Гадна колежка, която ме потиска

Съчувствам ти.

Леле, все едно чета за една колежка от бившата ми работа! Почти едно към едно като поведение, без майтап.
Ами какво да ти кажа - отстоявай себе си. Никой няма да право да се държи гадно с теб, а ти не си длъжна да търпиш подобни неща върху себе си. Върши си твоята работа, режи я когато ти се ежи. Знаеш ли как им става тъпо на такива, когато си все в добро настроение и не позволяваш напук на тях, то да ти бъде развалено.

Просто я игнорирай това ще я подразни много. Ходи на работа усмихната и бъди над нещата, бъди щастлива тя не е фактор в твоя живот. Не се втелясвай, някаква селянка която виждаш за няколко часа и ти трови живота защото явно нейния е ужасен.
Води си записки за всички, когато се опита да ти прихвърли вината я конфронтирай с факти, без да викаш. И така ще спре.

Имаш шеф, нали? Описваш всичко и му го изпращаш. Искаш помощта му. Ако те игнорира си търсиш друга работа.

В моя случай въпросната все се правеше да жертва - я че има много работа или я прехвърлят само на нея, че е болна, че не ѝ стига заплатата, а постоянно ходеше по екскурзии в чужбина и пазаруваше само от мола (а моята РЗ беше най-малка от на целия отдел, но не мрънках). А бе, щура работа.

Имам шеф, но както казах всеки ще повярва на нея, аз нямам голям стаж тук...

Не е така нищо не пречи да опиташ

Не, че нещо, но самият факт, че възрастен човек се държи по този начин, говори, че ... той просто обичайно си се държи по този начин. На когото и да кажеш, той няма да се промени. Той просто си е такъв. Освен, ако някой не му свие сармите и не му вземе страха. Такива обикновено хем се мазнят на по-висшестоящите и слушат всяко тяхно нареждане, колкото и безумно да е то, хем зад гърба им се заканват, че еди какво ще направят... ама нищо не правят. Та един вид въздух под налагяне. Мисълта ми е, че всичко е в твои ръце. Държат се така с теб, както позволяваш да го правят - поне аз това осъзнах. Ако поставиш една граница, няма и да посмее да я прекрачи, поне не по този детински начин.

Че защо да ни ти повярва шефът? Много си примирена, а това не е печелившо поведение.

А тази въпросна колежка на колко години е ? Наблюдавам тенденция на подобно отношение на по-възрастните, към по-младите. Иначе и аз съм попадала в такава ситуация и решението е пълен игнор, усмивка и вдигната глава. Нищо не дразни повече от това
След спор с една колежка, една приятелка ми звънна, обикновенно не водя лични разговори пред колегите, но такъв смях падна, държах се все едно не съм се карала със Злодеида преди 5 минути. С периферията виждах как въпросната се изяжда от злоба, че не ми пука за нейните драми.

Мило момиче, пускаш докладна записка до шефа с входящ номер, в която описваш всичко пунктоално по дати и часове  / напъни се да си спомниш ситуациите/. Наблягаш на психическия тормоз на работното място. Щом сте материално отговорни, внимавай да не те завлече. Ако първия път не мине - бомбардираш с други докладни записки. На постоянен трудов договор ли си ? С еднакво образование ли сте ? Ако шефа реши да ти прави мръсно и да ти подритва трудовата книжка - сигнал до Инспекцията по труда. Цени си усилията и образованието, и не си оставяй магарето в калта .
 
От миналата година психическия тормоз вече се квалифицира като наказуемо деяние.
 

Успех и прегръдки от мен !

Във всяка една работа, която съм имала е имало поне по една такава скочубра, която се мисли за незаменима, най-умна и унижава наред.Лошата новина е, че често се оказва именно тя е любовницата на шефа, на който е логичто да се оплачеш
Горе главата.Опитай да изпъкнеш с идеи, новаторство, да те хвалят, демек да види, че имаш качества, за да има респект и да й хрумне, че  ако напуснеш, ще дойде нова и непохватна колежка и въпросната трябва да си стяга гащите и да бачка.
Това е само хипотетично де, не знам точно на каква длъжност си, естеството на работата и дали има шанс да те преместят далеч от нея.Понякога не се издържа.Самата аз съм напускала заради гадно отношение.

С почти еднакво образование, в такъв смисъл, че моите дипломи ми дават право да работя на няколко места, а тя само на това или подобно на това. Иначе замествам колежка по майчинство, с уговорка за постоянен договор съм.

Така и предполагах. Завист и  проклетия. Имаме една такава при нас. Има всички симптоми на Дънинг - Крюгер.

Според мен, от понеделник стани нов човек. Ако те кара да чистиш след нея, не го прави. В служебната ти характеристика влиза ли да чистиш?

Нападките: Аз точно не си представям какви може да са, защото не ми е ясно естеството на работата. Доколкото разбирам, в някои случаи не са без основание, защото ти тепърва напредваш в работата.
Но може примерно да й кажеш: -Благодаря, че ми обърна внимание. -или: -Не съм съгласна с теб, добре съм го свършила. -или: -Мисля, че това по-скоро е твоя грешка. -или: -Радвам се, че коментираш работата ми, но моля те не с този тон, защото така не мога да възприема какво казваш.
Важно е новият човек, който ще бъдеш, да запази спокойствие и да гледа отвисоко, от друга перспектива.

Да си поделите някакви пари, които липсват поради нейна грешка: Никога! Това не трябва да го правиш изобщо.
Не знам какъв е редът при вас. Не сте ли разделени на две каси? Не се ли вижда кой какви пари е получил и върнал за ресто? Ако е така, непременно сигнализирай шефа, че няма разграничение за това, на кого какви пари минават през касата и молиш това да се поправи, за да се знае каква е личната отговорност на всеки.

Не сме на каси, по специфична е работата и няма как да докажеш кой е допуснал грешката, само аз знам, че е в нейната смяна, но до там, става въпрос за много дребни и символични от 1-2 лв, но въпроса е принципен, че цялата й работа е такава все да набеди мен. А към колежките не е такава, една мълчалива, имам чувството, че си изкарва комплексите над мен, а иначе под грешки се има предвид как съм отрязала тиксото  и как съм го залепили. Тя е луда перфекционистка. Всичко и най-най-дребния детайл трябва да е под нейн контрол и да каже как трябва да стане. А за чистенето се има предвид да подреждам след нея създаден хаус, идеално както тя го харесва. Задълженията ми са съвсем други.

Позволила си и да ти се качва на главата .Само при теб ,явно и минава номера .Отрежи я ясно .

Така се оплаквате от гадни змии и аз да се запиша.
Работя по специалността си от 6'м ,преди това работих в конкурентна фирма. Колежките там бяха млади, на моята възраст ,но напуснах поради ниското заплащане и голямото натоварване.
В сегашната фирма,колежките са по-възрастни . Гонят 50. А една е на 60 г.
Вчера стана скандал с управителката. Тази злобна и лигава жена още от самото начало се заяде с мен. Не ме обучаваше. Аз с ченгели измъквах всичко, което тя трябваше да ми показва. Понеже с наглост вече я натисках да ми показва , та тя все правеше физиономии , гримаси. Или ме отпращаше да се оправям както аи знам.
На предишните места където съм работила винаги сме си помагали. И на мен са помагали, и аз също. Нетипично е за мен да помагаш на един, а на друг не . Те си толерира възрастната колежка колко знае, колко може. А аз нищо не знам.
Вчера се разкрещя пред всички,че нещо не съм можела да правя. Нищо не съм работила. Мъка в този прост офис. Постоянно тази управителка мрънка,че нямало клиенти. Само с клюки се занимава. Чака да излезна или да отида в друг офис и започва да клюкари и злобее
Направо вчера се разревах и казах, че напускам. Откакто се върна от болничен не ме е оставила на мира. Все ме хапе за нещо още от сутринта. Търпя я половин година. Нямам спокойствие. Постоянно съм на тръни заради тази лицемерка. Днес я гледам спокойна и ухилена, че вече съм с единия крак навън. Такова просто същество съм срещала и преди,но да я толерират в такива фирми -не. Тази е за някоя сергия да продава кисело зеле.
Много работи,много натоварена, а как намира време да обсъжда другите,че да ходи да топи нарочените на шефа. Заетите хора не се занимават с интриги.
То е ясно,че ще напусна,ама да й направя кефа на кукумявката. Междувременно ще търся нещо по-добро. Но все па за унижението как да й го върна.

Навсякъде има такива. Ако е толкова зле и можеш да намериш друга работа, напусни - такива могат да те побъркат, а, в крайна сметка, това е само работа. С такъв тип хора всичко документирай, кога и какво ти е пратила, в какъв срок си  или не си изпълнила и отчета пускай редовно до мениджъра си. За мен лично, ако нямаш нерви да правиш последното, по-добре търси нова работа. Защо да се тормозиш заради психопати ?
Имам особено мнение за колективите от жени. Въпреки че съм жена и аз, по опита ми в началото на стажа, съдя, че в много случаи жените създават интриги и повече вредят на работата и отношенията в колектива, отколкото да помагат. На въпрос съм получавала излишни въпроси, вместо точен отговор и помощ в работата. Има дебелокожи, които търпят такъв тип жени в работата, аз не мога 😂 защото са немарливи и мързеливи за мен и в един момент оказват влияние и на моята работа.
Решението го взех сама за себе си - работя в колектив от мъже - не съм имала проблеми. Е, има тук-таме някоя, но не се задържа, масово се оказват мързеливи кифли и отпадат много бързо 😂
Да не ти пука, в общи линии, търси собствения си комфорт на работното място, защото все пак си там 8 часа на ден...

Защо не ѝ се опълчиш?
Като почне да ти повишава тон, спокойно ѝ отговори да не ти говори по този начин.

Ако има липси, да си ги покрива. В случай, че при предава касата, правите опис приел-предал и така няма съмнения чии са липсите.

Потърси съдействие от шефа си.
Явно е нетърпимо, щом търсиш съвет тук.

Преди години имах колежка, която много мрънкаше. Нон-стоп, по цял ден, за какво ли не - обикновено как всички други са се уредили, как по-тъпи от нея имат пари и апартаменти, как тя е потъпкана от съдбата и т.н. подобни глупости в различни варианти. Когато я помолиш да спре, става скандал и мрънкането продължава с двойна сила.
5 човека в един кабинет с нея бяхме вдигнали ръце.

Аз ще разсея малко темата с нещо забавно. Е, тогава не ми бе особено смешно, но сега определено като се сетя, ме напушва на смях. Става дума за въпросната колежка, за която споменах в коментарите. Та, когато постъпих на работа и още от първите дни започнах да получавам безумни въпроси от нея - колко телевизора имаме вкъщи, колко компютъра, колко къщи имате, вашите имат ли спестени пари и колко, какви заплати вземат... Проучваше да не би да се окажа някоя богаташка и тя да се почувства застрашена И това от жена на около 45-50 години, нали... нали...

Хаххаха…..на такива ми идва да им кажа, че баща ми е милионер, който обаче се пази от обществени изяви. Имам осигурено всичко от него, обаче искам да опитам какво е да си обикновен човек и да си изкарваш парите с труд....

Аз един път направих грешка да си изкарам ключовете от чантата и започнаха да ми ги броят и също гледат с какви коли идват да ме вземат

Ох, колко познато ми звучи всичко,което сте написали...Преди 3 години работех с подобна психопатка, която се държеше по подобен начин. Криеше папки по шкафовете, за да не ги намеря. Триеше преките пътища от десктопа ми...толкова и беше акъла...та после се чудеше как така си намирам отново файловете...😁
В общи линии единственият вариант е да отстояваш себе си. Няма гък-мък с такива лелки. Трябва да я поставиш на мястото и. Аз така направих и тя ме обяви за най-невъзпитаното дете(впрочем съм на годините на дъщеря и), което познавала...😆 Трябвало да си меря приказките, защото можело да ми бъде майка...Просто някои хора не разбират от добро отношение. В последствие вече спря с номерата, та даже се разплака, когато напуснах.

О, това с "мога да ти бъда майка" е култово...
А обикновено след като се връщах от болничен, ме питаше дали съм си починала т.е. не съм била болна, а просто така съм се освободила. Докато тя е била затрупана от работа, че и моята е трябвало да върши, съсипана била, изморена, болна...

Тези, вечно недоволните са ми фаворит. В момента работя с една такава, добре, че е малко по-далеч от мен и не я чувам постоянно какво мърмори.

Вампири. Кукумявки изтрещели.
Моите трите се подкрепят, че гонят стаж за пенсия. Треперят шефовете да дойдат с голямата метла и да ги изметат през вратата. Тук където работя товс е единственото място с персонал над 45 г. За съжаление изглеждат много над тази възраст.
Имах колежка, която ги изтърпя два месеца бяха един набор ,но тя беше топ мацка, а тези вече са се сбабичосали от злоба.

Ей това е движещата им сила - злобата. А като им трябва помощ от теб, почват да се държат добре.

Не се бях замисляла, но е точно така. 6 месеца за всяко нещо повтарям да, добре, добре. Разбрах. И накрая аз „не знам, нищо не мога да правя, не работя” една 60 г жена можела повече от мен.
Че те цялата работа я прехвърлят на нея. Аз когато отивам при нея да й помогна, за да не стоя без работа тя ми вика „остави” аз обичам много да правя това .
И дърпа документите към нея си. Не смятам да се правя на клоун и да им правя шоу на останалите колежки. Това с документите на старата работа съм го правила по 130 пъти на ден. Да се хващаме за косите за 10 документа ми е под нивото.
Нека си имитират работа там. Клиентите се броят на пръсти и стола ще им се разклати сериознони на тях.

Ха-ха, това с помощта и аз съм го пробвала. Точно, когато най-много мърмори и недоволства, че само тя има работа, аз предлагам помощ. И веднага цирка приключва и млъква, и дори не ми отговаря дали иска помощ
Иначе, да, имало е моменти да поиска помощ, и на мен е помагала, не мога да отрека, но е дооооста по-рядко.

Онази дърпа листите както куче кокал. Чак ми става смешно, не ме е яд,защото знам ,че със зъби и нокти си бранят позициите и че на тази възраст дори няма да ги допуснат до подбор по документи. На старата ми работа всички служители бяха набор 88,90. И се справяхме много по-бързо и всичко се учеше. Нямаше ненаучен човек там. Просто като има работа и има развитие. Тук се опитват да ме изкарат малоумна и че съм нямала желание да се науча.
То без клиенти не става. Онази кукумявка управителката от 6 м ни повтаря да си записвам. И аз записвам обаче какво от това като не го работя????? Записки и нищо. Един клиент не влиза до обяд. И да влезе те го взимат ,защото се познават отдавна и никой не сяда при мен. Имам късмет някои дни. Но на фона на 5 служители и 5 клиента на кръст е направо мъка да стоиш там. Щом излезеш започват коментарите по мои адрес. Това е единственият офис, които няма клиенти много преди да дойда аз   и положението от ден на ден става все по-зле. Но това не е моя грижа. Аз ходя вече по интервюта.нека колежките клюкарстват и остаряват заедно.

все по-убедено си мисля че в БГ (поне) професионализъм не съществува!

Аа, има професионалисти, ама с лупа трябва да ги търсиш
Като се пенсионира и последната дърта соц скочубра, ще се променят нещата по офисите, не коментирам за по-добре или по-зле.
И аз съм имала такава колежка - същински енергиен вампир. Все да се заяде, все другите са виновни, все да разпитва, да клюкарства. Иначе пред шефа - Дева Мария от Гуаделупе И  любимата ми реплика беше "Аз от 35 години работя в тази фирма"... Скъпа, не знам дали е за хвалба това... Общо взето познанията и датираха от 1985 година, но поне можеше да работи с мишка и клавиатура.
Оправия с такива няма, това е истината. Или и теглиш едни яки майни, или си търсиш нова работа. Не чакай на шефа.. Ако е като моя, дето не смее гък да каже, има си чакаш да предприеме някакви мерки.

таман нищо не предприемат шефовете!

разлики между соц. и пост-соц не се забелязват никакви.

В деня, в който се разбра, че ще напускам и съответно ми беше и последен работен, колежката ми веднага побърза да разчисти нещата от бюрото ми и да си сложи неините. Под предлог, че нейното ѝ е малко. Ей, това е колегиалност, след 6 години работа в една стая.
Спирам вече да пиша за нея, тя е минало, работата също.
Успех на авторката!

Абе има малка разлика в менталното осакатяване. Соц гаднярките все още мислят, че всички са им длъжни с нещо и ако някой се опълчи, ще го изпеят в ДС-то. А пост-соц гаднярките са по-модерни, на всяка цена трябва да си вземат всичко, дето им се полага, минават през трупове

като еднакви неща ми стоят.

в смисъл син боклук и светлосин боклук са ми еднакви на мен

При мен има днес развитие като отидох на работа ме попита защо така съм страняла от нея, а д другите колежки съм си говорила. Опита се да вкара интрига да каже нещо мръсно за друга колежка. Абе, жалка работа...

да можеше просто да си работим работата щеше да е песен, ама не. трябва да е сложно.

Абсолютно същата ситуация! И в допълнение на тази реплика "А ти от вчера си дошла и ще създаваш нови правила... Ние от 30 години си работиме  така и ни е добре..."🤦😆
Никакъв прогрес, братче...
Три години не се научи как да промени ориентацията на листа в Ексел от вертикален в хоризонтален, когато разпечатва таблици...ама иначе големи претенции...

Ягода, някаква неконтролируема злоба показваш към по- възрастните колежки. Това обаче е често и повече опит.

Според мен дали ще се държиш по този начин или не, съвсем не зависи от възрастта ти.

не съм злобна. Но мога да бъда много гадна, когато ме настъпят. Ще остарея ,може би, но назад не давам и не отстъпвам пред никого. Кое е тъжно зс мен?
Аз не мачкам никого,както те правят. Дори се заядоха с едно 20-годишно дете. Стажантката , не искала да работи, а те всъщност я зарязоха на едно бюро и нищо не й показаха. В момента, е който си тръгна въпросната управителка не спря да я плюе. Срам няма. Можеше да й е дъщеря. После аз съм злобна. Е към такива същества само техните камъни да хвърляш по техните глави.

едва ли всеки човек остарява към злобна лелка.

Хмм...нещата не винаги са черно-бели.

Сигурно и аз съм 40+ г.  злобна лелка, но подобни изказвания не ми звучат добре.

Абе с 2 думи - женски колектив му кажи и повече не коментирай. А с колежки, които се опитват да те смачкат психически, действа само едно - пълен игнор и да си над нещата. Трудно е за постигане, но си заслужава. И да, това по-често са възрастни жени, които се хранят от това да унижат по-млада жена и да ѝ се надсмеят. Няма значение дали са колеги или клиенти, това мн взима от енергията и рано или късно човек е принуден да се научи да се справя с подобни емоционални вампири, за да съхрани себе си. Бягството не е решение. И на другата работа ще има някоя змия, която се чуди кой по-слаб от нея да захапе.

Тя е малко над 40, още от началото взе да се опитва да разбере всичко за личния ми живот- от това дали съм женена, до това къде живея, колко имота имам. Аз не сметнах за нужно да й кажа каквото и да е било от тея неща. Дори един път си позволи да ме попита как се предпазваме с МП.

А на мен една от колежките ми каза,че хязяйката ми ще умре (80 +) и роднините й ще ме изгонят на улицата. За справка ,също над 45 г.
А на мен ми минава през и ума,че мъже ,които изневеряват на жените си с по-млади момичета са много повече от изгонените наематели от хазяите си или роднините им.
А и специално семейството им не е от най-бедните в града. Имат доста имоти и не са опрели до моя наем.

Без думи... Преди години с бившия ми приятел бяхме пред раздяла, а аз пред разпад. Един ден просто нямах никакви сили да отида - нито психически, нито физически. Бях тотално отчаяна. Та реших, че не съм в състояние да ида на работа и звъннах да кажа, че имам проблем и няма да мога да отида. На следващия ден моята колежка ми попита дали не съм бременна.
Хахахах, а се сетих и за друго. Ръководителката на отдела, жена на предпенсионна възраст, беше пуснала слух, че съм бременна Всъщност, тя за всички млади момичета пускаше такива слухове.

Момичета, хвърлете едно око на тази книга https://www.colibri.bg/knigi/1323/mari-frans-irigoajen-moralniqt … vyv-vsekidnevieto
Много и вероятно да си имате работа, не с обикновена скрипя,  ами с нещо по - лошо. Минах през това, беше бая гадно и напуснах, но не знаех за какво иде реч. Разбрах, като попаднах на темата Невъзможните хора в живота ни.

Благодаря ти!
 Слава Богу, от година вече не съм в тази фирма. Дано занапред не попадам на такива екземпляри.

Това ще ме депресира още повече. И като знам ,че след неделя следва дълга петдневна работна седмица.
В крайна сметка след като смених 4-5'работни места стигнах до извода,че нивото на професионализъм копае дъното. От намусената чистачка до директорски позиции всичко е стигнало критична точка на простотия и тъпанарщина. Примери много в тази тема и още подобни. Животът си тече, а от простотията и злобата оттърване няма.
За да не ми се скъси живота слагам маската на „усмихнатото и щастливо момиче” дори да ме се плаче, защото „хората” в нашата територия се хранят именно от човешкото нещастие. Никой не се радва на късмета и щастието на другите. А гледат да те оплюят и принизят под тяхното ниво.

Ягода, няма да те депресира. Напротив! Ще ти светне. Ще прецениш правилно ситуацията, дали ще се справиш или ще напуснеш. Още бера плодовете на случилото се преди три години /здравословно/.

ще я потърся в книжарниците.
Толкова ли зле са се отнасяли с теб щом да се отрази на здравето ти.
Съжалявам да го прочета. Хората са жестоки ,изпитвала съм не веднъж очевидна омраза и не знаех защо. Нищо не бях сторила не тези жени.
Където и да отида обаче, не мога да попадна на колектив.
Винаги има една,която се опитва да ме мачка и то точно от онези с повече стаж във фирмата и с протекции. С такива няма смисъл да се боря. Просто си подавам молбата.
Както стана и тази седмица. Не ми я уважиха, но на управителката как й светна лицето, като чу от устата ми,че искам да напускам. Два дни доволна и усмихната. Мазна,мазна на колегите от централния офис , с шише да събираш олио от нея. То бива мазнене, ама чак пък толкова. Няма нужда да им пожелава на всяко обаждане да са живи и здрави. Това много нервира, когато се изтъква колко много работи  и не може да си свърши работата, а в конкурентните фирми работят ,та пушек се вдига. Тази не знае какво е работа, че и на това се оплаква. Много товари с оплакванията си и с имитирането на работа.

Ами толкова зле. Една сутрин се върнах вкъщи, че си забравих телефона и паднах до вратата с ясната мисъл, че ако отида на работа, ще пукна буквално. После почнаха и здравословните истории. Как ти звучи скриване на информация, изчезващи документи и от това да зависиш? Но това вече беше накрая, преди това интриги, обиди, конфликти, разпореждане на другите да не разговарят с мен, даже и служебно. От понеделник до петък мълчание в стаята. Въздишки, криви погледи, разни жестове, дето те изкарват извън нерви. Напрежението не с нож да го режеш, а и на филия можеше да се намаже.
Дописвам.  Аз също нищо не бях сторила на въпросната, не само аз го отнасях. Напуснах добра работа, добра заплата. Много ми беше мъчно. Доста години откарах там.

Syros, добре си направила , че си напуснала - работата и заплатата може да са били добри, но здравето и спокойствието ти са най-важни. Като те чета тази колежка се е държала безобразно зле с теб. Има хора, на които не е нужно да си направила нещо , за да се държат зле с теб. Те просто са си такива. Имаме една такава при нас - тя се опитва да подвиква, командори и намира кусури на всички, да юрка тоя и оня да вършат нейна работа и да нарича този и онзи некомпетентни. За мое щастие рано разбра , че аз не съм особено търпелива и с мен на глава няма да излезе и се отказа -с мен се държи внимателно,ама като гледам как тормози някои колеги жал ми става. Та има такива навсякъде. Човек трябва когато може да се справи с такъв човек, а когато не може да си хване чантата и да иде другаде,защото няма нищо по-важно от спокойствието и здравето.

Същото правеше и тази. Първите години не ме закачаше хич, но после нещо реши, че много дишам явно. Никой не смееше гък да й каже за разлика от мен. Не понасям несправедливости. Отличен професионалист беше и лоялна към фирмата. Истината е, че оправия с такива няма. Ако сега те е оставила, то нищо не се знае след време. Скоро ми звъня бивша колежка, но от друг отдел. Плачеше жената.

Много жалко. От написаното имам усещането ,че си мил и възпитан човек. Просто човек не трябва търпи простащината . Като видиш един-два пъти ,че с компексирани нещастници няма оправи подаваш с молбата . Няма унижение, обидна дума, клюка, която да бъде обезпечена с пари.
Търпях колежки на по-старата ми работа ,наближаващи 40 г, а друга надхвърлила 40 г. 1,7 м , казах стига. Аз съм повече от тях. Няма да позволя униженията да продължават. Обиждали са ме пред колеги и клиенти. Много пъти съм стояла по 20мин в тоалетната плачейки .
Как ти се струва да те наричат „малоумна” и „мърла”? С две висши и допълнителни квалификации? Дрехите ми бяха винаги нови. Ходех гримирана на работа и спретната.
Веднъж управителката ме извика  / тя не е управителка, само на визитките е такава/, и ми каза,че е ме уволни ,ако не се променя? Че колежките не били като мен и това ги дразнело.
По- абсурдно нещо не бях чувала в живота си. Чела съм кодекса на труда, но не очаквам субект сложен да тази длъжност чел през живота си само шарени брошури да е запознат с такива сложни книжки. Не успя да ме уволни ,както й се искаше. Сама напуснах. И не съжалявам, това беше една отровна среда на едни нещастни и мразещи хора. Тази омраза я пренасяха върху мен. Дори клиентите ми го виждаха и сме си говори насаме , споделяли са ми , колежките как се държат пренебрежително с тях и не им обръщат нужното внимание. Аз го знаех и без да ми го казват. Това беше само в мой плюс. ☺ По този начин аз си запазвах клиентите , вкл. и повече поръчки за мен у винаги бях с една крачка напред без чужда помощ.
Наложи ми се да отида до работата два-три пъти. Никакъв поздрав от тяхна страна. Все едно влизаш в погребално бюро. Мрачни муцуни, няма добър ден, няма довиждане. Исках да купя някои неща и никой не ми помогна? Дори тежките предмети никой не дойде да ми помогне да ги вдигна. Явно бяха забравили,че не работя там и за хамалската работа няма да ми платят, а заплатата им зависи от това дали ще оставя парите в тяхната каса или при конкурентите.
След като напуснах бонусите им спаднаха три пъти. Ама аз им изкарвах пари,които те не си помръдваха пръста. Аз виждаш във всяка възможност шанс да изкавам повече пари. Но след като шефът застана на тяхна страна, обърнах палачинката. След като шефът не застана зад мен ,аз защо да го правя милионер? Той ме ощетяваше от осигуровки, работех повече и под напрежение и сред скандали. Затова вече край на цирковете от разни глупачки. Не се ли получат нещата до 6 м. Чао!!!! Работа има на всеки ъгъл, но квалифициран персонал не сее намира вече толкова лесно.

Аз съм си доста проклета в това отношение-не позволявам на никой да ме тормози. Но при мен го има и това благоприятно обстоятелство, че работя вече 10 години в сегашната фирма и никой и не смее да си помисли да се заяжда с мен, защото всички знаят колко мога и зная. Та и не ми се е налагало често да се сблъсквам с подобно отношение.Ако бях нов служител може би нещата щяха да са различни и щеше и да се сблъсквам с подобно нещо. Чета и Ягода какво пише и си мисля колко лоши работи има, тоест лоши работни обстановки. Според мен човек трябва когато може да се справя с тях,а когато не може да си смени работатата и да не се тормози.

то повече има лоши работни обстановки, отколкото лоши работи.

Не съм работила гадна работа, работила съм с гадни и невъзпитани с елементарно възпитание и образование колеги. Забравих да спомена, че във въпросния магазин от поста ми, моята магистратура беше като греда в задника на доста колежки . Една дори си позволи да ми се разкрещи с агресия  пред клиенти и колеги „какво като ги имаш дипломите, малоумнице” . Нито със се хвалила с тях-напротив, това ги дразнеше. Една от тях студентка, дори се изтъкна ,че нейната специалност -някаква педагогика е по -трудна и важна от моята ,която е икономика и финанси.
Да кажат тук коментиращите в темата за какво са им дипломите? 
Напускането не е решение. Това съм го разбрала. Навсякъде има по един лицемер и злобар, но в случая няма как да се бориш срещу такива. А и с протекции от шефове битката е загубена.
Една полезна статия.
https://pravatami.bg/25544

Ооо, даа! Частта с дипломите най-много ги дразнеше! При все, че и аз нито веднъж не съм се изтъквала чрез дипломите си, а винаги се опитваха да ме атакуват с това. Комплексари!
Честно да ви кажа, преди да попадна на тази тема си мислех, че само аз съм работила в такава отровна среда, но явно е масово явление...
Денят, в който напуснах беше един от най-хубавите в живота ми! Почуствах, че дишам отново и сякаш камък ми падна от сърцето!
След това си намерих много по-хубава работа, със страхотен колектив и шефове.
Затова искам да посъветвам всички момичета, които са в подобна ситуация, не се бойте да напуснете! От прочетеното, оставам с впечатление, че сте умни и кадърни, значи гладни няма да останете! Заслужавате спокойствие и уважение! Дерзайте!🤗

И аз да си споделя опита.
До скоро работех в една фирма, в млад и на пръв поглед, приятен екип. Когато отидох бяха 3 момичета, дойдохме аз и още 1 жена. 2 от момичетата няма деца все още, другите 3 имаме деца, и то на възраст около 3 години. Едната колжека, с която идеята бе да се заменяме при нужда, беше ужасна в почти 100% от времето. Перфекционист за фсяко нещо. Е преглътнах го. Но това не беше проблема. Проблемите започнаха когато започна да се прави на хитра и да ми оставя повечето работа, тъй като за някой неща си помагахме, за други всеки си имаше определен тип неща които да върши. За нас нямаше почвен ден, като в Събота деляхме работата, а в Понеделник трябваше да си помагаме, за да наваскаме с Неделната. Но госпожицата се правеше на хитра. Уж започваше да си върши нейната част, пък накрая все нещо се случваше и никаква не я свършваше. В Понеделник аз яко залягах над документацията и се мъчих да наваксам. КАто станеше грешка, винаги аз бях виновна, а тя никога не грешеше. Когато детето ми боледуваше, работех от нас, независимо какво му е състоянието. Накрая милата колежка, започна да ми прави забележка колко точно работя докато си гледам болното дете. Опитвам да обясня, че даже не съм длъжна да работя като съм в болничен, ама тя си знаеше нейната. В един такъв случай ми кипна и казах на пряката си началничка, че искам да напусна. Заговорих и за причината, а тя ми каза същото каквото и колежката, и аз излязох лошата. Напуснах и изобщо не съжалявам. Имам само средно образование, не знам език, нямам специалност, тепърва карам курсове за шофьор. ЗНам, че не мога да предложа кой знае какво, но пък няма да позволя на който и да е да се подиграва с мен и труда ми. Давах всичко от себе си за тази работа, а получих подигравка за труда си.  Изкарах 6 месеца там и не съжалявам за решението си да се махна.
Преди години бях стигнала до болница от успокоителни и нерви, защото позволих да ме тъпчат на едно страо работно място. Е повече това няма да се случи.
Момичета, давайте си сметка за ситуацията в която сте. Знам, че не е лесно да си намери човек работа в България, и то за добри пари. Обаче здравето ни(физическо и психическо) не може да бъде купено с пари. Мислете дали това което получавате(пари, отношение, оценка на труда изобщо) отговаря на това което давате за тази работа.
А по въпроса да се допитате до началник- ами зависи от началника. Моята бивша шефка си предпочете колежката, защото тя и се подмазва яко. Сега нещата са си както като бях там, но с жената която зае моето място. И явно ще си останат същите. Мислете и преценяте. Бъдещето е пред нас, никой не заслужава да хабим нерви за него!

Сега ви прочетох и ме хвана треската. Като си помисля, че утре е понеделник направо се поболявам.И при мен обстновката е адски отровена благодарение на управителката. Като я видиш-с прическа, спретната,модерна. мяука като котка пред външни хора и клиенти, а иначе е злобна и заядлива. Лош човек. Не търпи никой нищо да и казва-винаги е права. винаги е по-по-най от другите. Идва ядосана от вкъщи и си го изкарва обикновенно или на мен, или на колежката. Аз съм я кръстила СС-надзирателката.Скоро гледах един филм за Хитлер, и една от надзирателките в концлагера удивително приличаше на нея. Иначе напълно я игнорирам.Говоря с нея само ако се налага.Няколо пъти казах, че не искам да имам там приятелки. Там съм да работя, а не създавам  лицемерни приятелства. Това не е за мен. Побеснява като го чуе. Психически натоварвам много повече, отколкото физически.

явно до там водят тийм билдинг-шмин билдинг. като че ли не можем тъпата работа да я свършим без да се билдсваме, баси трудното.

Камелия, много точно. На работа си за пари, а не за чест и слава, нито за лицемерни приятелства. Приветствам и одобрявам много този тип мъжко мислене. А за мениджърката ти не се учудвам. Жените са майсторки в психическия тормоз.

Камелия, игнорираш я, но от понеделник "направо се поболяваш ". Колко я игнорираш тогава? Не се заяждам, замисли се.

 И моята философия е такава. На работа отивам , за да работя , а не да създавам приятелства. Приятелствата навън ,далеч от мястото,където работя. Явно ме мислят за студена и затворена, но от опит знам,че отвориш ли си устата ,споделиш ли нещо лично, това скоро ще се обърне срещу теб. Така с случи при мен и на това работно място. И си знам къде е причината. Научиха неща, които ме правят уязвима и това го използват, за да ме мачкат. В друг случай надали биха си позволили да ми повишат тон.
След скарването с управителката и нейния сателит -другата възрастна колежка съм решила лично към тях да подходя с пълен игнор по теми извън работата. Говоря само за работа, добър ден и довиждане. В момента, в който намеря по-добра възможност за работа и заплащане тихо и кротко се изнизвам.
В процес на търсене на друга работа съм. Все нещо ще излезе като оферта. А тези си седят на бюрата и да одумват колегите от другите  офиси.

Пс ,направи си любимото ядене. Облечи си любимите дрехи, сложи любимия си парфюм и да не ти пука.
Отиваш с нагласата да изкараш пари , а не да се разболяваш заради някаква китосана кукумявка.

Ами да, Не мога да я понасям, и полагам доста усилия да не и обръщам внимание,  Но, лошото е че в момента нямам друг избор, и на този етап не мога да си позволя да напусна. Работата ми е добра, заплата също. Плащат редовно. Останалите колежки-стават, само тази кобра трови атмосферата.

Тия доста усилия ще те побъркат и ще ти костват здравето. Ще стоиш  винаги на щрек и под напрежение за следващата реплика, въздишка, поглед на криво. И в понеделник ще трепериш.  А останалите колежки скоро ще започнат да показват рогца, т.е. Ще засвирят нейната песен. Тоя, който ще усети игнора, ще си ти. Разбирам те, за мен тая работа също беше важна и ценна. Дълго не се давах. И накрая напуснах, даже и без да имам следваща, и без да ми е важно трябват ли ми пари.
Като дърта свекърва ще прозвуча, но наистина прочетете препоръчаната книга или поне темата тук.

От колко време си там?
Има време колежките да започнат да я копират. Просто не е назрял момента. И при мен беше така в началото в по предната ми работа, после спряха всички да ми говорят. Обидени, с навирени муцуни, гледащи всеки път с презрение сякаш съм им изяла обяда . Една злобарка настрои 4 човека срещу мен. Как, кога,защо не знам. Факт е,че беше ужасно неприятна. Чисто визуално излъчваше енергия на лош човек, надхвърлила 43+ без деца и мъж ,не знам дали е от значение вече дали с напредването на годините такива жени са опасни за всеки,който си набележат за жертва. В резултат на нейния тормоз и с постоянство настройвайки останалите срещу мен ме принудиха да напусна.
Взимах добри пари и бонуси. Клиентите бяха читави. Завързах контакти и приятелства,но не можех повече да нося този товар на гърба си. Униженията и обидите на колегите ми не можеше да се компенсира нито с парите, нито с бонуса в края на годината. Моите шефове не го разбраха. Не разбраха и думите ми,когато седнах да говоря на 4-ри очи. Казах им,че си тръгвам, имам образование и искам да работя по професията си. Шефът ми отвърна,че щял да увеличи заплатите поне два пъти през годината. Аз му отвърнах не всичко е ПАРИ. И напуснах. Не съжалявам. Човек трябва да се обгражда с хора, с които да е щастлив, а не с такива ,които да го водят към психически срив. Болестите започват от главата. Може да ядеш най-скъпата биохрана, да ползваш най-скъпата козметика,но отвътре чувстваш ли тревожност и напрежение , не спиш ли спокойно, няма да ти помогнат.

За съжаление не ножем да си избираме колегите. Роднините също.И, не е възможно да си обграден само щастливи хора в службата.Както казах, на този етап не мога да напусна. Нищо друго не ми остава освен да стискам зъби и да се боря стази чума. Хайде, стискайте палци, днес да не я хвана за кокчето.

И аз изпитвам ужас, че ще се видя с колежката днес,  не знам какво ще измисли. Дано днес е в по-добро настроение и да мине деня една идея по-леко.

Това с игнора и примиряването не всеки го мопже и трудно се научава. Имам близка, която не се задълбочава в служебните и семейни  конфликти и от нея се опитвам да прихвана , получава ми се, но бавно. Най-трудно ми е с роднините да се справя, може би заради чувствата

Е, то не е лесно да си перде с такива хора. Може би избягването на женски колективи е добра идея. Смесените колективи като че ли са по-добри. Мъжете уравновесяват положението в един змиярник, въпреки че някои сфери са напълно феминизирани.

Един пример и от мен

Имах подобна по-възрастна и по-опитна от мен колежка. Като цяло съм над нещата, приемам съвети за това как да работя по-оптимално, но нареждания не. Всяка сутрин влизах с усмивка на лице, в добро настроение и т.н. Тя си дундосва нещо, аз обаче изобщо не я отразявах. Един ден, обаче бях станала нещо накриво и понеже никога не ме бяха виждали в такава светлина очакваха, че всичко си е, както преди.  Тя отново ме почна от вратата - понеже ми се беше развалил принтера, трябвало да си свържа компютъра с принтер, който беше през 5 гишета и да ходя до там през 3 минути, за да си взимам разпечатаната бланка. Леле майкооо, направо отвориха "Кутията на Пандора" и не можаха да повярват какво се случи. Като отворих тази моя иначе винаги усмихната уста и като я почнах - чу ме целия отдел, че даже и шефа долетя. Като дойде шефа много точно му обясних какво се случва и че категорично отказвам да направя това, което колежката иска от мен. Ако искат да работя с принтера, да ми донесат нов - иначе ще си чакам стария да се върне от поправка. И, ако колежката толкова много държи работата да се върши по този начин, аз съм готова да се сменя с нея и да го върши тя. Е, познай какво стана - шефа наистина ни смени местата за 1 седмица. От тогава не съм чула гък нито от нея, нито от друга колежка. Както се казва - само веднъж ги запознах с "тъмната ми страна", след което работата беше песен до деня, в който напуснах.

Точно така , трайте си , докато не намерите нещо по-добро.
Има и колективи,които ги няма тези неща, но масово тук всеки се разпорежда сякаш си е вкъщи.
Днес една колежка идва при мен и ми вика удобно ли е, аз й отговарям „да,кажи”. После идва с клиентката и вършим каквото трябва. Когато занесох документа на колежката на ухо ми каза„ не е учтиво да ми казваш пред клиента „да, кажи”. „А трябва да,  заповядай.”
После ми вика не се засягай.  Първо не беше пред клиента, второ ,няма нужда да си правим забележки как да се държим една с друга. Каквото са ме помолили съм го свършила веднага. Без фасони, без офкане и пъшкане. Защото знам,че това е толкова сладка работа в сравнение с конкурентите, които имат толкова работа,че пушек се вдига.
Започвам да си мисля,че всичко към мен  е умишлено, за да може някоя да си намести свой човек.
Аз реално нищо не губя. Само нервите си троша. Нито заплатата е голяма, нито работата може да научиш кой знае какво.

Има свестни колективи, била съм в два такива. На една и съща работа, но хората се сменяха често и за известно време се засякох с нормални, позитивни и готини хора. Не губете надежда

Имам чувството, че тук по дефолт трябва да се мразим, а ние сме на работа не в детската градина, да се забавляваме, или да се възпитаваме, трябва да се търпим толкова,че да върви работата, без излишни интриги, имала съм в двете крайности, на ново работно място се опитаха да ме стреснат с викове и проблеми и то от хора, които не ми бяха дори на нивото на позицията, сложих ги на място без викове и без последствия, шефовете одобриха случката тайно, без да взмета страна разбира се, и после напуснах, защото си намерих по-добра работа. Новото място беше чудо, чак не можех да повярвам колко са добри и отзивчиви колежките, все си мислех ,че има уловка

О да, факт е, че има и страхотни колективи. Аз самата работих дълго време в такъв. Бяхме 28 жени и 3 мъже, повечето на моята възраст /25 - 30 г./, но и няколко по-големи. За толкова години не сме се скарали нито веднъж, не сме си подляли вода нито веднъж, помагали сме си и сме се покривали хиляди пъти. Аз напуснах, но те още работят там и винаги мога да разчитам на тях, ако имам нужда от нещо - и лично, и професионално. Страхотни хора наистина

Снимай я със скрита камера и го покажи на шефа ти. Кажи му, че ще го съдиш за психически тормоз ако не я озапти, да видиш как бързо ще се решат нещата!!

На последния пост се смях с глас. Добре, че съм сама в отдела за момента. Да допълня и още нещо към поста ми от сряда - има един много готин член 126 от КТ / Кодекса на труда/. Авторката да припомни на колежката си алинеи 10 и 11 от него. След това чл. 186 - за дисциплинарните наказания. Много от самонадеяните  служители не са наясно с последствията от поведението си и смятат работните си места за бащиния, с което си подритват трудовите книжки бавно и методично.

абсолютно никой не се интересува от КТ.
дори ИТ.

ХЕХЕ ЗАБАВНО "злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения"

) Ами може да съм малко самонадеяна. Със съпругът ми работим в IT и не ми се налага да се моля на някой. Даже на нас ни се молят и ни дават предложения. Просто мисля, че авторката е много примирена женица, да им тегли по една ... и на двамата ако трябва, и ще започнат да я уважават. В днешно време ако не си по "така", те подритват здраво. Аз самата нямам образование, но с компютрите съм ок и не ми се налага да работя с идиоти. Ако иска авторката да се посмее на изказванията ми, но аз съм видяла, че като съм малко по грамогласна и сопната не ми се налага да се разправям с такива КОЗИ като нейната колежка.

Точно. Ходи го доказвай. Пък като те намъмрят по чл. 188, много важно. Работодателите избягват дисциплинарните уволнения и има защо.

Записвам се да ви следя и аз за нови техники за търпение и игнор. Аз съм от другата страна. С колежка от 2+ години, приятелка на шефката, взе я по милост, че никъде не я искат. На 40+ години, неграмотна, комплексирана, пълна скръб, но с малко детенце, с тежка съдба (сирак е и всички сме снизходителни...). Не си гледа нейната работа, защото ѝ е скучна, а пипа и моята, пише ми по файловете и полудявам. Гадна ли съм, ако не ѝ давам да ми пипа файловете? Мълча, трая си, стоя до късно да свърша и нейната работа, и ако се обадя да я питам wtf пак е направила или защо пак ми е променила файла, съм лоша.
Искам само да стои далеч от мен, заклевам се въобще да не се обаждам и днес да си заключа документите.
Успех и здрави нерви ви желая, на мен също хаха и приятен ден!

Е това вече е гадно и наистина не знам как бих постъпила. Винаги има поне по един такъв служител, който е човек на шефа и за съжаление е трудно да се справиш с него. Има ли вариант да си сложиш парола на компа, за да не може да влиза и да ти пипа файловете? Те са си твои. Отделно те съветвам да не вършиш и нейната работа. Шефа да си се оправя с нея щом са си близки. Ти си върши твоята, не се карай с нея, но не си давай файловете. И не, не си гадна. Това си е твоята работа и няма нужда тя да ти пипа нещата

Ако тези файлове имат връзка с работата и на двете Ви - да, може да ги отваря, да чете, да прави промени, ако се налага. Но ако засягат само и единствено твоята работа, трябва да стои далеч от тях. Шефът трябва да знае, ако някой си пъха носа, където не му е работата. Колкото и да е близка на шефката, за въпросната шефка работата трябва да е най-близка. Все пак сте на работа
Преди време бях забелязала, че наша служителка, младо момиче, редовно отваря папките с отчетите на търговските представители, които нямат нищо общо с нейната дейност във фирмата. Попитах я защо го прави, а тя отговори, че и било много интересно с какво се занимават. Ей-така, да имала повече представа от различни аспекти на работата във фирмата. Мило и обясних, че на работа всеки трябва да се занимава с непосредствените си задължения и ако има интерес към друго, първо трябва да попита. Проследих я известно време след това - никога вече не забелязах да отваря тези папки, но за всеки случай ги заключих.
При вас май случаят е друг, затова  моят съвет е да говорите с шефката си.

Имах две колежки, които редовно издебваха двама колеги да излязат от стаята си, за да могат те да влязат и да ровят из шкафовете и документите им.

Привет, момичета. Зачела съм се в един блог и пред очите ми излезе тази статия. Сетих се за темата. Оставям линк.
https://www.kittyfromthecity.com/girls-support-girls/
Оставям в скрит текст и частта, която ми направи най-силно впечатление. Аз също съм се замисляла по въпроса. Та нали всички Крюели и те са били на по 20 години. Толкова ли е сложно да се подкрепяме, независимо от всичко.