Проблеми в училище

На какво основание искат да го изгонят? Имало ли е предупреждения досега?

Не,няма предупреждения. Не слуша в час и се закача със съучениците си.
Родителите на тези деца искат да бъде преместен,защото им се оплакват от него.

Преместване не е равно на изгонване. Едното може, другото не.

Преди преместването има няколко други наказания. Не може направо. И то най-много в съседен клас, не може в друго училище.

Благодаря Ви!

Четете правилника на самото училище.
Всъщност би трябвало да са ви запознали с него на род- среща в началото на учебната година.
Вижте в сайта на училището...

Учениците до четвърти клас включително могат да бъдат наказвани административно единствено със забележка или преместване в друга паралелка. Ученик до четвърти клас включително НЕ може да бъде наказван административно с предупреждение за преместване в друго училище или преместване в друго училище. Ако ученикът е със СОП/ ТЕЛК и провинението е поради здравословно състояние доказано с документ то т.3 и т. 4 не се прилагат до 7 клас включително.
При ученици от 5 клас до 16-годешна възраст стъпките са:
1. Забележка
2. Преместване в друга паралелка, ако това е възможно
3. Предупреждение за преместване в друго училище
4. Преместване в друго училище.
Ако училището е единствено в населеното място ми е интересно да видя как ще го преместят в друго училище точно. Може и да има начин, не съм се сблъсквал лично.

Благодаря Ви!

При нас родители направиха подписка, че искат едно момче с хиперактивно поведение да бъде преместено от класа. Всичко беше открито, децата също му обясняваха, че им пречи в часовете и че не го искат. Вярно беше, но за мен прекалено жестоко.
Лично аз веднага бих потърсила вариант да преместя детето си при такава ситуация. Оставането в клас, в който има такива настроения, би било по-травмиращо от смяна на среда и учител...

Браво. Децата ви са обяснили на съученика си, че им пречи и няма работа в техния клас. Думи нямам, чудесни деца възпитавате. На това му се вика булинг. А някога му казваха и другарски съд. Няма дете, вие нямате проблем. Честито. Имате проблеми и то големи, но ще го проумеете след няколко години.
С проблемното дете трябва да се работи по приемането му и вписването му. Ама за целта трябва класният да поиска екип за подкрепа. ЕКИП - класен, училищен психог, при нужда ресурсен, родител, ученик + да се работи по създаването на подкрепящ среда в класа. Ако случаят е по-тежък, тогава може да се предложи на родителите комбинирана форма на обучение.
П.п имам две деца - едно с проблеми и един здрав прав първокласник. В момента сме онлайн (карантина) и съм свидетел как се държат първокласниците в час. Много симпатични деца са, ама част от тях много разсеяни и шумни. Тъй като останалата част от класа е присъствено, другите родители нямат тази привилегия да надникнат в класната стая. Ама в стаята има камера и часовете се записват. Много ми се иска някой път да се пусне запис и да се види как протичат часовете с и без проблемно дете. Май много родители биха били.изненадани от поведението на собствените си деца. Защото децата се държат различно у дома и в училище, защото границите са различни и толерантността към определно поведение.
Подписка и натиск върху родителите на проблемното дете е най- лесното нещо. За момента. Защото утре децата ще пораснат и не винаги ще им е комфортно да работят с някой колега и тогава?
Да се отървеш от проблема е лесно, да решиш проблема и да приобщиш - трудно. Само за миг, за един единствен миг поставихте ли се на мястото на родителите на изгоненото дете или на самото дете по време на този другарски съд. Открито и честно?

С всичко казано съм абсолютно съгласна!
Аз реагирах, веднага щом разбрах от моето дете. Мен не ме бяха поканили да се подпиша. Явно са ме поопознали бързо.

Не това е темата на авторката обаче! и аз нямам никакво намерение да навлизам в страни от нея.
Казах от опит как смятам, че е най-добре за детето. Толкова.

Ако всички се настроят срещу вас, е най-добре да си тръгнете и да преместите детето в друго училище. Започнат ли нещата накриво - все вървят накриво.  Законово може да упорствате, но реално хич няма да е добре за детето. Помислете как можете да съдействате дисциплината на детето да се подобри. Тогава имате шанс да обърнете нещата в своя полза. Говорете с учителката, с училищния психолог и покажете, че сте готови да работите за разрешаване на проблемите. Това "закачане със съучениците" явно не е съвссем безобидно, щом хората недоволстват. Вие сте на ход, ако искате нещата да се оправят.

Може ли поради отсъствия по здравословни причини училището да прекъсне дете във втори клас през първия срок.

Здравейте. Искам да повдигна темата, тъй като ме засяга и мен.
В 1-ви клас детето ми (момче) имаше пререкания с някакви две момичета от класа. От други деца знам, че не  е само той виновен, ами децата взаимно са се закачали. В някакъв момент беше ритнал едната. Найната майка е от такъв тип, че копче да кажеш на детето й, вдига джабала до небето. Та тая майка ни вдигна всички в облаците, че дъщеря й е изритана. Дадоха детето ми на педагогически съветник, наказаха го да не ходи на зелено училище и ме задължиха да го водя на психолог, защото е агресивен.
Държа да кажа, че въпросната майка, която ми погоди този цирк, почти няма родител в класа, с който да не е имала пререкания, заради дъщеря си. Момичето е нормално, като всяко дете има своите проблеми, но много си измисля и доукрасява истории. Беше казала на майка си, че детето ми е удряло друго дете в оградата, блъскало му е главата, което после не се потвърди. Но докато течеше "разследването" пак бях на тръни.
Във втори клас друга майка написа съобщение, че ще събира подписка за изключване на детето ми, защото е удряло и блъскало нейното дете в класната стая в голямото междучасие. Класната седя 3 дни след часовете да гледа камери. В голямото междучасие нищо не се видя, изгледа камерите от всички междучасия и не е видяла да има контакт между двете деца. После другото дете си призна, че е излъгало, но майката и до ден днешен си твърди, че не е излъгал, а класната не била гладала камерите. Това не е вярно, защото тя с подробности ми разказваше какво се е случило в междучасията и кои деца са се бутали или ритали. Аз пак бях на тръни няколко дни, което сериозно ми се отразява не нервите, въпреки че не се оказа истина.
Друго, което се случи във втори клас е, че класната отново се опита да накаже детето ми да не ходи на зелено училище, защото бил казал някаква обида на друго дете, но аз скочих много яростно и казах, че не съм съгласна, та тогава не беше наказан.
Какво се случва наскоро (3-ти клас е вече). Получава забележка в школо по английски. Класната ми звъни и казва, че с някакво момче писали бележки на едно момиче. Синът ми бил написал в бележката думата "ле*бийка". Звъня ми 3 пъти, с психолога чак говорих. Този път го наказа даа не ходи на еднодневна екскурзия, която беше миналия четвъртък и изцяло бях платила 60 лв, но не ми върнаха и стотинка. И други деца участваха в случката, но само него наказаха. В петък обаче детето се прибира със синина на окото. От дума на дума се оказва, че някакво дете от класа биело приятеля му, той се опитал да ги разтърве и онова дете се обърнало и му забило юмрук в лицето, при което му отхвърчали очилата и се разглобили на части (рамките са разглобяеми). Много се ядосах, обадих се на класната. В понеделник я питах какво се случва. Тя била говорила с родителите на това дете и до там.... Питах няма ли да предприеме нещо,а тя ми обясни, че синът ми си  виновен, защото провокира децата и едно нарочено дете винаги ще излиза виновно. ????????????????????
Бясна съм! Моля, дайте идеи какво да правя. За големи прояви при други деца не се обръща внимание, а моето копче да каже и правят от мухата слон. По цял ден седя под напрежение и чакам да ми се обадят от училището.
Два дни след този удар детето започна да се оплаква от главоболие от ударената страна, даже преди 2 дни ходихме в Пирогов вечерта. Там първото, което питаха е дали е удрян и казаха, че не е изключено да е от удара. Да го наблюдаваме и толкова.
Държа да кажа, че синът ми не е от най-кротките, шуми в час, понякога се закача с децата, но не е направил кой знае какво и ако някое дете не го провокира по някакъв начин, той нищо не прави. Лошото е, че когато го провокират може да отговори със словесна агресия, или дори ако го ударят да се опита да отвърне, при което става автоматично той виновен. Някак си не умее да се опази, за разлика от някои други деца, които умеят да действат подмолно. Каза ми за едно друго дете, че го е душило, викало му е малоумник и дебелак, но класната пак го изкара него виновен, защото го е провокирал, като му се бил оплезил. Излиза, че каквото и да прави, от която и старна да е, все той ще е виновен.
Като цяло е отличник, умен е и се справя с учебния материал. В 1 клас, когато станаха проблемите психологът му прави цялостна оценка и излезе със сравнително високо IQ, така че той в това отношение проблеми няма. Каза също, че е доста чувствителен. Разпитва го подробно за случая, за който е наказан и се оказа, че няма и наполовина истина, от това, което са казали. Просто онова дете си е доизмисляло.
Исках да го преместя в друго училище или клас, но той и дума не иска да се каже за това и сега съм на кръстопът, не знам какво да правя. Станала съм кълбо от нерви. Гледам си детето сама, бащата нехае и дава някакви пари. И толкоз. Карам се много на детето за тези му прояви, даже го наказвам, но сега се питам дали не прекалявам и дали наистина е толкова виновен или е нарочен.
Изинете за хаотичното писане

Много от описаните ситуации са ми познати от опит. Но нашият няма да е приложим при вас, защото след големите драми, другарски съд, сбирки при директорка и т.н., детето ми мина на комбинирана форма на обучение - седеше в училище 2-3 часа, останалото вкъщи. Идеята беше да не се изморява и напряга и да не се получават изострени ситуации. Отделно екип за подкрепа - класна, психолог, ресурсен учител. С времето хората в училище го опознаха и видяха, че не е толкова див и агресивен, а самият той посвикна с децата и порядките и можа да продължи със същия клас.

Spastik Children като начало пробвай да поемеш отговорността си на родител.
Щом си решила, че най-доброто за твоето дете е да бъде преместено в друго училище - правиш точно това.
Как едно 9 годишно дете, може да предцени учители и съученици. Доста голяма отговорност стоварвате на детските му плещи в този случай.

Хубаво е докато орханизрате преместването да намерите психолог, извън училището с който детето да работи.
"
Държа да кажа, че синът ми не е от най-кротките, шуми в час, понякога се закача с децата, но не е направил кой знае какво и ако някое дете не го провокира по някакъв начин, той нищо не прави. Лошото е, че когато го провокират може да отговори със словесна агресия, или дори ако го ударят да се опита да отвърне, при което става автоматично той виновен. Някак си не умее да се опази, за разлика от някои други деца, които умеят да действат подмолно. Каза ми за едно друго дете, че го е душило, викало му е малоумник и дебелак, но класната пак го изкара него виновен, защото го е провокирал, като му се бил оплезил. Излиза, че каквото и да прави, от която и старна да е, все той ще е виновен"

Това което споменавате направо си е за работа с психолога - не прави нищо лошо но може да отвърне с агресия. Ами ако удари някое дете, то падне и си удари главата и умре, как ще се чувстава сина ви и вие. Или ако се опита да отвърне с агресия на провокацията на възрастен и той го спука от бой, вие и той как ще се чуствате.
Също така сте съгласна да оставите детето си да буде душено да му викат малоумник, и каква психика оачквате да има това дете?

Аз останах без думи. Не дава и дума да се каже за преместване, а вие клякате?!? Кой е родителят в случая? Ако сте преценили, местите и това е.

Не съм преценила още, не мога да реша какво да правя. Какво има да оставате без думи? Няма места в училищата около нас, къде да търся места в крайните квартали? Да не става толкова лесно? Проверила съм всички училища на пловин час от вкъщи и няма места.
На агресията не е отговорил с агресия, като са му забили юмрук в лицето и са му изхвърчали очилата на парчета. Така че мисля, че това е доста показателно.
Попитах тук за съвет, а не да ме нападате. И без това не ми е никак лесно. Ако няма какво да кажете по темата, а само ще се сипят обвинения, не виждам смисъл.

Детето ви е нарочено, не намирате разбиране и съдействие от класната, а насреща си имате отракани деца, които ще му играят тънко по нервите, докато той се изтърве, удари и пак ще е виновен. Не виждам полезен ход за вас. Детето на моя приятелка е така, но то е търпеливо и успява да не поддаде на провокациите. Засега.

Моята дъщеря не успя да се почувства ок в класа си от първи до четвърти. Разни по-намахани момичета й говореха непрекъснато, че не била готина, че не била модерна и все такива. След 4 клас бях твърдо решена да я преместя и го направих без да слушам опасения и вопли. Новият й клас в новото училище за мен е супер бесен и неконтролируем откъм дисциплина, защото са много момчета и малко момичета. Но странно, тя е супер доволна. Казва, че се чувства добре и ходи с желание на училище. Дори започна да учи с желание, нямам идея какво провокира тази промяна. Радвам се, че не я оставих на старото място.

Така че не скачайте като ужилена от малко упреци. Детето е твърде малко за да има реалистична представа за тези неща. Ще трябва вие да решите и по-добре не се бавете.

Аз бих препоръчала работа с психолог и записване в някакъв спортен клуб ( най-добре би било да е колективен спорт).
Ползвала съм психолог за малкия ми син, който имаше две агресивни прояви в долните класове. Много бързо  му се наместиха чакрите, но попаднахме на страхотен психолог.

Благодаря за отговорите.
Както споменахте, че скачам като ужилена, направо съм си ужилена. Днес получавам забележка, че не внимава в час. Чудя се какво се е случило цял ден, че чак забележка в школо да има, всякакви сценарии извъртях... След училище разбирам, че детето е казало в час думата "баница" на друго дете и е трябвало да я напише 100 пъти. Отделно госпожата не можа да се сети 5 мин за какво има забележка (уточнявам, че тя днес беше и в занималнята). И други деца писали думи, но само аз получавам забележка в школо. Също така ми се оплака, че си бил извадил кутията с храна, но още не бил свършил часа, имало 2 мин.
Просто ще се гръмна!
За мен това са някакви дреболии и заяждане на дребно конкретно с мен. Не знам какъв й е проблемът на тая госпожа, но е вярно, че детето е нарочено.
През годините много сме работили с психолози. Смених 3, не виждах особен ефект след първите 3 пъти. Последната ми каза, че детето си е наред, няма нужда от психолог и да спра да го водя, защото само ми взима парите. Препоръча, ако държа да посещава психолог, да работи в група. Но аз не мога да намеря групова терапия за деца, поне в момента не виждам никъде да се провежда. Трябва да доизгради социалните умения. Но... По-скоро аз чувствам, че имам нужда от психолог. Всичко ме натоварва ужасно и изнервя. Почти на 47 г съм и мисля, че е предменопауза.
Той по принцип е социален, има приятели. Но за съжаление попаднахме в клас с момчета, които само и изцяло се интересуват от футбол. Води се битка между 3-4 момчета за лидерство, правят си групички и съответно, моето дете, което грам не се интересува от футбол, е някак изолиран от мъжката компания. Има 2-3 приятели момчета и повечето са от момичетата, плюс част от момчетата от групата в детската му градина, с които поддържа връзка.
Футболистчетата от класа са доста нахакани, с едно огромно самочувствие (част от тях тренират професионално) и честно казано, искрено съжалявам, че попаднахме в този клас. Рожденните дни са на тема футбол, дрехите са на тема футбол, днес дете е черпило за имен ден със сладки на футболисти. Някои от децата, които не харесваха футбол се насилиха и те, само за да се впишат в компанията. Всичкото свободно време се прекарва на игрището. Ежедневно има разправиина тема футбол и дори се е стигало до бой (в който моичкият, за моя радост, не е участвал). Той също се опита да се впише, но почнаха да го обиждат, че не играел добре, не разбирал от футбол и той се отказа.
Все още обмислям дали да не се опитам да го преместя, ако се отвори някъде място. Не само заради госпожата, но и заради децата. Момичетата също са доста намахани и не знам къде ще му излезе края. Той се разбира с повечето, но ги виждам как действат и че не са лесни. Но пък къде имам гаранция, че ще попадна на по-добро място?!

Spastik Children, аз бих говорила с директор.
Както тук си описала ситуацията, по същия начин пред директора.

Може поне да опиташ. Обясни, че усещаш дискриминация и в прав текст попитай  "Аз какво трябва да направя за да не се случва това?"

Директора първо ще ти обясни, че няма такова нещо, че всичко е наред, че учителите са прекрасни, че децата са си деца и т.н., но все пак ще ти разгледа оплакването.  Обаче ти си настоявай на твоето и попитай за разумен срок, в който ако не се променят нещата, да проведете следващ разговор в който да коментирате други мерки. Изрази готовност за пълно съдействие от твоя страна.

При мен случая беше различен, ходих 6 пъти сигурно, но в крайна сметка ми се реши проблема.

За какво да отида? Че детето е нарочено ли? Още нямам достатъчно доказателства. Тя ще каже, че съм си въобразила. Изчаквам още малко. Първо мислех да говоря много директно с класната. Но ако не става, ще отида при директора.
Относно футбола, няма какво да направя. Деца са все пак и е някаква мания. Някои родители също се ядосват, че децата им са въвлечени.

Виж сега, ти си преценяваш.

Ако при конфликт, наказват САМО моето дете(втори, трети път), няма да търся други доказателства.

С футбола не мога да разбера драмата. Не е нужно всички да имат еднакви интереси. Моята е научена да не се сравнява, да не подражава. В началното си носеше книга да чете, защото другите бяха по телефоните. След училище с дечица от квартала играеха. На занималня в 4-ти клас не е ходила, чудесно се справяше сама у дома.

Няма гаранция, че при местене ще попаднете на по-добро място. Не се надявай на това.

Някога мен ме бяха посъветвали комуникацията с училището да изисквам да е в писмен вид. Кой какво казал, рекъл, обещал, заплашил - отлита, написаното остава. Пишете жалби до директорката. Няма ли и други, които да се оплакват от класната по сходни причини?

Запишете го на карате, при треньор- мъж, разговаряйте непрекъснато като с голям човек, дайте му някакви стратегии за справяне при различни конфликти и всичко ще се оправи.

В сходна, но по-различна ситуация преместих детето си. Моето дете също беше нарочено според мен, защото въобще не беше агресивно, а много го биеха. В известен с мисъл дразнене децата, защото, ако не го искат някъде, той се вре, приказваше много и правеше смях, с което разваляше дисциплината. Имаше някаква вина, сега ми е смешно като чета забележки от типа"прави зайче" (светлина с линия), "цял час си играе с играчки и не отваря учебник" и тн., но тогава много го изживявах. Много шумен и емоционален, но никога не отвръщаше на агресия. Аз му казвах да не се бие, а да се оплаква, като го бият, защото беше малък-поднормено на ръст и кг и се страхувах от по-сериозен побой да не си навлече.
Психолози не ми помогнаха особено, вкл и на психиатър съм го водела. В крайна сметка го преместих след втори клас Беше ми трудно да взема това решение, защото училището беше като цяло с добра подготовка, на 6 минути пешеходно разстояние, нямаше наблизо свободни места, вкл в училище, в което майка ми се е пенсионирала и по-възрастните я познавах. Детето и дума не искаше да се спомене за местене.
В новото училище пак имаше някакви прояви, но там пък по абсолютна случайност попадна на деца от ДГ, с които се разбираше В крайна сметка, като се изчерпват всички възможности, това е пътят. А в старото училище след сина ми от класа се преместих седем деца в периода до 6 клас!
Сега синът ми е на излизане от училищната система, кара много спокоен пубертет, помързява го, което намирам за нормално. Почти не познавам приятелите му, но от бегъл контакт на рождени дни виждам, че са много свестни момчета. Никой от тях не пие, не пуши, говорят много подредено и учтиво. На 17 и 18 г са всички. В класа, разбира се, отново има всякакви, вкл агресори, но синът ми се научи да пази здравословна дистанция.

Благодаря за отговорите.
Алис, с футбола има драма, според мен, защото който не играе футбол, го имат за аутсайдер от мъжката група. Синът ми се опита, но след няколко обидни намеци, че не го бивало, се отказа. То и няма как да се роди научен, като никога не е играл, а доста от децата тренират професионално. Други родители са ми споделяли, че децата им не са се интересували от футбол, но само за да се впишат в обстановката им се е наложило. Училището има униформи, но това не се спазва, доста момчета ходят с футболни фанелки. Екипите са доста скъпи, доколкото знам, една фанелка може да надхвърли 100 лева. Даже скоро синът ми ми заяви, че тези маратонки адидас, които съм му купувала не били хубави, трябвало да е с найк, като еди-кой-си (от тарторите).
Като цяло тази футболна драма я няма по другите класове, само при нас.
Светкавица, той не пречи чак толкова много, спорадично се случва, но пък винаги се обръща на голяма драма. На мен също не ми се местеше от училището, защото е от добрите в София. Детската градина ни беше далече, но пък там децата бяха по-свестни. Почти цялата група е в едно училище и ако много ми натежат нещата, ще ходя да говоря с Директора лично, не да гледам има ли обявени места. Защото официално места наоколо няма никъде.
И ние бая си походихме по психолози, даже и 2 пъти на психиатър и невролог (психоложката искаше пълна картина). IQ-то му е сравнително високо, не е гений, но е умно дете и много ме боли, че заради дисциплината си разрушава живота. Сигурно и на мен ще ми е смешно след 10 години, но сега много го изживявам. Говорим, говорим... Не знам ще има ли резултат.
Лято, надали някой ще иска да пише до Директора и да му нарочат детето. Всеки си мълчи. Дори и да има такива проблеми с друго дете, не съм разбрала.

Не виждам от какво се притесняваш, при положение, че от така написаното става ясно, че детето е нарочено вече.
За себе си нямам притесенения да ходя при директор, като мимоходом му споменавам, че той не е последна инстанция и има институция и над него.
Сега събирам нерви да ходя да обсъждам учителката по английски, чието ниво клони към абсолютната нула и неадекватното отношение на класната по отношение на дисциплината. Мисля си, че тези хора са там за да решават проблеми и няма как да го правят, ако не знаят за тях.

Spastik Children, не съм била в същата ситуация, но имам 4 деца, от които и най-малкото е вече ученик. По мой опит, освен борба с учителите, огледай се за още нещо: има ли шанс детето да има приятелче в класа? Има ли някой, който би могъл да му е подкрепа, с когото да се разбират? Много е важно за самото дете да не е самичко като усещане в класа си. Дали с покана за гости, дали другояче може ли да се подпомогне процес за сприятеляване с някого. Ако детето категорично няма приятели в класа, наистина преместването е наложително може би. Но дори и 1 приятел може да ви помогне много.

Има приятели, той затова се натъжава, като кажа, че ще го местя. Не всички деца се изживяват, като тартори. Приятели са му и част от момичетата. Периодично ги сменя децата, с които е по-близък. Миналата година не харесваше едно момче, а сега казва, че вече са приятели.
Аз съмна изчакване, дала съм й още един шанс на класната, след което ще проведа много сериозен разговор с нея и според реакцията, ще видя как да действам. То това все пак е дете, ще му е стрес местенето, имам го като по-краен вариант.
Бяха ме предупредили за тази учителка, че има навик да си нарочва деца. Случвало се е и в предишния випуск.

Spastik Children, ако не е много болезнена темата за Вас - какво се случи в крайна сметка?