Дъщеря ми е на почти 32. От две години живее с приятеля си, доста често близки ме питат няма ли да имат бебе. ММ е този, който мрънка, смята, че си пропилява живота, докато веднъж се скараха сериозно и тя му заяви, че ще има дете когато тя реши, а ако реши, няма никога да има деца. И че ако баща и се държи така и я притиска, по–скоро няма да си идва, за да не се карат. За ММ това беше голям удар и сега гледа да не засяга темата с щерката. Аз само съм и казвала в разговори, че едно дете е голяма любов и че тя не го е изпитала, за да знае какво е. И как може да се откажеш от нещо, което не знаеш какво е и дали ще ти хареса?! И че в сравнение с нейното детство например, колко много може да даде на едно дете и да му покаже целия свят. Тя казва, че просто не е готова, знае, че приятелят и иска да имат деца след време, но може би след няколко години. Едно дете се създава с любов и с желание. Всеки си решава сам за себе си кога настъпва този момент и не е работа на хората да се врат под чаршафите ви.
- Публикувана: 27 дек. 2019, 06:46 ч.
- Последно мнение: 17 март 2020, 23:04 ч.
Всички ме насилват да имам бебе.
Няма сила на света, която да те принуди да имаш и гледаш дете / деца, ако не искаш.
Уви, има такива неща, които могат да възпрепятстват това, ако имаш желание - но... това не е причина да се опитваш да ги "изпреварваш".
От друга страна, нелогично е да очакваш двойките, които имат различни от твоите ценности, непременно да те канят.
Просто потърси среда, която да споделя твоите ценности.
Живея в чужбина и тук имам чувството, че масово хората около мен в детеродна възраст не желаят да създават поколения. Добре им е да гонят кариера, да печелят пари и след това да ги харчат по пътешествия. Пресен пример е колежката ми, която минава вече 32-33г и изобщо не й е до деца. Дори понякога , когато говорим за мен и моите планове и когато спомена синът ми - примерно не мога да тръгна в 7ч за работа, а в 7:30, защото 1во трябва да заведа детето на уще и тя казва - о, да вярно. Хващам я как изобщо не мисли дори, че имам дете, не си го слага в главата. Това е, защото е свикнала да мисли само за себе си, не я виня и аз бях така преди, като нямах дете. Просто понякога е дразнещо. Иначе мисля, че ако даден човек не желае да има деца то по-добре наистина да няма. Да се създават деца само, защото трябва за мен е много глупаво и пагубно после за самото дете. Аз също никога не съм примирала по децата, но родих, защото исках и то бях наясно , че искам само едно. Моята философия е да имаш 1 дете, така съм решила и съм сметнала, че няма да загърбя и моите интереси и ще имам повече свобода. На 38г не мога да си представя сега тепърва да имам още едно дете, за което да се грижа, но при мен се стекоха различно нещата и нямаше и как да имам още едно. Може би ако си бях останала в България щях да родя още едно , но заминах далеч и трябваше да градя живота си от начало.Всеки си плаща цената.
В Българското общество е задължително една жена да е майка и добра домакиня. Не искам да съм нито едно от двете и се чувствам наказана от обкръжението ми за което.
Целта на този пост не е да се критикува дали съм или не съм в грешка. Искам да споделя, че като 26 годишна жена никога не съм искала да раждам, и не съм единствен случай.
Много често ми се казва, че ако се сетя твърде късно за деца, ще съжаляжам. Дали?
Познавам по- възрастни жени от мен, омъжени и без деца и забелязах, че не са по- малко щастливи от двойките с деца. Някои споделят, че се чувстват по- свободни и щастливи така.
С този пост искам да кажа, че има хиляди жени, които се чувстват по този начин, но ги е срам и се чувстват виновни да споделят, страхувайки се да не ги съдят и упрекват. Иска ми се да се гледа на това, като нещо нормално, а не като "временно объркване".
Ако познавате бездетна жена, можеби е нередно да се напада с неодобрителност. По скоро с разбиране, тъй като всяка си има причините, които заслужават уважение.
Много често бездетните двойки остават изолирани от приятелите си с деца. На партита се канят предимно други двойки с деца.
Любопитна съм, ако има други жени тук, които се чувстват упреквани от тяхното обкръжение. Хапливи коментари са излишни в тази тема.
Целта на този пост не е да се критикува дали съм или не съм в грешка. Искам да споделя, че като 26 годишна жена никога не съм искала да раждам, и не съм единствен случай.
Много често ми се казва, че ако се сетя твърде късно за деца, ще съжаляжам. Дали?
Познавам по- възрастни жени от мен, омъжени и без деца и забелязах, че не са по- малко щастливи от двойките с деца. Някои споделят, че се чувстват по- свободни и щастливи така.
С този пост искам да кажа, че има хиляди жени, които се чувстват по този начин, но ги е срам и се чувстват виновни да споделят, страхувайки се да не ги съдят и упрекват. Иска ми се да се гледа на това, като нещо нормално, а не като "временно объркване".
Ако познавате бездетна жена, можеби е нередно да се напада с неодобрителност. По скоро с разбиране, тъй като всяка си има причините, които заслужават уважение.
Много често бездетните двойки остават изолирани от приятелите си с деца. На партита се канят предимно други двойки с деца.
Любопитна съм, ако има други жени тук, които се чувстват упреквани от тяхното обкръжение. Хапливи коментари са излишни в тази тема.
Върнахте ме назад и сега се сетих, че откакто с ММ се събрахме, майка ми се включваше от време на време с някоя реплика от сорта на „ Направете ми едно внученце, аз ще си го взема, ще си го гледкам, няма да разберете, че имате дете. Пък вие ходете на екскурзии, работете, каквото искатате правете”.
След като се появи заветното внученце, от ден 1 не мога да го оставя за повече от 2 часа с нея. Като тръгна да излизам се почва с „Недей да се бавиш”, ако закъснея - „Кога ще си дойдеш? Реве, какво да правя?”. Като решихме, че ще ходим на двудневна почивка с ММ без детето, първата реплика беше „Да я гледа другата ѝ баба, аз не поемам отговорност”.. Чудничко
Та, недейте да слушате баба и дядовци, че щели да ви гледат децата, щото те искат буквално да ги гледат само
П.С. разказвам го това в кръга на шегата, да не почнете сега спора длъжни ли са бабите да си гледат внуците
След като се появи заветното внученце, от ден 1 не мога да го оставя за повече от 2 часа с нея. Като тръгна да излизам се почва с „Недей да се бавиш”, ако закъснея - „Кога ще си дойдеш? Реве, какво да правя?”. Като решихме, че ще ходим на двудневна почивка с ММ без детето, първата реплика беше „Да я гледа другата ѝ баба, аз не поемам отговорност”.. Чудничко
Та, недейте да слушате баба и дядовци, че щели да ви гледат децата, щото те искат буквално да ги гледат само
П.С. разказвам го това в кръга на шегата, да не почнете сега спора длъжни ли са бабите да си гледат внуците
Сега, има едни тетки, дето не им е толкова за децата, и те самите не ги обичат, но не обичат да гледат хората щастливи и енергични. Та номерът е следният - айде най-после да родиш и да се кротнеш, че не се траеш. Аз лично цял живот съм била лек до среден ексцентрик, което, предполагам, е причинявало главоболия на майка ми. Та още от тийн годините си слушам редовни лекции как жената следва да е съпруга, домакиня и майка. Сега осъзнавам, че презумпцията е точно да се кротне, да не приказва много, да не се занимава с непрактични неща.
И стой и гледай сега: имам три деца и пак съм ексцентрик и непоносимо женище. Даже още повече, щото имам цяло стадо, гръб от мъж, направила съм всичко по правилата на тетките...и пак не се трая. Та така, може да си родиш и после пак да ги тролиш. Тетка е състояние на съзнанието. Плюс това повечето с 1-2 деца, дето са ми се правили на свети майки, сега не смеят да се отварят.
И стой и гледай сега: имам три деца и пак съм ексцентрик и непоносимо женище. Даже още повече, щото имам цяло стадо, гръб от мъж, направила съм всичко по правилата на тетките...и пак не се трая. Та така, може да си родиш и после пак да ги тролиш. Тетка е състояние на съзнанието. Плюс това повечето с 1-2 деца, дето са ми се правили на свети майки, сега не смеят да се отварят.
Една приятелка ми каза веднъж ; Ти, трябва да имаш дете! Не може така! - съвсем добронамерено го иска за мен, но тогава бях сама и няма как, когато си сама да планираш дете. Ужасно болезнено е това за една жена.
Почти не познавам такава , която в един момент от живота си да не е пожелала дете.
И относно, тетките пред блока, редовно питали майка ми- "Ама защо още нямаш внуче, знаеш ли колко е хубаво!?" - и тя ми го разказва и плаче.....
Вярвайте ми, просто се сринах.
Не може да се навлиза по тоя безумен, прост селски начин в чуждия личен живот!
Децата не са самоцел. Създаваат се и се възпитават с любов внимание и грижи! Защото има и други много лоши прмиери. Искат деца, имат деца и после Оф, това не е живот!
Човек трябва да е осъзнат, преди всичко и да се научи да гледа в своята купичка, не в тези на другите. Грозно е...
Почти не познавам такава , която в един момент от живота си да не е пожелала дете.
И относно, тетките пред блока, редовно питали майка ми- "Ама защо още нямаш внуче, знаеш ли колко е хубаво!?" - и тя ми го разказва и плаче.....
Вярвайте ми, просто се сринах.
Не може да се навлиза по тоя безумен, прост селски начин в чуждия личен живот!
Децата не са самоцел. Създаваат се и се възпитават с любов внимание и грижи! Защото има и други много лоши прмиери. Искат деца, имат деца и после Оф, това не е живот!
Човек трябва да е осъзнат, преди всичко и да се научи да гледа в своята купичка, не в тези на другите. Грозно е...
В момента живота е много различен.
Всичко е на една ръка разстояние. И всичко е едно състезание и мерене - особено в големите градове.
Партньори, пътешествия, апартаменти, кариера!
Какви деца! Има толкова места за обикаляне, толкова часове за постигане на кариера, толкова интересни партньори, хиляди хобита. Кой ще си "затрие" най-хубавите години да гледа деца, вместо да изживее мечтите си.
Общо взето това се чува и пише навсякъде. И вероятно е така.
Живота стана невероято пъстър и интересен, сам по себе си е интересен да се живее.
Да отгледаш и възпиташ дете е една безкрайна отговорна задача. Тя изисква не само физически сили, но и много любов, желание, отдаване, лишаване и двама подкрепящи се партньори.
А това в новото ежедневие липсва.
Интересите са преди покрепата и лишенията.
Всеки иска само хубавата страна на нещата и това е нормално.
И е по-добре от това да се създават деца и човек да се чувства неудовлетворен.
Всичко е на една ръка разстояние. И всичко е едно състезание и мерене - особено в големите градове.
Партньори, пътешествия, апартаменти, кариера!
Какви деца! Има толкова места за обикаляне, толкова часове за постигане на кариера, толкова интересни партньори, хиляди хобита. Кой ще си "затрие" най-хубавите години да гледа деца, вместо да изживее мечтите си.
Общо взето това се чува и пише навсякъде. И вероятно е така.
Живота стана невероято пъстър и интересен, сам по себе си е интересен да се живее.
Да отгледаш и възпиташ дете е една безкрайна отговорна задача. Тя изисква не само физически сили, но и много любов, желание, отдаване, лишаване и двама подкрепящи се партньори.
А това в новото ежедневие липсва.
Интересите са преди покрепата и лишенията.
Всеки иска само хубавата страна на нещата и това е нормално.
И е по-добре от това да се създават деца и човек да се чувства неудовлетворен.
Не плащайте данък обществено мнение.
А още повече не разчитайте родителите ви да ви помагам. Свекито не можем да оставим децата сами при нея (направо се чудя ММ как е оцелял при нея...), а при майка ми за максимум 2 часа. Но за акъл и двете се много силни.
Всеки е свободен да прави това, което реши, докато не пречи на другите, не виждам какво толкова се впечатлявате от това, че някой си, казал нещо си...
А още повече не разчитайте родителите ви да ви помагам. Свекито не можем да оставим децата сами при нея (направо се чудя ММ как е оцелял при нея...), а при майка ми за максимум 2 часа. Но за акъл и двете се много силни.
Всеки е свободен да прави това, което реши, докато не пречи на другите, не виждам какво толкова се впечатлявате от това, че някой си, казал нещо си...
ИЗВОДЪТ:Всички сме различни и гледаме на този вечен въпрос през нашата си призма.Никой не може и не бива да убеждава друг кое е правилно и кое не!Желанието за дете се чувства, не се научава от друг.Това е инстинкт, мисъл, която не ти дава мира или липсата им и никой не е длъжен да се оправдава защо не желае да има деца.
Въпреки това, много ми хареса написаното от Дама от морето.Как може да си твърдо убеден, че не искаш и да отричаш напълно нещо, което не си изпитал.
Заглавието наистина е доста преувеличено.Хората просто те питат, защото макар нахално, нетактично и твърде лично за обсъждане, за обществото възпроизвеждането е в основата на живота
Въпреки това, много ми хареса написаното от Дама от морето.Как може да си твърдо убеден, че не искаш и да отричаш напълно нещо, което не си изпитал.
Заглавието наистина е доста преувеличено.Хората просто те питат, защото макар нахално, нетактично и твърде лично за обсъждане, за обществото възпроизвеждането е в основата на живота
Впрочем в тоя форум има немалко случаи, вкл. и моят, на млада възраст да мрънкаш, че не искаш бебе, но след това всички влизат в следващата роля. Просто защото се запитват в един момент наистина ли не искат. Все още повечето жени стават майки. И най-тъпата причина да се откажеш от майчинство е да натриеш носа на тетките.
Иначе да, светът е шарен, има много кефове, може да си жена-богиня, дето се гнуси от деца, но в крайна сметка деца се раждат и ако не се раждат, ще стане доста не-шарен тоя свят и доста тъжен впрочем. Щото знаеш ли кое е по-гадно от деца? Самотни старци, похабени от кефове, леко изкуфяващи, нерелевантни.
Иначе да, светът е шарен, има много кефове, може да си жена-богиня, дето се гнуси от деца, но в крайна сметка деца се раждат и ако не се раждат, ще стане доста не-шарен тоя свят и доста тъжен впрочем. Щото знаеш ли кое е по-гадно от деца? Самотни старци, похабени от кефове, леко изкуфяващи, нерелевантни.
В Българското общество е задължително една жена да е майка и добра домакиня. Не искам да съм нито едно от двете и се чувствам наказана от обкръжението ми за което.
Целта на този пост не е да се критикува дали съм или не съм в грешка. Искам да споделя, че като 26 годишна жена никога не съм искала да раждам, и не съм единствен случай.
Много често ми се казва, че ако се сетя твърде късно за деца, ще съжаляжам. Дали?
Познавам по- възрастни жени от мен, омъжени и без деца и забелязах, че не са по- малко щастливи от двойките с деца. Някои споделят, че се чувстват по- свободни и щастливи така.
С този пост искам да кажа, че има хиляди жени, които се чувстват по този начин, но ги е срам и се чувстват виновни да споделят, страхувайки се да не ги съдят и упрекват. Иска ми се да се гледа на това, като нещо нормално, а не като "временно объркване".
Ако познавате бездетна жена, можеби е нередно да се напада с неодобрителност. По скоро с разбиране, тъй като всяка си има причините, които заслужават уважение.
Много често бездетните двойки остават изолирани от приятелите си с деца. На партита се канят предимно други двойки с деца.
Любопитна съм, ако има други жени тук, които се чувстват упреквани от тяхното обкръжение. Хапливи коментари са излишни в тази тема.
Целта на този пост не е да се критикува дали съм или не съм в грешка. Искам да споделя, че като 26 годишна жена никога не съм искала да раждам, и не съм единствен случай.
Много често ми се казва, че ако се сетя твърде късно за деца, ще съжаляжам. Дали?
Познавам по- възрастни жени от мен, омъжени и без деца и забелязах, че не са по- малко щастливи от двойките с деца. Някои споделят, че се чувстват по- свободни и щастливи така.
С този пост искам да кажа, че има хиляди жени, които се чувстват по този начин, но ги е срам и се чувстват виновни да споделят, страхувайки се да не ги съдят и упрекват. Иска ми се да се гледа на това, като нещо нормално, а не като "временно объркване".
Ако познавате бездетна жена, можеби е нередно да се напада с неодобрителност. По скоро с разбиране, тъй като всяка си има причините, които заслужават уважение.
Много често бездетните двойки остават изолирани от приятелите си с деца. На партита се канят предимно други двойки с деца.
Любопитна съм, ако има други жени тук, които се чувстват упреквани от тяхното обкръжение. Хапливи коментари са излишни в тази тема.
Препоръчани теми