А чели ли сте поредицата на Робърт Галбрейт( псевдоним на Джоан Роулинг) с Корморан Страйк? На мен доста ми допада , 4 книги са излезли на български до сега. Има прекалено кървища на моменти, само това не ми допада. Иначе са доста интересни .
- Публикувана: 22 март 2020, 10:20 ч.
- Последно мнение: 26 май 2020, 02:19 ч.
В момента чета ... 64
Като цяло я харесвам Лекберг, но съм и съгласна с критиките към нея. Може би ми допада, защото не съм чела почти нищо друго от жанра от скандинавски автори. Иначе и чета книгите подред, но не една след друга. Остават ми още три от поредицата, ама ще видим кога. 😂
Относно поредицата с Корморан Страйк изобщо не ми допада. Чела съм само първата книга всъщност и помня, че се измъчих.
Приключих " Тяло под роклята", щеше ми се да дам по-висока оценка, но ще дам 3.5/5. Липсваше ми това, че някои от историите, случили се на главния герой, така и не бяха разказни докрая. Да- става ясно какво е станало общо взето и може би такава е била целта на автора, но не ми допадна това.
Започвам " Все още аз" на Джоджо Мойс с големи резерви. " Аз преди теб" е една от любимите ми книги, а " Аз след теб" е една от най-слабите, които съм чела. Та да видим сега.
Относно поредицата с Корморан Страйк изобщо не ми допада. Чела съм само първата книга всъщност и помня, че се измъчих.
Приключих " Тяло под роклята", щеше ми се да дам по-висока оценка, но ще дам 3.5/5. Липсваше ми това, че някои от историите, случили се на главния герой, така и не бяха разказни докрая. Да- става ясно какво е станало общо взето и може би такава е била целта на автора, но не ми допадна това.
Започвам " Все още аз" на Джоджо Мойс с големи резерви. " Аз преди теб" е една от любимите ми книги, а " Аз след теб" е една от най-слабите, които съм чела. Та да видим сега.
Аз приключих "Индийската съпруга" на Карин Фосум.
Тази книга тотално ме обърка и озадачи.
Това е първата книга на авторката, която чета. Не ги започнах по хронология, защото вече бях започнала тази и не ми се търсеха останалите. Предполагам, че не е толкова фатално, тъй като не забелязах в книгата да има препратки към някакви минали събития на главните герои.
Има ли друга книга от същата авторка, която да си заслужава да бъде прочетена?
Тази книга тотално ме обърка и озадачи.
Скрит текст:
Чувствата ми са смесени, защото хем героите бяха супер мудни, хем пък си имаше действие. Като цяло не ме грабна, анализите бяха твърде повърхностни и не успях да си изградя добре образите на главните персонажи и да преживея случките. Създаде ми усещане за хаос и лутане.Завърши внезапно, без изобщо да е разплетен случая. За пръв път ми се случва история да приключи по този начин.
Това е първата книга на авторката, която чета. Не ги започнах по хронология, защото вече бях започнала тази и не ми се търсеха останалите. Предполагам, че не е толкова фатално, тъй като не забелязах в книгата да има препратки към някакви минали събития на главните герои.
Има ли друга книга от същата авторка, която да си заслужава да бъде прочетена?
Аз приключих доста бързо с "Кафе под липите " на Дж.Венг - беше от типа книги , които се четат за ден и след няколко месеца сигурно няма да си спомням нищо от нея , но пък много ми хареса атмосферата в Берлин от 20-те години на миналия век.
Снощи започнах "И никога не я откриха" на Ремигиуш Мруз и историята е толкова динамична , че докато се усетя бях прочела 40% от книгата. Мисля , че ще ми хареса - всичко е доста мистериозно , развива се бързо и смятам ,че е мой тип книга.
По отношение на К.Лекберг - подготвила съм си всички нейни книги и ... така си седят и чакат ред , но мисля тази година наистина да ѝ дам шанс и прочета все някоя книга.
Подсетихте ме и за Робърт Галбрейт - чела съм първата книга "Зовът на кукувицата" още ,когато излезе и помня ,че тогава леко се измъчих ... хич не ми вървеше прочита ѝ. Сега няколко години по- късно може пак да дам шанс на авторката , а и съм забелязала ,че с времето възприемам по различен начин дадена книга.
Снощи започнах "И никога не я откриха" на Ремигиуш Мруз и историята е толкова динамична , че докато се усетя бях прочела 40% от книгата. Мисля , че ще ми хареса - всичко е доста мистериозно , развива се бързо и смятам ,че е мой тип книга.
По отношение на К.Лекберг - подготвила съм си всички нейни книги и ... така си седят и чакат ред , но мисля тази година наистина да ѝ дам шанс и прочета все някоя книга.
Подсетихте ме и за Робърт Галбрейт - чела съм първата книга "Зовът на кукувицата" още ,когато излезе и помня ,че тогава леко се измъчих ... хич не ми вървеше прочита ѝ. Сега няколко години по- късно може пак да дам шанс на авторката , а и съм забелязала ,че с времето възприемам по различен начин дадена книга.
На мен Лекберг ми харесва за разсейване, но определено не я сравнявам с Русенфелт, няма да е в нейна полза 
Дразнят ме и честите отклонения от криминалния сюжет, както и някои не много реалистични неща. Като едногодишната ѝ дъщеря, която разбира и говори всичко примерно 
Засега ми е приятна поредицата ѝ, но вероятно ще я прекъсна след "Немското дете" и ще продължа с нещо друго, за да не ми стане досадна
Дразнят ме и честите отклонения от криминалния сюжет, както и някои не много реалистични неща. Като едногодишната ѝ дъщеря, която разбира и говори всичко примерно Засега ми е приятна поредицата ѝ, но вероятно ще я прекъсна след "Немското дете" и ще продължа с нещо друго, за да не ми стане досадна 
Вчера се чудих коя книга да започна и много време държах в ръцете си "Вещицата". В крайна сметка започнах "Крадецът на шоколад". Предполагам, че няма да е нещо невиждано, по- скоро типично женско книжле за убиване на време. Но имам нужда от такова след "Дом" на Кучер. Толкова много тъга има в тази книга. Давам 5/5. Но не може да се преразкаже, трябва да се прочете, да се преживее и усети. Препоръчвам.
Оня ден обещах, че ще се заема с "Мементо" на Радек Йон. След около 30 часа работа - сканиртане, OCR, редактиране - обработката е завършена. Можете да си я изтеглите в .FB2.ZIP формат от този линк.
За тези, които не са запознати с произведението - написано е под форма на ретроспективна изповед на един наркоман, достигнал дъното. И представлява най-реалистичното възможно описание на живота на наркозависимите. В никакъв случай не е леко четиво. Но, от друга страна - препоръчвам го на всеки тинейджър, който навлиза във възрастта, когато започва да проявява естествено любопитство към дрогата. Ако нещо може да накара един подрастващ да се замисли, преди да опита наркотик - това е този роман.
Виждам, че още преди 13 години участнички във форума са споделяли впечатления от него.
Не съм качил книгата никъде другаде, но ако някой има желание да я разпространява - моля да се чувства свободен да го прави.
За тези, които не са запознати с произведението - написано е под форма на ретроспективна изповед на един наркоман, достигнал дъното. И представлява най-реалистичното възможно описание на живота на наркозависимите. В никакъв случай не е леко четиво. Но, от друга страна - препоръчвам го на всеки тинейджър, който навлиза във възрастта, когато започва да проявява естествено любопитство към дрогата. Ако нещо може да накара един подрастващ да се замисли, преди да опита наркотик - това е този роман.
Виждам, че още преди 13 години участнички във форума са споделяли впечатления от него.
Не съм качил книгата никъде другаде, но ако някой има желание да я разпространява - моля да се чувства свободен да го прави.
Май за първи път се захванах с поредица. "Семейство Роял", пет книги, на Ерин Уот.
За тинейджъри. Има от всичко - проблемно поведение, училищни проблеми, словестна престрелка с родителското тяло, убийство, интриги, изцепки, наркотици, първа любов и т.н. Все неща от живота. Харесват ми, на четвъртата книга съм.
За тинейджъри. Има от всичко - проблемно поведение, училищни проблеми, словестна престрелка с родителското тяло, убийство, интриги, изцепки, наркотици, първа любов и т.н. Все неща от живота. Харесват ми, на четвъртата книга съм.
