Здравейте, имам племенници на 2г и 5месеца и на 4г и 2 месеца. Напоследък ми прави впечатление, че по-голямото дете не отговаря на простички въпроси, не може да се съсредоточи, когато му се говори сякаш не разбира, повтаря едни и същи думи без да ги свързва в изречение със смисъл. Направи ми впечатление, че по-малкото дете може да отговаря на простички въпроси като “как си?”, “какво правиш?”, “ какво е това?”, както и слуша и гледа в очите когато бъде заговорено. От своя страна пък баткото изобщо не слуша и започва да крещи едни и същи думи без да имат смисъл и връзка. Направих намек на сестрата, че може би е добре да го заведе на логопед или детски терапевт, но тя реагира доста бурно с думите “децата ми не са откачалки, че да ги водя по доктори”. Знам, че всяко дете се развива индивидуално и нямам особени наблюдения над други дечица в тази възраст, затова бих се радвала на мнения на родители какво е нормално и какво не е нормално да прави детето. Може ли да става въпрос за някакъв проблем? И дали трябва да поговоря по -сериозно със сестра си да предприеме нещо?
- Публикувана: 15 апр. 2020, 08:03 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2020, 01:00 ч.
Развитие на 4 годишен
Имам опит. Много опит в това отношение. Сценария мога да го опиша без проблем. Ако опитате да направите намеци или да предприемете нещо - ще си развалите отношенията със сестра ви. И да направите нещо и да не направите нищо - нещата ще се случат по един и същ начин - сестра ви ще предприеме нужните стъпки когато е готова да види и осъзнае че детето има проблем ( ако има такъв ). Това което ще напиша е жестоко но всеки родител си носи отговорностите. С всички добри и лоши последствия. Непоискан съвет, непоискано добро само влошават ситуацията.
Не можеш да направиш насила добро. така, както го описваш проблем има, но докато родителите на детето отричат най-емоционално, нищо не можеш да направиш. Най-вероятно ще се усетят, когато детето тръгне в предучилищна и някоя учителка обърне внимание, но дори тогава не е сигурно, че ще направят нещо. Действителността ще ги тресне в първи клас, но тогава вече ще е изгубено доста време. Всеки родител реагира така, както му позволяват моментния капацитет.
Детето сигурно ходи на детска градина. От там нещо не са ли казали? Как се справя там?
Останалите споделени неща определено намекват за две неща : първо детето все пак има проблем от едно или друго естество. И второ , че сестрата( майката ) не иска да види че има проблем. Съзнателно си затваря очите, не го приема , неглижира го. Това означава както казах - насила добро не може да стане. Що се касае до учителките в дг или училище то и те нищо не могат да направят освен да говорят ,което явно го правят. Както предполагах ситуацията е задънена.
Този тест за мен не е много реален, направих го от любопитство, излезе, че синът ми е със забавено развитие, заради въпроси от типа- дали яде повече, или по- малко, дали предпочита определена храна, нощното напикаване, разхвърлянето и т.н. Много деца са злояди и не обичат определвни храни, също имат нощно напикаване и разхвърлят, без да имат проблем с развитието. Също за интересите- не може да се интересува от всичко, няма тесни интереси, но едни неща му харесват, други не. Нормално е.
Направих теста според моите наблюдения на детето и излиза аутизъм. Не знам до колко може да се определи с такъв тест. Изпратих го и на сестра си и тя да погледне и повече не мисля да повдигам този въпрос. Много е деликатно и най-много да създам излишно напрежение. Благодаря ви !
Има и друга вероятност, предполагам: да не може да се адаптира в градината. Моят син, след като тръгна на градина, дръпна назад в развитието си. При това жестоко. Не ядеше там нищо. Не желаеше да говори. Не плачеше - крещеше. Напишкваше се - а не го беше правил от година и кусур. Когато го насилиха да яде, започна да се окапва, да се бърше в дрехите - преди това ядеше сам, много внимателно, и търсеше салфетка, за да се избърше. Когато го прибирах - трепереше и ми се сърдеше.
Отне ни време, за да го разберем. Когато питахме възпитателките - "ама няма такова нещо! спокойно дете е! само че яде бавно и остава последен".
Единственото, което говореше, че не страда от някакво заболяване, беше, че когато имаше почивни дни, се променяше. Ставаше спокоен, спеше, ядеше що-годе внимателно, говореше спокойно...
Преодоля го едва в първи клас благодарение на учителите.
Вече сте казала мнението си. Но все пак, доколкото разбирам, не сте постоянно с тях, така че не знаете със сигурност. Оставете сестра си да реши кое е най-добро за детето - тя му е майка и най-добре го усеща. Честно казано, разбирам сестра Ви. И на мен ми беше неприятно, когато все някой ровеше и търсеше да намери с какво детето ми не е "добре". И никой не вярваше, че просто по-трудно се адаптира извън семейната среда. Елате сега да го видите - самоуверен, винаги център на внимание, усмихнат и спокоен.
Отне ни време, за да го разберем. Когато питахме възпитателките - "ама няма такова нещо! спокойно дете е! само че яде бавно и остава последен".
Единственото, което говореше, че не страда от някакво заболяване, беше, че когато имаше почивни дни, се променяше. Ставаше спокоен, спеше, ядеше що-годе внимателно, говореше спокойно...
Преодоля го едва в първи клас благодарение на учителите.
Вече сте казала мнението си. Но все пак, доколкото разбирам, не сте постоянно с тях, така че не знаете със сигурност. Оставете сестра си да реши кое е най-добро за детето - тя му е майка и най-добре го усеща. Честно казано, разбирам сестра Ви. И на мен ми беше неприятно, когато все някой ровеше и търсеше да намери с какво детето ми не е "добре". И никой не вярваше, че просто по-трудно се адаптира извън семейната среда. Елате сега да го видите - самоуверен, винаги център на внимание, усмихнат и спокоен.
Това е най- лошия възможен съвет. Какво става ,ако се окаже вече в първи клас ,че наистина има проблем. Еми всички влакове са изпуснати ето това става. По-добре навреме да се почне да се прави нещо и да се окаже фалшива тревога , отколкото в първи клас да трябва детето да почва тепърва да догонва връстниците си. Колко такива на които родителите искрено са вярвали че в училището ще им "оправи" децата съм виждала. Не се оправят да ви кажа. Но родителите често са склонни да се самоуспокояват и да неглижират. Както казах , за съжаление , всички деца на този свят не могат да бъдат спасени. Всеки си носи родителския кръст а обществото можем само да гледаме оътстрани.
Има голямо значение какво точно е "различното" в поведението на детето. Знам за деца, които просто са разглезени и не искат да правят това или онова. Свикнали са да им угаждат, мама да прави всичко, странят от децата в градината, защото не са център на вселената там и т.н.
По-голям проблем е, че това дете не може и/или не иска да говори и не ползва тоалетна самостоятелно, което трябва да се научи около 3 г., макс. до 4 г.
По-голям проблем е, че това дете не може и/или не иска да говори и не ползва тоалетна самостоятелно, което трябва да се научи около 3 г., макс. до 4 г.
От описаното, особено когато има по-малко дете, контрастите в развитието се набиват на очи още повече. Авторката доста добре е усетила нещата, то за нея решението е трудно - дали да рискува да изпадне в конфликт с майката, но да й обърне внимание, или да запази мира и да си замълчи. Друг вариант е да говори с някоя от бабите, особено с бабата по майчина линия и там баба и майка да се разбират.
Това е най- лошия възможен съвет. Какво става ,ако се окаже вече в първи клас ,че наистина има проблем. Еми всички влакове са изпуснати ето това става. По-добре навреме да се почне да се прави нещо и да се окаже фалшива тревога , отколкото в първи клас да трябва детето да почва тепърва да догонва връстниците си. Колко такива на които родителите искрено са вярвали че в училището ще им "оправи" децата съм виждала. Не се оправят да ви кажа. Но родителите често са склонни да се самоуспокояват и да неглижират. Както казах , за съжаление , всички деца на този свят не могат да бъдат спасени. Всеки си носи родителския кръст а обществото можем само да гледаме оътстрани.
Ама разбира се! Моето го бях оставила на самотек сигурно, предполагаш? И е тръгнало в първи клас напикаващо се, не говорещо и ядящо като прасе?
Струваше ни огромни усилия да го "социализираме" в детската градина. И безкрайно търпение, да не счупим главата на поредния "доброжелател".
Мислех, че се разбира от само себе си, че връщането в развитието касаеше именно 4-годишната му възраст. Но явно не съм се научила, че всяко нещо трябва да пояснявам като за...
Ако майката не иска да види проблема, няма да го види. Това е истината и нищо не можеш да направиш. Опитай се да говориш със сестра си, ти си знаеш по какъв начин да започнеш темата. Дано те разбере. И да, рискуваш да си развалите отношенията. Но все пак намекни за консултация с невролог и логопед, нищо не пречи, ако няма проблем. А ако има, предполагам, че колкото по-рано, толкова по-добре. Може пък да помисли по темата и да се активизира. Струва ми се, че никакви баби и ЛЛ няма да свършат работа в тази ситуация...и все пак дано да няма проблем детето!
По мое мнение, ЛЛ(педиатрите) си гледат най-вече имунизационния календар и направленията. Рядко има наистина загрижени ЛЛ, за съжаление. Съгласна съм че ЛЛ на детето трябва пръв да бие камбаната, но уви случая е друг. А може пък и да няма проблем, дай Боже. А и няма как да знаем дали все пак не е намеквала на майката...
При познати така детето не говореше на 2г и половина, оказа се проблем със слуха, старо възпаление на евстахиевата тръба след антибиотик най-вероятно. И някаква течност имало и детето чува много слабо. Някаква операция/манипуляция правиха и след това започнаха работа с логопед. Само за месец имаше голям напредък. Така че не е изключено и чисто физиологичен проблем да има детето.
При познати така детето не говореше на 2г и половина, оказа се проблем със слуха, старо възпаление на евстахиевата тръба след антибиотик най-вероятно. И някаква течност имало и детето чува много слабо. Някаква операция/манипуляция правиха и след това започнаха работа с логопед. Само за месец имаше голям напредък. Така че не е изключено и чисто физиологичен проблем да има детето.
Ама, то тези неща не се намекват, а се казват! ЛЛ какво се правят на умрели лисици! наистина тях ги интересува да си гледат направленията и имунизациите, за да не ги глобят. Отделно има едно отношение да омаловажават индикациите за по-"меки" проблеми, лежейки на ухото, че "децата се развиват индивидуално". Е, да, ама не! Колкото и индивидуално да се развиват, на всяка консултация много добре педиатърът вижда къде е детето по разни показатели, дори докато го пита "а къде е мама" и "покажи си нослето" или "какъв цвят е блузката ти". Дори често разколебават протеснени майки, когато самите майки питат дали има някакво изоставане, най-често в речта. Криватата фраза "Иванчо до 3 години дума не можеше да обели, а после стана професор" все още се използва, макар и в различни вариации.
Говори на сестра ти постоянно, докато не вземе мерки! Сестри сте, ако ти не й кажеш истината в очите, кой?
И да се изпокарате, колко да се скарате? По добре ли ще се чувстваш ако виждаш и мълчиш, а развитието на детето върви назад? Мобилизирай всички сили и говори, говори и пак говори!
Тестове като този от линка са ала-бала. Детето е на възраст, на която след един месец усилена работа с професионалист ще има очевиден напредък. Колкото по голямо става, толкова по-трудно ще се получават нещата.
И да се изпокарате, колко да се скарате? По добре ли ще се чувстваш ако виждаш и мълчиш, а развитието на детето върви назад? Мобилизирай всички сили и говори, говори и пак говори!
Тестове като този от линка са ала-бала. Детето е на възраст, на която след един месец усилена работа с професионалист ще има очевиден напредък. Колкото по голямо става, толкова по-трудно ще се получават нещата.
Мисля, че ти си направила, каквото е трябвало. Остави сестра си да се оправя, все пак тя е най-близка с детето и може би да свързва тези изменения с тръгването на детска градина (ако преди е било по-различно) или просто да се страхува да погледне истината в очите.
Тя със сигурност вижда, ако малкото е по-напред в развитието си и по-социално от голямото. Има по-чувствителни деца, може пък на това да се дължи.
Ти си и казала, така че тя знае и нататък е нейна и на бащата отговорност. Аз не бих толерирала някой да ми говори едно и също за мое дете, след като съм му казала да не го прави. И няма полза от това.
Тя със сигурност вижда, ако малкото е по-напред в развитието си и по-социално от голямото. Има по-чувствителни деца, може пък на това да се дължи.
Ти си и казала, така че тя знае и нататък е нейна и на бащата отговорност. Аз не бих толерирала някой да ми говори едно и също за мое дете, след като съм му казала да не го прави. И няма полза от това.
Тя все още е във фаза отричане.Ще стане късно и тогава ще тръгне да търси помощ.Кажи и го направо, с много търпение -да го заведе на ДОБЪР логопед или детски психолог(не при който и да е)защото и това е от значение.Ако не възприема с добро, може и с агресия, само и само да се осъзнае.Тя иска детето и да е добре и ще се зарадва да я успокоят и да чака "по естествен" начин да си се развие или вътрешно се самозаблуждава, че може да е "малко особено" детенце, но нищо лошо няма.То пък всички сме особени, нали?Много от специалистите са на плачевно ниско ниво.Важно е при кого ще отиде, за да се свърши работата добре.За съжаление наистина добрите се претоварени и едва ли ще си губят времето да я молят и убеждават, като се вижда, че тя рита срещу идеята.Вместо нея има много желаещи да запълнят графика и наистина да работят с децата си.Така че трябва да узрее бързо Нека си се сърди, после ще разбере, че е грешала и ще ти прости.Успех!
Част от съветите са безумни, грубо ще прозвучи, но не си врете гагата, където не ви е работа. Да ви хрумва, че жената вероятно вижда, че има проблем, все едно бъркате в раната с непоисканите си съвети. Гледайте си вашите деца, ни роднински връзки, ни добри намерения ви дават право да се намесвате.
Тя сама трябва да приеме, че детето има нужда от помощ и обследване. Родителите знаят най-добре, няма нужда “доброжелатели” да им отварят очите.
В случая, вече сте споменали на сестра си нещо, тя е реагирала бурно, от тук нататък няма нужда от повече натиск, намеци и т.н.
Ако тя ви попита, дали виждате нещо странно в детето, то тогава може да я насочите към специалисти.
Тя сама трябва да приеме, че детето има нужда от помощ и обследване. Родителите знаят най-добре, няма нужда “доброжелатели” да им отварят очите.
В случая, вече сте споменали на сестра си нещо, тя е реагирала бурно, от тук нататък няма нужда от повече натиск, намеци и т.н.
Ако тя ви попита, дали виждате нещо странно в детето, то тогава може да я насочите към специалисти.
Логопедът може да помогне само на този, който е осъзнал, че детето има нужда от помощ, че той самият като родител има нужда от помощ, и слуша и прави това, което казва логопедът. Ако родителят все още поставя под въпрос нуждата от работа, съзнателно или несъзвателно саботира работата, то всичко е загуба на време. Неосъзнатият родител винаги саботира несъзнателно, защото все още живее с мисълта, че всичко е наред, всичко ще се оправи от самосебе си, какво толкова искат хората, защо от него се иска да прави някакви неща. И като по правило все е недоволен, все не е така, както му се иска, очаква пропуснатото да се навакса за два дни или два месеца, и не може да приеме, че колкото време е изгубено, толкова още време трябва за наваксване+активна работа. Пръста да си пореже човек, пак трябват дни да зарасне, а какво остава за повече от година-две застой. Защото нещата не започват от вчера, те са започнали още от времето, когато детето е било на няколко месеца и малко по малко се е натрупвало това, което не се е случило.
В момента авторката е на етап борба с вятърни мелници, само ще се изпокара с майката, защото майката цял живот ще помни тези разговори и ще ги приема като обида и обвинения.
Съжалявам, може да не се хареса това, което пиша, но твърде често това е развоят на събитията, те се превръщат в драми между роднини. Всеки родител сам узрява, а този родител си има родители, които да му обърнат внимание.
В момента авторката е на етап борба с вятърни мелници, само ще се изпокара с майката, защото майката цял живот ще помни тези разговори и ще ги приема като обида и обвинения.
Съжалявам, може да не се хареса това, което пиша, но твърде често това е развоят на събитията, те се превръщат в драми между роднини. Всеки родител сам узрява, а този родител си има родители, които да му обърнат внимание.
Споделям изцяло написаното от Veggie , гледайте си собствените деца и не си врете носовете където не ви е работа.
Авторката на темата си е казала мнението повече няма какво да се дълбае, да не говорим, че това, че детето се държи така с нея не ознзачва, че има проблем в развитието.
Авторката на темата си е казала мнението повече няма какво да се дълбае, да не говорим, че това, че детето се държи така с нея не ознзачва, че има проблем в развитието.
ЛЛ досега къде е дрямал? По-скоро често ЛЛ неглижират сигналите, защото им е по-лесно, гледат да запазят добри отношения с родителите, отколкото да свършат работа.
Аз си мисля, че човек, който не живее постоянно с детето и не прекарва ежедневно време с него не може да има достоверни заключения. Подобни изводи не е редно да се правят от инцидентни впечатления.
Дъщеря ми също беше абсолютно асоциална в детската градина - не говореше с другите деца, не се хранеше, дори до тоалетна не ходеше. А между другото като малка винаги е изпитвала некомфорт при контакта си със сестра ми или сестрата на съпруга ми и изобщо с хора извън семейството.
В момента е пети клас и всички тези моменти са в миналото.
Авторката на темата си е казала мнението повече няма какво да се дълбае, да не говорим, че това, че детето се държи така с нея не ознзачва, че има проблем в развитието.
Абсолютно!
Дъщеря ми също беше абсолютно асоциална в детската градина - не говореше с другите деца, не се хранеше, дори до тоалетна не ходеше. А между другото като малка винаги е изпитвала некомфорт при контакта си със сестра ми или сестрата на съпруга ми и изобщо с хора извън семейството.
В момента е пети клас и всички тези моменти са в миналото.
Авторката на темата си е казала мнението повече няма какво да се дълбае, да не говорим, че това, че детето се държи така с нея не ознзачва, че има проблем в развитието.
Абсолютно!
Какво стана?
Много ме развълнува темата.
Детето на най-близката ми приятелка навърши 4,а още не говори.
Не знам как да я насоча към специалист.
Аз самата работя с такива деца и тя сама ме е разпитвала,дали има нужда,като след всяко мое съгласяване и насочване към специалист,не съм я виждала с месеци,а темата не се повдига отново още толкова.
Много ме развълнува темата.
Детето на най-близката ми приятелка навърши 4,а още не говори.
Не знам как да я насоча към специалист.
Аз самата работя с такива деца и тя сама ме е разпитвала,дали има нужда,като след всяко мое съгласяване и насочване към специалист,не съм я виждала с месеци,а темата не се повдига отново още толкова.