Въпросът не е как е кръстено детето, а дали е възпитано. Както и да е кръстено, ако е възпитано гордо да стой пред хората, то няма да се срамува от името си, а гордо ще го използва. И да знам, че децата са жестоки и едно по-нестандартно име може да предизвика подигравки, но аз имам съвсем обикновенно, известно и често използвано име, и пак ми се подиграваха, защото ако другите деца не те харесват, то ще намерят за какво да се подиграват. Но аз пораснах и всички трудности които имах в училище ме направиха силна и справяща се с живота. Защото имах родители, който във всичко бяха зад мен. Така че няма никакво значение как се казваш, а това как другите ти изговарят името с любов и гордост, или с друго.
Относно вписването в чужбина, ама извинете в чужбина не сме само българите чужденци. Има араби индийци, който са с още по трудно произносими имена и въпреки това се вписват. Ако ти си значим, като човек за хората, то те ще научат твоето име, в която и точка на света да си.