Здравейте мами и бъдещи такива.Въпросът ми по-скоро е към тези,които са родили секцио с пълна упойка.Имам огромен страх ,че се случи нещо лошо не от упойката ами заради мен самата понеже съм голяма паника,от сега ще ми се пръсне сърцето и главата а за тогава не ми се мисли…Има ли някоя,която е била същита огромна паника като мен и как е преминало всичко.Просто си представям само как умирам,дори повтарям на мъжът ми да се грижи добре за детето-до такава степен съм наплашена..Дайте малко кураж😁❤
- Публикувана: 26 ян. 2022, 18:55 ч.
- Последно мнение: 6 март 2022, 23:34 ч.
Предстоящо Секцио
Аз съм много страхлива. Избрах пълна, защото никога не бих се съгласила да съм в съзнание по време на операция.
Всичко мина много леко. Не помня кога съм "заспала", след това се събудих като след кратък, но много дълбок сън. Нямах никакви странични ефекти. Съвременните упойки са леки и се понасят добре. Преди това се прави тест за алергии.
Всичко ще бъде наред!
Всичко мина много леко. Не помня кога съм "заспала", след това се събудих като след кратък, но много дълбок сън. Нямах никакви странични ефекти. Съвременните упойки са леки и се понасят добре. Преди това се прави тест за алергии.
Всичко ще бъде наред!
Родих с пълна по желание, защото не си представям да ми срежат корема и да съм будна.
Сложиха ми нещо преди това и ми стана толкова смешно и замаяно и само ми казаха “Лека нощ” и след около 30-40 Мин се събудих мама. Видях и чух бебка да плаче. Станах безпроблемно на 4-6 час някъде. Като излизах може би едно 10 минути се въртях на едната и на другата страна все едно нещо се беше вселило в мен😀😀😀
Сложиха ми нещо преди това и ми стана толкова смешно и замаяно и само ми казаха “Лека нощ” и след около 30-40 Мин се събудих мама. Видях и чух бебка да плаче. Станах безпроблемно на 4-6 час някъде. Като излизах може би едно 10 минути се въртях на едната и на другата страна все едно нещо се беше вселило в мен😀😀😀
Раждах секцио пълна упойка преди 12г. Много леко мина всичко, аз се бях настроила от всичко което бях слушала за нещо много страшно, пък то нищо работа. Усях да чуя само половината виц на анестезиолога и после ми се губи. Събудих се като от сън. На другия ден си ставах, кой знае какви болки след това не съм и имала, след седмица може би ми махнаха конците, а сега не можеш да познаеш, че имам белег и къде е.
Виж с кърменето беше друга работа, голяма мъка и болки изтърпях докато достигнем успех. При мен кърменето се оказа по-страшно от раждането 😄
Виж с кърменето беше друга работа, голяма мъка и болки изтърпях докато достигнем успех. При мен кърменето се оказа по-страшно от раждането 😄
Аз не бих се съгласила на пълна упойка при секцио, но това е мое мнение. Първо при пълната упойка трябва да се действа много бързо и да се извади бебето преди да се упои и то. Не бих искала да пропусна и моментя с първия плач и да си го видя още от първия миг. По време на секциото ти имаш нещо като параван и не виждаш как те режат, а и екипа си говорят смешни неща, а не как те режат и т.н., но ти си избираш де. А бях в стая с жена родила с пълна упойка и много я болеше всичко и най-вече гърлото където са и слагали тръбата, а и раздвижването също.
Само аз ли по време на секциото усещах всеки допир? Беше много странно, усещах как ме пипат, натискат и всичко. Даже казах на анестезиоложката, че усещам, тя каза- Ами те вече започнаха 😃 важното е болка да не усещаш.
Лично аз,напълно те разбирам какво изпитваш!! И бих те посъветвала да избереш пълна упойка,защото страха е най-големия враг. Мен от страх не ме хвана спиналната упойка,така че недей слуша тук,че ти казват,че за 30мин. било грешка да избираш пълна упойка и че като си си видела бебето си щяла да забравиш. Само,че докато го извадят това бебе трябва да те срежат,а страха при такива като теб и мен надделява. Не се колебай. Бебето ще го видиш,няма да избяга. 😂 Събудих се още по време на пренасянето от операционната до стаята,така че почти веднага видях дъщеря ми. И ако имам второ дете,няма пак да рискувам.
Аз съм упоявана 6 пъти,но секциото ми бе със спинална упойка.След последната пълна упойка малко трудно ме събудиха,и въпреки че се чувствах отлично доста бях стреснала лекарите.Не че почти не припаднах на масата от страх,кръвното ми падна,наливаха ми ефедрин и ми даваха да дишам кислород с маска.Ама не бе страшно,даже после супер бързо си върнах чувствителността(някъде след час,час и половина,а бях чела,че трябва поне 2 да минат)...Иначе самото ми секцио бе около 20-25 минути от слагането на упойката до вкарването ми в реанимация след като вече бях видяла бебето и му бях дръпнала един хубав рев(хич не си бях представяла,че ще ревна,ама не можах да се сдържа след толкова години чакане на това детенце).
А бях в стая с жена родила с пълна упойка и много я болеше всичко и най-вече гърлото където са и слагали тръбата, а и раздвижването също.
Аз бях с пълна. Нямах никакво дразнене в гърлото, дори си мислех, че не са ми слагали тръба.
Възстанових се бързо, болка усещах само първите 2 часа. При раздвижването не. Движех се по-лесно дори от родителите по естествен път.
Всичко минава, момичета. Накрая никой не пита как сте родила. Което е хубаво донякъде. Аз като родих естествено... не ми се уринираше, но сестрата забоде маркуч в уретрата ми и се чу ужасно щракване на хрущял. След раждането 6 месеца ме боля уретрата и ми пареше от време на време. Срамните ми устни леко се спихнаха, не са така пухкави като преди и като се бръсна кожата леко я опъвам за да стигна навсякъде. Има лека разлика, но имах леко раждане. Не знам какво е при тежките. Рязането от епизиотомията ме боля почти година и половина и първия месец беше ад, сядах на дъската за рязане, а имах само 5 външни шева. Дано при всички мине леко и бързо се възстановите.
Здравейте мами и бъдещи такива.Въпросът ми по-скоро е към тези,които са родили секцио с пълна упойка.Имам огромен страх ,че се случи нещо лошо не от упойката ами заради мен самата понеже съм голяма паника,от сега ще ми се пръсне сърцето и главата а за тогава не ми се мисли…Има ли някоя,която е била същита огромна паника като мен и как е преминало всичко.Просто си представям само как умирам,дори повтарям на мъжът ми да се грижи добре за детето-до такава степен съм наплашена..Дайте малко кураж😁❤
Здравейте мами и бъдещи такива.Въпросът ми по-скоро е към тези,които са родили секцио с пълна упойка.Имам огромен страх ,че се случи нещо лошо не от упойката ами заради мен самата понеже съм голяма паника,от сега ще ми се пръсне сърцето и главата а за тогава не ми се мисли…Има ли някоя,която е била същита огромна паника като мен и как е преминало всичко.Просто си представям само как умирам,дори повтарям на мъжът ми да се грижи добре за детето-до такава степен съм наплашена..Дайте малко кураж😁❤
Родих и всичко мина наред!🙏🏼❤