Друга тема ме провокира да пусна тази. Като разведена с дете и натоварена работа, на практика ми остава много малко свободно време. В пандемията ограничих максимално и помощта от родителите ми, съответно съвсем останах без такова, освен уикендите, когато бащата взима детето. Синът ми е 4-ти клас - в четири от дните от седмицата ходи на английски или спорт като аз буквално изхвърчам от работа, за да го водя и връщам. Прибираме се към 19.30 или последните седмици, като е топло, излизаме в парка 2-3 дни. Поне един ден през седмицата готвя, другите се налага нещо да пооправя, да погледнем домашни, често работя по нощите, защото имам недовършена служебна работа. Виждам се с приятели евентуално в парка с децата. Интересно ми е разведените жени, без родители наблизо, как се организират за срещи с мъже или изобщо с други възрастни без децата?
- Публикувана: 4 май 2021, 13:05 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2021, 11:01 ч.
Свободното време на сам родител
Питаш ли ни майките на петгодишните момиченца. 
Бях в същото положение със сина ми след развода. Трудна работа. Детето в първи клас, работата ми далече, родителите ми в друг град, ужас. С мъже съм излизала, когато беше при баща си - тоест доста рядко...
За излизанията с възрастни, имах късмет в този форум да се съберем една чудна група сами мами с деца, излизахме заедно, събирахме се по къщите с децата. Още сме си близки, дори само за това не мога да се отблагодаря на форума.
За излизанията с възрастни, имах късмет в този форум да се съберем една чудна група сами мами с деца, излизахме заедно, събирахме се по къщите с децата. Още сме си близки, дори само за това не мога да се отблагодаря на форума.
Свободното ми време беше само когато бащата взимаше детето. Другото време плътно до мен.
ММ ми беше клиент. Показа симпатии дста по късно след като останах сама. В началото едваше късно след като малкото заспи. Бая време ми трябваше да го запозная и с дребното, въпреки че те се знаеха, но само покрая работата ми. Факт обаче че детето беше много малко и адаптацията беше много по лесно отколкото при по голямо дете.
ММ ми беше клиент. Показа симпатии дста по късно след като останах сама. В началото едваше късно след като малкото заспи. Бая време ми трябваше да го запозная и с дребното, въпреки че те се знаеха, но само покрая работата ми. Факт обаче че детето беше много малко и адаптацията беше много по лесно отколкото при по голямо дете.
По принцип внимавайте какво си споделяте от личния живот и вълненията ви, защото в бг мама бродят бдителни, четящи мненията ви мъже, от които си изравят това-онова. Един е тук, за да сподели и да си поговори, друг, за да си намери "отчаяни" бг мамчета, с които да се разнообразява. Много често ми пишат мъже, на които дори не съм срещала никовете, с претенции, че ме познават, харесват, ала-бала, многопластовата ми личност, предизвикателства.... Изчели са всичко, което съм писала (хора без работа) и им се философства, защитава, анализира, аргументира... Така че, очаквайте и конкретни мъжки предложения за разрешаване на проблемите със срещите и скуката. Ако ви интересуват никовете, ще ви ги споделя, но вероятно и на вас са писали и вече си ги знаете.
Не съм баш самотен родител, но на практика съм сама през повечето време. Излизам си сама или с приятелки. Оставям малкия вкъщи сам, оправя се, на 10 е.
Не всеки ден, но примерно събота следобед излизам сама, неделя съм с децата.
Тъй като скъпият ми мъж никога не ми е помагал особено с децата, се оправям сама от години и логистиката ми е максимално улеснена - спорт и уроци само на пешеходно разстояние в квартала.
Не всеки ден, но примерно събота следобед излизам сама, неделя съм с децата.
Тъй като скъпият ми мъж никога не ми е помагал особено с децата, се оправям сама от години и логистиката ми е максимално улеснена - спорт и уроци само на пешеходно разстояние в квартала.
Разведена съм с две момчета, които скоро ще станат на пет. Нямам личен живот. Родителите ми са възрастни и помагат много ограничено. С бащата не съм в добри отношения и не иска да помага, а едното дете е с ТЕЛК и има нужда от водене на рехабилитация два пъти седмично. Предполагам, като пораснат, ще ми е по-лесно. За щастие колегите ми и шефът ми са прекрасни хора. Работата ми е отговорна, но по сърце. Не търся целенасочено срещи с мъже, ако стане, добре. Не мисля и да остана сама, обаче.
Сигма, всякакви изтращелняци ги има. Хора без работа.
Сигма, всякакви изтращелняци ги има. Хора без работа.
И моят е четвърти клас.
Винаги е имало кой да ми помага.
Скрупули за запознанство с мъж съм нямала. Един приятел, и толкова.
Вече стои сам в къщи, може да ходи и да се прибира сам на училище / живеем на три минути пеш/.
Но, пусто, не иска да излиза да играе сам. Все съм залепена с него в парка или пред блока. Обяснявам си го с това, че е малко обидчив, малко драка, и ако се стигне до пререкание не ме търси да помагам, но му е по- спокойно като знае, че съм там някъде. Обаче пък като е при баща си, си обикаля сам с колелото, без страх. Не знам.
Винаги е имало кой да ми помага.
Скрупули за запознанство с мъж съм нямала. Един приятел, и толкова.
Вече стои сам в къщи, може да ходи и да се прибира сам на училище / живеем на три минути пеш/.
Но, пусто, не иска да излиза да играе сам. Все съм залепена с него в парка или пред блока. Обяснявам си го с това, че е малко обидчив, малко драка, и ако се стигне до пререкание не ме търси да помагам, но му е по- спокойно като знае, че съм там някъде. Обаче пък като е при баща си, си обикаля сам с колелото, без страх. Не знам.
Имам достатъчно свободно време, но разчитам много на родителите си. Те живеят в същия град, много обичат внучка си и винаги се радват да им гостува, тя също много обича да ходи там. Поне засега. Като я затресе пубертета предполагам, че няма много да я свърта там. Веднъж седмично остава и да спи там, а лятото изкарва по 3-4 дни всяка седмица при тях, а другите вкъщи. Иначе като сме двете е залепена за мен постоянно.
Друго си е с едно дете и по-голямо. С две малки е много трудно. А и едното детенце има леко изоставане, но ходи в нормална детска градина. Живея с родителите си в един град, съвсем наблизо сме, но помощта е малко. Вече са на възраст, но и нямат желание. Може би не са и длъжни
Така е, да.
Имам една позната, с три деца.
Баща им почина в катастрофа, тя оцеля. Малкото беше втора група, средното първи клас, голямото шести клас.
Майка й живее в същия квартал, с втория си мъж. Тази жена без да й е помогнала грам. Да, не е длъжна, и все пак. Но, мацката е оправна, изкара книжка, смени работата, справя се- тя си знае как.
Имам една позната, с три деца.
Баща им почина в катастрофа, тя оцеля. Малкото беше втора група, средното първи клас, голямото шести клас.
Майка й живее в същия квартал, с втория си мъж. Тази жена без да й е помогнала грам. Да, не е длъжна, и все пак. Но, мацката е оправна, изкара книжка, смени работата, справя се- тя си знае как.
С уговорката,че вече не съм сама,но ще дам инфо за докато бях сама. Срещите с приятели си ги правих докато малката е с мен-не ми пречеше. Ако съм имала нужда да съм без нея съм успявала само в дните,в които е при баща си.
Майка ми живее наблизо,но само зимните месеци, а и в началото протестираше, че сме разделени с татко и,като протеста представляваше отказ да гледа детето. Правила го е,но колкото да напазарувам,да отида на лекар. Така и не успях да я убедя да я гледа докато изляза да се видя с приятели
Майка ми живее наблизо,но само зимните месеци, а и в началото протестираше, че сме разделени с татко и,като протеста представляваше отказ да гледа детето. Правила го е,но колкото да напазарувам,да отида на лекар. Така и не успях да я убедя да я гледа докато изляза да се видя с приятели
И аз съм сама с дете на 8 г. Родителите ми са сравнително млади и все още работят, та нямат възможност, а и особено желание, да ми помагат. Като се замисля за последните 8-9 г. съм излизала не повече от 4-5 вечери. Срещи с приятели провеждам заедно с детето в заведения с детски кът или сега в пандемията в паркове и градинки. Те повечето ми познати имат деца на възрастта на моето и ме е проблем. Другите пък проявяват разбиране и се виждаме на места, на които и детето има какво да прави и няма да му е тъпо.
Що се отнася до мъжете, не мога да се оплача от внимание, като не е нужно човек да ходи по нощни клубове или на специални места, за да срещне такива. Сега се сещам за едно запознанство на паркинга на Бриколаж. Имала съм приятели, на които детето ми не им пречи и такива, за които очевидно е проблем. Последните ги режа от раз. Въпреки всичко аз не отдавам толкова голямо значение на мъжете. Не ми е фикс идея да има някой до мен. Ако нещо има да става, то ще стане, ако ще и по цял ден вкъщи да стоя.
Що се отнася до мъжете, не мога да се оплача от внимание, като не е нужно човек да ходи по нощни клубове или на специални места, за да срещне такива. Сега се сещам за едно запознанство на паркинга на Бриколаж. Имала съм приятели, на които детето ми не им пречи и такива, за които очевидно е проблем. Последните ги режа от раз. Въпреки всичко аз не отдавам толкова голямо значение на мъжете. Не ми е фикс идея да има някой до мен. Ако нещо има да става, то ще стане, ако ще и по цял ден вкъщи да стоя.
Илизам(х) само в свободните уикенди - 4 дни в месеца с 2 вечери .
Имам си майка, която не ми гледа децата.
Ми... запознах се мъж, след две срещи каза Моята жена си и толкоз! Ни деца му пречат, ни животни, ни изнервената и недоспала Аз .
Допреди това никога не съм отдава значение - имам си деца, гледам си ги, ще излзизам, когато децата са с баща и си толкоз.
.Имам си майка, която не ми гледа децата.
Ми... запознах се мъж, след две срещи каза Моята жена си и толкоз! Ни деца му пречат, ни животни, ни изнервената и недоспала Аз
.Допреди това никога не съм отдава значение - имам си деца, гледам си ги, ще излзизам, когато децата са с баща и си толкоз.
При мен бях с три деца и винаги съм си била вкъщи вечер с тях. Изключение - уикендите при другите им роднини, и лятото си седяха по един месец на селото на баща си. Понеже с мъжа ми като се запознахме работехме на 200 метра един от друг, излизахме да се виждаме всеки ден в обедната почивка. Имало е обаче много вечери, в които той си е сам или е някъде с приятели, а аз съм била вкъщи с децата. Първото лято ходих на една почивка само с децата, а после на друга само с него. След 8-9 месеца почна да идва вкъщи на вечеря. Никога не е оставал да преспива. След това решихме да се оженим и заживяхме заедно чак след сватбата.
Помощ от родители нямам съвсем никаква. Гледачки за вечер не съм имала. Моята беше пенсионерка, гледала ми е малкото дете през деня, но вечер си искаше да си е вкъщи при нейното си семейство.
Помощ от родители нямам съвсем никаква. Гледачки за вечер не съм имала. Моята беше пенсионерка, гледала ми е малкото дете през деня, но вечер си искаше да си е вкъщи при нейното си семейство.
Трудно е с логистиката, направо невъзможно, особено, когато си самотен родител с малки деца. Но пък не е най-важното да скочиш на друг партньор. Не е ли по-важно децата да са здрави, весели, щастливи, нахранени и облечени вместо родителят да си "начеше крастата"? В идеалния вариант ако хората бяха по-добри, отговорни, честни, човечни и склонни на разумни компромиси (напр. такива каквито са били след края на Втората световна война) биха били възможни и двете неща.
Трудно е с логистиката, направо невъзможно, особено, когато си самотен родител с малки деца. Но пък не е най-важното да скочиш на други партньор. Не е ли по-важно децата да са здрави, весели, щастливи, нахранени и облечени вместо родителят да си "начеше крастата"? В идеалния вариант ако хората бяха по-добри, отговорни, честни, човечни и склонни на разумни компромиси (напр. такива каквито са били след края на Втората световна война) биха били възможни и двете неща.
Но в днешно време повечето са тотално изтрещели от интернет и липсата на какъвто и да било елементарен морал, така че късмет!
Но в днешно време повечето са тотално изтрещели от интернет и липсата на какъвто и да било елементарен морал, така че късмет!
Уникално грозен пост. Само да кажа, дори не ми се навлиза в коментари.
Чисто човешко право е да излизаш сред себеподобни, да имаш среда, която не е свързана само с децата.
Грозно е жив и здрав родител да си зареже децата, за да търчи тук-там и да не го е грижа за децата му.
А това, че отглеждащия родител си е позволил да излезе, не го прави неморален.
Грозно е жив и здрав родител да си зареже децата, за да търчи тук-там и да не го е грижа за децата му.
А това, че отглеждащия родител си е позволил да излезе, не го прави неморален.
Тежестта си е за отглеждащия родител, а това в 95 процента е майката, поне у нас. Обидно ниски издръжки, получавани често след дела и с помощта на съдебен изпълнител, никакво или ограничено участие от страна на бащите. При това е цяло чудо самотна майка да намери време за личен живот. Тъжно е, че в 21 век жените сме все още в подобна позиция, поне у нас.
![]|I{•------» ❼０ʘ❷_𝐎𝓖Ⓝ𝔬в «------•}I|[](http://cdn.bg-mamma.com/e3sb/kPPcX.jpg)
Все повече жени може и да го направят това. И аз лично ще ги приветствам. Проблема е, че зад бащата седи майка му и реално тя гледа децата после, а не родителя
в другите теми майките пишат, че разчитат на родителите си след раздялата.
бащите не съм видял да го пишат. така че предимно жените разчитат на това.
личи си омразата към свекърва/свекър.
Все повече жени може и да го направят това. И аз лично ще ги приветствам. Проблема е, че зад бащата седи майка му и реално тя гледа децата после, а не родителя
Иначе да - напоследък оценявам колко е по-лесно на майка му на детето ми да се забавлява, а аз съм доста ограничен, обаче живот, какво да правиш....
Аз не мисля, че има нужда да се противопоставят мъжете на жените или обратното, въпреки, че това е "играта" или "схемата" от хилядолетия. В крайна сметка страдат децата.
Друго, което е ясно е, че има такива които плащат или не плащат издръжки. Трето, което е ясно е, че винаги има недоволни и обидени. Четвърто е, че някои самотни родители без съмнение се забавляват здраво през свободното си време, докато други ронят сълзи, развиват психози и депресии и ближат евтини сладоледи пред телевизори и таблети. Пето е, че няма нужда да се "предупреждаваме" за това или за онова, като бдителни комунисти, които наблюдават, слухтят и си записват в мазни тефтери.
Въобще свободното време на самотните родители в БГ е също толкова нискокачествено, както ни е всичко останало. Ами такива са ни разбиранията, възможностите и материала.
Друго, което е ясно е, че има такива които плащат или не плащат издръжки. Трето, което е ясно е, че винаги има недоволни и обидени. Четвърто е, че някои самотни родители без съмнение се забавляват здраво през свободното си време, докато други ронят сълзи, развиват психози и депресии и ближат евтини сладоледи пред телевизори и таблети. Пето е, че няма нужда да се "предупреждаваме" за това или за онова, като бдителни комунисти, които наблюдават, слухтят и си записват в мазни тефтери.
Въобще свободното време на самотните родители в БГ е също толкова нискокачествено, както ни е всичко останало. Ами такива са ни разбиранията, възможностите и материала.
Свободното време на който и да е родител е като на всички други хора. Не дискриминирайте, моля
Е, ти направо закри темата!
Здравейте не знам дали това е правилното място, но можете ли да ме ориентирате към тема, която засяга майки, които са семейни, но по цял ден са сами с малки бебета. Аз съм майка на бебе на почти два месеца и по цял ден съм сама в три стаи с бебето. Нямам приятелки и с кого да излизам. На 22 съм и не общувам със семейството си. Ще ми бъде приятно да общувам и с други майки, които са с малки бебенца.
Здравейте не знам дали това е правилното място, но можете ли да ме ориентирате към тема, която засяга майки, които са семейни, но по цял ден са сами с малки бебета. Аз съм майка на бебе на почти два месеца и по цял ден съм сама в три стаи с бебето. Нямам приятелки и с кого да излизам. На 22 съм и не общувам със семейството си. Ще ми бъде приятно да общувам и с други майки, които са с малки бебенца.
а пък можеше да напишеш и за кой град може да става общуването. предполагам не само виртуално.
Аз още имам приятелки от бебешкия период.
Оф, говоря за периода, когато децата ми бяха бебета, а то си е отдавна - 10-15 г.
Изключвам го, може би защото имам ревнив съпруг, а и мъж не може да разбере жена, както жена ще разбере друга жена. И сме от София. Помежду другото мамита прави сте за излизането и запознаването. Лошото е, че повечето майки са с по-големи деца и излизат по различно време от нас. Вече е много топло и трябва да се съобразявам с часовете за излизане.
Много ми е трудно, затова реших да споделя тук. Отношения та с БНД ми са сложни и нелеки, но това е друга тема. Единствените, които ми помагат по малко са родителите ми. Но те са над 70 и двамата, имат си болежки. Вчера за първи път от една седмица ги гледаха, докато бях на работа. Бащата трябваше да ги вземе, но имал ангажимент. Ами майка каза, че не ги търпи, много палави били, дядото също се изнервил. Сега правя уговорка за след девет дни да ги вземат, пак за ден. Мрънкане, не искат да обещават, а аз съм между чука и наковалнята. Живеем блок срещу блок, не сме си далече. Болно ми е, чувствам се нежелана и децата ми. Знам, че ни обичат, че са стари и болни, но и на мен ми е много трудно.
Моите близнаци миналия месец станаха на пет. Просто това отношение на родителите ми не е само към мен. Сестра ми е с три деца, двама тийнейджъри и едно момиченце, което другата седмица става на 4. Сестра ми и зет ми са ги поканили на рожден ден, но те не искат да ходят, много шум, деца, много хора. Не им се сърдим, просто се чувстват изхабени и уморени, но и на мен, и на сестра ми ни е болно.
Nataka, не си сама. И моите родители никога не гледат деца. Е, за 20 години веднъж за 4 дена гледаха едното ми дете Това е - никога друг път, нито за ден, нито за час. Моята малка дъщеря например е на възрастта долу-горе на твоите близнаци. Виждали са я веднъж, откакто се е родила. Нито се натискам, нито се ядосвам. Обаче съм безкрайно доволна, че са си двамата заедно и си се гледат, та поне грижи с тях нямам. То на 70+ това е най-важното къде ти тепърва гледане на деца..?
Потърси някоя съседка, навита да помогне или почни да търсиш дневна занималня. По-лесно ще ти е!
Това е - никога друг път, нито за ден, нито за час. Моята малка дъщеря например е на възрастта долу-горе на твоите близнаци. Виждали са я веднъж, откакто се е родила. Нито се натискам, нито се ядосвам. Обаче съм безкрайно доволна, че са си двамата заедно и си се гледат, та поне грижи с тях нямам. То на 70+ това е най-важното къде ти тепърва гледане на деца..?Потърси някоя съседка, навита да помогне или почни да търсиш дневна занималня. По-лесно ще ти е!
Моите близнаци миналия месец станаха на пет. Просто това отношение на родителите ми не е само към мен. Сестра ми е с три деца, двама тийнейджъри и едно момиченце, което другата седмица става на 4. Сестра ми и зет ми са ги поканили на рожден ден, но те не искат да ходят, много шум, деца, много хора. Не им се сърдим, просто се чувстват изхабени и уморени, но и на мен, и на сестра ми ни е болно.
Според мен не е въпрос само на възможности. Баба ми на 70 г. гледаше брат ми между 3-7 г., защото много боледуваше и нашите решиха да не го пускат на детска градина. Вярно, че различните хора се чувстват различно на 1 и съща възраст, но когато има желание и отношение то личи, макар и да не се раздават бабите и дядовците на 100%.
На мен пък ми е криво отношението и на моите родители към детето ми. Понякога го овикват за дребни неща, нямат емоционална връзка, макар откакто да се е родило да живеем заедно. Едно време баба ми ме водеше напр. на сладкарница или в парка, ходехме на съборите в нашето и в близките села и още си спомням, че все ми купуваше герданчета със сърчица.
Моите родители тази година за 1 юни купиха на детето ми 1 шоколад и 1 топка. Не ме рабирайте погрешно, аз не съм за парите. Както аз, така и те имат достатъчно пари /макар да са пенсионери към 70 г. все още работят, а взимат и наеми/. Кофти ми е, че за тях не е удоволствие да излязат с внучето си и да го заведат някъде, сещат се за него само за рожден ден, нова година и 1 юни и то гледайки да отбият номера. В същото време виждам как деца на мои познати непрекъснато биват обгрижвани от баби и дядовци. Всеки обаче сам преценява как да постъпи и макар да не ми е приятна ситуацията, нямам лошо отношение към родителите ми, все пак никой не ми е длъжен.
На мен пък ми е криво отношението и на моите родители към детето ми. Понякога го овикват за дребни неща, нямат емоционална връзка, макар откакто да се е родило да живеем заедно. Едно време баба ми ме водеше напр. на сладкарница или в парка, ходехме на съборите в нашето и в близките села и още си спомням, че все ми купуваше герданчета със сърчица.
Моите родители тази година за 1 юни купиха на детето ми 1 шоколад и 1 топка. Не ме рабирайте погрешно, аз не съм за парите. Както аз, така и те имат достатъчно пари /макар да са пенсионери към 70 г. все още работят, а взимат и наеми/. Кофти ми е, че за тях не е удоволствие да излязат с внучето си и да го заведат някъде, сещат се за него само за рожден ден, нова година и 1 юни и то гледайки да отбият номера. В същото време виждам как деца на мои познати непрекъснато биват обгрижвани от баби и дядовци. Всеки обаче сам преценява как да постъпи и макар да не ми е приятна ситуацията, нямам лошо отношение към родителите ми, все пак никой не ми е длъжен.
Ама, момичета, какви са тия неща. За едно дете е важно родителите да са до него заедно, или ако са разведени - поотделно. Това баби, дядовци - това е бонус от съдбата. Ако го имаш - добре, ако не - пак добре. Разберете, че не може да имате всичко. Аз съм го приела отдавна и наистина не ми тежи. Измъчвате се съвсем за нищо. Недейте
Ама, момичета, какви са тия неща. За едно дете е важно родителите да са до него заедно, или ако са разведени - поотделно. Това баби, дядовци - това е бонус от съдбата. Ако го имаш - добре, ако не - пак добре. Разберете, че не може да имате всичко. Аз съм го приела отдавна и наистина не ми тежи. Измъчвате се съвсем за нищо. Недейте
Нищо тъжно няма, защото много по-кофти е да са ти зле например здравословно родителите и да ти легнат на ръцете. Вече сме на възраст ние да се грижим за тях, а не те за нас и децата ни. Всеки ден се благославям, че моите са добре финансово и са заедно да си се гледат. Помощ не искам, да не ми пречат с нищо ми е предостатъчно.
Дядото е на 76, а мама на 73. Не ги укорявам, по-добре те да са добре, ще търся жена да ми помага след детска градина, за да сготвя и напазарувам. Иначе децата ходят на детска градина още от три годишни. Много са жизнени и палави. Едното отдавна не е с ТЕЛК. За другото - леко намалиха процента, има си ТЕЛК, но е със здрави връстници в масова детска градина. С него работят специалисти, които идват в детската градина. Отделно посещаваме и частна ерготерапия и логопед. Благодарна съм, че моите родители ги взеха два пъти по пет дни това лято на вилата, както и че ги поемат след детска градина, когато съм в командировка, за да спят при тях за една, две нощувки. Сигма, твоето дете явно е ученик. Моите още са на детска, което е по-добре. Да, лятото са сборни групи, но това на мен не ми пречи. Иначе отзивчиви съседки трудно се намират, имах такава на старото място, на което живеехме, но жената почина.