Пускам темата не защото имам колебания,просто ми трябва малко надъхване и окуражаване защото ми е много подтиснато.
Женени сме от дълго време, с деца и живот в чужбина.Заминахме заради здравето на малкото и се налага заради него да останем тук за постоянно.
Проблема е, че откакто дойдохме мъжът ми мина през различни емоционални фази,които в началото отдавах на стреса от промяната.Само че нещата загрубяха.Човекът постепенно стана напълно безразличен към дом и семейство.Започнаха подмятания,че този брак бил грешка, че може да си намери нещо по-добро в живота.Понякога го чувам да разговаря по телефона по мой адрес и да се оплаква, че му е писнало от мен(не подслушвам, но стените са тънки). Аз пък започнах да се старая все повече, но става по-зле. Стигна до там да не обръща никакво внимание на децата, да се затваря в другата стая след работа.Отделно поема ангажименти,които след това не изпълнява.Имам чувството, че заживях с шизофреник-единия ден едно,на другия ден съвсем друго и адски ми дотегна.Тази вечер чашата ми преля след поредните упреци и докато за тези 2 години в чужда държава се опитвах да сплотя отново семейството,сега просто искам да се махна с децата надалеч.
И не,преди не е бил такъв, тук обаче стана неузнаваем.Аз се грижа за себе си, добра домакиня съм,имам собствен бизнес и естествено гледам децата.Но вместо да се подкрепяме усещам злоба и слушам критики как другите жени ходели на работа от 8 до 5,а аз го раздавам шефка.Да, но детето ни има нужда от постоянни грижи и рехабилитация и това е единствения ми вариант за работа с плаващо работно време.
Тази вечер му казах, че ще подам молба за развод и в отговор получих едно слава богу.Не желае да се изнесе ,щял да излезе само с полиция.Аз съм дипломатичен човек и мразя панаири, не понасям да се повишава тон вкъщи и т. н.Изобщо мисля си,че иска да ме накара да си тръгна с децата.Толкова се уморих от тази въртележка, че ми е все едно дали има друга жена,дори и не питам. Чувствам се ужасно напрегната, като натрапник в този дом и не проумявам как е възможно човекът с който съм живяла толкова дълго, минали сме толкова много заедно, накрая да се превърне в това.Незнам защо пиша като така или иначе решението е взето, но ми се иска да прочета и критики и подкрепа.Не ми се споделя с приятелки, с родители изобщо.
Женени сме от дълго време, с деца и живот в чужбина.Заминахме заради здравето на малкото и се налага заради него да останем тук за постоянно.
Проблема е, че откакто дойдохме мъжът ми мина през различни емоционални фази,които в началото отдавах на стреса от промяната.Само че нещата загрубяха.Човекът постепенно стана напълно безразличен към дом и семейство.Започнаха подмятания,че този брак бил грешка, че може да си намери нещо по-добро в живота.Понякога го чувам да разговаря по телефона по мой адрес и да се оплаква, че му е писнало от мен(не подслушвам, но стените са тънки). Аз пък започнах да се старая все повече, но става по-зле. Стигна до там да не обръща никакво внимание на децата, да се затваря в другата стая след работа.Отделно поема ангажименти,които след това не изпълнява.Имам чувството, че заживях с шизофреник-единия ден едно,на другия ден съвсем друго и адски ми дотегна.Тази вечер чашата ми преля след поредните упреци и докато за тези 2 години в чужда държава се опитвах да сплотя отново семейството,сега просто искам да се махна с децата надалеч.
И не,преди не е бил такъв, тук обаче стана неузнаваем.Аз се грижа за себе си, добра домакиня съм,имам собствен бизнес и естествено гледам децата.Но вместо да се подкрепяме усещам злоба и слушам критики как другите жени ходели на работа от 8 до 5,а аз го раздавам шефка.Да, но детето ни има нужда от постоянни грижи и рехабилитация и това е единствения ми вариант за работа с плаващо работно време.
Тази вечер му казах, че ще подам молба за развод и в отговор получих едно слава богу.Не желае да се изнесе ,щял да излезе само с полиция.Аз съм дипломатичен човек и мразя панаири, не понасям да се повишава тон вкъщи и т. н.Изобщо мисля си,че иска да ме накара да си тръгна с децата.Толкова се уморих от тази въртележка, че ми е все едно дали има друга жена,дори и не питам. Чувствам се ужасно напрегната, като натрапник в този дом и не проумявам как е възможно човекът с който съм живяла толкова дълго, минали сме толкова много заедно, накрая да се превърне в това.Незнам защо пиша като така или иначе решението е взето, но ми се иска да прочета и критики и подкрепа.Не ми се споделя с приятелки, с родители изобщо.
