Случи ми се нещо странно XXII

  • 84 357
  • 739
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 3 841
И на мен ми се е случвало, но в просъница. Аз също го отдавах на умора. Веднъж обаче в просъница (нещо като сънна парализа) усетих, че някой ми дърпа краката. Събудих се и краката ми около 30 см. извън леглото. Това беше преди много време, но си ми е останало в съзнанието и бая ме е шубе, аз не се въртя нощем изобщо.

# 121
  • Мнения: 2 779
Признавам си, че цяла нощ се стрясках и ме беше шубе...

# 122
  • София
  • Мнения: 923
Здравейте и благодаря за новата тема!
По повод материализирането на страховете: много често ми се случва, когато вървя навън и е тъмно, да виждам предмети, приемащи формата на нещо, от което се страхувам. Например вървим с детето към училището рано сутринта, когато е още тъмно и се страхуваме от агресивни бездомни кучета, които бродят из квартала. Минаваме през едно заведение, за да излезем на булеварда и от там да си хванем транспорт. И на стената на заведението е подпряна метла, а аз в далечината я виждам като куче. С глава, муцуна, дори съзнанието ми нарисува очи, които ме гледат. Питах детето вижда ли куче, милото и то като мене се страхува, че дори повече. И нейното съзнание като че ли материализира страха и тя каза Да, куче е. Бяхме готови да заобикаляме, за да не минем покрай него, но реших да приближим, защото ме озадачи как това "куче" седи толкоз неподвижно. Като наближихме и двете видяхме, че е метла. Правилно са казали хората, че на страха очите са големи.

# 123
  • Мнения: 222
Не се страхувам докато не мина през някоя определена улица и усетя това странно чувство все едно някой ме следи и просто усещам нещо нередно все едно нещо се е случило там и има гадна енергия и осъзнавам че дори съм забравила за дадената улица или място и си минавам защото ми е по удобно и на средата на пътя го почувствам пак и се усещам че си е такова мястото. Един ден на една от тези улици (които нямат нищо общо една с друга даже не са наблизо) под едното дърво беше паднала една пресушена мумия на котка с връвчица на шията..явно удушена на дървото и е седяла с години. Беше със суха кавява впита в костите кожа...точно мумия. Не ме страх от хора а точно от такива необясними неща. И пак казвам не го мисля докато не го усетя това чувство..направо в гърдите ми все едно се свива нещо. Само в кошмарите ми съм усещала подобно чувство.

# 124
  • Мнения: 2 451
Sugar baby, и при мене е нещо подобно. Например, в стаята, в която спя, има балони, от онези, надути с хелий.
Често ми се привиждат, че са човешки силуети, мърдат някак в тъмното.
Отделно, постоянно чувам стъпки по пода, все нещо изпуква...

# 125
  • Мнения: 6 417
Ambrosia, на мен ми се е случвало същото. Най-странното беше, че на сутринта чух майка ми да се оплаква на баща ми от същото нещо. В една и съща нощ едновременно, а спяхме в различни стаи. Повече не се случи.

# 126
  • Мнения: 110
За моята история И до ден днешен обяснение нямам.
Случи се преди около 7 месеца. Мъжът ми пътува извън България и бях с децата сама вкъщи. Тогава синът ми беше на почти 2г., дъщеря ми на 2 месеца. Малката вече спеше отдавна. Крис заспива късно - към 23:30ч. Приспах го и дойдох да пуша в кухнята. Коридорът ни е Z - образен. Спалнята е в единия край на коридора, кухнята в другия. Не включих бебефона, защото малката се събуждаше да се храни към 3, а баткото - като заспи не мръдва. Изпуших си, загасих лампата и светейки си с телефона се придвижвам към спалнята. На 3тата крачка чувам 2 деца си говорят. Бяха гласчета на да речем 3-4 годишни. Спрях шокирана. Разговора продължи. Опитах се да чуя какво си говорят, но не успях. Приближавам към спалнята - разговора продължава. Вече чувах по-силно, но не разбирах какво си говорят. Тона им обаче беше по-скоро весел. Треперех. Това нямаше как да са моите деца...логично. Стигнах до стаята, бях оставила вратата леко открехната. Настъпи пълна тишина. Влязох, децата ми спяха, както си ги бях оставила. Седнах на леглото и пиша на мъжа ми: “ако знаеш какво ми се случи...” и разквам. Той ми отговаря: “на мен ми се случи същото веднъж”. Аз: “не ми казвай, че е било вкъщи...?” И вече съм пред инфаркт 😁 и той: “да. Спомняш ли си като бяхте излезли с Крис, аз бях с малката в нас, тя спеше и чух на бебефона 2 деца да си говорят. Като се върнахте те попитах дали не сте минавали под прозореца?”
Той наистина ме беше попитал, ама решил да не ми казва, за да не се страхувам.
Повече не ми се е случвало и слава Богу. Дано и не ми се случи...

# 127
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 037
Нали знаете, че бебефоните могат да улавят разни други бебефони и подобни?

# 128
  • Мнения: 110
Нали знаете, че бебефоните могат да улавят разни други бебефони и подобни?

Не знаех, ама дори и така е станало при мъжа ми, аз бебефон не бях включила и ходейки по коридора си чувах много ясно детски разговор. Ясно, може би не е точното определение, понеже не разбрах нищо от това, което си говореха, но определено ги чувах вкъщи...

# 129
  • Мнения: 2 015
Нали знаете, че бебефоните могат да улавят разни други бебефони и подобни?

https://m.bg-mamma.com/?topic=280705;all

# 130
  • Мнения: 47 888
Може да е от домофона или дори през някой вентилатор или друг отвор
Мен ме побъркваше купето на съседите отгоре, докато разбера и свикна кой драска. В спалнята се чува все едно го прави под леглото или в шкафа Joy

# 131
  • Мнения: 2 015
В темата, която постнах ,няколко мами съобщават за прихванати чужди бебефони.
Но странното е, че е бил изключен.

# 132
  • Мнения: 5 265
Ауууу, ей това е странна случка! Настръхнах направо!

# 133
  • Мнения: 541
Присетих се за една случка, която приятелят ми ми разказа.  Звучи доста нереално и като от филм, но...
 Били са с негов колега в командировка. Къщата, в която са работили се намирала на върха на стръмна улица, която пък излиза на главен път. Спрели са си колата в малка уличка перпендикулярна на стръмната - с вдигната ръчна, без оставени там ключове, заключена и всичко, както си трябва. На следващата сутрин, както закусвали във въпросната къща, видели как колата тръгна назад, завива си сама към стръмната улица надолу (защото нали въпросната уличка е перпендикулярна на стръмната и, за да излезеш от нея така или иначе трябва да завиеш на някъде). Намаля и след това засилвайки се, се забива в телена ограда на къща. В дворчето е била една баба. Слава Богу е била невредима след случилото се. След пристигане на полиция на мястото, са им правили  проби за алкохол и т.н. Но и бабата е потвърдила видяното. И казала, че това е бил дяволът.
Ако тази кола е била излязла на главния пътя щяла да стане голяма беля.  И между другото, след случката, автомобилът е бил негоден за употреба.

# 134
  • Мнения: 5 846
По-скоро техните ангели - пазители, защото може така да се предотвратили катастрофа с тази кола.

Общи условия

Активация на акаунт