Реших да се разведа

Пишеш, че се е променил, откакто сте се изнесли в чужбина заради детенцето. Възможно е той просто да не става за емигрант - не е лесно да се започне всичко от нулата. Ти си се справила, успяла си, а той - не, като те чета - подозираш, че ще се прибира за България. Вероятно сам усеща, че е неудачник, не иска да живее с това чувство, може би това го озлобява допълнително и може би е отключило у него проявата на качества, които не си подозирала преди. Поздравявам те за решението! Знам, че ти е емоционално и трудно, но и аз бих препоръчала да се опиташ да мислиш прагматично. Говори с децата, те са ти важни, този вече си го отписала. Пишеш, че те боли от неговото отношение към децата - опитай се да се дистанцираш точно от тази емоционална болка. Отношенията му с децата са негова работа, ти не можеш да промениш това и няма смисъл да се тормозиш точно по тоя въпрос. Нали затова искаш да го напуснеш, всъщност? Мисли за себе си и за децата - не знам колко са големи, нито колко са привързани към дома. Опитай се да ги подготвиш за промяната. Ако ти се изнесеш, това ще доведе ли до смяна на училища/детски заведения, ще загубят ли от приятелския си кръг, средата, с която са свикнали? Той смяташ ли, че ще им липсва? Зависи и как се е държал към тях - дистанцирано? Зле? Добре? Добра е идеята да поговориш с психолог за бъдещата промяна.

Опитай се да разбереш защо не иска да се изнася от жилището. Не знам в коя чужбина е, но дали не се готви за битка със съдебните власти/социалните за децата? Някои мъже го правят не защото искат децата, а от желание за мъст - обявяват, че жена им се е изнесла и им е отнела достъпа до децата и т.н.

За тези, които предлагат полиция - тя няма основание да вика полиция и да настоява полицията да го изгони, щом като името му е в договора за наем.

И като пиша - писала си, че ти трябва нахъсване. Какво точно влагаш в това? Всички писали досега те подкрепяме, смятаме, че постъпваш правилно. Имаш ли някакви съмнения, безпокои ли те нещо? И аз искрено ти пожелавам успех.

Мила Avinchi, ще ти кажа нещо от което няма да ти стане добре, но ти вече може и да си стигнала до това прозрение. Видно е, че си от тези жени, които са адски всеотдайни, грижовни и се раздават на макс за семейството. Знам много реални случаи като вашият, в които причината мъжа да реши, че иска нов живот е много тъжна и трудна за преглъщане.

Почти съм убеден, че той просто иска да избяга от отговорността и грижите, които трябва да отделя за болното ви дете. Може би сега то като е пораснало да е и по ангажиращо или да има и ефект на натрупване.
Слабохарактерните мъже, егоистите, хората без сърце, те много често в такива ситуации решават да бягат като мишки и да оставят самотна майка, която да се бори сама.

Убеден съм, че това е причината, но от друга страна ако един мъж не е активен в грижите, той става още по-голяма тежест за жената и сега като се махне от живота ти, ще ти е много по-добре. Дори не е редно да използвам думата "мъже", това са момченца, егоистични мишки, но Бог си знае работата и живота на такива не винаги е цветя и рози, след като са постъпили по-този начин.

Дано Бог закриля теб и децата ти, а и ако един ден може да се отвориш за нова връзка, дано се срещнеш някой много добър и грижовен мъж. Знам, че някои ще кажат това е невъзможно, заради децата и особено ако има дете, което изисква специални грижи. Има обаче много случаи в които и такива жени си намират мъж и аз ти пожелавам да срещнеш такъв, който ти заслужаваш.

Пускам темата не защото имам колебания,просто ми трябва малко надъхване и окуражаване защото ми е много подтиснато.
Женени сме от дълго време, с деца и живот в чужбина.Заминахме заради здравето на малкото и се налага заради него да останем тук за постоянно.
Проблема е, че откакто дойдохме мъжът ми мина през различни емоционални фази,които в началото отдавах на стреса от промяната.Само че нещата загрубяха.Човекът постепенно стана напълно безразличен към дом и семейство.Започнаха подмятания,че този брак бил грешка, че може да си намери нещо по-добро в живота.Понякога го чувам да разговаря по телефона по мой адрес и да се оплаква, че му е писнало от мен(не подслушвам, но стените са тънки). Аз пък започнах да се старая все повече, но става по-зле. Стигна до там да не обръща никакво внимание на децата, да се затваря в другата стая след работа.Отделно поема ангажименти,които след това не изпълнява.Имам чувството, че заживях с шизофреник-единия ден едно,на другия ден съвсем друго и адски ми дотегна.Тази вечер чашата ми преля след поредните упреци и докато за тези 2 години в чужда държава се опитвах да сплотя отново семейството,сега просто искам да се махна с децата надалеч.
И не,преди не е бил такъв, тук обаче стана неузнаваем.Аз се грижа за себе си, добра домакиня съм,имам собствен бизнес и естествено гледам децата.Но вместо да се подкрепяме усещам злоба и слушам критики как другите жени ходели на работа от 8 до 5,а аз го раздавам шефка.Да, но детето ни има нужда от постоянни грижи и рехабилитация и това е единствения ми вариант за работа с плаващо работно време.
Тази вечер му казах, че ще подам молба за развод и в отговор получих едно слава богу.Не желае да се изнесе ,щял да излезе само с полиция.Аз съм дипломатичен човек и мразя панаири, не понасям да се повишава тон вкъщи и т. н.Изобщо мисля си,че иска да ме накара да си тръгна с децата.Толкова се уморих от тази въртележка, че ми е все едно дали има друга жена,дори и не питам. Чувствам се ужасно напрегната, като натрапник в този дом и не проумявам как е възможно човекът с който съм живяла толкова дълго, минали сме толкова много заедно, накрая да се превърне в това.Незнам защо пиша като така или иначе решението е взето, но ми се иска да прочета и критики и подкрепа.Не ми се споделя с приятелки, с родители изобщо.

Така като те чета, най-добре ти намери друга квартира, с такива няма оправия. Хем не върви да го изгониш на улицата в чужбина