Съжителство между котки

  • 573
  • 9
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте,
Имаме следния проблем с нашите  домашни питомци. Сара е 14 годишна котка, некастрирана и своенравна женска котка. Рядко харесва да я милват и гушкат, не понася чужди хора вкъщи - напада ги, яде само подбрана храна... с една дума характер. Но си я обичаме такава и сме свикнали и съобразяваме с тези нейни странности. От друга гледна точка пък е много умна - почти говори мяукайки, умее да си отваря вратите сама ( сега работим върху затварянето им Blush), винаги спи при нас и се гушва дори под завивките защото е зиморничава и ако имаме някаква болежка по тялото задължително лежи на болното място и мърка. До тук с нейното опесание. Преди около половин година си взехме от улицата 2 месечно чисто бяло мъжко котараче с две различни оченца. голям сладун - кротък, всеяден, гальовен и разбира се игрушко като малко дете. Бяхме наясно ,че старата котка трудно ще приеме малкия, но не си представяхме че ще е толкова трудно. Вече почти не вярвам ,че нещата между тях ще се получат. Дори вече не искаме любов или спане на едно място - просто искаме тя да престане да го тупа яко, когато си реши.
Стоят в отделни стаи, ядят в отделни купички, от отделни пият и вода, ходят в две тоалетни. той е настроен добре към нея, но тя не го понася и е непредсазуема в поведнието си.Съветвахме се и с ветеринар, но според него нито кастрацията на малкия ще помогне, нито каквото и да било. Изобщо не можем да ги оставим заедно и винаги сме нащрек. Моля споделете вашия опит ако някой се е сблъсквал с такъв проблем.

# 1
  • Мнения: 4 711
И ние имаме три женски котки. Най-голямата е на 9 години и половина, роди още първите месеци като я взехме. Оставихме едното котенце и то е на почти 9 години сега. Двете се разбират добре, кастрирахме ги. Но преди 4 години и половина намерих едно много уплашено котенце на 2 месеца и го прибрах. Най-голямата ми котка се опита в началото да се държи прилично, то беше уплашено и фучеше и това беше. Не се разбираха, голямата е дребна, но много бойна и го пердашеше често. Сега двете почти се разбират, но малката често седи при баба ми вътре, а другите на двора. Храним ги отделно, на разстояние. Скоро не са се били, но това продължи почти 4 години, а дори не са затворени в апартамент.

# 2
  • Мнения: X
Здравейте!
Майка ми преживя почти същата ситуация, с разликата, че при нас мъжкия беше вече кастриран и на около годинка, когато ги прибрахме. Женската беше 4 годишна по това време, като чета вашето описание се едно виждам нея - изключително сложен характер е.
При нас ситуацията се разви по следният начин - момента, в който мъжкия влезе в апартамента, женската се скри в дън земя и не излезе нито да пишка, нито да яде, нито да пие вода в продължение на 2 дни. Затворихме мъжкия в едната баня и насила я изкарахме от нишата, в която се беше завряла. Съответно си свърши работа и пак зае старата позиция и се скри. На следващия ден мъжкия се промуши при нея и започнаха да си мърморкат, в последствие стана ясно, че "доминанта" беше женската. Дълго време не се спогаждаха изцяло, имаше си размирици, но в крайна сметка се мина и този период. Най-трудната част при нас всъщност беше общо 4 дни, но при всяко животинче е различно, при вас може да отнеме доста повече време, щом мъжкото е мъничко. Имайте предвид, че кастрация в никакъв случай не е решение на проблема - нашият мъжки е спасен именно от такава ситуация - заради неразбирателство между него и друга женска са го кастрирали, в последствие женската започва да го бие ожесточено и да не му дава нито да яде, нито да пие вода! Кастрацията най-вероятно само ще озлоби още повече женската.
От колко време сте в такова положение? Ако е повече от месец може би е редно да потърсите нов дом за мъника.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 25 212
И ние имахме страхотни трудности с приемането на втората котка. И двете са женски, първата беше на 3 години, когато прибрахме втората. Титулярката е сложно съчетание между проклетия и любвеобилност. Отне 6 месеца да приеме втората, която е супер добродушна и неагресивна, не е ухапала или одрала нито веднъж. През това време ги държахме разделени, защото хвърчеше козина, когато титулярката докопа навлека. Пречупиха се изведнъж, нямам идея как точно се случи. Та има някаква надежда, но честно казано може и просто да не се получи и да се наложи да ги държите разделени. Не мисля, че има универсална рецепта. Дано успеят да се спогодят.

# 4
  • Мнения: 237
Според мен вероятността да се спогодят е малка.
Първо - котки, които години наред не са общували с други котки, стават асоциални и е много трудно да преминат към нормално котешко общуване. А вашата котка цели 14 години не е общувала със себеподобни. Малко ѝ е късно тепърва да се променя.
Второ - разликата във възрастта им е много голяма. Едната е баба, другото е хлапе.
Трето - голямата котка е с особен характер и по принцип не обича чужди елементи. Явно е териториален тип.
Пожелавам успех все пак. Дано да сте от изключенията.

Последна редакция: сб, 04 яну 2020, 22:46 от mondchen

# 5
  • Мнения: 13 668
Много зависи от характера на котките като цяло. С възрастната ви котка така както я описвате няма да стане спогаждане дори малкия Котам дае е с ведър  и търпелив характер. И не защото е възрастна а защото е асоциална. Свикнала е да владее територията си и седраьни ако й нарушават комфорта. Ако беше с по +сговорчив характер с такава разлика във възрастта котките дори разнополови чудесно се спогаждат. Понякога възрастните дори се отнасят снизходително към младите, играят с тях а понякога даже ги игнорират. Вашата котка обаче нито е гушлива нито е от тези дето са добрички....и вие сами осъзнавате че това просто няма как да стане. Малкият Котан ще е постоянно малтретиран. Чудя се как не сте го преценили от самото начало.

# 6
  • Мнения: 18 686
Кастрирайте мъжкия. Нищо, че е баба, като нищо ще започнат да се разбират твърде добре, когато мъжкото коте достигне полова зрялост (ако още не я е достигнало), а женската се разгони. На нейната възраст не само кастрацията може да е опасна, но и евентуална бременност.

# 7
  • Мнения: 10 518
Аз пък като прочетох "некастрирана 14-годишна асоциална" първата ми мисъл бе "кастрирайте я, какво сте чакали". Тая асоциалност може да идва точно от там. 14 години тая котка е таила отмъстителни мисли срещу вас, за това че 14 години се е разгонвала без резултат. За мен това е мъчение. Не разбирам стопаните.
Жал ми е за белия мъник, но моля не измъчвайте и него, намерете му временен дом, ако мислите, че ви трябва време, за да се сдобиете с нов любимец.

До колкото знам, котките се разгонват до края на живота си. Какъв е проблема да се кастрира на тази възраст? Здравословни проблеми има ли?

(Няма да питам "защо не е кастрирана до сега")

# 8
  • Мнения: 18 686
При възрастни животни има повишен риск да не понесат анестезията, но при добро общо здравословно състояние, здраво сърце и добри кръвни изследвания, рискът може да е пренебрежим в сравнение с риска от евентуална бременност. Котките специално могат да забременяват до дълбока старост, но често умират след такива късни бременности и раждания.

Аз бих кастрирала мъжкия със сигурност, сега му е времето, преди евентуално да е започнал да прави котенца, да маркира и да става агресивен, и, ако ветеринар прецени, че е безопасно, и женската.

# 9
  • Мнения: 13 668
На 14 женската е по-добре да не се кастрира, наистина носи риск, това си е жива операция с анастезия. А пък ветеринаря който ще съветва хич не трябва да е материално заинтересован в това. И наистина съм съгласна че домашните животни трябва да се кастрират. Това в правило за всеки домашен любимец който няма да се ползва за поколение  с някаква цел.

Общи условия

Активация на акаунт