Пубертетът при момичетата – как да подготвим децата? - 12

Тарталета ,да здрава и с късмет дъщерята!
Аз навремето пубертета го карах много късно, баща ми почина когато бях на 17г и не излизах,много не ме вълнуваше тогава. С приятелки обикаляхме до вечерния час то и нямаше много места за ходене.Бях доста разумна докато завърших училище.
Дъщеря ми е на 13 и все още е далеч от гаджета в момента. Но като дойде времето бих предпочитала да идва в къщи с тях. От колкото да обикалят навън и да я мисля. Ако има гадже момиче ще го приемем няма как , ние сме и най- близките и тя е най - важното за нас.Въпреки, че в първия момент ще ние е трудно.

Благодаря за поздравленията. Изненадата мина без засечки, супер щастлива е, аз съм доволна. Баба й плака като й пратих клипчето. Сега- банкет

Тарталета, жива и здрава и много радости да ви носи детето.

Нека все така да е! Да е здрава, щастлива и да има късмет!!! Наздраве!

Честита да е рожденичката ти, Тарталета! Да е здрава и щастлива!

Снощи повдигнахме въпроса отново, провокирана от дискусията тук и зададох директно въпроса на мм и на щерката. Той не ме изненада като сподели същото както и Тонка и че предпочита да са у нас с приятел вместо по улиците или в съмнителни мазета и тавани с други приятели.

Изглежда всички минаваме през решаването на подобни дилеми. Един близък приятел с по-голяма дъщеря (17г.) се оплакваше, че приятеля й все си намирал повод да пренощува у тях, подготвената уж стая за гости за него винаги оставала с недокоснато легло и му беше бесен, че не иска в къщата му да се случва това което най-вероятно се случва. Едвам го убедих, че срещу природата не може да има траен успех и те все ще намерят някъде да направят каквото са решили. Само където ще е набързо на случайни съмнителни места с лоша хигиена и т.н. и риска за нещата от които се опасява нараства многократно.

Бесен защото дъщеря му прави секс в дома му вместо в някой хотел, тоалетна, полянка или кой знае къде...никога няма да разбера тази логика.

Аз нямам дъщеря, но често чета темата тук, за да се ориентирам за развитието и интересите на момичетата.
Бях изключително държано изкъсо дете, с много рестрикции и изисквания. Вътрешно се бунтувах, но не се противопоставях.
Рестрикциите и забраните не са ме изкривилинпо никакъв начин, не са ми отнели нищо  и не са ме тласнали към падения. Алкохол започнах да пия (по повод), напр на 30г., не съм имала безразборни връзки, да не кажа почти никакви.Но не ми е бил скучен животът-екскурзионни, кина, театри, скромни рождени дни(с такива смотани като мен, но към днешна дата реализирани и интересни хора)
Когато на около 25-26 започнах да работя това, което работя, на моменти ми замръзваше кръвта от ужас и от нелепи ситуации, които често не се оценяват от хората и тогава дори съм била благодарна на родителите си. Не от личен опит, а по- скоро от професионален съм на позиция, че всяка степен на свобода си изисква и необходимата зралост. И да, често е различно дали си на 17 или на 18. Но е факт, че съм и малко професионално деформирана в мисленето.

Синът ми е на почти 17,гадже не е имал и не мога предварително да кажа какво ще разрешат и какво не. Той е един от малкото в класа без гадже, иначе имаше "тръпки", но не осъществени. Гости с преспиване, едва ли ще разреша. Ами да порасне малко, да се изучи, да се потруди и да си намери квартира.
Не мога да си представя, ако съм толерантна и сега, както е ученик да се случи с някое момиче бременност. Очевидно е проблем, но ако се случи под "благословията ми", ще ми е още по- притеснено и виновно. А вие как бихте се отнесли към такава ситуация? Знаем, че колкото и разум и предпазливост да има, няма нито едно 100% сигурно средство.

Същото като при Светкавица. Покрай избраното да уча и работата ми съм се нагледала на много неща, неглижиращи родители и изпуснати деца.

От бременност ме е страх и мен много, защото съм дете на тийн майка с много много неподходящ партньор.
Мм е много по- либерален и отворен от мен като приема много неща за нормална част от живота и за него бременност не е проблем, защото сме щели да помагаме и по- добре да имал рано внуци, пред никакви. 😳

Но. Обичам да чета споделен опит и да се дават породи за размисъл по такива теми и понеже родителстването на тийнове не е популярен топик, ми е много полезно четеното тук.

Неглижиращ родител не е равно на либерален родител.
Нито пък ангажиран родител е същото като консервативен родител.

Тук в края на 7 клас (13-14 годишни) в училище разглеждат подробно темите за безопасен секс, контрацепция, предпазване от болести, сексуално насилие. Децата са разделени по пол и занятията се водят от външни специалисти и са доста подробни и практически ориентирани.
Друга общоприета практика е,  преди започване на полов живот девойката да посети гинеколог с майка си и заедно да изберат най-добрия метод за контрацепция, както и подробно да се обсъдят рискове и подробности.

Кога и как точно се случва това? Девойката съобщава на майка си, че иска да започне полов живот и е време да идат на този общоприет преглед? Много сме далече тук от това.
Наречете ме консерва, но не си се представям на 17г да позволявам на някой си пикльо да оставя недокоснати чаршафите в стаята за гости. Чак се подразних на наглостта на въпросния

Най-добрият метод за контрацепция на тази възраст е само един. Единственият, който предпазва и от полово предавани заболявания, освен от бременност.

И аз не бих позволила такова нещо. Чак дотам либерална не съм.

Кога? Когато дойде моментът. В идеалния случай - когато влюбването се задълбочи, когато родителите са наясно и одобряват връзката и когато двамата са готови и достатъчно зрели да поемат отговорност. При  близки семейства с дъщери над 16 години такъв е сценария. При приятелката на големият ми син - също. Преди да позволя тя да остане да спи в къщи, говорих лично с майката на момичето, за да съм сигурна, че всички са наясно и подготвени.