Привет, ще опитам да съм максимално сбита в разказа си. на 29 години съм. С 10 годишна връзка, създадохме дом, общи цели и мечти. За това време не съм изпитвала чувства към никой друг, имало е доста апетити към мен, но винаги съм ги отбивала. Обичана и уважавана жена съм, мъжа ми е рядкост – сравнявам го с мъжете на мои приятелки и той е просто класи над тях . Давам си сметка каква късметлийка съм. Привлича ме, виждам как другите жени го заглеждат и това със сигурност не ме притеснява – напротив, гали женското ми его. Не се ревнуваме, дебнем и издребняваме. Винаги сме се приемали за равностойни в свободата си хора. Вярна съм му била винаги, знам, че и той на мен. През изминалата година претърпяхме трагедия, която сякаш се отрази много повече на мен. Това ме накара да се почувствам празна, започнах да се държа дистанцирано, ежедневие, задължения, честно казано чувствах се на 100 години. Той ме изчакваше да се съживя. Не е първата ни криза, затова и аз знаех, че нещата ще се наредят. Докато не се запознах с едно момче(казвам момче, защото в последствие разбрах, че е на 20г.), Бога ми като го видях ми се подкосиха краката. Така ме привлече на физическо ниво, не бях изпитвала толкова наситено чувство досега. Интересът съвсем не беше едностранен, цял ден усещах погледа му върху мен. Започна да ми пише, да ме кани да излизаме, като естествено знаеше, че съм обвързана. Аз не съм лековат човек и винаги мисля какво правя и категорично отказвах докато спрях да отказвам. Излязох с него, беше приятно, държа се джентълменски, говорихме си 5 часа, беше ми приятно и колкото и нередно да беше, хич не ми се прибираше. Целунахме се и сега само за това мисля. Чувствам се така объркана, не мога да повярвам как влязох в такъв филм. Самообвинявам се, че злепоставих мъжа си и връзката ни. От друга страна не съжалявам, защото беше много хубаво. Вчера бях на косъм на изплюя всичко пред мъжа ми, но се спрях - защо да го наранявам, ако всичко приключи? Сега опитвам да стопирам всичко, не отговарям и обяснявам, че това е било грешка. В крайна сметка той няма какво да губи, а аз-много. Но една чаша вино ме дели от телефона. Все за него мисля. Не бъдете мили, давайте с голямата брадва, може би от това имам нужда.
- Публикувана: 30 авг. 2021, 15:25 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2021, 19:37 ч.
Той, аз и той
Аз няма да те сека с брадвата, само да питам: да няма нещо ретрограден Меркурий ли що ли, това стана някаква епидемия. От сутринта само това се разисква във форума.
За мен си е чисто физическо хлътване, от твоя страна, имала си нужда да си повдигнеш самочувстивието, че си още харесвана и желана. Но сложи край докато не е станало късно, след време, когато всичко отмине, може да споделиш на мъжа си. Сега недей си докарва допълнително грижи. Не одобрявам, това което си направила,но всеки може да се подхлъзне, въпреки това те съветвам да не затъваш повече в тази история и наистина да я прекратиш.
1. Станалото - станало. Даже не е нищо особено.
2. Триеш и блокираш всичко.
3. Никога, никога не разказваш на мъжа си. Даже и да се напиеш, пак ще мълчиш.
4. Намери доверена приятелка, на която да разкажеш,за да ти олекне.
2. Триеш и блокираш всичко.
3. Никога, никога не разказваш на мъжа си. Даже и да се напиеш, пак ще мълчиш.
4. Намери доверена приятелка, на която да разкажеш,за да ти олекне.
Аз си държа на тезата, че ако жената не си поживее и походи в 20те си години-(срещи , гаджета), към 30те става страшно.
Не знам дали преди мъжът ти си имала други връзки и сериозни влюбвания, но 10 години е много време и явно ти липсва чувството да се влюбиш, първите срещи и трепет.
Аз бих посъветвала да не се занимаваш с дечкото, защото ще останеш наранена и от 2 стола-на земята.
Бих посъветвала жена с проблемен мъж, който премирно е изневелявал и се държи зле с нея да действа с новата тръпка.
В твоят случай както ти сама каза имаш много какво да губиш, а към 30 да изгубиш питомното да гониш дивото не е никак приятно.
Не знам дали преди мъжът ти си имала други връзки и сериозни влюбвания, но 10 години е много време и явно ти липсва чувството да се влюбиш, първите срещи и трепет.
Аз бих посъветвала да не се занимаваш с дечкото, защото ще останеш наранена и от 2 стола-на земята.
Бих посъветвала жена с проблемен мъж, който премирно е изневелявал и се държи зле с нея да действа с новата тръпка.
В твоят случай както ти сама каза имаш много какво да губиш, а към 30 да изгубиш питомното да гониш дивото не е никак приятно.
Засега е само физическо желание, но има потенциал с времето да се набъркат и чувства. Поне от твоя страна. Така че си взела правилното решение.
На мъжа нито дума. Според мен, и на приятелка недей. Нож в гърба обикновено забиват най-близките най-добре. Излей си нещата тук.
За съжаление, и аз ще кажа, че не си се наживяла. Това сега избива.
На мъжа нито дума. Според мен, и на приятелка недей. Нож в гърба обикновено забиват най-близките най-добре. Излей си нещата тук.
За съжаление, и аз ще кажа, че не си се наживяла. Това сега избива.
А почна ли да се оправя кризата между теб и мъжа ти или не е добре положението?
На твое място бих постъпила така, както Рокстар казва. Изобщо няма никаква нужда и смисъл да му казваш. Който нещо иска да прави, трябва и да знае да си понесе последствията. А всъщност е съвсем възможно за тези години и мъжът ти да има някоя такава история.
На твое място бих постъпила така, както Рокстар казва. Изобщо няма никаква нужда и смисъл да му казваш. Който нещо иска да прави, трябва и да знае да си понесе последствията. А всъщност е съвсем възможно за тези години и мъжът ти да има някоя такава история.
До човек е наживяването. Аз съм на 46 г. И почти 30 г. съм със съпруга ми. Имахме около 2 г. прекъсване на отношенията около 20-тата ми година.
Никога не съм изпадала в ситуация като на авторката, нито ми е идвало на ум да изляза с друг мъж. Хубавите мъже ми радват окото и дотам, без плътски желания. Може на 50+ или на 70+ да хлътна по някого, но надали, познавайки се.
Пък 30 годишна жена с 20 годишен мъж надали ще се получи нещо. 2-3 пъти секс, заради който е глупаво човек да си разваля семейството.
Деца има ли в картинката?
Казване на когото и да било ще обърка съвсем нещата, особено на съпруга.
Никога не съм изпадала в ситуация като на авторката, нито ми е идвало на ум да изляза с друг мъж. Хубавите мъже ми радват окото и дотам, без плътски желания. Може на 50+ или на 70+ да хлътна по някого, но надали, познавайки се.
Пък 30 годишна жена с 20 годишен мъж надали ще се получи нещо. 2-3 пъти секс, заради който е глупаво човек да си разваля семейството.
Деца има ли в картинката?
Казване на когото и да било ще обърка съвсем нещата, особено на съпруга.
Физическо привличане, нищо лошо, на всеки може да се случи. Наясно си, че в дългосрочен план един 20 годишен няма какво особено да ти предложи, всичко ще се изчерпа след евентуален секс.
Прекрати връзка с него, станалото, станало. Няма безгрешни, но е важно да не преминаваш границата.
Прекрати връзка с него, станалото, станало. Няма безгрешни, но е важно да не преминаваш границата.
Охо-о-о-о-о...! Предчувствам темата с продължението. Аз съм "за"...! 
Еее, то гладните кокошки ,просо сънуват.
Босилка, много ми харесва как звучи "изживей си го", но не познаваме въпросният младеж колко струва.
Историята познава фръцльовци преспали с омъжена какичка, похвалили се тук там и след ден, два целия град знае.
А да предпази от нараняване настоящия-жените лесно се издават, когато им светнат очичките при нова тръпка и изведнъж започват да си измислят какви ли не оправдания, които преди не са съществували.
Авторката може много да изпати, а може и да срещне следващата голяма любов.Ние тук си чешем езиците на чужд гръб.
Историята познава фръцльовци преспали с омъжена какичка, похвалили се тук там и след ден, два целия град знае.
А да предпази от нараняване настоящия-жените лесно се издават, когато им светнат очичките при нова тръпка и изведнъж започват да си измислят какви ли не оправдания, които преди не са съществували.
Авторката може много да изпати, а може и да срещне следващата голяма любов.Ние тук си чешем езиците на чужд гръб.
Стопирайте нещата на тази фаза, отношенията с новия са съвършено безперспективни. На партньора не казвате нищо, затваряте страницата и приключвате. Това в случай, че не държите да си усложнявате живота и да запачвате тепърва да търсите нов мъж. И не се обяснявате нито на приятелки, нито на партньора, нищо не е станало.
... Историята познава фръцльовци преспали с омъжена какичка, похвалили се тук там и след ден, два целия град знае...
Аз предлагам да се похвали само тук. За целия град не е необходимо. Само тук ще получи пълно разбиране и морален... Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... Съпорт!
П.С. Ни най-малко не искам да се подигравам на каката. Или да я поднасям.
Отговарям ти като съпруга и майка на момче: не би ми било приятно мъжа ми да сваля 20 годишна пикла зад гърба ми. Още повече ме отвращава идеята някаква отчаяна и търсеща себе си лелка, на която й е скучно в брака, да се навърта около младеж на който всичко му предстои в живота. С риск да те засегна, поведението ти е недостойно и към съпруга ти, и към другия. И двамата заслужават по добро. Според мен си седни на дто преди да се изложиш тотално.
Е, стига де, на 29 години нито е отчаяна, нито е лелка. С останалото съм съгласна.
Е, стига де, на 29 години нито е отчаяна, нито е лелка. С останалото съм съгласна.
В сравнение с един 20годишен си е точно лелка. И явно е отчаяна щом си е създала такава драма сама.
На 20 години пикла, на 29 - лелка 😂 Как лети времето.
Как лелка бе, вие добре ли сте?!
И според мен прекрати на този етап. На съпруга ти пък ще е най-глупавото ако признаеш. По-добре не го намесвай, не го натоварвай. С 20-годишния само ще се вкараш в излишни драми. Не бих дала съвет да изживееш тази тръпка.
И според мен прекрати на този етап. На съпруга ти пък ще е най-глупавото ако признаеш. По-добре не го намесвай, не го натоварвай. С 20-годишния само ще се вкараш в излишни драми. Не бих дала съвет да изживееш тази тръпка.
Абе, дали ще дадем съвет да се изживее или не тръпката, нещата ще следват естествения си ход
Понякога желанието е неустоимо, лудо, безумно, нелогично, но е налице.
Само не трябва да се казва на партньора, при никакви обстоятелства и никакви угризения на съвестта. Признанието наранява и никога не се забравя.
Понякога желанието е неустоимо, лудо, безумно, нелогично, но е налице.
Само не трябва да се казва на партньора, при никакви обстоятелства и никакви угризения на съвестта. Признанието наранява и никога не се забравя.
Когато разбере мъжа ти, ще изживееш най-голямата тръпка. Ток и жица ще си.
Като си на такъв кръстопът, не чакай съвети от никой. Сама решавай, защото сама ще изсърбаш после което и да избереш. А гаранции няма за нищо. Всичко си зависи от теб, какво си ти, какво искаш, кое ти е ценно... Нито прекалено фриволните, нито тия на другата крайност ще сърбат врялата ти супа, затова и лесно ще набереш всякакви неприложими акъли.
Авторке, интересът ти навън е следствие от проблемите вкъщи. Огледай проблемите и ги реши.
Страшно става не ако не походи, а ако се напъха в коловоза на главните гари Училище-Висше-Семейство и пропусне спирките Купони и Запознанства. Не е нужно да е правила изстъпления.
От друга страна шавливото си е шавливо, та ако авторката 10 години е имала щастлива моногамна връзка, по всяка вероятност не е от шавливо тесто.
Аз пък да ти кажа като бивше гадже/любовница/каквото подобно се сетиш на такива момчета - това майките хал-хабер си нямате колко ебл...любвеобилни са 'момчетата' ви. Аз съм на 34 и имам не точно щастлив 16годишен опит на любовния фронт с 'момчета'. Тия с 'отчаяната и търсеща себе си лелка' ги запазете за синовете си, че ако знаете те пък колко са отчаяни и търсещи себе си в различни легла - главата ще ви заболи.
И мъжете си пазете, че тези пък нещастно женени отчаяни 30-40-50годишни горканчовци как вършеят по сайтове за запознанства...
Аз си държа на тезата, че ако жената не си поживее и походи в 20те си години-(срещи , гаджета), към 30те става страшно.
От друга страна шавливото си е шавливо, та ако авторката 10 години е имала щастлива моногамна връзка, по всяка вероятност не е от шавливо тесто.
Отговарям ти като съпруга и майка на момче
И мъжете си пазете, че тези пък нещастно женени отчаяни 30-40-50годишни горканчовци как вършеят по сайтове за запознанства...
Аз също се запознах с мъжа ми като бях на 19г. Първата и единствена сериозна връзка ми е и се надявам така да си остане. Вече сме 14г заедно. Естествено съм харесвала някакви си на външен вид, била съм привлечена физически, но до там. Даже си споделяме някой като ни хареса по улицата 
И мен са ме харесвали и сваляли някакви си, но нито съм влизала в някакви фантазии и нереалистични очаквания, нито съм задълбавала. Ако всичко във връзката с партньора ти е наред, няма нужда да задълбаваш. През годините съм била съпричастна с любовните трепети на приятелки, гаджета, разочарования от поредния и тн. Аз се радвам, че съм срещнала моя човек, макар и толкова рано. Израстнахме заедно, променихме се, но винаги заедно, като част един от друг. Не мога да го опиша точно. Но ако ти не оценяваш човека до теб, и сериозно обмисляш изневяра, по-добре не го лъжи, а си кажи какво чувстваш. Може би има някакъв проблем между вас, който не е изговорен. Откритата комуникация е ключова за дългите връзки, а щом сте толкова време заедно предполагам говорите откровено. Кажи си какво ти тежи, може пък да се реши проблема и да спреш да се обсесваш по този малкия.
И мен са ме харесвали и сваляли някакви си, но нито съм влизала в някакви фантазии и нереалистични очаквания, нито съм задълбавала. Ако всичко във връзката с партньора ти е наред, няма нужда да задълбаваш. През годините съм била съпричастна с любовните трепети на приятелки, гаджета, разочарования от поредния и тн. Аз се радвам, че съм срещнала моя човек, макар и толкова рано. Израстнахме заедно, променихме се, но винаги заедно, като част един от друг. Не мога да го опиша точно. Но ако ти не оценяваш човека до теб, и сериозно обмисляш изневяра, по-добре не го лъжи, а си кажи какво чувстваш. Може би има някакъв проблем между вас, който не е изговорен. Откритата комуникация е ключова за дългите връзки, а щом сте толкова време заедно предполагам говорите откровено. Кажи си какво ти тежи, може пък да се реши проблема и да спреш да се обсесваш по този малкия. 
Авторке, интересът ти навън е следствие от проблемите вкъщи. Огледай проблемите и ги реши.
Страшно става не ако не походи, а ако се напъха в коловоза на главните гари Училище-Висше-Семейство и пропусне спирките Купони и Запознанства. Не е нужно да е правила изстъпления.
От друга страна шавливото си е шавливо, та ако авторката 10 години е имала щастлива моногамна връзка, по всяка вероятност не е от шавливо тесто.
Аз пък да ти кажа като бивше гадже/любовница/каквото подобно се сетиш на такива момчета - това майките хал-хабер си нямате колко ебл...любвеобилни са 'момчетата' ви. Аз съм на 34 и имам не точно щастлив 16годишен опит на любовния фронт с 'момчета'. Тия с 'отчаяната и търсеща себе си лелка' ги запазете за синовете си, че ако знаете те пък колко са отчаяни и търсещи себе си в различни легла - главата ще ви заболи.
И мъжете си пазете, че тези пък нещастно женени отчаяни 30-40-50годишни горканчовци как вършеят по сайтове за запознанства...
Аз си държа на тезата, че ако жената не си поживее и походи в 20те си години-(срещи , гаджета), към 30те става страшно.
От друга страна шавливото си е шавливо, та ако авторката 10 години е имала щастлива моногамна връзка, по всяка вероятност не е от шавливо тесто.
Отговарям ти като съпруга и майка на момче
И мъжете си пазете, че тези пък нещастно женени отчаяни 30-40-50годишни горканчовци как вършеят по сайтове за запознанства...
Имало ли е неуспешна бременност? Това ли е причината да искаш да си докажеш, че още те бива? Сърдита ли си подсъзнателно и на мъжа си, че не сте успели да имате дете? Сърдита ли си на себе си, останало ли е чувство за вина, за провал?
Струва ми се, че виждам не толкова страст към агнешкото, колкото желание за бягство.
Струва ми се, че виждам не толкова страст към агнешкото, колкото желание за бягство.
Казваш, че досега не си изпитвала чувства към друг. И към този не изпитваш, а само физическо привличане. А може и към мъжа си да не изпитваш чувства, щом си готова с лека ръка да загърбиш всичко. А и тези 5-часови разговори - говорят за липса на комуникация и близост с мъжа ти. Може би подсъзнателно усещаш, че това, което имаш с мъжа ти, всичките тези цели и т.н. не е това, което търсиш и затова си готова да играеш ва банк. Не мисля, че ще се повлияеш от форумните съвети, но ти желая накрая да излезеш от всичко с минимални "повреди", така да се каже, и да намериш себе си.
Лелки могат да са наборките на майките им и по-възрастни. Стига с тия лелки на 29 години... Да питаме 20-годишен как изглежда в неговите очи жена на 29. Няма да чуеш "лелка", сигурна съм. Може да е кака, лелка в никакъв случай.
Точно по причините които си описала е по добре авторката да не се впуска в авантюра която няма никакво бъдеще. Колко време ще се занимава един 20годишен с нея? Той не търси сериозна връзка, а тя си рискува брака. И да, с такава възрастова разлика тя си е лелка в сравнение с него и връстниците му.
Къде се виждаш след 5г? С твоя мъж, с дете? С някой друг? Липсва ти физическо привличане към мъжът ти? Внимание? Битовизмите и рутината ти идват в повече?
Ако седнеш и преосмислиш последните години и какво те кара да правиш това в момента, ще ти е по-лесно да решиш как да продължиш. Аз не виждам нещо сериозно да се случи с 20-годишния. Те тогава са с детски акъл.
Мъжът ти, ако е толкова топ, колкото го описваш бързо ще си намери нова. Ти обаче ако нямаш идея какво искаш, ще ти е много трудно.
Да, много имаш да губиш. Дори сега да замълчиш, след време като разбере и сам може да ти бие шута.
Нормално е да изпитваш физическо привличане към красив мъж. Въпросът при теб е, че си готова да прекрачиш някои граници, които не би имала желание да преминаваш, ако наистина държиш и уважаваш човека до теб. А и аз винаги съм казвала, че веднъж направено (и неразбрани от никой), ще бъде повторено, потретино и т.н. Сега е този 20-годишен, утре друг. Не един такъв пример има.
П.п Не, 29-годишните не са лелки. Някои изглеждат по-добре от 20-годишните. За 40-50г не знам тогава какво трябва да се каже...
Ако седнеш и преосмислиш последните години и какво те кара да правиш това в момента, ще ти е по-лесно да решиш как да продължиш. Аз не виждам нещо сериозно да се случи с 20-годишния. Те тогава са с детски акъл.
Мъжът ти, ако е толкова топ, колкото го описваш бързо ще си намери нова. Ти обаче ако нямаш идея какво искаш, ще ти е много трудно.
Да, много имаш да губиш. Дори сега да замълчиш, след време като разбере и сам може да ти бие шута.
Нормално е да изпитваш физическо привличане към красив мъж. Въпросът при теб е, че си готова да прекрачиш някои граници, които не би имала желание да преминаваш, ако наистина държиш и уважаваш човека до теб. А и аз винаги съм казвала, че веднъж направено (и неразбрани от никой), ще бъде повторено, потретино и т.н. Сега е този 20-годишен, утре друг. Не един такъв пример има.
П.п Не, 29-годишните не са лелки. Някои изглеждат по-добре от 20-годишните. За 40-50г не знам тогава какво трябва да се каже...
В привидно сходна ситуация сме. Най-вече относно първопричината за всичко. Подтикната от предположението на Ева, ти прочетох публикациите. Явно цялата празнота идва от неуспешната бременност. (прощавай ако бъркам.)
--- Накратко за мен. Около твоите години съм. 6 годишна връзка. С абсолютно всичко, което описа и ти. Чудесен мъж и отношения.
Но...
Преди известно време загубих бебето ни.Още не съм се решила да опитаме. Той иска.
Не съм му изневерявала никога.
Комуникацията ни я няма много, много. Желанието за близост винаги идва от него. При мен почти го няма.А преди загубата не бях такава. Той е човекът, от който пожелах дете. Той е човекът, с който създадох дом..
А сега съм в подобно на твоето положение..
При мен целувки няма.. Никаква близост дори...
Става въпрос за колега. Разликата е приблизително 20 години. Имах проблеми на работа.Той заставаше зад мен и продължава да го прави.. В моменти, в които щеше да ми е непоносимо пребиваването там, той ми е огромна подкрепа. Просто си говорим, но минава понякога и 1 час..Различни теми..За работа, за животът му и различни периоди от него. Никога не говоря за личния си живот. Знае само, че имам връзка и живея с някого. Наскоро реши да отбележи как само да се появи възможност, трябва да отидем заедно на някое обучение. Преди няколко дни отваряйки вратата, излизах с гръб от една стая и усетих, че се блъскам в някого. Като се обърнах, той беше зад мен. Казах му, че се извинявам.Той каза не се извинявай, беше много приятно, жалко, че имаше други хора наоколо. Досега това са най-дръзките думи, които си е позволявал да използва. Няма смисъл да говоря за начина, по който ме гледа, стойката, усмивката и всичко останало... Въпреки годините изглежда много привлекателен. Висок, строен, стегнат, почти без нито една сериозна бръчка.
Много ме е страх. Но поне реших да си го излея. Може би ако прочета негативните ви коментари, малко ще се отрезвя. Всеки път, в който погледна часовника при разговор с него си казвам, че е редно вече да ставам, а не мога да мръдна от стола.
И за протокола. Разбира се, че има съпруга. Изневеряват си взаимно, доколкото знам. Децата му са на моята възраст. За да е пълна тази нелепа картина.
--- Накратко за мен. Около твоите години съм. 6 годишна връзка. С абсолютно всичко, което описа и ти. Чудесен мъж и отношения.
Но...
Преди известно време загубих бебето ни.Още не съм се решила да опитаме. Той иска.
Не съм му изневерявала никога.
Комуникацията ни я няма много, много. Желанието за близост винаги идва от него. При мен почти го няма.А преди загубата не бях такава. Той е човекът, от който пожелах дете. Той е човекът, с който създадох дом..
А сега съм в подобно на твоето положение..
При мен целувки няма.. Никаква близост дори...
Става въпрос за колега. Разликата е приблизително 20 години. Имах проблеми на работа.Той заставаше зад мен и продължава да го прави.. В моменти, в които щеше да ми е непоносимо пребиваването там, той ми е огромна подкрепа. Просто си говорим, но минава понякога и 1 час..Различни теми..За работа, за животът му и различни периоди от него. Никога не говоря за личния си живот. Знае само, че имам връзка и живея с някого. Наскоро реши да отбележи как само да се появи възможност, трябва да отидем заедно на някое обучение. Преди няколко дни отваряйки вратата, излизах с гръб от една стая и усетих, че се блъскам в някого. Като се обърнах, той беше зад мен. Казах му, че се извинявам.Той каза не се извинявай, беше много приятно, жалко, че имаше други хора наоколо. Досега това са най-дръзките думи, които си е позволявал да използва. Няма смисъл да говоря за начина, по който ме гледа, стойката, усмивката и всичко останало... Въпреки годините изглежда много привлекателен. Висок, строен, стегнат, почти без нито една сериозна бръчка.
Много ме е страх. Но поне реших да си го излея. Може би ако прочета негативните ви коментари, малко ще се отрезвя. Всеки път, в който погледна часовника при разговор с него си казвам, че е редно вече да ставам, а не мога да мръдна от стола.
И за протокола. Разбира се, че има съпруга. Изневеряват си взаимно, доколкото знам. Децата му са на моята възраст. За да е пълна тази нелепа картина.
6 години са си 6 години да, ама защо да стават 7,8,... и тогава да се разделяте, защото перспектива нито в тази, нито в на авторката виждам, след като се разбраха някои подробности. 
Анонимна, търсиш някой, който да ти компенсира това, което нямаш ти самата - любов, сила, подкрепа. Когато изчезне необходимостта от това компенсиране, ще изчезнат и "чувствата" към този човек. Наистина - сходна ситуация с авторката на темата - след проблеми във връзката, вместо решаването им или раздяла - търсене на нещо навън. Може пък тези погледи навън да ускорят раздялата, която иначе не бихте предприели?
Тва жената е вечно недоволно същество.
Като си непостоянна не дръж връзки по 5-10 год.
Имаш мъж мечта, ама не... тръгнала да гони дивото,щото си мисли, че ще почувства голямо удовлетворение.
Няма да почустваш нищо,освен малко четкане на егото, след това ще се самообвинявяш.
Ако си решила да си с мъжът мечта за друг място няма.
Всички ти го казаха,не си прави изводи,че оня 20-годишен ще ти обърне по-специално внимание, освен един или няколко топвания на чушката.
Интересна си докато не те е минал.
Като си непостоянна не дръж връзки по 5-10 год.
Имаш мъж мечта, ама не... тръгнала да гони дивото,щото си мисли, че ще почувства голямо удовлетворение.
Няма да почустваш нищо,освен малко четкане на егото, след това ще се самообвинявяш.
Ако си решила да си с мъжът мечта за друг място няма.
Всички ти го казаха,не си прави изводи,че оня 20-годишен ще ти обърне по-специално внимание, освен един или няколко топвания на чушката.
Интересна си докато не те е минал.
Анонимен, винаги един нов човек, "чист" от битови случки, караници, общ живот, който има и интригуваща външност може да ти замае главата. Но до там. Дай си месец два, да го наблюдаваш и да му се наситиш. Защото живота не е само сладки приказки и трепети и за да ги имаш, трябва да се трудиш ако човека до теб си заслужава. Не забравяй, че не само ти си изгубила дете, то е било и на мъжа ти. Ако наистина не желаеш да си със съпруга си и не виждаш бъдеще, то първо го напусни, после мисли за колеги. Успех.
Анонимния пак го разбирам донякъде, защото е имал възможност да опознае въпросния колега и да го хареса, докато авторката на темата има тръпка съм непознат на 20 години, което отвсякъде не си заслужава времето и емоциите.
И двете случки са съвсем нормални, на мене са ми странни хора с връзки от години, непогледнали друг човек. Случват се подобни залитания, отделен въпрос е докъде ще стигнат нещата. Тук не видях намесени деца в картинката, а само дългогодишни и може би поизчерпани връзки. Да си опичат акъла девойките, ама да не се вкарват в големи драми, каквито всъщност няма, защото малко или много все още са свободни елементи.
И двете случки са съвсем нормални, на мене са ми странни хора с връзки от години, непогледнали друг човек. Случват се подобни залитания, отделен въпрос е докъде ще стигнат нещата. Тук не видях намесени деца в картинката, а само дългогодишни и може би поизчерпани връзки. Да си опичат акъла девойките, ама да не се вкарват в големи драми, каквито всъщност няма, защото малко или много все още са свободни елементи.
...През изминалата година претърпяхме трагедия, която сякаш се отрази много повече на мен. Това ме накара да се почувствам празна, започнах да се държа дистанцирано, ежедневие, задължения, честно казано чувствах се на 100 години. Той ме изчакваше да се съживя. ....
Но ако самата ти се разровиш, всичко наред ли е в идеалната ти връзка? Перспектива виждаш ли? Да не би да сте зациклили? Все пак десет години са това, а не пишеш за деца, женитби и прочие иначе нормални неща, когато хората са обвързани.
Вие си знаете какво искате от живота и кога го искате, не се опитвам да ти поставям срокове. Но за теб наред ли е всичко? Ако е наред - бий дузпата на младежа и си живей с любимия мъж. Било е просто залитане, случва се на всеки.
Но ако виждаш проблем, еднообразие, липса на перспектива - поговори с мъжа до теб и променете нещо, така че на теб да ти е интересно, романтично и да не ти шарят очите в търсене на свалки. Нали нямаше да търсиш, ако си имаш всичко, както твърдиш.
На мен ми се струва, че виждам някакъв така да се каже "феномен" на човек, който от много дълго не е бил сам и му липсва тръпката на ухажването, флирта, запознаването, срещи. Това е според мен, нищо повече. Има и други такива хора. Имат сериозни връзки от дълго време, отдавна не знаят какво е тепърва да си изясняват чувства, да започват нещо.
Не бъркай флирта с нещо повече. Онзи е хлапак и несериозен. Личи по това, че сваля обвързана жена. Не си заслужава според мен.
Не бъркай флирта с нещо повече. Онзи е хлапак и несериозен. Личи по това, че сваля обвързана жена. Не си заслужава според мен.
Axelalia, според мен си в депресия.
Прекъсни всякакви връзки с младежа. След няколко срещи ще ти е вече безинтересен, само ще те е яд, че по този начин си се опитала да си помогнеш.
Не казвай нищо на мъжа ти, ако го обичаш.
Потърси някаква помощ за депресията. Много често хората, които страдат от нея си мислят, че е просто умора или временни настроения и я подценяват. Нещата бавно се влошават. Дори най-близките често не подозират какво се случва вътре в хората, с които живеят.
Не смятам, че това което става е желание за живот, защото авторката не се е наживяла. Точно пък след загуба на дете ще ѝ се живее и дивее, как ли пък не. По-скоро е обратното. Мисля, че подсъзнателно търси помощ и от себе си и от мъжа си. Естестено не е това правилният начин, но депресията затова е сериозна и много коварна болест, защото не може да се излекува с това някой да ти каже, че трябва да си щастлив и радостен.
Прекъсни всякакви връзки с младежа. След няколко срещи ще ти е вече безинтересен, само ще те е яд, че по този начин си се опитала да си помогнеш.
Не казвай нищо на мъжа ти, ако го обичаш.
Потърси някаква помощ за депресията. Много често хората, които страдат от нея си мислят, че е просто умора или временни настроения и я подценяват. Нещата бавно се влошават. Дори най-близките често не подозират какво се случва вътре в хората, с които живеят.
Не смятам, че това което става е желание за живот, защото авторката не се е наживяла. Точно пък след загуба на дете ще ѝ се живее и дивее, как ли пък не. По-скоро е обратното. Мисля, че подсъзнателно търси помощ и от себе си и от мъжа си. Естестено не е това правилният начин, но депресията затова е сериозна и много коварна болест, защото не може да се излекува с това някой да ти каже, че трябва да си щастлив и радостен.
Здравейте от леля. Та... лелка няма да се оправдава, пишеш ли тук - искаш мнение и то изобщо не е задължително то да ти харесва. Наистина няма проблем, момичета. Една от вас каза, че си чешете езиците – ами благодаря, че ги почесахте, благодаря ви и за споделеното мнение. Внимателно прочетох всеки един от вашите коментари. Една връзка не може да бъде описана в 20 изречения. Връзката ми не е перфектна, нито мъжа ми - нито както вече знаете- аз. Трудностите често сплотяват двойката, но има и такива, които те сриват – теб, а оттам и вас. И тогава си трябва много усилия, за да я подхраниш. А истината е, че аз се изгубих някъде по пътя и трябва да се намеря. Не съм готова и не искам да кажа чао на всичко, което имам. И не, не мисля, че трябва да говоря с когото и да е било, вие ми бяхте достатъчни. Проблемите, които имам идват от мен и аз със себе си трябва да се разбера. Относно младежа – не знам колко е стока, но колко може да е на 20, той на моите години не е бил, но аз на неговите съм била и знам колко много се променя човек за 10 години. Не допускам, че нещо може да се случи тук, по-скоро проблема идва от мислите, свързани с него. Това наистина ме обърка, защото не ми се е случвало досега. Също знам, че той е просто повода, а причините са други. Отново благодаря!
Изживейте емоцията, няма гаранции в тоз живот, след година може и мъжът до вас да залитне. Щом веднъж сте се огледала навън, значи настоящите отношения са в някаква степен изчерпани. Отношенията с 20 годишен младеж може да са краткотрайни, може пък и дълготрайни да се окажат. Моя близка е с 10 г. по-възрастна от мъжа си, запознаха се, когато той беше на 21, заедно са още и с две деца
Може би наистина авторката има някакви липси във връзката. Застой в отношенията. Тя не пише за деца или планиране на такива. От къде се появи тази история със загубата на бременност?
Принципно, появата на дете е естествен ход на подобна връзка, но пък може и да имат други желания и цели за момента. Важното е да са взаимни. Не единия да иска дете, а другия да обикаля света. Моя мъж искаше дете доста време преди аз да поискам. Изчака ме може би две-три години да се реша на тази стъпка. До последно не бях сигурна, че го искам. Сега, като го имам
знам, че е било най-правилното решение в живота ми и се радвам, че се доверих на мъжа ми да ме убеди.
Може би различия в това как виждате бъдещето на връзката е някакъв проблем. Може би ти искаш нови тръпки и не ти се занимава с памперси, а той иска семейство. Ти си знаеш къде са ви разминаванията. Работи върху връзката си, анализирай, говори с човека и разбери какво искаш за в бъдеще.
Принципно, появата на дете е естествен ход на подобна връзка, но пък може и да имат други желания и цели за момента. Важното е да са взаимни. Не единия да иска дете, а другия да обикаля света. Моя мъж искаше дете доста време преди аз да поискам. Изчака ме може би две-три години да се реша на тази стъпка. До последно не бях сигурна, че го искам. Сега, като го имам
знам, че е било най-правилното решение в живота ми и се радвам, че се доверих на мъжа ми да ме убеди.Може би различия в това как виждате бъдещето на връзката е някакъв проблем. Може би ти искаш нови тръпки и не ти се занимава с памперси, а той иска семейство. Ти си знаеш къде са ви разминаванията. Работи върху връзката си, анализирай, говори с човека и разбери какво искаш за в бъдеще.
Формално погледнато, това е много лична тема и авторката донякъде сбърка, че я постави на всеослушание.
Още по-формално погледнато е, че 20 годишният е само повод. Естествено че няма бъдеще, ако въобще има развръзка.
Въпросът е в рутината в една връзка, омръзването, дори всичко да е привидно перфектно. Та тя е само на 29. Тепърва ще има трепети (ако ги иска), връзки, развръзки, разочарования и късни влюбвания. Къде е казано, че връзка, брак или не, би трябвало да продължи доживот. Е, има и такива. Но в наши дни са по-скоро изключения.
И изобщо защо трябва да има морализаторско поклащане на пръст. Всеки е свободен да живее живота си както намери за добре. И не дължи сметка на никого. А тук дори няма дете. Връзка от двама души, във времето и пространството. Откъс от време.
Още по-формално погледнато е, че 20 годишният е само повод. Естествено че няма бъдеще, ако въобще има развръзка.
Въпросът е в рутината в една връзка, омръзването, дори всичко да е привидно перфектно. Та тя е само на 29. Тепърва ще има трепети (ако ги иска), връзки, развръзки, разочарования и късни влюбвания. Къде е казано, че връзка, брак или не, би трябвало да продължи доживот. Е, има и такива. Но в наши дни са по-скоро изключения.
И изобщо защо трябва да има морализаторско поклащане на пръст. Всеки е свободен да живее живота си както намери за добре. И не дължи сметка на никого. А тук дори няма дете. Връзка от двама души, във времето и пространството. Откъс от време.
Тя малко постави така темата, все едно не е на 29 години с връзка, ами е омъжена от векове и сега има бурен извънбрачен романс. А реално имаме момиче с дълга връзка, което се е целунало с друг мъж. Чудо голямо. Явно не й стиска да зареже питомното и от там драмата, че и темата.
Скука,монотонност,всичко е лежерно животът ви се подрежда перфектно,но на вас ви се играе!?Защо на 29 сте,не сте толкова млада и наивна, имате хубав живот и решавате,че видите ли,колко интересно нещо ви праща живота, любовна афера с младеж, който тепърва се гмурва в сладостите на житейскиятпът.Едва ли има нещо,кой знае какво да ви предложи, сякаш искате отново да се върнете във вашият такъв незрял период,да почерпите свеж въздух но няма да е същото,ще се уморите и то бързо.И, защо искате да кажете и да нараните съпругът си,да сте честна,да го жегнете.След като сте обичана,желана и обгрижвана от прекрасен партньор,нямате повод да всявате смут в подреденият ви свят,заради някаква щуротия!
Авторката не споменава каква трагедия се е случила в семейството. Не е и важно в този контекст. Хубаво е да знаеш, че е абсолютно човешки инстинкт след преживяна трагедия човек да го обхване на всяка цена желание да намери някъде щастие, да усети пак радостта от живота, да се почувства млад и жив. Много психолози могат да ти разкажат за доста подобни случки, не е единствена или уникална твоята реакция, дори е доста често срещана.
Не споменаваш ти дали още си влюбена в съпруга си? На 19 сте тръгнали да градите живот заедно - на 29 още ли искаш това? Говориш за злепоставяне на съпруга и връзката си, но желаеш ли да ги запазиш?
Дали е много добър мъж и дали е по-добър мъж от тези на приятелките ти, няма кой знае какво значение - ти пак може да не го обичаш и да не желаеш повече съвместен живот с него.
Не споменаваш ти дали още си влюбена в съпруга си? На 19 сте тръгнали да градите живот заедно - на 29 още ли искаш това? Говориш за злепоставяне на съпруга и връзката си, но желаеш ли да ги запазиш?
Дали е много добър мъж и дали е по-добър мъж от тези на приятелките ти, няма кой знае какво значение - ти пак може да не го обичаш и да не желаеш повече съвместен живот с него.
Добре де, възможно ли е да се влюбиш в друг, ако обичаш мъжът си ? Никога не съм била влюбена в двама едновременно....
Мисля си, че ако се влюбя в друг, значи това е краят на сегашната ми връзка.
Мисля си, че ако се влюбя в друг, значи това е краят на сегашната ми връзка.
Тя не се е влюбила, била е увлечена. И значи нещо трябва да направят с мъжа за връзката си.
На човек понякога започва да му е тесен светът, не е нужно да има виновни. Духа, вали, трещи но има път да измине. Ако остане на зАвет има една поука, ако мине през бурята има друга. Ще избереш каквото е нужно на душата ти в този момент и ще си носиш поуката от това, ние сме масовка, не ни приписвай излишна мъдрост.
"Если нельзя, но очень хочется, то можно."
Руска женска поговорка.
Руска женска поговорка.
"Если нельзя, но очень хочется, то можно."
Руска женска поговорка.
Руска женска поговорка.
Просто ще ме убиете.... След като има някаква рутина - т.е. всичко си е наред и остава просто да се наслаждавате на живота, да си правите планове, да се радвате един на друг - изведнъж - хоп - влязохме в рутина, трябва да си намеря друг..... Никога не съм го разбирал това мислене...
Хайде нека всеки, който има дълга връзка, да си сложи ръка на сърцето и да каже, че никога не е влизал в рутина. (Под дълга връзка не подразбирам 5 месеца 
) И какво, всеки път да сваляте някого за разтуха? Да, някой така прави, друг направо прекъсва връзката. Въпрос е на лично решение. Но ако има смисъл фразата "да се бориш за връзката си", аз го виждам именно в такива ситуации.
Има неща, които не можеш да толерираш и идва момент нещата да се рестартират, но не мисля, че за това трябва да сменяш партньора с непознат, който ще е много ок, докато не го опознаеш и пак дойдеш на същия кръстопът.
) И какво, всеки път да сваляте някого за разтуха? Да, някой така прави, друг направо прекъсва връзката. Въпрос е на лично решение. Но ако има смисъл фразата "да се бориш за връзката си", аз го виждам именно в такива ситуации.Има неща, които не можеш да толерираш и идва момент нещата да се рестартират, но не мисля, че за това трябва да сменяш партньора с непознат, който ще е много ок, докато не го опознаеш и пак дойдеш на същия кръстопът.
Uncommon, рутината не е причина за раздяла, а липсата на отношение и внимание, липсата на чувства, липсата на нещо занапред, което да ви води двамата - обща цел, общи принципи и виждания. Така мисля аз. Рутината, ако всичко друго е наред, ти отваря нови хоризонти, спокойствие за да правиш нещо, което и на двамата ви харесва, нови идеи и виждания (да не използвам мечти, че ми звучи захаросано).
Аз честно казано не вярвам, че такива неща могат да се стопират и игнорират веднъж в разгара си. Не, не е влюбване и след 1-2 месеца ще ти е безразличен младежа.
Между другото, ако беше мъж в твоята ситуация, хич нямаше да пише или пита, да се обвинява и самоанализира. Директно щеше да е скочил в леглото и после да се чуди зле ли е направил (в случай, че има някакъв морален компас).
Между другото, ако беше мъж в твоята ситуация, хич нямаше да пише или пита, да се обвинява и самоанализира. Директно щеше да е скочил в леглото и после да се чуди зле ли е направил (в случай, че има някакъв морален компас).
Между другото, ако беше мъж в твоята ситуация, хич нямаше да пише или пита, да се обвинява и самоанализира. Директно щеше да е скочил в леглото и после да се чуди зле ли е направил (в случай, че има някакъв морален компас).
Аз не знам какво точно се визира под "рутина". Ние примерно, достигнахме етап на връзката, в който имаме всичко - дом, дете, работа, общи забавления, почивки. Да, ежедневието е пълно с битовизми, то и не може как да не е, след като имаш дете и ходиш на работа. Но аз се чувствам удовлетворена и спокойна, че най-после имам всичко, което съм искала. Преди все имаше напрежение - да завършим висше, да си намерим добра работа, да успеем да си купим дом, да го обзаведем, да стане "бебето", дали ще се справим и тн. А сега чувствам някакво вътрешно спокойствие, че ми е уредено всичко и единствено ми остава да се наслаждавам на живота. Това ако е рутина, значи аз обичам и се наслаждавам на рутината но не при всички е така, разбира се. Затова човек трябва да се анализира и познава, за даа знае кое ще му донесе личното щастие.
но не при всички е така, разбира се. Затова човек трябва да се анализира и познава, за даа знае кое ще му донесе личното щастие. 
Между другото, ако беше мъж в твоята ситуация, хич нямаше да пише или пита, да се обвинява и самоанализира. Директно щеше да е скочил в леглото и после да се чуди зле ли е направил (в случай, че има някакъв морален компас).
Аз имам дъъъъъъъълга връзка. Някой пита по-нагоре. Обожавам спокойствието, познатото, близкото, рутината. Грам не ми е омръзнало, нито ме блазнят някакви потенциални тръпки. Не са моята чаша чай. Жена си се чувствам до мозъка на костите и не изпитвам необходимост някой страничен мъж да ми го показва или доказва... Но аз си се познавам. Знам какво искам и си го гоня до дупка. И ей това, последното е най най най-важното. Да се познаваш и да знаеш какво ти пълни душата.
Много ясно, че не всички мъже изневеряват при възможност. Чак толкова малоумни същества не са.
Всички – не. Но масово – при подходяща възможност – не пропускат. Определено си задават по-малко въпроса "Дали да...?"
Блажени са вярващите
Не всички са си го намерили на улицата все пак, извинете ме за израза. Така, че хайде да не обобщаваме.
Това пък въобще не е фактор.
Скрит текст:
По лични наблюдения, колкото по-високо в социалната стълба, толкова по-голям 'разврат' търсят и толерират. Сори за думата. Не се сещам с какво да я заменя в момента.
По лични наблюдения, колкото по-високо в социалната стълба, толкова по-голям 'разврат' търсят и толерират. Сори за думата. Не се сещам с какво да я заменя в момента.
По лични наблюдения, колкото по-високо в социалната стълба, толкова по-голям 'разврат' търсят и толерират. Сори за думата. Не се сещам с какво да я заменя в момента.
Може и така да е. Тема за размисъл
Понякога на човек просто нещо не му достига и си го търси. Дали го търси на правилното място, е друг въпрос.
А връзката със социалната стълбица според мен е до толкова, че тези на по-високите стъпала имат по-голяма склонност да усложняват нещата, на по-ниските действат по-първично. Но и горе, и долу все са хора и нищо човешко не им е чуждо.
А връзката със социалната стълбица според мен е до толкова, че тези на по-високите стъпала имат по-голяма склонност да усложняват нещата, на по-ниските действат по-първично. Но и горе, и долу все са хора и нищо човешко не им е чуждо.
А според мен хората са доста егоцентрични и разглезени, хедонизмът е въздигнат в някакъв култ. Малко нещо да им се накриви капата, и са склонни да се откажат. Повечето не са готови да работят за връзката си, да направят компромис с егото си или забавленията си (не знам защо, но като гледам примерите около себе си, пък и тук като чета, това важи главно за мъжете; но., разбира се, срещат се и обратните случаи).
Авторката да си помисли хубаво какво толкова може да очаква от живота, което да е по-добро от настоящото. В крайна сметка всяка връзка стига до рутина, битовизми и бясното сърцебиене от началото преминава в по-равномерен (но пак доста приятен) ритъм. Няма нищо лошо в сигурността и предсказуемостта - особено на фона на действителните алтернативи. Който не цени хубавия си и предсказуем живот, може би трябва да преживее малко сътресения, болка, предателства и прецаквания.
Авторката да си помисли хубаво какво толкова може да очаква от живота, което да е по-добро от настоящото. В крайна сметка всяка връзка стига до рутина, битовизми и бясното сърцебиене от началото преминава в по-равномерен (но пак доста приятен) ритъм. Няма нищо лошо в сигурността и предсказуемостта - особено на фона на действителните алтернативи. Който не цени хубавия си и предсказуем живот, може би трябва да преживее малко сътресения, болка, предателства и прецаквания.
Имаше някаква притча за Човекът и следващата цел в живота. Та, ако няма такава, умрял си. Нужни са цели, за да се борим с нещо.
Кой- каква си поставя… Ум царува, ум робува…
П.П. И какво, авторката? След 5 год с някой нов, пак ще ти се доще и ще се оправдаеш с друго. Защо не си кажеш, че ти се такова с някой друг? Влюбена жена няма очи за такова.
Кой- каква си поставя… Ум царува, ум робува…
П.П. И какво, авторката? След 5 год с някой нов, пак ще ти се доще и ще се оправдаеш с друго. Защо не си кажеш, че ти се такова с някой друг? Влюбена жена няма очи за такова.
Аз имам дъъъъъъъълга връзка. Някой пита по-нагоре. Обожавам спокойствието, познатото, близкото, рутината. Грам не ми е омръзнало, нито ме блазнят някакви потенциални тръпки. Не са моята чаша чай. Жена си се чувствам до мозъка на костите и не изпитвам необходимост някой страничен мъж да ми го показва или доказва... Но аз си се познавам. Знам какво искам и си го гоня до дупка. И ей това, последното е най най най-важното. Да се познаваш и да знаеш какво ти пълни душата.
Здравей!
Мисля да подходя съпричастно и да ти разкажа моя опит.
Мъжа ми, с когото сме заедно от 7 години е един от малкото мъже, с главно М, които познавам. Мъж мечта! Заможен, собствен дом, добре развит бизнесмен, изключително класен мъж, впечатлена съм, че е Българин - притежава качества присъщи за руски мъже - аз съм израснала и родом от Русия -. Невероятен любовник, страстен, очите му просто умеят да изпиват, винаги е носил в себе си онова животинското и не принудено качество да те завърти като в буря. Мъжа ми е изключително отговорен, и въпреки това запазил способността си да умее да държи интереса и пламъка на жена си, няма да го хваля повече, дано добиеш представа. Преди година, съвсем случайно едно момче в Драгалевци ме удари с колата, когато слязох се оказа, чв го познавам - работи в софавто авангард, където всяка седмица оставям колата си за почистване. Обяснението му беше, че ме е ударил умишлено и целенасочено, изпаднала му била възможност да поговори с мен в неформална обстановка - приказка. Покани ме на следващия ден в салона, за са оправи колата ми. Оттогава влязох в една матрица, един хлапак успя да ми завърти мозъка като на дете в детски ясли, чувствах се неземно, никога не съм била лишена от мъжко внимание и то не от какви да е мъже, а краката ми омекнаха пред един хлапак... Много време живях в тайна и се чувствах много готино, защото тайната, срещите и не познатото, нвизживяното, тръпката от забраменото те карат да се чувстваш така, семейната битовизмия, колкото и добре и спокойно да живееш те карат да забравяш къде и кой си. Ако бях сама може би нямаше да хлътна никога по такъв тип мъж, възраст и възможности. По начало рускините са много разкрепостени и податливи жени в сексуальные отношения. В крайна сметка влязох в филм от който не виждах изход. В един момент споделих на мъж какво става, нямах обяснение, мъжа ми беше човека, който отвори очи за това, което ти казвам аз сега. Прости, и до ден днешен с чисто сърце ми простил, заедно сме, ааз имам обица на ухо. Моя мъж е простил, нп някой друг навярно не би, или дори да връзка няма да е същата, затова мисли много добре какво ше правиш и как ще излезеш от ситуацията, защото това е мимолетно и може да коства много време от живот, минало и бъдеще. Повече жени забравят стойността, реально колко са техните мъже, какви са и какво могат да дадат, и се подхлъзват по такива капанпета, както ги наричам. Внимавай много, защото не си струва, не и когато падаш на по- ниско ниво.
Мисля да подходя съпричастно и да ти разкажа моя опит.
Мъжа ми, с когото сме заедно от 7 години е един от малкото мъже, с главно М, които познавам. Мъж мечта! Заможен, собствен дом, добре развит бизнесмен, изключително класен мъж, впечатлена съм, че е Българин - притежава качества присъщи за руски мъже - аз съм израснала и родом от Русия -. Невероятен любовник, страстен, очите му просто умеят да изпиват, винаги е носил в себе си онова животинското и не принудено качество да те завърти като в буря. Мъжа ми е изключително отговорен, и въпреки това запазил способността си да умее да държи интереса и пламъка на жена си, няма да го хваля повече, дано добиеш представа. Преди година, съвсем случайно едно момче в Драгалевци ме удари с колата, когато слязох се оказа, чв го познавам - работи в софавто авангард, където всяка седмица оставям колата си за почистване. Обяснението му беше, че ме е ударил умишлено и целенасочено, изпаднала му била възможност да поговори с мен в неформална обстановка - приказка. Покани ме на следващия ден в салона, за са оправи колата ми. Оттогава влязох в една матрица, един хлапак успя да ми завърти мозъка като на дете в детски ясли, чувствах се неземно, никога не съм била лишена от мъжко внимание и то не от какви да е мъже, а краката ми омекнаха пред един хлапак... Много време живях в тайна и се чувствах много готино, защото тайната, срещите и не познатото, нвизживяното, тръпката от забраменото те карат да се чувстваш така, семейната битовизмия, колкото и добре и спокойно да живееш те карат да забравяш къде и кой си. Ако бях сама може би нямаше да хлътна никога по такъв тип мъж, възраст и възможности. По начало рускините са много разкрепостени и податливи жени в сексуальные отношения. В крайна сметка влязох в филм от който не виждах изход. В един момент споделих на мъж какво става, нямах обяснение, мъжа ми беше човека, който отвори очи за това, което ти казвам аз сега. Прости, и до ден днешен с чисто сърце ми простил, заедно сме, ааз имам обица на ухо. Моя мъж е простил, нп някой друг навярно не би, или дори да връзка няма да е същата, затова мисли много добре какво ше правиш и как ще излезеш от ситуацията, защото това е мимолетно и може да коства много време от живот, минало и бъдеще. Повече жени забравят стойността, реально колко са техните мъже, какви са и какво могат да дадат, и се подхлъзват по такива капанпета, както ги наричам. Внимавай много, защото не си струва, не и когато падаш на по- ниско ниво.
Цитат
.. Преди година, съвсем случайно едно момче в Драгалевци ме удари с колата... Обяснението му беше, че ме е ударил умишлено и целенасочено.