Изгледах епизода на руски, разбрах точно това, което и Рени.
Заявлението за необходимостта от ремонт на асансьора, което Фирузе написа от името на баща си, беше в ръцете на Аяз, но Ертан го накара да го скрие (или унищожи, това не разбрах).
Като цяло първата серия загатна много драма, страдание и жертване на красивата любов, която се зароди между ГГ. Настина напомня на Кара севда - т.е. че тази любов ще е трудноосъществима. Ще има да се мъчим пак.
Някъде другаде четох мнение, с което съм съгласна - че почти всички проблеми са познати, ситуациите сходни с други, вече виждани и че нищо оригинално няма засега в историята.
Особено ме дразни персонажът на сестрата на Ертан - това с болната сестра, на която трябва да се купи любов и съпруг и той, разбира се, е бедно момче, притиснато от обстоятелствата, вече сме гледали другаде.
И сестрата на Ертан, и Аяз имат травми от детството, които влияят на сегашния им живот - това също е доста експлоатирано.
Най-хубавото за мен беше играта с погледите в началото и танцът под дъжда - бива я Хилял да вижда романтичното. Но като знам пък колко я влече трагичният финал, се плаша. И без това много ми дойде всичката мъка, на която станахме свидетели в първата серия. Много кахърно, много тежко.
Алперен е много сладък, а Айча - много красива. Като двойка малко са ми нехармонични - той има нежни и дребни черти на лицето, тя е скроена по-едро. Нос, очи, уста - всичко ѝ е щедро. Красива е много, но някак ми едрее с него. Едва в танца се видя, че той е по-височък, инак ми се виждаше по-дребен. Не че не ги харесвам, просто сега свиквам да ги възприемам един до друг.
Много се надявам, че драмата няма да натежи и да гледаме тягостен сериал.