Неща,които да обясняваме на децата

Моето дете не е толкова голямо, но също обясняваме вкъщи до откат и съм твърдо убедена, че за нея това е правилното.
Предпочитам да чуе от нас обяснения за това какво е гей, стриптизьорка и откъде идват бебетата, отколкото да вярва на децата в градината или нещо попаднало ѝ от медиите.
За протокола - не гледа телевизия, освен детски по Нетфликс сутрин уикендите. Тръшка се за таблет, защото по-големите ѝ братовчеди имат и я оставят да играе игри, но няма да получи.

За гейове не,но пък за лесбийки ме беше попитала.. 😁
Какво значило,ако две момичета се хванат за ръце..? Първо се зачудих,после и отговорих,че или са приятелки или сестри.След,което последва "а нещо друго" и аз в тъча..Казах и,че някои хора се харесват дори и да са от един и същи пол,но това не е правилно.За това има мъже и жени.
Но повечето и въпроси по-скоро са други.
За ситуации,държание,качества..

Аз имам колега гей, който ни е горе-долу и съсед, редовно идва вкъщи, водил е и приятеля си. Не съм ѝ обяснявала какво е правилно и какво не, а че се случва и това не пречи на мен да ми е приятел.
Честно казано се надявам да ѝ задоволяваме любопитството, че с някои теми усещам, че съм в края на капацитета си😄

Не сте само вие..!  😁

не и казвайте кое е правилно, то е правилно, но според вас. Попитайте я, тя какъв приятел би искала да има -мъж или жена, тя ще ви каже (предполагам) мъж, обикновено децата гледат модела на родителите. Но ще си мисли, че тя е избрала, а не, че вие сте и наложили.

Ето,за това пуснах темата Благодаря за съвета 🌹 Не бях се замислила да я питам тогава за това..

Предстои ми да мина по този път, но съм на мнение, че на децата не трябва да им се спестява нищо. Да, трябва да се даде информация по начин, подходящ за възрастта им, но все пак ако питат нещо трябва да им се каже истината. Това, че са малки, не ги прави глупави, напротив.

С мъжа ми сме на едно мнение-детето ни,трябва да знае.Когато,каквото попита,му се отговаря много подробно.Естествено съобразено с възрастта.На почти 10 години е.От много малък задава въпроси,на които се отговаря веднага.Ако аз не знам отговора,изчакваме баща му от работа и той отговаря.Задава много медицински въпроси,а баща му е лекар и знае нещата повече от мен.Децата са по принцип любопитни,защото това им е в природата.Ако не питат,няма да знаят.За да научат всичко за света,трябва да питат.Предпочитам от нас да знае истината,отколкото да слуша измислиците на децата от класа му.Миналата седмица учили за прилепите и един съученик се изцепил,че се хранели с кръв.Моя син веднага го контрирал,че в България нямаме такъв вид прилепи,и че нашите се хранят с насекоми.Този пример смятам,че е достатъчно показателен защо трябва да се обяснява на децата,когато попитат(дори и да не питат).Мисля,че е добре всяко семейство да отделя на детето/децата си време в което да говорят за всичко,дори и да не са задали въпрос за това.На малка възраст могат да запомнят доста информация и затова сме на мнение,че това трябва да се използва от родителите да научат децата на много неща от обща култура.

Много подробно не трябва да се отговаря. Според възрастта е. Отговаряте с две думи, не лъжете, и гледате детето дали е задоволило любопитството. Ако не е, детето задава още уточняващи въпроси.

И мен 7 годишната ми дъщеря ме е питала дали две момичета или две момчета могат да се оженят. Опитвам се да я уча на толерантност. Отговорих й, че могат и в това няма нищо лошо, само, че са съжаление няма да могат да имат общи деца, чисто биологично. Питала ме е защо някои деца са с тъмна кожа, обяснявам за расите и континентите и, че това не ги прави с нищо различни от нас, че в Африка също има бели хора и няма да им е приятно да ги считат за различни.  Питала ме е и за смъртта. Какво става, когато някой умре. Това е най-сложният за мен въпрос. Обяснявам й аз в какво вярвам и, че починалите ни близки живеят в спомените ни. На неудобни въпроси от типа защо пуша също отговарям откровено. За дядо Коледа още не съм разкрила истината, но ако ме попита тази година, ще й обясня. Смятам, че децата трябва да порастват постепенно.

Аз пък отговарях на въпроса, какво прави баба, като е умряла и може ли да лети.

един възможен отг:  "една част от нея може да лети". Детето явно е чувало нещо в тази посока и чака потвърждение. Това е неговото си обяснение за смъртта  и чака да види дали е право.

Ее, аз казах, че не може да лети и изобщо нищо не прави по цял ден. От това той си направи извода, че не е хубаво да си умрял. Което е съвсем вярно, и на мен не ми харесва.

Аз за смъртта чистосърдечно си признах, че не знам какво се случва. Разказах също за вярванията на хората, простичко, без много детайли.
Сега има дете със синдром на Даун в училище и задава много въпроси. Но вижда, че децата го намират за странно, отбягват го или го съжаляват, а някои даже го имитират и дразнят,
 и въобще това с толерантността в училище не знам дали е възможно и дали наистина училището помага за интегрирането на такива дечица.

Като му кажеш, че не знаеш какво се случва, ще доведе до страх, от неизвестното. То засега се е поуспокоило, защото и вие не знаете, но то сигурно продъжава да търси отговор.

Децата с Даун- да, много им е трудно, но ако не се научат сега да живеят с останалите, няма как. Някои ще успеят да се нагодят какво да питат и какво не. Други ще преодолеят подигравките. Алтернативата е да има отделно училище за такива деца,  но тогава ще се научат от малки, че са различни и не трябва да общуват (или ще им е трудно да общуват) с останалата част от хората.

Разбира се, че е възможно децата с Даун синдром да посещават детска градина/училище, ако има достатъчно капацитет от педагози, психолози, логопеди. Все пак има различна тежкост на синдрома, а и не само на него.
Топлата вода е измислена доста преди нас.

И в класа на дъщеря ми има момченце с Даун.
Още от детската градина бяха в една паралелка и тогава казваше,че има едно момче където я дразни,удря,викал и в лицето,но още тогава и обясних,че не го прави нарочно,а е просто болен за това.И стана толерантна към него.Сега не му обръща внимание.Въобще разбира,когато на някой му има нещо..Радвам се за това,не се присмива и гледа странно на болести и недъзи..

Мен ме притеснява точно "не му обръща внимание", отбягването. Това не е приемане, а отхвърляне. По този начин децата се научават да подминават, но не и да общуват с по-различни деца. А и Даун не е точно заболяване. Гледах наскоро една реч на актриса в инвалиден стол, родена с недъг. Та тя обясняваше как иска хората да я третират като нормална, защото за себе си тя е нормална, никога не е знаела какво е да ходиш напр. Също и че не иска да служи за нечий пример и вдъхновение, иска да бъде "приемана".

Не обръща внимание е това,че не и прави впечатление от неадекватното държание на детето.На завършването на ДГ бяхме се събрали и видях как се държат с него.Хващат го за ръчичка играят,пляскат,но той като се превъзбуди почва да се бута,удря..Ние разбираме,че е от радост,но децата го приемат като закачка и се отдръпват за да не приемат ударите.Няма как...

Не подценявайте толкова децата - те усещат, че са различни, в голяма степен знаят, че са различни. Няма смисъл да се правим, че са съвсем "като другите", защото те не са. И да не объркваме децата като твърдим, че няма нищо различно. Децата по естествен начин започват да се групират и разликата в мисленето и възприятието има значение. Не можем да задължим децата да правят това, което не могат или не искат да направят, особено когато става въпрос за свободно общуване като играта. Трудно се играе с дете, което не разбира или не спазва правилата на играта, а всяка игра има правила и децата са особено стриктни в следенето другарчетата да спазват правилата. Или в мисленето - когато другарчето не може да разбере това, което казваш или не разбира смисъла на това, което казваш, започваш да губиш интерес и прекратяваш общуването. Не става насила.

Хена, разбрах те сега.
Анди, ти кокво смяташ, че е добре да се направи за интегрирането на "различните"? Не се заяждам, проблемът ме вълнува и оценявам всяка гл.точка.

Личното ми мнение е, че не може да се направи кой знае колко и със сигурност не може да стане така, както се опитват да го направят в момента. Това, което може да се направи е да се предотврати отрицателното отношение - игнориране и агресия. Сега се прави насила - на децата с проблеми им внушаваме, че непременно трябва да са с другите и да ги догонват, а на обикновените деца внушаваме , че непременно трябва да се правят, че няма нищо и им развиваме чувство за вина, че не са готови за това и не могат да го направят. Единственият вариант за мен е кротко да се предотвратяват конфликтите и да се обяснява, че всеки е в някаква степен различен и Иванчо прави нещата различно и ги чувства различно така, както аз и ти прами някакви наши неща различно и ги чувстваме различно. Никой не е длъжен непременно да играе с всяко дете, което е наоколо и да приема всички негови проявления. Ако Иванчо удря, когато се развълнува или не знае как да реагира, тогава трябва да се намеси възрастен, а не да казваме на децата "той не може, затова удря". Хубаво, ама Драганчо не е длъжен да търпи нечии удари и да ги приема за нормални, само защото Иванчо не може да се контролира. Също и агресията от обикновените деца и игнорирането трябва да се пресича от възрастните - възрастният, учител или родител да се намеси и да прекрати тормоза. Така наречената психична възраст има значение, затова някои деца предпочитат да играят с по-малките - те са на едно ниво. Затова и връстниците им не играят с тях - на различна възраст са психически, като разбиране и мислене, макар да са на една календарна.
Децата със сериозни проблеми трудно или почти не могат да се интегрират в масово училище, защото някъде към четвърти клас вече ги започва физически пубертетът и започват да разбират все по-болезнено, че изостават и връстниците им не ги включват в игрите си. Трябва да се работи по това децата с проблеми да научат стратегии за справяне, поне доколкото могат. Те също имат потенциал да се впишат.

За почти 12 години съм отговорила само веднъж с „малка си още, като пораснеш ...“, още ме е срам от мен. Отговорих после, но детето ми чу най-омразния за мен отговор. За това детето ми знаеше повече от съучениците си. Майка ѝ говори за всичко и отговаря на всички въпроси. Не бях я предупредила само, да не „просвещава“ приятелчетата си. Поправих се после, ама трудно се обясняна на 7-8 годишно, да си трае. Бях си изработила тактика за въпроси, за тоито смятам, че ѝ рано - отговарях мнооооооого напоително и подробно, докато ѝ стане скучно е спира да ме слуша. Така на 3 годишна обяснявах за сперматозоидите. След половин час приказки, тя се сети да пита какъв цвят са.

В класа на малкия племенник (начален курс) има дете на лесбо семейство. Обяснили са му, че има всякакви семейства - от мъж и жена, от две жени, от двама мъже, че някои деца живеят с баби или с лели/вуйчовци и т.н.
Детето е пускано у тях на рождени дни, гости и т.н., съответно и племенникът винаги кани. Родителите също поддържат културни отношения. И аз поддържам тезата да се отговаря походящо за възрастта, но искрено. Те така или иначе ще пораснат и ще открият истината. За мен е важно родителите да могат/можем да си говорим с децата.

При вида на мъж с много обици, пола и дамска шапка на светофара детето веднъж звънко ме попита: "Мамо, мамо, това джендър ли е или обикновен гей?" Честно казано, толкова ми стана смешно, че не можах да му отговоря... Понякога и родителят е озадачен Ще събирам инфо занапред.

И за мен е важно да мога да си говоря с децата и да са и информирани за нещата от живота.
И да ги светнем по-някои въпроси.
Преди година някъде видя куче как души д****о на нашия пинчер и ме попита "защо това куче души г*** на нашето" И аз и казах,че кучетата така се запознават,по миризмата..
Обаче не след дълго последва "размножаване" и тя пак пита "какво,защо*?? ..Така ме досрамя 🙈 ама викам ще и кажа.Та и обясних,че така са се заобичали и скоро ще си имат бебенца...Ужас.. 🥴🙈 Тази година като ги видя през прозореца ми вика:
Мамооо ще си имаме бебенца,другия пинчер пак е в нас.. 😁😁😁

Аз съм на мнение ,че всичко трябва да се обяснява на децата реално ,но  и мен започнаха да упрекват че се държа като с ,, възрастен" .Взех си забележка 🤣.... в колата малкия ми син доста малък вижда муха и ме пита какво е това ,за да натрия носа на ММ отговарям овца .След 1 седмица се разхождаме с количката ,ММ го вози и каца една муха .... детето извиква овцааа ,но в същото време минава една баба 🤣... Погледна ММ и каза ,, Какво невъзпитано дете" от тогава обяснявам точно ясно и реално 😁😁😁

Здравейте. Имам дъщеря на 14г., която много се притеснява за менингит, сепсис, е.коли в стомашно-чревния тракт и т.н. Обяснявам ѝ, че тя няма такива бактерии и особено менингитът се случва 5 на милиони, но тя не ми вярва и чете постоянно неща в интернет. Моля ви, ако познавате някакъв добър психолог, около Пловдив, да ми споделите.

Дъщеря ми от 5-годишна има дете с две майки в класа си. Абсолютно всичко й беше ясно от този момент нататък. Беше заявила, че щом харесва момчета, явно не е гей.