно е да започнеш да не понасяш другия от умора, самота, обида, безразличие.....
Разбираш, че каквото хвърчи се не яде до 3-5 години след брака.
Семейният живот е карнавал и рози, ако и двамата сте съпричастни и отговорни за чувствата ви.
Останалото е мъка. За всички.

# 122
  • Мнения: 21 581
Какво съпричастие, аз за пръв път чувам за такъв драстичен разнобой в двойка, при която единия се чувства заплашен дотам, че се жали в полицията от родителя на другия, пък този другия е странно индеферентен и изобщо не реагира на нищо.

# 123
  • Мнения: 3 186
Измисля си жената, освен ако не са цигани. Ще тръгне свекър да бие снахата... Grinning

# 124
  • Мнения: X
И 3те ми деца са момчета . За любовник нямам нито време , нито желание . С мъжът ми работим в 1 сграда и дори и да не искаме постоянно се засичаме , защото имаме обикаляне по етажите . Реално аз след работа нямам физическо време да отида някъде сама, а и бързам да се прибера , за да мога да си оправя къщата и занимавам с децата , които всеки ден от 4 нататък са на някакви уроци ( големите ) . Мъжът ми е с нерегламентирано работно време и се връща по-късно , т.е само аз мога да ги заведа . Нямам обслужващ персонал, нито бавачки , нито чистачки, нито готвачки . Предполагам можете да си представите обема пране за едно 5чл семейство с 3 малки деца , както и факта , че никой вкъщи не яде притоплено вчерашно ядене . Децата ми никога не са били на детска кухня или на готови пюрета. Аз съм се грижила да има домашна прясно сготвена храна. Тъй че в цялото това ежедневие , ако намеря някакво свободно време ( което се случва мн рядко ) , го инвестирам в прочит на хубава книга .
Ако си прочетете внимателно написаното, в което приоритетите ви са предимно чистотата, прясно сготвеното и малкото свободно време за прочит на книги, ще получите и отговор на въпроса си защо сте му станали безразлична и безинтересна. Понякога се чудя как хората се захласват от желанието си да са перфекционисти в отглеждането на семейството, губят мярата за необходимото в ежедневието и не осъзнават, че всъщност здраво работят да унищожат същото това семейство, като неглижират човека до себе си и го поставят винаги на второ място пред "прясната храна", щото от "притоплената" ще се разболеят...Щом сте достатъчно заможни, може да си позволите и обслужващ персонал, за колкото средства можете да отделите, и да инвестирате време и в съпруга ви.

# 125
  • Мнения: 3 186
Права си анонимна. Чистотата трябва да е на последно място.
Но мисля, че в някои семейства жените домакинстват, за да не им остава време за омръзналия им съпруг.

# 126
  • София
  • Мнения: 24 839
И това е вярно, за съжаление.

# 127
  • Мнения: 32 013
Или се занимават с чистене, защото са омръзнали на съпруга си и си запълват времето.
Значи излиза, че жената не трябва да чисти, готви, пере, да гледа децата и трябва само на мъжо да обръща внимание.
Все някой трябва да ги върши тия неща. И мъжете като цяло си бият отвод по тия теми, но имат наглостта да мрънкат, че жената само с детето се занимавала, че се занемарила, че не чисти с балната рокля Laughing
Пък ако толкова иска да е с жената, па да  вземе малко да и помогне, че да и остане време да обърне внимание на голямото детенце. Или домашна помощница да вземе.

# 128
  • Мнения: 21 581
Въпросът е, като видиш , че изперкваш да редуцираш малко от тия дейности.

# 129
  • Мнения: 18 717
Точно пиша в една тема, където майки обясняват, че е въпрос на елементарна хигиена дрехите на всяко дете да се перат отделно от тези на останалите членове на семейството докъм 10 годишната му възраст... предполагам, че те всички са с едно дете. Ама ако авторката или друга жена с 3 и повече деца реши да спазва тия принципи... какъв мъж и какъв живот след прането Simple Smile

# 130
  • Мнения: 3 186
Уважавам идеята за санитарния минимум. Никой не е умрял от паяжина, солети, овесени ядки.

# 131
  • Мнения: 38
Права си анонимна. Чистотата трябва да е на последно място.
Но мисля, че в някои семейства жените домакинстват, за да не им остава време за омръзналия им съпруг.
И не само, че жената домакинства у тях , освен това дори ходи и в майка й в съседната къща, пак за да домакинства. Като се чуди по цял ден къде да се навре. Имам си аз този откачен пример и все не проумявам, може ли да има толкова смотани жени. Като не може да го трае, да го гони. Какво толкова?! Ама кой ще я издържа тогава? То не е така лесно.

# 132
  • Мнения: X
Уважавам идеята за санитарния минимум. Никой не е умрял от паяжина, солети, овесени ядки.

Аз харесвам да ми е чисто и чистоплъните хора като цяло. Ако ме поканиш у вас и е мръсно - ще се хванем да почистим или няма да ходим повече у вас.

Виж тази снимка колко по-естетична би била, ако подът беше чист и чорапите белички, изпрани с Ариел Grinning
Скрит текст:

# 133
  • Мнения: 20 025
С Митето Пищ снимка никога няма как да е естетична, Братан. Laughing

# 134
  • София
  • Мнения: 17 592
Децата са малки и не искам да живеят без баща . Говохме за развод с него. Каза, че ще ми помага финансово и няма да зареже децата . От повече от 2г се опитвам да останем семейство заради децата , но вече се хващам , че съм безкрайно изнервена от всичко , а това им се отразява и на децата.


Това "заради децата" е голяма грешка. Бракът е заради двамата партньори, не заради децата. Децата ще си имат и баща, и майка, независимо дали сте заедно - въпросът е дали вие двамата ще сте щастливи... дали бихте били щастливи заедно, или бихте били щастливи разделени.

# 135
  • Мнения: 2 002
Децата са малки и не искам да живеят без баща . Говохме за развод с него. Каза, че ще ми помага финансово и няма да зареже децата . От повече от 2г се опитвам да останем семейство заради децата , но вече се хващам , че съм безкрайно изнервена от всичко , а това им се отразява и на децата.

А като си толкова изнервена, защо не отидеш на психиатър? Да разбреш от къде иде напрежението. И тогава да вземаш генерални ршения.

# 136
  • София
  • Мнения: 19 319
... както и факта , че никой вкъщи не яде притоплено вчерашно ядене . Децата ми никога не са били на детска кухня или на готови пюрета. Аз съм се грижила да има домашна прясно сготвена храна.
Може ли да осиновиш и мен, щом у вас не се яде ядене от вчера? И вероятно чистиш всеки ден...
Добре си ги научила, сега остава да приложиш поговорката за попа и боба.
Не научиш ли децата да помагат, лошо ти се пише. Да знаеш - от домакинстване пишката не се поврежда

- Миенето на чинии ми съсипва мъжкото достойнство…
- Ми с ръце ги мий бе, душко!

# 137
  • Мнения: 3 186
След като прочетох от една съфорумка, че пере всички кърпи след едно забърсване, като пускаше не знам колко си перални само с кърпи всеки ден, нищо не може да ме учуди.

Куку, като малка и аз правех тези номера у нас - не щях вчерашна маджа, но ме отвикнаха бързичко.

# 138
  • Мнения: X
Точно пиша в една тема, където майки обясняват, че е въпрос на елементарна хигиена дрехите на всяко дете да се перат отделно от тези на останалите членове на семейството докъм 10 годишната му възраст... предполагам, че те всички са с едно дете. Ама ако авторката или друга жена с 3 и повече деца реши да спазва тия принципи... какъв мъж и какъв живот след прането Simple Smile
Направо си те представих, как ти покрай твоите деца, би трябвало да си закарфичена до пералнята нон-стоп....   Smiley   не знам кога ще спиш от толкова пране.

# 139
  • София
  • Мнения: 19 319
Стана ми интересно - на всяко дете отделно или е допустимо дрехите на всички деца?
Аз бих надцакала всички - ще пиша, че пера детето в отделна пералня, само за него

Дай линк, такава тема не е за изпускане.

# 140
  • Мнения: 1 107
хаха, ето ме. и аз така на първото дете перях дрехите отделно, някои от тях ръчно, а даже пробвах и био, еко, хипернеалергични, сапунени ядки (варих, суших, прецеждах и т.н.) гладех ДВУстранно от якета, през чаршафи и олекотени завивки до къдри по ръкавите и чорапите.
не купувах каши, а си ги правех сама - лимец, спелта, просо - варя, пасирам, разреждам, прецеждам.

Добре че, преди да се разведа реших да пробвам да пренаредя приоритетите и взе, че се получи. Това, дето сами си го причиняваме, никой друг не може Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт