Реших да се разведа

Не бих се местила в този случай не по друга причина, а заради децата. Свикнали са, щом има вариант да се остане там, бих останала.
Голям мъж, само с полиция щял да излезе...

          Той ще може ли да покрива разходите по тази кввартира,която явно е съобразена за семейство с две деца.Или просто от инат не иска да се изнесе?А после ще си бие камшика...
         А това ,че е казал"слава богу" е много показателно-иска друг да носи отговорността дори за развода.Негодник!!!

Освен всичко казано, имам и друго предположение. Има нова изгора, но няма терен. И затова иска авторката да се изнесе, за да му освободи квартирата.
Определено не мърдай оттам, най-вече с идеята, че децата са свикнали там и още една промяна ще е трънче за тях в и без това тежката ситуация, в която са изпаднали
Иначе изцяло те подкрепям за развода.
Говедо.

          Решението дали да се мести трябва да вземе с разум,не емоционално.Дали е изгодно финансово,как ще се отрази на нейната работа и за децата как е най-добре.И изобщо всички бъдещи решения трябва да се вземат по този начин.Но и да не забравя себе си!

Точно за това пиша тук, искам да погледна на нещата от независим ъгъл колкото е възможно без емоция,не ме галете с перце щото съм майка и работя. Имам лошия навик да се затварям и анализирам до пълно прегряване. Сега си мисля, че с човек като мен му е било трудно тук, на чужда почва всичко отначало и моя постоянен стремеж нещата да са топ, да е перфектно... Абе и аз не съм бяла и добра.

Здравей, мила. Лятото на 2016г и аз преживях същото...2 деца...раздяла с баща им след 17г заедно....2017г развод...и тн…
Искам да ти кажа, че е нормално сега да си в такъв водовъртеж и да се блъскаш от едната крайност до другата, главата ти е пълна с мисли, емоции, гняв, обида, и тн...С времето нещата ще ти се избистрят. При мен бяха нужни към 9 месеца за да осъзная колко правилно е било да се разделим. Сега живея нов живот, толкова спокоен и хубав. Ще дойде ден когато ще се чудиш как изобщо си го издържала този човек. На какво си се подлагала. Ти и децата. Давай напред лека полека...няма как да ви се оправят нещата, развалят ли се връщане назад няма. И това не е края на света. Ще видиш колко добре ще се чувстваш след време. Само имай сили, вярвай в себе си и най-важното-Обичай се и се уважавай!!!
Прегръдки

Не си хабете нервите с него. Изнесете се вие на по-добро място и си живейте живота. Виждала съм ги такива като него колкото щеш.  Повечето мъже не понасят болка и страдание и си бият камшика. Предполага се, че майките са железни. Вероятно си има връзка за отдушник и иска да е свободен. Но не правете грешката да го освобождавате от финансовите ангажименти към децата.

Желая най-вече много здраве и сили на теб и децата! Правилно си решила - един живот живеем. Когато с партньора сте в някакъв вид война, когато вкъщи не те зачитат - не е живот това. Дано детенцето да се подобрява и да е все по-лесно за гледане занапред - от сърце ви го желая!

...А имаш ли все още чувства към него,въпреки всичко или е изчерпано?

Погледни на нещата прагматично. Започваш да разсъждаваш супер емоционално, това не е полезно за теб.
Той се държи безобразно, и двамата не искате да сте семейство. Не ще да се изнесе. До тук добре.
Обаче договорът за наем е на имената на двамата. Ако ти се изнесеш, да не стане така, че да продължиш да си отговорна за наема? Той да спре да го плаща и да започнат да го удържат изцяло от теб?

Та питането ми е: защо се налага ти да се изнасяш? Живей си там. Той пречи ли ти нещо? Нека си седи като мишка в дупката, а вие с децата и без това се оправяте сами.

Ако пък прекалено много те дразни и разстройва, виж в договора за наем условията за разтрогване. Говори с адвокат или с хазяина, ако в договора не пише, как само ти можеш да разтуриш договора. Предизвестие от няколко месеца ли, какво ли. И ако това не е уредено, не се изнасяй, за да не плащаш два наема.
Също, ако той вземе кредит, да не би и ти да се явяваш съдлъжник по законите на тази държава.

За чувствата-охладнях.Останал е навика.Не мога да му вярвам, не можем да имаме никакви планове защото той мени мнения и решения постоянно.
Относно наеми и всичко битово,в течение съм понеже аз се занимавам с тези неща вкъщи.

Разведи се като си решила и колкото да не обичаш циркове,  ако съдът реши ти да останеш, колко му е да преживееш един малък цирк и да го избуташ от познатото но децата жилище, ако се бориш за него и го харесваш.Ако не ти харесва- намери си наблизо да не сменят децата  и квартала и приятелите ако имат и най-вече познатото.Пък ако участва в издръжката и  не ти пречи нека си живее с вас.Няма да си длъжна  да го обгрижваш.Всичко е добро щом не ти пречи.

На децата това е домът, значи не те трябва да се изнесат, а пишмян бащата, който очевидно няма да ги гледа.  Изобщо не бих се колебала. 

Човекът е решил да се отърси от всички тежести и да почне нов живот като ерген. Предполагам, че е някъде във възрастта на "кризата на средната", та хич  не ме учудва.
Знаеш, че единственото, което трябва да прецениш е дали без неговия доход можеш да се справиш.
Ако можеш, викай полиция, изгони го и да спре тая агония.
И имай едно на ум, че  може да ти се появи разкаян, като не намери някоя, дето да му ходи по задника.

Пишеш, че се е променил, откакто сте се изнесли в чужбина заради детенцето. Възможно е той просто да не става за емигрант - не е лесно да се започне всичко от нулата. Ти си се справила, успяла си, а той - не, като те чета - подозираш, че ще се прибира за България. Вероятно сам усеща, че е неудачник, не иска да живее с това чувство, може би това го озлобява допълнително и може би е отключило у него проявата на качества, които не си подозирала преди. Поздравявам те за решението! Знам, че ти е емоционално и трудно, но и аз бих препоръчала да се опиташ да мислиш прагматично. Говори с децата, те са ти важни, този вече си го отписала. Пишеш, че те боли от неговото отношение към децата - опитай се да се дистанцираш точно от тази емоционална болка. Отношенията му с децата са негова работа, ти не можеш да промениш това и няма смисъл да се тормозиш точно по тоя въпрос. Нали затова искаш да го напуснеш, всъщност? Мисли за себе си и за децата - не знам колко са големи, нито колко са привързани към дома. Опитай се да ги подготвиш за промяната. Ако ти се изнесеш, това ще доведе ли до смяна на училища/детски заведения, ще загубят ли от приятелския си кръг, средата, с която са свикнали? Той смяташ ли, че ще им липсва? Зависи и как се е държал към тях - дистанцирано? Зле? Добре? Добра е идеята да поговориш с психолог за бъдещата промяна.

Опитай се да разбереш защо не иска да се изнася от жилището. Не знам в коя чужбина е, но дали не се готви за битка със съдебните власти/социалните за децата? Някои мъже го правят не защото искат децата, а от желание за мъст - обявяват, че жена им се е изнесла и им е отнела достъпа до децата и т.н.

За тези, които предлагат полиция - тя няма основание да вика полиция и да настоява полицията да го изгони, щом като името му е в договора за наем.

И като пиша - писала си, че ти трябва нахъсване. Какво точно влагаш в това? Всички писали досега те подкрепяме, смятаме, че постъпваш правилно. Имаш ли някакви съмнения, безпокои ли те нещо? И аз искрено ти пожелавам успех.