Дете на 2г и 10м. не желае да говори, само крещи или повтаря последните срички, но разбира всичко

rosi81, благодаря, не знаех каква е връзката.

За нищо! Сещам се за цитата на Мария Монтесори: "ръцете развиват мозъка" /цитирам по памет/и как не случайно е залагала на толкова дейности за самообслужване и развиване на фина и груба моторика и проектираните специално играчки. Много хубави материали по темата има вече.

Благодаря ви, на всички! Слуха само в родилното го тестваха. Иначе на всякакви звуци реагира. Пробваш съм да му шепна в ухото, реагира. Пъзели не желае. Вижда формите, но не му е интересно. Приказки не желае да слуша и си тръгва. Само с колички си играе и бръмчи.

Написаното от rosi81, го бях прочела когато дъщеря ми беше на 1 год и 7-8 месеца. Тогава тя казваше разни думички, но се притеснявах, че има нейни връстници, които говорят повече. След като прочетох за връзката на фината моторика с развитието на речта купихме конструктор и няколко съвсем прости книжки с фигурки за напасване. Не знам дали е заради това или защото ходеше на ясла и слушаше другите деца, но изведнъж започна да дърдори като професорка. Другото, което направих беше да спра детските (направо беше залепена за това отвратително Baby tv).

Здравейте,моята дъщеря трудно проговори с изречения.Казваше все кратки такива.Много бърза и ги навързва набързо думите.Сега ходи на логопед в градината.При всички случаи логопедите помагат.Давайте му игри като:да рисува с пръсти-има такива боички,да отделя в купички различни зърна-смесете различни цветове топчета или боб,леща.Моята също не обича пъзели.Давайте му изрязани хартийки да ги лепи на лист,да моделира с пластелин,примерно топче.Аз четях книжки-никакъв интерес,изведнъж започва да ми ги разказва-до 5 книжки.Логопедката ги кара да клякат и да ходят патешката и казват звуци-това ми показва,но тя си говори.Няма страшно,племенника ми звук не издаваше до 3г,после майка му го молеше да млъкне.Проверете слуха при специалист.Можете да застанете зад детето и да кажете-искаш ли шоколад,ако се е зазяпало в твлевизора може и да не Ви отрази.Аз така сега от време на време я проверявам,защото има увеличена трета сливица и доктора каза така да проверяваме.

Намесвам се в темата, защото някои неща, както са написани, не стоят по този начин и са подвеждащи.
Роси81, това не е вярно, както го разказваш. Нещо не си разбрала за рецепторите, въображението и речеви центрове. Зная, че на доста колеги пъзелите, низането (на макарони особено) са им любими, но за малките деца има други, по-важни неща, които трябва да се направят. Пъзелите са атрактивна екстра.

Ще напиша опита на моя съседка. детето ѝ на 3 г. не говореше въобще. ходиха по лекари /лелята е лекар и доста пообиколиха/, накрая ги посъветваха да махнат всички джажджи и източници на агресивна информация, вкл. телевизия. разрешено беше само да слуша музика. бащата на детето е IT и то от малко беше с някаква тъпотия в ръцете и/или залепено за таблет/тв. ами проговори....

Не съм логопед, психолог съм. Защо да са подвеждащи, безспорен факт е взаимовръзката фина моторика  - реч. Това е основното в случая, което родителите не трябва да пренебрегват, пък точните взаимовръзки оставям на теб да ги обясниш, като по-компетентна в областта.

Нещата не са така, но довечера ще го опиша, сега няма как по технически причини.

Първо, има разлика между корелация и причинно-следствена връзка. Оттам идва цялото объркване и на тази база вече се е развило цяло течение от руската школа.
Нещата са много прости - всяко дете трябва да мине през определени етапи на развитие според възрастта си и да усвои критично важни умения, които както са показател за развитие в норма, така са основа за следващи умения. Бебетата и малките деца първо възприемат света чрез досега си с него чрез сетивата и движението. Докато бебето не постигне определено ниво на владеене на тялото си при взаимодействие със света, то и нататък нещата се забавят. Преди да развие фината моторика трябва да се мине през самостоятелността за възрастта - все по-самостоятелно хранене (координация да си сложи парченцето солета в устата или лъжицата без да разлее), пиене от чаша (координиране на дишане, гълтане и артикулационните органи), вгрездяване, бутане, дърпане (основа за овладяване на пространството и обектите и после предлозите "вън, вътре".  Вгнезняването първо е случайно попадение, после започва съобразяването и оглеждането на формата и големината.
Та, цялата работа с пъзелите, низането и прочие са занимавки, защото често обучението се извършва в изкуствената среда на кабинета. А вкъщи родителите трябва да работят за самостоятелността на детето си, включително координиране при хранене, обличане, тоалетни навици и т.н. Иначе могат да си нижат макарони и да си редят пъзели или да си тренират пинсетния захват до припадък и нищо няма да се промени. Всичко вече е измислено - навици за самостоятелност и включване в обичайния бит на семейството като през това време се общува с детето, дори то да отговаря само с мрънкане или "мучене". Езикът се учи в общуване и общи дейности с възрастните или по-големи братя и сестри и дори детската градина, а не с редене на пъзели и мантри като фината моторика ще извади реч.

Определено. Както писах дъщеря ми проговори много рано. Около годинката си хвърляше топката по стълбите и казваше на баща си тата дай. Първия път бях втрещена. Баткото почна да говори така цяла година по-голям. Отчитам нейното проговаряне за негова заслуга. Оставаше си често от градина заради боледувания и сядаше срещу нея да я учи да говори- той каже кажи боб и тя след него повтаря. Много, много по късно започна да развива финна моторика.

Разбира се всичко има връзка! При малкия ми пакостник нещата седят така:
Телевизия гледа много рядко
Музика слуша, но понякога се забшейва по телевизора
Реагира на команди / в повечето случай когато е на кеф
Слуха съм го тестваха с шептене и слава богу, няма проблем
Пуснах го на частна ясла, утре ще е 2ри ден. Учителките казаха, че брои до 4. Бил послушен и изпълнителен,общителен. Искренно се надявам скоро да ми дудне, като баща си /страшен приказливко, докато гледам филм, ми разказва няколко други... 😀 /
Но най-много се успокояват, когато се сетя че Петър Дънов е проговорил на 5г. на едно поле. Преди това не е казвал и дума. Споделено от дановисти.

Не вярвай на такива успокоения като с Дънов, Айнщайн и кой знае още с кого. Около селебрититата винаги се създават легенди, легендите за трагичния живот или за някакви дефицити, които изведнъж са се оправили, са част от имиджа, за да се вдигне стойността на съответната личност. Няма как някое дете да е проговорило на 5, а преди това да е мучало, и изведнъж всичко си знае, всичко разбира и става велик проповедник. Или нищо му е нямало и това е част от легендата, или има доста преувеличено в едната и в другата посока.

Андариел, за мен, а предполагам и за други потребителки ще е много полезно, ако можеш да напишеш малко по-поробно за важните умения през определените етапи още от бебешка възраст.

Малко е трудоемко така да започна да го описвам, защото нещата са много. Ще потърся и ще сложа някоя таблица. Като за начало всяка майка може да отгърне  здравния картон на детето и отзад ще види едни таблици за всеки месец и година. Навремето, когато моите деца се родиха, почти не знаех какво трябва да се случва и се водех по написаното на корицата на здравния картон.  Ако пише, че трябва да гука, наблюдавах и се ослушвах дали гука. Или пък дали следи с поглед, дали задържа дрънкалка в ръката си и т.н. Ако пишеше, че детето трябва да строи кула от две кубчета, започвахме да редим кубчета. Ако трябва да намира предмет, започвах да наблюдавам дали помни, ако нещо любимо изчезне от мястото, където стои обичайно (примерно дистанционното на телевизора и наставаше голям рев, ако не го намери, но аз бях доволна, че детето е в час). Или трябва да започне да сочи и наблюдавах дали го прави и започвах и аз да соча към предмет и да си разигравам сама диалози, а детето реагира с мрънкане, доволство или се опитва да имитира това, което казвам.
Вижте, не е някакво тайно знание, просто трябва като родители да сме по-наблюдателни и да следим какво се случва.