Удовлетворени ли сте от живота си?

  • 5 840
  • 82
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Здравейте. От доста време следя различни теми с интерес в сайта и реших най-после и аз да се включа. След тези дълги месеци на изолация имах много време да размишлявам и да си задавам въпроси за живота. Та за това е и тази тема,защото ми е интересно да чуя и вашите отговори.

Малко и за мен... На 25 години,омъжена съм от 3 години, а съм със съпруга си от 6г. От 5 години живея в чужбина. След дълъг и труден път най-после имам хубава работа,която наистина харесвам. Успяхме да си купим собствен дом,без кредити.Имах и прекрасна сватба. Имам живи и здрави,прекрасни родители. Общо взето имам всичко,но все пак нещо не ми достига да съм искренно щастлива. Не мога да се примиря със сивото ежедневие,с еднообразието и скуката.

Вие доволни ли сте от живота си и бихте ли променили нещо,ако имахте възможност ?

Благодаря !

Последна редакция: чт, 21 май 2020, 10:10 от Анонимен

# 1
  • Мнения: 1 800
Няма време за скука и сиво ежедневие. Имам дъщеря на 3 и тя решава тези проблеми безотказно. Като добавя и работа и разни къщни задължения, картинката е пълна.
Определено съм щастлива. Но не пропускам да помрънкам☺️

# 2
  • варна
  • Мнения: 1 228
Пълно щастие няма, мила.
Човек колкото и да има, продължава да иска.
В такъв момент трябва да помислим за хора, които имат много тежък живот и нашите проблеми са бели кахъри.

# 3
  • Мнения: 41 226
Смешно е да разсъждаваш за удовлетворението от живота на твоята възраст.

# 4
  • Мнения: 17 408
Кел ти файда тебе от прекрасната сватба. Защо въобще я споменаваш?
Ах, тази скука? Тоз мъж що си го взела?
Какво мислиш за любовник?

# 5
  • Мнения: X
Кел ти файда тебе от прекрасната сватба. Защо въобще я споменаваш?
Ах, тази скука? Тоз мъж що си го взела?
Какво мислиш за любовник?

Защото го обичам. Просто е . И нямам нужда от любовник. Аз не се оплаквам от мъжа си,а със себе си не се разбирам 😁

# 6
  • Мнения: 10 995
и аз размишлявах върху този въпрос. За да съм по -удовлетворена планирам разни пътувания. В момента обаче съм по-удовлетворена от преди години. Скуката е доста кофти, колкото и да не вярват хората, това е в основата на повечето проблеми.

# 7
  • Мнения: 4 620
На този етап не съм особено удовлетворена.

# 8
  • Мнения: 5 258
За този проблем има само едно лекарство- мотика. Голяма. Ямболска.

# 9
  • Мнения: X
и аз размишлявах върху този въпрос. За да съм по -удовлетворена планирам разни пътувания. В момента обаче съм по-удовлетворена от преди години. Скуката е доста кофти, колкото и да не вярват хората, това е в основата на повечето проблеми.


Даа. Аз под " скука " нямах предвид,че 1-2 часа нямаш какво да правиш,ами това,че може би в близките 2 месеца знаеш как ще протече всеки един ден,освен ако не изникне някой проблем за разнообразие 😁

# 10
  • Мнения: 17 408
Е как тогава продължава да ти е сиво ежедневието? Защо не скучаете заедно, за по-интересно?

# 11
  • Linz
  • Мнения: 11 619
На 45 г. съм много по-удовлетворена, отколкото като по-млада. Въпреки, че сега водя далеч "по-скучен" живот. И въпреки, че си отидоха много обичани от мен хора. Но... открих себе си. Празнотата изчезна, замести я радостта от живота, надмогнах егото си и никога не съм била по-щастлива- особено като съм сама.
Единствения съвет който мога да дам е да не се страхуваш от промяната (независимо каква), да излизаш от зоната си на комфорт, да се развиваш и израстваш.

# 12
  • Мнения: 10 995
Аз те разбирам, но все пак в бг поотпуснаха малко положението. Само да тръгна на работа и поне при мен всичко ще се нормализира. Денят ми минава с бясна скорост, а от време на време влизам и във форума за разнообразие. Работа ни трябва, за да сме щастливи. Безделието води до пороци.

# 13
  • Мнения: X
Е как тогава продължава да ти е сиво ежедневието? Защо не скучаете заедно, за по-интересно?


Смятам,че сивото ежедневие е при всички хора - ставаш,ходиш на работа,пооправяш в къщи, грижиш се за децата (ако имаш такива) и това се повтаря всеки ден. За разнообразие се срещаш с приятелка и 1 път в годината ходиш на почивка. Поне така мисля,че е и при другите.

# 14
  • Мнения: 10 995
Ааа, на почивка може и до пет пъти в годината, стига да има пари.

# 15
  • Мнения: 96
За мен е супер че си задваш този въпрос.Има хора които и цял живот не им стига да разберат защо аджеба са на този свят и с нещо допринесли ли са за него.Мислещ и интелигнетен човек си ,браво!
До тук само хейт както виждам.
Явно затова че сте постигнали толкова много на такава малка възраст.Еми да си хейтват,остави ги.
Ами липсва ви едно бебче,това ще запълни живота ви.Успех.

И да ви кажа не се разсъждава чак на 60 -може и по-рано.Целта е да се надграждаш,да се стремиш към по-добро,да се развиваш,а не да се удовлетвориш на 20 и да си кажеш ами аз съм дотук,доволна съм,нищо няма да постигам.
Ествествено, че момичето чувства някаква празнота,в живота си,нека да се стреми да я запълва.

Последна редакция: ср, 20 май 2020, 21:46 от kamelia_83

# 16
  • Мнения: 5 258
Авторке, пробвай със силикон, хиурон, треси и т.н.т. Може това да ти липсва в живота.

# 17
  • Мнения: 17 408
Сивото е цвят на баланса. Не знам какво не му харесвате Simple Smile
Прави си го цветно, какво си се затръшкала. Деца ли имаш, или роботи? Нали общуваш с близките си, какво искаш още. Търси си занимания сама тогава.

# 18
  • Мнения: X
Авторке, пробвай със силикон, хиурон, треси и т.н.т. Може това да ти липсва в живота.

Не искам да си давам парите,за да се обезобразя 😁 и пак ще каже някой,че се хваля,но наследствено съм с доста голям бюст 😁

# 19
  • Мнения: 10 995
Трябва да се кефиш на живота, на работа си, на себе си. Да търсиш и да виждаш само позитивното. Така да си настроиш психиката.
И аз те съветвам да си родиш дете, да караш колело, да играеш зумба, народни танци,  да се запишеш на курс, да си заета.
Ако въпросът ти е само към другите - Аз съм си доволна от живота, направила съм си планове за още десет живота и си ги следвам. Тоя вирус и мен ме обърка малко, ама дано мине бързо.

# 20
  • here and now
  • Мнения: 4 304
Ами на теб ти е скучно, кой да обсъждаме?
Едно дете ти гарантира поне 18 години разнообразие. Съветвам те да опиташ.

# 21
  • Мнения: 96
Аз ти отговарям - аз съм доволна от живота си,да,има само един аспект в който не,но едва ли има човек който да каже всичко ми 6 ,само напред и нагоре,всичко постигнах.Но да,като цяло съм доволна от живота си.

# 22
  • София
  • Мнения: 16 203
Аз съм. И си търся предизвикателства като допълнително бизнес образование (уточнявам, на много високо равнище), резултатът е, че не успявам всичко на 6 в (об)учението и се самотерзая. 

# 23
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Авторке, пробвай със силикон, хиурон, треси и т.н.т. Може това да ти липсва в живота.

Не искам да си давам парите,за да се обезобразя 😁 и пак ще каже някой,че се хваля,но наследствено съм с доста голям бюст 😁
Нямаш богато въображение. Поработи повече върху себе си.

# 24
  • Мнения: 36 014
ако някой не е удовлетворен от живота си, вината е само негова - винаги има избор и възможност за промяна, но често хората не желая да платят цената за нея

# 25
  • Мнения: 2 220
Не, изобщо. Надявам се скоро да бъда.

# 26
  • Мнения: 828
Аз съм на 25 години, с мъжа ми сме заедно от 5 години, сключихме брак тази година. Смея да твърдя, че съм щастлива и удовлетворена, дори и да нямам дете все още. Само това ни липсва за 100% щастие, но всяко нещо с времето си, важното е да сме живи и здрави.

# 27
  • Мнения: 2 652
Човек е устроен така, винаги се стреми по-нагоре и по-нагоре. Затова до каквото и ниво в развитието си да е постигнал, знае, че има и по-висше ниво и се стреми да го постигне.
Погледни и пирамидата на Маслоу. Ако мислиш, че си достигнала върха, тогава мисля няма към какво повече да се стремиш и притесненията са ти неоснователни.
Друг е въпроса ако си от вечно недоволните хора като мен Joy дето мрънкат с повод и без повод. И аз не съм удовлетворена от живота. А също като теб направих кариера по специалността си в страната и чужбина, сдобих се много материални облаги, обиколих света, в допълнение родих две здрави деца-слънца.  Сега разбирам обаче, че не в това се крие истинското щастие, а в доста по-простите неща.

# 28
  • Мнения: X
Не, изобщо. Надявам се скоро да бъда.


Няма да разпитвам защо е така, може би е твърде лично. След като го осъзнаваш,има време за промяна. Пожелавам ти успех и дано скоро бъдеш напълно щастлив/а ! 😊

# 29
  • Мнения: 10 995
Алмира баш в здравите деца се крие щастието.

# 30
  • Мнения: 2 652
Алмира баш в здравите деца се крие щастието.

Ами... децата доста ограничават човека. Това ми е проблема в момента. С малка разлика са, а едното е още бебе. Толкова ме ограничават, че понякога ми иде да изляза от кожата си Joy Аз не съм човек склонен да стои вкъщи и да бъда домакиня 7/24. Не е тук моето щастие, сори. Да, голямо богатство са ми децата, но не са достатъчни за да удовлетворят личния ми живот. Не и на 100%

# 31
  • Мнения: X
Човек е устроен така, винаги се стреми по-нагоре и по-нагоре. Затова до каквото и ниво в развитието си да е постигнал, знае, че има и по-висше ниво и се стреми да го постигне.
Погледни и пирамидата на Маслоу. Ако мислиш, че си достигнала върха, тогава мисля няма към какво повече да се стремиш и притесненията са ти неоснователни.
Друг е въпроса ако си от вечно недоволните хора като мен Joy дето мрънкат с повод и без повод. И аз не съм удовлетворена от живота. А също като теб направих кариера по специалността си в страната и чужбина, сдобих се много материални облаги, обиколих света, в допълнение родих две здрави деца-слънца.  Сега разбирам обаче, че не в това се крие истинското щастие, а в доста по-простите неща.


Ами аз съм много емоционална и свръх чувствителна. Това,което казваш за по-простичките неща, е вярно. Най-щастлива се чувствам ,когато съм в България с близките ми. Просто да ги видя на живо и прегърна. Защото ето сега с тази карантина,не мога и не знам кога ще мога да ги видя.

# 32
  • Мнения: 4 620
Според мен всичко е до манталитет. Аз съм от вечно недоволните - каквото и да имам все не ми е достатъчно. Може би имам периоди удволетвореност, но в цялостта си съм доста недоволна. Има хора, които имат много малко в живота си, но въпреки това са щастливи. Въпросната промяна, за която говорите ще доведе до временно задоволство, но след това пак ще сте на стария хал. Такава ли ни е природата, не знам. Все драпаме за още и все не стига.
Разбира се съм дълбоко благодарна, че нямаме мнооого сериозни проблеми в момента. Живи сме и що-годе здрави, от глад не сме умряли. Базовите неща ги имаме. Просто някой път ми се струва, че животът е повече от това. Или съм greedy,

# 33
  • Мнения: X
Уейв, ако гледаш Narcos или El Chapo, ще видиш, че и Ескобар, и Чапо, притежават десетки милиарди, но не се спират да си живеят охолен живот, а постоянно се натискат да са най-големите и най-влиятелните. От алчност и гордност. Единият свършва с куршум в главата, а другия с доживотна присъда.

Радвай се на малките неща и това, което имаш, защото живота така или иначе е доста кратък.

# 34
  • Агент под прикритие
  • Мнения: 11 589
Уейв, ако гледаш Narcos или El Chapo, ще видиш, че и Ескобар, и Чапо, притежават десетки милиарди, но не се спират да си живеят охолен живот, а постоянно се натискат да са най-големите и най-влиятелните. От алчност и гордност. Единият свършва с куршум в главата, а другия с доживотна присъда.

Радвай се на малките неща и това, което имаш, защото живота така или иначе е доста кратък.
Абсолютно вярно!

Братане, когато нямаш пари, всичко ти изглежда скъпо.
Така е и с акъла: когато го нямаш, всичко ти е тъпо. Simple Smile

Последна редакция: ср, 20 май 2020, 23:31 от Phoenix Wright

# 35
  • Мнения: 3 044
Аз съм малко учудена, че на "скучно и еднообразно ми е" огромен процент от съветите тук са "роди си дете". Все си мислих, че деца не се раждат за разнообразяване на скучно ежедневие.
Авторке, според мен е абсолютно нормално да имаш такива размисли. Май всички около мен, включае аз, г/д на тази възраст минахме един по-сериозен етап на преоценка на изминалите години и дали сме доволни от постигнатото. А сега има допълнителни стимули за премисляне с оглед на ситуацията с пандемията. Аз лично за едни неща съм супер доволна, за други не толкова, но поради факта, че всяка година си сбъдвам някаква забутана и отлагана мечта, не мога да кажа нито, че ми е скучно, нито еднообразно, нито съм неудовлетворена, но имам на къде повече да драпам все пак хаха. Междудругото - не вярвам в понятието "пълно щастие". Илюзия е.

# 36
  • Мнения: 4 577
На 25 г. през ден бях вечер някъде с приятели, поне два уикенда месечно извън София и почти не съм пропускала ходене на рок-клуб петък или събота, ако не пътувам. Живеех и с партньор, т.е. това го правехме заедно. На всичкото отгоре  стандартът ми на живот във финансово изражение изобщо не беше висок.Срещите с приятели бяха предимно на бира в парка от клек-шопа или на гости, ходехме по хижи и с палатки, на море с нощния влак, в малки нелъскави клубове, където свиреха приятели. Сега, за съжаление, нямам време и сили за такъв живот. Но и нормално приоритетите се сменят. Прави ми впечатление, че в днешно време много млади хора я карат съвсем пенсионерската и не разбирам защо.
Сега не към особено удовлетворена от живота, ужасно ми липсва свободно време и често съм преуморена, все "на педал". Не знам точно как да забавя темпото и кое да изхвърля. На мен ми.се разказа играта през карантината. Никога през живота си не съм била толкова натоварена и, честно казано, направо завиждам на тези, които са успели да скучаят без да загубят работата си.

# 37
  • Мнения: 70
Когато човек си поставя някакви цели в живота (е, все пак трябва да са постижими), тогава няма време да умира от скука - постигаш една цел и си поставяш следваща. Разбира се има и хора, които живеят на принципа "ден да мине, друг да дойде" и никога не намират смисъла си в живота и е жалко. Аз съм на 26г и смея да твърдя, че всичко, което съм искала до момента, съм го постигнала с малки изключения, независещи от мен.
 Всеки човек има моменти, когато се чувства напълно удовлетворен и такива, в когато се отчайва. Това не е лошо, защото как иначе бихме били способни да оценим всички хубави неща, които са ни се случвали. Simple Smile

# 38
  • Мнения: X
FlameV и аз се очудих много на тези отговори,защото все пак едно дете не бива са се ражда от скука. А и всеки сам си преценява дали и кога да има деца,но все пак сме в бг мама. И всички имаме накъде още да драпаме.Мисля,че докато човек може, е хубаво да следва мечтите си,а не да се задоволява с каквото има. Без да се преминава в алчност.




[TafTaf на мен ми се наложи много рано (на 20г. ) да стана възрастен човек,за да постигнем мечтата си - собствен дом. И затова,когато другите на по 21 обикаляха дискотеките,аз и съпругът ми работехме здраво,за да успеем по-бързо,защото бяхме нетърпеливи и не искахме да станем на по 40 и да чакаме да наследиме нещо,за да има къде да живеем.

# 39
  • Мнения: 9 766
Да ти е скучно и да си неудовлетворен от живота са различни неща. И двете не би трябвало да се “лекуват” с раждане на дете.

Последна редакция: ср, 20 май 2020, 23:32 от G&B

# 40
  • here and now
  • Мнения: 4 304
Раждането на дете е част от удволетвореността от живота(поне за мен). Бонус е, че е почти невъзможно да ти е скучно.
А и все пак сме във форум за майки.

# 41
  • Мнения: 3 643
С малки изключения - да.
Като изобретя телепортацията ще съм свръхудовлетворена.
Пълно щастие няма, това е сигурно.

# 42
  • Мнения: 903
В нашият живот много трудно и бавно ни се получават нещата и често си казвам, че не съм никак удовлетворена, но като погледна назад колко трудни години минаха и как сме се борили се чувствам много благодарна.
Всеки със съдбата си, а удовлетворението зависи от очаквания, амбиции, сравняване с околните.
Не започваме с равен старт, но и не се и стремим към едно и също, нали?

# 43
  • Сф
  • Мнения: 10 681
Лана, може би чужбината ти влияе зле.Щастието не е в къщата, позицията, парите, а в малките неща, приятелите, споделените забавления.На 25 си много отегчена, очевидно не си в твоите си релси.Намери ги. Намери нещото, което те прави щастлива.

# 44
  • Paris, France
  • Мнения: 14 102
SweetLana, пишеш, че ти тежи сивото ежедневие. Кое му е сиво? Не харесваш климата, заспалото градче или селце, в което живеете, липсата на близки хора наоколо, езика, музиката? Разбери какво искаш да промениш и го промени сега, не след 5, не след 10 години, не като родиш дете!

Забелязах, че много хора се депресират като идат да живеят и работят на север. Май е от късите дни през зимата. На мене не ми пречеше. Разбрах рано, че съм щастлива и доволна само в големи, кипящи от нощен живот градове, гъмжащи от туристи и хора от цял свят и се депресирам в малки населени места. Мъжът ми е същия, но не търпи много северен климат. Установихме се малко по на юг и сме доволни.

Седни с молив и лист или Word и напиши какви са условията за идеален живот. Развихри въображението си! След това зачеркни това, което не е възможно да осъществиш в идната година и започни да работиш за сдобиване с постижимото в краткосрочен план. Понякога малки излизания на танци, фитнес зала или просто разходка с приятели вместо ресторант, кибичене пред телевизор или пиене с колеги могат да те направят безумно доволна и щастлива.

# 45
  • Мнения: 8
И аз имах подобен период на горе долу същата възраст. Наслаждавай му се, защото като дойдат децата, ще ти се иска да ти е скучно и сиво.
Моят съвет е да се намериш хоби (фотография, пътуване, четене, шиене, градинарство, готвене, нещо, което ти допада) и да започнеш спорт - танци, йога, Пилатес, тичане. Наслаждавай се на малките неща - вечеря навън с мъжът ти, кино, излизане с приятели (като премахнат ограниченията). Струва ми се, че просто не си открила себе си.

# 46
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 030
Винаги съм смятала себе си за щастлива,или поне за късметлийка,а се е случвало да премина през ада много пъти.Всеки път обаче излизам от там и продължавам по-силна и по-уверена от всякога.И като говорим за ад става на въпрос все за гадни неща-на 22 изгубих и двамата си родители,на 24-първото си дете.Когато на 25 родих синът си две седмици почти не се знаеше ще живее ли или не.После разбрахме,че е аутист.След това че не можем да имаме повече деца ако не се решим на инвитро.През 2016-та в рамките на 5 месеца претърпях два спонтанни аборта(след инвитро),после два неуспешни ембиотрансфера и внезапната смърт на вуйчо ми,който обичах като баща.Последно преди 2 седмици си взехме домашен любимец след години обмисляне и той след 5 дни умря(още не съм го преживяла и плача като си помисля за него колко малък и беззащитен беше).И въпреки тези гадости съм щастлив човек,защото знам че можеше да е по-лошо.Имам дом,любящ съпруг(днес рожденик),изключителен син, свестни роднини и добри приятели.В материален план не ми липсва нищо, имам и достатъчно време за нещата,които обичам.Да,чувствала съм понякога празнота, особено когато мама почина,но бързо съм я преодолявала.Животът е тук и сега и трябва да се живее.И е доста шарен ,стига да знаеш накъде да погледнеш(пък и сивото има безброй нюанси).

# 47
  • София
  • Мнения: 1 481
Започни да спортуваш всеки ден.

# 48
  • Мнения: 760
Да, като цяло съм удовлетворен, но не ми харесва това, че нямам приятели, искам да имам най-добър приятел, човек с когото да излизаме често и да си говорим, но нямам такъв. В реалния живот, съм интровертен и ми е трудно да заприказвам непознат човек.
Единствено това ме мъчи, липсата на близък приятел, а иначе за любовта не се притеснявам, все някога ще я открия.

# 49
  • Мнения: 6 331
Колко странно.. младо момиче, а пише като презряла лелка на към 50+.
Тези мечти на 20 години за къща, семейство и сватба ваши ли си бяха или някой ви ги вмени? Имам син на 20, считам съвсем нормален, и да ти кажа живота му изобщо не е скучен:-) забавлява се, има си любими занимания, има си цели.. но не мисли за къщи, собственост и семейства.Учи в чужбина, ще го стимулирам(но и той иска) да си взема стажовете в трета държава, за да може да попътува и да види различни неща. За семейства и монотонност има цяяяял живот.
Според мен си прегоряла от прекалено многото отговорности на тази ранна възраст, закотвена на едно място с къща.
Помисли си дали не си реализирала чужда мечта?

# 50
  • Мнения: 19 991
Апатията е признак за смърт на душата.
Удовлетворението идва от вътрешния ни баланс – усещането за хармония на вътрешния ни свят и случващото се покрай нас.
При теб явно има дисбаланс. Външно нещата са наред, но вътрешно чувстваш празнота.

Празнотата може да е вследствие на много неща, без да те познаваме няма как да знаем истинската причина. Може да е липса на твой, духовен свят, липса на персоналност, липса на зрялост, проблемно детство или отношения с родители, братя/сестри, връстници. Може да си залепнала на даден момент от живота си и да си фиксната там, затова да не можеш да получиш удовлетворение.

Помисли си какво си искала истински като дете или когато си насаме със себе си, а не какво "трябва" за пред другите – успешност, работа, къща и т.н.

# 51
  • Мнения: 352
И аз се изненадах от възрастта на авторката - съвсем младо момиче, а зациклило така в сивотата.
Аз съм удовлетворена от живота си, а ежедневието ми не се различава много от твоето. Нагласата и средата ми обаче явно е доста различна - и аз ходя на работа, но ходя с кеф и всеки ден ми е различен и научавам нещо ново. Поподреждането на дома въобще не го отразявам. И след работа ми остават часове, в които да се посвещавам на хобитата си и да задобрявам, което ми носи страшно удовлетворение.
Ходя почти всеки уикенд на малки ваканции, не чакам веднъж в годината голямата отпуска.
На твоите години излизах с приятели и половинката поне 2-3 пъти в седмицата, а и ние  с партньора ми бяхме станали "възрастни" отдавна и се бяхме метнали да строим собствен дом. Концерти, свирене с приятели, бири за по левче и домашно вино...

Та ми се струва, че си си направила някакъв план за живота, постигнала си го рано и си останала без цел, понеже си мислела, че този комфорт ще те задоволи. Ние не можем да ти кажем откъде идва твоето неудовлетворение, защото всеки се движи от различна амбиция. На 25 имаш достатъчно време и енергия да променяш живота си, не зацикляй.

Последна редакция: чт, 21 май 2020, 10:50 от Sally May

# 52
  • Мнения: 29
Мисля, че имам почти всичко, за което съм мечтала - мъж мечта, две деца, работа, която харесвам... Не се оплаквам. Винаги може повече, но съм щастлива и с това, което имам сега. Simple Smile

# 53
  • Мнения: X
Колко странно.. младо момиче, а пише като презряла лелка на към 50+.
Тези мечти на 20 години за къща, семейство и сватба ваши ли си бяха или някой ви ги вмени? Имам син на 20, считам съвсем нормален, и да ти кажа живота му изобщо не е скучен:-) забавлява се, има си любими занимания, има си цели.. но не мисли за къщи, собственост и семейства.Учи в чужбина, ще го стимулирам(но и той иска) да си взема стажовете в трета държава, за да може да попътува и да види различни неща. За семейства и монотонност има цяяяял живот.
Според мен си прегоряла от прекалено многото отговорности на тази ранна възраст, закотвена на едно място с къща.
Помисли си дали не си реализирала чужда мечта?
Това е проблемът, следването на стандартите, налагани от обществото.
А обясненията, че някои хора си били по принцип неудовлетворени или че хората сме били така устроени, че все нещо да не ни достига - не е така, това не е нормалното състояние на психиката, всеки дефицит, всяко усещане за дефицит е сигнал, че нещо не сработва както трябва.

# 54
  • Мнения: 1 782
Авторке, къде в чужбина живеете? Само материални неща изброяваш, а не споменаваш приятели? Това е много важно при живот навън. Лично за теб - намери си някакво хоби, започни да спортуваш.
Аз също съм в чужбина и не знам дали мога да кажа, че съм удовлетворена. Simple Smile Животът ми е ОК, но ми липсват приятелите. Отделно и аз се чувствам малко като в капан от това ИП и невъзможност да си отида до Бг или родителите ми да дойдат тук лятото.

# 55
  • Мнения: 2 838
Аз също съм в чужбина и не мога да кажа, че съм особено удовлетворена. Според мен фактът, че не сме в Родината същп допринася. Отложих вече две пътувания, едно от които беше до България и ми е доста криво.
Харесвам си работата, но не бих казала, че животът тук е това, което искам. С приятеля ми мислим след 5-6 години да заживеем в неговата държава. Доста по-приятно ще ми е там от колкото тук.
Благодаря на Бог, че имам живи и здрави родители и семейство. Друго не ми трябва ❤

# 56
  • Пловдив
  • Мнения: 14 609
На това, да се "оплакваш", че животът ти е супер, баш както трябва подреден, обаче ти не си удовлетворена, му се вика или уж прикрита хвалба, или глезотия. Не знам кое от двете.
Светът е пълен с хора с лош късмет, чийто живот не поради техните действия и не поради липса на качества у тях се е стекъл зле. Пък и поради действия и качества да е - пак почти същото.

Освен за мотиката горе, друг съвет не мога да дам.
Разбира се, не говорим за случаите на истинска депресия, какъвто този явно не е. Не знаем и дали авторката е истинска, разбира е, но приемаме, че е.

Ако пък това всъщност не е желаният от авторката живот, както някои в темата предполагат, значи проблемът е друг. И пак не е особено голям, на хората им се случват много по-лоши и непоправими неща.

Колкото до сивото ежедневие, не знам кое точно ежедневие е "сиво" за даден човек и колко вълнуващи и различни събития трябва да му се случват всеки ден, за да стане цветно, но за мен едно обикновено, спокойно, еднообразно ежедневие, стига да е устроено по начина, който подхожда на съответния човек, вече си е щастие. Лично моето ежедневие горе-долу ми подхожда и не ми хрумва да го нарека "сиво", а си е най-обикновено. В някои случаи отново може да се окаже, че проблемът не е сивотата, а несъответствието на ежедневието с предпочитанията и характера на човека.

Последна редакция: чт, 21 май 2020, 11:50 от Магдена

# 57
  • Мнения: X
Здравейте. Много благодаря на всички за отговорите. Искам да поясня,че не съм в някаква депресия или дупка. Това си беше моя мечта. За мен винаги семейството е било на първи план и просто близките ми хора много ми липсват. Предприела съм тази промяна за която всички говорят и скоро ще се върнем да живеем в България.

Знам,че има много по-страшни и лоши неща в живота. Не ме разбирайте погрешно,не се изкарвам мъченица,на която целият свят и е на раменете. Просто лош ден,така да го наречем. Сега съм в отпуска,която не ми е позволено да отложа,но и в ситуацията няма смисъл да се прибера,заради карантината и за това съм в по-лошо настроение.

# 58
  • Мнения: 19 991
От последния ти пост става сякаш по-ясно, че просто не знаеш какво да правиш със себе си, когато не ходиш на работа. Simple Smile
Ами, не, животът не е сив, а е мнооого цветен стига да отвориш очи и да виждаш. Ти сама си избрала еднообразно русло и си забравила да виждаш "шареното" покрай себе си. Сега имаш време за себе си – прави каквото ти харесва. Чети, филми, гимнастика, кексчета, шопинг онлайн, подреди си гардероба, направи си ревю у вас, засади цвете, подправки, свари си чай/кафе, налей си чаша розе или каквото ти харесва. Мога да продължа. Роднините не са панацея. Ако сама не знаеш как да се радваш на живота, никой успех, работа, кариера няма да помогнат.

# 59
  • Мнения: 10 995
Авторке, ти на форума не се връзвай. Работиш, бориш се, постигаш. Хората са завистливи и все гледат да те смачкат, когато имаш нужда да споделиш нещо. Айде няма нужда.
На 40 г. съм много по - удовлетворена, отколкото бях на 30 г., а на 20 - сет си бях направо нещастна. Мисля, че към 50-сет ще бъда абсолютно удовлетворена.

# 60
  • Мнения: 3 044
Магдена, всеки човек си живее в своята собствена реалност, не в чуждите. Много е трудно някой да разбере крайна бедност напр, ако никога не е живял в такава. Да, ще прочетеш, ще чуеш, но докато не го изживееш - няма как да влезнеш в чуждите обувки напълно. В тоя ред на мисли - на всеки проблемите му (каквито и да са те) са важни за него си и са центъра в неговия собствен живот. Мантрата с "по света има хора с много по-сериозни проблеми", която уж някакси трябва да те успокои и да те накара да спреш да си тъжен или неудоволетворен, според мен е неприложима в 99% от случаите. На човек възприятията му са продиктувани от неговия житейски опит, не от на съседа напр, съответно не е редно да му отговорим с "ми знаеш кво? Имах хора, които живеят на улицата, та не можеш да се оплакваш точно ти, че не си хепи" . За мен е надменно и "гледане от високо" да се присмиваме или укоряваме човек, който го тревожи нещо си само, защото ние или някой си някъде е видял по-лошо, та и е безсмислено Simple Smile

Последна редакция: чт, 21 май 2020, 12:17 от FlameV

# 61
  • Мнения: X
christina1980 ако бях написала - на 25 съм,сама, нямам пари,нямам дом и т.н щях да чуя - е млад човек си,промени нещо,не бъди търтей за обществото,какво чакаш и т.н.
Ако кажеш,че вече си постигнал нещо- хвалела съм се. И за какво ми е да се хваля,във форум с непознати,какво точно ще ми донесе това ???

И кво живота трябва да те е смачкал тотално,за да си нещастен,всичко друго е глезотия...

И защо на тея години съм решила да се захващам с тези "непонятни за 20 годишните " мечти. Ами не исках да живея цял живот под наем,за мен това са пари на вятъра хвърлени, а и не исках да се заробвам с 30 годишен кредит,и всеки ден да се будя с тази мисъл. Нямам и не чакам да ми падне от небето нещо.Или пък до 30 да ме дундуркат родителите ми и тогава да се сетя,че трябва да си намеря мъж и да създам семейство и да бързам,защото биологичният часовник трака.


Някак си май не ме разбраха повечето,че аз не се тръшкам,не мрънкам и т.н. Интересно ми беше дали има хора,които открито заявяват-щастлив съм с това,което имам. Ясно е на един не му стигат пари за хляб,на друг за яхта.

Последна редакция: чт, 21 май 2020, 12:29 от Анонимен

# 62
  • Мнения: 7 357
Аврорке, ако си неудовлетворена, то е защото си доста материална. Потърси хубавото и пълноценното в себе си и в духовните неща, пък може и да откриеш удовлетворение. Не знам доколко е истинска темата, звучи ми неправдоподобно 25 годишна млада жена да разсъждава така.

# 63
  • Мнения: X
FrauDanna всички сме материални,хляба с пари се купува нали ?
Явно разбирането на всички е,че на 25 трябва да не мислиш за нищо смислено,да ходиш по дискотеки да се напиваш и да сваляш гаджета. Ако си по-различен и осъзнат,нещо ти е сбъркано.

# 64
  • Мнения: X
FrauDanna всички сме материални,хляба с пари се купува нали ?
Явно разбирането на всички е,че на 25 трябва да не мислиш за нищо смислено,да ходиш по дискотеки да се напиваш и да сваляш гаджета. Ако си по-различен и осъзнат,нещо ти е сбъркано.

SweetLana, като цяло, май имаш проблем с емоционалната интелигентност. Имаш време да наваксаш, няма страшно.

# 65
  • Мнения: 17 408
Авторке, ти на форума не се връзвай. Работиш, бориш се, постигаш. Хората са завистливи и все гледат да те смачкат, когато имаш нужда да споделиш нещо. Айде няма нужда.
На 40 г. съм много по - удовлетворена, отколкото бях на 30 г., а на 20 - сет си бях направо нещастна. Мисля, че към 50-сет ще бъда абсолютно удовлетворена.


И все пак, е по-добре човек да намира какво да прави със себе си и времето си и в  периодите извън работното време.
Наблюдавам, че много хора, ако не е да мислят и ходят на работа, са живи загинали, не поради причини, сеързани с прехраната.

# 66
  • Мнения: 6 331
Казваш че се връщате в България.
Зарязваш си къщата, за която нямаш заеми на крехката си възраст.
Определено аз поддържам тезата, че това не е било твое желание, щом така го приключваш. Затова казвам че тази възраст предполага други приоритети, не задължително свързани с кръчми и напиване. Защото човек на тази възраст иска да открива, да научава, да пътува, а не да е закотвен с най-тежки котви.

# 67
  • Мнения: 4 166
Aко се бях омъжила на 22 г. и живеех в чужбина без приятелски кръг и забавления и на мен щеше да ми е адски скучно.
Поне от първият пост оставам с впечатление, че забавления и близък кръг хора, социална среда липсват.
Е, как няма да е скучно и неудовлетворително?
Сватба, къща и хубава работа - ако това е еквивалента на осъзнатост за теб, явно не ти е еквивалента за щастие.

# 68
  • Мнения: 6 196
Авторката, разбирам въпроса ти и понякога се питам същото. Аз също съм постигнал много за годините си, бизнес, семейство, прекрасни деца и добри отношения в семейството ми. Парите също не са проблем, изкарваме доволно с жена ми.
Но ми тежи това, че се отказах от детската си мечта навремето- военна служба и по-точно в така наречените спец. части от 68-а бригада. Имах досег за кратко с мечтата си, но по ред причини се наложи да се откажа, най-вече заради бизнеса. Понякога сънувам, че съм в униформата, с автомата и в хеликоптера, но.... вече са само сънища. Гледам обявените свободни места в бригадата, отговарям на всички изисквания, възрастта я повишиха до 40 на скоро, обаче не мога да зарежа всичко и да отида. Особено силно е чувството като си пийна малко, но тогава направих изборът и знам, че беше правилен.
Та може би някои хора сме така устроени, да не се задоволяваме и винаги нещо да ни липсва. Радвай се на постигнатото, продължавай да се стремиш напред и нагоре. Когато станеш майка  покрай грижите за детето/децата ти няма да имаш много време за мислене на такива неща, а и самите те изпълват животът по много начини Simple Smile

# 69
  • Мнения: 3 044
Когато станеш майка  покрай грижите за детето/децата ти няма да имаш много време за мислене на такива неща, а и самите те изпълват животът по много начини Simple Smile

Сигурен ли си? Аз познавам не една жена, която роди по подобни подбуди и нещата не само не се промениха към по-хубаво, ми се и задълбочиха и станах много зле. Много, много, мнооооого лошо е да запълваш подобни празнини с деца и да се надяваш, че видиш ли, покрай тях - ще забравиш първоначалната липса на нещо друго.

# 70
  • Мнения: 4 166
На 25 години и отскоро с много хубава работа - къщата купена без кредити не я е купила тя. Или прекрасните родители или прекрасният съпруг.
Вметвам това във връзка с поста на rf22, не виждам на 25, колко може да е постигнала (материално), освен добро образование и хубава работа.
Връстниците на Светлана, които не са постигнали къща без кредити в чужбина и брак с прекрасен човек, обаче в по-голямата си част се скъсват от пътешествия, концерти, излети, купони. Ти остави връстниците, но и доста по-големи хора. Живеят го живота и се забавляват с приятели. И са щастливи, що така?

# 71
  • Мнения: 1 782
Казваш че се връщате в България.
Зарязваш си къщата, за която нямаш заеми на крехката си възраст.
Определено аз поддържам тезата, че това не е било твое желание, щом така го приключваш.
Не съм съгласна. Може да е било нейното желание/мечта, когато е била на 20 години.
И като е имала мечта да си вземе къща и я е постигнала - сега да седне и да е щастлива от този факт следващите 30 години ли?
Живот в чужбина е желание на много хора, но доста от тях изпитват точно тази неудовлетвореност след като отидат за по-дълго там.

А към всички, които я упреквате - колко от вас живеят в чужбина?

# 72
  • Мнения: 200
Винаги има какво да се желае, но, бих казала, че в последно време се чувствам доста по-добре от преди. Като че ли съумях да открия някакво равновесие и вътрешен мир - неща, които са ми били извънредно трудни за постигане преди. Изолацията спомогна да се вглеждам повече в нуждите и желанията си, а оттам и в развитието си занапред. Май в това е цаката - непрестанното развитие.

# 73
  • Мнения: 352
FrauDanna всички сме материални,хляба с пари се купува нали ?
Явно разбирането на всички е,че на 25 трябва да не мислиш за нищо смислено,да ходиш по дискотеки да се напиваш и да сваляш гаджета. Ако си по-различен и осъзнат,нещо ти е сбъркано.

Не, разбирането е, че на 25 трябва да инвестираш в емоции, в трупане на знания, градене на връзки с хората около теб, пътуване и въобще всички хубави неща, които те карат да научиш повече за живота и за себе си. За да разбереш какво ти харесва и какви да са целите ти в бъдеще. Защото на 18-20 все още носиш представите, които другите са посяли в главата ти  и не знаеш реално какво ти предлага живота и понякога градиш  щастие по чужд модел.  Ето, оказва се, че всички хубави неща, които са ти се случили, не носят удовлетворението, което си очаквала. Което е нормално. Пак казвам, сега си в златната възраст да променяш всичко в живота си, ако ще и с краката нагоре да го обърнеш. Но не тръгвай с " аз така,различна съм, пък вие сте простаци"
И наистина всички сме материални, но удовлетворението от материалните неща най-често е мимолетно.

# 74
  • Мнения: X
Явно не съм била точна. Апартаментът ми е в Бг,не тук. Не захвърлям нищо с лека ръка. Смятам,че и в Бг мога да имам хубава работа. Не ламтя дя изкарвам милиони,а нормални средства като всички.

И не нямам проблеми с родителите си,те са чудесни и ги обожавам.

# 75
  • Мнения: X
Да кажеш "постигнал съм всичко" и да става дума за работа в чужбина, съпруг/съпруга и работа с висока заплата (и евентуалните деца), звучи еснафско.
Но за да не звуча обидно към хората, които това им е приоритет, интересно с какво надграждат над постигнатото? Почивки, пътувания, повече работа, повече пари, децата да се устроят добре, мъжът да е верен, да са винаги здрави, слаби и в тонус?
Сигурно нещо такова е отговорът на въпроса, повдигнат от авторката. Да действа в тая посока тогава, не е трудно.

Трудно е да създадеш Герника.

# 76
  • Мнения: 6 196
На 25 години и отскоро с много хубава работа - къщата купена без кредити не я е купила тя. Или прекрасните родители или прекрасният съпруг.
Вметвам това във връзка с поста на rf22, не виждам на 25, колко може да е постигнала (материално), освен добро образование и хубава работа.
Връстниците на Светлана, които не са постигнали къща без кредити в чужбина и брак с прекрасен човек, обаче в по-голямата си част се скъсват от пътешествия, концерти, излети, купони. Ти остави връстниците, но и доста по-големи хора. Живеят го живота и се забавляват с приятели. И са щастливи, що така?

Всеки си има различни приоритети. Едни ги кефат излизанията и купоните, други- други неща. 25 е готина възраст, на тази възраст започнах неща, за които сега честно казано не би ми стискало да поема такива рискове. Така че, всеки си има приоритети, едни ги кефат купоните, други ги кефат кариерата и печеленето на парички (което не изключва пак купоните, разбира се).
Иначе според мен авторката просто се е депресирала малко, липса на излизания, липса на приятели, далече от всичко познато, попада в сивотата на семейния живот... Не е нещо кой знае какво, може би наистина би и се отразило по-добре да се върнат в България, ако има такава възможност разбира се.

# 77
  • Мнения: X
На 25 години и отскоро с много хубава работа - къщата купена без кредити не я е купила тя. Или прекрасните родители или прекрасният съпруг.
Вметвам това във връзка с поста на rf22, не виждам на 25, колко може да е постигнала (материално), освен добро образование и хубава работа.
Връстниците на Светлана, които не са постигнали къща без кредити в чужбина и брак с прекрасен човек, обаче в по-голямата си част се скъсват от пътешествия, концерти, излети, купони. Ти остави връстниците, но и доста по-големи хора. Живеят го живота и се забавляват с приятели. И са щастливи, що така?

Аз никъде не съм казала,че съм се отказала от пътувания и преживявания. За това няма конкретна възраст.

# 78
  • Мнения: 4 166
Естествено, че всеки има своите приоритети, тук коментираме нейните. Постигнатите приоритети (от материално естество) не я правят щастлива.
Има ли нужда от още дъвкане по темата или отговорът е ясен? Simple Smile

# 79
  • Мнения: X
И аз смятам,че темата е приключена,защото много малко хора отговориха за своя собствен живот. За сметка на това разнищиха моя и установиха,че съм еснаф,глезла,емоционално недорасла,че видиш ли тоя форум ми е супер важен да се хваля на непознати и какво ли още не. Благодаря на тези,с нормалните отговори и препоръки,ще опитам някои от тях. Както и на тези,които признаха за себе си,а не да ровят какво не ми е наред. 🙂

# 80
  • Мнения: X
Може да си еснаф, но вариацията на "Светлана" много ми хареса Wink

# 81
  • Мнения: 19 991
И като ти кажат повечето, че са удовлетворени от живота си, ти по-удовлетворена ли ще станеш? Simple Smile
Всъщност от отговорите н аповечето хора в темата можеш да разбереш дали са удовлетворени от живота си.
Ама ти тръгна да се оправдаваш и защитаваш.
Малка си още, ще ти мине.
Успех и си намери ЛИЧНИ занимания, свързани с личността ти.

# 82
  • Мнения: 36 014
Ключ по молба на автора.

Общи условия

Активация на акаунт