Истанбул [тема 55]

Алинче:heart:
Майн Шатц❤️
Верно месценце от кравичка и ягне не близваш ли душе?!
Джанъм да си жива,че ми разведри душата с тез приказчици Истанбулски.
Ах,Гьозтепе, любов моя ненагледна!
Ма пак джиджан и през зимата бе!
Алинче,пачему тъй пак юберашната остана ут СокацитИ Стамбулски?😁
Бая път,бая,душе.Ама ти вече знаеш.
Сега аджеба едно воле,един сматч на Рафата на левачката не прати ли барем?
И Госпожата също така и сервираха Османкебапа.
Виж там синчето да ти помогне,да пляскамИ и мий на видеото,да го изтипосаш тука.
Сега чакам продължението за корабчето и Новата Година
И особено как аджеба Гравитацията е победила Омикрона,или чака кат Жокера на гюме в хотелска стая!
Алинче,много полезна информация- ето рокли за абитуриенти,булки,хапване,НГ.
Лилавичката рокличка усети въздишката ми бяла!

И така,
Аз не се фукам,че имам много приятели в Истанбул,но Утре,неделя 9.Януари в 120 минути,Моята Приятелка- Вълшебницата,Мария Владимирова Йозтурк-
МайсторСладкар,Капитан на националния отбор на Турция в сладкарството,носител на безброй награди от участия в цял свят!

Роже,:heart:
Багажа ти да не е изгубен майко:kissing_heart:
Белек далече Иди!:heart:

Алина, напълни ми душата с тези разкази, а
Нишанташъ гледките ме пробождат  направо в сърцето. 😀
Кво ли са пуснали в Шанел, нещо 5 за лев ще да е, че опашка се наредила. 😀

Чакам с нетърпение разказ за НГ нощ. ❤️❤️❤️

Благодаря, а има ли някакво ограничение колко човека могат да влязат? По часове ли се влиза?

Ходила съм в Амстердам, но нямаше Ковид. Тогава се влизаше когато решиш, бе да е необходимо се формира група и се разхождаш сам.

Know before you go!
Covid 19 info!
Madame Tussauds Istanbul!

Вещи в занаята:

Мисля, някой беше споменал, че в петък входа  е безплатен.

На Cumata/ петъка,
Входа за Пера Палас е free- но пак да се прочете,before to go!

Ninoto,за там джанъм.

Е то нали е хотел, защо има вход ? За да могат външни лица да видя стаята , в която е била Агата Кристи или просто да го разгледат ? Знам, че е емблематичен хотел за Истанбул. И Джеки Чан снима там Шпионин по неволя.

Редеми, Пепелче, благодаря ви!
Нова година! Всъщност, няма какво кой знае колко да се опише. Голям купон по български!


Бяхме в ресторанта на хотел Bekdas Hotel Deluxe & Spa, който се намира много близо до нашия хотел Буюк Шахинлер, т.е., всеки сам се придвижва до там, когато иска, а не се налага да се събираме в определен час, за да ни карат с автобус.
Това обстоятелство е много важно за хора като мен, за които времето спира в определени моменти. Какво имам предвид. Предишния път, когато празнувахме Нова година в Истанбул, имахме сборен час пред хотела, ако не се лъжа в 7 ч., в който да ни вземе автобус и да ни закара до кораба.
В 5 часа следобед все още бяхме в Сюлеймание джамия, където аз надничах през прозорците на гробницата на Хюрем султан, в опит да зърна саркофага й, че беше затворено. ММ вече здраво се беше изнервил, основателно считайки, че ще изпуснем и кораб и всичко. Тук отварям скоба да кажа, че това беше един от първите ни пъти в Истанбул и познанията ни за транспорт, маршрути, разстояния бяха твърде оскъдни. Качихме се на Сюлеймание от моста Галата, гледайки я нагоре, на хълма, намерихме я лесно. На връщане обаче, изобщо не обърнахме внимание откъде сме дошли, просто започнахме да слизаме. Не знам, на някой от вас дали му се е случвало да минава от там. Беше нещо като гето, в подножието на Сюлеймание! Мизерия, мърсотия и нищета, босоноги деца, съмнителни типове ни гледат подозрително, шок и ужас! Изнизвайки се бързо оттам, попадаме на някакъв булевард, който виждахме за първи път. Ами сега, накъде?! Слава богу, празно такси. Мятаме се вътре, започваме да засипваме човека с думи: юнивърсити, Лалели, Везниджелер и други всякакви, дано се разберем. Човекът взе да ръкомаха, явно искаше да ни каже, че е съвсем близо, но ние, при мисълта, че можем отново да се озовем в гетото, а и времето беше доста напреднало, настояваме да продължи. Тръгва човекът, то разстоянието пешеходно със сигурност беше малко, но с автомобил, явно трябваше да се заобикаля. Минаваме акведукта, през който бяхме минали предния ден с автобуса на агенцията на път за Азия. ММ констатира: „Шофьора изобщо не те разбра. Юнивърсити, юнивърсити, то да няма само един университет в Истанбул! Сигурно ни кара в друг университет в Азия“. В светлината на това откритие, първородния се обажда: „Стоп, стоп, да слезем тук“, а сме в нищото – на някакво шосе с натоварен трафик. Панически започва всеки от нас: Но, Ейша,   но, Ейша, Лалели юнивърсити, Везнеджилер. Човекът, пишман станал с нас, изведнъж сочи с река: „Везнеджилер“. Слава богу, разбрахме се, възнаградихме го щедро и се втурнахме, да не изпуснем новата година.
С всичко това, исках да кажа, че за мен е по-добре да си отидеш на купона, когато ти си готов и си пожелаеш, а не с предварително определен час.
Та, Нова година! Ще направя сравнение между посрещането й на кораба, плаващ по Босфора и ресторанта на хотел, като, според моето семейство плюсовете са в полза на хотела. Ето защо:
На кораба, поради по-малкото пространство, масите и столовете са доста нагъчкани, за да излезеш от мястото си раздигаш десетина човека. Като бонус, бяхме настанени на маса до вратата, където ставаше ужасно течение, което аз всячески се стремя да избягвам поради проблеми с кръста.  В ресторанта също имаше доста народ, но сякаш една идея лудницата беше по-малка.
Храната: на кораба е кетъринг – студен и приготвен без чувство, докато в хотела беше на шведска маса, вкусно и сравнително разнообразно /разбирай, не чак като в олинклузив хотелите по морето/. Сипваш си сам, каквото и колкото искаш. Десертите:



Напитките: алкохолни /ракъ, бяло и червено вино/ безплатни неограничени и на двете места. Сега, за безалкохолните и за бирата на кораба нямам спомен, но в хотела бяха платени, с изключение на първоначално заредените на масите бутилки от 1.5 литра кола, фанта и др., които принципно не са достатъчни.
Купона: и на двете места само българи, български DJ, музика, каквато се пуска навсякъде – хора, чалга, рок, денс, евъргрийни и др., за всеки вкус. Програма и на двете места: кючекини, танцови групи. Посрещаш НГ по турското време, после и по българското. Тази година в хотела имаше хвърляне на горящи ножове по доброволци от публиката. На яхтата пък, е много атрактивна зарята в 12 часа – под втория мост на Босфора, страхотни фойерверки, всичко свети – красота! Готино, забавно и на двете маста, но, на кораба купона приключва доста по-рано, между 1.30 и 2 ч., корабът акостира на пристанището, там те чака автобусът и – довиждане. Докато в хотела, ние си тръгнахме след 3 ч.,  бяха пооредели вече празнуващите, но си продължи.

Относно ковида: най-сериозни притеснения имах от автобуса.  Все пак 10-12 часа затворен с още 50 човека си е риск. Имаше си и кашлящи. Да не чуе дявола обаче, пу, пу, сякаш и този път му се изплъзнахме. Поне да момента нямаме симптоми. То ние сме и ваксинирани де, а синът ми го и изкара след като беше ваксиниран, но все пак – не е гаранция. За мерките, какво да кажа. По улиците местните хора са предимно с маски, по колите – също. Даже гледаш човек, сам си кара колата и пак с маска. Чувам, че в Турция ваксинацията била задължителна, дали е така – не знам. В заведенията, които посетихме, никой не беше с маска. В хотела и ресторанта – с изключение на персонала, също. В музеите и в моловете – обичайните проверки на скенер, плюс хес-кода.

Соня Димитрова, ние влязохме в музея на Мадам Тюсо веднага, не сме чакали определен час или събиране на група. Имаше си хора вътре, но не някакво стълпотворение. Фигурите са достатъчно раздалечени, и докато ние се снимаме на Моцарт например, други хора са при Меси, други удрят на барабаните с Боб Марли и така.

Допълвам – бяхме в музея на 31.12. /петък/, не беше безплатен.

Музея бе, съкровище!😁😄
Не хотела!

Алина, благодаря за подробния разказ, както и за предишния, а също и за снимките (на масите с десертите...мммм.......аз мога да вечерям само с тях. )!
С коя агенция бяхте и хотела вие ли си го избрахте или беше заложен от ТА?

alyna, благодарности и от мен за разказа и снимките. Досега не бях попадала на коментари за НГ в хотел, радвам се, че споделихте, защото определено ми улеснявате избора за следващи НГ ако избера Истанбул...

Страхотна Мария! Много интересно беше. 🙂

С Караджъ турс. Те имаха новогодишни оферти с няколко хотела, като можеше да се избира и новогодишната вечер - на кораб, в Гар вариете или в ресторанта на хотел Бедкаш. Ние избрахме настаняване в Буюк Шахинлер и НГ в хотел Бедкаш делукс. Доволни сме.

AIR Ще ви хареса, сигурна съм!

Редеми, съжалявам, че излуснах предаването, но ще го потърся да го изгледам.

Има и друг вариант на ЧНГ в Турция.
Бяхме в Tusan Beach Resort Hotel група 5-600 българи в отделна зала , буквално в друг ресторант на хотела. С нас беше и почти целия персонал на Емералд и съответно всичко като обслужване , асортимент , програма си беше на ниво . На връщане от друг хотел се  качи малка група 8 - 10 човека. Естествено за толкава  малко хора не са приготвили нищо отделно и специално българско.Заедно с другите гости - само турци.Всички са напълнили по една чиния , колкото могат питиета и са се скрили във фоаето на етажа да се скрият от маанетата.Сами си казаха че са преглътнали няколко и с най добри намерения са се опитали да издържат , ама младежите първи избягали и си довършили ЧНГ на музика от лаптоп и айфон и програма направи си сам и вечер на талантите.Мнението на всички беше никога повече ЧНГ в Турция.

Аз изобщо не съм фенка на подобен тип турска музика, но не разбирам защо хората пътуват толкова километри, за да посрещнат Нова година в Турция с българска музика, заобиколени от един куп българи, та даже често и менюто е близко до българското т.н.
Какво е по-различно от една нова година в който и да е български ресторант или ресторант на хотел в България?! Освен да се похвалиш на Нова година бях еди къде си не вкъщи 😂
Винаги когато сме празнували Нова година сме избирали ресторант, в който няма организирана програма за българи, още по-малко стоварени 10 автобуса българи… и сме си прекарвали отлично. Да на моменти музиката ми е идвала в повече, но пък е разнообразие. Нещо което в България не може да се види, плюс това е една вечер.

И моля Ви се не се опитвайте да ме убедите, че са положили повече усилия за българските си гости и е било нещо по-по-най спрямо останалите им посетители.. особено турците.

Всеки разбира се си знае и избира сам за себе си, просто ми е интересно защо масово българи пътуват до Турция, за същото преживяване, което можеш да получиш където и да било в България за една вечер.. Ще се радвам да чуя мнения.