В момента чета ... 63

Аз прочетох "Малкото кафене в Копенхаген" на Джули Каплин. Не е някакъв литературен шедьовър, но е доста симпатична и позитивна книга. Идеално ми дойде тия дни насред всеобщата паника и лоши новини.

Тъкмо приключих Кървавият портокал на Хариет Тайс. Беше ми повече като драма, отколкото като трилър, но определено много ми допадна.
 В началото кръговрата работа,пиене, ядене, секс драма и хайде пак отначало взе да ми втръсва, но все се загатваше нещо ново, което поддържаше интереса ми. Не симпатизирах на нито един от героите, някак не успях да разбера болките им или това как любовникът ти ще се държи с теб по-зле отколкото съпруга ти, но това няма да е проблем.
Динамиката и развитието определено бяха в последните няколко глави. През цялото време знаеш, че има нещо гнило, но едва ли някой би си преставил живописната картинка накрая.
Давам й 4/5. Щеше да се получи още по-добре, ако бяха съкратили драмата и развили още само мъничко криминалният случай.

Бля-бля-бля... чифутщини... Факт е, че на Нюрнбергския процес не е изслушан нито един жив свидетел, който да заяви, че е виждал с очите си газова камера в немските трудови лагери. Първите данни за "газови камери" и "крематориуми за изгаряне на трупове" се появяват в средата на 50-те, когато отваря врати бившият трудов лагер "Аушвиц". Който за последните 10 години е бил военна зона и в него са се извършвали активни строителни работи. От немски военнопленници, нито един от които не е освободен след това. А днес показват костите им като останки от жертви от "холокоста". И в началото на всеки работен ден служител пали малко снопче свинска четина, за да могат посетителите да останат с впечатление, че още се усеща миризмата на изгорените трупове

За информация - книгата "6 милиона - изгубени и намерени" на Ернст Цюндел е издадена в Канада след 8 години дела за клевета от страна на еврейската общност. Авторът е бил принуден да доказва в съда всяко свое твърдение, позовавайки се на оригиналните протоколи от Нюрнбергския процес и на протоколите на Червения кръст, който е имал пълен достъп в немските трудови лагери от 43'-та година. Като същевременно срещу автора са предприети два опита за атентат. Накрая Върховният съд на Канада постановява, че в книгата няма нито една лъжа или клевета и разрешава издаването и. А в Евр(оГ)ейския съюз тази книга е забранена в осем държави и притежанието и се наказва със затвор. Без значение, че всичко написано в нея и чиста истина. За щастие у нас още може да бъде намерена online, така че - четете, докато не са я забранили и тук.

Нищо няма да успея да прочета в следващите две седмици поне - и аз ще работя от вкъщи, с две деца на 5 и 3. Аз да работя не знам как ще успея, камо ли до книги да се доредя )) Но това да е! Дано скоро се нормализира ситуацията. Не ми се и чете, още по-малко антиутопии, определено съм с лабилна психика и силно се влияя от обстановката.

Аз по принцип работя вкъщи, така че нищо не се променя, освен ако не се разболее някой или пък аз. Дано да успеем да го избегнем.

А иначе приключих втората книга на Ролф и Сила Бьорлинд от криминалната им поредица - "Третият глас". Много ми харесаха и двете книги, мисля да си купя и останалите.

Продължавам с третата за Фалко ("Саботаж"), а също започнах и "Кладата на суетата" на Том Улф.

,, Хората, които променят България '' - Даниел Пенев

Има ли я на български? Нещо Гугъл не успя да ми сътрудничи по въпроса.

Няма я. На български е излизала само "Любимата формула на Професора", а по някое време се очаква и "Хотел Ирис" от издателство Колибри.

Прочетох "Татуировчикът на Аушвиц", твърда 1-ца за мен. Най-добре написаната част беше тази, от сина на главния герой, накрая на книгата, т.е. документалната част. А пък авторовите думи, че това първоначално е било сценарий за филм, съвсем намести нещата - трябвало е да си остане такъв, а не авторката, която е и сценарист по професия, да се опитва да направи нещо, което видимо не й е по силите.
Започвам "Нощ над водата" на Кен Фолет - предпочитан за мен автор, пишещ приятна проза.

Прочетох " И аз съм Рейчил". Мога да кажа, че ми хареса, защото не съм чела нищо друго подобно. Една приятелка каза, че е имало филм. Дали е вярно? Някой гледал ли го е?

Започнах "Майката на дъщеря й". Ще споделя мнение като я прочета.

Лу, Memory police електронна ли ти е? Ще почерпиш ли?

Вчера започнах да чета "Баба праща поздрави и се извинява". Това ми е втората книга на Бакман след "Човек на име Уве". Засега ми е интересна, а и е с подходящата дебелина за този период, в който масово си стоим вкъщи. 🙂

Аз започнах Да оцелееш като родител, малко да разнообразя с нещо забавно след многото хоръри/трилъри. Първите две-три истории много ми харесаха, но след това ми станаха някак посредствени. Дано не ме разочарова, че реших да купя и двете части от промоцията на Сиела.

Почва добре,но после има много тежки истории и развалят общото впечатление на "забавната" книга.Не бих си купила втората.

Прочетох "Кървавият портокал" на Хариет Тайс и мога да кажа,че много ми хареса. Интелигентно написан трилър, чудесен дебют на авторката.
Ще му дам 5* за поощрение , но истината е, че нямам особени (да не кажа - никакви) забележки