Аз ли съм кривата? Те ли са нагли и не благодарни?...

  • 15 908
  • 517
  •   1
Отговори
# 420
  • Мнения: X
Абе въобще не е било толкова нормално. Такова нещо в моя род евентуално да е било при едната баба, която е от село, дето го няма вече на картата. Същата баба с новите уреди и огромния апартамент. Никога не съм чула да говори за принасяне и отнасяне на свекъри, камо ли акъл да дава как да се принася и отнася. Само за кротуване пред шефа и колегите много съветва Simple Smile Гражданка е от над 40 години.

# 421
  • тук-там
  • Мнения: 4 271
Бор_яна, когато си била млада снаха, се е приемало това за ОК. Нямало е бг-мама да прочетеш други мнения и да се замислиш даже Simple Smile

Не за всеки е било ОК! Предполагам съм около нейните години. Никога не съм се чувствала "притисната"  от когото и за каквото и да било. Но ММ винаги е бил до мен, дори и да съм грешала. Случвало се е....Често.... Когато сте двама и посоката е една - няма нищо невъзможно.
Не ти трябват чужди мнения, за да знаеш как се чувстваш.

# 422
  • София
  • Мнения: 24 839
Бор_яна, когато си била млада снаха, се е приемало това за ОК. Нямало е бг-мама да прочетеш други мнения и да се замислиш даже Simple Smile
Приемало се е за нормално в някои селца и паланки, а в болшинството случаи, младите издипляха в града да учат, женеха се и пращаха бебето на свекървата/тъщата на село да го гледа.
Взимаха го като стане на 7, че да тръгне на училище.

# 423
  • Мнения: 7 416
Какво значение има кога се жениш? Аз бях на 28 и не прокопсах. Някои уцелват и на 19. Та така. Ама при авторката трудно ще се получат нещата, някак ми се вижда покорна.

# 424
  • тук-там
  • Мнения: 4 271
Какво значение има кога се жениш? Аз бях на 28 и не прокопсах. Някои уцелват и на 19. Та така. Ама при авторката трудно ще се получат нещата, някак ми се вижда покорна.

Това се опитваме да кажем - важно е за кого се омъжваш, а не на колко и кога....

# 425
  • София
  • Мнения: 35 218
За всичко ви разбирам, ама че бабка била долна и подмолна използвачка - не. Сигур е прехвърлила 70-те, няма претенции - ако и хареса ще яде, ако не - си се прибира в стаята. Не вдига скандали, не се натрапва, не налага мнение.....
От прането до пазара ичепкахте, ама това е вече ..
Давайте, още можете.

# 426
  • Мнения: 7 978
Бабата вероятно представа си няма какви са реалните чувства на усмихната, пъргава, булка (в дома ѝ) към нея.

# 427
  • Мнения: 479
Има представа бабата какво мисля аз, аз не си мълча и пред тях и си казвам какво не ми харесва, но файда получава се малко "като си пееш Пенке ле,кой ли те слуша?". Тя си лежи явно на това, че тя като е баба, а ние сме млади тя трябва абсолютно нищо да не пипа и да си живее на хотел (е колко от вас имат такива баби живеещи по този начин като Симеончо имаше една приказка). Мъжа ми пък възпитан пак от тази баба и майка си,че мъжа в къщата нищо не пипа свързано с домакинството не се пречупва да помага и той и какво ли си викат тя нека си мрънка, ние нали си лежим и нищо не правим. И изход освен найстина да ги оставя за по-дълъг период от време сами, та а дано се осъзнаят малко не виждам към момента. Не е да си мълча и да съм спокойна и усмихната и никой нищо да не подозира, просто на тях не им пука явно . За сравнение моята баба е на същите години, всеки ден ходи у брат ми и по цял ден помага на неговата жена с детето или домакинството и се чувства много щастлива, че е полезна. Тя самата се чуди какво е това съществуване и какво същество трябва да си като виждаш, че можеш с нещо да помогнеш да си траеш, та да гледаш себе си сакън да не умреш преди да навършиш 100 години. Детето няма да е все на 1,2 години, все повече ще може да се позаиграва и само покрай мен, а не все да ме тегли да съм с него и да го нося примерно.
Защо съм дошла с имоти по морето тук, защото го обичах много найстина, и все още го обичам въпреки всичко. Заживяхме заедно, когато бях на 18. Постигнали сме много заедно и сме минали през много. Има и бракове по любов все още.
Има една стара приказка "Там където има огън има и дим." Не са били такива взаимоотношенията ни през всичките 10 години, които вече сме заедно. Имали сме изключително щастливи времена. Може би просто найстина като в много други семейства появата на първото дете, съчетана с един куп поети ангажименти с цел уж осигуряване на по-добро бъдеще и за нас и за детето ни, плюс все още малко незрялост и копнеж за свободен живот се явяват камъчетата, който обръщат каруцата.
Не вярвам, че в 99% от семействата вдичко е цветя и рози както го описвате , дори най-често там където уж всичко е перфектно изведнъж се случват нереални направо неща и всичко перфектно отива по дяволите. Пред очите ми в момента това се случва в едно семейство на такива мой много близки роднини. Перфектното семейство, без никакви проблеми, сега в момента положението, в което попаднаха е буквално страшно. И не става въпрос за загуба на пари, имущество и тн, а за чисто човешките взаимоотношения между тях. Няма да навлизам в подробности само ще кажа, че жената в семейството в следствие на всичко това е с много сериозно психично разстройство и положението не е никак розово. Семейството е с около 30 годишен брак.
Така че моля ви, никой не е застрахован. Радвам се за вашите перфектни бракове, дано до края си останат такива.
Но аз знам, че както и в живота така и в брака, има и щастие има и мъка, и ако найстина се обичате сте заедно и в едното и другото, а не при първата трудност и "ама, аз не мога да издържам, чакай да бягам при мама и при тате за по-лесно."
Омъжила съм се, родила съм дете, не на сила по любов и ще се опитам ако мога да върна щастието в нашия брак, колкото и проста и найвна да съм за повечето от вас.

# 428
  • София
  • Мнения: 35 218
Край на темата.

# 429
  • Мнения: 7 416
Нямало е нужда май от темата, полза никаква.

# 430
  • Мнения: 216
Не изчетох всички коментари, за това направо към авторката:
Не обръщай внимание на бабата. Тя си живее нейн си живот, ти трябва да си живееш твоя. Както всяко нещо си има предимства и недостатъци. Добре е, че не ви се бърка и не се занимава с нищо. В противен случай ти би имала още някои проблеми. Това е по-добрия вариант. Действай си в домакинството все едно я няма. Ако живеехте сами пак нямаше да има кой да ти помага, така че за теб е  без значение присъствието й. Не я кани за обяд, нахрани детето, хапни и ти. Ако дойде да те пита какво има за ядене й казваш: яденето е на/в печката, ако ти харесва сипи си, ако не ти харесва в хладилника има масло, сирене или там каквото имаш, направи си сандвич и толкова от теб. Като се прибере съпругът ти и сядате да вечеряте действаш него. Да отиде да я пита ще вечеря ли с вас-ако е казала да, слагаш и за нея; ако отговора е не-да й каже, че има еди-какво-си за ядене, ако е гладна по-късно да си вземе. Като не й  харесва- каквото има в хладилника и да се оправя сама. И въобще гледай по-лежерно и великодушно на нещата. Включително не се връзвай на съпруга ти. Ако има забележка за хигиената, яденето или там за каквото са претенциите му, отговаряш: толкова мога, с дете на ръце и къща няма как повече. Ако нещо не му харвсва да го направи той по-добре. Най-добре е, ако подминаваш подхвърлянията му или го обърни на шега. Нещо от рода: ти като си се родил не си изревал, ами си измърморил; сега за това ли да мисля, малко са ми другите неща; вместо да мърмориш ела и ме целуни и т.н. Всичко това придружено с усмивка.
Успех!

# 431
  • Мнения: 686
Почти никой не е казал, че нещата при него са перфектни. Разбира се, че всеки в някакви периоди минава и през трудности, напрежение и т.н. Но тук говорим как евентуално да се разрешават. Ти самата се оплакваш от упреците към теб и незачитането на труда ти. Ами ако продължаваш само да угаждаш, те нямат никаква причина да променят това. Това са повечето мнения - че трябва да им покажеш, че не си само слугиня, да не ти пука бабата дали яла или правела физиономии, да скръцнеш на мъжа си че няма да се съобразяваш с постоянни критики. Ако ти не го направиш, няма кой, те няма защо да променят това, което им е удобно.

# 432
  • Мнения: 3 755
Долна е бабичката, от всякъде.
Що не преписа къщата ей така, както правят добрите майки и баби?
И защо не казва, "снахо, една кавърма сготви, едн зеле...или каквото сготвиш, ще хапна".
И авторката е за бой, но и бабет не е момина сълза.
Щото младите няма да я гледат ей-така, както правят добрите деца и внуци. Те сега не щат, пък камо ли без къщата.
Здрава и права жена на 70? Пожелавам на всички ви, най-вече на авторката, да изкарате до 70 и нагоре без сериозни заболявания, от сърце. Ще ви събера на дискотека тогава , да изразходим малко излишната енергия. Честно, звучите като младежите в градския, които на бременна жена място не отстъпват, щото "е, какво пък толкова, малко корем има".
Та след 30 стр четене да си дойда на думата. На младата и оправна жена и тежи. Детето и тежи, бабата и тежи, къщата и тя. Вероятно и мъжът и и е натежал, ама пуста любов, мълчи си.
Многостепенни менюта прави, мусака и супа топчета със салата. Колкото и да е схваната в ръцете, повече от час, час и половина, заедно с чистенето няма как да стане. Оф, забравих бутерките от готово тесто с кренвирши (5 мин труд да ги завиеш).
Детето нервно. Тича, ще се пребие, губи интерес за 15 минути към всичко. Не е добре. За детето, искам да кажа, майката е ясна, мъченица. Това, децата, не са сладки кукли, да ги изкъпеш, нагласиш и да  се фукаш пред всички. Хора са, тия, малките, внимание искат. Ама не време и заучени маневри, а внимание, разбиране, уважение.
Мъжът..патриархален бил. Значи, като взема едно дърво... Патриархалният мъж иска предимно здрави и щастливи деца. Като вижда изнервено детето всеки ден и майка му, неспособна да се справи, пак добре че само за прането е попитал.
И в заключение: не си крива, мини, неблагодарна и нагла си. Цяла година вкъщи, поне детето да си беше опознала, на къщата да беше свикнала.
Може и да не съм права, може в кариерата да ти е силата. Ама те, работещите жени, навсякъде по света ползват макс 3 месеца майчинство.

# 433
  • Мнения: 503
Има и бракове по любов все още.

Начи и моят е такъв. С мъжа ми се познаваме и от деца. Обаче. Тази седмица съм в болнични заради детето, което е болно /и асматик/ и умирам от зъб, на антибиотик съм /миналата седмица пък бях с възпален  седалищен нерв, що за късмет/. Та мъжът ми се прибра от работа и на петата минута започна да прибира играчки от пода, гледа детето, направи си да яде, ми чинии. Не, че аз съм хептен седяла на диванчето - готвих за детето за утре, гладих, прибирах пране, пусках пералня и прочие. Но аз и по принцип не готвя тристепенни менюта. Първо работя. Второ детето ми е болнаво и много приказливо. Няма как да "снимам вълци по пода" /една от многото му измислени игри/, докато правя баница, плюс мусака, плюс палачинкова торта на Неделя. Готвя супа за детето за след градина, от която ям и аз на вечеря, пък и на другия ден на обяд, мъжът ми си готви сам. Предвид че на мен ми прилошава и от месо, а той само това яде, мисля да е справедливо. А и без да умирам от зъб или възпален нерв - споделяме си задълженията според кой колко е уморен. Ако трябва да гледам здрав и прав човек /бабата или който и да е/, директно ще му покажа вратата, понеже имотът си е наш, а иначе ще се разкарам аз. Ако мъжът ми ми направи нещо на въпрос - напълно свободен е да го направи по начин, по който му е добре. На втората забележка дори няма да съм учтива.

Последна редакция: ср, 22 яну 2020, 01:31 от Lyn

# 434
  • Мнения: 9 894
За pr13 и Ralica 101 - и аз мисля по същия начин.
Бабата не мрънка, тя Мини сама си се самоупреква и сама се юрка Ми спри се, де! Кой те кара?
А съм съгласна, че покрай децата, родителите се изнервят. И ние с моя сме се дърпали щото сме били ужасно изнервени от децата. Минава, ако почнеш по три пъти на ден да приемаш хапчето "немипука"
Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт