Ако все има минуси, значи има и трети вариант..)
- Публикувана: 13 авг. 2020, 12:08 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2020, 14:11 ч.
Поредната подобна - вярвате ли в: Kаквото ти е писано.
Ако все има минуси, значи има и трети вариант..)
Ето тива е въпросът - дали има трети вариант или урока ти е да приемеш неприемливото? Как да разбереш да чакаш ли или да се примириш?
Angel_wing, постът ти е толкова изчерпателен, а молитвата накрая представя философията, която се обитвам да следвам напоследък, макар и трудно.
Скрит текст:
Молитва за душевен мир и спокойствие
Господи,
Дай ми спокойствие
Да приема нещата, които не мога да променя,
Смелост да променя онези, които мога да променя,
И мъдрост да виждам разликата между тях...
Дари ме с търпение
За нещата, които изискват време,
Благодарност за всичко онова, което вече имам,
И толерантност към хората с различни проблеми...
Дай ми свободата
Да живея извън ограниченията на своето минало,
Способността да чувствам Твоята любов към мен
И щедро да раздавам моята любов към Теб и всички останали...
И ме благослови
Със силата да стана и да продължа отново,
Дори тогава, когато ми се струва, че това е невъзможно...
Амин!
Господи,
Дай ми спокойствие
Да приема нещата, които не мога да променя,
Смелост да променя онези, които мога да променя,
И мъдрост да виждам разликата между тях...
Дари ме с търпение
За нещата, които изискват време,
Благодарност за всичко онова, което вече имам,
И толерантност към хората с различни проблеми...
Дай ми свободата
Да живея извън ограниченията на своето минало,
Способността да чувствам Твоята любов към мен
И щедро да раздавам моята любов към Теб и всички останали...
И ме благослови
Със силата да стана и да продължа отново,
Дори тогава, когато ми се струва, че това е невъзможно...
Амин!
Angel_wing, постът ти е толкова изчерпателен, а молитвата накрая представя философията, която се обитвам да следвам напоследък, макар и трудно. Опитвам се да приема тежките моменти в живота ми и да бъда неутрална към събитията. Истината е, че ми е много трудно да взема решение между два неприемливи избора - когато единия вариант е по-добър е лесно, но когато всеки има минуси...
в такива случаи може да се помолиш на Господ да ти помогне да вземеш решение. И аз не мога да вземам решения. Мисля прекалено дълго време. И знаеш ли какво съм установила. Че дългото мислене не ми помага - колкото повече мисля и накрая взема възможно най-грешното решение. При мен важи, че или трябва да направя първото, което ми е хрумнало (интуитивното) на момента или нищо да не правя и да оставя нещата да се наредят от самосебе си. Просто всичките ми решения, взети в резултат на дълго мислене и премисляне се оказват най-грешните възможни.
И другото което е. Хрумват ми доста умни и печеливши идеи и дори ги споделям и документирам на момента. Хората, които са ги последвали винаги са спечелили. Проблемът е, че хем това е моя идея, хем неясно защо самата аз не следвам собствените си препоръки, а си оставам със споделянето.
Някъде бях чела, че ми е писано да не мога да се възползвам от знанията си, но пък с тях ще мога да помагам на други хора. Това действително се случва непрекъснато.
Чувствам се много зле, мисля, че съм на прага на депресия. Комплексирам се за някакви страшни глупости и се тормозя за неща, които не мога да променя.
Не мога да се успокоя и това вече започва да ми пречи много сериозно.
Не мога да се успокоя и това вече започва да ми пречи много сериозно.
Аз днес бях толкова зле по едно време, че даже ми мина през ума да спра да съществувам. Защото също като теб се ядосвах за неща, които правя, но които не зависят от мен, не мога да контролирам и не мога да прогнозирам. Намерих някакви проповеди от някакъв монах уж да се успокоявам, ама ми подействаха обратно, освен че не можах и да се концентрирам. Идеше ми да крещя от нерви. А сутринта направо се разревах докато се опитвах да обясня на малоумния ми мъж какво имам предвид с един елементарен въпрос, който се наложи да му задам по 10 различни начина в опити да го разбере и получих 10 различни отговора. Накрая ревнах със сълзи - изцеди ми енергията за цял ден тоя дебил. Да - такъв е - и не съжалявам, че го казвам, защото наистина го мисля.
Ужасен ден ми е.
Та захвърлих нравоучението и излязох на терасата на слънчице. Не знам то ли ми оправи настроението, но се почувствах значително по-добре. Но пък и тук слушам звуци на природата, а не хора, коли, музика и т.под. градски шумове.
И на мен понякога ми се случва да плача от безсилие. Но не, трябва да се променят нещата, защото останат ли така, няма да е добре. Аз сама съм си най-големия враг, буквално. Самоизмъчвам се и се тормозя за абсолютни глупости, неща които на моите години, изобщо не трябва да ме интересуват, камоли да им обръщам толкова внимание, но пусти емоции ще ме съсипят. От всичко, най-много ненавиждам, че съм се родила толкова емоционална, това винаги ми е пречило страшно много.
Прекарвайте повече време сред природата. Разтоварването на психиката и зареждането с енергия е важно за да се отървем от дребнавостите и дразнителите и да погледнем под друг ъгъл на нещата от всекидневието. Може би това ще ви помогне да си пренаредите приоритетите. Не си заслужава да си съсипвате здравето за маловажни неща.
Ето какво ми попадна сутринта и се сетих за темата тука:
“ Единствената птица, която си позволява да кълве орела, е гарванът. Той застава на гърба на орела и се впива в шията му. Обаче орелът не се отбранява от гарвана, не се сражава с него, не му отдава сили и време. Той просто разперва криле и започва да се издига нагоре, нагоре към небесата.
И колкото по-високо лети, толкова по-малко въздух има гарванът и сам пада долу.
Когато човек се движи към своята цел, той няма време да спори и да доказва нещо на някого. Върви напред към върха и всичко ненужно пада само.”
“ Единствената птица, която си позволява да кълве орела, е гарванът. Той застава на гърба на орела и се впива в шията му. Обаче орелът не се отбранява от гарвана, не се сражава с него, не му отдава сили и време. Той просто разперва криле и започва да се издига нагоре, нагоре към небесата.
И колкото по-високо лети, толкова по-малко въздух има гарванът и сам пада долу.
Когато човек се движи към своята цел, той няма време да спори и да доказва нещо на някого. Върви напред към върха и всичко ненужно пада само.”
И на мен понякога ми се случва да плача от безсилие. Но не, трябва да се променят нещата, защото останат ли така, няма да е добре. Аз сама съм си най-големия враг, буквално. Самоизмъчвам се и се тормозя за абсолютни глупости, неща които на моите години, изобщо не трябва да ме интересуват, камоли да им обръщам толкова внимание, но пусти емоции ще ме съсипят. От всичко, най-много ненавиждам, че съм се родила толкова емоционална, това винаги ми е пречило страшно много.
да - ужасно е. Но се надявам, че има начин да го превърнем от недостатък в предимство. Рогатият използва слабостите ни срещу нас и ние му позволяваме, защото сме се отдалечили от Бог и няма какво да ни пази. За сега друга надежда нямам - пробвах всичко останало - не помага.
Ето какво ми попадна сутринта и се сетих за темата тука:
“ Единствената птица, която си позволява да кълве орела, е гарванът. Той застава на гърба на орела и се впива в шията му. Обаче орелът не се отбранява от гарвана, не се сражава с него, не му отдава сили и време. Той просто разперва криле и започва да се издига нагоре, нагоре към небесата.
И колкото по-високо лети, толкова по-малко въздух има гарванът и сам пада долу.
Когато човек се движи към своята цел, той няма време да спори и да доказва нещо на някого. Върви напред към върха и всичко ненужно пада само.”
“ Единствената птица, която си позволява да кълве орела, е гарванът. Той застава на гърба на орела и се впива в шията му. Обаче орелът не се отбранява от гарвана, не се сражава с него, не му отдава сили и време. Той просто разперва криле и започва да се издига нагоре, нагоре към небесата.
И колкото по-високо лети, толкова по-малко въздух има гарванът и сам пада долу.
Когато човек се движи към своята цел, той няма време да спори и да доказва нещо на някого. Върви напред към върха и всичко ненужно пада само.”
Скрит текст:
е това е истината
Абсолютно вярвам в съществуването на съдбата и на кармата, такава, каквато е описвана в хиндуизма.
Но не вярвам, че ако ти е писано да ти върви/да не ти върви в кариерата или в любовта, това е нещо непроменимо.
Според мен начина ти на мислене определя всичко.
Промениш ли начина си на мислене, променяш всичко.
Също вярвам в така нареченото "вторачване".
Ако се вторачиш в нещо или в някого и го искаш на всяка цена, бъди сигурен, че няма да го получиш.
Когато спреш да му отдаваш значение, то само идва при теб.
Независимо дали става въпрос за пари, хора, постижения и пр.
Но не вярвам, че ако ти е писано да ти върви/да не ти върви в кариерата или в любовта, това е нещо непроменимо.
Според мен начина ти на мислене определя всичко.
Промениш ли начина си на мислене, променяш всичко.
Също вярвам в така нареченото "вторачване".
Ако се вторачиш в нещо или в някого и го искаш на всяка цена, бъди сигурен, че няма да го получиш.
Когато спреш да му отдаваш значение, то само идва при теб.
Независимо дали става въпрос за пари, хора, постижения и пр.
Абсолютно вярвам в съществуването на съдбата и на кармата, такава, каквато е описвана в хиндуизма.
Но не вярвам, че ако ти е писано да ти върви/да не ти върви в кариерата или в любовта, това е нещо непроменимо.
Според мен начина ти на мислене определя всичко.
Промениш ли начина си на мислене, променяш всичко.
Също вярвам в така нареченото "вторачване".
Ако се вторачиш в нещо или в някого и го искаш на всяка цена, бъди сигурен, че няма да го получиш.
Когато спреш да му отдаваш значение, то само идва при теб.
Независимо дали става въпрос за пари, хора, постижения и пр.
Но не вярвам, че ако ти е писано да ти върви/да не ти върви в кариерата или в любовта, това е нещо непроменимо.
Според мен начина ти на мислене определя всичко.
Промениш ли начина си на мислене, променяш всичко.
Също вярвам в така нареченото "вторачване".
Ако се вторачиш в нещо или в някого и го искаш на всяка цена, бъди сигурен, че няма да го получиш.
Когато спреш да му отдаваш значение, то само идва при теб.
Независимо дали става въпрос за пари, хора, постижения и пр.
Като се намеси и свободната воля + "съдба" на останалите хора и взаимодействията между тях защото не живеем самостоятелно изолирани, то кашата става пълна и е трудно да различим всички причини довели до последствията в живота ни. Все пак другите не можем да променим и остава да работим основно върху себе си за да направим някаква промяна, ако резултата не ни задоволява. Но пък, ако продължаваме да сме заобградени от достатъчно хора, които да ни теглят надолу, осезаема промяна може и да не забележим.
Наложи се преместване в чужбина за да откъсна бизнеса си от мафиотщината, която го превземаше и да запазя себе си като човек. Постигнах това което исках, но и платих висока цена за това. Много неща са възможни, но дали ги желаем достатъчно за да сме готови често за радикални промени за да ги постигнем. Личното ми наблюдение е, че повечето хора желаят сериозна промяна само на думи.
Наложи се преместване в чужбина за да откъсна бизнеса си от мафиотщината, която го превземаше и да запазя себе си като човек. Постигнах това което исках, но и платих висока цена за това. Много неща са възможни, но дали ги желаем достатъчно за да сме готови често за радикални промени за да ги постигнем. Личното ми наблюдение е, че повечето хора желаят сериозна промяна само на думи.
