Бях. Сега търся какво се случи.. и защо? Разбирам ясно "моята" част от вината. Съпругата ми след второто раждане се промени- не знам как да си го обясня. Старая се да помагам в къщи, но каквото и да правя, все не е добре. Много нерви, много негативизъм, много викане.... аз мълча, опитвам да се успокоя и тогава говоря. Но нещата не се оправят. Имам 2 деца, боли ме като си мисля, че и те стават свидетели на всичко това, чувствам се виновен.. не знам какво да направя.. Пфуууу.. Единствената опора са ми децата и вярата, и това ме държи "над повърхността". Мисля за семеен психолог/-аналитик/ консултант, някакви терапии... Блъскам се в лабиринта на милите си и това ме подлудява. Спорта също ми действа пречистващо от време на време.. та така!
- Публикувана: 18 ян. 2021, 10:03 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2021, 20:00 ч.
Съпругата ми се промени след второто дете
Артеон,
казваш ли й, че я обичаш всеки ден? Прегръщаш ли я и целуваш ли я всяка сутрин?
казваш ли й, че я обичаш всеки ден? Прегръщаш ли я и целуваш ли я всяка сутрин?
Моя мъж ми го е казал последно на рождения ми ден. Може би следващия път ще е пак тогава. И ние сме с две деца. Изпиват силите ми и няма как да усетя щастие, защото преобладава умората. Вече не се и надявам на прегръдка, целувка или мила дума. Вече съм в града майка... Не заслужавам внимание и любов.
То не изисква много усилие, въпрос на решение и избор е.
Отнема 5 сек. на ден, а променя цялата енергия в двойката.
Отнема 5 сек. на ден, а променя цялата енергия в двойката.
Скрит текст:
Когато съм най-зла (хистерична, гневна, ядосана, заядлива и тн.) ММ винаги идва, прегръща ме и ми казва, че много ме обича. Спирам веднага с изблиците. Атмосферата в помещението рязко се променя.
То не изисква много усилие, въпрос на решение и избор е.
Отнема 5 сек. на ден, а променя цялата енергия в двойката.
Отнема 5 сек. на ден, а променя цялата енергия в двойката.
Скрит текст:
Когато съм най-зла (хистерична, гневна, ядосана, заядлива и тн.) ММ винаги идва, прегръща ме и ми казва, че много ме обича. Спирам веднага с изблиците. Атмосферата в помещението рязко се променя.
Да, така е! Съгласен съм, че не отнема време и усилия. Въпроса е, че ми е трудно след нейната реакция да говоря това, което би трябвало. Тя винаги ми е казвала, че съм (бил) много романтичен, писал съм и стихове, уникални изненади и т.н., но след децата и ежедневието (а и КоВидЪт си оказа влияние), понякога не намирам сили да го направя. Държа на нея, обичам я, не съм изневерявал никога, но понякога усещам, че тя не е същия човек. Факт е, че се променяме, но чак толкова много..???
Притеснявам се дали не е нещо "отключено" след раждането (преди 3,5г). А това, че всеки ден трябва да и казвам, че я обичам- признавам си, не правя (всеки ден). Да приемем, че това е моята част от "вината".
Понякога тези казваници ... Някой бил казвал, че ме обича или че ме цени.
Да, но е то го моя пример.
Аз не се усещах подкрепяна, обичана и ценена и просто в себе си знаех, че нещо не е наред и какво успокоение и щастие ми донесе мъжа ми да ми каже "всичко ще е наред не се тревожи", когато му споделих тревогите си, какво успокоение ми донесе да казва "ето това е жена ми и я обичам толкова много"? Много се успокоих и бях спокойна, като ... пън, когато 2 седмици по-късно каза "не знам как да ти кажа, но има друга жена и ..."
Та относно щастието. Изобщо думите на някой си, които може и е високо вероятно да са фалшиви просто, за да му осигурят на него спокойствие /"да се отърва от това недоволстващо мрънкало"/ не могат да донесат нито щастие нито спокойствие, когато в държанието се виждат дупките.
Да, но е то го моя пример.
Аз не се усещах подкрепяна, обичана и ценена и просто в себе си знаех, че нещо не е наред и какво успокоение и щастие ми донесе мъжа ми да ми каже "всичко ще е наред не се тревожи", когато му споделих тревогите си, какво успокоение ми донесе да казва "ето това е жена ми и я обичам толкова много"? Много се успокоих и бях спокойна, като ... пън, когато 2 седмици по-късно каза "не знам как да ти кажа, но има друга жена и ..."
Та относно щастието. Изобщо думите на някой си, които може и е високо вероятно да са фалшиви просто, за да му осигурят на него спокойствие /"да се отърва от това недоволстващо мрънкало"/ не могат да донесат нито щастие нито спокойствие, когато в държанието се виждат дупките.
Артеон,
казваш ли й, че я обичаш всеки ден? Прегръщаш ли я и целуваш ли я всяка сутрин?
казваш ли й, че я обичаш всеки ден? Прегръщаш ли я и целуваш ли я всяка сутрин?
Моя мъж ми го е казал последно на рождения ми ден. Може би следващия път ще е пак тогава. И ние сме с две деца. Изпиват силите ми и няма как да усетя щастие, защото преобладава умората. Вече не се и надявам на прегръдка, целувка или мила дума. Вече съм в града майка... Не заслужавам внимание и любов.
Това е тъжно! Вероятно умората, забързаният делник, грижите за дома и децата, проблемите в работата забъркват коктейл, който всеки ден ни опива с отровата си. Лепкав и сив, той отнема силите ни и ни превръща в машини. Убеден съм,че ако има усилия и от двете страни, Слънцето ще разчупи тази сивота и ще изгрее отново. Ето това искам аз за себе си, а и го пожелавам на всички останали!
Несъмнено думите могат да са лъжливи. Това не означава, че трябва да се примиряваме с липсата на нежност. Много може да се говори за лъжите и изневярата. Никой не е застрахован. Но моето лично мнение е, че прекалената свобода на партньорите не води до нищо добро - закъснения,чести излизания по отделно, служебни сбирки след работно време, риболов всеки уикенд - това не е за моето семейство
Така си е. Любовта и подкрепата трябва да се усещат и да витаят във въздуха, даже да не са казани. То дребни неща даже, да знаеш че намираш подкрепа във всичко, не укор , че ще срещнеш блага дума, не студен укорителен поглед или безразличие в труден момент. Даже няма що да ми казва калко ме обича често, ако го усещам. Даже по - добре подкрепа и помощ, отколкото цветя и рози, ако съм с две малки деца 
Голям праз ако след караница , студен поглед, сръдня за някой битовизъм цели 2 дни... дойде накрая и ми каже...Ама аз те обичам. Ми не ме обича. Обича себе си ... важно му е да се фръцне и сърди 2 дни,.... а не да се държи като голям отговорен човек и да си поеме отговорностите на майка/ на баща и т.н.
То не е толкова сложно. Просто е. И уви. връзки се разпадат, като все децата страдат накрая. Егоизма на хората е в повече в наши дни. Избират лесното, после се каят. Ама късно.
Голям праз ако след караница , студен поглед, сръдня за някой битовизъм цели 2 дни... дойде накрая и ми каже...Ама аз те обичам. Ми не ме обича. Обича себе си ... важно му е да се фръцне и сърди 2 дни,.... а не да се държи като голям отговорен човек и да си поеме отговорностите на майка/ на баща и т.н.
То не е толкова сложно. Просто е. И уви. връзки се разпадат, като все децата страдат накрая. Егоизма на хората е в повече в наши дни. Избират лесното, после се каят. Ама късно.
Преди да се отиде на консултант/ психолог нещата трябва да се изговорят у дома. Не се ли кажат, ако ще и цял град да ви изслуша...файда
Казваш, че помагаш. Но дали помощта , която даваш е тази, от която има нужда жената?
Казваш, че помагаш. Но дали помощта , която даваш е тази, от която има нужда жената?
Помагам в домакинството- готвя, чистя, пазарувам, финансово съм "носеща греда", занимавам се с децата, оставям и лично време- само за нея... Друго не ми идва на ум-? Признавам- малко съм разхвърлян, но правя опити да подобря положението в тази област. Има напрежение в нея, което се предава на мен. Лошото е, че и тя не може да ми обясни.
Не мисля, че е въпрос на разпускане. Както го описва Arteon, по-скоро залагам на нетретирана депресия, и преглъщани проблеми. Тези двете така могат да задушат човек, че сам да не се разпознае.
Не мисля, че е въпрос на разпускане. Както го описва Arteon, по-скоро залагам на нетретирана депресия, и преглъщани проблеми. Тези двете така могат да задушат човек, че сам да не се разпознае.
Благодаря за мнението! Как се "третира" депресията? Преди пътуваме често (БГ постоянно, в чужина-1път/год. семейно, аз пътувам често [пътуваХ]), но сега.. мираж
Преглъщани проблеми- не знам, не мисля, че има такива. Имма чувството, че се загубихме в годините, сивотата и сега няма измъкване. Опитвам се да я "дърпам" нагоре, но не винаги помага. Понякога и аз изпадам в дупка, но е рядко.
Аертон, звучиш като мъж на който му пука. Аз изкарах една десет годишна депресия сама. В смисъл преодолях всичко сама, без психолог, може би единствено на работата съм си позволявала да си изразявам неудовлетворението от живота. Когато децата порастнаха и станаха малко по-самостоятелни и аз се оправих от самосебе си. За мен ключът със справянето със сивото ежедневие е да намирате време един за друг, но това трябва и двамата да го искате.
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
Ами, аз излизам сама всяка неделя за час- два ама не ме прави щастлива това и не ме вади от депресията. Връщам се след 2 часа и мивката пак ме чака пълна, пак аз трябва да мислякаво да се готви И да го сготвя. Общо взето- излизането ми е за сметка на друго нещо. Ако си позволя лукса да изляза , означава, че после трябва за кратко време да свърша неща, които са били спрели, докато ме е нямало. Аз и за това намалих разходките на децата, за са мога да смогна с всичко. И сега ще кажете - битовизми. Битовизми ама искат ръчичка, както баба ми казва.
Бях. Сега търся какво се случи.. и защо? Разбирам ясно "моята" част от вината. Съпругата ми след второто раждане се промени- не знам как да си го обясня. Старая се да помагам в къщи, но каквото и да правя, все не е добре. Много нерви, много негативизъм, много викане.... аз мълча, опитвам да се успокоя и тогава говоря. Но нещата не се оправят. Имам 2 деца, боли ме като си мисля, че и те стават свидетели на всичко това, чувствам се виновен.. не знам какво да направя.. Пфуууу.. Единствената опора са ми децата и вярата, и това ме държи "над повърхността". Мисля за семеен психолог/-аналитик/ консултант, някакви терапии... Блъскам се в лабиринта на милите си и това ме подлудява. Спорта също ми действа пречистващо от време на време.. та така!
Може би наистина да е депресирана и тогава е много трудно да продължава да изпълнява своите задачи, да гледа децата да изпълнява част от домакинските задължения, да има време за себе си и теб.
Опитай се да я разтовариш повече от домакински задължения, ако трябва временно ползвай външна помощ почистването например. Опитай се да излизате заедно повече навън и сред природата. Стоенето само в къщи действа депресиращо и без да има малки деца.
Имам.. ама нали някой трябва да ги сложи вътре.
Към Arteon - периодът с малки деца за много семейства е труден, да не кажа критичен. Ако съпругата има възможност да излиза редовно с приятелки или да ходи на спорт(или друго хоби), дали няма да помогне?
Аертон, трудно е. Понякога въпреки обичта не успяваш да го покажеш вглъбен в ежедневието. Казвам го като върна моята лента назад. Само с едно дете. Но на тази възраст- ясла, градина, нова работа да се докажа и влезна в ритъм..Цялото внимание на света от страна на съпруга ми, а аз емоционално и физически изтощетна.
След години, когато преодоляхме този период го коментирахме..
И още съм убедена, че е оставил първия отпечатък(негативен) в отношенията ни.
За съжаление..
След години, когато преодоляхме този период го коментирахме..
И още съм убедена, че е оставил първия отпечатък(негативен) в отношенията ни.
За съжаление..
Аертон, звучиш като мъж на който му пука. Аз изкарах една десет годишна депресия сама. В смисъл преодолях всичко сама, без психолог, може би единствено на работата съм си позволявала да си изразявам неудовлетворението от живота. Когато децата порастнаха и станаха малко по-самостоятелни и аз се оправих от самосебе си. За мен ключът със справянето със сивото ежедневие е да намирате време един за друг, но това трябва и двамата да го искате.
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
Да, пука ми. Затова се и престраших да се регистрирам в сайта и да споделя за проблема си. Получих полезни съвети и мнения, които ми помагат до погледна ситуацията от друг ъгъл. Благодаря ви!!!
Искам да помогна на жената до мен, но вероятно не правя нещата по правилния начин. Истината е, че съм ГОЛЯМ инат и ЕГО, но се опитвам да преглъщам и подтискам това- в името на семейството. Аз имам стабилни устои и дори нещо малко ме прави щастлив, което не важи за съпругата ми. Тя е по-крехък човек, много емоционален, раним... Жалкото е, че човека, в който се влюбих, вече го няма..или е дълбоко скрит, а аз не мога да налучкам правилия път, за да го намеря и извадя отново на повърхността. Наистина няма универсални рецепти- всеки разбира по своему щастието и го търси там, къде счита, че би го намерил. В последно време съм по-реален и тя реагира на това мое мнение- не иска да приеме, че нещата няма да са същите..т.н. (става въпрос за Ковид кризата и живот след пандемията: липсата на свободен живот, пътувания, забавления..). Вероятно с това също съм я "дозабил".. Ху ноус??
Не знам в какво се изразява точно помощта, но няма да е зле да организирате поне ден, в който да почива без децата и да приготвя вечеря - например да поръчате ядене или вие да готвите. Може да го обсъдите, за да види, че се интересувате от ангажиментите й. Относно забавленията, пътуванията - има и други начини и места, може да организирате някъде наблизо да излезете с приятели на разходка, или да се съберете във вас и т.н., и във България има хубави места.
Дано потребителят и съпругата му намерят отново път един към друг и разрешат проблемите си.Би било много кофти,ако оттук насетне основно децата ги свързват и са като двама непознати. Похвално е,че е готов да се бори докрай за семейството си,малко мъже са такива отговорни,и все пак,да си с партньор,с когото не можеш да се разбереш поради някаква причина,както той споделя,че има чувството,че съпругата му сякаш е станала друг човек...
Скрит текст:
Да, пука ми. Затова се и престраших да се регистрирам в сайта и да споделя за проблема си. Получих полезни съвети и мнения, които ми помагат до погледна ситуацията от друг ъгъл. Благодаря ви!!!Аертон, звучиш като мъж на който му пука. Аз изкарах една десет годишна депресия сама. В смисъл преодолях всичко сама, без психолог, може би единствено на работата съм си позволявала да си изразявам неудовлетворението от живота. Когато децата порастнаха и станаха малко по-самостоятелни и аз се оправих от самосебе си. За мен ключът със справянето със сивото ежедневие е да намирате време един за друг, но това трябва и двамата да го искате.
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
Искам да помогна на жената до мен, но вероятно не правя нещата по правилния начин. Истината е, че съм ГОЛЯМ инат и ЕГО, но се опитвам да преглъщам и подтискам това- в името на семейството. Аз имам стабилни устои и дори нещо малко ме прави щастлив, което не важи за съпругата ми. Тя е по-крехък човек, много емоционален, раним... Жалкото е, че човека, в който се влюбих, вече го няма..или е дълбоко скрит, а аз не мога да налучкам правилия път, за да го намеря и извадя отново на повърхността. Наистина няма универсални рецепти- всеки разбира по своему щастието и го търси там, къде счита, че би го намерил. В последно време съм по-реален и тя реагира на това мое мнение- не иска да приеме, че нещата няма да са същите..т.н. (става въпрос за Ковид кризата и живот след пандемията: липсата на свободен живот, пътувания, забавления..). Вероятно с това също съм я "дозабил".. Ху ноус??
Че кой иска да го приеме това?
Аз не го приемам! И вярвам, че нормалността ще се върне.
Негативизъм върху негативизъм..Защо?!
Бях. Сега търся какво се случи.. и защо? Разбирам ясно "моята" част от вината. Съпругата ми след второто раждане се промени- не знам как да си го обясня. Старая се да помагам в къщи, но каквото и да правя, все не е добре. Много нерви, много негативизъм, много викане.... аз мълча, опитвам да се успокоя и тогава говоря. Но нещата не се оправят. Имам 2 деца, боли ме като си мисля, че и те стават свидетели на всичко това, чувствам се виновен.. не знам какво да направя.. Пфуууу.. Единствената опора са ми децата и вярата, и това ме държи "над повърхността". Мисля за семеен психолог/-аналитик/ консултант, някакви терапии... Блъскам се в лабиринта на милите си и това ме подлудява. Спорта също ми действа пречистващо от време на време.. та така!
Може би съпругата Ви и Вие имате нужда от свеж въздух. От различна перспектива, гледна точка. Нова инициатива, подход. Да отгърнете нова страница. От мила дума. Оставете подозрителността, мнителността, търсенето на метафорично казано подводни камъни на страна. Вероятно ключът е да направите нещо ново и различно. Назрял е момента за такова нещо. Да промените по някакъв начин ежедневието си. Средата. Да направите нещо, което не сте правили досега. Взаимна инициатива, която може да доведе до разчупване на статуквото. От повече дързост съчетана с нежност и емпатия. Да внесете повече динамика във взаимоотношенията си. Да бъдете нейния предприемчив рицар, който води своята кралица към нови хоризонти. Да седнете и да си поговорите честно, да си изясните нещата, кой от какво има нужда да се направи, за да се чувства комфортно. Например пътуване. Романтичен жест на внимание. Движение. Тя може да се чувства изгубена в превода, заради социалната изолация (Така изглежда ситуацията, за която споделяте, през призмата на астрологията).
Скрит текст:
Искам да помогна на жената до мен, но вероятно не правя нещата по правилния начин. Истината е, че съм ГОЛЯМ инат и ЕГО, но се опитвам да преглъщам и подтискам това- в името на семейството. Аз имам стабилни устои и дори нещо малко ме прави щастлив, което не важи за съпругата ми. Тя е по-крехък човек, много емоционален, раним... Жалкото е, че човека, в който се влюбих, вече го няма..или е дълбоко скрит, а аз не мога да налучкам правилия път, за да го намеря и извадя отново на повърхността. Наистина няма универсални рецепти- всеки разбира по своему щастието и го търси там, къде счита, че би го намерил. В последно време съм по-реален и тя реагира на това мое мнение- не иска да приеме, че нещата няма да са същите..т.н. (става въпрос за Ковид кризата и живот след пандемията: липсата на свободен живот, пътувания, забавления..). Вероятно с това също съм я "дозабил".. Ху ноус??
Че кой иска да го приеме това?
Аз не го приемам! И вярвам, че нормалността ще се върне.
Негативизъм върху негативизъм..Защо?!
Тръпки ме побиват като някой очертае нещата така, че той трябва да ми помага.Скрит текст:
Да, пука ми. Затова се и престраших да се регистрирам в сайта и да споделя за проблема си. Получих полезни съвети и мнения, които ми помагат до погледна ситуацията от друг ъгъл. Благодаря ви!!!Аертон, звучиш като мъж на който му пука. Аз изкарах една десет годишна депресия сама. В смисъл преодолях всичко сама, без психолог, може би единствено на работата съм си позволявала да си изразявам неудовлетворението от живота. Когато децата порастнаха и станаха малко по-самостоятелни и аз се оправих от самосебе си. За мен ключът със справянето със сивото ежедневие е да намирате време един за друг, но това трябва и двамата да го искате.
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
Искам да помогна на жената до мен, но вероятно не правя нещата по правилния начин. Истината е, че съм ГОЛЯМ инат и ЕГО, но се опитвам да преглъщам и подтискам това- в името на семейството. Аз имам стабилни устои и дори нещо малко ме прави щастлив, което не важи за съпругата ми. Тя е по-крехък човек, много емоционален, раним... Жалкото е, че човека, в който се влюбих, вече го няма..или е дълбоко скрит, а аз не мога да налучкам правилия път, за да го намеря и извадя отново на повърхността. Наистина няма универсални рецепти- всеки разбира по своему щастието и го търси там, къде счита, че би го намерил. В последно време съм по-реален и тя реагира на това мое мнение- не иска да приеме, че нещата няма да са същите..т.н. (става въпрос за Ковид кризата и живот след пандемията: липсата на свободен живот, пътувания, забавления..). Вероятно с това също съм я "дозабил".. Ху ноус??
Че кой иска да го приеме това?
Аз не го приемам! И вярвам, че нормалността ще се върне.
Негативизъм върху негативизъм..Защо?!
Жената със сигурност има обяснение какво става, което ни е спестено.
Аз препоръчвам повече смях и забавления, по-лекомислен подход. Понякога колкото повече задълбаваме в проблема, толкова по-тегаво става. Човек не може да се бори за чувствата на другите, каквото и да става. Ако има любов, нещата ще се оправят рано или късно. Ако няма - нищо не може да се направи. Смятам, че съпругът трябва да се опита да се държи по-лежерно, по-спокойно и весело, а не да показва тревога и натрапчива грижа. Да погледне и да показва нещата от смешната страна, все едно няма проблем. Знам че не е лесно, но защо да не опита. Просто на тая жена може би й трябва да се чувства леко, да не е напрегната, да не е наблюдавана и анализирана. Може би се страхува от живота, как ще се справи, депресирана е и в този момент сериозни разговори за ситуацията, няма как да помогнат. Ако съпругът й покаже забавната част от живота, не в смисъл на някакви приключения, а на омаловажаване на проблемите, ако я увери, че нищо не си заслужава тревогите, че нещата понякога се оправят от самосебе си, че безпокойствата й са буря в чаша вода, може би най-сетне тази жена ще се усмихне и успокои.
Скрит текст:
Искам да помогна на жената до мен, но вероятно не правя нещата по правилния начин. Истината е, че съм ГОЛЯМ инат и ЕГО, но се опитвам да преглъщам и подтискам това- в името на семейството. Аз имам стабилни устои и дори нещо малко ме прави щастлив, което не важи за съпругата ми. Тя е по-крехък човек, много емоционален, раним... Жалкото е, че човека, в който се влюбих, вече го няма..или е дълбоко скрит, а аз не мога да налучкам правилия път, за да го намеря и извадя отново на повърхността. Наистина няма универсални рецепти- всеки разбира по своему щастието и го търси там, къде счита, че би го намерил. В последно време съм по-реален и тя реагира на това мое мнение- не иска да приеме, че нещата няма да са същите..т.н. (става въпрос за Ковид кризата и живот след пандемията: липсата на свободен живот, пътувания, забавления..). Вероятно с това също съм я "дозабил".. Ху ноус??
Че кой иска да го приеме това?
Аз не го приемам! И вярвам, че нормалността ще се върне.
Негативизъм върху негативизъм..Защо?!
Тръпки ме побиват като някой очертае нещата така, че той трябва да ми помага.
Жената със сигурност има обяснение какво става, което ни е спестено.
Скрит текст:
Да, пука ми. Затова се и престраших да се регистрирам в сайта и да споделя за проблема си. Получих полезни съвети и мнения, които ми помагат до погледна ситуацията от друг ъгъл. Благодаря ви!!!Аертон, звучиш като мъж на който му пука. Аз изкарах една десет годишна депресия сама. В смисъл преодолях всичко сама, без психолог, може би единствено на работата съм си позволявала да си изразявам неудовлетворението от живота. Когато децата порастнаха и станаха малко по-самостоятелни и аз се оправих от самосебе си. За мен ключът със справянето със сивото ежедневие е да намирате време един за друг, но това трябва и двамата да го искате.
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
Искам да помогна на жената до мен, но вероятно не правя нещата по правилния начин. Истината е, че съм ГОЛЯМ инат и ЕГО, но се опитвам да преглъщам и подтискам това- в името на семейството. Аз имам стабилни устои и дори нещо малко ме прави щастлив, което не важи за съпругата ми. Тя е по-крехък човек, много емоционален, раним... Жалкото е, че човека, в който се влюбих, вече го няма..или е дълбоко скрит, а аз не мога да налучкам правилия път, за да го намеря и извадя отново на повърхността. Наистина няма универсални рецепти- всеки разбира по своему щастието и го търси там, къде счита, че би го намерил. В последно време съм по-реален и тя реагира на това мое мнение- не иска да приеме, че нещата няма да са същите..т.н. (става въпрос за Ковид кризата и живот след пандемията: липсата на свободен живот, пътувания, забавления..). Вероятно с това също съм я "дозабил".. Ху ноус??
Че кой иска да го приеме това?
Аз не го приемам! И вярвам, че нормалността ще се върне.
Негативизъм върху негативизъм..Защо?!
Жената със сигурност има обяснение какво става, което ни е спестено.
Съгласен съм, че негативното е било в повече за нея. Твърде е възможно да съм постигнал обратен ефект с това. Не съм казвал, че с това и помагам; даже излиза обратното. Нищо не съм спестил от това, което аз виждам и знам. Иначе какъв е смисъла да търся решение, чийто изход предрешавам- безсмислено е! Давам максимално точна информация (субективна, разбира се), за да видя нещата от друга гледна точка и намеря решение. Целта ми е да спася това, което започна преди 16г като приказка.. искам си го обратно!!!
Няма как да искате човек да не се промени за 16 години! Толкова път е извървяно, а сега сте в съвсем друга ситуация, спрямо тогава. Едно е всеки да живее при родителите си и да сте хахо хихи, да нямате ангажименти. Друго е вие сега да сте родителите и всичката отговорност и ангажименти да са на вашите плещи.
Огромна разлика има между това да сте само двамата, са сте с едно дете или да сте с две деца.
Огромна разлика има между това да сте само двамата, са сте с едно дете или да сте с две деца.
То и този натиск да си какъвто си бил преди 16 години, да било като "приказката едно време", търсенето на "човека, който вече го няма или е скрит" е егати и депресиращото. Стегни се малко, живееш в някаква тъпа носталгия. Животът и хората се развиват, ти също не си същият, какъвто си бил преди 16 години. Надявам се, че не ѝ ги приказваш тези неща.
Ама тия 16 години не са минали неусетно. За нещо си затваряш очите.
Тя какво казва?
Тя какво казва?
И да, и не. Проблемите датират от 3г приблизително. До раждането на сина ни, всичко беше прекрасно, но от тогава нещо забуксувахме.. опитвам се да намеря причината за това - първо в себе си. Може би свикнах с това, тя да бъде даденост в ежедневието ми, не и казвам всеки ден, че е прекрасна, красива.. Въпреки, че го правя, но вероятно не толкова честно, колкото на нея би и се искало. Затова като че ли се насочвам към семеен консултант, за да може 3 човек (авторитет) да погледне нещата обективно и да ни "светне" къде бъркаме. Какво мислите за това?
Как няма да забуксува, вече сте родители и част от розовите картинки от рекламите за усмихнати и безгрежни мама, татко и дете са разбити. Най-често проблемът е в сблъсъка между очакванията и реалността - очакванията към себе си, към ситуацията, към партньора, към детето, към роднините, към... света. Обикновено човек много добре знае какъв е проблемът, но не смее или не иска да го каже, а другият гледа много да не пита, защото може резултатът да е катастрофален - ако се разбере какви са очакванията, ще се разбере и в кои части никога не могат да се срещнат и връзката може да се провали. Затова първият въпрос е - наистина ли искаш да знаеш?
Как няма да забуксува, вече сте родители и част от розовите картинки от рекламите за усмихнати и безгрежни мама, татко и дете са разбити. Най-често проблемът е в сблъсъка между очакванията и реалността - очакванията към себе си, към ситуацията, към партньора, към детето, към роднините, към... света. Обикновено човек много добре знае какъв е проблемът, но не смее или не иска да го каже, а другият гледа много да не пита, защото може резултатът да е катастрофален - ако се разбере какви са очакванията, ще се разбере и в кои части никога не могат да се срещнат и връзката може да се провали. Затова първият въпрос е - наистина ли искаш да знаеш?
Благодаря за мнението и съветите!
Родители сме от почти 11г и това е най-голямата криза пред която сме се изправяли. Не гледам реклами и съм далеч от романтиката- аз съм реален човек. Аз не знам какъв е проблема, но искам да знам. Не се страхувам, нито крия. Искам да знам своите грешки и слабости- за да опитам да ги поправя, за да съхраня семейството си. Аз питам, но отговор няма.. Питам я защо е агресивна с мен почти през цялото време- отговор: "Аз съм виновна"-? Това как да го разбирам?? КАК? Ако аз съм причината- искам да знам, а не да тъна в размисли и страсти. Не съм на 20г. Искам да знам!
А дали не може проблема да идва от децата? В смисъл- нещо там да кучщца и това да я напряга?
Благодаря за мнението!
Дъщеря ни е тинейджърка- расте като гъба, но на акъл- моето малко сладко момиченце
Тя е чудесна, както и сина ни. Прекрасни деца са! Той е много по-привързан към майка си, имам усещане, че на моменти я задушава, но пък все повече иска да играе с мен (и аз с него!!!). Излизаме, играем и се забавляваме. Има напрежение в нея, което на моменти изригва към мен- недоволство и напрежение. Бих описал ситуацията като "загубени в превода". Тежи и всичко- работа, къщи, децата, аз.. на моменти се чудя защо правим нещата много сложни, като те са лесни и могат да бъдат съвсем не сложни. Защо се получава така?
=============
И след отговора "аз съм виновна" млъква? Казва ли нещо повече? Не си длъжен да го пишеш тук, за себе си си отговори на въпроса.
Казва, че тя си е такава, много емоционална и първична като реакция. Чувства се "задушена" от задачи, очаквания, отговорности.. По-лабилна е и всяко малко нещо може да обърне колата. Дразни се понякога от реакциите ми (и с право!), дразни се на децата.. Напрежение с една дума, а това твори атмосферата вкъщи. Искам да и помогна, да променя нещата за двама ни. Ако не става и аз съм причина за тази нейна реакция и държание- готов съм да си тръгна, дори и да взема децата (ако тя прецени). Не бягам от отговорност, искам да намеря решение, но не на всяка цена.
Със сигурност нещо й тежи, какво - само тя си знае....
Мисля, че наистина изпитва вина за нещо, не само на думи, пак само тя си го знае.... Докато съвсем открито не сподели какво е, няма как да се случат нещата, въпросът е в каква посока ще поемат. Може би се страхува, че ако го сподели с теб, всичко между вас ще приключи.... Такива са ми усещанията... от опит.
Мисля, че наистина изпитва вина за нещо, не само на думи, пак само тя си го знае.... Докато съвсем открито не сподели какво е, няма как да се случат нещата, въпросът е в каква посока ще поемат. Може би се страхува, че ако го сподели с теб, всичко между вас ще приключи.... Такива са ми усещанията... от опит.
Според мен нямаш полезен ход. Не се знае дали е началото на края, защото няма как да знаем какво си мисли тя ден и нощ като превърта нещата. Когато човек има някакви неща да решава между себе си и себе си, всичко и всички го дразнят, особено партньорът е най-дразнещ, защото все трябва да насочи негативите към някого, хората не могат да живеят без да намерят виновник. Ако в един момент реши, че "ти си виновен" или "не исках да се появява някой друг, просто се случи" или каквото ще да е там оправдание, е много вероятно ти да нямаш нищо общо, просто да обираш негативите. "Аз съм виновна" може да означава всичко и нищо.
За себе си е добре да бъдеш готов, че е възможно където и да отидете, да не ти хареса развоят на събитията.
За себе си е добре да бъдеш готов, че е възможно където и да отидете, да не ти хареса развоят на събитията.
Може жената просто да е обхваната от апатия след появата на второто дете. Първоначално радост от очакването , но после кръга се завърта. Тъкмо голямото е станало самостоятелно и сега отново ангажирана изцяло. Изморява се физически и психически. А в същото време се обвинява, че и тежи. А за капак и пандемията. Затворени градини и училища. Няма миг уединение. Да не говорим за почивка и смяна на обстановката.
16г заедно не са малко време. В момента и тя може да те е приела като даденост.
Някой по горе беше дал съвет за повече радости и по - малко дълбане в сериозни разговори. Ако може само двамата да се откъснете сами някъде без децата..
16г заедно не са малко време. В момента и тя може да те е приела като даденост.
Някой по горе беше дал съвет за повече радости и по - малко дълбане в сериозни разговори. Ако може само двамата да се откъснете сами някъде без децата..
А мен ми идва на ум, че жената може да е кофти характер и това да е вид психически тормоз върху Arteon?
В крайна сметка какво повече може да направи той като мъж? Опитва се да говори с нея- насреща получава "стена", работи и осигурява семейството, помага в домакинството и в отглеждането на децата. Да се вземе в ръце тази жена, ако е в депресия да се лекува, не да се държи грубо с мъжът си.... всяко нещо си има граници.
В крайна сметка какво повече може да направи той като мъж? Опитва се да говори с нея- насреща получава "стена", работи и осигурява семейството, помага в домакинството и в отглеждането на децата. Да се вземе в ръце тази жена, ако е в депресия да се лекува, не да се държи грубо с мъжът си.... всяко нещо си има граници.
И на мен това ми мина през ума, но 13 години да не се прояви този характер и едва преди 3 години ли?
А мен ми идва на ум, че жената може да е кофти характер и това да е вид психически тормоз върху Arteon?
В крайна сметка какво повече може да направи той като мъж? Опитва се да говори с нея- насреща получава "стена", работи и осигурява семейството, помага в домакинството и в отглеждането на децата. Да се вземе в ръце тази жена, ако е в депресия да се лекува, не да се държи грубо с мъжът си.... всяко нещо си има граници.
В крайна сметка какво повече може да направи той като мъж? Опитва се да говори с нея- насреща получава "стена", работи и осигурява семейството, помага в домакинството и в отглеждането на децата. Да се вземе в ръце тази жена, ако е в депресия да се лекува, не да се държи грубо с мъжът си.... всяко нещо си има граници.
Благодаря! Искам само да вметна, че аз не съм перфектен, имам своите слабости и кофти дни, а излиза все едно съм ангелче. Да, ама не! Половинката е леко серт, винаги е имало екшън, но сега ми идва в повече. Казвам и: " Дай да си живеем живота- млади, здрави, както и хората окоро нас. Всичко ни е наред". Не успяваме нещо.. Убеден съм, че някъде допускам грешка, а искам да знам, за да променя негатива в плюс. Лудото е, че аз я обичам, тя мен..ама какво стана. Дано е заради малкия (той я е обсебил отвсякъде) и да си върнем топлината и уюта. Моля се за това. Каквото е рекъл Господ (аз каквото трябва, ще направя). Благодаря още веднъж на всички!!!!!!!
Интересно какво означава "агресивна"? Дали когато казва Аз съм виновна го мисли или е по-скоро сарказъм?
Да, грешиш някъде, но ние няма как да ти кажем къде, вие двамата си знаете. Помисли в какво си се променил ти последните години.
Аз също имах навика да обвинявам партньорите си, че се променят, особено в отношението си към мен, обаче като се подложих на самонаблюдение, установих, че и аз изобщо не съм същата, колкото и естествена да ми изглеждаше разликата в поведението ми.
Да, грешиш някъде, но ние няма как да ти кажем къде, вие двамата си знаете. Помисли в какво си се променил ти последните години.
Аз също имах навика да обвинявам партньорите си, че се променят, особено в отношението си към мен, обаче като се подложих на самонаблюдение, установих, че и аз изобщо не съм същата, колкото и естествена да ми изглеждаше разликата в поведението ми.
Arteon,
Според мен ти си човек, който не търси решения и отговор на въпросите си в бгмама, а отдушник. Или може би чрез коментарите в темата, взимаш под внимание само тези, които са нещо като външно потвърждение, накланят везните в посока на решение, което вече си взел - да скъсаш със съпругата си.
Едва ли е нужно да се допитваш по форумите дали да посетиш някакъв брачен консултант. Решаваш и действаш, ако наистина искаш да помогнеш по някакъв начин на връзката си. Не го заявяваш само като възможност, намерение, в някакъв форум, но на думи. Говорим си колкото да върви лафа. Локумът да се точи. Взаимоотношенията са между теб и жена ти. Гадаем на общо основание ! А гаданията от субективни източници не са полезен и валиден аргумент за или против нещо, което е свързано с теб лично.
Според мен ти си човек, който не търси решения и отговор на въпросите си в бгмама, а отдушник. Или може би чрез коментарите в темата, взимаш под внимание само тези, които са нещо като външно потвърждение, накланят везните в посока на решение, което вече си взел - да скъсаш със съпругата си.
Едва ли е нужно да се допитваш по форумите дали да посетиш някакъв брачен консултант. Решаваш и действаш, ако наистина искаш да помогнеш по някакъв начин на връзката си. Не го заявяваш само като възможност, намерение, в някакъв форум, но на думи. Говорим си колкото да върви лафа. Локумът да се точи. Взаимоотношенията са между теб и жена ти. Гадаем на общо основание ! А гаданията от субективни източници не са полезен и валиден аргумент за или против нещо, което е свързано с теб лично.
Жена ти си има любовник , това е целия проблем .
Другото са оправдания .
Другото са оправдания .
Не знам защо и на мен първо това ми хрумна.
Аз съм виновна, в мене е причината, цупене без причина, променливи настроения, много ми прилича да я тегли някъде настрани, обаче с мъж и две деца дето й висят на врата няма как. Съответно и цялата драма в отношенията.
Или както Ями каза, второто дете може да й е дошло в повече. Не всеки има капацитета - емоционален и физически да се справи с две и повече деца.
Да я тегли някъде настрани за друг мъж ли или изобщо настрани, за да не е вкъщи? Защото не е задължително да има трети, а да не иска да е вкъщи, за да не влиза във въртележката, от която й е писнало.
Ако правилно съм разбрала, първото е доста голямо, авторът каза нещо за родители преди тринайсет години, а малкото е родено преди 3 години. В периода между двете деца работила ли е или си е стояла във въртележката вкъщи?
Ако правилно съм разбрала, първото е доста голямо, авторът каза нещо за родители преди тринайсет години, а малкото е родено преди 3 години. В периода между двете деца работила ли е или си е стояла във въртележката вкъщи?
Arteon,
Според мен ти си човек, който не търси решения и отговор на въпросите си в бгмама, а отдушник. Или може би чрез коментарите в темата, взимаш под внимание само тези, които са нещо като външно потвърждение, накланят везните в посока на решение, което вече си взел - да скъсаш със съпругата си.
Едва ли е нужно да се допитваш по форумите дали да посетиш някакъв брачен консултант. Решаваш и действаш, ако наистина искаш да помогнеш по някакъв начин на връзката си. Не го заявяваш само като възможност, намерение, в някакъв форум, но на думи. Говорим си колкото да върви лафа. Локумът да се точи. Взаимоотношенията са между теб и жена ти. Гадаем на общо основание ! А гаданията от субективни източници не са полезен и валиден аргумент за или против нещо, което е свързано с теб лично.
Според мен ти си човек, който не търси решения и отговор на въпросите си в бгмама, а отдушник. Или може би чрез коментарите в темата, взимаш под внимание само тези, които са нещо като външно потвърждение, накланят везните в посока на решение, което вече си взел - да скъсаш със съпругата си.
Едва ли е нужно да се допитваш по форумите дали да посетиш някакъв брачен консултант. Решаваш и действаш, ако наистина искаш да помогнеш по някакъв начин на връзката си. Не го заявяваш само като възможност, намерение, в някакъв форум, но на думи. Говорим си колкото да върви лафа. Локумът да се точи. Взаимоотношенията са между теб и жена ти. Гадаем на общо основание ! А гаданията от субективни източници не са полезен и валиден аргумент за или против нещо, което е свързано с теб лично.
Права си- не търся решения тук. Отчасти отдушник- да, признавам. Най-много искам да видя различни гледни точки. Ясно е, че не мога да предам цялата картина, а само част от нея, това е самата истина. Със сигурност не търся оправдание за евентуално мое напускане на половинката- защото, ако бях решил, вече да съм далеч от нея. Искам да възстановим отношенията си.
Аз не търся мнение дали да посетя брачен консултант, а дали има хора посещавали такъв. В момента проучвам различни варианти за такъв и мнението на жена ми за посещение при него (няма да я карам на сила). Когато реша нещо- действам, а не "разпъвам само локума". Всичко си идва на мястото. Права си, че и гаданията не са полезни, но с разговор съм пробвал вече, не виждам някакъв ефект.
--------------
Andariel
Голямото дете е на 11г, малкия на почти 4г. Никога не е стояла в къщи, изключая майчинството.
Относно любовник- и така да е, бих искал да разбера. Това, че казва "виновна съм" е в съвсем друг смисъл- тя разбира, че на моменти избухва и не може да удържи емоциите си и после съжалява. Не че това изключва подозрението, че има друг.. не ми е хрумвало, но всичко и възможно. Никой не е застрахован за съжаление. Ако е така- няма да бъда пречка по пътя и към щастието. Трудно е човек да живее нещастен и уморен от всичко- лошото е, че и аз се чувствам така...
------------
Babri
Възможно е, не знам. Последно време забелязвам, че спи по много. Идва си по-рано от работа, ляга и спи по час (а и повече), а вечер - вече от 22ч е в леглото. Аз по-скоро го свързвам с депресия, но след посещението при професионалист, ще разберем каква е ситуацията.
-------------
лейди Рамкин
Променил съм се, и вероятно не е малко. Грешката ми, е че и казах, че и тя се е променила и ми липсва "старата" тя.. Грешка голяма, ама.. казах я! С времето свикваме един с друг и някак си става ежедневие онова, което е било романтика преди. Аз съм и правил много изненади, стихове съм и писал... сега това избледня. От поне 3-4 г не съм писал нищо. Исках книгата (която започнах преди повече от 5г) да си завърша, но след раждането на сина, нищо не мога да драсна. Както и да е. Вината е и в двама ни, затова брачен консултант (поне според мен), би ни помогнало да намерим отново вярната посока.
Благодаря на всички за мненията!
Жена ти си има любовник , това е целия проблем .
Другото са оправдания .
Другото са оправдания .
Не знам защо и на мен първо това ми хрумна.
Аз съм виновна, в мене е причината, цупене без причина, променливи настроения, много ми прилича да я тегли някъде настрани, обаче с мъж и две деца дето й висят на врата няма как. Съответно и цялата драма в отношенията.
Защо си мислиш, че тя ще иска да отидете на брачен консултант?
Надявам се, че ще иска. Ако не иска, означава, че не желае нещата да се оправят. Това ще бъде ясното послание за мен.
Ами виж, тя ти го е казала:
На мен не ми е трудно да я разбера, иска ми се да ти го обясня, но не мога да намеря точно думите. Например: ти й помагаш с всичко в дома, но в нейната глава е мисълта за всичко - на свършване ли е млякото, има ли хляб за утре; чорапогащниците на децата са им вече малки, скоро ще трябва да сменим маратонките на малкото. Това съсипва, разбираш ли. Да купиш домати на връщане от работа, защото ти е дала списък, или да разтовариш миялната след като те е помолила, е добро първо ниво, но реалното облекчение за жената идва, когато тихо и спокойно поемеш част от нещата така, че да не трябва изобщо да мисли за тях. Например, без да следи кога и как изхвърляш боклука, да знае, че е оправен.
Същото е и по отношение на децата, на кое му е ред за зъболекар, кое учи от вкъщи и трябва да му се следят часовете и домашните, кое е за подстригване...
Всичкото това е толкова много и тежка отговорност, че ако не е споделена, действително задушава. А сега, покрай ковидското стоене по домовете, трябва да кажа, че и в най-развнопоставените семейства, жените се оказахме с ангажименти по 2 и по 3. Жените, не мъжете.
Не те критикувам, надявам се да не го разбереш погрешно. С мъжът ми също съм водила този разговор, когато се върнах на работа след второто дете и слава богу, той ме разбра.
Семеен психолог - да, ходила съм и ми е помагало. Първия път сама, при развода с първия ми съпруг, той не искаше, естествено. За втори път отидохме с втория ми съпруг, когато се събрахме и имахме търкания за изглаждане покрай отглеждането на децата и опитите за месене на бабите. Помогна ни и на двамата, отчитам го като положителна стъпка за нас тогава.
Чувства се "задушена" от задачи, очаквания, отговорности.
На мен не ми е трудно да я разбера, иска ми се да ти го обясня, но не мога да намеря точно думите. Например: ти й помагаш с всичко в дома, но в нейната глава е мисълта за всичко - на свършване ли е млякото, има ли хляб за утре; чорапогащниците на децата са им вече малки, скоро ще трябва да сменим маратонките на малкото. Това съсипва, разбираш ли. Да купиш домати на връщане от работа, защото ти е дала списък, или да разтовариш миялната след като те е помолила, е добро първо ниво, но реалното облекчение за жената идва, когато тихо и спокойно поемеш част от нещата така, че да не трябва изобщо да мисли за тях. Например, без да следи кога и как изхвърляш боклука, да знае, че е оправен.
Същото е и по отношение на децата, на кое му е ред за зъболекар, кое учи от вкъщи и трябва да му се следят часовете и домашните, кое е за подстригване...
Всичкото това е толкова много и тежка отговорност, че ако не е споделена, действително задушава. А сега, покрай ковидското стоене по домовете, трябва да кажа, че и в най-развнопоставените семейства, жените се оказахме с ангажименти по 2 и по 3. Жените, не мъжете.
Не те критикувам, надявам се да не го разбереш погрешно. С мъжът ми също съм водила този разговор, когато се върнах на работа след второто дете и слава богу, той ме разбра.
Семеен психолог - да, ходила съм и ми е помагало. Първия път сама, при развода с първия ми съпруг, той не искаше, естествено. За втори път отидохме с втория ми съпруг, когато се събрахме и имахме търкания за изглаждане покрай отглеждането на децата и опитите за месене на бабите. Помогна ни и на двамата, отчитам го като положителна стъпка за нас тогава.
И така да е /с което не съм много съгласна, визирам мнението на Бърди/, защо трябва си изкарваш нервите на човека, който най-малко заслужава?! Защото ти е най-близо и най-лесно, знам отговора, но не трябва да е така.... При всички положения е нужно да се поработи. Също сме посещавали терапевт, мъжът ми с не особено желание, но страничната гледна точка беше много полезна.
Тази жена върши всичко това, която абсолютно всяка майка по света върши. В крайна сметка, каквото и да претендират феминистките, основните отговорности за децата падат на гърба на майката. Така е по цял свят, във всички общества.
Аз мисля, че проблемът е в нещо, което не знаем. Или нещо, което съпругът премълчава - някаква негова вина, която не иска да сподели. Или нещо, за което съпругът не знае - дали е любовник, дали просто криза на средната възраст и нужда от някакъв адреналин, дали не го обича вече, не знам. Или психически проблем, който се нуждае от терапевт.
Аз мисля, че проблемът е в нещо, което не знаем. Или нещо, което съпругът премълчава - някаква негова вина, която не иска да сподели. Или нещо, за което съпругът не знае - дали е любовник, дали просто криза на средната възраст и нужда от някакъв адреналин, дали не го обича вече, не знам. Или психически проблем, който се нуждае от терапевт.
Авторе, аз пък ти се чудя ти как така се чудиш тя защо се държи по този начин. Ами тя ясно ти е казала защо: много и идват задачите, отговорностите и очакванията. Смятам, че има бърн-аут. Няма ли начин да и се намалят нещата, които трябва да прави? Например, да напусне работа. Може ли само ти да издържаш семейството? Според мен семеен психолог е добра идея. Психолог за нея - още по-добра. Медитация, спорт, разходки.
Стигнала съм до извода, че брачният консултант е сигурен начин да се разведат. Такива неща ще излязат наяве, че няма да могат да се понасят. Чудя се изобщо защо съществуват брачните консултанти като ефектът от тях основно е негативен. Така или иначе на накава консултация отиват хора, чийто брак или връзка вече са разклатени, което вече е утежняващо обстоятелство, а и като тръгнат да си казват разни неща, които са премълчавали, всичко гърми.
Авторе, не знам доколко ще съм ти от полза, но в единствения период в живота ми, в който ми се налагаше да заспивам по този начин, за да изкарам деня - майка ми беше в болница и бяхме преживели много тревоги, според мен съзнанието ми вече не издържаше и се изключвах.
Няма ли да ти помогне да продължиш разговора след нейното аз съм виновна. Да й кажеш, че не е на съд, за да се чувства виновна. Да каже какво я тормози, за да решите двамата проблема - ако е битова преумора, има варианти, ако е в депресия, има терапия. Не да я притискаш, но да си категоричен, че като нейн най-близък човек искаш да знаеш какво не е наред, за да й помогнеш да излезе от него.
Няма ли да ти помогне да продължиш разговора след нейното аз съм виновна. Да й кажеш, че не е на съд, за да се чувства виновна. Да каже какво я тормози, за да решите двамата проблема - ако е битова преумора, има варианти, ако е в депресия, има терапия. Не да я притискаш, но да си категоричен, че като нейн най-близък човек искаш да знаеш какво не е наред, за да й помогнеш да излезе от него.
Тази жена върши всичко това, която абсолютно всяка майка по света върши. В крайна сметка, каквото и да претендират феминистките, основните отговорности за децата падат на гърба на майката. Така е по цял свят, във всички общества.
Аз мисля, че проблемът е в нещо, което не знаем. Или нещо, което съпругът премълчава - някаква негова вина, която не иска да сподели. Или нещо, за което съпругът не знае - дали е любовник, дали просто криза на средната възраст и нужда от някакъв адреналин, дали не го обича вече, не знам. Или психически проблем, който се нуждае от терапевт.
Аз мисля, че проблемът е в нещо, което не знаем. Или нещо, което съпругът премълчава - някаква негова вина, която не иска да сподели. Или нещо, за което съпругът не знае - дали е любовник, дали просто криза на средната възраст и нужда от някакъв адреналин, дали не го обича вече, не знам. Или психически проблем, който се нуждае от терапевт.
Именно. Не знам дали има семейства, които винаги да са на 6 в отношенията. Има пикове и спадове.
Малко търпимост и ако може разнообразие (двамата) Без натоварващи разговори в тези моменти.
На автора също не му е лесно никак, но ако иска да си върнат възхода няма как да стане от раз.
Първите 4 години, след като станахме родители, ни бяха доста трудни. Недоносено дете, сами без помощ и за един час. Тя към втората година взе да прави едни пристъпи, от които в началото ми се изправяше косата. Започна да спи по цяла нощ едва на 6 години. Ставали сме по 12-15 пъти на нощ. Нещо ужасно беше. Да не говорим, че не даваше чужд човек да я приближи. Признаваше само мен и баща си. Ако съм излязла вечерта, не заспиваше докато не се прибера. Ако баща й е излязъл - рев. Заспиваше гушнала негова пижама, блуза или снимка. Абе луда работа. Колко съм викала по мъжа ми, защото това напрежение все на някъде трябваше да излезе. Добре, че той разбираше и търпеше.
Та няма да се учудя, ако положението на жената е нещо подобно. Даже по-зле, че нали имат и по-голямо дете. И то внимание иска.
Та няма да се учудя, ако положението на жената е нещо подобно. Даже по-зле, че нали имат и по-голямо дете. И то внимание иска.
Аз имам съвет, но честно казано, нямам грам идея как би го предложил на жена ти. Всъщност надявам се да имате честни и отворени отношения и тя да приеме, ако решиш да го направиш.
Нека да си пусне изследвания на щитовидния панел. Избухвания, умора, сигурно има и други симптоми, започнало е след раждането, макар да е вероятно и преди това да е имало сигнали, са доста ясни индикации за проблеми с щитовидната жлеза.
Нека да си пусне изследвания на щитовидния панел. Избухвания, умора, сигурно има и други симптоми, започнало е след раждането, макар да е вероятно и преди това да е имало сигнали, са доста ясни индикации за проблеми с щитовидната жлеза.
След раждането на второто дете имах подобни състояния. Дълго време се мъчих да се вдигна сама, чудех се какво ми има, обвинявах се, че съм глезла, че за нищо не ставам...
Оказа се, че съм отключила Хашимото през бременността.
Ако жена ти реши да се изследва, да провери tsh, tf3, ft4 и задължително антителата Тат и МАТ. Ако лекарят пусне изследвания само на хормоните(както често се случва) , те могат да са все още в норма и да я обявят за напълно здрава, както стана при мен, да ѝ изпишат успокоителни и с две думи да я неглижират, докато съвсем изперка и хормоните се разбунтуват. Нивото на антителата обаче ще покаже дали има автоимунен процес. Затова пак повтарям - ако тръгнете по този път, задължително трябва да изследвате Тат и МАТ. Пожелавам успех!
Оказа се, че съм отключила Хашимото през бременността.
Ако жена ти реши да се изследва, да провери tsh, tf3, ft4 и задължително антителата Тат и МАТ. Ако лекарят пусне изследвания само на хормоните(както често се случва) , те могат да са все още в норма и да я обявят за напълно здрава, както стана при мен, да ѝ изпишат успокоителни и с две думи да я неглижират, докато съвсем изперка и хормоните се разбунтуват. Нивото на антителата обаче ще покаже дали има автоимунен процес. Затова пак повтарям - ако тръгнете по този път, задължително трябва да изследвате Тат и МАТ. Пожелавам успех!
Скрит текст:
Съгласен съм, че негативното е било в повече за нея. Твърде е възможно да съм постигнал обратен ефект с това. Не съм казвал, че с това и помагам; даже излиза обратното. Нищо не съм спестил от това, което аз виждам и знам. Иначе какъв е смисъла да търся решение, чийто изход предрешавам- безсмислено е! Давам максимално точна информация (субективна, разбира се), за да видя нещата от друга гледна точка и намеря решение.
Целта ми е да спася това, което започна преди 16г като приказка.. искам си го обратно!!!Скрит текст:
Искам да помогна на жената до мен, но вероятно не правя нещата по правилния начин. Истината е, че съм ГОЛЯМ инат и ЕГО, но се опитвам да преглъщам и подтискам това- в името на семейството. Аз имам стабилни устои и дори нещо малко ме прави щастлив, което не важи за съпругата ми. Тя е по-крехък човек, много емоционален, раним... Жалкото е, че човека, в който се влюбих, вече го няма..или е дълбоко скрит, а аз не мога да налучкам правилия път, за да го намеря и извадя отново на повърхността. Наистина няма универсални рецепти- всеки разбира по своему щастието и го търси там, къде счита, че би го намерил. В последно време съм по-реален и тя реагира на това мое мнение- не иска да приеме, че нещата няма да са същите..т.н. (става въпрос за Ковид кризата и живот след пандемията: липсата на свободен живот, пътувания, забавления..). Вероятно с това също съм я "дозабил".. Ху ноус??
Че кой иска да го приеме това?
Аз не го приемам! И вярвам, че нормалността ще се върне.
Негативизъм върху негативизъм..Защо?!
Тръпки ме побиват като някой очертае нещата така, че той трябва да ми помага.
Жената със сигурност има обяснение какво става, което ни е спестено.
Скрит текст:
Да, пука ми. Затова се и престраших да се регистрирам в сайта и да споделя за проблема си. Получих полезни съвети и мнения, които ми помагат до погледна ситуацията от друг ъгъл. Благодаря ви!!!Аертон, звучиш като мъж на който му пука. Аз изкарах една десет годишна депресия сама. В смисъл преодолях всичко сама, без психолог, може би единствено на работата съм си позволявала да си изразявам неудовлетворението от живота. Когато децата порастнаха и станаха малко по-самостоятелни и аз се оправих от самосебе си. За мен ключът със справянето със сивото ежедневие е да намирате време един за друг, но това трябва и двамата да го искате.
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
Искам да помогна на жената до мен, но вероятно не правя нещата по правилния начин. Истината е, че съм ГОЛЯМ инат и ЕГО, но се опитвам да преглъщам и подтискам това- в името на семейството. Аз имам стабилни устои и дори нещо малко ме прави щастлив, което не важи за съпругата ми. Тя е по-крехък човек, много емоционален, раним... Жалкото е, че човека, в който се влюбих, вече го няма..или е дълбоко скрит, а аз не мога да налучкам правилия път, за да го намеря и извадя отново на повърхността. Наистина няма универсални рецепти- всеки разбира по своему щастието и го търси там, къде счита, че би го намерил. В последно време съм по-реален и тя реагира на това мое мнение- не иска да приеме, че нещата няма да са същите..т.н. (става въпрос за Ковид кризата и живот след пандемията: липсата на свободен живот, пътувания, забавления..). Вероятно с това също съм я "дозабил".. Ху ноус??
Че кой иска да го приеме това?
Аз не го приемам! И вярвам, че нормалността ще се върне.
Негативизъм върху негативизъм..Защо?!
Жената със сигурност има обяснение какво става, което ни е спестено.
Съгласен съм, че негативното е било в повече за нея. Твърде е възможно да съм постигнал обратен ефект с това. Не съм казвал, че с това и помагам; даже излиза обратното. Нищо не съм спестил от това, което аз виждам и знам. Иначе какъв е смисъла да търся решение, чийто изход предрешавам- безсмислено е! Давам максимално точна информация (субективна, разбира се), за да видя нещата от друга гледна точка и намеря решение.
А когато жената иска живота отпреди ковид - това е по-малко от година - са нестабилни устои? Със сигурност жената има какво да каже по въпроса с недоразбирането. Както е писала Андариел напред - отивате на семеен терапевт или каквото там решите, - и внезапно чуваш неподозирани неща - вероятно тя ги е повтаряла години преди това, но пред външни хора обикновено човек повече внимава и си отваря ушите. Та нищо чудно за първи път да чуеш за проблеми, които тя е поставяла като такива години наред.
Ох, колко познато. При мен това започна някъде след 8-9-та година на брака. Дразнех се от всичко, буквално от всяка глупост. Не получавах помощ вкъщи обаче, по-голямата част от годината него го нямаше и тогава бях спокойна. Когато се прибереше избухвах постоянно. Не получавах това, което исках - подкрепа, кураж, успокоение, помощ с децата и дома, само анализиране,критики и обвинения. Никаква нежност, внимание към мен като жена, даже напротив, повтаряше ми се, че сега имаме отговорности и любовните обяснения, прегръдки, целувки и държане за ръце и за тийнеджърите, не за нас. Минах през сериозна криза, през която избухванията станаха ежедневие, и аз се чувствах виновна, всичко ми тежеше. Сега съм щастливо разведена. Той отказваше да признае, че има проблем чак докато подадохме документи за развод, тогава се сети, че иска да посещаваме терапевт, но за мен вече беше късно.
Само мога да предполагам, че е физически и психически изтощена и рутината я депресира. Дано да успееш да стигнеш до нея и да ѝ помогнеш!
Само мога да предполагам, че е физически и психически изтощена и рутината я депресира. Дано да успееш да стигнеш до нея и да ѝ помогнеш!
Авторе, изказалите се по-горе дават много добри съвети. Започни да изключваш причините една по една. На първо място, опитай се да поговориш с нея, защото наистина изглежда, че нещо и тежи, така както го описваш, и то е извън грижите около дом и деца. На мен не ми изглежда да имате сериозен проблем (освен ако няма намесено вече трето лице). Всяко семейство минава през периоди като вашия, нищо страшно. Но трябва сериозен разговор по темата. Предложи и да си направи изследвания, за всеки случай направи и една бърза проверка на телефон и компютър. По същия начин като теб се чудех с какво толкова предизвиквам бившия да ми повишава тон, да се заяжда за най-малкото, от всичко да е недоволен, беше просто непоносим, и в един момент стана ясно, че човекът е влюбен, но не в мен Съвсем не е задължително при вас да е такава причината, може би просто огромна умора е насъбрала жената. Много добре я разбирам, защото когато аз започвах нова високоотговорна и стресова работа се държах точно като нея - връщам се, дремвам кратко и после като легнат децата, лягах и аз. Умора, и пак умора. С тази разлика, че не съм крещяла за битовизми, макар че мъжа ми изобщо не помагаше, освен да напазарува от време на време; не съм го и лишавала от интимност.
Ще се справите, авторе. Говорете, прегърнете се и така!
Съвсем не е задължително при вас да е такава причината, може би просто огромна умора е насъбрала жената. Много добре я разбирам, защото когато аз започвах нова високоотговорна и стресова работа се държах точно като нея - връщам се, дремвам кратко и после като легнат децата, лягах и аз. Умора, и пак умора. С тази разлика, че не съм крещяла за битовизми, макар че мъжа ми изобщо не помагаше, освен да напазарува от време на време; не съм го и лишавала от интимност.Ще се справите, авторе. Говорете, прегърнете се и така!
Тази жена върши всичко това, която абсолютно всяка майка по света върши. В крайна сметка, каквото и да претендират феминистките, основните отговорности за децата падат на гърба на майката. Така е по цял свят, във всички общества.
За останалото съм съгласна с останалите мнения. Звучи ми като жената да е преуморена. От майчинството, от битовизмите, от рутината и може би, дори и от твоето присъствие. Трябва да намерите път един към друг, без обвинения.
И на мен ми е безкрайно позната тази ситуация. Та да разкажа и моята история -дано да помогне. И още - до много от нещата стигнах след години размисли. Ако на 35 -40г някой ми ги беше казал, нямаше да ги приема без бой( за тези неща узрях с възрастта).
Първо бях глезена и незнаеща нищо за поддържане на домакинство. Нямах навиците и мисленето. С едно дете, както и да е. Но след второто - се сринах. Нищо не ставаше на време, време не ми стигаше за нищо.
Също и желанието за перфектност - всичко да е идеално. По моите критерии. Не признавах чуждо мнение.
Второ - също бях лабилна или чувствителна. Кой както иска да си го тълкува. С разклатни нерви, след преболедувани проблеми с щитовидна жлеза, загуба на двама родители. Следродилната депресия, след 2-то дете, стигнах до мисли за самоубийство и психиатър. Допускам, че и след пъвото е имало депресия, която ако не се преодолее се натрупва с годините и е доизбила след второто( 10г. разлика между децата).
Трето - лош секс и рядко. Мислех, че не е най-важното. Че можеш да компенсираш или както сам си го направиш. Но се оказа, че неотработената сексуална енергия, се трансформира в агресия към партньора.( лични изводи, може и да не са формулирани научно). Да подчертая - никога не съм му го казвала на него( не съм се оплаквала, не съм го обиждала, опитвах се да подсказвам. Може би различно либидо). - с други думи: понякога имах нужда от яко ч**не без да чакам първо да съм възбудена.
4. Честата липса на партньора у дома и вечното: "Парите не стигат, трябва да работя." - и съответно моят отговор: "Не всичко в този живот е пари." Никога не се съгласи с мен и не ме прие на сериозно (доказах му, че греши).
5. И той смяташе, че "ПОМАГА" - у дома. По-горе, мисля Бърди, добре го беше обяснила - да мислиш за всичко и да казваш какво да се прави. А понякога казваш и пак не е направено.
Дълъг пост, но и годините и преживяното е много. И последно - години наред виках и бях недоволна от ММ, но не съм се влюбвала в други и изневяра не е имало.
Първо бях глезена и незнаеща нищо за поддържане на домакинство. Нямах навиците и мисленето. С едно дете, както и да е. Но след второто - се сринах. Нищо не ставаше на време, време не ми стигаше за нищо.
Също и желанието за перфектност - всичко да е идеално. По моите критерии. Не признавах чуждо мнение.
Второ - също бях лабилна или чувствителна. Кой както иска да си го тълкува. С разклатни нерви, след преболедувани проблеми с щитовидна жлеза, загуба на двама родители. Следродилната депресия, след 2-то дете, стигнах до мисли за самоубийство и психиатър. Допускам, че и след пъвото е имало депресия, която ако не се преодолее се натрупва с годините и е доизбила след второто( 10г. разлика между децата).
Трето - лош секс и рядко. Мислех, че не е най-важното. Че можеш да компенсираш или както сам си го направиш. Но се оказа, че неотработената сексуална енергия, се трансформира в агресия към партньора.( лични изводи, може и да не са формулирани научно). Да подчертая - никога не съм му го казвала на него( не съм се оплаквала, не съм го обиждала, опитвах се да подсказвам. Може би различно либидо). - с други думи: понякога имах нужда от яко ч**не без да чакам първо да съм възбудена.
4. Честата липса на партньора у дома и вечното: "Парите не стигат, трябва да работя." - и съответно моят отговор: "Не всичко в този живот е пари." Никога не се съгласи с мен и не ме прие на сериозно (доказах му, че греши).
5. И той смяташе, че "ПОМАГА" - у дома. По-горе, мисля Бърди, добре го беше обяснила - да мислиш за всичко и да казваш какво да се прави. А понякога казваш и пак не е направено.
Дълъг пост, но и годините и преживяното е много. И последно - години наред виках и бях недоволна от ММ, но не съм се влюбвала в други и изневяра не е имало.
С две деца няма как да е както с едно. Дори и по-голямото още си е дете.
Може би съжалява, че се е захванала с второ дете, и на мен се е случвало епизодично.
Да не би да е в предменопауза, хормони и т.н.? Това си е сериозна причина.
Щом е по-лабилна психически - повтаряй й по-често, че всичко ще се оправи някак и че няма нужда да сте перфектните родители. И наистина - давайте го малко по-лежерно. Деца се гледат и с 2, и с 200.
Може би съжалява, че се е захванала с второ дете, и на мен се е случвало епизодично.
Да не би да е в предменопауза, хормони и т.н.? Това си е сериозна причина.
Щом е по-лабилна психически - повтаряй й по-често, че всичко ще се оправи някак и че няма нужда да сте перфектните родители. И наистина - давайте го малко по-лежерно. Деца се гледат и с 2, и с 200.
512, много интересен пост. Ама историята с хепиенд ли е или..?
Зависи кой какво разбира под хепиенд.