Старомодни имена

  • 8 195
  • 142
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 3 001
Аз мисля, че всеки родител трябва да кръсти детето си с име, което харесва. Име, което за него значи сила, връзка, нещо значимо. Независимо дали това ще  е Пенка, Ричард, Александър, Виктор, Борис, Наталия, Вяра и т.н.
Въпросът не е как е кръстено детето, а дали е възпитано. Както и да е кръстено, ако е възпитано гордо да стой пред хората, то няма да се срамува  от името си, а гордо ще го използва. И да знам, че децата са жестоки и едно по-нестандартно име може да предизвика подигравки, но аз имам съвсем обикновенно, известно и често използвано име, и пак ми се подиграваха, защото ако другите деца не те харесват, то ще намерят за какво да се подиграват. Но аз пораснах и всички трудности които имах в училище ме направиха силна и справяща се с живота. Защото имах родители, който във всичко бяха зад мен. Така че няма никакво значение как се казваш, а това как другите ти изговарят името с любов и гордост, или с друго.
Относно вписването в чужбина, ама извинете в чужбина не сме само българите чужденци. Има араби индийци, който са с още по трудно произносими  имена и въпреки това се вписват. Ако ти си значим, като човек за хората, то те ще научат твоето име, в която и точка на света да си.

# 31
  • Мнения: 3 732
Около мен тези, които не си харесват имената, се представят с близкозвучащо име и околните ги наричат с него.

# 32
  • Мнения: 10 679
Аз знам една Мими, дето след 3 месеца разбрах, че е Димитричка... И се чудих 100 часа коя е тази Димитричка в нашата фирма и защо не я познавам, а то било Мимето това... Честно, винаги съм си мислела, че е Мария. Жената се представя с умалителното си име, дали не я срам...

# 33
  • Мнения: 4 808
Аз не си харесвах името и успях да го сменя законно едва когато станах на 40, а правех опити от 16-годишна. И не е само до това, че не го харесвах, а просто знаех, че това не е моето име, защото откакто се помня, ме наричаха по друг начин. По същата причина исках децата ми да носят хубави имена. Обаче ММ е традиционалист и беше категоричен, че дъщерята ще носи името на майка му, свекървата беше съгласна да го видоизменя леко, за да звучи по-модерно. Ама аз тогава, млада и глупава, и влюбена, много го слушах, сега дъщеря ми носи старомодно име, което не си харесва. После вече за сина никого не питах, но имаше големи проблеми. Свекърът се затръшка, че ако не кръстим внучето на него, ще се обеси, ще се хвърли под влака, опитваше се да манипулира ММ до степен да се страхува за баща си. Нищо такова не направи, разбира се, живя си дълги години след това. Но тази традиция аз я мразя от дъното на душата си. Родителите са тези, които трябва да изберат името на детето, радвам се, че тази традиция с кръщаването все повече отмира. От друга страна, не одобрявам твърде изчанчените имена, но все пак ги предпочитам пред селските и старомодни.

# 34
  • Мнения: 10 679
Ама да бяхте го оставили да се обеси този ненормален егоист, един луд по-малко...

# 35
  • Мнения: 22 867
Ама да бяхте го оставили да се обеси този ненормален егоист, един луд по-малко...

Те такива не се бесят, само изнудват емоционално и те карат да се чувстваш виновен. Ако някой харесва традицията, той си я спазва и без да го заплашват, като не я харесва - насила хубост не става. Когато раждах втория си син, бяхме с една жена с момиченце в стая, беше с тежко раждане, е, свекървата и мъжът и я изтормозиха, всеки ден викове от долу, не ги пускаха по някакви причини в стаята, да кръстели детето на кръстницата, щото тя така искала. Колко рев изрева милата, но до последно твърдеше, че на майка си ще го кръсти, не знам какво стана. Ама си мисля, струва ли си да стровят на човек най-хубавите моменти заради нечии прищевки?

# 36
  • Мнения: 10 679
Знам, че не бесят, за съжаление... Но заслужават да им се връчи въжето, да им гледаш сеира...
Ужасни хора са това, лоши в цялото си сърце. На ММ баба му по бащина линия е заплашвала свекърва ми, че няма да я вземат от родилното, ако не го кръстят на нея. При все, че е със същата буква, но не,  дусловно трябвало да е.. Добре, че свекър ми е с акъла си и не слуша лудата си майка.. Цял живот е пренебрегвала ММ за сметка на внуците, кръстени на нея и мъжа ѝ. Демонстративно даване на повече пари и подаръци по празниците.
Като се роди дъщеря ми, не сме имали проблеми с родителите ни, казахме още от самото начало, че няма да е кръстена на никого. Дъртата вещица дойда да я види, разбира се от клюкарска гледна точка, не че е ѝ пука... И вика „Как се казваше, че забравих”.. Нарочно го каза...  като я подсетих как е името, понеже сме с еднква първа буква, се изцепи „е, кръстила си я на себе си”.. Пълна овца! Не стига, че толерира внуците си, кръстени на нея, ами техните деца. ММ и нашето дете за нищо ги няма.. Не, че искам въобще да се доближава до нас някога, такива нещастни и злобни хора не желая в живота си.

# 37
  • София
  • Мнения: 3 001
Аз съм за традицията, но против насилствено и насаждане.
Аз кръстих първия си син на свекъра, втория на баща ми. Естествено ако някой от семейството на ММ ми беше намекнал да направя това сигурно на пук нямаше да го направя. С ММ спорехме за име, което нямаше общо с никое име на роднина, когато една сутрин се събудих и реших, че ще е на свекъра. Казахме името чак, когато се роди. Свекъра беше толкова изненадан, сигурна съм че не това е фактора, заради който би дал живота за внуците си. Името никога не ми е харесвало, но сега не мога да си представя сина ми да се казва с друго име.
Та зависи и от човека, когато уважаваш някой и виждаш, че е готов да жертва всичко за семейството, традицията е хубаво нещо. Но трябва да е решено от родителите без външен натиск.

# 38
  • Пловдив
  • Мнения: 14 200
Първо ми е странно да се кръщават на някого, в развитите страни си харесват име и си го кръщават.
Признак на развитие ли било това?  Rolling Eyes
А когато тези страни не са били чак толкова развити (имало ли е такова време?), кръщавали ли са децата там на някого?

По другия въпрос - за един имена като Неда или Гергана са красиви, за друг са старомодни. За някого модерни имена са Антонио и Никол, аз никога не бих кръстила децата си така, и то не заради разпространеността на второто, а защото за мен Николина, ако ще е от същия корен, е много по-хубаво. И така нататък.

# 39
  • Сан Франциско
  • Мнения: 1 698
Аз пък не разбирам в коя чужбина българските имена биха звучали странно. В моята чужбина има хора от цял свят и такива имена чувам...А по въпроса за кръщаването на бабите и дядовците - нашата дъщеря е кръстена на баща ми (първо име) и свекърва ми (второ име, защото тук второто не е бащиното). Обаче, бабите и дядовците чуха името, когато се роди детето. Нито са претендирали, нито са искали, нито са предполагали - просто и двамата със съпругът ми харесваме имената. И ниви и апартаменти не са ни давали, преди или след раждането, ‘щото живеем на 5000 и 10000 километра едни от други.

# 40
  • Мнения: 3 341
Баба казваше, че човекът прави името Simple Smile.
Приемам чуждия избор, такъв какъвто е.

А авторката да не се бои от чужбината, презимената и фамилиите ни са в пъти по-сложни за тях.

# 41
  • София
  • Мнения: 3 781
Ох, понякога имам чувството, че преди 100 години е имало по-хубави имена, но са се загубили, за сметка на грозните. Например, прабаба ми се е казвала Елисавета, обикновена селска жена. Познайте дали има някой кръстен на нея след това. Никой, абсолютно никой. Ако имам дъщеря някога, задължително ще я кръстя Елиза, не толкова заради прабаба ми, която не съм познавала, просто много ми харесва това име и не е масово разпространено. Живеех някога в малък град в провинцията, сред връстниците ми изобилстваше от Донки, Иванки, Събки, Кунки, Ненки, сещате се... И аз е трябвало да се казвам Събка (на баба ми) или Тодора (на дядо ми), но са се смилили и са ме кръстили Теодора. Не харесвам особено имена с "р" в тях, но каквото такова.
За чужбина - и там ги има тези неща, да се кръщават на дядовци и баби децата. Един познат американец се казва Чарлз, на дядо му Чарлз, и не си харесва името, държи да го наричат Чад.

# 42
  • Мнения: 10 679
Елисавета, Елиза са много красиви имена. Ако името някой роднина наистина много ми харесва бих се замислила да кръстя детето, но само заради името. И пак щях да съм в дилема, защото не искам някой да се чувства по-специален от другите, а другите ощетени. В моя род и на ММ имената на баби и дядовци не ме кефят особено. Което ме улесни още повече. Пък и смятам, че като кръщаваш на някой, детето взима част от характера и кармата на дадения човек. Определно не искам да прилича на никой роднина Grinning Не че са лоши хора, но имаме фундаментални различия в разбиранията за живота.

# 43
  • Мнения: 22 867
Скрит текст:
Елисавета, Елиза са много красиви имена. Ако името някой роднина наистина много ми харесва бих се замислила да кръстя детето, но само заради името. И пак щях да съм в дилема, защото не искам някой да се чувства по-специален от другите, а другите ощетени. В моя род и на ММ имената на баби и дядовци не ме кефят особено. Което ме улесни още повече. Пък и смятам, че като кръщаваш на някой, детето взима част от характера и кармата на дадения човек. Определно не искам да прилича на никой роднина Grinning
Не че са лоши хора, но имаме фундаментални различия в разбиранията за живота.
Ели-Мели, различни поколения сте, нормално е да имате различия, пък били и фундаментални. И с детето ще ги имате, просто то ще расте в други условия и при други обстоятелства, това е неизбежно и е от както свят светува. Важното е да се приема чуждото схващане и да не се налага собственото, но доста хора опитват да го правят. Simple Smile
Елис/з/авета е много красиво име, Елиза също.

# 44
  • Мнения: 3 341
Аз много харесвам Анастасия, но не съм чувала да е особено разпространено.

Общи условия

Активация на акаунт