Къде в чужбина живеете и какво ви харесва и не ни харесва там?

До скоро живяхме с детето и майка ми в Северна Ирландия,харесваше ми това, че няма толкова стрес причинен от чисти битови причини.Там живота ми беше по лесен.Но пък сивотата и ежедневния дъжд ме подтискаха. Липсата на приятелите ми и това,че гледах колко е нещастно детето ми ме върнаха в България.Не съжалявам.

Живея в САЩ. Харесва ми грижа за природа, животни, самите хора са много любезни и отзивчиви, чисто е, всяко нещо е на мястото си.
Не харесвам, че трябва да летя е най-добрия случай над 13 часа, за да се прибера у дома и в цялата неразбория да ми е прекрасно.

 Аз в момента живея в Германия, много е хубаво, хората са много сърдечни и мили, всякаквите системи на държавата работят като по часовник.
Но друго си е в твоя си дом и в твойта си държава, където хората са като теб, говорят български, имаш си роднини... Съжалявам, че нямам възможност да се върна поне за месец.

И аз потвърждавам горното! Хубаво, подредено, изрядно чисто, но с чувството, че си на гости. Не бих могла да се включа в НИЕ, когато става въпрос за някакво постижение, историческо събитие или национали черта. Просто защото нито аз, нито моите предци имаме принос в този процес.

Живея в Калифорния. Харесва ми природата; харесва ми, че ако си работлив и амбициозен, можеш да постигнеш много; харесва ми, че всеки ден се сблъсквам с хора от различни националности и култури; харесва ми, че като цяло можеш ефективно да си търсиш правата. Не ми харесва здравната система; не ми харесва, че съм толкова далеч от близките си; не ми харесва, че поне при нас, разстоянията са огромни, а публичният транспорт не е добре уреден, дори и в големите градове

Аз живея в Англия. Не ми харесва времето, защото е доста студено и вали постоянно. Не ми харесва и храната. Тук плодове и зеленчуци нямат никакъв вкус и не се развалят със седмици..  За мен лично здравеопазването им е много зле. Чакаш за час с месеци и не получаваш адекватна помощ.
Като плюс виждам само финансовата част, защото успявам да се издържам сама, а в България често не ми се получаваше. Тук обаче ако има деца е доста сложно. Градините са много скъпи, няма две години майчинство както в България. Та един ден ако се стигне до там, не знам как ще оцелявам.
Липса ми много България.
Не мисля, че ще изживея целия си живот в Англия.

Ние сме в Холандия, хубаво ни е тук. С тенденция сме за трайно оставане, проблема ни е холандския език, все пак всеки език си има своите особености. Не са ни отказали помощ и сътрудничество на английски, но е различно, когато говориш местният език. Лично на нашият хазяин му е странно, че мъжете вкъщи вършат и поправят каквото е необходимо, а не търсят помощ от специалист.

Живея в Швеция харесвам ми природата, водата, дългите летни дни. Харесва ми че всичко се случва електронно ( уреждане на различни документи) и не се ползват пари в кеш. Харесва ми дистанцията между хората и уважаването на личното пространство. Харесва ми соцаиланата система със всички нейни компоненти.

Не ми харесва цената на био плодове и зеленчуци , късите зимни дни и понякога големите разстояния. Не ми харесват предразсъдъците за източна Европа конкретно България и Румъния.
 
Харесва ми отношението към животните и в частност домашните любимци. Харесва ми и отношението към хората с различна сексуална ориентация и хората в неравностойно отношение. Едно от нещата, които най много ми харесват е забраните за пушене на обществени места и като цяло малкият брой хора, които пушат.

Чувствам се у дома и не ми липсва България.

Абсолютно съгласна!! Бих добавила в положителните неща евтините дрехи ,козметика и консумативи 😁. И бих добавила към негативите - безбожните сметки и данъци на всичко, лукса да имаш кола с извънземна годишна застраховка и други. В момента съм бременна и съм повече от разочарована. В началото на бременността се бях притеснила от болки, чакала съм 6 часа в maternity unit за преглед... и не само. Не ходиш почти на никакви прегледи, ако имаш проблем отговорът им е “вземай працетамол” и това е ... ако имаш спешна нужда от лекар , личния ти ще ти даде час за след месец, а в спешното ще чакаш няколко часа ,за да ти кажат отново .. “вземи працетамол и ще ти мине”..Писнало ми е от всичко.. само да се роди бебчо живот и здраве и след 2,3 години хайде обратно.. в България вземах повече пари за същата позиция,на която съм в момента тук .. което е безумие .. Лошото време на мен ми е най-малкия проблем 😁. Аааа да добавя към нещата,които не харесвам - колко са мизерни англичаните и какви пияндурници са ,как пикаят по улиците по центъра, повръщат навсякъде,дрогират се, дори и възрастни хора.. абе грозна гледка. Клошарите тук са наркомани на хероин.. които те преследват и те карат да им дадеш пари.. страшно нагли.. е как да отгледам детето си тук, как да го пускам навън ???

Паола, съгласна съм с теб.
Относно здравеопазването, аз претърпях спонтанен аборт в началото на годината. Тъй като тук до 12г.с не те броят за бременна, общо взето и да имаш болки преди това те оставят на принципа на естествения подбор, който оцелее оцелее. В крайна сметка се докопах до лекар, който ме прегледа с коремен ехограф и естествено не видя нищо. Ми как да види с тая стара техника нещо в началните седмици, както и да е.. доктора ми каза да изчакам 10 дни и да отида пак. Ама как да чакам? Платих 100 паунда на частен кабинет, които даже не са доктори, но пък поне имат апаратура, за да се види че ембриона е спрял развитие в 7ма седмица, а аз бях в 10та! Тоест, ако бях послушала пишман доктора, щях да си откарам 1 пълен месец с мъртъв ембрион, а това няма нужда да обяснявам, че може да доведе до възпаления и по-сериозни последствия. След като направих аборт с медикаменти, няма контролен преглед. Проверката дали съм се изчистила става с домашен тест за бременност?! Много сериозно, да. За 6 месеца имам само 1 цикъл. При което доктора ми каза по телефона да чакам още един месец, не било опасно...
Направо нямам думи...

Извинявам се за отклонението, но понеже все плюем здравеопазването в България е редно да се даде инфо и от първа ръка за положението в чужбина.

Много съжалявам мила, всичко звучи ужасно.. много си изпатила ти .. 😢. В България тука на всички им хваля моя гинеколог, ако нямам направление плащам 20 лева и ме преглежда от до ... с направление пък си е направо без пари .. и в двата случая мога веднага да отида и да бъда прегледана, а тук гинеколозите са на частно само и един 5 минутен преглед започва от 200 паунда нагоре ....

Мои приятелки родили в Ирландия ми казаха дори,че след раждането ги изписвали 🤔 Много безотговорно ми се струва.
А братовчедка ми роди в Щатите и бебчо го изсмукали с вакуум.Дойдоха си в България малкия като беше на 6 месеца и в областа на седалището имаше синьо петно - Не малко,в следствие от вакума

Да, чувала съм и тук в Англия, че ги изписват след няколко часа. Стандартно май е на другия ден. Вероятно искат да пестят пари, но и на мен ми се вижда безотговорно. Иначе тук работят и с форцепс, което си е страшно.

Ама вие да не би да решихте, че в България не се ползва вакуум, форцепс и т.н. .
Ако всичко е минало нормално и бебето и майката се чувстват добре няма защо да са в болница, раждането е естествен процес не болест.

Не, не съм решила, че не се ползват. Просто не съм чувала. Даже ако трябва да бъда честна за форцепс не бях чувала изобщо.
Иначе изписване от болницата след няколко часа не ми се струва нормална практика, но щом казвате може би е. Не съм раждала и не мога да говоря от личен опит.
До колкото знам в България ги държат 3 дни в болница, освен ако няма някакво усложнение.

Аз да питам ей така от любопитство потребителките, на които в Англия-та не им харесва, защо стоят там и се измъчват по този начин. Не живея в Англия, била съм там само на разходка.

Покрай сина ми имам изключително лош опит със здравеопазването в България, който няма да споделя, за да не предизвиквам полемика.

Та интересно ми е, потребителки, защо си причинявате този дискомфорт сред некадърни лекари и дрогиращи се англичани?

1-во тук съм от година и половина
2-ро никога не съм предполагала,че е такава мизерия тук.
3-то подлъгаха ни,че много пари се изкарват, а момчето,което ни извика си замина 3месеца след като ние дойдохме.
4-то за да дойдем тук сме теглили кредит,който трябваше да оправим първо
5-то нямаме и намерение да оставаме тук дълго.. но съм бременна ,как според Вас да се прибера точно сега след като в България няма да получа и стотинка майчинство??

Аз си мисля, че е много хубаво да има такива дискусии във форума. Аз самата преди да замина да живея в чужбина имах много различна представа за т.нар. Западен свят. И много разочарования след вече 10+ години навън. Когато си поел различни ангажименти, не е толкова лесно просто да се върнеш, защото не ти харесва. Но не съжалявам за опита, който натрупах.

И аз ще отговоря на дамата

Аз също съм от година и половина в Англия. Желанието за промяна дойде поради факта, че в Бургас не можех да си намеря работа за повече от 700лв, които пък не ми стигаха да се издържам сама.
Първоначално работих в склад, след няколко месеца си намерих работа в офис, а в момента върша и лабораторна работа. Тоест удовлетворена съм напълно от тази гледна точка. Работното време, отпуските, всичко е окей. Всеки би се радвал да взима малко повече пари, но за това натоварване заплатата е не лоша. Плюс, че подобрих езика, защото комуникирам почти изцяло с англичани и по-малко с чужденци.

Защо не се прибирам в България? Защото приятелят ми е чужденец. Не смятам, че ако отидем да живеем в България, той би успял да се реализира по някакъв начин, още повече в Бургас. Обмисляме след около 5-6 години да заминем за неговата държава и да се устроим там. На този етап обаче ще живеем тук.
Както каза Габонка, не е толкова лесно да захвърлиш всичко и просто да се върнеш. Да не говорим пък, че в момента едва ли е най-доброто време за взимане на такива кардинални решения и местения.

Мерси за отговорите, момичета. Пожелавам ви късмет там, където сте. И търсете положителните аспекти на живота независимо от страната, в която живеете. Навсякъде има и хубаво, и лошо.

Според мен до голяма степен зависи какво работиш в чужбина. Ако си работиш по професията, реализираш се и имаш прилични доходи, нещата са по-различни отколкото ако работиш по ред причини нещо, което ти е под квалификацията.
Аз живея в Република Ирландия, харесва ми почти всичко - природата, хората и манталитетът им, стандартът, КЛИМАТ/аз жеги и студове като в БГ не харесвам, тук ми е супер/, харесвам си работата, имам приятели, учишищата за дъщеря ми. Може би единственото, което не ми харесва е здравеопазването. Съзнавам обаче, че ако не можех да се реализирам професионално, може би нямаше да съм удовлетворена. А може би пак щях да съм доволна и да си живея спокойно тук.  Напуснах България не поради материални причини, а защото мнталитетът на средностатистическия българин е в разрез с моите схващания. Не ми липсва нищо освен розовите домати, ако трябва да съм честна. Роднините са на полет разстояние и се виждаме често, защото често ни посещават. Не бих се върнала в България и се моля животът да не ме поставя в ситуация, в която да нямам избор и да се наложи да се върна отново да живея там, защото няма да съм щастлива. Тук си е моето място.

Живея в южна Испания, не ми харесва,че:
не мога да се реализирам професионално по ред причини
 Много е жега,особенно юли и август
Липсата на активен социалнен живот(това зависи и от мен естествено, но покрай вируса ограничих на макс контактите)
Харесва ми:
Здравеопазването, морето,хората,храната,че близките ми са наблизо.

Аз живея в Кент,  Англия, от 6 години. Като чета тук, сякаш съм в някаква друга Англия. Моите впечатления са коренно различни.

Климатът ми харесва, защото мразя жегите. Постоянния дъжд, от който се оплакват , в повечето случаи е леко преваляване за около десетина минути. По-продължително вали в определено време на годината, но и в България го има този период. Зимата е мека, лятото няма жеги. Вечер по прицип е хладно и ми липсва момента да седнем вечер за релакс в градината.

Плодове и зеленчуци има всякакви. Включително и такива, които харесваме. Даже домати се намират с подобен на българските вкус. Но човек трябва да знае откъде и какво да пазарува. И разбира се цената - евтините наистина са безвкусни, но има и други по-скъпи обаче, които прекрасни на вкус. Въпрос на финансови възможности и способността да се отървеш от мисълта, че нашето си е най-добро, чужбинското е боклук.

От здравеопазването също съм с много добри впечатления. Лека температура, подсмърчане, болно гърло и бременност не се броят за болест. Но ако е нещо сериозно и заслужаващо внимание, действат много бързо - личен опит. За личен лекар получих час същия ден след като обясних симптомите по телефона. Веднага ми назначиха изследвания и на следващия ден джипито се обади, ако може веднага да отида. След тази среща вече имах час за след два дни за преглед в болница. Там след като ме прегледа ми се извини, че не може веднага да ме види на скенер, но за следващия ден имах час. След три дни постъпих в болница и ме оперираха.
И това не е единичен случай, много пъти ми се е налагало да посещавам лекар.

Като цяло впечатленията ми са, че тук може да постигнеш всичко, ако си достатъчно мотивиран да успееш. Хората дошли с идеята само да изкарат парички и живеят с мисълта, че са за малко и ще си ходят един ден,  пишат всички негативни коментари. Нищо не им харесва, не учат език, живеят си затворено в имигрантските квартали, в къщите с един куп хора. За тях страната си остава грозна, мръсна, с лошо здравеопазване, кофти хранителни продукти и т.н. Всичко е в очите на този, който гледа, впечатленията много зависят от това в каква среда живееш и личната нагласа. Всяка страна не е нито само черна, нито само бяла.

Стела чудесно казано и това важи за всички места !
Аз съм посещавала Англия и Шотландия като турист и също съм с прекрасни впечатления! От замъци и градини, до хипстер кварталите със своя чар и атмосфера.

Аз живея в Малта. Живея тук заради семейството си, не ми харесва толкова. Става за почивка, но не и за живот завинаги.

Плюсове:
Живееш в истински музей и всяко кътче си има своята дълга история.
Има над 300 Църкви - рай за набожните хора. Всяка църква си има празник.
Топло е, има плажове за всеки, с камъни и с пясък за деца и възрастни.
Много национални празници и съответно почивни дни, ако си на държавна работа.
Много интернационални компании и работа за всеки.
Хубави пари, ако се уредиш на хубава работа (не тип парашут, разбира се)
Не е най-нужното нещо, да имаш висше образование в CV-то, за да работиш на по-висока позиция.

Минуси:
Топло е, но Юли и Август е Ж-Е-Г-А. Ако нямаш климатик или поне вентилатор и не харесваш топлото в България, то тук ще ти стане лошо.
Всичко(сгради, огради, покриви) е жълто-оранжево и строено с типичния limestone. Зеленината е обградена с каменни огради и не може да се влиза.
В поддържаните "паркове" е забранено ходене по тревата, съответно няма нормално място за пикник, освен в 1-2 по-големи паркове.
Всичко е в плочки, тротоарите, някои улици, стъпалата, градинките, вътре в хола, кухнята, спалнята и банята. Няма паркет, няма ламинат, няма - САМО плочки. Пребивала съм се 200 пъти по тях на улицата.
Малтийският манталитет, който е леко подобен на нашият (прецакай, за да не те прецакат).
В пясъка на някои плажове се намират спринцовки (наркомански).
Цялото лято се слушат фойерверки от 7 сутринта до 11 вечерта.

Нямам личен опит с Англия,но преди много години точно в този подфорум,имаше много оплаквания от здравеопазването там.Също и от холандското.Изправи ми се косата тогава.Масово потребителки споделяха,че много трудно се стига до д-р специалист.Чакали с месеци.Не можеш да си направиш на частно изследвания.Резултатите се бавели и отиват директно при ЛЛ.Затова много от сънародничките ни,идват в Б-я да си направят прегледи.Четох статии,че поляците споделят същото.
От здравеопазването в Испания и аз съм слушала само положителни отзиви.Браво на тях!
А как е в това отношение в Малта?

Моята история е доста негативна и разочарованието ми от Германия е огромно. Дойдох преди 8 години, завърших с отличие и работих по специалността си, докато учех, за да се окажа после пред здраво залостена врата за реализация, въпреки немската ми диплома и трудов стаж. Сега работя нещо съвършено различно и то само, за да плащам сметката по дълговете, в които ме заробиха като търсеща работа - защото търсих почти една година. Толкова съм угнетена и се чувствам толкова неоценена, буквално сдъвкана и изплюта от тази държава и това общество. Животът в Германия е една огромна лъжа и мигрантите буквално са втора категория хора, третирани с такова недоверие и подценявани безжалостно.

Не мога да се подпиша под нито една от тези думи за Германия.

Живея тук вече 10 години и когато отида в България, на втората седмица ми липсва домът ми тук, отношението на хората и това, че не се месят в чужди работи. Постоянната им усмивка и любезност, дори когато не са съгласни или искат да те пратят на м... ти. За всичките години, не съм ставала жертва на дискриминация. Случи ми се веднъж някой да се съмнява публично в уменията ми, защото съм жена (беше мъж с полски произход) и да не иска да изпълни това, което казвах - колегите ми мъже още на следващия ден го бяха докладвали колко зле се държи с мен и отвсякъде получавах предложения за подкрепа и поощрение, че въпреки всичко съм си отстоявала позицията и съм останала спокойна. Фирмата беше неголяма, 9000 души, и случаят се разчу - звъняха ми познати и непознати, да ме успокояват, срамуваха се от негово име... Говоря за най-традиционната провинция, известна с това колко мрази чужденците, дори и немци от други провинции, а не за Берлин, Кьолн или Хамбург.

Имало е хора, които са по-затворени и са ме приемали по-бавно, така е, но то къде няма такива?

Докато си търсех първата работа след уни, получих точно 16! предложения за назначение - всичките по специалността, разбира се, не всичките еднакво атрактивни. Броях ги, защото не можех да повярвам. Моят приятел получи 18, също българин.

Та така за мигрантите, "втората категория" хора, предразсъдъците към тях и всякаквите дискриминационни политики.

Често съм била предпочитана пред немци за различни позиции и проекти, мнението ми на специалист винаги е било уважавано (изключвам онзи един случай, с който започнах, но то може навсякъде да попаднеш на кофти хора...).

Общо взето много неща ми харесват тук. Не е перфектно - например времето, данъците, липсата на нормално кино на английски в моята провинция, но не са неща, без които да не мога да живея и плюсовете с много надвишават минусите.

Проблеми с реализацията при българи, завършили тук, съм чувала само при хуманитарни специалности и то пак по-светнатите и упоритите в моето обкръжение, успяха да се реализират добре в други сфери, различни от тези, които завършиха. Ако преди няколко години се чудех дали някой ден бих се върнала да работя в България, то към настоящия момент този въпрос изобщо вече не си го задавам. С всяко отиване там, все повече неща не ми харесват.

Chrissy коя е тази провинция?
Аз бях чувала само че източни и западни германци не се харесват, не знаех че има и между отделните провинции такива неща.

Бавария. 😃

Баварците не се харесват дори северни и южни (най-грубо казано), вкл и ако идват от Долна и Горна Бавария или от Франкен... После м/у отделните части на Франкен пак има дърляния. Да не задълбавам, де, но някой, идващ от 50км дистанция, за тях е чужд. Това е провинция, в която хората най-малко емигрират, а масово емиграцията е на до... 30 км . Поне така бях чела в някакви миграционни статистики. С хора от други провинции хич не се харесват, минават за селяните сред германците, в същото време плащайки около 1/2 от нетните немски данъци. Супер традиционалисти, ходят често с национални носии, дори отивайки вечер на биергартен.

И така нататък, де, няма да им правя портрет сега, но минават за страшни хейтъри с особена омраза към чужденци. От самото начало към нас са били винаги любезни, отнасяли са се с уважение, дори да не са ни харесвали. Когато те опознаят, всъщност са сред най-отворените и весели германци (това е, разбира се, мое лично мнение 😃,базиращо се на личните ми контакти), просто отнема повече време да се отпуснат и да те приемат. Влезеш ли обаче веднъж "в кръга", си си там.

Живяла съм и в Баден-Вюртемберг, съвсем не ми хареса толкова, работила съм снемалко германци от Източна Германия (бившата) и Берлин - те пък са трети чешит, нямат общо с първите 2 споменати провинции.

Абсолютно съм на мнението на chrissy по отношение на Германия и недоумявам случващото се с Inna- .
Аз съм от 2014 тук, тогава бях на 38, не знаех езика, и въпреки това успях да стигна до работа по професията си. Докато карах езиков курс, работих миниджоб като "Хаусмайстер" по 4 часа в събота, с които пари си плащах квартирата. После, за да събера пари и да продължа ученето на езика, работих и 6 месеца като общ работник на строителни обекти, но не съм се отчайвал и за миг. Понеже не съм следвал тук, имаше леко недоверие в способностите ми, основаващо се най-вече на не толкова добрият ми немски и съответно отразяващо се на заплащането, но като цяло не съм усетил дискриминация на база произход.
Ако ще ви е интересно, писал съм много по въпроса в друга тема и мога да го копирам и пусна тук, но е оформено повече като напътствие за кандидат емигранти за Германия.

Много интересни неща споделяте, благодаря ви! Аз нямам с какво да се „похваля”, защото не съм живяла в чужбина, но относно Германия мога да споделя две гледни точки на близки приятели. Едните живеят е Бремен и са супер доволни. Купиха си къща, детето ходи на ясла вече. Имат доста приятели германци и чужденнци. Приятелката ми работи по специалността си, която изкара в България и даже я даваха по новините като пример за добра интеграция. Другите ми приятели, обаче, живеят в едно градче до Берлин. Момичето също си работи по специалността, медицинска. Но и двамата не са доволни, ни от отношение, ни от социални контакти, искат да се връщат, само парите ги спират. Казват, че немците все гледат как да ги използват и са адски лицемери.

Криси, радвай се, че не си имала подобни преживявания.

Аз, обаче Инна я разбирам.
Аз бях в малка фирма и жени и чужденци бяха добре дошли. Също и самотни майки. На пръв поглед супер, на втори , не толкова.
Мобингът си беше видим, всеки си траеше, снишил глава да го подмине.
Самотните майки си траеха -трябваше им работа, чужденците не винаги си знаеха права. Ако си ги знаеш и изискваш: чао.

В Бг съм работила доста натоварваща работа, стрес, дълги смени, извънредни часове, но емоционално не съм била толкова изстискана като на работата в ДЕ.

Също и от близки и приятели чувам, че атмосферата на работа често е отровна.
Не навсякъде е цветя и рози.
Не случайно Тьонийс са в новините с условията си на работа и отношение към работещите....

Аз съм в Англия. Харесва ми, че е някак по-подредено тук. Ако работното време е до 6,работиш до 6.Няма забавяне със заплати. Обслужващ персонал навсякъде е усмихнат и любезен. Ако се налага да се чака на опашки, хората стоят мирно и чакат без да се разправят. Заплатата стига да живееш нормално и да спестяваш, което в България рядко се получава. Магазините, сравнени с нашите в БГ, направо са си евтини. Няма бездомни животни. Мисли се за хората с увреждания, навсякъде има рампи(поне в града, в който се намирам) Трудноподвижните хора имат едни малки моторни колички,с които се движат навсякъде... и още неща за които сега не се сещам.
Естевестено има и неща, които не ми харесват:
Не ли харесва лятото тук- средно към 22 градуса, не знаеш кога ще те завали дъжд или кога ще те издуха вятъра, носила съм сандали сигурно 6-7 пъти за това и миналото лято.
Като тръгнеш да звъниш на някоя институция стоиш на телефона по 1 час и слушаш песни, направо се побъркваш. Здравната им система е смотана, записваш си час за след един месец. Ако искаш да отидеш на специалист трябва да минеш през личния лекар, който ще те прати при специалист едва ли не само ако умираш, иначе ще ти даде парацетамол. Мъжът ми е чакал в спешното със страшни болки в корема 5 часа, които съответно са му минали докато чака и накрая са му казали да пийне парацетамол без да го прегледат дори.
Не ми харесва и че повечето магазини работят до 6, и са концентрирани само в централната част на градчетата. Не е като в България да си имаш магазин пред блока и да е до 10 вечерта 😊, но с това се свиква. Също не ми харесва как англичаните чакат петък вечер и всички се юрват по пъбове и дискотеки като невиждали и се правят на прасета. Как се бутат с колички с деца на по 4 години и краката им се влачат по земята(после защо са мързели). И още неща, ама вече стана много дълго 😃

Моето дете също е на 4 и ползвам количка когато ми се налага, не мисля че това е определящо дали ще станеш " мързел" или не .

И синът ми ползва количка почти до четири години. Много удобно ми беше! А пък не е мързелив - напротив ходи на два спорта и сега иска да го запиша на трети.

И коя си ти? Представи се.

Да, това е феноменът Neidkultur, особено силно проявим към хора с Migrationshintergrund. Доста съжалявам, че се отзовах тук, мога да разбера историите на хора, дошли без език и работили под квалификациите им, докато наваксат. Вероятно са благодарни и не ги упреквам. Мисля, че това се харесва на немците, поради собствените им обременености, факта, че не са имали колонии и обичат да менторстват и асимилират. Но ако си достатъчно добър или по-добър, тогава ксенофобията е осезаема и въобще не се връзвам на захарасоните истории как някой бил много успешен и никога, едва ли не, не било проблем, че е мигрант/българин/жена.

Благодаря ти, че споенаваш колко тоскична е работната среда в Германия и моите впечатления са сходни.

Всичко е точно така, за съжаление...

Има ли живеещи в Нидерландия (да сме в крак с името )? Интересно ми е дали ви харесва, защото мненията които чувам се различават от земята до небето. Преди време почти почнах работа в Ротердам, но пропадна в последния момент. Още ми е леко мъчно за пропуснатата възможност.

Ние сме в Нидерландия  Аз и по-горе в коментарите писах, че харесвам мястото. В момента чакам да възобновят курсовете за език  в общината

Един малко емоционален въпрос. Колко често се връщате в България и имате ли носталгия? На мен колкото повече остарявам, толкова повече ми липсват родителите ми и местата от детството ми. С това никога няма да свикна. Когато ми се натрупа много работа нямам много време да мисля, но в свободното време ми е много мъчно.

При нас с мъжа ми все още не се усеща така силно носталгията, може би ни държи еуфорията от новото и е като предизвикателство в момента. Забелязвам, обаче мама, че все повече и липсва България и е доста чувствителна на тази тема и си търси допълнителна работа . Вие как се справяте?

Поне сте заедно. За мен няма справяне с носталгията. Само мога да се разсейвам временно, но чувството винаги присъства.

Не сме си ходили около 7 години.
Носталгия има, но е  рядко.

Мен въобще не ме гони носталгия. По-скоро като съм в България, нямам търпение да си стегна куфарите.

Носталгия никога не сме имали. От 11 години живеем в Сев. Америка и си отидохме само веднъж на осмата година.

Аз съм в Англия почти 2 години и изпитвам носталгия, да. Може би фактът, че съм сама и без семейството или близък тук спомага още повече. Приятелят ми е чужденец, така че съвсем нямам с кого да си говоря на български на живо, както се казва. Сега заради вируса, не съм си ходила от година. Все още имаме карантина на връщане в Англия. На този етап два пъти годишно ми е ходенето до България, ходим и в страната на приятеля ми. Но аз съм сама, нямам семейство и деца и е по-лесно да се прибера, когато си поискам.

И аз имам носталгия, да. Напълно споделям мнението на Vivian. Зависи къде си и с кого си.

Аз не изпитвам точно носталгия. Може би защото там, където живея, общувам основно с българи и в работата си, и в личен план. Майка ми дойде да живее с нас. Най-близкото ми семейство също са на 200 километра. Но определено ми е много хубаво да се прибера у дома, да се разходя по познатите места и да се видя с приятелите от детството.

Преди да родя, се прибирах по 2-3 пъти в годината. Тогава обаче фамилията все още беше в България, майка ми също. Откакто имам дете, се прибираме веднъж в годината, през лятото. Ако се прибираме по-често, няма да ни остане време за други пътувания, а ние, особено детето, обичаме да посещаваме нови места.

Не знам дали е носталгия, обаче преди седмица нещо ми щукна да си пусна Планета да видя как е чалгата в днешно време 😂 , и там почна някаква песен и в клипа постоянно се виждаше цяла Витоша по свечеряване, точно както се вижда от балкона ми и като ми стана едно мило и замечтано и ми се прииска да съм си вкъщи и да си я гледам...  А тук едно хълмче няма, равно като тепсия, зад най-високата сграда вече нищо не виждаш... Та ей такива неща ми липсват, освен семейството и приятелите.

Витоша си е тук. Чака те. Все така си е хубава. И е хубаво човек понякога да се прибира.

Много искам да се прибера сега, но май тази година няма да имам възможност за жалост.

Живея в Тайван от година и половина. Харесва ми храната, хората са готини и мили, времето е супер (има хладна зима, но през повечето време е жега). Минусите са земетресения и тайфуни. Ако има хора живееще в Taipei, бих се радвал да се запознаем.

Баща ми цял живот работи в провинциална болница в България. И след като приятелката ми роди платено в Париж и при раждането наложиха вакум, та на детето му докара хематом той сподели, че последно са ползвали вакум около 70-75 година. Преди 10 години поискал да го използва за да завърти леко бебето. Вакума бил толкова стар, че изобщо не правил вакум. Изхвърлили го и никога повече не са имали.

Хоуп, в Малта вадиха бебето на моя приятелка с вакум. Използва се във почти всички болници, при проблем(обикновено позиция или нещо друго, което налага бързото вадене на бебето). Не е задължително иначе. Аз също родих 'естествено' и не са ме рязали, нито са използвали вакум или форцепс.

*Възможно е да се случи подобно нещо - хематом или да има като червено/тъмно петно заради вакума на главата. С форцепса доколкото знам може и натъртвания да има при издърпването. Не съм особено компетентна по тази тема, но това е моят опит и пряк опит от моя приятелка от края на 2018 година.

Аз съм в Нидерландия. Преместих се, защото много ми тежеше манталитета у дома. Нито за миг не съжалявам. Поддържам връзка с роднини и приятели онлайн, а и понякога се прибирам за да ги видя. Обичам историята, културата, умните хора у нас, но манталитета на масата хора ме трови психически, как да ме налегне носталгия към простащината?

Абсолютно споделям мнението на ХенриДифенс, въпреки че съм 100-тина километра южно от Нидерландия.

Здравейте!  Имаме бебче на 4 месеца. Искаме да заминем тримата с баща му в Англия март месец 2021г. Имаме работа там. Работила съм там 4 години и се пребрах в България,  защото забременях, а мъжът ми все още  работи там ще си дойде след 2 седмици. Работа ще имаме,  къща ще живеем със сестра му,  тя също има бебче, и едната баба ще гледа децата. Искам да попитам какви документи ще ни трябват, за да заминем с детето и дали ще можем след брекзита.

Абсолютно споделям мнението ти!

Хареса ми темата, всеки с историята си. Ние живеем от две години в САЩ, Лас Вегас.  Харесва ни живота тук, много е подредено всичко, хората са любезни и усмихнати и няма дискриминация, все пак това е страна от емигранти. Когато се разминават хората по тротоара, се поздравяват. Автобусите са чисти и широки, а пътищата са достатъчно широки, че да поемат трафика. Развлеченията са много и разнообразни. Сега заради вируса нещата се попромениха, но града се съживява постепенно. Красиво е, интересно е, има много зеленина, въпреки че е пустиня.
Не ми харесва времето през юли и август, стига до 43 - 45 градуса, но пък навсякъде е с климатици. Не страдаме все още от носталгия или по-скоро нямаме време да мислим за такива неща, живота ни е много натоварен и динамичен, работа, работа.... Това лято искахме да си отидем до България, но се отказахме заради гадния вирус. Говоря с близките си всяка събота или неделя, обаче ми липсват. Липсва ми майка ми, семейството на брат ми, приятелите ми,  с които ходехме по планините, а събота вечер се събирахме да пием бира и ядем барбекю. Но най вече ми липсва дъщеря ми, която живее в Бг и не и дават виза, защото има семейство в САЩ и се предполага че ще остане тук нелегално, което е пълна глупост, ама ..... Ще поживеем тук  докато се пенсионираме, а  после си мечтая да си купим малка къщичка на морето в БГ и там да си изкараме старините.

Ако сте получили  поне pre-settled status или  permanent residence,  ще можете да се заселите в Англия отново. Ако не, заминете преди края на тази година. Брексит вече настъпи, на 31 януари 2020, сега е преходния период. Успех!

В Швейцария съм от 25 години. Видяла съм и хубаво и лошо.
Харесва ми, че всичко е уредено, нямаш проблеми с битови сметки, отношението им към животните и инвалидите, природата, всеки те поздравява любезно, здравеопазването е перфектно, транспортът е уреден навсякъде и точен.
Не ми харесва това, че няма работа, освен с много късмет. По специалността абсурд, въпреки, че съм завършила тук и говоря перфектно езика. Не мога да си кривя душата, има ксенофобия, особено към българи и румънци. Чуят ли славянски акцент, настава отдръпване. Подценяват те на работното място, а ако си по-добър от тях, това много ги дразни и започва мобинг.

JennyBG, каква ти е специалността?

Психология на персонала и организационна психология (Master of Personal and organizational psychology). ММ е компютърен инженер. Завършил е в БГ и си намери работа като строител с връзки, след пускане на над 300 CВ-та. Моите бяха към 500 и се отказах. Имам и диплома и опит като фризьорка, но имам проблеми с гърба и не искам повече да стоя по 10 часа на ден права. Затова отидох да уча в университет, но нищо не се получи след това.

Ами всичко добре уж, държавата  уредена и т.н. Ама лошото  отношение или подценяване само заради произход звучи ужасно и не си струва да се търпи. Ще съм по-добра в работата от тях и ще ме гледат отвисоко , че съм българка, кога? Ай егати хората.. да си държат там уредената държава, хич няма да им правя евала...
Извинете ме , ама малко се ядосах заради жената...

Струва ми се, че по-скоро самата специалност не е от търсените и с много тясна насоченост, затова е трудно да се намери работа. Просто трябва да се следят тенденциите на работния пазар и да се опитва тук и там.
Като фризьорка не би ли могла да работиш на свободна практика, т.е самоосигуряваща се и да ходиш по домовете ? Така  ще определяш реботното време, когато на теб ти е удобно и няма да се налага постоянно да си на крак. Моя позната така практикува, насрочва часовете сутрин, когато децата са на училище и вечер, когато мъжът ѝ си е вкъщи. Пак е някакъв доход.
Аз в момента работя нискоквалифицирана работа, но следя обявите и когато малкия завърши началното училище, ще се ориентирам към моята си специалност. Имах добро предложение от транспортна фирма, ама като не ми е възможно да съм цял ден на работа, кел файда.

И при мен същата ситуация с работата, работя до обяд и в събота. Малката е на половин ден на градина, а сега с пандемията и едно кихане и вкъщи... Изобщо не ми дреме харесват ли ме или ме, те и в България явно не се интересуват особено кой как се оправя,че двама вишисти да сме общаци дето се казва. Надявам се с времето повече да се адаптираме.

Благодаря ви за милите думи. Аз си работя фризьорка от къщи, но мисълта ми беше, че колкото и да се напъваш, работа в офис не става. За черната ни искат, за друга не. Това са 5 години учене на вятъра, еми болно ми е. Пращах CV-та не само по моята специалност, а и за секретарка, подбор на персонал, в бюра за персонал. Ами само откази. А да не ви разправям в салона какъв мобинг беше, защото съм чужденка.  Карали са ме да мия фугите на пода 30м2 с четка за зъби...ей така, защото съм българка.

25 години накъде и не е могло да се впишете?

За да започнете желана работа в чужбина е най- лесно да се започне 8т ентри  позиция или на доброволни начала работа в организация, за която искате да работите след това.

Мислиш ли, че не съм търсила и стажове и Junior позиции? Знам много добре какво се прави. Ами, получавах само откази. Това е Швейцария. С ММ е абсолютно същото. Него и за носач не го искаха. С дипломата му по компютърни системи си работи на строежа. Сега ще прави тук курс за ИТ, пък дано има късмет.

Фирмената политика на много фирми е да не назначават чужденци, т.е. с акцент, при работа с клиенти. Може това да е причината. Аз имам контакт с клиенти, но много внимавам какво и как казвам. Дадени са ни фрази и изрази и гледам да се придържам.
За фугите, не знам, ако усетя пренебрежително отношение, бих се оплакала или тръгнала. Още в началото дадох да се разбере, че искам ясни инструкции и определяне на задълженията. Иначе много се размазват и не се знае дали ми влиза в дейностите или не.

И къде да си тръгнеш, като никой няма да те вземе? Иначе за акцента е точно така, но това е чиста дискриминация. След като владееш перфектно езика писмено и говоримо и можеш да си вършиш работата като всеки друг, какво значение има дали имаш акцент или не. Но така е, прочетат ли в CV-то майчин език български, си до тук. За обслужване на клиенти в call center донякъде го разбирам, но за секретарка или психолог не.

Аз затова съм "заседнала" в Северна Америка. Тук чужденците все още имаме шанс за добра работа, без да ни съдят откъде идваме. Е, има и изключения разбира се. Освен това правиш и компромиси, с които местните не се сблъскват. Аз, примерно, трябваше да почна от абсолютно ентри позиция, като имах вече две Магистратури и бях на 30+. Колегите ми бяха току що излезли от университета. Но не се задълбавах в негативните неща и вървях по своя път. Признавам че последните години е по-трудно, главно заради намаляване на работните места и голямата конкуренция. Но пак ми се струва по-добре от Европа. Аз много искам да се преместя на Стария континент, но като гледам колко трудно се намира работа, седя си тук.

Аз живея в Австралия. Всичко е прекрасно, климатът е топъл, зима почти няма. През по-голямата част на годината е слънчево. До океана сме и природата е невероятна. Живеем в нов район, паркове, площадки на всеки ъгъл. Въпреки обратната дирекция се шофира супер лесно. До сега не съм усетила расизъм към мен, но и тук голяма част са имигранти. Стандарта на живот е висок и с една заплата плащаме ипотека, сметки, нов автомобил, не се лишаваме от нищо. Здравната система е светлинни години пред повечето страни. Това което НЕ ми харесва е колко е далеч от България, трудно се пътува с малко дете. Детските градини са безбожно скъпи. Социален живот почти няма, липсва ми да звънна на приятелка и да излезем на разходка. Тук седмица предварително се уговаряме, разстоянията са големи. Липсва ми Варна и морето, но уви не бих се върнала да живея там.

Gabonka, то се намира общо взето по-трудно работа, защото и се губи по-трудно. В Германия дори фирмата да иска да започне нещо ново, да прецени, че икономически няма изгода да държи толкова хора на работа или просто да изпадне в тежка финансова ситуация, просто не може да си съкрати персонала. Практически говоря, на теория може. Първо се започва със синдикатите - те започват да вадят от 9 кладенеца вода как трябва да преквалифицираш тези хора, нищо, че ти искаш да работиш с половината или как трябва да ги изчакаш да се пенсионират (тук съм без коментар), в противен случай се започват адските обезщетения за фирмата. След това същите тези синдикати регулярно, разбирай, на макс 2 години, заплашват със стачки ако не видят увеличения на заплатите на работниците. Може да се проверят точните стойности статистически, но са поне 1,5-2% годишно, без значение добре ли работиш, зле ли... Сега множество автомобилни производители и доставчици искат да съкращават хора, защото хората не купуват толкова коли - дори когато доказано оборотите на фирмите падат с до 80%, пак синдикатите са първи пушки и обясняват как трябва да се задържат всички хора.

С други думи - където започнеш, там може и да се пенсионираш, ако веднъж минеш изпитателния срок от няколко (до 6 обикновено) месеца... Та затова е трудно намирането на работа - защото някои така си и правят - кютат си на същото местенце до пенсия и нямат пипване.

Тъй като работата ми е такава, че често говоря с доставчици от различни европейски страни, мога да кажа, че във Франция е същата работа и че по-развитите страни (изключвам ОК като англосаксонско) общо взето са така.

Намирам това за пагубно за всякакъв бизнес - било малък, било среден или крупен, тъй като в Европа често разходите за персонал са сред най-голямото перо.

В момента с интерес следя дали Конти, Маале и т.н. наистина ще съкратят толкова хора, колкото искат или ще се наложи да ги държат без да са им нужни.

gordi, може ли да споделиш каква е професията на този, който изкарва тази една заплата? Защото и тук един директор, лекар или мениджър може да си го позволи, но далеч не всеки човек с нормална заплата.
Ние с една заплата на строител можем да си позволим хубав 3-стаен апартамент под наем и кола на старо, без да имаме кредити и лизинги.

Съпругът ми далеч не е лекар или директор. Работи в нормална фирма като техник и заплатата му е бих казала средна. Тук директорите имат яхти и каравани пред къщите. Ние сме едно нормално семейство от средната класа. Тук се изкарват много пари ако имаш занаят свързан с ръчен труд - един гипсокартонаджия примерно взема $120 на час, електротехник също над $100 на час. Приятелката ми е фризьорка и за боядисване и подстрижка таксува $200 като на ден има поне 3 клиента. Сами можете да направите сметка.

JennyBG - ако те интересува за Германия - в почти всяко типично немско семейство работи бащата, а майката евентуално и ако тя работи, то е за не повече от 4 часа дневно. От заплатата на бащата също се плащат сметки, ипотека и поне за Бавария, хората карат средно коли на 5 години. В много случаи става дума за местни, на които са им помогнали с начална вноска или самия имот за къщата, но ако излезем извън рамките на тази първоначална помощ, то най-различни професии го правят - като започнеш от майстор за боядисване и шпакловане, минеш през електротехник, особено търсените техници по парното, работещи в производство (но все пак с някакво образование) и вече стигнеш до всякакви инженерни професии, адвокати, проект мениджъри в ИТ бранша (които дори никога не са учили нищо компютърно) и т.н. Давам пример единствено с професии, зад които знам за конкретни хора, иначе със сигурност има и други.

Професии или специалности, с които това НЕ може да стане - филологии, учители, фризьори, сервитьори, завършващи политология, социология и подобни хуманитарни науки (да кажем, всичко, което в България в СУ се преподава/ше във философския факултет). Отново примери, които познавам лично.

Разбира се, и изключения познавам в двете посоки, и преквалифицирали се, но говоря за общия тренд.

П.С. Писали сме заедно с gordi, тя също пише за добре платени техници, както и тук.

ММ е гипсо-картонаджия и покривджия и получава около 30 CHF на час (5000 бруто на месец).
горди, Не мога да повярвам, това американски 120 долара на час ли са???

Аз винаги съм смятала, че швейцарците са леко задръстени, израснали по селца и паланки на високо в планината и като чета, мнението само ми се затвърждава. В 21 век, какви са тези предразсъдъци, не виждат по-далече от носа си...въпреки че не съм изненадана.
В Ирландия в СВ-то не е необходимо да пишеш възраст, националност и матерен език. Преди време една жена на интервю за работа я бяха попитали дали е омъжена и осъди интервюиращия за сексуален тормоз. Тук чужденци има във всички сфери, дори аз известно време преподавах английски език в езиково училище в Дъблин. Когато карах курса на Кеймбридж за учители, teacher trainer ми беше грък. Беше ми удобно, заради гъвкавото работно време да преподавам и да си глдам детето и когато споделих на мъжа ми, че искам да преподавам английски език, ми заяви, че съм луда и никой няма да ме наеме, но всъщност си намерих работа почти веднага след завършването на курса-никой не се е оплакал, че имам акцент. След време реших да си променя тотално професията и отново успях да си намеря работа сравнително бързо. В компанията, в която работя има много чужденци. Към днешна дата шефът ми никога не си е позволил да ми зададе личен въпрос за деца, съпруг или въобще каквото и да е.
Аз в държава с такова ниво на дискриминация и предразсъдъци като Швейцария май не бих могла да живея. В черния списък са ми и цялото Скандинавие.

Австралийски долари става въпрос , идва около 80 на час ваша валута. Данъка тук е 30% плюс още ако имаш собствена фирма.

Във Великобритания е правило да не те назначат на нискоквалифицирана работа,  ако имаш по-висока квалификация,  с мотив overqualified- прекалено квалифициран.  Смятат, че този човек няма да се задържи на тази работа дълго,  ще си търси нещо да му отговаря на квалификацията.  Затова в СВто се крие високата квалификация и стаж по нея,  ако се кандидатства за такава работа.

Ние, разбира се, сме крили университетската диплома, ако сме кандидаствали за ниско квалифицирана работа. Но тогава имаш дупка в CV-то и пак не е добре. Работата е там, че половин Германия е в Швейцария и са ти конкуренция, а работа за всички няма. Винаги ще изберат този с майчин език пред теб. В много обяви си пише "само кандидати с майчин език".

Извинявам се, че с енамесвам, чета темата с интерес по принцип. Живея открай време в България и надали ще я напусна. Тук много ми харесва, но също ми е интересен и мотивът, емоциите, преживяванията на хората, избрали да живеят и работят в чужбина.
В тази връзка, JennyBG, ако се чувствате и ви третират така в Швейцария, защо изобщо живеете и стоите там?
Не бих живял потисната и неглижирана за повече пари. Парите дават спокойствие, но те не са смисъл на човешкия живот, за да им се робува, ако се чувстваш нещастен, унижен, неоценен.

Босилка, защото имаме болни родители в България с мизерни пенсии и скъпо струващо лечение, които трябва да издържаме. Това е основната причина. Иначе аз съм изброила и хубавите неща в Швейцария, като например перфектното здравеопазване (което за мен е много важно), липсата на простаци, уредения бит, прекрасната природа и добрите доходи.

Убягва ми малко логиката. Всички имат болни родители, с ниски пенсии, а природата в България е не по-малко красива, простаци има навсякъде, аз лично не съм заобградена с такива, защото избирам хората около себе си и пак успявам да живея добре в България без да ме унижава някой. Не е лесно, признавам, но то няма лесно никъде. Всичко е въпрос на избор, това се опитвам да ви кажа.

Ами радвам се, че ти можеш да издържаш родителите си с българска заплата. Ние не можем. А и не забравяй, че и ние идваме от България и знаем много добре какво се случва там. Не сме дошли тук от добро. Та не мерси, предпочитам тук да се боря да намеря работа с добър колектив, отколкото да ме унижават в собствената ми страна по много разнообразни начини и накрая да се окажа с 300 лв пенсия.

25 години и сте там и сте на ниво начални заплати ?
Нещо не ми ае връзват нещата..

Тогава що е този рев? Искаш да си ползваш образованието, търсиш работа в родината по специалността или подобна. Не ти пречи да си фризьорка там, не се оплакваш и нямаш нищо против да те имат за обслужващ персонал. Това е обективна логика. Всеки избор има последствия и цена. Добри/лоши, това е положението.

Никой не е казал, че сме на ниво начални заплати. ММ е тук от 6 год и след като си дадох всичките спестявания за учене и се разведох с бившия ми мъж, започнахме от нулата, когато той дойде тук. Всичко може да се случи в този живот, така че не съдете другите.

Въобще не ми е до съдене. Само ме учудват броя на годините навън и ниеото на работа, което се спряга, но явно години те там са били с друг мъж.

Аз лично дойдох в Америка на 23, преди 17 години - съвсем сама, без близки и приятели - и главните причини бяха две. Още докато учех в университета си намерих работа в инженерен отдел на една от големите тогава софийски фирми и заплатата ми беше много добра за младок без стаж...обаче, аз съм от малък град, брат ми и сестра ми още бяха ученици и ми беше много мъчно да гледам как поне от време на време им се иска да се поглезят като нормални тийнейджъри, а пари няма. Те бяха добри деца, никога не са се оплаквали, а и родителите ни никога не са ни оставяли гладни и жадни, както се казва, но до там. Е, пращах им, когато мога, без никой да ми е искал, и като си платях квартирата и разходите в София и от голямата заплата нищо не оставаше. Тежеше ми. Втората, и по-важна, причина беше, че в един момент шефовете се усетиха (не помня вече как съм се изтървала), че говоря и пиша отличен английски и всичките технически преводи на фирмата се стовариха на моето бюро. Изведнъж се оказах с две отговорни длъжности, ама само едната беше платена. Толкова ми е бил акълът тогава, вместо да скръцна със зъби, аз превивах гръб, работех като гламава и мълчах, за да не си загубя хубавата работа. Изтърпях 1 година, теглих им една наум и подадох документи за виза. Никой не знае как драпах от дъното първите две години тук, но после нещата лека-полека започнаха да се случват. Сега имам собствен бизнес с признато име, имам съпруг и малка дъщеричка и животът е хубав. И в Х-Америката има много проблеми и ми е мъчно, че съм толкова далеч, но поне засега в България няма да се върна.

Босилка, не си права, жената си споделя, такава е темата, защо "какъв е този рев"?
Моят живот така се разви, че и двата пъти ми се размина оставането за постоянно в чужбина и си изградих кариерата и семейството в България. Темата ми е интересна и полезна не защото смятам да напусна страната тепърва, а защото искам да ориентирам дъщеря си, да и дам максимално информация и гледни точки, дори да насоча избора й, защо не. Нещо, което моите родители, израснали зад желязната завеса, не искаха и не можеха да направят за мен.