Депресия

Не дори, а често точно в реала сме най-лицемерни. Имах такава наживо мазна с мен, но във фейсбук се престраши и майко мила какво лице показа... Оказа се, че не ми. еприятелка, а душманка.

Има и самотни, многодетни майки,който се справят. Това би ти дало доза самочуствие за положението ти. Неудовлетореността не е безпочвена. Но ако психически си подготвена за неочаквани, житейски обрати ще бъдеш по-позитивна и адаптивна. Може съпруга да се разболее, пострада или да си вдовица. Тогава??

И понеже може да умре съпруга дай от сега да го напусна и да почна да свиквам да живея без него. Абе какви са тия глупости дето говорите бе хора. Разбира се, че ако остана без мъж ще се справя - нямам никакво намерение да умирам, казах го образно одеве.
Но защо трябва зорлям да ми е гадно като може и да не ми е. Не разбирам тази мазохистична борба за себедоказване. Пред кого?
Нямам нужда да се доказвам пред никой - точно тоя комплекс, че не мога да се справя не ми е присъщ. Мога много неща, ама нямам причина да ги правя на тоя етап. За сега ми е по-добре с мъж отколкото без. Ако с времето положението се промени ще реагирам според ситуацията. Ама да легна от сега в ковчег само щото не се знае дали след 5 мин ще съм жива е лудост

В други теми твърдиш друго. Че си изцяло зависима от него, а той те травмира. Но дава материален комфорт на децата ти, Крайно си противоречиш. Депресирана  си и без квалифицирана помощ, ще се въртиш в личния си неудовлетворен водовъртеж. Чрез коментари в темите , какво постигна? Черногледство и хейт на всичко и "лаяйнян" живот си е атестация за проблем. Но съвети не приемаш.

Объркала си се. Като говоря за лайнян живот говоря принципно, а не за себе си. Моят няма нищо общо с лайнян. Няма и как да съм казала, че съм изцяло зависима от него, щото няма такова нещо - и двамата сме зависими един от друг, което е нормално.
И къде съм казала, че съм травмирана?
И кой по-точно видя да хейтя? Казвала съм, че мен ме хейтят - аз не хейтя никой
Една верна дума не каза - или ме бъркаш с друга потребителка или четеш едно, а разбираш друго.
Търси помощ защото имаш сериозен проблем с четенето с разбиране

Напротив. Помня те. Твърдиш, че всичко е съдба. Кофти родители и мъж статист.Не можеш да осигуриш стандарт на децата си, затова го търпиш. Оплакваш се в няколко теми. После  защитаваш нещастието си.Дори си търсиш компания в сайтове за запознанства. Страхуваш се от промяна. Депресията ти е факт. Самолечението е заблуда. Не разбирам суеверни хора,които вярват във врачки и предначертани съдби. Иска се смелост за да навигираш живота и целите си. А живота е прекрасен, с всичките му нюанси.

Абе я оставете жената на мира. Гледа три деца, когато вие изгледате три деца, тогава давайте акъл, кой как да живее.
Много ясно, че ще стои с мъжа си, как да ги гледа сама. То е лесно от форума да правораздаваш. Ай сиктир

Виви, харесвам те, и хумора ти, и цинизма, но знаеш, че хората не обичат да им се казва истината в очите. Нека сме обрани, и да не го караме "лично". Иначе те разбирам много добре.
Под "истина" имам предвид факти кой, какво казал, какво си прочела, помниш и т.н., защото в много моменти човек казва нещо, после забравя.

Криста, права си.
Аз затова просто не чета "морал", и не се занимавам с подобен типаж жени, да са живи и здрави, и да си гледат домочадието.
Бита карта са.
Както и ти, де.
Но това не пречи да си лафим лежерно.

То и аз за старите ергени и моми имам мнение, но не го изразявам.

Никой човек не е бита карта, ако сам той не реши така.

Именно Босилка. Cristina, аз се опитвам да и помогна. Познавам и в реала подобни. Станаха оптимистки, след развод, промени и лични кариери. Остави този или онзи да се дави не е полезен съвет.Черногледството е следствие на лични нещастия. А давещия оценява живота, като го потопиш към дъното. Рестартира.
Fragrance, живота е циничен. Самоиронията поощрява.
Познавам учителка. Преподава на слепи деца. Началото е било трудно. Но обича и живота и винаги е позитивна. Твърди, че техния оптимизъм и воля я респектират.

Казвала съм че е съдба, но съм казвала, че може и да са дяволски намеси - усеща се като нещо предначертано, защото такава е тенденцията от как се помня, но може да е и друго. Отделно никой не избира родителите си - това с развод няма как да се промени. Не знам какво е, както и ти както и никой не знае, но всеки си избира в какво да вярва - едни вярват в неща извън себе си, други вярват, че всичко в живота им зависи от тях самите. Винаги съм вярвала в собствените си сили докато лека полека не осъзнах, че реално от мен почти нищо не зависи. Не нищо, но почти нищо.
Мъжът ми е стиснат - факт - но се мъчи да не е - с колеблив успех, но го оценявам. Но това не е нещо, което може да ме направи нещастна. Има си и хубавите страни. С най-щедрото си гадже сме живели най-несигурно именно поради прахосническите му наклонности. Във всеки човек има позитиви и негативи - въпросът е кое ще натежи и на кое ще отдадеш внимание. Аз съм с мъжа си заради добродетелите му, а не зараду кусурите. Дразни ме. А големият ми син ме дразни още повече. Ама това не значи, че не ги обичам.
Не се развеждам не само щото не мога да им осигуря настоящия стандарт (и ти не можеш и изобщо едва ли някой от тук може) - това е най-малкото - ами щото освен че си помагаме и се подкрепяме, без него ще бъда още по-нещастна.
Примерно преди малко заминаха със свекъра и големия ми син на почивка във Франция. Скъсах се да рева, щото ще ми липсват просто да са си в къщи. Всички трябваше да заминем, но малкия се опъна и се скъса от рев, защото точно тия 2 уикенда има турнир във Фортнайт и иска да участва. И понеже искам на всички да угодя - хем мъжът ми да си купи френското вино, хем синът ми да си играе турнира реших да пусна мъжа и големия да заминат сами, а аз тук да остана с малкия и дъщерята. Тя пък много искаше да замине щото си беше планувала шопинг, но без мен не иска да заминава както и аз не мисля, че с трима мъже ще и комфортно и беше много разочарована. Обещах и тук да я водя на шопинг за да се почувства малко от малко по-добре. И на двете ни се ходеше много и чакахме с нетърпение, но малкия е много силен характер и винаги си постига целите. Рева почти цяла една нощ - той е такъв ревлив и не може да спре да реве като му е зле. Като реве винаги го боли глава, та и с лекарства се се наложи да го натъпча. Виждаше се, че е чакал тоя турнир и беше много разстроен. Накрая аз се пожертвах за да са доволни всички останали. Добре че съм алтруист и тия жертви ме правят щастлива, а не нещастна. И абсолютно НИКОГА не съм казвала, че съм нещастна. Имам си дертове, но те не ме правят нещастна.
В сайта за запознанства се регнах щото мъжът ми ме провокира. И ми е любопитно какво се предлага на пазара. Но като гледам е зле положението - очевидно е защо тия мъже са разведени или  никога не са били женени. Говоря си с няколко, но не са ми особено интересни да се запознаваме лично на тоя етап. Освен това в профила съм си написала, че си търся приятели, а не гадже - така - да си знаят.
Имам депресия, но не е много силна и се дължи освен на природна предразположеност, защото съм си такава меланфолична и чувствителна, но най-вече не здравословни проблеми и недоспиване. Лекарства не помагат при мен - пробвах - много зле стана. Само спорт сред природата има ефект.
Ако реша нещо не ми липсва смелост да го направя. Но за сега не съм решила да правя фрапантни промени в живота си защото нямам по-добра алтернатива. Капиш?


Оценявам желанието ти да помогнеш. Но развод в моя случай на тоя етап не е най-доброто решение. Моето щастие е в семейството ми. Тия, които познаваш може би са били нещастни в семействата си. После се е наложило да търсят щастие в кариера поради липса на семейство - човек все някъде трябва да търси щастието.
Освен това съм сигурна, че съм по-голяма оптимистка от приятелките ти. Може да съм тъжна и депресирана, но в себе си винаги съм била оптимист. Оптимизмът ми е вроден, част от мен е и не зависи от външни остоятелства. Реално като погледнеш всичките ми планове и опити за каквото и да било се провалят - всеки на мое място би се отчаял. Някои може и край на живота да си сложат дори. Но аз напук на всичко продължавам да съм оптимист и все очаквам да се случи нещо хубаво, докато реално положението става все по-зле.
Единственото, за което истински съжалявам е, че в нито едно от трите ми образования не успях да се реализирам, въпреки че и трите ми бяха интересни и бях много добра в тях. Но все нещо се объркваше. В момента здравословното ми положение е такова, че се налага да се простя с надеждите си за кариера в някое от тях. За сега съм си намерила как да си припечелвам от вкъщи правейки нещо, което дори може да се каже, че ми е забавно и съм доволна, че не ми се налага да тичам за някъде всяка сутрин, да седя в задръствания, да се стресирам, че ще закъснея, да се занимавам с хейтъри, да завися от други хора.... Астрологично ми е заложено, че ще се чувствам най-добре когато работя сама. Оказа се истина.

Уау, вие се справяте страхотно в живота. Каква  зодия сте ? Лъв или Стрелец ?

това шега ли беше (че се справям страхотно)? Риба съм ама ме мислят често за лъв заради асцендента. Така че почти позна

Рибите са доста депресивни. Големият син е риби, сега е много щастлив, но като порасне и започнат отговорностите, не знам как ще да е.
Според мен Скрек се справя страхотно. Без да е шега. Постигнала е много. Това, че форума злобее над хорските настроения, нищо не означава.
Единствената ми препоръка към нея е да намери нещо, което я радва нея самата.  Но така като я чета всичко което иска е семейството и. Аз също имам семейство, но си имам мои желания, съвсем отделни от семейните. И за това не мога съвсем да разбера жени като Скрег.