При Логопед: Може ли родителят да присъства на консултацията?

Може да попитате и в тази тема:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1201096

По принцип може,даже е задължително,но ако ходите при един и същ то само понякога и вие сте по време на часа.Когато моят син бе малък ходехме при няколко логопедки-при едната влизах веднъж месечно,при другата веднъж седмично,а при третата всеки път.

Дъщеря ми ходи на логопед, ерготерапевт и кинезитерапевт като беше на 3,5-4 години. Можех да присъствам, даже в началото беше желателно докато свикне детето. Сега ходи на специалист по дислексия и също мога да присъствам. На менталната аритметика излизам, защото според учителката се разсейва ако съм там. Та явно си е до специалист.

Синът ми от години работи с логопеди и излизам, включително и от часовете, които се провеждат вкъщи. Единствено на опознавателните срещи присъствам, докато се сработят. Иначе всички пишат в тетрадка върху какво се работи.

Като мине часа/занятието логопеда не ви ли казва върху какво са работили,как се е представило детето,насоки за работа у дома?

:Ами казва върху коя буква са работили  и ми казва 3-4 думи, които завършват на тази буква. Ама това, на мен не ми помага ,понеже аз не знам с какви методи да я работим тази буква, ами си карам както знам. Което не знам колко е ефективно...

Помолете да дава домашни. Или да разпечатва упражнения, които са подходящи за работа вкъщи.

Аз присъствах само на опознаването, после го оставях сам. Но ни даваха домашни.

Става въпрос за казване на Р , не на заекване, не знам защо изкокна този коментар.

Моят син пък говори перфектно, но не може да чете. Работихме с две логопедки тази година, но никаква работа не свършиха.

Темата е публикувана  в раздела на деца със Соп, това няма нищо обнщо с звукопроизносително Р. Децата със Соп се обучават по съвсем други принципи и там присъствието на родител на моменти е задължително.
За звукопризносителни дефекти вашето присъствие е излишно. След занятие ви се дава домашно за вкъщи , което трябва да правите. Както и разни гимнастики на говорния апарат. На самото занятие логопед може с инструменти да показва на детето къде какво да постави. При правилна работа отнема от месец до половин година. Ако е повече значи логопед само ви взема пари.


При дислекцията нещата са много специфчни, няма универсален метод за работа за всички понеже всички дислектици са различни. Просто трябва да се намери нужния подход. Дъщеря ми е дислектик с ХАДВ, но се научи да чете на шест години. При деслектиците се работи с картинно четене, сричките се въприемат от детвето буквално като картинки а не като съвкупност от букви. Понякога в главата им буквите са объркани, понякога дори наклонени. Понякога трябва да се затъмни яркия бял фон който незабелвжимо ги дразни и отплесва. Просто подължавайте да търсите верния логопед.

В Русе идвахте ли да работите с Елена Михова и Даниела Бонева? Ако не сте още го направете.
Асоциация Дислексия на ул. Белоградчик.

Всеки специалист определя как да се работи. Няма правило. Има моменти, в които е добре родителят да присъства и моменти, в които е по-добре да изчака. Все пак това е терапия за детето, неговото време. Някои деца работят по-добре при присъствието на родител, а други се сковават или се разсейват, търсят повече вниманието на родителя, и нещата буксуват. Ако нямате доверие на терапевта, по-добре прекратете работа. Терапията не е кеш-енд-кери, а основно е доверието и сработването между терапевт, родител и дете. Ако родителят има резерви, ако терапевтът има резерви, нещата няма как да се получат. Ролята на терапевта не е да угоди на вас, а да работи с детето.

За темата - аз я бях сложила в предучилищно възпитание, админ е преценил, че е за СОП.
Иначе за дислексията как разбрахте , че има - и толкова бързо на 6 години вече я победихте?
Чудя се понеже малкият е почти на 6 години , макар и да знае  буквите - когато ги слепва се затруднява - примерно   "ТЪЯ" вместо "ТЯ" или ги размества. Как научихте детето да чете срички?

При четене не случайно се започва от сонорните съгласни - р, л, м, в. Първите букви са М, Н. Но детето първо трябва да се научи да издава звекак, а не да озвучава с Ъ накрая - мммм, а не МЪ. След това наглася устните за М, а произнася гласната след М и се получават сричките. Спомням си, че преди да тръгна в първи клас аз правех същото и дори не разбирах къде греша. Тръгвайки на училище бързо схванах как трябва да се образуват сричките и започнах да чета. Помагаше ми и силната памет, т.е визуално запомнях сричките, коя как се произнася, а не толкова прилагах принципа. Дъщеря ми (дислексия и дискалкулия) се научи да чете в първи клас с помощта на психолог - специалист по дислексия. При нея използваха наслагване, а не сричкуване. Сега чете гладко, рядко се старае да е що-годе изразително, повече механично чете и бързо се уморява и губи интерес. Завърши трети клас и сега я карам да чете по 10 страници на ден.

Ъ-кането е грешно озвучаване, за което заслуга имат възрастните. Те казват БЪ, КЪ, а после се чудят защо децата го правят.

Значи тогава забележката ми е за модераторите. Не могат да сложат примерно пост за дете с плоскстъпие в демата за ДЦП.

Фийона ако детето ви е наистина само със звукопроизносителен проблем не се задълбавайте в  теми на деца със СОП. Дислекцията ( дислексията) не се побеждава, използвам примера си отгоре. На плоскостъпно дете няма как сводът му да стане нормален. Намират се подходящите стелки. Обикновено проблемите са съпътствани от други а те са видими много преди това. Дъщеря ми е с ХАДВ( Хиперактивност с дефицит на внимание- проблем който наглед безобидерн може да обърне колата)  . Тя е вече голяма, винаги внимава с последните две букви или цифри които възприема разменени. Груб пример - Да кажем е написано 148 тя в първия момент го трактува като 184.

Но вие се съсредоточете върху звукопроизносителния проблем. Същата тази моя дъщеря , обикновен за онези години  логопед в ДГ , я научи да казва Р за три месеца. Аз не съм му обръщала внимание на този проблем с буквата Р . Един ден логопед ме чака след градината да я взема  и ме пита, искам ли да се оправи на детето  Р-то. Питам защо е нужно моето позволение. Тя казва - ще давам домашни които ще правите у дома. Ако не ги правите ще стане трудно ако стане въобще. Казвам - нека опитаме, ще правя каквото трябва. Два или три пъти в седмицата след занятие в шкафчето имаше тетрадка с упражнения- бяха някакви думи, поредици от думи нещо такова. Което трябваше да повтаряме до следващото занятие. За три месеца стана , даже не повярвах колко е лесно когато логиопед знае какво прави , а родителя взема активно участие.

Помня че бяха думи в които имаше Р в началото, в средата и в края. Първо по-кратки, после по-дълги. Предполагам е било като тренировка - първо по-лесното после по-трудното. Освен това я караха да прави едно като бръмчене с езика като пръстите й ,  палец и показалец ,  разполагаше  по определен начин в устата , за да се постигне бръмченето. Получаваше се нещо като Дрррррррррррррррррр или Бррррррррррррррр, като това р накрая се удължаваше ,  езикът трепти .... но все пак са минали 20 години от тогава , това са бегли спомени. Не са ни карали да прави асансьор с езика ( това го научих по-късно с другото дете),  но времената бяха такива, нямаше инструменти за бърникане и помощ как да се поставя езика в устата като сега.

Здравейте, синът ми ходи на логопед от 6 годишен до 11 годишен. Ходи при логопед от училище, не съм плащала. Логопедът държеше да присъстваме на заниманията, за да може да правим упражнения и вкъщи. Бяха през работно време и не можех да присъсвам често, но пък практиката беше такава. Посещавахме лятото и друг логопед, там също ме караха да присъствам

Синът ми ходи на логопед две години и половина - от 3,5 години до 6 години. Два пъти в седмицата. Никога не съм присъствала на заниманията. Когато се налагаше да отсъстваме, логопедката отбелязваше в тетрадката му какво и как трябва да правим. На три месеца аз и педиатърът получавахме доклад за напредъка му, макар че напредъкът беше очеваден. Когато започна, синът ми едва съставяше изречения от по три думи и говореше с много сериозни граматически грешки на всекидневни думи.

Между другото, четири години ходи на психомоторна кинезитерапия. Правили сме няколко обследвания и какви ли не тестове. Никога никъде не съм влизала с него.

Fiona 1. Навремето преди 6-7 години правиха обследване в ДГ. 5 годишното ми дете замазваше Р-то. Логопедката ми каза че това е труден звук и обикновенно се изчиства около 7та година. Каза ми да не поправяме детето. Защото за да ни угоди ще започне да Ръка а това се оправя по-трудно.
Каза ми,  че ако искам да плащам може да го вземе ама на 5 години не вижда смисъл.
Упражнението което почнахме да правим. Лягаме по гръб. Така автоматично езика се вдига и се залепя за небцето. И започваме да бръмчим като мотор. Детето ми започна да казва чудесно Р след около месец. Гледах да сме редовни с упражнението.

Страхотно упражнение!!! Благодаря, че сподели!